Р Е
Ш Е Н
И Е
№532
29.06.2023г.,гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ХАСКОВО в открито съдебно заседание на тридесети
май две хиляди двадесет и трета година, в състав
СЪДИЯ: Цветомира Димитрова
Секретар:
Йорданка Попова ………………………………………………………………….
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 602 по описа
на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по жалба на Х.Ж.К.
*** против Акт за установяване на публично държавно вземане с №
16/06/1/0/01115/3/01/04/01 с изх. № 01-163-6500/228 от 08.06.2022г. издаден от
Директора на Областна дирекция – Пловдив на Държавен фонд“Земеделие“ .
В жалбата се твърди, че оспореният
акт е издаден от некомпетентен орган, при неспазване на установената форма, в
нарушение на материалноправни разпоредби, при
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в несъответствие с целта на закона, поради което се моли същия да
бъде прогласен за нищожен, а при условията на евентуалност да бъде отменен като
незаконосъобразен.
Сочи се, че при издаване
на процесния ИАА е допуснато съществено процесуално нарушение и нарушение на
формата му по отношение мотивите за издаване, изразяващо се в разминаване между
фактическите основания на нарушението и дадената правна квалификация.Това
разминаване във всички случаи водело до накърняване правото на защита на
заинтересованата страна, защото го лишавала от възможност да разбере срещу
какво точно трябва да се защитава – срещу фактите, така както бил описани в
обстоятелствената част или срещу съставомерните
факти, които следвали от състава на договорното неизпълнение с посочената
правна квалификация. Така ако описаните в акта факти не съответствали на установените
в посочената от органа правна норма, то той не можел да постигне целта си. При
разминаване между действителните и юридическите факти, органът би могъл да
постигне друга цел - такава определена от друга правна норма, но не и тази на
която се бил позовал. Изискването за надлежно мотивиране следвало, както от
чл.59, ал.2, т.4 о АПК, така и от чл.41 от Хартата на основните права на
Европейския съюз.
В настоящия случай, в
писмото за стартиране на процедура по издаване на АУПДВ на Директора на ОД на
ДФ“Земеделие“ било посочено, че
оспорващия имал подписан административен договор чрез ИСУН с № BG06RDNP001-6.001-0779-С01 от
22.07.2021г. с ИД № ИСАК 16/06/1/0/01115/3/01 от 26.07.2021г. по подмярка 6.1“Стартова помощ за млади земеделски стопани“,
което не отговаряло на истината. Не отговаряло на истината и че оспорващата е
направила искане за второ плащане чрез ИСУН
по договор № BG06RDNP001-6.001-0779-С01 от 19.07.2021г. и регистрирано с ИД № ИСАК
16/06/1/0/01115/3/01 от 26.07.2021г.
Твърдените от административния орган оспорващата дори не знаела, че са
сключени с нея, а действителното положение било, че има сключен само един
договор , който бил с различен № и дата, а именно № BG06RDNP0О1-6.001-0779-С01 от
22.10.2019г. и нямал нищо общо с
посочените два в писмото. Твърденият
изложени в писмото показвали абсолютната неяснота на органите на ОД на
ДФ“Земеделие“ относно фактическата обстановка по случая, което водело до
нарушаване на правата й да узнае по коя точно процедура и на какво основание се
навеждат твърдения за нарушение на процедурата от нейна страна.
Изразява се и несъгласие с
твърдението, че подаденото от оспорващата възражение към писмо за стартиране на процедура за
издаване на АУПДВ е подадено не в регламентирания 14 –дневен срок. Същото било
подадено на 01.03.2022г., а съгласно чл.144 от АПК, вр.
с чл. 60, ал.5 от ГПК който се брои на дни се изчислявал от деня следващ този,
от който започвал да тече срока и изтичал на края на последния ден. Следователно
регламентирания 14-дневен срок за подаване на възражение срещу писмо за
стартиране на процедура за издаване на АУПДВ било до 02.03.2022г. вкл. Неразглеждането
на подаденото в този срок възражение от страна на административният орган преди
постановяване на АУПДВ грубо нарушило правото на защита на жалбоподателката на
този етап от административното производство.
Твърди се също, че
съгласно чл.27, ал.6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на
помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, което представлявало основание за
налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.1-т.9 от ЗУСЕСИФ се
установявало с издаване на решение за налагане на финансова корекция по реда на
чл.73 от същия закон.Според ал.7 на чл.27 от ЗПЗП също в сила от 28.06.2019г.
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради
неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките по програмите за развитие на селските райони,
извън основанията по ал.6 се установявало с издаване на АУПДВ по реда на ДОПК. В
практиката си ВАС многократно посочвал, че показателите на бизнес плана били
индикатори. В случая административният орган при издаване на акта си се позовал
на неизпълнение на задължението на ползвателя да увеличи икономическия размер
на стопанството измерен в СПО, до сумата посочена в бизнес плана, какъвто
ангажимент поел със сключване на административния договор. Визираното основание
се субсумирало в хипотезата на чл.70, ал.1, т.7
ЗУСЕСИФ, поради което и на основание чл.27, ал.6 от ЗПЗП административният
орган следвало да издаде решение за налагане на финансова корекция.Друго не
следвало от чл.75, ал.2 от ЗУСЕСИФ. Тази норма не изключвала приложимостта на
чл.27, ал.6 от ЗПЗП, тъй като от тълкуването й съобразно чл. 56, ал.1 от ЗНА
следвало, че под извършване на финансова корекция се разбирало изпълнение в
смисъл на възстановяване на средствата от съответния бенефициент, а не установяване
по смисъла на чл.27, ал.6 от ЗПЗП. Като не съобразил това, а издал процесния
АУПДВ, след изменението на ЗПЗП, в сила от 28.06.2019г. и конкретно при
действието на чл.27, ал.6 от с.з., органът допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо
основание за незаконосъобразност и отмяна на оспорения АУПДВ.
Към датата на
кандидатстване по подмярка 6.1 стопанството на
жалбоподателката било от 24,945дка, от които 20, 580 трайни насаждения – череши,
сливи, круши, 4 дка тикви, и 0,365 дка угар по метода на биологично производство в преход.
По бизнес план изцяло преминавало в сектор Плодове и зеленчуци, т.е. тиквите и
угарта се засаждали със сливи и ставали 4, 365 дка. Или това било СПО в размер
на 6185.20 лв. От тиквите, 4 дка преди
имали СПО 2884лева и при засаждането със сливи стопанството нараствало с 3301
,20 лева. При разширение от 6,931 дка, това били 9821,20 лева, към които
прибавяйки 3301.20лв. стопанството се разширявало на 13 122.40 лева, а
минимума бил 4 000 евро, което напълно отговаряло на изискванията.
Излагат се подробни доводи
обосноваващи изпълнение на задължението за увеличаване на обработваемата
земеделска площ на земеделското стопанство съгласно одобрения бизнесплан.
Твърдението на органа, било
че не е изпълнено задължението за създаване на трайни насаждения от сливи от 10
дка - съгласно одобрения бизнесплан нарастването
трябвало да се осъществи вследствие на наемане на нови площи от 6,00 дка през
стопанската 2018/2019г. и засаждането им със сливи, като се образувало ново
трайно насаждение от сливи на площ от 10,000дка.В действителност през
стопанската 2018/2019г. оспорващата не сбила приета по програмата. Договорът й с
ДФ“Земеделие“бил сключен на 22.10.2019г., след изтичане на стопанската година,
а бизнес плана бил индикативен, в периода до сключване на договора.
Изпълнението на същия ставало задължително едва след сключване на административния
договор, а при неговото сключване, периодът отдавна бил изтекъл.
Твърди се, също като се
излагат подробни съображения, за това че жалбоподателката е изпълнила точно,
финансово и темпорално заложеното в одобрения бизнес план, с оглед което
липсвали основания да бъдат налагани финансови корекции. Акцентира се върху това, че заболяването от ковид 19 на жалбоподателката представлява обстоятелство от
извънреден характер, че след настъпилия пожар в стопанството оспорващата е
закупила посадъчен материал, за да възстанови опожарената площ, уведомила ДФЗ
за настъпилото форсмажорно обстоятелство.Част от дръвчетата, за които според
извикания от оспорващата експерт било преценено, че са силно засегнати и няма
да регенерират били изкоренени през есента на 2020г. и презасадени
поетапно до края на календарната 2020г. на различни места в парцелите.
Не се оспорва факта, че на
20.07.2021г. жалбоподателката подала искане за второ плащане чрез ИСУН, като
посещение на терен било извършено на 18.08.2021г., от служители на РРА-Пловдив.
Съставения при посещението контролен лист не бил връчен на оспорващата. Невръчването
на контролен лист от проверката лишавало
оспорващата от възможността да узнае каква всъщност е оценката на служителите
на ОД на ДФ“Земеделие“ по отношение на насажденията, които се стопанисват. Едва
на по-късен етап от производството, в третото изпратено от Директора на ОД на
ДФ“Земеделие“ уведомително писмо се излагали мъгляви твърдения относно
неподдържането на икономическия размер на стопанството, по отношение на които
също били изложени конкретни възражения в жалбата. Наред с това, при
извършеното посещение не било осъществено преброяване на броя живи и изсъхнали
дръвчета в имота, но оспорващата твърди че към тази дата са били презасадени по-голямата част от площите, за което били
използвани 207бр. растения.Сборът на новопосадените
207бр. с оцелелите от пожара в имот № 083016 дръвчета, както и оцелели 68 бр. в
имоти №№ 083015 083017 и 083018 давали общ сбор от 324 бр.растения за площ от
9,101 дка при условие, че максимално изискуемо допустими за засаждане в площа, при формировка 4х5 м. са
450 бр. дръвчета в овощни дръвчета. При съпоставка с правилата за изискуема
гъстота, за допустимост за подпомагане по подмярката,
минималната такава за насаждението в случая следва да е 315 бр. дръвчета в
общата му площ. Предвид, че оценката за
допустимост на площите се правела на база съотношение живи овощни дръвчета към
обща площ, то площа е била допустима за подпомагане и
отговорила на критериите за това.
Заявява се, че за стопанската 2020г./2021г. оспорващата е
презасадила от ноември до април 2021г., 207 бр.
дръвчета от общо 9.101 дка, находящи се
в с. И. , общ.П.. Презасаждането било изпълнено след
настъпване на форсмажора, който бил на 31.07.2020г.,
за което жалбоподателката дала подробни обяснения в ИСУН с необходимите доказателства
и на проверката на 18.08.2021г. контролния орган установил това презасаждане. Останалите овощни дръвчета не били презасадени, тъй като част от дръвчетата били живи, а и
оспорващата била във временна неработоспособност поради бременност и раждане, и
боледуване.
Неоснователно се твърдяло че жалбоподателката е
недобросъвестна, поради това че оспорва уведомителните писма издадени от
Директора на ОД на ДФЗ-Пловдив, с които се изисквало представяне на документи
доказващи регистрирано правно основание на земята, която била декларирана за
ползвана при подаване на заявката за второ плащане. Правната възможност за
обжалване по административен ред била законоустановен
способ за защита срещу незаконосъобразни административни актове и никога не
представлява недобросъвестно поведение.
Оспорва се и твърдението,
че със заявката за второ плащане
оспорващата е декларирала ползване на земя за която няма регистрирано правно
основание за ползване.
По изложените съображения
се моли за прогласяване нищожността на оспорения акт, респ. отмяната му като
незаконосъобразен. Претендират се разноски.
В съдебно заседание
жалбата се поддържа от пълномощник, който в писмена защита излага конкретизира
съображенията си. Претендират се разноски.
Ответникът Директор на
ОД-Пловдив на ДФ“Земеделие“, чрез процесуален представител излага съображения за
неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Административен съд –
Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че на 22.10.2019г. между Х.Ж.К.,
в качеството на бенефициент и ДФ“Земеделие“ е сключен административен договор с
№ BG06RDNP001-6-001-0779-С01 за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по програма за развитие на селските райони
2014-2020г. по процедура за прилагане на подмярка
6.1“Стартова помощ за млади земеделски стопани“от мярка 6 “Развитие на
стопанства и предприятия“.
Съгласно одобреният бизнесплан(л.108) Началният икономически размер на
стопанството (измерен в СПО) е в размер на 31 275.46 лева, към
избраната крайна дата на проверка - 01.08.2021г., същия следва да нарасне спрямо
първоначалния икономически размер на стопанството със 11286.00
лева, като достигне размер на 42 561.46 лева. Нарастването следва да се
осъществи (л.116) вследствие на наемане на нови
площи от 6 дка през стопанската 2018/2019г. и засаждането им със сливи, като се
образува ново трайно насаждение от сливи на площ от 10 000 дка. Видно също
от бизнес плана, наличната за стопанството земя е 24 954 дка, и
нарастването е предвидено да бъде сторено
към датата на кандидатстване.
Не е спорно между страните и че първото плащане е
осъществено на 15.11.2019г. и същото е в размер на 24 447.50 лева.
Установява се от удостоверение (л.677) на Кмета на Община Първомай и Удостоверение рег. № 339 от 04.08.2020г.на Началника на РСПБЗН.(л.473). че на 31.07.2020г. е възникнал пожар в овощна градина в землището на с.И., Община П., обхващащ имоти с №№ 0830015, 0830016, 0830017 и 0830018.
Извършена е проверка на място от служители на ОД“Земеделие“ , гр. Пловдив на 07.08.2020г., резултатите от която са отразени в протокол № АР-07-10-1 от 07.08.2020г. Видно от протокола на парцел № по ККР 32826-1676-1-2 с площ от 0.90 ха, върху овощно насаждение от сливи, вследствие на възникнал пожар на около 90% от площа е нанесена щета(л.474-л.475).
Заявката за второ плащане е подадена от Х.Ж.К. на
20.07.2021г.(л.224-л-227).
Вследствие на това, на 18.08.2021г. е извършено посещение
на място от служители на РРА –Пловдив, в стопанството на жалбоподателката, установените
при което обстоятелства са отразени в Контролен лист (л.440-л.459) . Според констатациите в контролният лист, проверяващите са
установили че на имоти с №№ 0830015, 0830016, 0830017 и 0830018 общо с площ от
9,101 дка е възникнал пожар, като се забелязват следи от частично възстановяване.
Отразено е също, че на проверяващите е представено удостоверение от РСПБЗН и
Протокол от ОбС“Земеделие“, гр. Първомай,
констатиращи опожаряване на сливова градина на четирите имота. В забележки е
отбелязано, че към момента на проверката са презасадени
част от фиданките, а за окончателното възстановяване на градината са закупени
нови, видно от снимките.
Контролният лист е връчен на пълномощник на
жалбоподателката.
На 14.09.2021г, (л.503), на 06.10.2023г.(л.618), на 28.10.2021г.(л.633) от Директора на ОД-Пловдив на ДФЗ до жалбоподателката са
изпращани уведомителни писма за отстраняване на нередности, с които са искани
обяснения и представяне на документи, свързани със сключения договор.
С изх. № 01-163-6500/40 от 14.02.2022г. (л.37). Директорът на ОД – Пловдив при
ДФ“Земеделие, уведомил Х.К., че ДФ“Земеделие открива на основание чл.24, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от АПК производство по издаване на акт
за установяване на публично държавно вземане. Писмото е получено на
16.02.2022г. чрез ИСУН(л.39).
На 08.06.2022г. Директорът на ОД-Пловдив при ДФ“Земеделие“ издал оспорения в настоящото производство Акт за установяване на публично държавно вземане с № 16/06/1/0/01115/3/01/04/01 с изх. № 01-163-6500/228 от 08.06.2022г., с който отказал изцяло одобрената финансова помощ по административния договор и пълно изплащане на финансовата помощ, общо в размер на 24 447.50 лева, представляваща второ плащане по същия договор и определил на Х.Ж.К. подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447.50 лева, представляващо първо плащане по договора.
Актът е съобщен на Х.Ж.К. на 22.06.2022г.
Жалбата
срещу същия е депозирана директно до съда на 21.06.2022г.и е заведена с вх. №
4222 от същата дата .
Като писмени доказателства
по делото са приети документите
съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт, както и
такива, имащи отношение към съществото на спора.
За изясняване спора от фактическа страна е
допуснато изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-агрономическа
експертиза заключението по които е прието без оспорване от страните.
По искане на жалбоподателя по делото е допуснато
събиране на гласни доказателства.
Свидетелят Желязко Христов
Караандонов - баща на жалбоподателката, сочи че дъщеря му е създала овощни
градини,
като през 2017г. кандидатствала по програма „6.1. Млад фермер“ . Изискване по програмата било да се сключат нотариални
договори, които да бъдат нотариално
заверени. Програмата
била пет годишна, но оспорващата сключила 7-годишни договори. Приета била на 22.10.2019г. и тогава подписала договор
със ДФ „Земеделие“. Първото плащане било непосредствено след като подала документите. Чакала година
и пет месеца да бъде приета.
Пролетта на 2020г., месец май – юни,
имало
нова проверка, при която абсолютно всичко било проверено. Жалбоподателката лично присъствала при извършването й. Свидетелят също бил там, в
качеството си на упълномощено от нея лице. Проверката минала напълно
нормално. Двама представители – мъж и жена, замервали площите, и преброили колко точно са засадените дръвчета във всеки имот. После оспорващата получила протокол
от проверката за това на какви схеми ставало засаждането
и колко бройки дръвчета има във
всеки имот. На въпроса дали са броили и живи и мъртви дръвчета,
свидетелят посочи, че при първата проверка през пролетта на 2020г. е преброено всичко. След това, през 2021г.
жалбоподателката кандидатствала за
второ плащане. Свидетелят обяснява, че няколко от ползваните
имоти създавали едно
голямо поле. 9 дка
градина, се намирала в непосредствена близост
до гробищния парк на селото,
който не се поддържал. На
30.07.2021г. в гробищния парк
възникнал пожар в гробището,
който се прехвърлил и опожарил всичко. Наоколо имало жита, те били ожънати, обаче сламата си стояла, всичко изгоряло и понеже имало ниска растителност опърлила и дръвчетата. Жалбоподателката се обадила на пожарната, взела протокол и всичко това
представила на фонда. После пристигнала 5 - членна комисия,
която на място да провери състоянието на този имот. Комисията
пристигнала десетина дни след пожара. Констатацията й била да се изчака. Св.К. сочи, че имало някои дръвчета като опърлени, другите си били живи.
Издали протокол. След пожара оспорващата наела агроном-експерт който проверил
състоянието на дръвчетата. Съвета му бил да изчакат, защото имало вероятност
кореновата система на дръвчетата да е здрава, да не е повредена, при което някои от тях може да избият, а да се
махнат само тези които които видимо са обгорели. Затова
2020 г. започнали да засаждат през
зимата преди проверката дръвчетата
които
са видимо обгорели, а за другите изчакали. Презасаждането започнало през зимата от ноември
– декември,
като свидетеля помагал на дъщеря си. Св.К. разказва, че той и съпругата му през 2020г. са преболедували ковид. По това време жалбоподателката била бременна, родила на 15.06.2021 г., като същия период през зимата и тя била заразена с ковид.
През м. май 2021 г. бащата на свидетеля починал от ковид. Майката на
свидетеля също се заразила от
ковид. В същия период, когато баща му починал, тя била в болницата в гр.Хасково.Въпреки това в този период
били презасадени около 200 дръвчета. Посадъчният материал бил закупен още
ноември месец след пожара,
за да може
да се използва колкото трябва. Около 60-70 дръвчета били останали живи. Проверка
била извършена около 15 август. Првоначално им били поискали относими документи, а на терен проверката била осъществена на 18-ти. Свидетелят лично
присъствал, тъй като детето на жалбоподателката по това време било на около два
месеца. Проверката минала нормално, свидетеля обяснил на проверяващите за пожара, видели, че
е закупен материал, че има посадени
дръвчета.
Преброяване обаче нямало. Само
погледнали
и снимали. След това други проверки не били извършвани. Тъй като им бил даден
три месечен срок за отстраняване на нередности, дъщерята на свидетеля писала в ИСУН (системата за
кореспонденция) още на 10.11.2021 г., защото срокът бил до 18.11. Някъде около 10-12-ти всичко било готово, при което жалбоподателката написала официално писмо в ИСУН. Но
нова проверка не била осъществена. Свидетелят пояснява, че при документалната
проверка през м. август, дъщеря му направила 7-годишни договори. Тези 7-годишни договори не можели да
покрият 5-годишната програма.
И започнали да се искат анекси. В самите договори имало точка „7-годишни договори“. При изтичане на този 7 годишен срок, ако нямало претенции
от страните, договорът се продължавал за
още 5-години. Договорите били с бащата на
свидетеля, както
и със самия свидетел. Заявява,
че никога не създавали проблеми за това дъщеря му да ползва имотите. Проблемът възникнал, защото реално оставали 20 дни и имало точка,
че могат да продължат още
5 години договорите, поради което ги накарали да направят нотариално заверени
договори.
Свидетелката С. Й.К. – майка на
жалбоподателката,
сочи че последната е била приета като земеделски производител през 2019 г. Свидетелката и съпругът й помагали на дъщеря си. Засети били около
30 дка овощни дръвчета, като
свидетелката помагала в засаждането,
окопаването, почистването, рязането. През 2020г.възникнал пожар, след който започнали проблеми с второто плащане,
което трябвало да се получи. Свидетелката обяснява, че през м. декември 2020г. тя и мъжът й се
разболели от ковид, и били в болница
с по-тежки усложнения. Имало становище от агроном
да се изчака, защото може дръвчетата
да се възстановят. Х.К. също била болна, но не в болница.
По това време последната била и бременна, като на 15.06.2021г. родила второто
си дете. Свекърът и и свекървата на свидетелката също били в болница, като свекър й починал през 2021 г.От февруари до април
бил периодът, в който трябвало да се засаждат дръвчета и били засадени около 200. Проверката започнала м. август 2021г. Свидетелката не присъствала при
проверката на терен, но от съпруга си разбрала, че не са
броени дръвчетата - колко са засадени, колко са оцелели,
колко са обгорени. Заснети били закупените за засаждане дръвчета.
Дръвчетата около 500 бр. били закупени есента на
2020 г. след пожара. Сочи, че
пролетта някои дръвчета били пукнали, напъпили и затова
не ги извадили. Тези,
които били презасадени били тези, които се виждало, че
са изсъхнали. Презасяти били около 200 дръвчета. След
проверката срокът за дозасяване на незасетите
дръвчета бил удължен до 18.11. Презасаждането било извършено до
15.11.2021 г. Фондът бил
уведомен за презасяването но нова
проверка нямало. Отказали второ плащане.
Съдът като взе предвид
съдържанието на административния акт, твърденията на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения 14 - дневен срок по чл.149, ал.3, във вр. с ал.1 от АПК, от надлежна страна срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, който в обжалваната му част е неблагоприятен за оспорващото лице. Предвид това жалбата е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Актът се обжалва, както с доводи за нищожност така и с
доводи за незаконосъобразност.
Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал.
2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), публични
са вземанията недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно
получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства
на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на
административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс,
надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта,
кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство и в правото на Европейския съюз.
В нормата на § 1, т. 13 от
ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) е
предвидено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура
за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от
Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително
интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на
законодателството на Европейския съюз. По силата на чл. 11,
ал.1,т.4 и чл. 11а от
ЗПЗП, Държавен фонд "Земеделие“ е акредитиран за единствена
Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата
селскостопанска политика на Европейския съюз. В чл. 27, ал. 3
и ал. 5 от ЗПЗП
е регламентирано, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме
необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по
схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството
на ЕС, като вземанията, които възникват въз основа на административен договор
или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
ДОПК.
Съгласно чл. 20а, ал.
5 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на фонда, който е и Изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, издава актове за установяване на публични държавни
вземания по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по
реда на глава пета,
раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове.
От посочената нормативна регламентация следва извода, че в правомощията на изпълнителният директор на ДФ "Земеделие“ - РА е издаването АУПДВ и Решения за финансови корекции по всички схеми и мерки на Общата селскостопанска политика, включително по мерките по Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Съгласно ал.6 на чл.20а от ЗПЗП Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 да издава и по чл. 73 и 74 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В случая оспореният АУПДВ е .издаден именно от лицето изпълняващо длъжността Директор на ОД-Пловдив, което е надлежно оправомощено със заповед 03-РД/1759 от 21.06.2021г. на Изп.директор на ДФ“Земеделие“Следователно обжалваният акт е издаден от материално компетентен орган, като е подписан с валиден квалифициран електронен подпис, за което по делото са представени доказателства .
Преценката за законосъобразността на издаден административен акт се извършва на база изложените в същия фактически съображения за издаването му.
От правна страна в акта е възприето, че е налице хипотезата на чл.27, ал.1, т.1, т.8 и т.18 от Наредба № 4 от 30.08.2018г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, поради което и на основание чл.30, ал.1, т.5 и т.7 от същия подзаконов нормативен акт е отказана изцяло одобрената финансова помощ по административния договор и пълното изплащане на финансова помощ в размер на 24 447.50 лева, представляваща второ плащане по административиня договор и на Х.К. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447.50 лева. представляващо полученото първо плащане по договора.
В чл.27, ал.1 т.1-19 от посочената наредба са посочени хипотезите, при наличие на които Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, отказва изцяло или частично изплащането на финансовата помощ, сред които когато:
в т.1 - въз основа на
резултатите от извършени проверки по чл. 17 и констатациите в докладите за проверка установи
нередовност на документите или непълнота или неяснота
на заявените данни и посочените факти, както и когато бенефициентът не ги отстрани
и не представи изисканите му документи
в срока по чл. 16, ал. 2, съответно – по чл. 18, ал. 2;
т.8 - към датата на подаване
на искането за окончателно или второ плащане
бенефициентът не е удостоверил с надлежен документ постигането на съответния стандарт,
когато това е предвидено като изискване в Условията за изпълнение на
проектите по чл. 26 от ЗУСЕСИФ или в административния договор;
т.18
- установи неспазване
на критерий за допустимост и/или неизпълнение на ангажимент или
други задължения на бенефициента, посочени в Условията за изпълнение на
проектите по чл. 26 от ЗУСЕСИФ и/или в административния договор, респ. в заповедта за предоставяне на финансова помощ.
Съответно,
в чл. 30, ал.1, т.5 и т.7 от Наредба № 4 е визирано задължение за Държавен фонд "Земеделие" –
Разплащателна агенция, да оттегли цялата или част от предоставената финансова
помощ и да изисква възстановяване, когато бенефициентът не представи изискваните от ДФЗ – РА, данни, документи и/или информация, необходими за извършване
на контрол относно спазване на критериите за
допустимост и изпълнението на ангажиментите и другите задължения, посочени в Условията за изпълнение на
проектите по чл. 26 от ЗУСЕСИФ или в административния договор, съответно в заповедта за предоставяне на финансова помощ(т.5) или бенефициентът не спазва критерий
за допустимост, ангажименти или друго задължение, посочени в тази наредба, Условията за изпълнение на
проектите по чл. 26 от ЗУСЕСИФ или административния договор, респ. заповедта за предоставяне на финансова помощ(т.7).
В случая въпреки многословността
на изложението в акта, съдът намира че същия не е надлежно мотивиран в частта
посочваща нарушение на чл. 27, ал.1, т.1 и т.8 от Наредба № 4. На първо място не става ясно,
коя точно от хипотезите на ч.27, ал.1, т.1 от Наредба 4 в случая фонда е приел,
че е налице – установена при
проверката по чл.17 от наредбата нередовност на документи или
непълнота или неяснота на заявените
данни и посочените факти при
извършена проверка или неотстраняване констатираните нередности на документи,
непълнота или неяснота на факти и данни и не представяне на изискани документи в срока по чл. 16, ал. 2, съответно – по чл. 18, ал. 2. Не е ясно посочено кои точно нередности на документи са установени,
респ. каква точно непълнота или неяснота на заявените факти и обстоятелства
органът е приел че са налице.
Ако органът е имал предвид, че
жалбоподателката не е спазила разпоредбата на чл.18, ал.2 от договора да
уведоми фонда за настъпване на обстоятелство от извънреден характер в срок 10 работни
дни от настъпването му свързано със заболяването й от ковид
през м. декември 2020г., за което фонда бил уведомен на м.10.2021г. то след
като самия ответник счита че това заболяване не представлява такова по смисъла
на чл.2, пар.2 от Регламент(ЕС)№ 1306/2013г., то няма как неуведомяване за същото да се счете за
нарушение на договорни или нормативни
задължения.
Ако
органът е имал предвид, че жалбоподателката не е уведомила за настъпилото
форсмажорно обстоятелство, то видно е от т.10 на Уведомително писмо за
отстраняване на нередности от 06.10.2021г.,/л.619/, че такова заявление е депозирано. Не се спори, че това писмо е
достигнало до знанието на ответника. Същото не е представено като част от
административната преписка, като органът видно от същото писмо е приел, че това
заявление не касае административния договор, а е подадено по схемите за
директни плащания. След като това писмо е депозирано до ДФ“Земеделие“ и явно е
достигнало до знанието на ответника и предвид обстоятелството, че при
проверката на насажденията от 07.08.2020г.(седем дни след възникване на пожара), е присъствал и представител на ОД на ДФ
Земеделие –Пловдив, то не може да се приеме, че жалбоподателката не е уведомила
органа за настъпилия пожар, както и че последния не е узнал за настъпването на
това извънредно събитие.
Ако органът е имал предвид непредставяне на
изискуеми документи в срок, доказващи сключени договори за ползване на земя,
респ. доказващи че ползва земя за която към момента на ползване на заявлението за плащане не
разполага с регистрирано правно основание за ползване, следва да се посочи, че
първо не е ясно кои точно имоти според органа жалбоподателката е следвало да
ползва към датата на депозиране заявката за второ плащане и за кои конкретно от
тях(или всички) същата не е имала регистрирано правно основание за ползване, респ. не е ползвала.
Това е необходимо за да може адекватно оспорващата да упражни правото си на
защита и от друга страна за да може съдът надлежно да установи конкретните
фактически съображения на органа и на база на тях да осъществи преценка законосъобразността
на акта. Наред с това по делото на л.388-л.423 са представени сключените на
21.08.2017г. договори за наем на земеделски земи, нотариално заверени и вписани
в СВ, цитирани в таблица 1 към т.3.2 от бизнесплана
находящи се в с. И., общ.П.. В същите изрично е посочено, че се сключват за
срок от 7 години считано от датата на подписването им, с изключение на
договорите касаещи имота посочен в т.10, Таблица 1, към т.3.2 от бизнесплана, влизащ в сила от 01.09.2017г. и договорите
касаещи имотите посочени в т.7 и т.8 от
Таблица 1, към т.3.2 на бизнесплана влизащи в сила на 01.10.2017г. Т.е. към
датата на издаване на обжалвания акт жалбоподателката е имала годни правни основания
за ползването на земите от стопанството й към момента на подписване на бизнесплана. Съответно и незаконосъобразно на оспорващата
са давани указания за представяне на анекси към същите, удължаващи срока на
ползването им. Също така по делото, като част от административната преписка са
представени и нотариално заверени и вписани в служба по вписванията договор от
09.09.2020г., (л.64) и договор от 03.11.2020г. (л.66), с които жалбоподателката е наела за срок
от пет години, считано от датата на подписване на договора ПИ с № 32826.88.42, с
площ 2370 кв.м., ПИ с № 32826.51.3 и площ 2100 кв.м. и ПИ с№ 32826.84.36 и площ от 2 461 кв.м. всички находящи се в с.И. общ.П.. Общата площ на тези имоти е
повече от 6.00 дка. Налични като част от преписката са и договори за наем на
имоти с № 084065 и № 086032 и двата находящи се в землището на с.Искра(л.524-525), и за наем на имот УПИ VII-936(л.519) които не са оспорени
от ответника и от които е видно, че за стопанските, 2019-2020, 2020-2021г. и
2021г-2022г. жалбоподателката е имала валидно правно основание за ползването на
посочените в тези договори имоти. Всеки един от тези договори касаещ имотите вкл. в бизнес плана и допълнително
сключените през 2020г. идоговори за три от имотите с
които стопанството е увеличено са регистрирани в ОСЗ, гр.П. видно от
представените по делото талони за регистрация(л.83-л.87).Т.е. от имотите по заявката за второ
плащане не се установява по делото да са налични нотариално заверени документи
и вписани в служба по вписвания документи за правото на ползване на последните
три цитирани имота, а именно - имот с №
32826.86.32, № 32826.84.65 и УПИ VII-936 от 1280 кв.м.(посочен
в заявката за второ плащане като имот с № 99999990). Така на първо място се опровергава
изложеното в акт за установяване на публично държавно вземане, че за голяма
част от имотите, които бенефициера е декларирал че
ползва, към момента на подаване на искането за второ плащане фактически е
ползвал без регистрирано правно основание. На второ място при така наличните по
преписката документи органът е следвало да извърши преценка дали непредставяне
на такова регистрирано правно основание за ползване за тези процесни
имоти е основание за отказ от второ плащане и оттегли цялата финансова помощ,
като изходи от обстоятелството дали наличните доказателства са достатъчни да се
приеме, че жалбоподателката е изпълнила бизнес плана, с оглед заявеното
увеличение на стопанството с 6 000 кв.м. Това в случая не е сторено, но е
било необходимо тъй като жалбоподателката съгласно одобрения бизнес план извън
стопанисваните към датата на бизнесплана земи, е следвало
да увеличи стопанството само с 6 дка, за което на практика е представила необходимите
документи.
Също така в обжалваният акт липсват всякакви
мотиви защо органът приема че жалбоподателката не е изпълнила чл.27, ал.1, т.8
от Наредбата. Последната норма, както бе посочено по-горе изисква бенефициентът да удостовери с надлежен документ постигането на съответния стандарт, когато това е предвидено
като изискване в Условията за изпълнение
на проектите по чл. 26 от ЗУСЕСИФ или в административния договор.Такова налично изискване към
жалбоподателката като бенефициер не се сочи от органа
в случая да е било налице. Съответно не е посочено и кой точно стандарт
оспорващата е следвало да постигне и какъв точно документ за това е следвало да
представи. Наред с това от доказателствата по делото също не ес установява
спрямо жалбоподателката да е имало изискване за постигане на определен
стандарт. Напротив – видно е от представения бизнес план, че в Таблицата за
специфични цели и резултати (л.116 от делото)
в. т.10 не е посочено като цел на проекта кандидатът да достигне съответствие
на стопанството със съществуващи и нововъведени стандарти на ЕС.
По отношение третото неспазено според органа изискване съдържащо се в т. 18 на чл.27, ал.1 от Наредба № 4 е необходимо да се посочи следното:
Съгласно чл. 166, ал.
1 ДОПК
установяването на публични вземания се извършва по реда и от органа, определен
в съответния закон. В конкретния случай съответният закон - чл. 27, ал. 6
и ал. 7
и чл. 20а, ал.
5 и ал. 6
от Закона за
подпомагане на земеделските производители (ред. от ДВ бр. 51/2019
г., в сила от 28.06.2019 г.) - съдържа уредба на реда и органа, който
установява дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по
мерките и подмерките от програмите за развитие на
селските райони. Тази уредба е действаща към момента на издаване на оспорения
акт. Съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП,
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, поради
нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони,
което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал.
1, т. 1-9 от Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), се установява с
издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от
същия закон.
На основание чл. 27, ал. 7
ЗПЗП,
в редакцията й към датата на постановяване на оспорения акт, дължимостта на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на
критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите
на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се
установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по
реда на ДОПК,
който в чл. 166, ал.
2 ДОПК
препраща към реда по АПК.
От цитираните разпоредби
следва, че след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр.
51/2019, в сила от 28.06.2019 г., законът изрично разграничава случаите, в
които публичните вземания по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони се установяват с решение за финансова
корекция и с акт на установяване на публично държавно вземане. По силата на чл. 27, ал. 7
ЗПЗП
издаването на АУПДВ е субсидиарно, и такъв може да
бъде издаден само когато не са налице основанията по чл.70, ал.1,
т.1-9 от ЗУСЕСИФ
за налагане на финансова корекция.
Константно в съдебната
практика на Върховния административен съд по ЗПЗП, се
приема, че заложените в бизнес плана финансови показатели са индикатори за
изпълнение на одобрения проект (по мерките и подмерките
от ПРСР) и непостигането им води до необходимост от коригиране на размера на
финансовата помощ. (В този смисъл решение № 5872/21.05.2020 г. на ВАС, четвърто
отделение, по адм. дело № 11174/2019 г., решение №
2709/19.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм.дело
№ 9703/2018г.; решение № 3184/28.02.2020г. на ВАС, четвърто отделение, по адм.дело № 7468/20918г.; решение № 5040/04.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 4307/2018 г.; решение № 1472/29.11.2018 г. на ВАС
четвърто отделение, по адм. д. № 1006/2018 г.;
решение № 5317/24.04.2018 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм.
д. № 1945/2018 г.; решение № 4933/03.04.2019г. на ВАС, четвърто отделение, по адм.дело № 4912/2018г. и др.).
Следователно в конкретния
случай, при установено неизпълнение на конкретни показатели, заложени в бизнес
плана на ползвателя на помощта, административният орган е следвало да издаде
решение за финансова корекция на основание чл. 27, ал. 6
ЗПЗП
във връзка с чл. 70, ал.1,
т. 7 ЗУСЕСИФ
и по реда на чл. 73
от ЗУСЕСИФ,
а не да издаде АУПДВ.
В случая издаването на
АУПДВ на основание чл. 166
ДОПК по реда на АПК,
не може да бъде основано на § 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (ДВ бр.2/2018 г.). който не
намира приложение в случая. Според последния започналите производства по издадените до датата
на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за
периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по
чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред
до изтичане на периода на мониторинг. В конкретният случай договорът е сключен
на 22.10.2019г., т.е. производството е започнало след влизане в сила на
цитираната разпоредба.
Спазването на
административно производствените правила, създава презумпцията че органът
добросъвестно е упражнил правомощията си и по този начин е осигурил издаване на
законосъобразен акт.
В случая
допуснатото от административния орган нарушение на реда за издаване на административният акт е довело
до издаване на ненадлежен по вид акт, и
съответно е съществено, тъй като засяга материалноправните
основания за установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ и разграничението им, предвидено в чл. 27, ал. 6
и ал. 7
ЗПЗП.
Съгласно чл. 33, § 2 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005
година относно финансирането на Общата селскостопанска политика, приложим на
основание чл. 72, § 2 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 г. на Съвета от 20
септември 2005 година относно подпомагане на развитието на селските райони от
ЕЗФРСР, в случаи като процесния, когато средствата са вече изплатени на бенефициера, те се връщат от акредитираната разплащателна
агенция по реда на нейната собствена процедура за връщане на средства. Поради
това законосъобразното провеждане на предвидената процедура по издаване на
административните актове за установяване на задължения за подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ по мерките и подмерките
от програмите за развитие на селските райони, е от съществено значение за
изпълнение на задължението на ДФ Земеделие – Разплащателна агенция по чл. 27, ал. 3
ЗПЗП
да предприема необходимите действия за събирането на недължимо платените и
надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции,
предвидени в законодателството на Европейския съюз. След промяната в закона, за
да издаде АУПДВ на основание чл. 27, ал. 7
ЗПЗП,
административният орган следва да изложи допълнителни мотиви защо приема, че
констатираното неизпълнение на одобрените финансови показатели е извън
основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал.1,
т.7 от ЗУСЕСИФ
във връзка с чл. 27, ал. 6
ЗПЗП.
В оспорения АУПДВ липсват такива съображения. В случая безспорно неспазването
на посочените показатели от бизнес плана не
е свързано с нарушение на критериите за допустимост, а респ. ако е
считал че е налице втората или третата предпоставка на чл. 27, ал.7 от ЗПЗП, а
не неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал.1, т.7 от
ЗУСЕСИФ вр. с чл. 27, ал.6 от ЗПЗП, в каквато насока
е съществуващата трайна и непротиворечива практика на ВАС, то органът е бил
длъжен да изложи доводи в акта си обосноваващи тази си теза. Липсата на мотиви
не може да бъде запълвана пред съда и чрез доказателства, било то гласни или
писмени, тъй като не е налице предмет на
доказване. Изискването за мотивировка не е самоцелно.
Спазването на изискването за мотивировка на акта е гаранция за законосъобразност
на същия, тъй като неизлагането на
съображения защо административния орган е издал съответния акт от една
страна не дава възможност на засегнатите
от акта лица да разберат по каква причина срещу тях са въведени
неблагоприятните последици на акта и оттук да
осъществят адекватно защитата си
срещу него, а от друга страна препятства възможността съдът да осъществи
необходимия контрол за законосъобразност на решението.
Предвид изложеното съдът намира, че
административният орган неправилно е приложил редът на ЗПЗП, тъй като с
изменението на закона с въвеждането на чл. 27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП неприложима
се явява разпоредбата на пар.12 от ПЗР на ЗПЗП. В този
смисъл и практиката на ВАС изразена в Решение № 15687 от 17.12.2020 г. по адм. д. №
8586/2020 на Върховния административен съд,
Решение № 5492 от 29.04.2021 г. по адм. д. №
31/2021 на Върховния административен съд, Решение № 5108 от 21.04.2021г. по адм.дело № 12415/2020г. по описа на ВАС, Решение №
4669/13.04.2021г. постановено по адм.дело № 13576/2020г.
по описа на ВАС, Решение № 1457/03.02.2021г. по адм.
дело № 10650/2020г. по описа на ВАС, Решение № 14776/30.11.2020г. постановено
по адм.дело № 8089/2020г. по описа на ВАС, Решение
15971 от 29.12.2020г. по адм.дело № 8344/2020г. на
ВАС, Решение № 5005 от 20.04.2021 г. по адм. д. № 11846/2020 на Върховния административен съд, Решение № 5314 от
26.04.2021 г. по адм. д. № 10232/2020 на Върховния
административен съд, Решение № 5488 от 29.04.2021 г. по адм. д. №
678/2021 на Върховния административен съд и др.
Наред с това, даже
и да се приеме че в случая приложим е именно реда за издаване на АУПДВ, а не
решение за налагане на финансова корекция, то по делото от приетите по делото
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, и съдебно агротехническа експeртиза безспорно се
опровергава изводът на органа, че оспорващата не е поддържала икономическия
размер на стопанството от 4000 евро измерен в СПО за което е одобрена и не е увеличила
икономическия размер на стопанството до сумата предвидена в бизнесплана.
Тук е мястото да се посочи, че приетите по делото заключения са изготвени от
вещи лица разполагащи с необходимите знания и умения, изготвени са обективно,
пълно и точно отговарят на поставените задачи и вещите лица обосноваха същите
подробно, поради което и съдът цени тези заключения изцяло.
На първо място
следва да се посочи, че ответника е представил по делото административен
договор , в който липсва част от
съдържанието. Предвид, че вещото лице е установило при извършените от него
проверки съдържанието на част от относимите и
цитирани разпоредби на договора, а именно чл.2, ал.3 и чл.6, ал.1,т.9, а
жалбоподателката не спори по отношение съдържанието на цитираната в оспорения
акт разпоредба на чл.18, ал.2 и чл.11, ,
т.2, т.4 и т.5 от договора , съдът приема, че същите са именно съдържанието
визирано в обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане.
Видно е от
заключението по ССч.експертиза и от таблица 12 на бизнесплана(л.124) че първоначалния СПО на стопанството на
жалбоподателката е в размер на 31 274.46 лева. Последната се е задължила
да поддържа икономическия размер на стопанството, за който е била одобрена както
и да го увеличи с 11286 лева измерено в СПО. Нарастването е следвало да бъде
осъществено чрез наемане на нови 6 дка и засаждането им със сливи.
От материалите по
делото се установява, че с договор от 09.09.2020г., (л.64) и договор от 03.11.2020г., жалбоподателката е наела за срок от
пет години, считано от датата на подписване на
договорите ПИ с площ 2370 кв.м. с № 32826.88.42, ПИ с площ
2100 кв.м. и № 32826.51.3 и ПИ с № 32826.84.36 с площ от 2 461 кв.м. всички находящи
се в с.И. общ.П., които имоти са посочени и в заявката за второ
плащане. Общата площ на така наетите имоти е повече от 6000 кв.м., т.е.
нарастването на стопанството с изискуемия размер от 6 .00 дка е налице. Видно е
от заключението на ССч.експертиза, че липсата в
общата калкулация на стопанството на УПИ VII-936
дка-1280дка, ПИ 32826.86.32-1.100 дка и ПИ
32826.84.65-2.100 дка, които са посочени в заявката за второ плащане, но
представените за тях договори за наем, не са нотариално заверени и вписани в
СВ, би бил 44399лева, т.е. липса на представени правни основания за ползване на
тези заявени площи жалбоподателя не се отразява на икономическия размер на
стопанството на оспорващата, тъй като увеличението отново е над 11 286 лева.
От доказателствата по делото не се установяват по
несъмнен начин и твърденията на
ответника, че оспорващата не е поддържала насаждението от сини сливи от 10 дка.
Между страните няма спор, че след сключване на
административния договор процесното насаждение от сини сливи е създадено, а и
доводи за обратното не се съдържат в обжалвания акт. Нередности касаещи
насаждението от сливи и ползваните площи не са не са установени и при проверката
на място резултатите от която са обективирани протокол от 08.06.2020г.(л-136-л.158). Не е спорно
по делото и обстоятелството, че на 31.07.2020г. в част от ползваните от
жалбоподателката имоти, в които се е намирало и част от процесното насаждение,
а именно имоти с №№ 085015, 085016, 085017 и 085018 е възникнал пожар. Този
факт се установява и от Удостоверение на
Кмета на Община Първомай/л.677/, и удостоверение рег. № 339/04.08.2020г. на
РСПБЗН-Първомай(л.473). Пожара по мнение на съда
следва да бъде приет за форсмажорно обстоятелство-извънредно събитие, при
наличие на което и съгласно чл.32, ал.1 от Наредба № 4 отговорността на
бенефициента не може да бъде ангажирана. За такова обстоятелство пожара е приет
и от ответната страна видно от писмо изх. № 02-6500/3188#2 от 30.06.2022г.(л.824). Междувпрочем,
предвид всички излагани пред органа твърдения за наличие на възникнал пожар,
поради който жалбоподателката е била затруднена да изпълни задълженията си по бизнесплана, по мнение на съда ответникът е дължал
произнасяне в оспорения акт по отношение това представлява ли възникналия пожар
извънредно обстоятелство по смисъла на чл.32, ал.1 от Наредба № 4, вр. с Регламент чл. 2, параграф 2 от Регламент
№ 1306/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 17 декември
2013 г. Това е необходимо доколкото
както се посочи, съгласно посочената законодателна уредба при наличие на такова бенефициентът не отговаря за
неспазване на критерий за допустимост
или неизпълнение на ангажимент или
други задължения, в случаите когато те се дължат на непреодолима
сила или извънредни обстоятелства по смисъла на цитирания регламент. В случая
това не е сторено, което отново е довело до немотивираност на акта.
Установява се също от същото писмо изх. №
02-6500/3188#2 от 30.06.2022г.(л.824) на Изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“, от събраните по делото гласни
доказателства, които съдът кредитира в тази им част като дадени лица имащи
непосредствено впечатление от действията на служители на ответника и от
стопанството на жалбоподателката, както и от изготвеното по делото заключение
по съдебно-агротехническата експертиза, че действително както и оспорващата
твърди, във отговорите си до ДФ“Земеделие“ по повод изпратените й писма за
отстраняване на нередности, след посещението на място на 07.08.2020г. й е бил
даден срок до 18.11.2021г. за възстановяване на насаждението от сини сливи.
Този факт не се оспорва от ответника.
Не се спори и по въпроса че при пожара част от
насаждението на жалбоподателката от сливи е било засегнато. Каква точно част от
насаждението от сливи е засегнато и респ. че след настъпване на пожара
насаждението не е възстановено в изискуемия срок по начин, по който да се
поддържа СПО на стопанството и да се увеличи икономическия му размер, по делото
ответника не е доказал надлежно. Това е така тъй като при проверката на място
на 18.08.2021г. (л.440-л.459)проверяващите
не са преброили наличните живи и изцяло повредените от пожара дръвчета. В протокола
единствено е посочено че се забелязва частично възстановяване. Колко точно е
това частично възстановяване не би могло да бъде надлежно установено по делото
при липса на надлежни писмени доказателства съставени към онзи момент. Видно е
от изготвеното на 11.11.2020г. становище на
магистър-агроном, което не е оспорено от ответника, че в резултат на
възникналия пожар, който е бил само в източния край на градината, част от
дръвчетата са засегнати в различна степен, като при огледа агронома е
установил, че по-голямата част от дръвчетата не са напълно засегнати/повредени
от пожара. В становището е отразено, че по дръвчетата има наличие на живи
скелетни клони, частично облистени, навлизащи във
фаза на пълен покой, който факт дава голяма вероятност за преживяемост
на дръвчетата. В становището е изразено и мнението на агронома, че следва да се
проследи физиологичното развитие на дръвчетата в периода от втората половина на
м.април, и най-късно до края на същия месец.
Установява се от материалите по делото, че на 20.11.2020г. жалбоподателката е закупила със
съответна фактура № 196(л.373), 500 бр.дръвчета Сливи Стенлей. Закупеното количество е предадено на 30.11.2020г.
съгласно приемо-предавателен протокол(л.372). Представени са и доказателства за закупуване на
посадъчен материал сливи и през 16.11.2019г. 140 бр. (л.140)и на 05.03.2020г.-250 бр. (л.372).Така закупения посадъчен материал според вещото лице изготвило
съдебно-агротехническата експертиза осигурява фиданки за 15 000 дка, а
засегнатата при пожара площ е от 8.370 дка.За презасаждане
на 9.301 дка, колкото е общо площа на четирите
засегнати по някакъв начин от пожара имота са необходими 465 фиданки.Т.е.
според вещото лице преди пожара на засегнатата площ са отглеждане между 418бр.
и 465 бр. дръвчета. При посещението на място в имота на жалбоподателката вещото
лице е установило наличие на дръвчета на видимо различна възраст, което според
същото се дължи на извършено презасаждане след
възникналия пожар.
Вещото лице сочи, че при извършеното посещение на
място в стопанството на жалбоподателката на 18.08.2021г. на същата е даден срок
до 18.11.2021г. да възстанови нанесените щети в овощната градина. От регистъра
на агротехническите мероприятия вещото
лице не е могло да установи кога точно е извършено презасяването, но при
преглед на кореспонденцията между жалбоподателката и ДФ“Земеделие“ е установило,
че с отговора на жалбоподателката от 01.11.2021г.същата е уведомила фонда за презасаждането , както и че на терен са налични 462 бр. дръвчета. Предвид последния запис в „Регистъра на
агротехническата дейност“ и определения краен срок за презасаждане
, то вещото лице е направило извод, че жалбоподателката е уведомила ДФ“Земеделие“
най-късно на 17.11.2021г. при което презасаждането е
извършено в периода 14.11.2021г.-17.11.2021г. Вещото лице също като е взело
предвид отразеното в контролния лист на място, снимковия материал от същото
наличен по делото и е достигнало, и до извода, че от същите се установява, че
икономическия размер на стопанството
измерен в СПО следва да възлиза на 50 747.47 лева, като експерта е установил несъответствие между
отразената в контролния лист площ на насаждението сливи от 32.681 дка и
вписаната такава в Акта за установяване на публично държавно вземане от 22.300
дка. Че проверката от 18.08.2021г. е приключила с положителен резултат на
проверяващите се установява и от отразеното в доклада от проверката, като
изрично е вписана и забележка(л. 458) че към момента на проверката са презасадени част
от фиданките, като за окончателното възстановяване видно от снимките са
закупени и нови.В контролния лист е определена и нова дата на за извършване на
повторно посещение на място - 18.11.2021г.
Следователно дори да се приеме, че при възникналия
пожар 90% от овощното насаждение е била засегната, въпреки че при извършената
проверка на 07.08.2020г., комисията извършила същата отново не е броила налични живи и мъртви дръвчета, то и в този
случай според вещото лице презасаждането е надлежно
осъществено.
Предвид така установеното от вещото лице и с оглед
допълнителните пояснения при изслушването му съда намира че фактическите съображения на органа изложени в
оспорения акт досежно неизпълнение на бизнес плана на
оспорващата, респ. неподдържането на СПО на стопанството и неувеличаване
икономическия размер на стопанството в случая се явяват опровергани.
По изложените съображения, следва да се приеме, че оспореният АУПДВ е незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т. 2, т.3 и т.4 от АПК- постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с вида на акта и реда за неговото издаване, при неспазване изискванията за форма и в нарушение на материалният закон и следва да бъде отменен.
Предвид изхода на спора,
основателна съгласно чл.143, ал.1 от АПК се явява претенцията на
жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски.
По делото се установява, че жалбоподателят е направил разноски в общ размер от 3957.00 лева, от които 10 лева дължимо внесена държавна такса(л.16) и 360 лева адвокатски хонорар за молбата с правно основание чл.166, ал.4 от АПК, 2040 л. адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие за защита по адм.дело №602/2022г., (л.1000) 800.00 лева депозит за двете експертизи(л.921), 5 лв. ДТ за съдебно удостоверение (л.922), 192 лева допълнителен депозит за в.л. по ССч.експертиза (л.978), и допълнителен депозит от 550 лева за вещо лице по САТЕ, поради което и същите следва да бъдат присъдени в поискания размер.
Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е своевременно заявено от ответната страна, но по същество неоснователно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане с
№ 16/06/1/0/01115/3/01/04/01 с изх. № 01-163-6500/228 от 08.06.2022г. издаден
от Директора на Областна дирекция – Пловдив на Държавен фонд“Земеделие“ .
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Х.Ж.К., с ЕГН
**********,*** разноски по адм.дело № 602/2022г. по
описа на АдмС-Хасково, в размер на 3957.00 лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: