№ 80
гр. Варна, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело
№ 20213001000609 по описа за 2021 година
за да се произнесе с решение, съобрази следното: Производството е по чл.258
ГПК.
С Решение № 260035/28.06.2021год. по описа на ШОС, съдът е :
Осъдил „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК: ********* с адрес гр.
София ул. Света София № 4, ет. 5 да заплати на:
СТ. ЕМ. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Смядово, общ.
Смядово, обл. Смядово, ул. „Георги Раковски“, № 1 сумата от 140 000.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради
смъртта на лицето, с което е била във фактическо съжителство, М С Р, ЕГН
ХХХХХХХХХХ, настъпила в резултат на ПТП, станало на 27.09.2017 г.,
причинено от В С Н, ЕГН **********, който е нарушил правилата за
движение при управление на л. а. „Мерцедес Е 280“, рег. № СА 6223 МР, на
основание застрахо- вателна полица № BG/23/117000037547 за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2018 г. до
окончателното й заплащане:
На С. М. С., ЕГН **********, действаща чрез законния си представител
– майка й СТ. ЕМ. Г. сумата от 130 000.00 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, поради смъртта на баща й М С Р, ЕГН
**********, настъпила в резултат на ПТП, станало на 27.09.2017 г.,
причинено от В С Н, ЕГН **********, който е нарушил правилата за
движение при управление на л. а. „Мерцедес Е 280“, рег. № СА 6223 МР, на
1
основание застрахователна полица № BG/23/117000037547 за за- дължителна
застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2018 г. до окон-
чателното й заплащане:
На Р. С. Р., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Смядово, общ.
Смядово, обл. Смядово, ул. „Георги Раковски“, № 1 сумата от 50 000.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради
смъртта на брат му М С Р, ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП,
станало на 27.09.2017 г., причинено от В С Н, ЕГН **********, който е
нарушил правилата за движение при управление на л. а. „Мерцедес Е 280“,
рег. № СА 6223 МР, на основание застрахователна полица №
BG/23/117000037547 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”
за горепосочения лек автомо- бил ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.10.2018 г. до окон- чателното й заплащане, като
отхвърля иска за разликата над 50 000.00 лв. до предявения размер от
70 000.00 лв., поради неоснователността му:
Осъдил е Р. С. Р., да заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК
********* сумата от 1095.24 лв., представляваща съответната част от
деловодните разноски съразмерно с отхвърлената част от иска му.
Осъдил е ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ********* да заплати на
адвокат П. СТ. Р., сумата от 10 338.57 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана на ищците безплатна адвокатска помощ.
Осъдил е ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ********* да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменския окръжен съд
държавна такса в размер на 12 800.00 лева
Производстото е образувано по въззивна жалба от „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД –ответник па т.д.№ 128/2020год. на ШОС чрез
процесуален представител, срещу частта от решението, с което исковете са
уважени в частта над 80 000лв. за всяка от ищците С.Г. и С.М. и в частта над
5 000лв. за Р. С. Р..
Считат решението за неправилно- поради необоснованост и
незаконосъобразност на същото, по изложени съображения. Твърди се, че по
делото са оспорили особената близост между починалия и ищците С.Г. и
Р.Р.ов, като противно на събраните доказателства, съдът е приел наличието на
същата и я е оценил в прекомерно завишен размер. Твърди, че по делото не са
събрани безспорни доказателства относно продължителността на семейното
съжителство между починалия и С.Г.. За това счита, че не са събрани
доказателства, които да обуславят справедливо обезщетение в размер на
200 000лв., от които 60 000лв. са предварително заплатени от ответника. За
това намира за спаведливо обезщетение в размер на 140 000лв., поради което
и обжалва решението за горницата над 80 000лв.
По отношение на ищцата С.М., оспорва присъдения от съда размер като
висок. Оспорва извода на съда, при мотивиране на определения размер-че С.
2
остава без родителска грижа и подкрепа. От събраните доказателства е
установено, че детето продължава да живее и получава грижи от своята
майка С Г, поради което счита така определеното обезщетение за прекомерно
завишено. Изложени са съображения също че с решението е нарушена и
разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
С жалбата се иска решението да бъде отменено в обжалваните части.
С писмен отговор на процесуални представители на насрещните
страни, жалбата се оспорва като неоснователна, по изложени съображения.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е
допустима.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез писмено становище на
процесуален представител, оспорва от процесуалните представители на
въззиваемите, както и чрез писмени бележки на същите.
След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид
становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази
следното, относно обжалваната част от решението:
Производството е образувано по депозирана искова молба от СТ. ЕМ.
Г., ЕГН **********, С. М. С., ЕГН **********, действаща чрез законния си
представител – майка й СТ. ЕМ. Г. и Р. С. Р., ЕГН **********, и тримата с
постоянен адрес в гр. Смядово, общ. Смядово, обл. Смядово, ул. „Георги
Раковски“, № 1, всички действащи чрез процесуални представители, против
ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София 1301, ул. „Света София“, № 7, представлявано заедно
от А П Л и Р К Д. Ищците претендират ответното дружество да ги обезщети
за претърпените от тях неимуществени вреди, причинени вследствие смъртта
на М С Р, настъпила вследствие на ПТП, предизвикано от водач на МПС,
застрахован при ответното дружество със застраховка ГО. . Починалият М С
Р е живеел на семейни начала с СТ. ЕМ. Г., баща е на родената по време на
фактическото съжителство с първият ищец, С. М. С. и е брат на третия ищец
Р. С. Р.. Ищците са били в изключително близки отношения с починалия и са
преживели тежко смъртта му. Изллагат, че негативните последици са
невъзстановими и оставят дълбок и болезнен отпечатък завинаги. По
отношение на парвия ищец-С.Г., същата е била едва на 21 год. в момента на
смъртта на Р, живеела е във фактическо съжителство в едно семейство в
гр.Смядово, заедно с починалия, неговия по-голям несемеен брат и
разведения му баща. Била е безработна и издръжката за нея и детето й се е
осигурявала изключително и само от починалия Р.ов. Силната, завинаги
прекъсната емоционална връзка, младостта на ищцата и починалия, общото
им дете, както и тежестта от цялата последваща издръжка са негативни
емоции с психически и морални последици, които остават в нейното съзнание
за цял живот. По отношение на втория ищец-детето С –дъщерята на
починалия-самият факт на възрастта му означава практически на детето да му
липсва родният баща през целия му съзнателен живот. По отношение на
3
третия ищец-Р. С. Р., емоционалната свързаност между по-големия с 5 години
брат, който няма собствено семейство, живеел е винаги в едно семейство с
баща си и брат си и при липса на майка в домакинството, сее грижил за по-
малкият си брат като баща, а и едновременно като мъже в по-късна възраст ги
е свързвало и приятелство, е прекъсната завинаги. Ищците в
качеството си на увредени лица, са от- правили до ответното дружество
молби за възмездяване на неимуществените им вреди от смъртта на М С Р,
изразяващи се в болки и страдание. Ответното дружество, е заплатило по
банков път частични обезщетения за неимуществени вреди на СТ. ЕМ. Г. в
размер на 60 000.00 лв. и на С. М. С. в размер на 70 000.00 лв. Ответникът е
отказал да заплати за- страхователно обезщетение на Р. С. Р., поради липса на
доказателства за наличие на близка връзка с починалия. Предвид изплатените
на първите две ищци до момента обезщетения в размер съответно на
60 000.00 и 70 000.00 лв., размера на претенциите е както следва: СТ. ЕМ. Г.
претендира сумата от 140 000.00 лв., на С. М. С. сумата от 130 000.00 лв. и на
Р. С. Р. сумата от 70 000.00 лв., ведно със законната лихва върху всяка една от
претендираните суми, считано от 21.03.2018 г. за първия и втория ищци и от
28.10.2018 г. за третия ищец до окончателното изплащане н обезщетенията.
Предявените, субективно, обективно и комулативно съединени искове срещу
ответното дружество са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1
от ЗЗД.
Съдът приема за установе следното:
В случая е безспорно, че на 27.09.2017 г. е осъществено ПТП с участието
на лек автомобил, управляван от В С Н, при което е настъпила смъртта на М
С Р. Не се оспорва обстоятелството, че към датата, на която е осъществено
процесното ПТП е налице валидно сключен застрахователен договор за
застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на
водачите и ползвателите на лек автомобил марка „Мерцедес Е 280“, рег. №
СА 6223 МР, обективирана в застрахователна полица № BG/23/117000037547,
валидна от 03.01.20 17 г. до 02.01.2018 г. Наказателното производство е
приключило с влязла в сила присъда, която от своя страна, съгласно чл. 300
от ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. От това следва да се приеме, че са
налице всички елементи за носене на деликтна отговорност от прекия
причинител – водачът на автомобила В С Н, за евентуално понесените от
ищците неимуществени вреди. Налице са всички предпоставки на
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – противоправно деяние, извършено
виновно, при условията на непредпазливост и в резултат на същото е
настъпила смърт на трето лице, живяло фактическо съжителство с ищцата
СТ. ЕМ. Г., баща на втората ищца С. М. С. и брат на ищеца Р. С. Р..
Направения извод следва и от следните съображения:
Жалбата на ответника „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ" АД е срещу частта от
решението, с което исковете са уважени в частта над 80 000лв. за всяка от
4
ищците С.Г. и С.М. и в частта над 5 000лв. за Р. С. Р.. Поради което следва да
се направи извод, че исковете за присъждане на неимуществени вреди, са
доказани по основание.
Следователно, жалбата е единствено срещу определените размери на
претърпените неимуществени вреди:
Тъй като поради необжалване решението е влязло в сила до посочените
размери от по 80 000лв. за двети ищци и за сумата от 5 000лв. относно
претърпените неимуществени вреди за ищеца Р.Р., следва да се направи
извод, че направените констатации относно виновността на водача за
настъпилото ПТП, за причинената смърт на М Р. са установени и са приети от
страните, респективно исковете са доказани по основание и се оспорват само
по размер относно определения размер на неимуществените вреди, като се
счита същия за завишен. Следователно, исковете са доказани по основание и
се обжалват само по размер.
При определяне на размера на паричния еквивалент на вредите, съдът
съобрази следното: Обезщетението подлежи на определяне от съда по
справедливост, по правилата на чл. 52 от ЗЗД като паричен еквивалент на
всички, получени в резултат на нанесените при едно застрахователно събитие
повреди и свързаните с тях болки и страдания, които имат проявление както
във физически, така и в психически, и емоционални сътресения и неудобства
за увреденото лице. При определяне на дължимото обезщетение, съдът взе в
предвид следното: Следва да се отбележи, че при всички случаи
неимуществените вреди не се предполагат, а следва да се доказват, като
размерът ва същите следва да се съобрази с момента на тяхното настъпване-в
случая същите следва да бъдат определени към м.09.2017год. За доказване на
вредите са събрани гласни доказателства. При определяне на техния размер
съдът взе в предвид следнитие обстоятелства:
Починалият е бил млад-само на 21 години, жизнен, работоспособен
човек, в разцвета на житейските си сили, издържащ ищците С и С с доходи от
трудово правоотношение. От събраните по делото гласни доказателства се
налага извода, че неговата смърт е причинила много сериозен стрес на
ищците С и С който не е преодолян и към настоящия момент. Същите са
претърпели и продължават да търпят негативни преживявания, психически
дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за тях човек –
съпруг и баща. В конкретния случай, по делото безспорно се установи, че
между починалия и ищците са съществували отношения на привързаност,
грижа и разбирателство. От показанията на свидетелката М се установява, че
починалия М и ищцата С са били прекрасно и задружно семейство, като
ищцата след забременяването си се преместила да живее при него на семейни
начала. Същото се установява и от показанията на свидетелите М.М и Х.М,
като свидетелите сочат също, че ищцата С и М са били радостни и весели
млади хора: Свидетелите отбелязват отпразнуването на рождения ден на
детето седмица преди процесното ПТП. Според гласните доказателства
ищцата С много тежко преживяла смъртта на М, била „ужасно разстроена“,
5
била „много зле“, „била в шок“. За преодоляване на състоянието си се
наложило да взема успокоителни, ходила на психиатър. За това с оглед на
гласните доказателства, съдът намира, че ищцата СТ. ЕМ. Г. много тежко е
преживяла внезапната загуба на най-близкия си човек, с който, вследствие
фактическото съжителство, са създали семейство и който е бил надеждата и за
духовна и материална опора при отглеждането на тяхното дете. Ищцата С. М.
С., загубва баща си М когато е в невръстна възраст, същата остава без
бащина грижа и подкрепа в най-ранна детска възраст. Безспорно, чувството
за липса на баща ще се засилва и осъзнава, загубата на рожденния баща е
невъзвратима и ще се проявява осезаемо в бъдеще, като сериозна
психологическа травма.
Съдът, като взе в предвид установените в процеса преживени от
ищците морални болки и страдания, които са претърпели, търпят и ще
продължават да търпят, момента на тяхното настъпване приема, че
справедливо на ищците СТ. ЕМ. Г. и С. М. С. да се определи парично
обезщетение за неимуществени вреди, причинени им вследствие смъртта на
М С Р в размер на 120 000.00 лв. на всяка една от тях. Предвид необжалвания
и приет от ответника размер на неимуществени вреди от 140 000лв. за
ищцата С и 150 000лв. за детето С, /решението се обжалва за присъдените
суми над 80 000лв./ за всяка от ищците, и като се приспаднат изплатените им
до момента обезщетения в размер съответно на 60 000.00 и 70 000.00 лв.,
сумите, които следва да им бъдат присъдени са съответно по 80 000.00 лв. за
всяка от ищците. За това решението следва да бъде отменено за разликата над
80 000лв. до присъдените 140 000лв. за ищцата С.Г. и за разликата над 80 000
до присъдените 130 000.00 лв. за ищцата С.С..
Относно претенцията за присъждане на неимуществени вреди на ищеца
Р. С. Р.-по-голям брат на починалия М.
Въззивните оплаквания на застрахователя са сведени до наличието на
активна материалноправна легитимация у ищеца-като счита, че не е доказана
наличието на особена близка връзка с починалия, каквито са изискванията на
ТР №1/2016год. на ОСНГТК. От друга страна счита, че присъденото
обезщетение е прекомерно завишено и го обжалва за разликата над 5000лв.
В евентуалност от застрахователя са наведени оплаквания за нарушение
на разпоредбата на на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр.101/2018 г.
вр.чл.493 а КЗ, според която обезщетението за претърпени неимуществени
вреди на лицата по чл.493 ал.4 се определя в размер на 5 000лв.
Относно активната материално правно легитимация на ищеца да
претендира обезщетение: Въззивникът обжалва решението в частта с която е
присъден размер над 5000лв.
Следователно, въззивникът приема че ищецът е легитимиран в процеса,
т.е че са изпълнени особените изисквания на закона. Предвид влизането на
решението в сила, легитимацията на ищеца не следва да се обсъжда. Това
означава, че спрямо ищеца са изпълнени особените изисквания които да
водят до легитимация на ищеца, а именно:
6
Активната легитимация на ищеца е обусловен от произнасянето на
ОСГНТК на ВКС по тълк. д.№1/2016 г. С решението по него общото събрание
на трите колегии на ВКС е приело, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5
от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
В мотивите на решението е прието, че обезщетение следва да се
присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи
несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и
главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка
с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като
интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Отчетено е, че
според традиционните за българското общество семейни отношения братята
и сестрите, бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия родствен и
семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Ето защо когато съдът установи, че поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта
на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г.
на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.
Следователно, от посочените разяснения следва извода, че обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки, извън кръга на
лицата, очертани в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС, се
присъжда само по изключение, а именно: Когато е създадена особена близка
връзка между починалия и претендиращия обезщетение и- Когато
действително претърпените неимуществени вреди надхвърлят по интензитет
и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка /така и
според Решение № 92/17.11.2020год. по т.д.. № 1275/2019год. на ВКС, ІІ т.о. .
Съдът намира, че с оглед на частичното обжалване на решението
относно ищеца Р. означава, че иска е доказан по основание-т.е. че са
7
изпълнени посочените изключителни предпоставки, обуславящи активната
легитимация на ищеца. При определяне паричния еквивалент на
претърпяните неимуществени вреди, съдът съобрази следното: Съдът счита,
че според гласните доказателства може да се направи извод, че двамата братя
са живеели заедно със своя баща. Същите са имали помежду си прекрасни
отношения, били са сплотено семейство, ищецът като по-голям брат се е
грижил за починалия М-това се установява от показанията на свидетелите,
М.М и Х. М. От показанията на свидетелите, се установява също, че ищецът
Р. много тежко е понесъл смъртта на брат си М. Предвид изложеното, съдът
намира, че справедлив размер на парично обезщетение за неимуществени
вреди, причинени му вследствие смъртта на брат му М С Р е сумата от
35 000лв.
Относно становището на въззивника за приложимост на нормата на
чл.493а от КЗ и § 96 от ПЗР ЗИД КЗ при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
С нормата на § 96 ал.1 от ПЗР ЗИД КЗ /ДВ бр.101/18г. от 07.12.2018г./ е
определен максимален размер от 5 000лв. за обезщетяване на разширения
кръг лица. Настоящият състав намира, че тази разпоредба противоречи на
правото на ЕС, тъй като въвежда предел на застрахователна сума. Въвеждане
на предел на застрахователна сума в националния закон, която е под уредения
минимален размер на застрахователна сума в Директива 2009/103/ЕО – част
от правото на ЕС, означава по същество ревизиране на минималния размер на
отговорност на застрахователите, съобразно общностното право, тъй като при
настъпване на застрахователното събитие не би бил преценим действителен
обхват на търпимите вреди в случаите, в които надхвърлят сумата от 5 000лв.,
в разрив с принципа за справедливо обезщетяване на пострадалите, в
съответствие с който са определените с Директивата лимити. Именно в този
ясен смисъл е и постановеното Решение на СЕС от 24.10.2013г. по дело С-
277/12, макар по тълкуване на разпоредби - чл.3 пар.1 от Директива 72/166 и
чл.1 пар. 1 и 2 от Втора директива 84/5, последващо възпроизведени в
кодифицираната Директива 2009/103/ ЕО: „Не се допуска национална правна
уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ при използване на МПС покрива обезщетението за
неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при ПТП, само до определена максимална сума, която е по-малка
от посочените в чл.1 пар.2 от Втора директива 84/5 на която съответства
понастоящем чл.9 ал.1 от Директива 2009/103/ЕО. Решенията на СЕС по
преюдициални запитвания са част от позитивното европейско право и са
задължителни за всички съдилища и учреждения в страните членки, в това
число и у нас съгласно чл.633 от ГПК.
При констатиране на противоречие между европейското и
националното право съдът е длъжен, в рамките на своята компетентност, да
приложи общностното право. Ето защо не е приложима спрямо ищците по
отношение на претендираното обезщетение нормата на § 96 ал.1 от ПЗР ЗИД
КЗ /ДВ бр.101/18г, тъй като както общностното право не съдържат
ограничение в размера на дължимото обезщетение. Предвид изложеното, на
ищеца Р. С. Р. следва да се присъдят неимуществени вреди в определения
размер от 35 000лв. Предвид направения извод решението следва да се
отмени за горницата над 35 000лв. до присъдените 50 000лв. като
8
незаконосъобразно.
Поради несъвпадане на изводи на настоящата инстанция с изводите на
окръжния съд, решението на първоинстанционния съд следва да бъде
отменено частично в посочените по-горе частти.
Разноски: С оглед изхода на спора, следва да се определят направените
пред двете инстанции разноски.Ищците претендират разноски по реда на
чл.38 ал.2 ГПК. Пред ВОС съдът е присъдил на ищцата С Г сумата от
4 330лв., за С.С.-4130лв. , за Р.С. Р. -1873,57лв., като общия размер е
10 338,57лв. С оглед на уважената част от исковете от въззивната инстанция,
на ищците се дължат следните сума за производството пред ВОС: на ищцата
С Г сумата от 2 930лв., за С.С.-2 930лв., за Р.С. Р. -1873,57лв., като общия
размер е 7 440 лв. За това присъдените от ВОС разноски следва да бъдат
редуцирани до посочения размер. За настоящата инстанция дължимата сума
за разноски е също сума в общ размер на 7 440лв. Ответникът пред ВОС е
направил разноски в общ размер на 11 500лв. Съобразно отхвърлената част от
иска за производсвото пред ВОС следва да бъде присъдена сумата от
Дължимата на основание чл.78 ал.6 ГПК държавна такса от ответника е в
размер на 7 800лв.
Разноскси за въззивната инстанция: Ответникът претендира разноски в
общ размер на 14620лв. Обжалваемия интерес на ответника е сума в общ
размер от 155 000лв. Съдът го е уважил в размер на 125 000лв. На
пълномощника на ищците съобразно защитения интерес се дължат разноски
по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв в размер на 1430лв. На ответника след редукция
следва да бъде присъдена сумата от 10649,32лв., съобразно отхвърления
размер на исковете от въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, в тежест
на ищцата Д И П, следва да се възложат посочените разноски, които са в
общ размер от 400лв.
По изложените съображения Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение No 260043/13.07.2020 година, постановено по т.д.№
5 по описа за 2020 година на Варненски окръжен съд В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
В ЧАСТТА с която Осъжда ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София 1301, ул. „Света София“, № 7,
представлявано заедно от А П Л и Р К Д да заплати на СТ. ЕМ. Г., ЕГН
********** с постоянен адрес в гр. Смядово, общ. Смядово, обл. Смядово, ул.
„Георги Раковски“, № 1 сумата представляваща разликата над 80 000 до
присъдените 140 000.00 лв.: В ЧАСТТА с която Осъжда ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София 1301, ул. „Света София“, № 7, представлявано заедно от А П Л и Р К Д
да заплати на С. М. С., ЕГН **********, действаща чрез законния си
представител – майка й СТ. ЕМ. Г. с постоянен адрес в гр. Смядово, общ.
Смядово, обл. Смядово, ул. „Георги Раковски“, № 1 сумата представляваща
9
разликата над 80 000лв. до присъдените 130 000.00 лв.: В ЧАСТТА с която
Осъжда ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София 1301, ул. „Света София“, № 7, представлявано
заедно от А П Л и Р К Д да заплати на Р. С. Р., ЕГН ********** с постоянен
адрес в гр. Смядово, общ. Смядово, обл. Смядово, ул. „Георги Раковски“, № 1
сумата представляваща разликата над 35 000лв. до присъдените 50 000.00 лв.,
както и в частта с която Осъжда ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК
********* да заплати на адвокат П. СТ. Р., вписан в АК – Шумен с адрес в
гр. Шумен, ул. „Добри Войников“, № 9-13, ет.1, кантора № 10 сумата за
разликата над 7 440лв. до присъдените 10 338.57 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана на ищците СТ. ЕМ. Г., ЕГН 9603
168737, С. М. С., ЕГН **********, действаща чрез законния си представител
– майка й СТ. ЕМ. Г. и Р. С. Р., ЕГН ********** безплатна адвокатска помощ,
както и в частта с която Осъжда ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменския окръжен съд
държавна такса в размер на разликата над 7 800 до 12 800.00 лева.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на СТ. ЕМ. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес в
гр. Смядово, общ. Смядово, обл. Смядово, ул. „Георги Раковски“, № 1 срещу
ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София 1301, ул. „Света София“, № 7, представлявано заедно
от А П Л и Р К Д за заплащане на сумата представляваща разликата над
80 000 до 140 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, поради смъртта на лицето, с което е била във
фактическо съжителство, М С Р, ЕГН ХХХХХХХХХХ, настъпила в резултат
на ПТП, станало на 27.09.2017 г., причинено от В С Н, ЕГН **********,
който е нарушил правилата за движение при управление на л. а. „Мерцедес Е
280“, рег. № СА 6223 МР, на основание застрахо- вателна полица №
BG/23/117000037547 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”
за горепосочения лек автомобил ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 21.03.2018 г. до окончателното й заплащане, като
неоснвателен:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. М. С., ЕГН **********, действаща чрез законния си
представител – майка й СТ. ЕМ. Г. с постоянен адрес в гр. Смядово, общ.
Смядово, обл. Смядово, ул. „Георги Раковски“, № 1 срещу ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София 1301, ул. „Света София“, № 7, представлявано заедно от А П Л и Р К Д
за заплащане на сумата представляваща разликата над 80 000лв. до 130 000.00
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
поради смъртта на баща й М С Р, ЕГН **********, настъпила в резултат на
ПТП, станало на 27.09.2017 г., причинено от В С Н, ЕГН **********, който е
нарушил правилата за движение при управление на л. а. „Мерцедес Е 280“,
рег. № СА 6223 МР, на основание застрахователна полица №
BG/23/117000037547 за за- дължителна застраховка “Гражданска
отговорност” за горепосочения лек автомобил ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 21.03.2018 г. до окончателното й заплащане,
10
като неооснователен: ОТХВЪРЛЯ иска на Р. С. Р., ЕГН
********** с постоянен адрес в гр. Смядово, общ. Смядово, обл. Смядово, ул.
„Георги Раковски“, № 1 срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София 1301, ул. „Света София“, № 7,
представлявано заедно от А П Л и Р К Д за заплащане на сумата
представляваща разликата над 35000 до 50 000.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради смъртта на брат му
М С Р, ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП, станало на 27.09.2017
г., причинено от В С Н, ЕГН **********, който е нарушил правилата за
движение при управление на л. а. „Мерцедес Е 280“, рег. № СА 6223 МР, на
основание застрахователна полица № BG/23/117000037547 за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.10.2018 г. до
окончателното й заплащане, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ.
Осъжда ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София 1301, ул. „Света София“, № 7, представлявано
заедно от А П Л и Р К Д да заплати на адвокат П. СТ. Р., вписан в АК –
Шумен с адрес в гр. Шумен, ул. „Добри Войни- ков“, № 9-13, ет.1, кантора №
10 сумата от 1430 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
на ищците СТ. ЕМ. Г., ЕГН 9603 168737, С. М. С., ЕГН **********,
действаща чрез законния си представител – майка й СТ. ЕМ. Г. и Р. С. Р., ЕГН
********** безплатна адвокатска помощ пред въззивната инстанция.
Осъжда СТ. ЕМ. Г., ЕГН 9603 168737, С. М. С., ЕГН **********,
действаща чрез законния си представител – майка й СТ. ЕМ. Г. и Р. С. Р., ЕГН
********** да заплатят на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София 1301, ул. „Света София“, № 7,
представлявано заедно от А П Л и Р К Д сумата от 10 649,32лв.,
представляваща съответната част от деловодните разноски направени пред
въззивната инстанция, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11