Решение по дело №14414/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3386
Дата: 20 октомври 2022 г.
Съдия: Надежда Георгиева Славчева Андонова
Дело: 20215330114414
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 3386
гр. Пловдив, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20215330114414 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с
чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.9 ЗПК, чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
С исковата молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против П. В. Д. се твърди, че
на 11.06.2019г. е подписано Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на
вземания между „Сити Кеш” ООД и „АСВ” ЕАД, по силата на който вземанията на първото
дружество по договор за паричен заем № *** от 28.11.2017г. са прехвърлени на „АСВ” ЕАД.
Твърди се, че длъжникът бил уведомен за извършената цесия. Направено е искане с
връчване на настоящата искова молба на ответника да се връчи и писмото – уведомление по
чл.99 ЗЗД. Твърди се, че цитираният договор бил сключен на дата 28.11.2017г. между „Сити
Кеш“ ООД и ответника, като предоставеният кредит бил в размер на 2200 лв. С полагане на
подписа си в договора заемателят удостоверил, че е получил заемната сума, като страните
постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 563.72 лв. Така общата
стойност на плащанията по договора била 2763.72 лв., платима на 11 равни месечни вноски,
всяка в размер на 251.25 лв., при първа погасителна вноска 28.12.2017г. и последна
погасителна вноска с падеж 29.10.2018г. Съгласно Общите условия, в случай, че заемателят
забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължал на заемодателя
обезщетение в размер на законната лихва за забава върху неплатената главница за всеки ден
просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на
дължимите по договора суми. На това основание на длъжника било начислено обезщетение
за забава в размер от 1056.26 лв. за периода от 28.01.2018г. до датата на подаване на
1
заявлението в съда. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство по
чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 12649/2021г. Направено е искане за постановяване на решение, с
което да се признае за установено, че ответникът дължи: 2197.22 лева, представляваща
дължима главница за периода от 27.01.2018г. до 29.10.2018г., договорна лихва в размер на
204.48 лева от 27.01.2018г. до 29.10.2018г.; 1056.26 лв. обезщетение за забава за периода от
28.01.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното й
погасяване. Претендирани са с исковата молба направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, със становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Договорът, от който черпело правата
си ищцовото дружество, бил недействителен на специалните основания по чл.22 ЗПК – по
чл.22, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Договорената възнаградителна лихва била нищожна,
поради противоречието й с добрите нрави. Лихвата надвишавала както двукратния, така и
трикратния размер на законната. В нарушение на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК в договора не бил
посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите и липсвала каквато и да
било яснота по какъв начин бил формиран същият, респ. общо дължимата сума по него.
Определената в договора неустойка представлявала скрито оскъпяване на кредита и ако
била добавена към общата сума за плащане потребителят щял да установи, че ГПР ще
надвиши 50 %. С това се допускало нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК и клаузата за ГПР била
нищожна. Неустойката, предвидена в договора, била нищожна, поради противоречието й с
добрите нрави и поради прекомерност. Поръчителството следвало да бъде учредено в
изключително кратък срок. Неустойката била прекомерна. Клаузата за неустойка била
нищожна и на допълнително основание – по чл.21, ал.1 ЗПК, тъй като с нея се създавали
задължения, които по своето същество се покривали от ГПР и по този начин се надвишавало
изискването по чл.19, ал.4 ЗПК – ГПР не можел да бъде по-висок от пет пъти размер на
законната лихва. Същата противоречала и на материалния закон – чл.71 ЗЗД, тъй като с
неустойката се искало нещо различно от законово предвиденото – а именно натоварване на
кредитополучателя с допълнителни финансови разходи. Тази клауза противоречала и на
чл.33 ЗПК, според която разпоредба при забава кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Това била единствената санкция,
предвидена в ЗПК, при неизпълнение на договорните задължения, а с процесната неустойка
се заобикаляла тази разпоредба и затова тя била нищожна. Не се дължало и обезщетение за
забава, тъй като договорът бил нищожен. При недействителен договор се дължала само
заемната сума, като кредитополучателят изпадал в забава само ако е поканен да върне
сумата. Исковата молба била заявена на договорно основание, поради което искът следвало
да бъде отхвърлен изцяло. Ако се присъдила неплатената част от главницата, се прави
искане от нея да се приспадне вече платената сума по кредита. Не се дължала сумата от
1056.26 лв., тъй като при недействителен договор неплатената част от заемната сума се
връщала на плоскостта на неоснователното обогатяване. В хипотеза на чл.55, ал.1,
предложение първо ЗЗД, длъжникът дължал обезщетение за забава от поканата да изпълни,
като в случая обезщетението за забава се претендирало преди образуване на заповедното
2
производство, нямало отправена покана, не била налице забава. С допълнителна молба се
сочи, че договорът е недействителен и на основание чл.22, вр. чл.10, ал.1 ЗПК.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 12649 по описа на ПРС за 2021г. се установява, че е издадена
заповед № 6931 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 30.07.2021г., по
силата на която е разпоредено П. В. Д. да заплати на „АСВ“ ЕАД сумата от 2197.22 лв. –
главница за периода от 27.01.2018г. до 29.10.2018г., дължима по договор за паричен заем от
28.11.2017г., сключен от длъжника със „Сити Кеш“ ООД, вземанията по който са
прехвърлени, в полза на заявителя по силата на договор за цесия от 10.12.2019г., 204.48 лв.
договорна лихва за периода 27.01.2018г. – 29.10.2018г., 1056 лв. обезщетение за забава за
периода от 28.01.2018г. до 29.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на постъпване на заявлението в съда – 29.07.2021г. до окончателното погасяване,
както и разноските по делото в размер на 69.16 лв. внесена държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
По делото са представени договор за паричен заем № *** към искане № *** от 28.11.2017г.,
сключен между „Сити Кеш“ ООД и П. В. Д., в качеството им съответно на заемодател и
заемател, по силата на който е отпуснат заем в размер на 2200 лв., при фиксиран годишен
лихвен процент: 40.08 %, ГПР: 48.41 %, дата на първо плащане: 28.12.2017г., дата на
последно плащане: 29.10.2018г., ведно с Приложение № 1 – погасителен план към договора
за заем. Представени са Общи условия по договор за заем, в сила от 01.05.2016г.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.06.2019г. „Сити Кеш“ ООД –
продавач е прехвърлило на „АСВ“ ЕАД – купувач вземания, произтичащи от договори за
кредит.
С пълномощно от „Сити Кеш“ ООД, „АСВ“ ЕАД е упълномощено да уведоми от името на
цедента всички длъжници за цедиране на вземанията. Представено е потвърждение за
сключена цесия, според което всички вземания по Приложение № 1 към договор за цесия са
прехвърлени на „АСВ“ ЕАД. Видно от извлечение от Приложение № 1 към договора за
цесия, вземанията от П. В. Д. по договор от 28.11.2017г. в размер на 2197.22 лв. главница,
204.48 лв. договорна лихва към 11.06.2019г., неустойка от 1080.54 лв. към 11.06.2019г.,
644.46 лв. остатък лихва просрочие, са прехвърлени на цесионера.
Представено е уведомително писмо до П. В. Д. от „Сити Кеш“ ООД, изх.№ ***/*** от
18.06.2019г. за извършеното прехвърляне на вземания, ведно с известие за доставяне с дата
на връчване 25.06.2019г.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което
размерът на шрифта в текстовата част на оригинала на договора за паричен заем № *** от
28.11.2017г. е 10 пункта, което е по-малък размер от 12 пункта.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според
което размерът на лихвата за забава е 1056.26 лв. за периода от 28.01.2018г. до 01.07.2021г.
3
От страна на кредитополучателя са извършени плащания в общ размер на 2 150 лв., с която
сума са погасени задължения по договора, както следва – 2.78 лв. главница, 1633.74 лв.
неустойка, 359.24 лв. договорна лихва, 154.24 лв. обезщетение за забава. След приспадане на
погасените суми от начислените задължения, остават непогасени 2197.22 лв. главница,
1080.54 лв. неустойка, 204.48 лв. договорна лихва, 644.46 лв. обезщетение за забава, или
задължения в общ размер от 4126.70 лв.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 12649
по описа на Пловдивски районен съд за 2021г., че срещу издадената заповед за изпълнение в
срок е постъпило възражение от длъжника по делото, като в рамките на дадения от съда
едномесечен срок, са предявени настоящите искове, поради което същите са процесуално
допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между
„Сити Кеш“ ООД и П. В. Д. е възникнало облигационно правоотношение по договор за
паричен заем № *** към искане № ***, по силата на който е предоставена парична сума в
размер на 2200 лв. Договорът за заем е реален договор, който се счита сключен от момента
на предаването на паричната сума, като с оглед събраните по делото доказателства, вкл. и
приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът намира за
компетентно и обективно дадено, вещото лице по което е констатирало, че сумата от 2200
лв. е усвоена от П. Д. на 28.11.2017г., съдът намира за установено, че заемната сума е
предадена на кредитополучателя.
В договора за кредит е уговорено връщане на обща сума в размер на 2763.72 лева в срок от
11 месеца. Фиксираният годишен лихвен процент е 40.08 %, годишният процент на
разходите – 48.41 %. Представен е погасителен план, в който са посочени размер на
месечните вноски и падеж за погасяването им.
Не се спори, видно е и от представения договор за цесия от 11.06.2019г., сключен между
„Сити Кеш“ ООД и „АСВ“ ЕАД, че вземания по договори за потребителски кредити са
прехвърлени на цесионера, като от Приложение № 1 към договора се установява, че
вземанията, предмет на процесния договор за потребителски кредит, са предмет и на
договора за цесия. Установява се и уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземания на дата 25.06.2019г.
Съдът намира за основателни наведените с отговора на исковата молба възражения за
недействителност на договора за кредит на основание чл. 11, ал. 1, т. 9, т.10 ЗПК, чл.10, ал.1,
вр. чл. 22 ЗПК. От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът
възприема като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, се установява по
категоричен начин, че размерът на шрифта в текстовата част на оригинала на договора за
паричен заем № *** от 28.11.2017г. е 10 пункта, следователно нарушена е разпоредбата на
чл.10, ал.1 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, договорът за кредит следва да съдържа
4
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. В случая в процесния договор се явяват посочени
само абсолютните стойности на ГПР, без ясно разписана М.ка на формирането му – кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 48.41 %, посочената
годишна фиксирана лихва от 40.08 % е неясно как точно се съдържа и как е изчислена по
отношение на общия ГПР. Освен това в ГПР според настоящия състав следва да се включи и
предвидената неустойка, която възлиза в общ размер на сумата от 2 714.28 лв. Съдът
намира, че потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере какъв е реалният
процент на оскъпяване на кредита и дали посоченият в договора ГПР съответства на
действителните разходи за кредитополучателя. Според настоящия състав договорената
възнаградителна лихва е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Лихвата
надвишава както двукратния, така и трикратния размер на законната. С оглед разпоредбите
на чл.19, ал. 4 и ал.5 ЗПК съдът намира, че договорът за потребителски кредит не отговаря
на изискванията на чл.10 и чл. 11 ЗПК, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК
той е недействителен, а съгласно чл. 23 ЗПК в този случай потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
От изслушаната ССчЕ, която съдът възприема като компетентно и обективно дадена,
неоспорена от страните, се установяват извършените плащания по договора за паричен заем
№ *** от 28.11.2017г. са в общ размер от 2 150 лв., с които са погасени следните задължения
– 2.78 лв. главница, 1633.74 лв. неустойка, 359.24 лв. договорна лихва, 154.24 лв.
обезщетение за забава. С оглед недействителността на договора за кредит, сумите за
неустойка, договорна лихва и обезщетение за забава, се явяват платени при начална липса на
основание. С отговора на исковата молба е направено искане от претендираната главница да
се приспадне вече платената сума по кредита. При това положение общият размер на
недължимо платените суми по договора възлизат на 2147.22 лв., а дължимата от ответника
остатъчна главница по договора е 2197.22 лв. Поради това съдът намира, че предявеният
установителен иск за признаване за установена дължимостта на главницата е основателен за
сумата от 50 лв., а в останалата му част до пълния претендиран размер от 2197.22 лв. е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Следва да бъдат отхвърлени и установителните
искове за сумата от 204.48 лв. договорна лихва за периода от 27.01.2018г. до 29.10.2018г.,
както и за обезщетение за забава в размер от 1056.26 лв. за периода от 28.01.2018г. до
29.07.2021г.
При този изход на делото, на страните следва да се присъдят разноски съобразно уважената
и отхвърлената част от исковите претенции. Уважената част възлиза на сумата от 50 лв., а
отхвърлената – на сумата от 3 407.96 лв. Следователно от общо претендираните от ищеца
разноски по заповедното производство в размер от 119.16 лв. ще се присъди сумата от 1.72
лв., а от общо претендираните по исковото производство в размер от 268.72 лв. ще се
присъди сумата от 3.88 лв. Ответникът е бил представляван от пълномощник, в хипотезата
5
на чл.38 ЗА, с оглед представените договори за правна защита и съдействие. На ответника
следва да се присъдят направените по делото разноски в размер от 335 лв. заплатени
депозити за вещи лица. На основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и т.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер
на възнаграждението възлиза на сумата от 987.72 лв., които ще се присъдят за заповедното и
исковото производство на пълномощника на страната.
Поради това съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че П. В. Д., ЕГН ********** от *** дължи на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт сумата от 50 лв. /петдесет
лева/ главница, дължима по договор за паричен заем № *** от 28.11.2017г., сключен между
„Сити Кеш“ ООД и П. В. Д., вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от
11.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 29.07.2021г. до окончателното й изплащане, за която
сума е издадена заповед № 6931 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на
30.07.2021г. по ч.гр.дело № 12649 по описа на ПРС за 2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата от 50 лв. до пълния претендиран размер от 2197.22 лв., както и
исковете за сумата от 204.48 лв. договорна лихва за периода от 27.01.2018 г. до 29.10.2018 г.
и за сумата от 1056 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 28.01.2018 г.
до 29.07.2021г.
ОСЪЖДА П. В. Д., ЕГН ********** от *** да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт сумата от 1.72 лв. /един лева и 72 ст./
разноски по заповедното производство, както и сумата от 3.88 лв. /три лева и 88 ст./
разноски по исковото производство.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4 да заплати на П. В. Д., ЕГН ********** от *** сумата от 335 лв. /триста тридесет и
пет лева/ направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4 да заплати на ***К. К., ***, личен номер *** сумата от 987.72 лв. /деветстотин
осемдесет и седем лева и 72 ст./ адвокатско възнаграждение по ч.гр.дело № 12649 по описа
на ПРС за 2021г. и сумата от 987.72 лв. /деветстотин осемдесет и седем лева и 72 ст./
адвокатско възнаграждение по исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
6
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7