№ 1571
гр. Пловдив, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20225330201171 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) №
22-1030-000237 от 24.01.2022 г., издадено от Началник група, сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР Пловдив, с което на Н.И.М. с ЕГН ********** на основание чл. 183,
ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (нататък ЗДвП) му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1
от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно
наказание – глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1
месец за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. на МВР са отнети 6 контролни точки.
Жалбоподателят моли да се отмени НП, като излага общи аргументи за
незаконосъобразност. В съдебно заседание, редовно призован жалбоподателят се явява
лично и с адв. С.П.. Двамата поддържат възраженията от жалбата и допълват нови за
допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП свързани
с описание на нарушението и обстоятелствата по извършването му. Отделно от това се
пледира да е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Претендират се
разноски по делото.
Въззиваемата страна взема становище по жалбата с писмото, с което преписката
е изпратена на съда, в което посочва, че обжалваният акт е законосъобразен, а
нарушенията доказани и моли да бъде потвърден. Не изпращаa представител в съдебно
заседание. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на жалбоподателя.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
1
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 01.01.2022 г. в гр. Пловдив на бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ в близост до
кръстовището с бул. „България“ служителите при *** Н.Ф. и А.Г., осъществявали
контрол по ЗДвП. Около 16:00 ч. жалбоподателят Н.И.М. управлявал лек автомобил
„Мерцедес 200 Е“ с рег. № *** в гр. Пловдив по бул. „България“. Когато приближил
кръстовището с бул. „Цар Борис III Обединител“ предприел маневра завой надясно в
посока на бул. „Цар Борис III Обединител“. Ф. възприел приближаващият М. и това,
че бил без поставен обезопасителен колан, и подал сигнал със „стоп“ палка по образец
С8 на водача, който обаче не се съобразил с подадения сигнал и продължил
движението си в посока моста над река Марица. Доколкото Г. се занимавал с
проверката на друг водач, Ф. се качил на служебния автомобил и последвал
жалбоподателя, като му подал светлинен и звуков сигнал да отбие в дясно след моста.
Жалбоподателят отбил и спрял на бул. „Марица“ № 108.
В хода на проверката възникнали пререкания между двамата, като
жалбоподателят подал сигнал на тел. 112 за извършваната му проверка и поискал на
място да бъде изпратен дежурен офицер. След малко на мястото пристигнал и
служителят А.Г., както и дежурен офицер.
Във връзка с горното от Н.Ф. на длъжност - ***, бил съставен АУАН Серия GA
№ 403522/01.01.2022 г. в присъствието на нарушителя за нарушение на чл. 137а, ал. 1
от ЗДвП, а именно че не ползва обезопасителен колан по време на движение, с които
МПС е оборудвано и за нарушение на чл. 103 от ЗДвП не спира плавно на посоченото
място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране
от контролен орган. Нарушителят отказал да подпише акта, което било удостоверено в
присъствието на свидетел – С.Т., и с негов подпис.
С оглед установяването на нарушението с АУАН, административнонаказващия
орган е издал и обжалваното НП № № 22-1030-000237 от 24.01.2022 г., издадено от
Началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив. С последното на
М. са били наложени следните наказания: на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от
ЗДвП глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие свидетел Н. Ф. – актосъставител, и частично от показанията на свидетелите
Г.Б. и А.Г..
Съдът се довери на показанията на свидетелите Ф. и Г. като логични,
непротиворечиви и съответстващи на останалите доказателства по делото, а именно
докладните записки. Ф. заявява, че си спомня конкретната ситуация, която е
констатирал и при която са извършени нарушенията, като категорично потвърждава, че
е възприел водачът на автомобила как се задал от бул. „България“ и е преминал покрай
него, без поставен обезопасителния колан, същият видял контролните органи, обърнал
се на другата страна, тръгнал да маневрира в най-лявата лента на платното за движение
и си продължил движението напред, въпреки подадения „стоп“ сигнал. Ясно забелязал,
че жалбоподателят го видял. Предвид поведението му тръгнал след него и му дал знак
да отбие. В тази връзка показанията му са детайлни и последователни, описващи
хронологически възприетата от него фактическа обстановка. Не се констатираха
2
противоречия в показанията му или нелогичност и непоследователност, която да ги
дискредитира. Изцяло кореспондират с показанията дадени от Г., който бил свидетел
на случилото се, въпреки че останал на място, тъй като проверявал друг водач. Лично
забелязал как колегата му Ф. подал сигнал със „стоп“ палка, с който водачът на
движещия се автомобил не се съобразил, както и че при това положение колегата му се
качил в служебния автомобил, за да го настигне.
Съдът не дава изцяло вяра на показанията на свидетеля Г.Б., тъй като същите
страдат от вътрешни противоречия, а и същият не е пряк свидетел на случилото се. От
тях не става ясно, къде точно са се движили двамата с жалбоподателя. Според
показанията му, движейки се по бул. „България“, жалбоподателят завил по ул. „Хан
Пресиян“, след това е завил в ляво, другите улици не ги помнил и преди ул. „Ибър“ го
оставил. На съда е служебно известно, че движението по ул. „Хан Пресиян“ е
еднопосочно и то се осъществява в посока обратна на описаната от жалбоподателя, т.е.
посоката на движение е от ул. „Подофицер Георги Котов“ към бул. „Полковник
Бонев“. Затова съдът приема, че движението не би следвало да е осъществено по този
начин, освен ако жалбоподателят не е извършил друго нарушение на ЗДвП.
Същевременно показанията му са нелогични поради маршрута, който жалбоподателят
е избрал, за да остави свидетеля Б., тръгвайки от заведение „Ескейп“, доколкото най-
естествено е да поеме изцяло по ул. „Ибър“, вместо да извършва навлизане в насрещно
движение. Показанията на свидетеля Б., относно мястото на нарушението
противоречат и на показанията на разпитания актосъставител. В противоречие са и с
показанията на свидетеля Г.. Освен това, показанията му не се характеризират и с
достатъчна логичност и подробност, противоречиви са относно обстоятелството след
като свидетелят напуснал автомобила на жалбоподателя, къде точно той е продължил
своето движение – в посока „…Мисля, че продължи по „Полковник Бонев“, по-долу е
ул. „Белград“, другата улица е „Котов“….“ или „…Като ме остави си продължи по ул.
„Ибър“…“ Затова и показанията на свидетеля воден от жалбоподателя следва да не се
възприемат по отношение на обстоятелството къде се е движил жалбоподателят и
съответно къде се установява да е извършено на нарушението. В останалата им част
показанията му относно факта, че на въпросната дата жалбоподателят е управлявал
МПС в гр. Пловдив следва да се приемат за достоверни.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – АУАН Серия GA № 403522/01.01.2022 г., справка за
нарушител/водач, пет броя докладни записки, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
МВР, възражения и докладни записки.
Съдът не оцени с доверие обясненията на жалбоподателя. От една страна се
отчете неговата заинтересованост от изхода от делото, доколкото е страна в него.
Прецени се относителна тежест на обясненията му и най-вече поради липсата на други
доказателства, оборващи фактите в АУАН и показанията на свидетелите, се прие, че не
може да бъде възприета изложената от нарушителя фактическа обстановка. Не следва
да се обсъжда приложеното към делото веществено доказателство компакт диск от РЦ
112 – Кърджали и извършения му оглед, доколкото в същите не се съдържат
релевантни данни за предмета на доказване, а именно твърдените нарушения, а за
последващи обстоятелства извън тях. Съдът оцени положително и приложените
снимки, извлечения от Google maps street view, във връзка с които свидетелят Г.
посочва, че местоположението на проверяващия полицейски автомобил се намирал
преди мястото, отразено на снимките, което съвпада и с показанията на Ф., и много
преди твърдяното място на преминаване на жалбоподателя с неговия автомобил.
Същевременно именно последното не може да се приеме за достоверно, независимо от
местоположението на полицейския автомобил, защото при всяко положение
3
вниманието на служителите би било заето от преминаващите по бул. „Цар Борис III
Обединител“, а пресечката, от която излязъл жалбоподателят, при във всеки случай е
далеч от органите на реда.
С оглед на горното и не се възприеха и възраженията, свързани с установяване
на различна фактическа обстановка по делото, доколкото не се доказаха.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания
на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР.
От постъпилото от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив писмо с
вх. № 30187/14.04.2022 г. се установява, че актосъставителят Н.Ф. е служител в *** и
заема длъжността „***“. Притежава нужните правомощия да извършва контролни
действия, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР. Същият е бил на
работа на 01.01.2022 г. за времето от 07:00 ч. до 19:00 ч. Следователно бил е на работа
и е изпълнявал служебните си задължения по време на установяване на извършените
нарушения от жалбоподателя.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание на
жалбоподателя, нито са ограничени правата му.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата на
нарушенията, от значение за съставомерността им и за параметрите им, нито е
ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в 7-дневен срок от съставяне на акта да
направи и писмени възражения по него. Възползвал се от това си право, като възразил,
че полицейският служител поискал от него да премести автомобилът си на място
различно от мястото където бил спрян в движение, че се държал арогантно с него и му
лъхал на алкохол.
Към момента на установяване на нарушението с АУАН нарушителят е бил
известен и актът бил съставен в присъствието му, с което е съобразено правилото на
чл. 40 от ЗАНН.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазен е и срокът по чл. 34 от ЗАНН. Нарушенията са описани
надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е
посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи
белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени). Затова не
може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е
имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му –
за неспазване на правилата за движение свързани с неизползване на обезопасителен
колан, с което е било оборудвано МПС, когато е в движение, и затова, че не спира
плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при
подаден сигнал за спиране от контролен орган.
Съдът намира за неоснователно възражението за допуснато нарушение в
административнонаказателното производство, свързано с непосочването на
категорията автомобил, което да е засегнало в такава степен правата на жалбоподателя,
4
че последният да е бил в невъзможност да разбере в какво нарушение е обвинен.
Напълно разбираемо и ясно е посочено както от актосъставителя, така и от наказващия
орган, че водачът е управлявал лек автомобил, неговия държавен контролен номер,
неговата марка и модел. С това в достатъчна степен се индивидуализира от фактическа
страна какъв автомобил е бил управляван. Каква е неговата категория е действие по
преценка, която се прави именно на базата на установените факти, в случая на
установения автомобил по марка и модел и същността му като лек автомобил.
Не може да бъде прието и възражението за нарушаване на правата на
жалбоподателя поради допуснато процесуално нарушение при съставяне на АУАН и
издаване на НП, тъй като не ставало ясно точното място на извършване на
нарушението. Мястото на нарушението е описано съвсем ясно – гр. Пловдив, на
кръстовището на бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ и бул. „България“. Доколкото
жалбоподателят, след като не се съобразил с даденият му сигнал за спиране от
контролен орган в близост до кръстовището, в последствие е спрял на бул. „Марица“
№ 108, което няма как да се приеме като място на извършване на нарушение, т.е.
мястото на което не се е съобразил с правилата за движение и това е установено от
контролните органи. Нарушението е описано съвсем ясно и не буди никакво съмнение
относно мястото му.
По възраженията, свързани с нарушаване на процесуалните правила по т. 2 от
НП, съдът ги намира също за неоснователни. Нарушението е описано достатъчно
пълно и ясно както в НП, така и в АУАН, и не е необходимо да бъде посочено
конкретно име и длъжност на контролния орган, подал сигнала за спиране. Законовата
норма не предвижда подобна конкретизация, тъй като в нея е предвидено задължение
за съобразяване с указанията на контролните органи. Фактическите положения, така
както са описани в АУАН и НП, са достатъчни за преценка извършено ли е
нарушението, като за да се определи съставомерно ли е деянието на етап съдебно
следствие и не са установявани нови съставомерни фактически признаци, които да не
са били предявени по надлежния ред на дееца.
По тази причина съдът не намира да е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е ограничило правата на жалбоподателя и същият да
не е разбрал или да не е могъл да разбере какво нарушение му е вменено в извършване.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на жалбоподателя.
По точка 1 от НП посочената за нарушена разпоредба чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП
гласи, че водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3
и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани. От обективна и субективна страна
жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че Н.М. като водач на МПС при движението му не е
поставил обезопасителния си колан. Следователно жалбоподателят не е съобразил
правилата на ЗДвП, като по време на движение с автомобила си не е използвал и
поставил обезопасителния колан, с който е бил оборудван той. Същата норма има за
цел да бъдат предотвратени последиците ПТП и да се съхрани живота и здравето
всички участници в движението.
По точка 2 от НП чл. 103 от ЗДвП гласи, че когато при подаден сигнал за
спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
5
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. От
обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни
признаци и на това нарушение.
Подаването на сигнал със стоп палка от служител на полицията е провокирано
от обстоятелството, че водачът управлява и не е поставен коланът му и е следвало да
бъде спрян за проверка и последващи действия по ангажиране на отговорността му.
Категорично се установява по делото съставомерното поведение на водача, а именно,
че след като му е подаден сигнал с палка по образец, не се е съобразил с него и е
продължил движението си, не е спрял и не е изпълнил указанията на представителя на
службата за контрол, т.е. полицейския орган.
Констатациите на актосъставителя в АУАН съответстват на показанията му и
пред съда. Не се установиха от съда доказателства, които да обосноват извод за
невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му сила,
регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Събраните показания на свидетеля Б.
не обориха изложените констатации в него, доколкото, както вече се спомена, след
преценката им съдът отчете тяхната взаимна и вътрешна противоречивост. Не се
установява твърдяната от жалбоподателя фактическа обстановка. Именно преценката
на доказателствата дава основание на съда да прецени, че фактическата обстановка се
установява по безспорен начин, а следователно и съпричастността на жалбоподателя в
извършването на нарушението.
Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянията си,
предвиждал е, че неизпълнението на задълженията му може да доведе до настъпване на
общественоопасни последици – за ефективността на контрола на органите, които не
могат да го упражнят в пълен обем при липса на спазване на техните указания и за
опасността при управление без поставен обезопасителен колан, поради което се и прие,
че деянията му са извършени с пряк умисъл.
За размера на наложеното наказание:
Правилно описаното нарушение по т. 1 от НП е съотнесено към съответстващата
му санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, която предвижда при
нарушение на правилото по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП нарушителят да се наказва с глоба в
размер на 50 лв. Санкцията е фиксирана, поради което и преценката за справедливостта
й от страна на съда е безпредметна.
Правилно и описаното нарушение по т. 2 от НП, а именно по чл. 103 от ЗДвП, е
съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 175, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП, която предвижда, че водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за
контрол и регулиране на движението, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. В случая
наказанието е определено в минимален размер, като няма данни и не се твърди
нарушението да е поредно, нито други отегчаващи отговорността обстоятелства,
поради което следва изводът, че наказанието отговаря на тежестта на установеното
нарушение.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението. Определените спрямо
жалбоподателя наказания отговарят и на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице
основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен
случай” на административно нарушение. Размерите на наложените глоби и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 1месец се приемат за правилно определени. В
случая не се откриват данни, които да обосноват извод за липсата или незначителност
6
на вредните последици или за съществуването на смекчаващи отговорността
обстоятелства, чрез които деянието да се определи на представляващо по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от същия вид, в контекста
на легалната дефиниция на маловажния случай по пар. 1, т. 4 от ДР към ЗАНН.
Същевременно и разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП забранява приложението на
„маловажния случай“ по чл. 28 от ЗАНН за нарушения по ЗДвП, поради което и на
това основание не следва случая да се приеме за такъв.
По аргумент от чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне
максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение, на съдебен контрол не подлежи преценката
за отнемане на контролни точки. Ето защо съдът не следва да се произнася по този
въпрос. Въпреки всичко правилно са отнети съответния брой контролни точки по реда
на чл. 6, ал. 1, т. 10 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., доколкото се предвижда да
се отнемат 6 контролни точки за нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП.
Съдът не следва да се произнася и по разноските, тъй като такива от
правоимащата страна, с оглед изхода на спора, не са претендирани.
С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление е
обосновано и законосъобразно, определеното наказание е справедливо и затова следва
да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-1030-000237 от 24.01.2022
г., издадено от Началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с
което на Н.И.М. с ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание – глоба в
размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1,
т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл. 103 от ЗДвП,
като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 6 контролни
точки.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд
Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7