№ 1510
гр. Бургас, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20232120100304 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Йеттел България”
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от *, с която се моли
съда да приеме за установено, че ответникът Е. С. А., ЕГН **********, адрес: * дължи на
ищеца сумата от общо 1514,66 лева, дължима по сключени между страните договор за
мобилни услуги с предпочетен номер * от 09.12.2019 г.; договор за лизинг от 09.12.2019 г. за
ALCATEL 3X 2019 Black+Thomson 43 Smart TV; договор за лизинг от 09.12.2019 г. за
аксесоари; договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 13.05.2019 г.; договор за
лизинг от 13.05.2019 г. за HUAWEI Y7 2019 Dual Red; договор за мобилни услуги с
предпочетен номер * от 21.12.2017 г. и допълнително споразумение към него от 15.06.2018
г. за XIAOMI Redmi Note 5A 16 GB Dual Rose Gold, за което е издадена фактура №
*/20.07.2020 г. за клиентски номер *, ведно със законната лихва върху главниците от
подаване на заявлението – 06.10.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 6370/2022 г. по описа на БРС.
Сумата е формирана от задължения за неплатени лизингови вноски за
мобилни устройства HUAWEI Y7 2019 Dual Red, XIAOMI Redmi Note 5A 16 GB Dual Rose
Gold и ALCATEL 3X 2019 Black+Thomson 43 Smart TV, неплатени месечни и еднократни
такси и потребление, дължими за периода от 20.02.2020 г. до 19.07.2020 г., неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги,
Моли съда да уважи исковете и присъди на ищеца съдебно-деловодни
разноски в заповедното и настоящото производство.
Ответната страна чрез особен представител е оспорила претенциите.
1
Оспорени са исковете за неустойка, като е посочено, че ищецът да е упражнил надлежно
правото си да прекрати договорите, които не са развалени по предвидения в чл. 87, ал. 1 ЗЗД
ред. Не е установена вина на ответника и неизпълнение на договора. Посочено е, че
фактурите, издадени от ищеца, не са достигнали до знанието на ответника. Посочено е, че
клаузите, с които е уговорена неустойката, са неравноправни по силата на чл. 143 ЗЗП, тъй
като с определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни такси до края на
договора се създава значителна неравнопоставеност между страните по договора, а освен
това клаузата не е индивидуално договорена.
Евентуално е направено възражение за изтекла кратка 3-годишна
давност за вземанията.
Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Приложен е договор за мобилни услуги, подписан на 09.12.2019 г. за
предпочетен номер +*, договор за лизинг от 09.12.2019 г. за предоставяне на устройства
ALCATEL 3X 2019 Black + Thomson 43 Smart TV на обща стойност 689,77 лева и такса за
придобиване 29,99 лева, договор за лизинг от 09.12.2019 г. за аксесоари на стойност 54,02
лева и цена за придобиване 2,25 лева, договор за мобилни услуги за предпочетен номер +*
от 13.05.2019 г., договор за лизинг от 13.05.2019 г. за HUAWEI Y7 2019 Dual Red на обща
стойност 367,77 лева и такса за придобиване 15,99 лева, договор за мобилни услуги за
предпочетен номер +* от 21.12.2017 г. и допълнително споразумение към него и договор за
лизинг от 15.06.2018 г. за XIAOMI Redmi Note 5A 16 GB Dual Rose Gold на стойност 86,27
лева и цена за придобиване 2,99 лева.
По делото са представени фактура № */20.03.2020 г. за отчетен период
20.02.2020 г. – 19.03.2020 г. на стойност 147,95 лева, включваща месечни абонаментни такси
и използвани услуги и лизингова вноска; фактура фактура № */20.04.2020 г. за отчетен
период 20.03.2020 г. – 19.04.2020 г. на стойност 295,54 лева, включваща месечни
абонаментни такси и използвани услуги и лизингови вноски, в това число и задълженията
от предходен период в размер на 147,95 лева; фактура № */20.05.2020 г. за отчетен период
20.04.2020 г. – 19.05.2020 г. на стойност 438,72 лева, включваща месечни абонаментни такси
и използвани услуги и лизингови вноски, в това число и задълженията от предходен период
в размер на 295,54 лева, фактура № */20.06.2020 г. за отчетен период 20.05.2020 г. –
19.06.2020 г. на стойност 454,31 лева, включваща месечни абонаментни такси и използвани
услуги и лизингови вноски, в това число и задълженията от предходен период в размер на
438,72 лева.
Представена е фактура № * от 20.07.2020 г., в която са включени
задължения по договор за лизинг в размер на 707,98 лева, неустойки за предсрочно
прекратяване на договори 352,37 лева и задължения от предходен период 454,31 лева.
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо
2
във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК.
При така обсъдените доказателства настоящият състав на Бургаския
районен съд намира предявените искове за частично основателни.
За да бъдат уважени предявените главни иск, съобразно разпределената
доказателствена тежест, ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да
установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника, възникнало по
силата на сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги и договор за
лизинг, че е изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи
от договорите, както и размера на дължимото възнаграждение и забавата на ответника да
заплати същото.
Съдът намира, че ищецът е доказал основанието на претенциите си за
заплащане на месечни абонаментни такси и използвани услуги. Представените по делото
договори за мобилни услуги, подписани от страните, установяват наличието на
облигационни правоотношения между страните, цитирани в исковата молба, и техния
предмет – доставянето на услугите, чиято стойност се претендира. След като са налице
валидно сключени между „Йеттел България“ ЕАД (с предходно наименование „Теленор“
ЕАД) и ответника договори за предоставяне на телекомуникационни услуги и договори за
лизинг, посочени в исковата молба като основание за заплащане на търсените суми, по
които са издадени и фактурите, представени по делото, то А. дължи уговореното между
страните в тях възнаграждение. Съдът намира, че се дължи плащане от ответника за
ползваните услуги в посочените в месечните справки размери, на които е настъпил падежът
за плащане.
В месечното извлечение към фактура от 20.03.2020 г. са включени
месечни абонаментни такси и услуги за трите предпочетени номера, уговорени с договора за
мобилни услуги и допълнителното споразумение, ползвани от А., в размер на 96,73 лева,
както и лизингови вноски в размер на 51,22 лева. Фактурираните месечни такси съвпадат с
посочените и уговорени между страните в договорите месечни абонаменти. Съдът намира,
че тези такси в посочения в извлечението размер са дължими от ответника, доколкото са
уговорени между страните с договорите.
В месечното извлечение към фактура от 20.04.2020 г. са включени
месечни абонаментни такси, услуги и лизингови вноски, в това число и задълженията от
предходен период в размер на 147,95 лева. Фактурираните месечни такси в размер на 96,37
лева и лизингови вноски в размер на 51,22 лева съвпадат с посочените и уговорени между
страните в договорите месечни абонаменти. Съдът намира, че тези такси в посочения в
извлечението размер са дължими от ответника, доколкото са уговорени между страните с
договорите.
В месечното извлечение към фактура от 20.05.2020 г. са включени
месечни абонаментни такси, услуги и лизингови вноски, в това число и задълженията от
предходен период в размер 295,54 лева. Фактурираните месечни такси в размер на 91,96
3
лева и лизингови вноски в размер на 51,22 лева съвпадат с посочените и уговорени между
страните в договорите месечни абонаменти. Съдът намира, че тези такси в посочения в
извлечението размер са дължими от ответника, доколкото са уговорени между страните с
договорите.
В месечното извлечение към фактура от 20.06.2020 г. са включени само
лизингови вноски на стойност 48,23 лева и задълженията от предходен период в размер
438,72 лева, като са приспаднати суми, надплатени за месечни абонаментни такси, като
общата дължима сума е 454,31 лева.
Съдът намира, че искът за плащане на главница за месечни
абонаментни такси и услуги е основателен съобразно посочените във фактурите суми,
посочени по-горе, доколкото същите отговарят на уговорените с договорите между страните
суми и същият възлиза на сумата 252,42 лева.
Сумите, претендирани като задължения по договор за лизинг на
мобилен телефон и аксесоари, също са дължими от А., доколкото страните са се уговорили
на ответника да бъдат предоставени за временно и възмездно ползване мобилни телефони, а
лизингополучателят се е задължил да заплати обща лизингова цена на 23 броя лизингови
вноски, както и сума за придобиване на телефоните, уговорена във всеки от договорите за
лизинг, освен ако лизингополучателят не уведоми писмено лизингодателя в срок от 1 месец
от изтичане срока на договора, че желае да върне устройството. С договора за лизинг на
аксесоари А. е получила 4 броя аксесоара за телефон, описани в него, на обща стойност
54,03 лева, като се е задължил да върне сумата на 23 вноски, както и една вноска за
придобиване в размер на 2,25 лева. С договорите е налице признание от страна на
ответника, че е получил държането на лизинговите вещи и може да ги ползва в срока на
договора. Няма данни по делото А. да е върнал апаратите на лизингодателя. Следователно и
дължи плащане на лизинговите вноски, за които няма данни да са погасени, като същите са
отбелязани в приложените по делото фактури и са дължими за периода 20.03.2020 -
30.11.2021 г. (т. е. до прекратяване на договора в срока, уговорен в него) съобразно
погасителния план. Същите са в размер на общо 909,87 лева, включващи и вноска за
придобиване на вещта, като те са с настъпил към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение падеж. Няма доказателства по делото ответникът да е
платил сумата. Ето защо и искът се явява основателен за посочената сума.
По отношение на искането за осъждане на ответника да заплати
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за услуги в размер на общо 352,37 лева
съдът намира следното:
Съгласно чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. В случая ищецът се позовава на неустоечна клауза в договора, съгласно която в
случай на прекратяване на договора през първоначалния срок за която и да е СИМ
карта/номер, посочен/а в него, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
4
абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.
Съдът намира, че искът е неоснователен, тъй като от събраните
доказателства не може да се направи извод, че операторът валидно е упражнил правото си да
прекрати договорите за мобилни услуги. В определението на съда по чл. 146 ГПК съдът
изрично е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи кога и как са
прекратени договорите за мобилни услуги и лизинг, но доказателства в тази насока не са
ангажирани. По делото липсват доказателства ответникът да е била уведомена писмено за
упражнено от страна на оператора прекратяване на договорите, съответно не става ясно как
е уведомен ответникът и от кой момент се прекратява действието на договорите. Ето защо
съдът намира, че не е настъпила предвидената в договора предпоставка, а именно надлежно
прекратяване на договорите за мобилни услуги, за да се претендира неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите. Поради това искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
За пълнота следва да се отбележи, че клаузата за плащане на неустойка е нищожна на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, защото не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя и задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат сторените в
настоящото и заповедното производство съразмерно на уважената част от исковете в размер
на общо 890,14 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. С. А., ЕГН
**********, адрес: *, че дължи на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, представлявано от *, сумата от общо 1162,29 лева по сключени между
страните договор за мобилни услуги с предпочетен номер +* от 09.12.2019 г.; договор за
лизинг от 09.12.2019 г. за ALCATEL 3X 2019 Black+Thomson 43 Smart TV; договор за
лизинг от 09.12.2019 г. за аксесоари; договор за мобилни услуги с предпочетен номер +* от
13.05.2019 г.; договор за лизинг от 13.05.2019 г. за HUAWEI Y7 2019 Dual Red; договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +* от 21.12.2017 г. и договор за лизинг от 15.06.2018 г.
за XIAOMI Redmi Note 5A 16 GB Dual Rose Gold, за което е издадена фактура №
*/20.07.2020 г. за клиентски номер *, ведно със законната лихва върху главниците от
подаване на заявлението – 06.10.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 6370/2022 г. по описа на БРС.
ОТХВЪРЛЯ иска за приемане за установено по отношение на Е. С. А.,
ЕГН **********, адрес: *, че дължи на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: *, представлявано от *, сума в размер на 352,37 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги и договори за лизинг,
5
за която е издадена фактура № */20.07.2020 г., ведно със законната лихва от подаването на
заявлението на 06.10.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 6370/2022 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Е. С. А., ЕГН **********, адрес: * да заплати на „Йеттел
България” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от *,, сума в
размер на 890,14 лева (осемстотин и деветдесет лева и четиринадесет стотинки) съдебно-
деловодни разноски в настоящото и заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6