МОТИВИ
НОХД № 266/ 2017
Г.
Варненска окръжна прокуратура е
обвинила В.Д.Д.
в това , че
На
15.09.2014г. в гр. Варна, изпълнявайки функциите на технически ръководител и в
качеството си на лице за безопасност и здраве, определен със Заповед от
01.09.2014г. на П.Г.Д.- управител на "Деспа Строй" ЕООД, на
строителен обект, находящ се на ул. "Ю.С.с
изпълнител "Деспа Строй" ЕООД, поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност - строително - монтажни работи, представляващи източник
на повишена опасност, причинил смъртта на М.Х.И., на 44г., като нарушил
разпоредбите на:
чл. 16. т. 1 б. б от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания
за Здравословни и безопасни условия на труд при строително -монтажни работи:
„Строителят осигурява комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите
и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР
на изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните изисквания на
тази наредба";
чл. 48 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за
Здравословни и безопасни условия на труд при строително - монтажни работи:
„Строителни и монтажни работи в близост до откоси на изкопи се
извършват след проверка от техническия ръководител за сигурността и
обезопасяването им";
чл. 61 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за
Здравословни и безопасни условия на труд при строително - монтажни работи:
„Паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления
(съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи
и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за
ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение";
чл. 24 ал.З от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни
работи:
„Товари не се складират на места, които вследствие на атмосферни
въздействия могат да:
1. създадат рискове при
манипулиране на товарите;
2. нарушат устойчивостта на
складираните товари.";
чл. 27 ал.1 и ал.2 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни
работи:
„(1) Подът/настилката на товарно-разтоварните
площадки и складовете, стелажните коридори, пътищата за движение и проходите се
поддържат чисти, без препятствия и разхвърляни предмети по тях.
(2) Товари не се оставят на пътищата за движение, по стелажните
коридори и проходите";
чл. 49 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване:
„Маршрутите, използвани за пешеходци или за пешеходци и за транспортни
средства, се оразмеряват в съответствие с броя на потенциалните ползватели и
вида и характера на дейностите, като за пешеходците винаги се осигурява
достатъчно по размери безопасно място";
чл. 52 ал.1 и ал.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване:
„(1) За работни места, които съдържат опасни зони, в зависимост от
степента на риска:
1. се поставят установените
знаци за безопасност;
2. се прилагат средства,
препятстващи достъпа на неупълномощени лица в тези зони;
3. се предприемат
необходимите мерки за предпазване на
упълномощените работещи при влизане в опасните зони.
(2) В местата, където съществува риск от пропадане на работещия или от
падащи обекти, се прилагат мерките съгласно т. 1, 2 и 3 на ал. 1";
чл. 71 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване:
„Работните места на открито се изграждат и организират така, че
работещите да бъдат предпазени от:
т.1. падащи предмети;
т.4. падане и подхлъзване."
Престъпление по чл. 123 ал. 1
от НПК
Производството се провежда по реда на глава
двадесет и седма от НПК с инициативата на подсъдимия.
Обвинението се поддържа в съдебно заседание,
като прокурорът предлага, на подсъдимия да бъде наложено наказание между
минималния и среден размер, предвиден за престъплението, изпълнението на което да
бъде условно отложено.
По делото е конституиран частни обвинители Х.М.Х. – дъщеря на пострадалаия.
Нейният повереник лаконично пледира за налагане на максимално
наказание.
Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Защитникът му изразява становище, че са
налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, позволяващи определяне наказание под предвидения
законов минимум и за условно отлагане изтърпяването на отмерената санкция.
Съдът, с оглед спецификата на производството,
на основание чл. 373 ал. 3 от НПК приема за установени следните изложени в
обвинителния акт обстоятелства.:
На 31.05.2013 г. бил сключен предварителен
договор между Е.А.И., Г.А.Н.и Б.А.В.от една страна, и „Деспа Строй" ЕООД -
Варна /л. 138-143, том 1/, представлявано от свид. П.Г.Д.,
от друга, за възлагане на проектиране и учредяване право на строеж върху
недвижим имот срещу извършване на строителство на жилищна сграда в УПИ №
III-1143, кв. 10 по плана на 8 микро район, гр.
Варна. С договорът дружеството се задължило да проектира и изгради от свое име,
със свои сили, средства, труд и материали предвидената по застроителния
и регулационен план, визата за проектиране, одобрените архитектурни проекти и
даденото разрешение за строеж сграда.
С генерално и безсрочно пълномощно от
31.05.2013 г. /л. 11-12, том 21 управителят на „Деспа строй" ЕООД - свид. П.Г.Д.упълномощила подс. В.Д.Д. да управлява и представлява дружеството.
На 05.12.2013г. било издадено разрешение за
строеж № 138/05.12.2013г. на Община Варна /л. 144, том 1/, влязло в сила на
25.12.2013г., за изграждане на жилищна сграда и надстройка на съществуваща
жилищна сграда, находяща се в УПИ № Ш-1143, кв. 10 по
плана на 8 микро район, с административен адрес гр.
Варна, ул. „Юджин Скайлер"
№ 5. Неразделна част от цитираното Разрешение за строеж е Заповед №
9/28.01.2014г., издадена с цел поправка на очевидна фактическа грешка и влязла
в сила на 25.02.2014г. /л. 145, том 1/.
Първоначалните строителни действия били
възложени от „Деспа строй" ЕООД на подизпълнител. През лятото на 2014г. подс. Д. прекратил отношенията на „Деспа строй" ЕООД с
подизпълнителя и пристъпил към извършване на самостоятелни строителни и
монтажни действия. За целта на 15.07.2014 г. бил сключен договор за авторски
надзор /л. 17, том. 21 между „Деспа строй" ЕООД, представлявано от подс. Д. и инж. Т.М.
Р., с предмет провеждане на авторски надзор на част Конструкции на обект
жилищна сграда на ул. „Юджийн Скайлер"
№ 5 гр. Варна, до неговото завършване. На 26.08.2014г. бил сключен договор
между „Деспа строй" ЕООД и „Служба по трудова медицина - ЛТМ" ООД,
гр. Варна /л. 18-35, том 2/, като бил съставен и информационен лист „Защита при
риск от падане от височина", неразделна част към договора.
С оглед самостоятелното извършване на
строителни действия от „Деспа строй" ЕООД, на 01.09.2014г. била издадена
заповед /л. 15, том 21 от управителя на дружеството свид.
П.Д., с която на подс.. В.Д. били възложени функциите
на лице по безопасност и здраве при работа, включващи: провеждане на различни видове
инструктаж, организиране и координация на дейността по осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд; консултиране и подпомагане на
работодателя по прилагане на изискванията за осигуряване на безопасни и
здравословни условия на труд при организиране и осъществяване на трудовата
дейност; контрол от името на работодателя за спазване на нормите и изискванията
на законодателството и за изпълнението на задълженията на работниците;
предлагане и прилагане на мерки за въздействие при нарушения на норми и
изисквания и при неизпълнение на определените задължения. Във връзка с
възложените му функции по осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, през месец септември 2014 г.подс. Д. преминал и
курс на обучение съгласно Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, за което му било издадено и удостоверение от „Служба по трудова медицина
- ЛТМ" ООД /л. 16, том 21. С изрична заповед от 15.09.2014г. /л. 14, том
21 управителят на дружеството свид. П.Д. назначила подс. В.Д. на ръководна длъжност „координатор по
безопасност и здраве" на обект жилищна сграда, находяща
се на ул. „Юджийн Скайлер",
гр. Варна.
С трудов договор № 002/25.08.2014г. М.Х.И.
бил назначен на длъжност „общ работник, строителство на сгради" към „Деспа
строй" ЕООД /л.2, том. 21.
На 15.09.2014 г. сутринта около 08,00 ч. на
строителния обект, находящ се на ул. „Юджийн Скайлер" гр. Варна се
явили подс. В.Д., свид. С.П.,
свид. В.С.и М.И.. Обв. В.Д.
провел ежедневния инструктаж, като разпределил и работата за деня. Работниците, включително и М.И. положили
подписи за проведен ежедневен инструктаж в съответната книга. Този ден следвало
свид. С.П. и М.И. /общи работници/ да свалят
строителните материали в направения изкоп с дълбочина 2,80 м., както и да
положат хидроизолация по стените на изкопа, с оглед предстоящото леене на
бетон.
Към този момент изпълнението на строително
монтажните работи на строежа се намирало в трети етап, а именно извършване на
кофражни и армировъчни работи за изграждането на стоманобетонните фундаментни,
сутеренните стени и нулевия цикъл на строителната площадка. Конкретната работа
била свързана с риск от падане от височина, но изкопът не бил обезопасени с
постоянни или временни ограждения - парапети, мрежи,
защитни бордови ленти за крака или по друг начин. Пътеката за движение на
работниците била тясна, посипана с пясък, като по нея имало разхвърляни
различни материали като дъски и тротоарни плочи. Строителните материали, които
следвало да пренесат работниците, били струпани непосредствено до стените на
изкопа, като част от тях - греди и арматурни пръчки, висели над изкопа.
Свид. П.и М.И. се преоблекли в работни дрехи, със
специални обувки тип „сейфти" и каски. Свид. П.и подс. Д. слезли в
изкопа по дървена стълба, която се намирала в самото начало до входа на обекта,
а М.И. по разпореждане на подсъдимия се насочил към мястото, където били
струпани строителните материали. И.имал на гърба си раница, държал в едната си
ръка чаша с кафе, а с другата взел руло хидроизолация, като се опитал да го
намести под мишницата си. Рулото било с 2 бр. разкъсани опаковъчни ленти,
поради което и центъра на тежестта му бил променен. При наместване на рулото
хидроизолация и едновременно с това завъртане на тялото, за да се върне до
стълбата, М.И. загубил равновесие, подхлъзнал се и започнал да пада в изкопа.
При падането той изтървал чашата с кафе и рулото с хидроизолация и се опитал да
се захване за висящите над изкопа строителни материали, както и за найлона, с
който били покрити стените на изкопа. По този начин И.успял да запази тялото си
изправено и паднал на колене върху арматурата, намираща се в основата на
изхода. В момента на падането той усетил удар от неустановен предмет в областта
на тила си, от лявата страна, като успоредно с това последвало и динамично
/конзолно/ огъване на врата, при което И.усетил силна болка и изтръпване на
долните крайници. На място веднага се притекли на помощ свид.
П.и подс. Д..
Те поставили М.И. в легнало положение, като свалили раницата му и я поставили
под главата му. Свид. В.С.се обадил на спешен телефон
112, като съобщил за инцидента и повикал помощ. Подсъдимият се обадил на свой
познат да осигури кран, за да могат да извадят М.И. от изкопа. След пристигане
на линейката, М.И. бил поставен на носилка и с помощта на крана изваден от
изкопа и откаран в шокова зала на МБАЛ „Св. Анна", гр. Варна.
На 16.09.2014 г. била извършена операция за луксация на 6 и 7 шийни прешлени.
В следващите дни И.развил дихателна недостатъчност, което наложило на
18.09.2014г. да бъде интубиран и поставен на апаратна
вентилация. Независимо от прилаганото лечение, при М.И. се развило възпаление
на дихателните пътища и белия дроб, без пострадалият да има възможност за
самостоятелно дишане. На 02.10.2014г. М.И. се оплакал от болки в корема и
повърнал. На 03.10.2014г. била извършена гастроскопия,
при която било установено наличието на активна язва на двадесетопръстника.
Било извършено образно изследване и операция по спешност. Интероперативно
била установена язва на пилора /прехода от стомах в
дванадесетопръстник/ с излив на стомашно съдържимо в
коремната кухина и тотален перитонит. Лекарите зашили язвения отвор, лаважирали и дренирали корема с четири дрена,
като оставили И.на лапаростома. Въпреки спешните
интервенции, състоянието на И.останало крайно тежко и на 04.10.2014 г. той
починал.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Така изложената
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена с оглед направеното
при условията на чл. 371 т. 2 признание, и подкрепящите го доказателства, събрани
на досъдебното производство, а именно: прочетените на основание чл. 282 НПК
заключения по назначените експертизи в досъдебното производство; основаното на
чл. 283 НПК приобщаване на писмени доказателства и писмени доказателствени
средства, имащи значение за разкриване на обективната истина по делото:
протокол за оглед на местопроизшествие, свидетелски показания,
съдебно-медицинска, тройна съдебно-медицинска, съдебно - техническа експертизи,
строителни документи, документи от служба по трудова
медицина, протокол № 43 от 10.12.2014 г. на НОИ ТП -Варна, копия на трудови
договори, длъжностни характеристики, справка за съдимост, акт за смърт и
удостоверение за наследници.
От приетите доказателствени
материали, по убедителен и еднопосочен начин се установяват релевантните факти
и обстоятелства, свързани с извършеното и признато от подс.Д.
престъпление.
За обективни, безпристрастни и добросъвестни
съдът намери заключенията на назначените
в предходната процесуална фаза експертизи.
Те са изготвени от вещи лица, в рамките на тяхната компетентност, дават
задълбочен отговор на поставените им въпроси, поради което липсват всякакви
съмнения относно тяхната обоснованост и спор между страните относно
приобщаването им към доказателствения масив по
делото.
Според назначената и извършена по досъдебното
производство съдебно медицинска експертиза /л. 65-69, том 1/, при извършената
аутопсия на М.Х.И. като причина за настъпване на смъртта е установена тежката шийна травма със счупване - изкълчване на 6-7 шийни прелени, с контузия на гръбначен мозък, която в
своята еволюция се е усложнила с развитието на огнищна
бронхопневмония, гноен бронхит, тромбоза на белодробни съдове. Експертът е
посочил, че облагоприятстващо значение за настъпването на смъртния изход са
имали хроничните болестни изменения в областта на сърцето - хипертрофия на
сърцето, миокардиосклероза, липоматоза
на миокарда, както и перфориралата язва в областта на пилора
и развилият се във връзка с нея остър перитонит. Описаните травматични
увреждания в областтта на шията били резултат на
падане от височина, с последващо внезапно
сгъване-разгъване на шията.
По делото била назначена тричленна
съдебномедицинска експертиза /л. 27-35, том 3/, с оглед установяване на
значението на установените в аутопсията други заболявания и увреждания за
настъпилата смърт, както и своевременно ли са били диагностицирани,
овладяни и лекувани същите.
Според заключението на експертите,
провежданото лечение е било своевременно и адекватно на състоянието на
пострадалия. Установената при изследванията и операцията язва била остра
/т.нар. стрес улкус/, която можело да настъпи като
усложнение при травми, тежки заболявания, сепсис и др. Експертите са приели, че
не са установени клинични данни или изследвания, които да доказват язва на пилора преди преживяната травма, и в случая се касае за
прясна язва, която се е манифестирала направо с едно от петте усложнения на
язвената болест - перфорация. В случая перфорацията е била причина за развитие
на тотален перитонит. Острата язва е перфорирала, независимо, че болнят е получавал през цялото време инхибитор
на протонната помпа - Пробитор
40 мг.
Според заключението на тричленната СМЕ, не е
било възможно язвата да се диагностицира и овладее
преди да се развие перитонита. Перфорацията е настъпила 15-16 дни след
травмата, като тя се е развивала заедно с перитонита, т.е. перфорацията е
„родила" веднага перитонита. Експертите посочват, че клиничната картина не
е била типична на фона на основната травматична увреда
и настъпилите белодробни усложнения. Пациентът е постъпил с гръбначна травма в шийния отдел, която е била основната насока на
диагностичното мислене и медицинските действия. В острия период на травмата /фрактура-луксация С 6-7/ се е наблюдавал паралитичен илеус, който се е преодолявал първите дни. Болният е бил с квадрипареза с обхващане на коремната мускулатура, като е
отсъствала ригидност на коремната стена. Според
експертите към този момент язвата не е била развита и не е имало симптоматика
на остър хирургичен корем. Съгласно експертизата клиничните прояви на остър
хирургичен корем са били установени на 02/03.10.2014 г.
В конкретния случай вещите лица не могли да
посочат колко време е минало от перфорацията до операцията, но дават
заключение, че действията на хирурзите са били правилни, съвместими със
съвременните хирургични изисквания за това усложнение на язвената болест.
Тоест, по експертен път бил изведен изводът,
че между неуспешното лечение на пострадалия и последвалата му смърт липсва
причинно -следствена връзка, а предприетата интервенция е била в съответствие с
медицинските стандарти.
Според вещите лица, не са били налице нарушения и несъответствия с
добрата медицинска практика - извършените оперативни намеси, медикаментозното
лечение и апаратната вентилация са били абсолютно показани и извършени
съобразно правилата на добрата клинична практика.
На въпроса какво е значението на тоталния
перитонит и хроничните болестни изменения на сърцето в причината за смъртта,
експертите са дали отговор, че при аутопсията е била установена умерена
атеросклероза на венечните съдове, увеличение на
сърцето, но с неголямо задебеление на сърдечните
стени; миокардиосклероза и липоматоза
/дифузно разрастване на съединителна и на мастна тъкан/. Това състояние на
сърцето не представлява болестно състояние, което само по себе си да е в
причинна връзка с настъпилата смърт. В подкрепа на това заключение експертите сочат
и стабилната хемодинамика на пациента в повечето
време от престоя му в болничното заведение. Вещите лица подчертават, че по
принцип перитонитът може самостоятелно да бъде причина за смъртта, но в
конкретния клиничен случай той се е развивал в условията на тежка
гръбначномозъчна травма, на остра дихателна недостатъчност, възпалителен процес
в белия дроб и сепсис. Перитонитът е имал значение, доколкото е ускорил леталния изход, който в случая е бил предопределен от
травматичните увреди и свързаните с това възпалителни белодробни процеси.
Относно възможността гръбначната травма сама
по себе си да доведе до смъртта на М. И., експертите посочили, че смъртността
при гръбначно - мозъчните травми варира от 11% до 30% от хоспитализираните,
като 1/3 от всички пострадали с такава травма загиват преди хоспитализацията.
Смъртността нараства значително при случаите на съчетана гръбначно-мозъчна
травма. Травмата при М.И. е довела до тежка гръбначно-мозъчна контузия, която
клинично се е изявявала с квадрипареза /затруднено до
невъзможно движение на четирите крайника/, с плегия
/пълно отпадане на функциите/ на краката. Травмата е довела до нарушения във
функциите на редица органи и системи на организма - тазово - резервоарните
функции /болният е бил катетаризиран/; сърдечно -
съдовата система /при травми над първи гръден прешлен, а в случая са били
засегнати шести и седми шийни, съдовият тонус престава
да бъде под контрола на ЦНС/; нарушения на дихателната дейност /проявено с
дихателна недостатъчност, довело до интубация и ИБВ/.
Нарушената дихателна дейност при И.станала предпоставка за развитие на
възпаление на белите дробове. При тази гръбначно - мозъчна травма се е развил и
т. нар. „възходящ гръбначно-мозъчен оток", при който въпреки медикацията, интензивното лечение и грижи, болният загива.
С оглед на влошения белодробен статус и наложилата се апаратна вентилация,
прогнозата при тези травматични увреди сама по себе си е била песимистична.
За установяване етапа на изпълнение на
строителните и монтажни работи, на който се е намирал строежът на жилищната
сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Ю. Скайлер" № 5, УПИ Ш-1143, кв. 10 по плана на 8 м.р.,
към 15.09.2014г., както и има ли несъответствия с относимите
технически изисквания, регламентирани в нормативни актове за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, в
причинно следствена връзка с настъпилата злополука, както и какви са причините
и механизма на падането и възникване на злополуката, по делото е била назначена
съдебно-техническа експертиза /том 4/.
Според заключението на СТЕ, към момента на
възникване на злополуката, изпълнението на СМР в процесната
сграда е било в трети етап /съгласно инвестиционния проект л. 40-56, том 2,
третият етап е етапът на извършване на кофражни и армировъчни работи за
изграждането на стоманобетонните фундаментни, сутеренните стени и нулевия цикъл
на строителната площадка/. Експертизата е установила 32 несъответствия с относимите технически изисквания, регламентирани в
съответните нормативни актове за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, от които в причинно-следствена връзка
с настъпилата злополука са следните:
Несъответствие с чл.61 от Наредба
№2/22.03.2004г. за минималните изисквания за ЗБУТ при строително монтажните
работи: Липса на ответни приспособления (съоръжения, ограждения),
за предпазване падане от височина, които да са достатъчно високи и да са
изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и
средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение.
Несъответствие с чл. 24, ал. 3 от Наредба №
12/30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на товаро-разтоварни работи: Складиране на
товари на места, които следствие на атмосферни въздействия могат да: т. 1
създадат рискове при манипулиране с товарите; т. 2 нарушат устойчивостта на
складираните товари.
Несъответствие с чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба № 12/30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на товаро-разтоварни работи:
Налични препятствия, разхвърляни предмети или оставени товари върху пътищата за
движение.
Несъответствие с чл. 52, ал.1 и ал. 2 от
Наредба № 7 /23.09.1999 г. за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места
при използване на работното оборудване: Липса на поставени знаци в съответствие
със степента на риска, за работни места, които съдържат опасни зони и липса на
приложени мерки, съгласно ал. 1, в местата където същуствува
риск от пропадане на работещия или от падащи обекти.
Несъответствие с чл. 49 от Наредба № 7
/23.09.1999 г. за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места при
използване на работното оборудване: Неосигурено достатъчно по размери безопасно
място за маршрут, в съответствие с броя на потенциалните ползватели и вида и
характера на дейностите.
Несъответствие с чл. 71, т. 1, т. 4 от
Наредба № 7 /23.09.1999 г. за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места
при използване на работното оборудване: Работно място на открито без
предпазване на работещите от падащи предмети и предпазване от падане и
подхлъзване.
Съгласно експерта посочените по-горе несъответствия,
в технически аскпект, са в пряка причинно-следствена
връзка с възникналото падане на работника, последващия
удар от падащ обект/предмет /и следствения ответен вредоносен резултат.
Съгласно заключението на СТЕ техническата
причина за падането в началния момент е загуба на равновесия следствие на:
стъпване на работника върху дървена греда, в неустойчиво равновесие,
разположена в зоната на неукрепен и неустойчив горен ръб на изкоп, пренасянето
на товар с разкъсани 2 бр. опаковачни ленти и
държането на чаша кафе в едната ръка. Като причина за удара от техническо
естество е посочено падащо твърдо тяло /предмет от кота
0.00 на неукрепения процесен изкоп, както и
неустойчивата греда, установена паднала до каската на работника или друго
твърдо тяло.
Обобщено, експертът е посочил, че
техническите причини за възникване на злополуката са липсата на ограждения и укрепване на процесния
изкоп, ведно с наличие на множество обекти, препятстващи безопасното движение
по използвания маршрут, както и такива, които са били в неустойчиво равновесие.
Обсъждайки механизма на възникване на
злополуката, експертът е приел, че към момента на началото на падането на
работника, върху „маршрутната пътека" за движение и пренасяне на товара са
се намирали три броя дървени греди, като едната от тях е била в устойчиво
равновесие, лежаща изцяло върху пътеката; втората греда е била с конзолна опора
под металната арматура; третата греда, извън края на снопа от метални пръти, е
била в неустойчиво равновесие.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Доказателствата налагат правния извод, че подс.
Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 123
ал. 1 от НК.
На посочената в обвинителния акт дата, той,
като технически ръководител на обект и координатор по безопасност и здраве, поради
немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник
на повишена опасност, причинил смъртта на М.Х.И.
Изпълнявайки
функциите на технически ръководител на строителния обект, и в качеството си на
лице за безопасност и здраве при работа, не е спазил разпоредбите на чл. 16
ал.1 б. Б от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за ЗБУТ при
извършване на строителни и монтажни работи - като представител на главния
изпълнител на обекта да осигури комплексни здравословни и безопасни условия на
труд /ЗБУТ/ на всички работещи при извършване на СМР на строежа. Допуснал е
извършване на СМР в близост до откоси на изкопи, без да е извършил проверка за
сигурността и обезопасяването им, не забранил работата на лица, преди да
осигури обезопасяване на работната площадка с постоянни или временни ограждения, така че да се минимизира риска от падане от
височина. С това е нарушил разпоредбите и на чл. 48 и чл. 61 от Наредба
2/22.03.2004г.
Допуснал е складиране на материали на места,
които в следствие на атмосферните въздействия могат да създадат рискове при
манипулирането на товари и да нарушат устойчивостта на складираните товари, както
и не е организирал осигуряване на път за
движение, чист от препятствия и разхвърляни предмети, като с това е нарушил чл.
24, ал. 3 и чл. 27 от Наредба № 12/30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни
работи.
Не е
забранил използването от работниците на неоразмерен маршрут на обекта, по който
не са били поставени обезопасителни и указателни
знаци, както и средства, препятстващи достъпа на неупълномощени лица в опасните
зони, не е предприел и необходимите мерки за предпазване на упълномощените
работещи при влизане в опасните зони, в местата където съществува риск от
пропадане на работещия или от падащи обекти.
Подсъдимият не е организирал работното място
по такъв начин, че работещите да бъдат предпазени от падащи предмети и от
падане и подхлъзване, с което е нарушил разпоредбите на чл. 49, чл. 52, ал. 1 и
ал. 2 и чл, 71, т. 1 и т. 4 от Наредба № 7/23.09.1999
г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места при използване на работното оборудване.
Нарушението на тези правила запълва съдържанието на материалноправната
норма по чл. 123 ал І от НК, тъй като между него и настъпилия общественоопасен резултат има причинна връзка.
Факт е, че
при упражняването на строително- монтажни работи съществува повишена
опасност, поради риска за здравето или живота на хората. Поради естеството си е
и правнорегламентирана дейност и са създадени
нормативни правила относно осъществяването й. Тези правила предполагат знание и
стриктно, точно, адекватно изпълнение на дейността и са свързани с дължимо
служебно поведение на подс. Д.. Същото по съдържание задължение за подсъдимия е
въведено и в длъжностната му характеристика като технически ръководител.
Неспазването им е резултирало
съставомерни последици, ето защо и следва да се понесе и предвидената от законодателя
наказателна репресия.
От субективна страна, престъпното деяние е
извършено виновно, при проявена небрежна форма на вина. Деецът не е предвиждал
настъпването на общественопасните последици –
причиняването на смъртта на М.И.,
но е бил императивно задължен да формира в съзнанието си представи за тях като
същевременно не са съществували пречки от обективно или субективно естество,
които да препятстват протичането на подобна съзнателна дейност.
Небрежността е обективирана
в немарливо изпълнение на служебни
задължения, представляващи източник на повишена опасност, а не незнание, поради
това, че подсъдимият успешно бил преминал курс на
обучение съгласно Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, което
обстоятелство изключва възможността за непознаването на установените стандарти.
По делото е установено по категоричен и
несъмнен начин, че починалото лице също е допринесло в значителна степен за
настъпването на вредоносния резултат, който извод на съда е формиран, въз
основа на анализа на писмените доказателствени средства. В противоречие с задълженията си,
вменени с проведения инструктаж,
пострадалият започнал спускане в изкопа, имайки раница на гърба си и държащ в
едната от ръцете си чаша с кафе, като другата била заета с руло с хидроизолация с разкъсани опаковъчни
ленти. Безспорно е ,че това обстоятелство не
оневинява подсъдимия, но то следва да бъде съобразено при индивидуализацията на
наказателната му отговорност, в частност при определяне вида и размера на
наложеното му наказание.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Спецификата на процедурата, по която е разгледано настоящото наказателно
производство, вменява на съда задължение, при евентуално постановяване на
осъдителна присъда, да определи наказанието на подсъдимото лице съобразно
разпоредбата на чл. 58а НК. Същевременно, настоящият съдебен състав споделя
изцяло съображенията, изтъкнати от държавното обвинение и защитата, че в
конкретния случай деянието е извършено
при смекчаващи отговорността обстоятелства -липсата на формиран престъпен
динамичен стереотип, изводима от необремененото му съдебно минало, отсъствието
на други противообществени прояви, безукорните му лични и професионални данни, изказаното
искрено съжаление и разкаяние за случилото се, оказаната помощ на близките на
пострадалия.
По делото не бяха констатирани утежняващи
отговорността обстоятелства.
Не
може да не бъде съобразена и индивидуалната виктимизация
на починалото лице, която не го характеризира като случайна жертва, поради
безспорно констатираното допринасяне за настъпване на престъпния резултат.
Съдът отчита още едно смекчаващо
отговорността обстоятелство, което
намира изключително по характера си. Безспорно
е, че подсъдимият е оказал помощ на пострадалия. Осигурил е кран, без помощта
на който не е било възможно изваждането му от изкопа. На практика подсъдимият е
направил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалия. След като това
обстоятелство не е отчетено като
привилегировано при класификацията на деянието, то следва да се приеме за изключително смекчаващо я.
От
изложеното е видно, че е налице конкуренция между разпоредбите на чл. 58а НК и
чл. 55 НК, която следва да бъде разрешена в полза на по-благоприятната от тях
за дееца (арг. от чл. 58а, ал. 4 НК). Ето защо,
посочените обстоятелства мотивираха съда да приложи нормата на чл. 55, ал. 1,
т. 1 НК, като отмери наказание под най-
ниския определен за престъплението предел от една година.
За справедливо съдът намери такова от шест
месеца лишаване от свобода. Прецени, че то ще изпълни своя възпитателен и поправителен
потенциал в най-пълна степен.
Счете,
че по отношение на подсъдимия следва да
се приложи институтът на условното осъждане по чл. 66 НК и изпълнението на така
наложеното наказание от шест месеца лишаване от свобода да се отложи с изпитателен срок от три
години.
Самият факт на осъждането е в състояние да
постигне своя превенционен ефект и без да се налага
ефективно изтърпяване на наказанието. С оглед личността на подсъдимия то що
подейства предупредително, превъзпитателно и възпиращо.
Той бе осъден да заплати и направените по
делото разноски.
Така мотивиран, въз основа на изложените
фактически и правни доводи, воден от
върховенството на закона, Варненски окръжен съд постанови
своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: