№ 1072
гр. Варна, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20223110112934 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от **** – П.а
срещу “****” АД, ЕИК ****, гр. София в условията на обективно
кумулативно съединени искове, както следва:
1./ с правно осн. чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 409 КЗ за заплащане на сумата от
3232.39 лв. /съобразно допуснатото изменение на иска в проведеното о.с.з. по
реда на чл. 214 ГПК/, претендирана като неизплатено застрахователно
обезщетение по договор за застраховка “Сухопътни превозни средства без
релсови превозни средства”, обективирана в застрахователна полица № ****,
със срок на застрахователно покритие от 00.00 ч. на 22.04.2020г. до 17.00 ч.
на 21.04.2021г., в резултат на реализирано на 16.03.2021г. произшествие в гр.
Варна, на паркинга зад сградата на „****“, намиращ се на ул.“****“, при
което са настъпили щети по лек автомобил марка ****, рег. № ****, както
следва: 1./ преден десен фар; 2./ преден десен калник; 3./ ляв мигач във
външно дясно огледало; 4./ предна дясна врата; 5./ задна дясна врата; 6./ заден
десен калник, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението си, както и сумата от
487,55 лв. /съобразно допуснатото изменение на иска в проведеното о.с.з. по
реда на чл. 214 ГПК/, претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо
със законната лихва от 04.04.2021г. до 26.09.2022г.;
1
2./ с правно осн. чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 409 КЗ за заплащане на сумата от
790,52 лв. /съобразно допуснатото изменение на иска в проведеното о.с.з. по
реда на чл. 214 ГПК/, претендирана като неизплатено застрахователно
обезщетение по договор за застраховка “Сухопътни превозни средства без
релсови превозни средства”, обективирана в застрахователна полица № ****,
със срок на застрахователно покритие от 00.00 ч. на 22.04.2020г. до 17.00 ч.
на 21.04.2021г., в резултат на реализирано на 18.03.2021г. произшествие по
време на движение към **** в района на картинг писта, при което са
настъпили щети по лек автомобил марка ****, рег. № ****, както следва: 1./
преден капак; 2./ преден ляв калник, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението
си, както и сумата от 119,23 лв. /съобразно допуснатото изменение на иска в
проведеното о.с.з. по реда на чл. 214 ГПК/, претендирана като обезщетение за
забава, съизмеримо със законната лихва от 04.04.2021г. до 28.09.2022г.
Претендират се и направените по делото съдебно – деловодни разноски.
В исковата молба ищецът **** – П.а твърди, че на 21.04.2020г. е
сключил с “****” АД застраховка “Сухопътни превозни средства без релсови
превозни средства”, обективирана в застрахователна полица № BG 0201 20
*********, със срок на застрахователно покритие от 00.00 ч. на 22.04.2020г.
до 17.00 ч. на 21.04.2021г., при уговорена застрахователна сума от 7 500 лв. и
разсрочена застрахователна премия, която е платена в пълен размер.
В срока на действие на застрахователния договор, на 16.03.2021г.,
ищецът е паркирал застрахования автомобил на паркинга зад сградата на
„****“, намиращ се на ул.“****“ и по-късно установил увреждания по 1./
преден десен фар; 2./ преден десен калник; 3./ ляв мигач във външно дясно
огледало; 4./ предна дясна врата; 5./ задна дясна врата; 6./ заден десен калник,
които са били причинени от успоредно преминаващо превозно средство.
Застрахованият е уведомил застрахователя, чиито представители са
извършили оглед и са удостоверили уврежданията, но застрахователно
обезщетение, не е заплатено, поради което се настоява за уважаване на
осъдителните претенции, ведно със заплащане на обезщетение за забава,
считано от изтичане на 15 – дневения срок.
На 18.03.2021г. застрахованият автомобил бил увреден от друг товарен
автомобил по време на движение на двете МПС, от чиято гума изхвърчали
2
камъни, които нанесли щети 1./ преден капак; 2./ преден ляв калник.
Застрахованият е уведомил застрахователя, чиито представители са
извършили оглед и са удостоверили уврежданията, но застрахователно
обезщетение, не е заплатено, поради което се настоява за уважаване на
осъдителните претенции, ведно със заплащане на обезщетение за забава,
считано от изтичане на 15 – дневения срок.
Въз основа на изложеното се настоява за уважаване на осъдителните
претенции.
В срока за отговор, ответникът “****” АД признава валидното
сключване на договор за имуществена застраховка “Сухопътни превозни
средства без релсови превозни средства”, обективирана в застрахователна
полица № BG ****, със срок на застрахователно покритие от 00.00 ч. на
22.04.2020г. до 17.00 ч. на 21.04.2021г., в който е определена застрахователна
сума от 7 500 лв., уведомяването за настъпилите щети от събития от
16.03.2021г. и 18.03.2021г., удостоверяване на щетите по автомобила и
заплащане на обезщетения в общ размер на 750 лв., съгласно т. 68. 1 ОУ,
съобразно която застрахователят не дължи обезщетение в пълен размер при
събития, доказани с декларация без документи, издадени от компетентни
органи, в който случай, размерът му е равен на 10 % от застрахователната
сума от 7 500 лв. или 750 лв.
Оспорват се твърденията за настъпили събития по начина, посочен от
ищеца, причинно – следствената връзка между вредите и размера на
заявените претенции по чл. 405, ал. 1 КЗ, несъответстващи на степента и
характера на уврежданията, по следните съображения:
Ищецът не е представил пред застрахователя „надлежни
удостоверителни документи, издадени от държавен орган“ – протокол за
ПТП, двустранен констативен протокол или друг документ, установяващи
настъпили щети по описаните механизми и не е положил грижа на добър
стопанин, за установяване „лицето, което е причинило претендираните
увреждания.“
Релевирано е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
на 16.03.2021г., тъй като с поведението си, изразяващо се в паркиране на
забранено място или по начин, възпрепятстващ безопасното движение на
останалите превозни средства, застрахованият е допринесъл за настъпване на
3
щетите.
Неоснователността на претенциите по чл. 405, ал. 1 КЗ обуславят извод
за неоснователност и на акцесорните по чл. 409 КЗ.
Предвид изложеното се настоява за отхвърляне на заявената претенция.
В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на
ищцата поддържа така предявените искове, като направеното искане за
изменение на претенциите по чл. 214 ГПК е уважено. Моли за присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски.
Процесуалният представител на ответното дружество оспорва исковете
и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
представителя на насрещната страна. Моли за присъждане на разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
В хода на съдебното производство са представени и приети следните
писмени доказателства: застрахователна полица № ****, протокол за
извършен оглед на МПС от 14.05.2020 г., протокол за извършен оглед на
МПС от 22.04.2020 г., претенция за изплащане на обезщетение за щети по
МПС, опис-заключение от 13.03.2021 г., претенция за изплащане на
обезщетение за щети по МПС от 19.03.2021 г., опис – заключение по щета от
19.03.2021 г. и „Методика за оценка на щети на МПС по
застраховка“Автокаско“.
По делото е допусната автотехническа експертиза, от която се
установява наличието на уврежданията, изложени в исковата молба, като
вещото лице е посочило, че е възможно механизмите на уврежданията да са
твърдените от ищцовата страна такива от събитията на 16.03.2021 г и
18.03.2021 г. При оценяване на общата стойност по средни пазарни цени за
труд и материал, необходими за възстановяване на процесния автомобил към
датата на първото застрахователно събитие /16.03.2021 г./ по цени на сервизи,
притежаващи сертификат за качество и такива, които не притежават такъв,
включително от официалния сервиз на марката, при подмяна на увредените
детайли с оригинални резервни част, експертът е посочил, че същата е в
размер на 4 456,28 лв., а при подмяна с резервни части от алтернативни
доставчици – стойността възлиза на 3 508,52 лв. Досежно събитието от
4
18.03.2021 г. в експертизата е изложено, че доколкото не е необходима
подмяна на увредени детайли с нови резервни части, стойността на
положения труд и материали за възстановяването на автомобила е в размер на
790,52 лв. Във връзка с определяне на дължимото застрахователно
обезщетение по „експертна оценка“, вещото лице е посочило, че за
отстраняване на щетите от събитието от 16.03.2021 г. същото възлиза на 1
780,10 лв., а за това от 18.03.2021 г. – на 327,82 лв.
Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Правната квалификация на така предявените обективно кумулативно
съединени искове намира основанието си в чл. 405 КЗ и чл. 409 КЗ.
За успешното провеждане на претенцията по главните искове, ищцата е
следвало при условията на пълно и главно доказване да установи наличието
на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка,
сключена при изпълнение на всички изисквания на Общите условия и
заплащане на първата вноска на разсрочената застрахователна премия;
настъпване на застрахователното събитие на 16.03.2021 г. и на 18.03.2021 г.,
представляващи покрити за застрахователя рискове; уведомяване на
застрахователя; размерът на претендираното от застрахования обезщетение;
датата на уведомяване на ответника и изпадането му в забава, както и размера
на заявените претенции за заплащане на обезщетения за забава, съзимерими
със законната лихва.
В тежест на ответника, съобразно разпределената по делото
доказателствена тежест, е било да установи своите възражения, от които
черпи изгодни за себе си последици, а именно, че е определил размера на
застрахователното обезщетение за причинените вреди в съответствие с
постигнатите договорки между страните и е заплатил сумата от 750 лв., както
и възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат на 16.03.2021г.,
тъй като с поведението си, изразяващо се в паркиране на забранено място или
по начин, възпрепятстващ безопасното движение на останалите превозни
средства, застрахованият е допринесъл за настъпване на щетите.
Не се спори между страните, че същите са валидно обвързано по
договор за имуществена застраховка “Сухопътни превозни средства: без
релсови превозни средства”, клауза „Пълно каско“, обективирана в
5
застрахователна полица № ****, със срок на застрахователно покритие от
00.00 ч. на 22.04.2020г. до 17.00 ч. на 21.04.2021г., в който е определена
застрахователна сума от 7 500 лв. за л.а. марка „Мерцедес“, модел „Е 270“ с
рег. № ****, уведомяването за настъпилите щети от събития на 16.03.2021 г и
18.03.2021 г., удостоверяване на щетите по автомобила и заплащане на
обезщетения в общ размер на 750 лв., съгласно т. 68. 1 ОУ, съобразно която
застрахователят не дължи обезщетение в пълен размер при събития, доказани
с декларация без документи, издадени от компетентни органи, в който случай,
размерът му е равен на 10 % от застрахователната сума от 7 500 лв. или 750
лв.
Съобразно изложеното в изготвената по делото експертиза, която съдът
намира за компетентно, всестранно и изчерпателно изготвена и като така
следва да бъде кредитирана в нейната цялост, е налице възможност
уврежданията от посочените дати по процесния автомобил да са настъпили по
начините, изложени в исковата молба. Предвид така установеното от вещото
лице, съдът намира направените с отговора на исковата молба възражения за
механизмите на осъществяване на вредите за несъстоятелни. Направеното от
ответника възражение за съпричиняване от страна на ищцата на настъпилия
вредоносния резултат на увреждащото събитие от 16.03.2021 г., предвид
паркирането й на забранено място или по начин, възпрепятстващ безопасното
движение на останалите превозни средства, останаха недоказани, като в тази
посока не бяха ангажирани никакви доказателства от застрахователя.
Предвидено е в чл. 386, ал. 1 КЗ, че при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност),
с изключение на случаите, в които това е изрично предвидено в закона.
Съгласно втората алинея на посочената разпоредба обезщетението следва да
бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието.
В чл. 400, ал. 2 КЗ е прието, че за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В тази посока е и
трайно установената практика на ВКС, намерила израза си в Решение №
6
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; Решение №
206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; Решение №
79/02.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о.; Решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; Решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., Решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и Определение
№ 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., които макар и
постановени по КЗ /отм./, намират приложение и в настоящата хипотеза,
съгласно която практика се приема, че стойността за възстановяване
представлява стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна
цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се
прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива
цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като
увредената вещ. Предвид изложеното, направеното от застрахователното
дружество възражение, че застрахователните обезщетения следва да бъде
определени по експертна оценка съдът намира за неоснователни. В тази
връзка следва да бъде отбелязано, че не може да бъде възприето становището
на ответника, че съгласно т. 68. 1 ОУ, съобразно която застрахователят не
дължи обезщетение в пълен размер при събития, доказани с декларация без
документи, издадени от компетентни органи, в който случай, размерът му е
равен на 10 % от застрахователната сума, поради което и на ищцата е
определено обезщетение от 750 лв., при застрахователна сума от 7 500 лв.,
предвид противоречието на тази уговорка с предвиденото в застрахователния
закон.
Доколкото при определяне на дължимите обезщетения е неприложим
посочения от ответника метод по експертна оценка и изискването
действителната стойност на вредата да бъде съпоставима със средните
пазарни цени, съдът намира, че в настоящата хипотеза дължимото
обезщетение за събитието от 16.03.2021 г. следва да се изчисли съобразно с
посоченото от вещото лице в т. 1 от експертизата, а именно на база цени на
сервизи, притежаващи сертификат за качество и такива, които не притежават
такъв, включително от официалния сервиз на марката, при подмяна на
увредените детайли с резервни части от алтернативни доставчици, която
стойност е в размер на 3 508,52 лв. Съдът не намира основание да бъде приета
по-високата стойност, нужна за подмяна на увредените детайли с оригинални
7
резервни части, доколкото в конкретния казус е налице алтернатива, която е
от същото качество и количество като увредената вещ. Досежно събитието от
18.03.2021 г. вещото лице в т. 2 от заключението си е посочило, че стойността
на положения труд и материали за възстановяването на автомобила е в размер
на 790,52 лв.
По делото не е спорно, че застрахователят е заплатил сумата от 750 лв.
по заведената от ищцата щета № **** за събитието от 16.03.2021 г., като тази
сума следва да бъде приспадната от стойността на установеното от съда
обезщетение от 3 508,52 лв., т.е. в случая дължима се явява сумата от 2 758,52
лв., за която сума следва да бъде уважена исковата претенция на ищцата, а за
разликата над сумата от 2 758,52 лв. до претендираната такава от 3 232,39 лв.,
искът подлежи на отхвърляне. Искането за заплащане на застрахователно
обезщетение за събитието от 18.03.2021 г. подлежи на уважаване в цялост,
доколкото е в определения от съда размер.
Предвид частичната основателност на една от главните претенции,
следва и частично да бъде уважена и акцесорната такава по чл. 409 КЗ за
заплащане на законна лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение след изтичане на петнадесетдневния срок, в който
застрахователят определя и изплаща определеното обезщетение или
мотивирано откаже плащането му. В случая началният момент, от който
започва да тече този срок е 19.03.2021 г. – датата, на която застрахованият е
предявил претенциите си за изплащане на обезщетение за щети по МПС,
поради което и 04.04.2021 г. е датата, от която на ищцата се дължи законна
лихва. По втората главна претенция, на ищцата се следва законна лихва в
пълен размер, предвид уважаването на иска по чл. 405 КЗ в цялост. Сумата от
487,55 лв., претендирана като обезщетение за забава за периода от
04.04.2021г. до 26.09.2022г. по уважената част на претендираната главница от
3 232.39 лв., следва да бъде уважена до сумата от 414,54 лв. Претендираната
за периода от 04.04.2021г. до 28.09.2022г. лихва по втората главница от
790,52 лв. следва да бъде присъдена в цялост.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора, на страните се дължат разноски съразмерно на
уважената/отхвърлената част от претенциите. и двете страни са представили
списъци по чл. 80 ГПК. От ответника своевременно е направено възражение
8
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата, което в случая се явява неоснователно. В чл. 2, ал. 5
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е предвидено за всеки един от предявените искове,
независимо от формата на съединяване на исковете, които в случая са четири
на брой. По претенцията за заплащане на главница в размер на 3 232.39 лв.,
минимално дължимото възнаграждение е 623,24 лв., на осн. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата, а за претендираната лихва по тази главница – 400 лв. /чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредбата/. По главницата претендираното възнаграждение е от 620
лв., което е под минимума, поради което не следва да бъде намалявано, както
и това за лихва, доколкото отново същото е поискано в минимален размер. По
втората главница, доколкото размерът и е под 1 000 лв., минималното
възнаграждение е в размер на 400 лв., както и за дължимата лихва – отново
400 лв. /и двата размера са съобразени с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата/, поради
което и тук не е налице прекомерност на възнаграждението на процесуалния
представител на ищцовата страна.
Ищцата е представила доказателства за заплащането на сумата от 280
лв., представляваща държавна такса /първоначално вмесена и довнесена
такава, предвид извършеното увеличаване на исковете/, за плащане на
депозит за вещо лице в размер на 280 лв., както и разписка за заплатено
адвокатско възнаграждение от 1 820 лв. Съразмерно на уважената част, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, на страната се следват разноски в размер на 2 098,86
лв.
Ответникът е представил доказателства за заплащане на сумата от 300
лв. за адвокатско възнаграждение, обективирано в договор за правна защита и
съдействие, който в тази част има характера на разписка за действителното
заплащане на сумата, ведно с доказателства за заплатен депозит за вещо лице
в размер на 200 лв. Съразмерно на отхвърлената част, на ответното дружество
се следват разноски в размер на 59,06 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “****” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „****“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на **** – П.а, ЕГН **********, с
9
адрес: гр. Варна, ул. „****“ № 13, ет. 4, ап. 23, сумата от 2758,52 лв. /две
хиляди седемстотин петдесет и осем лева и петдесет и две стотинки/,
представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по договор за
застраховка “Сухопътни превозни средства без релсови превозни средства”,
обективирана в застрахователна полица № ****, със срок на застрахователно
покритие от 00.00 ч. на 22.04.2020г. до 17.00 ч. на 21.04.2021г., в резултат на
реализирано на 16.03.2021г. произшествие в гр. Варна, на паркинга зад
сградата на „****“, намиращ се на ул.“****“, при което са настъпили щети по
лек автомобил марка ****, рег. № ****, както следва: 1./ преден десен фар; 2./
преден десен калник; 3./ ляв мигач във външно дясно огледало; 4./ предна
дясна врата; 5./ задна дясна врата; 6./ заден десен калник, на основание чл. 405
КЗ, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
до окончателното изплащане на задължението си, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдената сума от 2 758,52 лв. до претендираната такава от
3 232.39 лв., както и сумата от 414,54 лв. /четиристотин и четиринадесет
лева и петдесет и четири стотинки/, съобразно допуснатото изменение на
иска в проведеното о.с.з. по реда на чл. 214 ГПК, претендирана като
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва от 04.04.2021г. до
26.09.2022г., на основание чл. 409 КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над присъдената сума от 414,54 лв. до претендираната такава от 487,55 лв.
ОСЪЖДА “****” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „****“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на **** – П.а, ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „****“ № 13, ет. 4, ап. 23, сумата от 790,52 лв.
/седемстотин и деветдесет лева и петдесет и две стотинки, съобразно
допуснатото изменение на иска в проведеното о.с.з. по реда на чл. 214 ГПК,
претендирана като неизплатено застрахователно обезщетение по договор за
застраховка “Сухопътни превозни средства без релсови превозни средства”,
обективирана в застрахователна полица № ****, със срок на застрахователно
покритие от 00.00 ч. на 22.04.2020г. до 17.00 ч. на 21.04.2021г., в резултат на
реализирано на 18.03.2021г. произшествие по време на движение към **** в
района на картинг писта, при което са настъпили щети по лек автомобил
марка ****, рег. № ****, както следва: 1./ преден капак; 2./ преден ляв калник,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението си, както и сумата от 119,23 лв.
/сто и деветнадесет лева и двадесет и три стотинки/, съобразно
10
допуснатото изменение на иска в проведеното о.с.з. по реда на чл. 214 ГПК,
претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва от
04.04.2021г. до 28.09.2022г., на основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 409 КЗ.
ОСЪЖДА “****” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „****“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на **** – П.а, ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „****“ № 13, ет. 4, ап. 23, сумата от 2098,86 лв. /две
хиляди и деветдесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки/,
представляваща съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА **** – П.а, ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „****“
№ 13, ет. 4, ап. 23 ДА ЗАПЛАТИ на “****” АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „****“ № 1 сумата 59,06 лв. /петдесет и
девет лева и шест стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски, на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11