Решение по дело №945/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260256
Дата: 16 декември 2020 г. (в сила от 5 април 2021 г.)
Съдия: Милена Савова Рибчева Дочева
Дело: 20205530200945
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 април 2020 г.

Съдържание на акта

            Р Е Ш Е Н И Е

 

                    16.12.2020 година      град Стара Загора

 

                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски районен съд           ОСМИ наказателен състав

На двадесет и девети октомври       Година: 2020

В публичното заседание в следния състав:

 

                            Председател: МИЛЕНА РИБЧЕВА

                     Съдебни заседатели:

 

Секретар: АЛЕКСАНДРА ТАНЕВА

Прокурор:

разгледа докладваното от съдията Милена Рибчева

а.н.дело № 945 по описа за 2020 година

и за да се произнесе, съобрази:

        

     Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 24-002368 от 11.12.2019 год. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” град Стара Загора.

     Жалбоподателят ”Тракия Ком” ЕООД град Стара Загора твърди, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание чрез упълномощения си представител поддържа направеното с жалбата искане.

     Въззиваемата страна Дирекция ”Инспекция по труда” град Стара Загора счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно.

     Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено следното:

     С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-002368 от 11.11.2019 год., жалбоподателят е санкциониран на основание чл.414, ал.1 от КТ - Кодекс на труда (”Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева…”) за нарушение на чл.1, ал.2 от КТ (Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения), изразяващо се в това, че в качеството му на работодател по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на КТ (”Работодател” е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател”) на 01.08.21019 год. и на 15.08.2019год. е уредил като отношенията при предоставяне на работна сила като отношения по ЗЗД (Закон за задълженията и договорите) чрез сключени граждански договори № 0000001 и № 0000002 за извършване на работа чрез личен труд с лицето М.М.М., с ЕГН **********, с които работодателят възлага, а изпълнителят приема да извърши за периода на 01.08.2019 год. и на 15.09.2019 год. превозване на стоки и товари, собственост на “Тракия Ком“ ЕООД, за което възложителят ще заплати на изпълнителя 100 лева Същевременно М.М.М. работи като “шофьор“ на товарен автомобил, с рег. № *** с работно място в горепосоченото предприятие, работно време съгласно разпоредбите относно работно време на транспортните работници за извършване на определена работа (превозва стоки и товари на “Тракия Ком“ ЕООД), които са елемент на трудово правоотношение и по този начин работодателят е изразил отношенията по предоставяне на работна сила като отношения по ЗЗД, вместо като трудови правоотношения.

     Между страните няма спор, а и от събраните по делото писмени и гласни доказателства недвусмислено се установява, че на 01.08.2019 год. и на 15.09.2019 год. лицето Митко Марков Митен е извършвал дейност – превоз на стоки и товари, собственост на “Тракия Ком“ ЕООД по сключен между тях граждански договори № 0000001/01.08.2019 год. и № 0000002/15.09.2019 год.

     Спорът между страните се свежда до това в какво се е изразявала предоставяната работна сила от лицето М.М.М., респективно – налице ли е било трудово правоотношение за тези дни, което неправилно да е било уредено като гражданско такова.

Съгласно разпоредбата на чл.405а от КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление (в което се определя началната дата на възникване на същото - ал. 1), издадено от контролните органи на инспекцията по труда. Развива се специално административно производство, при което на съдебен контрол по реда на АПК, подлежат издадени в тази връзка актовете на контролните органи.

С цитираната норма законодателят е определил както правомощията на контролните органи, така и последиците от нарушението. С постановление тези органи обявяват отношението между страните за трудово, като определят и неговата начална дата. Други действия не са предвидени, като липсва препращане по някакъв начин към санкционни последици. Това не е случайно и напълно кореспондира със свободата на икономическо сдружаване. Нещо повече, предвидено е специално производство, включващо и съдебен контрол, с което е изключено чрез директно администриране, или при някакъв друг, включително инцидентен съдебен контрол, отношенията между страните да се уреждат като трудови.

Така нормативно е определено, че нарушаването на чл.1, ал.2 от КТ може да бъде установено и отстранено само по разписан с кодекса ред. Последицата е само една - независимо от желанието на страните отношението им се определя като трудово, с произтичащите от това права и задължения. Не е предвидена административнонаказателна санкция, защото до завършване на производството по чл.405а от КТ (в този смисъл е и предписанието за определяне на начална дата), липсва правно основание това отношение да се третира като трудово. Съответно от определената с постановлението начална дата, то ще се оценява като такова и от този момент ще са налице правните фигури на работодател и работник, съответно всеки от тях ще бъде субект на правата, задълженията и отговорностите в това си качество.

В конкретния случая, към момента на издаване на процесното наказателно постановление, ”Тракия Ком” ЕООД Стара Загора все още няма качеството на работодател, поради което не може да бъде и субект на приложената санкционна разпоредба на чл.414, ал.1 от КТ, предвиждаща наказание за работодател. Необходимо е да се допълни, че в случая наличието на някакво сходството с други норми на КТ, указващи задължително поведение на страните и конкретно на работодателя при възникване на трудови отношения е неотносимо към настоящия казус. При тези хипотези се санкционира бездействието при вече налично трудовото правоотношение, докато в случая то тепърва следва да бъде установено и обявено по съответния ред.

По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

     Водим от горните мотиви, съдът

         

                        Р  Е  Ш  И :

 

     ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 24-002368 от 11.12.2019 год. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” град Стара Загора, като незаконосъобразно.

 

     Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.

 

 

 

                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: