№ 20130
гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. Б.
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. Б. Гражданско дело №
20251110113208 по описа за 2025 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от К. Б. К., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ., срещу „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, . чрез
процесуалния представител юрк. .., за признаване за установено по отношение
на ответното дружество, че ищецът, в качеството му на собственик на следния
недвижим имот, представляващ апартамент № 2, с адрес гр. София, ..., с
абонатен № .., не дължи на ответника сума в общ размер на 6 620,28 /шест
хиляди шестстотин и двадесет лева и двадесет и осем стотинки/,
представляваща начислени задължения за доставка на топлинна енергия и
услуга дялово разпределение за горепосочения имот за периода от м.06.2010 г.
до м.09.2024 г., ведно със сторените съдебно-деловодни разноски,
включително заплатеното адвокатско възнаграждение.
В исковата молба са налице твърдения, че ищецът е собственик на
недвижим имот, находящ се в гр. София, у.., съгласно Нотариален .., том ХXI,
дело № 3829 от 06.09.1968 г., /л.5-л.6 от делото/, и Протокол от 23.04.1974 г.,
..7 вписан в книгата вписвания на V.1974 г., том .. /л.7 от делото/. Посоченият
имот представлява част от сграда в режим на етажна собственост и е означен с
абонатен № .. в системата на ответното топлофикационно дружество.
Твърди, че след извършена справка в център за обслужване на клиенти
1
на ответното дружество, ищецът бил уведомен, че същият дължи заплащането
на неплатени задължения за доставка на топлинна енергия и услуга дялово
разпределение в гореописания имот. В тази връзка, ищецът заявява, че видно
от издадената от ответното дружество Справка от 16.10.2024 г. относно
договорна сметка № .. касаеща недвижим имот с адрес: гр. София, ул. .., /л.10-
л.13 от делото/, общата начислена сума за дължими неплатени задължения за
периода от 06.2010 г. до 09.2024 г. възлиза в общ размер на 6 620,28 /шест
хиляди шестстотин и двадесет лева и двадесет и осем стотинки/. След
внимателен анализ на посочената справка, ищецът счита, че същият не дължи
претендираните суми, тъй като в нея са вписани задължения с начална дата
06.2010 г., които многократно превишават законово предвидените погасителни
срокове съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
В допълнение, ищецът твърди, че в случая е налице съществено
несъответствие, изразяващо се във факта, че процесните суми са начислени от
ответното дружество като задължение по партида за друг, неидентичен
топлоснабдяем имот, а именно апартамент № 1 на същия административен
адрес на сградата.
Предвид гореизложеното, ищецът счита, че доколкото в настоящия
случай откритата партида се отнася за имот, който не е собственост на ищеца,
последният няма качеството на потребител на топлинна енергия за
топлоснабдяем имот - апартамент № 1, поради което следва да се приеме, че
между страните липсва облигационно отношение по продажба на топлинна
енергия при условия на специални нормативни актове и в полза ответното
дружество не съществува вземане за цена на доставена ТЕ.
Към исковата молба са приложени документи в заверено от
процесуалния представител на ищеца копие, като се иска тяхното приемане
като писмени доказателства по делото, с оглед установяване на твърдените
обстоятелства.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на
управление: гр. София, . чрез процесуалния представител юрк. .., с който
отговор ответникът оспорва предявените искове, като счита същите за
неоснователни и недоказани.
Налице е твърдение, че ищецът е собственик на процесния
2
топлоснабден имот и именно в това си качество последният се явява клиент на
топлинна енергия съгласно Закона за енергетиката /ЗЕ/ и доколкото същият
има неплатени задължения за доставка на топлинна енергия и услуга дялово
разпределение към ответното дружеството за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2024 г., на основание чл. 211 ГПК, в срока за отговор на исковата молба,
ответникът предявява насрещен иск. Заявява, че за вземанията за неплатени
задължения към дружеството за периода от м.04.2013 г. до м.05.2015 г., е
налице сила на присъдено нещо, тъй като е било образувано гр.д.№ 83334 от
2017 г., 150 с-в, по описа на Софийски районен съд /СРС/, със същия предмет,
основание и страни, по което е постановено влязло в сила решение.
Ответникът потвърждава, че по отношение на останалите суми,
включени в предмета на исковата молба, е настъпила погасителна давност.
Заявява, че ищецът не е отправял искане до „Топлофикация София” ЕАД за
погасяване по давност на сумите, предмет на настоящото производство, с
което дружеството да не се е съобразило. Твърди, че в случай на заявено
желание от страна на клиента, ответното дружество сключва споразумение
съобразно Решение № 331 на Столичен общински съвет, прието на заседание
на 27.06.2013 г., Протокол № 42, с което приема и се съгласява да не
претендира заплащане на погасени по давност суми. Твърди, че посоченият
способ се прилага от страна на ответното дружество от 2013 г. и е напълно
работещ и към настоящия момент. В тази връзка, заявява, че ищецът не е
депозирал подобна молба към датата на подаването на настоящия отговор.
Видно от приложения към исковата молба Нотариален акт .... от
06.09.1968 г., /л.5-л.6 от делото/, лицето ..., в качеството си на продавач,
прехвърля собствеността на недвижим имот, находящ се в гр. София, ... 1, на
лицето .., в качеството му на купувач, за сума в размер на 8 000 лв., която е
била напълно заплатена от същия в деня на съставянето на посочения акт. С
Протокол от 23.04.1974 г., ..7, вписан в книгата вписвания на .../, посоченият
апартамент е предоставен в изключителна собственост на лицата .., ЕГН
********** и ., ЕГН **********, явяващи се родители на ищеца.
В тази връзка, ответникът счита, че ищецът, в качеството му на
собственик на топлоснабдения имот, придобит по наследство, е клиент на ТЕ
по смисъла на чл. 153, ал, 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
3
собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да заплащат цена за
ТЕ при условията и по реда, определени в Наредбата за топлоснабдяването. С
оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответникът твърди, че
ищецът е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД
на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация
София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на клиентите.
С оглед установяване на изложените фактически твърдения от страна на
ответното дружество, същото прави искане за допускане на съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи с подробно формулирани в
отговора на исковата молба задачи.
На основание чл. 186 от ГПК ответникът формулира искане да бъдат
изискани от Столична община - район „Средец“ удостоверения за наследници
на лицата .., ЕГН **********, починал на 13.11.1984 г., и ., ЕГН **********,
починала на 24.07.2013 г., с оглед установяване на родствената връзка между
тях и ищецът К. Б. К., ЕГН **********.
Към отговора на исковата молба са приложени документи в заверено от
процесуалния представител на ответното дружество копие, които се иска да
бъдат приети като доказателства по делото.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил и насрещни
искове против първоначалния ищец за заплащане на сума в общ размер на
2 081,78 /две хиляди и осемдесет и един лева и седемдесет и осем стотинки/,
от които сума в размер на 1 635,88 /хиляда шестстотин тридесет и пет лева и
осемдесет и осем стотинки/, представляваща главница за доставена от
дружеството и неизплатена от страна на първоначалния ищец топлинна
енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Средец, ..,
4
апартамент през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., сума в размер на
328,47 /триста двадесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки/,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 11.04.2025 г.,
както и сума в размер на 94,60 /деветдесет и четири лева и шестдесет
стотинки/, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.03.2022 г. до м.04.2024 г., сума в размер на
22,83 /двадесет и два лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща
мораторна лихва за периода от 16.05.2022 г. до 11.04.2025 г., ведно със
законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на
насрещната искова молба до окончателното им изплащане, както и
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Твърди, че с ответника по насрещния иск имат договорни
правоотношения, сключени при Общи условия, които имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на клиентите. Заявява, че с посочените
общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
клиентите на ТЕ и ищцовото дружество, а именно правата и задълженията на
двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ,
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди, че
ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 от
ЗЕЕЕ), поради което спрямо него са влезли в сила Общите условия за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на
ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В чл. 31, ал. 1
от раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение” е
определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответника за
заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури, е 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се
начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а
такава се начислява, в случай че клиентът изпадне в забава - след изтичане на
4 5-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния
отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е
5
изпадал в забава за тази сума, и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е начислявана
законна лихва върху нея. С посочените Общи условия от 2016 г. е установено,
че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
дружеството. Съгласно ОУ от 2016 г. топлоснабдителното дружество
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по изготвените изравнителни сметки.
Твърди, че ответникът, видно от приложеното извлечение от сметки за
абонатен № 18547, е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия
през процесния период и не е погасил задължението си.
В изпълнение на нормативната уредба, сградата - етажна собственост, в
която се намира топлоснабдения имот, е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с дружество топлинен
счетоводител „Техем сървисис” ЕООД.
Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с
лице вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1,
т. 2 от ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са начислявани от
“Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - „Техем
сървисис” ЕООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба за топлоснабдяването.
Ищецът твърди, че за топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки,
като съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане,
то тя се добавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че
резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея
служебно следва да бъдат приспаднати просрочените задължения, като се
започне от най – старото такова.
Предвид гореизложеното, ищецът по насрещния иск формулира искане
за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи с
формулирани в исковата молба задачи, както и привличане на трето лице –
6
помагач, а именно „Техем сървисис” ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр. София, .., представляващо дружеството топлинен
счетоводител, извършващо дялово разпределение на топлоенергия на
процесния адрес.
В срока по чл. 131 от ГПК ищецът по първоначалните искове, явяващ се
ответник по предявените насрещни искове, е депозирал отговор исковата
молба, с който отговор същият оспорва предявените искове като
неоснователни по подробно изложени съображения.
Ответникът счита, че в насрещната искова молба ищцовото дружество
не декларира и не представя сключен писмен договор за продажба на
топлинна енергия между страните в настоящото производство, съобразно
изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, поради което оспорва наличието на
валидно насрещно задължение за заплащане на претендираните от
топлоснабсителното дружество суми.
На следващо място, ответникът заявява, че не са налице доказателства,
които да потвърждават по несъмнен начин, че ответникът е подавал от свое
име заявление – декларация, с която същият да е поискал откриване на
партида на свое име съгласно представените ОУ за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребителите в
гр. София.
Отбелязва, че процесният топлоснабдяем обект с абонатен № 18547 не е
уточнен, доколкото е посочен непълен адрес с липсващ номер на конкретния
апартамент, находящ се на адрес в гр. София, .., поради което не е възможно
да се формулира извод по отношение на ответника по насрещния иск, а
именно дали последният е собственик или реален ползвател на процесния
имот, респ. потребител на доставената от ищеца топлинна енергия.
В тази връзка, ответникът счита, че ангажираните писмени
доказателства сочат, че всички издавани и относими към процесния период от
01.05.2021 г. до 30.04.2024 г. документи /фактури, изравнителни сметки,
главни отчети и др./ са на името на К. К. и са относими за апартамент № 1,
находящ се на ...
По отношение на предявения акцесорен иск за дължима лихва за забава,
с оглед неоснователността на главния иск, ответникът счита, че същият се
явява неоснователен. При действието на ОУ от 2014 г. клиентите следва да
7
заплащат ежемесечните си задължения към ищеца след публикуването им в
интернет - действие, което по своето естество представлява покана, предвид
което давността за тези задължения е започнала да тече непосредствено след
изтичането на календарния месец, за който се отнасят по арг. от чл. 114, ал. 2
ЗЗД, т.е. от първия ден на следващия месец. Твърди, че в посочените ОУ е
определено, че дялово разпределение включва прогнозни начисления, като се
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва само върху
стойността на топлинната енергия, обективирана в общата фактура, която се
изготвя след отчитане на средствата за дялово разпределение при
приключване на отчетния период. В тази връзка, ответникът заявява, че в
настоящия случай ищецът не е ангажирал доказателства за извършването на
публикация на месечните или общите фактури за процесните отчетните
периоди, поради което предявените акцесорни искове за забава подлежат на
цялостно отхвърляне като неоснователни.
По отношение на претендираната сума за извършена услуга дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
ТЕ, поради което длъжникът изпада в забава след покана - арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД. Твърди, че по делото не са представени доказателства за отправена
покана от страна на кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което ответникът счита,
че претенцията и в тази част се явява неоснователна.
Предвид изложените в отговора на исковата молба аргументи,
ответникът моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен
изцяло като неоснователен и недоказан предявеният насрещен иск за
заплащане на сума в общ размер на 2 081,78 /две хиляди и осемдесет и един
лева и седемдесет и осем стотинки/, от които сума в размер на 1 635,88
/хиляда шестстотин тридесет и пет лева и осемдесет и осем стотинки/,
представляваща главница за доставена от дружеството и неизплатена от
страна на ответника по насрещния иск топлинна енергия в процесния имот
през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., сума в размер на 328,47 /триста
двадесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 11.04.2025 г., както и сума в
размер на 94,60 /деветдесет и четири лева и шестдесет стотинки/,
представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м.03.2022 г. до м.04.2024 г., сума в размер на 22,83 /двадесет и два
8
лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода
от 16.05.2022 г. до 11.04.2025 г., ведно със законната лихва върху двете
главници, считано от датата на подаване на насрещната искова молба до
окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговора
фактически твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че
предявените искове имат правната си квалификация в разпоредбата на чл. 124,
ал. 1 от ГПК и насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното
от фактическа страна:
Видно от приложения по делото Нотариален акт за продажба на
недвижим имот .... от 06.09.1968 г., /л.5-л.6 от делото/, се установява, че
лицето ..., в качеството си на продавач, прехвърля собствеността на недвижим
имот, находящ се в гр. София, ... 1, на лицето .., в качеството му на купувач, за
сума в размер на 8 000 лв., която е била напълно заплатена от същия в деня на
съставянето на посочения акт.
С Протокол от 23.04.1974 г. по гр.дело № 1180 от 1974 г., по описа на
Софиски районен съд, вписан в книгата вписвания на . г., том .. ..7, /л.7-л.8 от
делото/, между лицата .. и ., в качеството им на ищци, от една страна, и лицето
..., в качеството й на ответник, от друга страна, е била постигната спогодба,
според която горепосоченият апартамент е бил предоставен в изключителна
собственост на лицата .. и ., явяващи се съпрузи и родители на ищеца по
първоначалния иск.
Видно от приложено по делото Удостоверение за наследници с изх.№ ..-
1248 от 19.06.2025 г., издадено от Столична община – район „Средец“, /л.114
от делото/, се установява, че лицето .., ЕГН **********, починал на 13.11.1984
г., видно от посочен Акт за .. г., съставен в Столична община – район
„Ленински (Зак)“, е оставил за свои наследници по закон съпругата си ., ЕГН
**********, починала на 24.07.2013 г., както и сина си К. Б. К., ЕГН
**********.
Наследственото правоприемство по отношение на процесния имот се
9
установява и от представеното Удостоверение за наследници с изх.№ ..-1248
от 19.06.2025 г., издадено от Столична община – район „Средец“, /л.116 от
делото/, от което е видно, че лицето ., ЕГН **********, починала на
24.07.2013 г., видно от посочен Акт за смърт .. г., съставен в Столична община
– район „Средец“, е оставила за свой законен наследник единствено сина си К.
Б. К., ЕГН **********, явяващ се ищец по първоначалния иск и ответник по
предявения насрещен иск ответник в настоящото производство.
От страна на ищеца по първоначалния иск по делото е представено
Удостоверение за постоянен адрес с изх.№ ... г., издадено от Столична община
– район „Средец“, /л.9 от делото/, видно от което от 09.12.2001 г. лицето има
заявен адрес в гр. София, ..., ап. 2.
Към делото е приложена Справка от 16.10.2024 г., издадена от
„Топлофикация София“ ЕАД и адресирана до ищеца по първоначалния иск,
относно договорна сметка № .. касаеща недвижим имот с адрес: гр. София, ул.
.., /л.10-л.13 от делото/, видно от която общата начислена сума за дължими
неплатени задължения за периода от 06.2010 г. до 09.2024 г. възлиза на сума в
общ размер на 6 620,28 /шест хиляди шестстотин и двадесет лева и двадесет и
осем стотинки/.
Съгласно приложено по делото Удостоверение за идентичност от
16.04.2025 г., издадено от ответника по първоначалния иск, явяващ се ищец по
насрещния иск, /л.33 от делото/, процесният имот, находящ се в гр. София, ..,
партер, по документ за собственост е идентичен с апартамент № 1, .., с
абонатен № 18547, регистриран в базата данни на топлоснабдителното
дружество. В подкрепа на гореизложеното твърдение за наличие на пълно
съответствие между имота, представляващ собственост на ищеца по
първоначалния иск, и този, за който се касае претенцията за неизплатени
задължения на ответника по първоначалния иск, последният е представил
Списък за броя на живущите по апартаменти в топлоснабдената сграда, /л.34-
л.36 от делото/, видно от който процесният имот е бил означен с № 1, а
наследодателят на ищеца .. е подписал този списък както в качеството си на
обитател на процесния имот, така и в качеството си на председател на
домсъвета.
По делото са представени Договор № 3424 от 09.09.2002 г., сключен
между ЕС на .. и „Техем сървисис“ ЕООД /л.42-л.43 от делото/ за извършване
10
на услуга дялово разпределение, както и Протокол от ОС на ЕС, проведено на
08.11.2001 г., /л. 44 от делото/, видно от който е било взето решение за
сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с
„Техем сървисис“ ЕООД, с приложен списък на етажните собственици, /л.45
от делото/, подписан от К. Б. К. при направено отбелязване „разсрочено“ в
колонка „вид на плащане“, от което следва, че процесният имот е бил
топлоснабден. Представени са още и справка-извлечение за начислените
задължения по фактури, както и 3 бр. съобщения към фактури, издадени от
„Топлофикация София“ ЕАД /л.46-л.52 от делото/.
Конституираният за трето лице помагач – „Техем сървисис“ ЕООД,
ЕИК: .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „..“ № 3, чрез
пълномощника си юрк. ., е представил отчетните документи за процесния
период съгласно дадените му указания от съда, като същият поддържа
становище, че счита предявения главен иск за неоснователен и недоказан,
както и че дяловото разпределение за абонатен № 18547 е извършено в
съответствие с всички действащи през процесния имот нормативни актове.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно
дадено, се установява, че справката на фирмата за дялово разпределение
„Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК: .. съдържа данни за общия разход на топлинна
енергия от абонатната станция и разходите за имота, като изчисленията са
правени съгласно нормативната уредба. Изчислена е потребена топлинна
енергия за сградна инсталация, отопление и БГВ, както и съответните
изравнявания за периоди по ФДР. През процесния период от м.05.2021 г. до
м.04.2024 г., в имота с абонатен № 18547 е имало 5 /пет/ броя отоплителни
тела и 1 бр. водомер за топла вода, като вещото лице е посочило, че на
отоплителните тела са поставени ИРРО. Топлинният счетоводител е извършил
дялово разпределение на база реален отчет на разпределителите съобразно
действалата нормативна уредба. Вещото лице е посочило, че заложената в
подробните изравнителни сметки ТЕ за разпределение напълно съответства на
отчетената по общия топломер. Вещото лице е заключило, че през процесния
период топломерът е преминал на метрологични проверки.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно
11
дадено, се установява, че начислените суми за топлинна енергия, касаещи
процесния период 01.05.2021 г. – 30.04.2024 г. са в общ размер на 1 965,31 лв.,
от които сума в размер на 1 635,01 лв., представляваща главница и сума в
размер на 330,30 лв., представляваща законни лихви върху размера на
главницата, не са били платени от страна на ищеца по първоначалния иск.
Размерът на дължимите суми за главница и лихви в период от три години
преди датата на депозиране на исковата молба, е 1 390,92 лв., от които 1 203,03
лв. главница и 187,89 лв. законни лихви.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по
реда на чл.154, ал.1 от ГПК, ищецът по главния иск е следвало да установи
при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти,
а именно правния си интерес от предявяването на иска, както и периода на
изтеклата погасителна давност, а в тежест на ответника, явяващ се и ищец по
насрещните искове, е да докаже, че ищецът е собственик или ползвател на
имот, който през процесния период е ползвал топлинна енергия, доставена от
ответното дружество, както и количеството потребена енергия и нейната
цена.
В тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже основанието, на което
претендира горепосочените суми и техния размер, ползването на
топлоенергията от страна на ответника, явяващ се ищец по главния иск, през
процесния период в количество, съответстващо на начислените суми - за БГВ,
ползването на топлоенергия, размера на задължението за сградна инсталация
и за общите части на сградата, размера на задължението за такса мощност и
периода, както и размера на обезщетението за забава. При наличие на
релевирани от страна на ответника възражения, касаещи отрицателни факти, в
тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже съществуването на онези от
тях, от които извлича благоприятни за себе си последици.
Ответникът следва да докаже положителните факти, от които черпи
права.
Предмет на установяване по предявените искове /първоначални и
насрещни/ в настоящото производство е наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия, както и
12
обективираното от страна на първоначалния ищец възражение за изтекла
погасителна давност.
В тази насока съдът намира следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи
условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от
тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и, ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така
установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за
битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
правоотношение са законово уредени - собственикът или титулярът на
вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне
позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за
собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито
в настоящата хипотеза не се установяват.
В настоящия случай, видно от приетия по делото Нотариален акт за
продажба на недвижим имот .... от 06.09.1968 г., /л.5-л.6 от делото/, се
установява, че лицето ..., в качеството си на продавач, е прехвърлила
собствеността на недвижим имот, находящ се в гр. София, ... 1, на лицето ..,
ЕГН **********, в качеството му на купувач, за сума в размер на 8 000 лв.,
която е била напълно заплатена от същия в деня на съставянето на посочения
акт.
С Протокол от 23.04.1974 г. по гр.дело № 1180 от 1974 г., по описа на
Софиски районен съд, вписан в книгата вписвания на . г., том .. ..7, /л.7-л.8 от
делото/, между лицата .., ЕГН **********, починал на 13.11.1984 г. и ., ЕГН
**********, починала на 24.07.2013 г., в качеството им на ищци, от една
страна, и лицето ..., в качеството й на ответник, от друга страна, е била
постигната спогодба, според която горепосоченият апартамент е бил
предоставен в изключителна собственост на лицата .. и ., явяващи се съпрузи
и родители на ищеца по първоначалния иск. В тази връзка, по отношение на
собствеността на процесния имот, съдът намира, че е налице наследствено
13
правоприемство, което се установява и от приложените по делото 2 бр.
удостоверения за наследници с изх.№ ..-1248 от 19.06.2025 г., издадени от
Столична община – район „Средец“, /л.114-л.116 от делото/, видно от които
единствения законен наследник на лицата .. и . е синът им К. Б. К., ЕГН
**********, явяващ се ищец по първоначалния иск и ответник по предявения
насрещен иск ответник в настоящото производство.
С оглед релевираното от страна на ищеца по първоначалния иск
възражение за несъответствие в номерацията на имотите, съдържаща се в
системата на топлоснабдителното дружество, от което обстоятелство ищецът
формира извод за недължимост на начислените от ответното дружество
задължения, поради несходство в имотите, съдът намира същото за
неоснователно. Видно от събрания по делото доказателствен материал, а
именно представените титул за собственост и удостоверения, както и с оглед
представения списък за броя на живущите по апартаменти в топлоснабдената
сграда, /л.34-л.36 от делото/, видно от който процесният имот е бил означен с
№ 1, а наследодателят на ищеца .. е подписал този списък както в качеството
си на обитател на процесния имот, така и в качеството си на председател на
домсъвета, включително с оглед представеното Удостоверение за идентичност
от 16.04.2025 г., издадено от ответника по главния иск, явяващ се ищец по
насрещния иск, /л.33 от делото/, съдът счита, че в случая се касае за
техническо несъответствие в номерацията на един и същ недвижим имот,
поради което намира за установена по несъмнен начин идентичността на
процесния топлоснабден имот, представляващ собственост на ищеца.
В допълнение към гореизложеното, по отношение на твърдяната от
страна на ищеца липса на облигационна връзка с топлоснабдителното
дружество, съдът намира, че доколкото той е ползвал предоставяните от него
услуги и е извличал ползи, включително чрез разсрочено плащане на
задължения, видно от приложения списък на етажните собственици /л.45 от
делото/, подписан от К. Б. К. при направено отбелязване „разсрочено“ в
колонка „вид на плащане“, то несъменено ищецът е имал задължение да
заплаща стойността на доставяната от ответника топлинна енергия за битови
нужди в процесния имот. От обстоятелството, че в титула за собственост не е
посочен номер на апартамент, ищецът не може да черпи позитиви, още повече
не се твърди от нито една от страните по делото ищецът да притежава друг
недвижим имот в процесния блок и вход.
14
Следователно, от събраната по делото доказателствена съвкупност се
установява по безспорен начин, че в рамките на процесния период, К. Б. К. е
бил единствен собственик и ползвател на горепосочния топлоснабден имот,
поради което и доколкото не се твърди и не се доказва имотът да е бил
отчужден след това, именно той се явява потребител на доставената в имота
топлинна енергия за битови нужди, въз основа на облигационно
правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД, което обстоятелство
обосновава и неговия правен интерес от предявяване на исковете в
настоящото производство.
По отношение на релевираното възражение за изтекла в полза на ищеца
по първоначалния иск погасителна давност, съдът намира следното:
Вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия са за периодично изпълнение по смисъла на
чл. 111, б.„в“ ЗЗД и се погасяват с изтичане на установената в същата норма
кратка тригодишна давност. В този смисъл и ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д.
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Давността се прекъсва с предявяването на иск -
чл. 116, б. „б.“ ЗЗД. Следователно, в настоящия случай, исковата молба е
депозирана на 07.03.2025 г., поради което обстоятелство вземанията, чийто
падеж е настъпил преди 07.03.2022 г. са погасени по давност, поради което
първоначално предявеният отрицателен установителен иск се явява частично
основателен.
Според изчисленията на вещото лице, изготвило приетата и неоспорена
по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че стойността на
реално потребеното дължимо количество ТЕ в имота в периода 07.03.2022 г.
до датата на депозиране на исковата молба е в общ размер на 1 390,92 лв., от
които сума в размер на 1 203,03 лв., представляваща главница и сума в размер
на 187,89 лв., представляваща законни лихви върху размера на главницата.
Тази сума представлява непогасените по давност задължения на ищеца към
ответното дружество и реално се дължи от потребителя. Поради това,
погасени по давност се явяват вземанията за периода 01.05.2021 г. – 07.03.2022
г., а именно сума в общ размер на 574,39 лв., от които сума в размер на 431,98
лв., представляваща главница и сума в размер на 142,41 лв., представляваща
законна лихва за забава.
В тази връзка, с отговора на исковата си молба, ответникът признава, че
15
вземанията за периодите от м.06.2010 г. до м.04.2013 г. и от м.05.2015 г. до
01.05.2021 г. са погасени по давност. По отношение на вземанията за
неплатени задължения към дружеството за периода от м.04.2013 г. до
м.05.2015 г., ответникът твърди, че е налице сила на присъдено нещо, тъй като
било образувано гр.д.№ 83334 от 2017 г., 150 с-в, по описа на Софийски
районен съд /СРС/, със същия предмет, основание и страни, по което е
постановено влязло в сила решение, за установяване на което обстоятелство
обаче ответникът не ангажира допълнителни доказателства. В тази насока и
единствено за пълнота следва да се има предвид и че при служебна справка от
деловодната система по това дело се установява, че то касае съвсем друг спор,
между други страни, т.е. няма връзка с настоящото дело.
Предвид гореизложеното, предявеният отрицателен установителен иск
следва да бъде отхвърлен до размера на 1 390,92 лв., а за разликата до пълния
предявен размер от 6 620,28 лв., а именно сума в размер на 5 229,36 лв., искът
следва да бъде уважен като основателен.
По отношение на предявения насрещен иск от страна на
топлоснабдителното дружество, съдът намира, че в настоящия случай е било
проведено успешно доказване за част от сумите, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалите към процесния период
Наредба от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08-
2004 год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007
г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Видно от приетите по делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
16
експертизи и с оглед представените по делото писмени доказателства се
установява, че за имота е открита при ищцовото дружество партида с
абонатен № 18547, чийто титуляр през исковия период е ответникът по
насрещния иск.
По делото се установи, че дяловото разпределение е извършвано от
„Техем сървисис“ ЕООД, както и че през исковия период е начислявана и
ползвана ТЕ за отопление на процесния имот. Видно от приетото по делото
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установи,
че в имота през исковия период са били разположени имало 5 /пет/ броя
отоплителни тела с поставени ИРРО и 1 бр. водомер за топла вода, както и че
топлинният счетоводител е извършил дялово разпределение на база реален
отчет на разпределителите съобразно действалата нормативна уредба,
заложената в подробните изравнителни сметки ТЕ за разпределение напълно
съответства на отчетената по общия топломер и през процесния период
топломерът е преминал на метрологични проверки.
В контекста на изложеното и предвид обстоятелството, че част от
сумите са погасени по давност, предявеният осъдителен иск следва да бъде
уважен за сума в общ размер на 1 508,35 лв., от които сума в размер на 1
203,03 лв., представляваща главница за доставена от дружеството и
неизплатена от страна на ответника по насрещния иск топлинна енергия в
процесния имот през периода от 07.03.2022 г. до 30.04.2024 г., сума в размер на
187,89 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до
11.04.2025 г., сума в размер на 94,60 лв., представляваща главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.03.2022 г. до
м.04.2024 г., и сума в размер на 22,83 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 16.05.2022 г. до 11.04.2025 г., а за разликата до пълния предявен
размер от 2 081,78 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има всяка от страните,
съразмерно с уважената част от претенциите. Предвид релевираното от страна
на ответника искане за присъждане на разноските в тежест на ищеца на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК, съдът намира същото за неоснователно. За да е
приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК следва да са налице две
предпоставки, а именно ответникът да е направил признание на иска и да не е
17
станал повод за образуване на делото. Доколкото ответникът по
първоначалния иск призна, че част от вземанията са били погасени по давност,
то същият е направил признание на факти, поради което съдът приема, че не е
налице признание на иска.
Отделно от това, по делото посочните задължения са били включени в
представена по делото справка за неплатени задължения за топлинна енергия
към „Топлофикация София“ ЕАД, с която ищецът по първоначалния иск се е
сдобил преди депозиране на исковата молба, както и съобщения към фактури,
издадени от ответното дружество. В тази връзка, съдът приема, че в случая не
са налице изискуемите предпоставки, поради което не освобождава ответника
от задължението за заплащане на разноски по делото.
Ищецът по първоначално предявения отрицателен установителен иск
претендира разноски в общ размер на общо 2 065 лв., от които сума в размер
на 265 лв., представляваща държавна такса и сума в размер на 1 800 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение. Предвид релевираното от страна
на ответното дружество възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът намира, че същото следва да
бъде намалено до размера по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.7.2004 г. с
оглед цената на исковете, а именно в размер на 962,03 лв. Съразмерно с
уважената част от неговите претенции, ищецът има право на разноски в
размер на 967,03 лв.
В качеството си на ищец по насрещния иск, „Топлофикация София“
ЕАД е сторил разноски в общ размер на 1 119,22 лв., от които сума в размер на
119,22 лв., представляваща държавна такса, сума в размер на 1 000 лв.,
представляваща депозити за вещи лица, като претендира юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определи съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП на 200 лв.
общо за защитата по двата иска. С оглед уважената част от насрещните искове,
на ищеца по тях следва да бъдат присъдени разноски в размер на 957,50 лв.
Ответникът по насрещните искове е сторил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв., като с оглед отхвърлената част, същият
има право на разноски в размер на 165,60 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
18
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от К. Б. К., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. София, ., срещу „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ..
със седалище и адрес на управление: гр. София, . чрез процесуалния
представител юрк. .., че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 5
229,36 лв., представляваща начислени задължения за доставка на топлинна
енергия и услуга дялово разпределение за периода от м.06.2010 г. до
06.03.2022 г. за имот, находящ се в гр. София, ..., ап. 2, с абонатен № .., като
погасен по давност, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5 229,36 лв. за
периода от 07.03.2022 г. до 09.2024 г. до пълния предявен размер от 6 620,28
лв.
ОСЪЖДА К. Б. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ., да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на
управление: гр. София, . чрез процесуалния представител юрк. .., на основание
чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД сума в общ размер на 1 508,35 лв., от които сума в
размер на 1 203,03 лв., представляваща главница за доставена от дружеството
и неизплатена от страна на ответника по насрещния иск топлинна енергия в
процесния имот през периода от 07.03.2022 г. до 30.04.2024 г., сума в размер на
187,89 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до
11.04.2025 г., сума в размер на 94,60 лв., представляваща главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.03.2022 г. до
м.04.2024 г., и сума в размер на 22,83 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 16.05.2022 г. до 11.04.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ така предявения
иск за цена на доставена ТЕ за разликата над сумата от 1 203,03 лв. до пълния
предявен размер от 1635,88 лв. за периода от 01.05.2021 г. до 07.02.2022 г. и
акцесорния иск за разликата над 187,89 лв. до предявения размер от 328, 47
лв., като погасени по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на
управление: гр. София, . чрез процесуалния представител юрк. .., да заплати
на К. Б. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ., сума в размер на
967,03 лв., представляваща сторени в съдебно-деловодни разноски в
настоящото производството.
ОСЪЖДА К. Б. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ., да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на
19
управление: гр. София, . чрез процесуалния представител юрк. .., сума в
размер на 957,50 лв., представляваща сторени в съдебно-деловодни разноски в
настоящото производството.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес
на управление: гр. София, . чрез процесуалния представител юрк. .., да
заплати на К. Б. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер на 165,60 лв, представляваща
сторени в съдебно-деловодни разноски в настоящото производството.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач –
„Техем сървисис” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ...
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20