Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260116
град
Шумен, 23.06.2021г.
Шуменския окръжен съд, в закрито
заседание на двадесет и трети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: К.Моллов
Членове: 1. З.Иванова
2. С. Стефанова
като
разгледа докладваното от окръжния съдия З.Иванова в.гр.д.№79 по описа за 2021
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.435, ал.2 от ГПК.
Образувано
е по жалба вх.№00228/15.01.2021г. на П.Ж.В.
с ЕГН ********** *** срещу действията на
ЧСИ Я.Б., с рег. № *, с район на действие ОС - Шумен, по изп. дело № 202*0400615,
изразяващи се в налагане на глоба в размер на 150 лева на основание чл. 527,
ал. 3 от ГПК, мълчаливият отказ на ЧСИ да спре изпълнението, поради наличие на
изпълняеми мерки за защита по ЗЗДН и определен от съда различен режим на лични
контакти (по друго време и пред друг орган), както и разноските по изпълнението
възложени и със съобщение с изх. № 05673/29.12.2020г. и
допълнителни разноски, съобщени и със съобщение с изх. № 0115/07.01.2021г. Жалбоподателя– длъжник по изпълнителното
дело, счита тези действия и бездействия на ЧСИ за неправилни и
незаконосъобразни. Излага, че в срока по чл. 528, ал. 2 от ГПК е подала молба с
вх. № 84/04.01.2021г., в която е изложила подробни отговори на въпросите по чл.
528, ал. 2 от ГПК с приложени доказателства и с която молба, е уведомила ЧСИ за
наличието на обективни пречки, вкл. действие на изпълняем съдебен акт – Заповед
за незабавна защита № 3 /27.08.2020г.
издадена по гр. д. № 20203630101799 по описа на РС – Шумен, с наложени
в защита на детето и лично на нея мерки
за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН срещу взискателя, както и, че с
определение № 2286/27.11. по същото дело, така издадената заповед е допълнена и
е определен нов, ограничен и контролиран режим на личните контакти между
взискателя, като баща и дъщеря му, който е изцяло различен и не съвпада с този
възпроизведен в приложеният по делото изпълнителен лист. Новия режим на лични
контакти, бил определен за всяка сряда от 15 часа до 16.30часа, в сградата на
АСП, находяща се в гр. Ш.,ул. №, в присъствието на социален работник, като
детето следвало да бъде водено и взимано
от своята майка. По тази молба по делото липсвало произнасяне на ЧСИ, но за
неизпълнение на зъдължението да предеде детето на 09.01.2021г. и на 10.01.2021г. ЧСИ и е наложил глоба в
размер на 150.00лева, която моли съда да отмени. Излага, че на посочената дата
взискателят не е идвал в определения от съда час да вземе детето, нито и се е
обадил предварително, да се уговорят, каквато практика са имали до лятото на
2020г. Счита, че не е налице неизпълнение на нейното задължение, водещо до
налагане на глобата й от 150 лева, като такова неизпълнение не било
удостоверено по какъвто и да е начин от ЧСИ със съответен протокол по чл. 434,
ал. 2 от ГПК. Твърди, че по време на действие на мерките за защита по ЗЗДН е
определен друг, различен режим за лични контакти, поискан от самият взискател,
поради което счита, че взискателят не може да иска да се ползва от два различни
режима на лични контакти по едно и също време. Също така обжалва и мълчаливият
отказ на ЧСИ да спре изпълнението на осн. чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК във вр.
чл. 20 и чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН по отношение на режима на лични контакти посочен
в приложеният изпълнителен лист. По отношение на разноските излага, че не са
били налице фактически и правни основания за образуване на изпълнителното дело,
тъй като липсвали каквито и да е доказателства за неизпълнение на съдебното
решение за режима на лични контакти между взискателя и детето С., тъй като е
налице обективна невъзможност за претендираното изпълнение – издадена заповед
за незабавна защита № 3 от 27.08.2020г.,
допълнена с определение, с което е определен временно различен режим на лични
отношения. Счита, че с действията си, не е станала причина за образуването на
това изпълнителното дело и никога не е отказвала изпълнение на режима на лични
контакти, до постановяването на заповедта за защита. Отделно от това оспорва и
начина на определяне на разноските – само по размер при липса на яснота относно
основанието. Счита, че в случая следва да намери приложение общото правило, че
отговорността за разноски се понася от страната, която е предизвикала
неоснователен правен спор, тъй като тя с поведението си е станала причина за
образуването му. Позовава се на т. 5 от ТР № 3/2015г. по ТД № 3/2015г. на ОСГТК
на ВКС, според която длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието
извършване не е било необходимо с оглед реализиране на вземането, както и тези,
които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали
нереализирани, като в последния случай, нереализираните изпълнителни способи се
приравнявали на такива, изоставени от взискателя и моли съда да отмени възложените
и разноски. Съобразно изложеното моли да бъдат отменени обжалваните действия на
ЧСИ по изп. дело № 202*0400615.
Взискателя
по изпълнението Б.П.М., чрез процесуалният си представител адв. В.Т. ***, е
депозирал становище за неоснователност на жалбата, в частта с която се
претендира отмяна на наложената и глоба. В останалата част не заема становище
по същество.
Съдебният
изпълнител е изложил мотиви по обжалваните
действия, съгласно чл.436, ал. 3 от ГПК и становище за недопустимост на
жалбата, а по същество за неоснователност на същата. Твърди, че длъжника
шиканира процеса, което е основание за налагане на глоба. По отношение на разноските, твърди, че
жалбата е недупустима, тъй като по делото няма постановление или разпореждане
за приемане на такива, които да бъдат оспорени по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7
от ГПК.
Настоящият състав приема, че жалбата е
подадена от надлежна страна – длъжник по изпълнението, в срока по чл. 436, ал.1
от ГПК, частично допустима –
относно обжалване на постановление за налагане на глоба – чл. 435, ал. 2, т. 1
от ГПК и разноските по изпълнението –
чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК и недопустима в частта срещу „мълчалив отказ“ на ЧСИ
за спиране на изпълнителното производство.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Изпълнителното
дело №2020*0400616 по описа на ЧСИ Я.Б.
с рег. № *, с район на действие Окръжен съд Шумен е образувано по изпълнителен
лист №260745/15.12.2020г. , издаден по гр.д.№2724/2016г. по описа на ШРС, въз
основа на Решение №241/21.04.2017г. , Решение №170/23.10.2017г. по описа на ШОС
и Решение №110/22.05.2018г. по гр.д.№327/2018г. по описа на ВКС, с които е
пределен режим на лични констакти между детето С. Б.П.с ЕГН ********** с
неговия баща Б.П.М., ЕГН **********, както следва:
1.През
първите два месеца, считано от датата на обявяване и влизане в сила на Решение
№110/22.05.2018г. по гр.д.№327/2018г. по описа на ВКС, а именно 22.05.2018г. ,
бащата може да взима детето всяка първа и трета събота от месеца от 09,00 до
13,00 часа, като срещите между двамата се осъществяват в присъствието на служител
Дирекция „СП“- гр.Ш.
2.През
следващите шест месеца, бащата да взима детето всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10,00 до 19,00 часа.
3.След
този осеммесечен период, бащата да взима детето всяка първа и трета седмица от
месеца от 10,00 часа в събота до 19,00 часа в неделя – с преспиване, както и
всеки втори и четвърти понеделник от месеца от 17,00 до 19,00 часа, а също и за
15 последователни дни през лятото (в рамките на периода 01. Юни -31 август), по
време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя се
задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще
ползва отпуска, а ако не направи това в посочения срок бащата има право да
определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 31.
Май на съответната година.
4.Също
след горния осеммесечен период, при положение, че родителите не постигнат
съгласие за провеждане на официалните празници и личните празници на детето,
съдът постановява следния режим : През нечетните години бащата да взима детето
по време на Великденските празници ( от Велики петък до понеделник, които в
съответната година са определени за празнуване)- с преспиване, рождения ден на
детето, който съвпада с Гергьовден (6 май), Деня на независимостта (22 септември)
и Новогодишните празници ( 31 декември и 1 януари)- преспиване, като взима
детето в 10,00 часа и го връща в 19,00 часа на съответния ден. През четните
години бащата взима детето по време на Деня на освобождението )3 март), Деня на
труда (1 май), Деня на просветата (24 май), Деня на съединението (6 септември),
Коледните празници и С.- имения ден на детето (24-27 декември) – с преспиване ,
като взима детето в 10,00 часа и го връща в 19,00 часа на съответния ден.За
осъществяването на личните контакти бащата взема детето от дома на майката и
детето и го връща там, с изключение на понеделниците, когато взема детето от
детското заведение, което то посещава.
Във връзка с изпълнение на определения режим
на лични контакти с детето на 18.12.2020г. взискателят е подал молба, с която е
поискал да бъдат предприети необходимите действия за изпълнение на определения
със съдебното решение режим на лични отношения с дъщеря му.
До
длъжника П.Ж.В. е адресирана покана за доброволно изпълнение с изх. №5565/29.12.2020г.,
връчена и редовно на същата дата. С поканата за доброволно предаване на дете,
тя е поканена на основание чл.528,ал.2 от ГПК, в тридневен срок от връчването и
да съобщи на съдебния изпълнител : готов
ли е да предаде детето в определеното място и време; какви пречки за
своевременното изпълнение на задължението съществуват;в кое място и време е
готов да предаде детето. Предупредена е, че при неизпълнение на горното
задължение ще и бъде наложена глоба по чл.527, ал.3 от ГПК в размер до 400 лева
и при необходимост ще бъде постановено принудителното и довеждане. Предупредена
е, че при неизпълнение на задължението за предаване на дете, същото ще бъде
отнето принудително и предадено взискателя със съдействието на полицейските
органи и кмета на общината, района или кметството.
В
срока по чл. 528, ал. 2 от ГПК , П.Ж.В. в качеството на длъжник по изпълнителното дело
е подала Молба вх.№84/04.01.2021г. , в
която е декларирала , че не следва да се изпълнява режима на лични контакти между
взискателя и длъжника в параметрите описани в изпълнителния лист въз основа на
който е образувано изпълнителното дело. Посочва, че междувременно е издадена
Заповед за незабавна защита по гр.д.№799/2020г. по описа на ШРС, с която е
определен значително по стеснен режим на лични контакти .Заявява, че е съгласна
да предаде детето за осъществяване на лични контакти, но при посочения режив в
заповедта за защита. В молбата са направени искания да бъде отменено
насроченото за 09.01.2021г. принудително изпълнение за предаване на детето , да
бъде постановен отказ за провеждане на принудителни действия.
Първият
акт, който обжалва длъжника е налагането на глоба в размер на 150 лева, за
която е уведомен със Съобщение
изх.№219/13.01.2021г.
На
13.01.2021г. от взискателя Б.П.М. е постъпила молба вх.№198/13.01.2021г., в
която твърди, че на посочената в призовката за доброволно изпълнение дата –
09.01.2021г. от 17,00 до 19,00 часа не му е осигурена възможност да се види с
дъщеря си, поради което моли на длъжника да бъде наложена глоба .
ЧСИ
е уважил искането на взискателя, в
резултат на което е издадено
Постановление №615/13.01.2021г. за
налагане на глоба на длъжника уважил
искането му и на основание чл. 527, ал. 3 от ГПК е наложена глоба в размер на
150 лева – за неизпълнение на задължението да осигури изпълнението на режима на
лични контакти на 09.01.2021г. и 10.01.2021г.
На длъжника е изпратено Съобщение изх.№219/13.01.2021г., получено от
него на същата дата, с което е уведомен за наложената глоба
С обжалваното
постановление ЧСИ е уважил искането и е наложил глоба на длъжника в размер на
100 лева, с посочено правно основание, без да изложи каквито и да е мотиви, за
наложената санкция.
Разпоредбата
на чл. 528 от ГПК е установила различен ред и способ за осъществяване на
принудителното изпълнение на задължения за предаване на дете, какъвто е и
настоящият случай. Законосъобразното осъществяване на принудителното изпълнение
чрез способа по чл. 528, ал.5
от ГПК е обусловено от предхождащи подготвителни действия за
ефективното изпълнение по чл. 528, ал.1
от ГПК – да се връчи по възможност в срок от две седмици и не по –
малко от една седмица на длъжника покана, в която да се посочи определено време
и място на предаване, от който момент за длъжника съгласно чл. 528, ал.2
от ГПК възниква задължението в тридневен срок да съобщи на съдебния
изпълнител готов ли е да предаде детето в определеното място и време; какви
пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; в кое място и
време е готов да предаде детето и при необходимост съгласно чл. 528, ал.4
от ГПК да се поиска от ДСП съдействие, включително чрез
предприемането на мерки по чл. 23 от ЗЗкД и по чл. 65 от ЗМВР – от полицейските органи. Разпоредбата на чл. 527, ал.
3 от ГПК предвижда, че когато длъжникът върши противното на това,
което с решението е задължен да върши или да търпи, съдебният изпълнител по
искане на взискателя му налага за всяко нарушение на това задължение глоба до
400 лв.
При изпълнение
на притезания за незаместими действия, законният интерес на кредитора ще бъде
удовлетворен, само ако длъжникът бъде принуден лично за извърши дължимото
действие. Затова разпоредбата на чл.
527, ал. 1 от ГПК предвижда, че съдебният изпълнител има право да принуждава
длъжника да извърши действието, като му налага глоби до 200 лв. Разпоредбата на
чл. 527, ал. 3 от ГПК урежда изпълнението на решения, задължаващи длъжника да
бездейства, т. е. принудителното изпълнение се налага, когато длъжникът върши
противното на това, което с решението е задължен да върши или да търпи. Това са
задължения винаги за незаместимо лично поведение, като за всяко нарушаване на
задължението за бездействие, т. е. при всяко действие или съпротива на
длъжника, нарушаващи задължението му, съдебният изпълнител по искане на
взискателя му налага глоба до 400 лв. Следователно, глобата в тези две хипотези
не е административно наказание, а способ за принудително изпълнение.
Задължението за предаване на дете съобразно определения със съдебното решение
режим на лични отношения представлява по своето правно естество лична
незаместима престация, но законодателят е предвидил различен изпълнителен
способ за изпълнение на това лично незаместимо задължение - отнемане на детето
от съдебния изпълнител принудително и предаването му на взискателя, чрез
съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството
(арг. чл. 528, ал. 5 ГПК).
В конкретния
случай се установява, че не е налице каквото и да е неизпълнение от страна на
длъжника на задълженията му по чл. 528, ал. 2 от ГПК, както и за предаването на
детето, тъй като видно от представеното копие на изпълнителното дело, поканата
за доброволно предаване на дете й е връчена на 29.12.2020г., а молбата по чл. 528, ал. 2 ГПК е подадена на 04.01.2021г.
( първия работен след изтичането на тридневния срок ), т.е. задължението по чл.
528, ал. 2 от ГПК е изпълнено в срок. Независимо от горното, дори и да се
приеме, че санкцията по чл. 527, ал. 3 от ГПК е приложима като такава за неизпълнение
на задължението за доброволно предаване на дете, по делото липсват и доказателства в тази
насока. Налице са единствено твърденията на взискателя, който заявява, че не
успял да осъществи контакт с детето си. Едновременно с това посочва, че детето
е било пред блока в който живее заедно с майка си, т.е. не става ясно защо той
не го взел. Липсват твърдения за отказ на майката да го предаде. Допълнително съдът констатира, че в постановлението за наложената глоба липсва описание на фактическата обстановка на
неизпълнението, водещо до наложената санкция. Същевременно при липса на
надлежни доказателства за виновно
неизпъление от длъжника, съдът приема, че съдебният изпълнител е постановил
незаконосъобразно постановление, което следва да бъде отменено.
Предмет на жалбата е и мълчалив отказ на ЧСИ да спре принудителното изпълнение по изпълнителното дело. В цитираната по-горе Молба вх.№84/04.01.2021г. длъжникът е поискал и спиране на изпълнението поради наличие на обстоятелства по чл.229,ал.1,т.7 от ГПК вр. чл.20 вр. чл.5,ал.1,т.3 от ЗЗДН. По тази молба липсва произнасяне от ЧСИ. При липса на изричен акт - отказ, който да е годен предмет на обжалване, съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК, - жалба, подадена срещу т.н. мълчалив отказ за прекратяване на изпълнението, изводим имплицитно от изпълнителните действия, предприети от ЧСИ (понятие, относимо към отказа на административния орган да издаде административен акт, като за такъв се смята непроизнасянето в срок), е недопустима, като по такава жалба няма и легална уредба от кога тече срокът за обжалване, който е едноседмичен и тече от различни моменти за страните в изпълнителното производство (чл. 436, ал. 1 ГПК). Следва да се отбележи и, че с оглед контролните му правомощия в производството по обжалване действията на СИ съдът не е овластен да извършва дължимото действие, съотв. да задължава СИ, а преценява само законосъобразността на обжалвания несъдебен акт (вж. ТР № 3 от 12.07.2005 г. по т. д. № 3/2005 г., ОСГТК на ВКС), ето защо в производството по чл. 435 и сл. ГПК съдът не може за първи път да прогласи спиране на изпълнението. От друга страна при незаконосъобразно принудително изпълнение, срещу което длъжникът не може да се защитава чрез жалба срещу действията на СИ, е налице исков ред за защита в случай на причинени вреди.
С оглед изложеното, в разглеждания случай жалбата срещу отказ на ЧСИ да спре изпълнението е недопустима поради липса на акт, подлежащ на съдебен контрол, какъвто не се спори, че не е постановен. Поради посоченото, жалбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане и делото в тази част прекратено.
На последно място, съдът е сезиран с жалба срещу действия на ЧСИ, с които на длъжника са възложени разноските по изпълнението, а именно : с изх.№05673/29.12.2020г. връчено и след поканата за предаване на дете и след нейната молба от 04.01.2021г. – за 200 лева адвокатски хонорар и без уточнени основания – обща сума от за такси към ЧСИ в размер на 219 лева, както и допълнителните разноски, съобщени и със Съобщение изх.№№0115/07.01.2021г. , като моли тези актове да бъдат отменени.
Съгласно разпоредбите на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. С ТР № 3/10.07.2017 г. / 08.06.2017 г. / по тълк.д. № 3/2015 г. на ВКС е прието, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, като в мотивите към същото решение е посочено, че в изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските. Това се дължи на особеностите на производството по принудително изпълнение. Изпълнението може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа. По съществото си всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за всички изпълнителни способи. От друга страна, всеки изпълнителен способ представлява съвкупност от изпълнителни действия, които се извършват в определената от закона последователност, като за всяко едно от тези действия се дължи такса, ако това е предвидено в съответната тарифа. Затова размерът на разноските по изпълнението се променя с извършването на всяко подлежащо на таксуване изпълнително действие. Дължимите се по изпълнението такси и разноски се внасят авансово от взискателя. Затова, на основание чл. 79 от ГПК, между него и длъжника възниква материалноправно отношение за възстановяването им. По силата на това правоотношение взискателят има вземане срещу длъжника за направените във връзка с реализираното изпълнение и в разумен размер разноски, а длъжникът има съответното задължение да ги възстанови. Това вземане не е материализирано в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство. То обаче се събира в това производство, дори и реализираното в него притезание да е непарично такова. В последния случай, при липса на доброволно плащане на разноските от страна на длъжника, вземането на взискателя за тях ще може да се реализира в изпълнителното производство, чрез някой от предвидените за изпълнение на паричните задължения изпълнителни способи. Тъй като тези разноски се събират от длъжника в хода на производството по принудителното изпълнение, а не след неговото приключване, то ще се счита за приключило, след като бъде реализирано изпълняемото право и бъдат събрани разноските по изпълнението. Това налага размерът им да бъде установен в течение на самото производство. Само по себе си авансовото внасяне на дължимите се по изпълнението такси и разноски не е достатъчно, за да може те да бъдат събрани от длъжника. Необходимо е да бъде установено, че внесените суми са действително дължими се по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им. Това става с надлежен акт на органа по изпълнението, поради което е необходимо последният да определи дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер, като възложи плащането им на длъжника. Вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен лист. Затова този акт представлява пряко изпълнително основание. Съгласно чл. 434 от ГПК съдебният изпълнител е задължен да документира извършеното от него изпълнително действие чрез изготвяне на предвидения за целта протокол, в който наред с другите факти се посочват и направените разноски по изпълнението. Това документиране по същество е произнасяне на съдебния изпълнител по отношение на разноските по изпълнението, но липсва законово задължение при приключване на всеки отделен изпълнителен способ или на производството по принудително изпълнение всички произнасяния по разноските по реда на чл. 434 от ГПК да бъдат обобщени в един окончателен акт на съдебния изпълнител, в който да се определи общото задължение на длъжника за разноските по изпълнението. При липсата на такова законово задължение, то не може да бъде създадено по тълкувателен път. Затова използвания в чл. 435, ал. 2 от ГПК израз "разноските по изпълнението", следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Изложеното по-горе обосновава неоснователност на твърденията на ЧСИ изложени в отговора, че жалбата е недопустима че т.к. не е издаден „нарочен“ акт за разноските. В настоящият случай на 04.01.2021г. на длъжника е връчено Съобщение изх.№05673/29.12.2020г., с което ЧСИ го уведомява, че дължи разноски по изпълнението в общ размер на 419,20 лева, от които 200 лева – адвокатски хонорар и 219,20 лева – разноски по образуването и приключването на изпълнителното дело. На 08.01.2021г., с последващо Съобщение изх.№00115/01.01.2021г. длъжникът е уведомен за дължими разноски в размер на 54 лева , от които 48 лева за изпращане на съобщението и за размяна на книжа по делото и за копия на документи в размер на 6 лева , т.е. са налице два надлежни акта по смисъла на чл.435,ал.2, т.7 от ГПК за разноските по изпълнението. Основният аргумент на длъжника за недължимост на разноските е, че с поведението си не е дал повод за образуване на изпълнителното дело. Твърди, че ако е имало неизпълнение на задължението за осъществяване на лични контакти между детето и взискателя, това се дължи на обективни обстоятелства , а именно съществуването на описаната по-горе заповед за незабавна защита. Съдът намира, че разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, на която се позовава жалбоподателя е свързана с извънпроцесуалното поведение на страните при разпределяне на разноските и е приложима в исковия процес, но не и в изпълнителното производство. Независимо от горното, дори и да се възприеме становището, че отговорността за разноски в изпълнителното производство е свързана с извънпроцесуалното поведение на длъжника , то следва да е налице и следващата предпоставка по чл.78,ал.2 от ГПК- той да признава вземането, в случая правото на лични контакти. Видно е от всички изявления на длъжника, включително и тези изложени в жалбата, че не е налице признание, напротив твърди се, че са налице обстоятелства, които препятстват реализирането на личните контакти. От друга страна съдът намира, че разноските предмет на жалбата подлежат на плащане от длъжника. Представени са доказателства за заплащането на адвокатски хонорар от взискателя на процесуалния му представител адв.В.Т. , правилно са изчислени и дължимите на ЧСИ такси . Предвид посоченото съдът намира, че жалбата в частта за разноските по изпълнението, отразени в Съобщение изх.№00115/01.01.2021г. и Съобщение изх.№05673/29.12.2020г. се явява неоснователна.
Водим
от горното и на основание чл. 437 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба вх.№00228/15.01.2021г. от П.Ж.В.
с ЕГН ********** ***, Постановление на
ЧСИ Я. Б.от 13.01.2021г. , с което на основание чл. 527, ал.3 от ГПК на
длъжника по изп. дело № 2021*0400008 по описа на ЧСИ Я. Б., с рег. № *, с район
на действие ОС – Шумен - П.Ж.В. с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 150
лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба
вх.№00228/15.01.2021г. , подадена от П.Ж.В.
с ЕГН ********** в частта срещу „мълчалив отказ“ на ЧСИ по изпълнителното дело
№2020*0400616 по описа на ЧСИ Я.Б. с
рег. № *, с район на действие Окръжен съд Шумен да спре производството по
изпълнителното дело по подадената от нея Молба
вх.№84/04.01.2021г. и прекратява производството в тази част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№00228/15.01.2021г. подадена от П.Ж.В. с ЕГН ********** срещу
разноските по изпълнението по изпълнителното дело №2020*0400616 по описа
на ЧСИ Я.Б. с рег. № *, с район на
действие Окръжен съд Шумен , обективирани в Съобщение изх.№05673/29.12.2020г. и
Съобщение изх.№00115/01.01.2021г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението
в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено
производството по делото, може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд
– Варна в едноседмичен срок от връчването му, в останалата част решението е окончателно и не подлежи на обжалване
съгласно чл. 437, ал.
4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.