Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
ІV-35 Година
2019, 18 април гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на
двадесет и пети март година
две хиляди и деветнадесета,
в
откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
мл.с.МАРИНА МАВРОДИЕВА
секретар Ваня
Димитрова
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско
дело № 193 описа за 2019 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е
образувано по въззивната жалба на Г.Г.Д. ***, чрез пълномощника му адв.М.Г. от БАК,
против решение
№ 2411 от 22.11.2018 г. по гр.д.4441/2018 г. по описа на Бургаски районен съд,
с което е отхвърлен
искът на въззивника за осъждане на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД
гр.Пловдив, ЕИК *********, на основание
чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на ищеца сумата от 652.71
лв, като платена
при начална липса на основание, от която 547
лв - стойност на допълнително начислена електроенергия в размер на 3960 кВт/ч,
за периода от 08.05.2016 г. до 06.08.2016 г., съгласно фактура №
**********/22.08.2017 г. и 105.71 лв - стойност на допълнително начислена
електроенергия в размер на 731 кВт/ч, за периода от 06.02.2017 г. до 14.03.2017
г., съгласно фактура № **********/11.12.2017 г., за кл.№ **********, открит на
името на ищеца, ведно със законната лихва върху сборната главница, начиная от
11.06.2018 г. до окончателното й изплащане; и с което решение въззивникът е
осъден да заплати на въззиваемото дружество деловодни разноски в размер на 490 лв. Твърди се, че
обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон
и на процесуалните правила. По-конкретно се твърди, че първоинстанционният съд
е достигнал до изводите си, неправилно прилагайки разпоредбите на чл.83, ал.1, т.6, чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 от
ЗЕ, вр. от ЗЕ, тъй като в ОУ на въззиваемото дружество липсва ред за
уведомяване на клиента за извършване на корекцията. Изложени са подробни
съображения в подкрепа на заявеното оплакване. Направено е искане за отмяна на
обжалваното решение и за постановяване на решение, с което искът се уважава
изцяло. Претендират се разноски за двете инстанции. Не са ангажирани нови
доказателства.
Въззиваемият „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД
гр.Пловдив представя в законовия срок писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди се, че
правилно съдът е отхвърлил иска, като е приел, че се касае за реално ползвана
от ищеца ел.енергия, както и за наличие на законово основание за доставчика на
ел.енергия да коригира сметките на клиента за минал период – чл.83, ал.1, т.6
от ЗЕ, вр.чл.50, вр.чл.51 от ПИКЕЕ. Сочи се, че заключението по СТЕ, въз основа
на което съдът е изградил изводите си, не е било оспорено от страните и не са
представени доказателства, които да го оборват. На следващо място се твърди, че
ответното дружество е спазило процедурата за проверка точността на СТИ, както и
за преизчисляване на сметката на ищеца за минал период. Претендира се
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски. Също не сочат нови доказателства. Заявено е искане
за намаляване като прекомерно на претендираното от въззивника
адв.възнаграждение.
Въззивната
жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
от легитимирано лице, поради което е допустима.
С
оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззивника Г.Г.Д.,
с която претендира осъждане на въззиваемото дружество да заплати на ищеца
сумата от общо 652.71 лв, като платена при начална липса на основание, от която 547 лв - стойност на допълнително начислена
електроенергия в размер на 3960 кВт/ч, за периода от 08.05.2016 г. до
06.08.2016 г., съгласно фактура № **********/22.08.2017 г. и 105.71 лв -
стойност на допълнително начислена електроенергия в размер на 731 кВт/ч, за
периода от 06.02.2017 г. до 14.03.2017 г., съгласно фактура №
**********/11.12.2017 г., за кл.№ **********, открит на името на ищеца, ведно
със законната лихва върху сборната главница, начиная от 11.06.2018 г. до
окончателното й изплащане. Твърди се, че процесната сума е незаконосъобразно (при липсата на основание
по ЗЕ и ОУ на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС за извършване на едностранна корекция на
сметката) начислена от ответника, при допуснати нарушения в процедурата, при
липса на данни за виновно поведение на ищеца като потребител на услугата, и при
липсата на уведомяване (а и на предвиден в ОУ ред за уведомяване) на ищеца за
извършената едностранна корекция на сметката, като ищецът е бил принуден да я
заплати на ответното дружество, тъй като издадената фактура е била с посочен
падеж и е съществувала опасност да бъде прекъснато електроснабдяването на имота
на ищеца.
Предявеният
иск е с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Ответникът е оспорил като
неоснователен иска с писмен отговор на исковата молба, подаден в законовия
срок. Твърди, се че фактурираната сума е начислена правомерно - на основание
чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ, вр.чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ,
вр.чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ, вр.чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ, като коригираните количества
са изчислени при спазване на методиката по чл.48, ал.1, т.1, б.„б“ от ПИКЕЕ.
Излагат се твърдения, че извършената на 14.03.2017 г. от служители на
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД проверка на електромера, монтиран в имота на
ищеца за измерване на доставената в дома му ел.енергия, е извършена при
спазване на процедурата. Сочи се, че при проверката е било установено, че електромерът
на обектът измерва с грешка извън допустимата, което води до неотчитане на
консумирана ел.енергия. На основание чл.51, ал.1, вр.чл.48, ал.1, т.1, б.„б“ от
ПИКЕЕ, е извършена процесната корекция на сметката на ищците. Твърди се още, че
корекцията на сметката не представлява санкция за клиента, а цели овъзмездяване
на енергийното дружество, поради което наличието на вина и установяването на
нарушителя не са предпоставки за извършване на корекция на сметката.
С обжалваното решение БРС е отхвърлил предявения иск с мотиви,
че исковата сума е приблизително равна на стойността на доставена от ответника
и потребена от ищеца електроенергия, а не за изчислено теоретично,
приблизително количество ел.енергия. Съдът е приел, че в случая се касае за
реално изпълнение на договорно задължение, а не за обезщетение за вреди от
неизпълнение на договор по смисъла на чл.82 от ЗЗД, като доставената на ищеца
ел.енергия е потребена от него, а не от друг, поради което ищцът е заплатил
исковата сума дължимо. Ищецът е осъден да заплати на ответното дружество
разноските по делото.
При извършената проверка по реда на
чл.269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените във въззивната жалба
оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, по които въззивният
съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
По делото не е спорно, че между страните е налице
облигационно правоотношение, по което ответното дружество е доставчик, а ищецът
– клиент на услугата доставка на електроенергия с клиентски № **********, а
електроснабденият му обект е с ИТН 2761788.
По делото не е спорно, а е видно и от представените
писмени доказателства, че по фактура №
**********/22.08.2017 г. ищецът е заплатил на ответното дружество сумата от 547
лв - стойност на допълнително начислена електроенергия в размер на 3960 кВт/ч,
за периода от 08.05.2016 г. до 06.08.2016 г., а по-късно – по фактура № **********/11.12.2017
г. – още 105.71 лв - стойност на допълнително начислена електроенергия в размер
на 731 кВт/ч, за периода от 06.02.2017 г. до 14.03.2017 г.
Не
е спорно, че двете фактури са издадени от ответника на основание извършени 2
проверки от служители на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, съгласно два
Констативни протокола за техническа проверка и подмяна на средства за търговско
измерване - № 273635 от 06.08.2016 г. и № 338313 от 17.03.2017 г., двата - за
кл.№ **********, открит на името на ищеца.
Не е спорно, че при двете извършени на проверки,
представител на клиента не е присъствал, поради което проверките са извършени и
констативните протоколи са съставени в присъствието на свидетел.
Видно от представените Констативни
протоколи за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване,
при извършената проверка е констатирано, че няма видима нерегламентирана намеса
по измервателното средство, като В КП № 338313 от 17.03.2017 г. е посочено –
„освен залепен ключ на капака на клемен блок“. И при двете проверки е
констатирано измерване с грешка над допустимата.
И при двете проверки СТИ е демонтирано и предадено за
експертиза. При извършената на 25.04.2017 г. проверка от БИМ, Д „Изпитване на
средства за измерване, устройства и съоръжения“, съгласно Констативен протокол
за метрологична експертиза на средство за измерване № 182/25.04.2017 г., е
констатирано, че е осъществен достъп до
вътрешността на електромера. Към електрическата схема е присъединено
допълнително устройство – платка електронни компоненти, непринадлежаща към
схемата на електромера, в резултат на което преминаващата през електромера
ел.енергия се измерва с отклонение, извън границите на допустимото. При
извършената на 19.07.2017 г. проверка от БИМ, съгласно Констативен протокол за
метрологична експертиза на средство за измерване № 313/19.07.2017 г., е
констатирано, че е осъществен достъп до
вътрешността на електромера. Залепена е пластинка за регистрация за отворен
капак на клемен блок. Залепени са предния и задниа капак на електромера един
към друг. Към токовата верига (с дебели медни проводници и силикон) и към
куплунг ХІ (с проводници и силикон) са присъединени допълнителни компоненти, в
резултат на което са изменени техническите и метрологичните характеристики на
електромера и преминаващата през електромера ел.енергия се измерва с
отклонение, извън границите на допустимото.
Според заключението на вещото
лице по назначената съдебно-техническа експертиза, посоченият начин на
въздействие, посредством свързване на допълнително електронно устройство към
схемата на електромера, води до неправилен отчет (неизмерване) на консумираната
ел.енергия, тъй като когато устройството е включено, уредът спира да отчита
минаващия през него ток. Според вещото лице, методиката по чл.48, ал.1, т.1 от ПИКЕЕ
за преизчисление на сметката е правилно приложена при извършената корекция,
като е взето предвид и отчетеното в процесния период количество електроенергия.
За начален момент на неточното отчитане в първия случай може да се приеме
18.11.2014 г., а във втория - 05.02.2017 г., регистрирани в системата за
дистанционен отчет и от които дати нататък, консумацията на електроенергия
значително и трайно намалява - с повече от три пъти.
Спорно по делото е, законосъобразна ли е процедурата
по извършване на проверката и съставянето на констативните протоколи; верни ли
са отразените констатации в протоколите; спазена ли е при съставяне на
протоколите и при извършване на корекцията на сметката, законовата процедура по
чл.47 и 48 от ПИКЕЕ, и по чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ по
отношение на реда за уведомяване на клиента за извършената едностранна корекция.
Случаите, в които е допустимо извършване на корекции на
сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
ел.енергия и начините, по които следва да бъде извършено преизчислението на
количеството потребена енергия, са регламентирани в Раздел ІХ (чл.47 – чл.51) от ПИКЕЕ. С Решение
№ 1500/06.02.2017 г., постановено по гр.д.2385/2016 г. по описа за 2016 г. на
ВАС, 5-членен състав, голяма част от разпоредбите на ПИКЕЕ (всички, с
изключение на Раздел ІХ Случаи и начини за
извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите
на съответните мрежи - чл.48 – чл.51) са отменени, като
тази отмяна е в сила занапред - от датата на обнародване на решението в
Държавен вестник (бр.15 от 14.02.2017 г.). Датата на извършване на проверката и
на съставяне на констативния протокол (01.08.2017 г.), както и целият процесен
период (от 09.03.2017 г. до 01.08.2017 г. - общо 145 дни), за който ответникът
е извършил коригиране на сметката на ищеца и е начислил и фактурирал на ищеца
стойността на 2871 кВт/ч, изцяло попада в периода след обнародване на Решение №
1500/06.02.2017 г., постановено по гр.д.2385/2016 г. по описа за 2016 г. на
ВАС, поради което отменените с решението на ВАС разпоредби на ПИКЕЕ не намират
приложение.
С изменението на ЗЕ с ДВ, бр.54/2012 г. и приемането през
2013 г. на Правила
за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) от ДКЕВР, е предвидено законово основание за
крайния снабдител да извършва едностранна корекция на сметките на потребителите
при констатирано неотчитане или неточно отчитане на доставяната електроенергия в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия. Както се посочи
по-горе, доколкото проверката на електромера е извършена на 01.08.2017 г., а отмяната на всички разпоредби на ПИКЕЕ, с изключение на съдържащите се
в чл.48-51 от глава IХ правила относно случаите и начините за извършване на
преизчисление на количеството ел.енергия от операторите на съответните мрежи,
постановена с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. по адм.д.№ 2385/2015 г. на ВАС, 5-
членен състав, обнародвано в ДВ бр.15 от 2017 г., няма обратно действие, ПИКЕЕ намират
приложение в настоящия случай, с изключение на изискванията на чл.47 от ПИКЕЕ
за съставяне на констативния протокол.
Съгласно
чл.98а,
ал.2, т.6 ЗЕ,
крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи
условия, които трябва да съдържат задължително ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83,
ал.1, т.6 ЗЕ.
С приемане на тези изменения в ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ вече е налице законово
основание за извършване на едностранна корекция в сметката на потребителя. Съдът споделя становището, изразено
в Решение №111/17.07.2015 г. на ВКС по т.д. № 1650/2014 г., I т.о., ТК, че
едностранни корекции са допустими само ако крайният снабдител е изпълнил
задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83,
ал.1, т.6 от ЗЕ - да предвиди
в общите условия на договорите ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка и правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките
за доставената електрическа енергия.
Настоящият
съдебен състав продължава да поддържа становището (изразено в постановените от
него до момента съдебни актове по сходен казус), че въззиваемото дружество като
краен снабдител не е привел своите Общи условия (намиращи се на интернет
страницата на въззивното дружество, https://www.evn.bg/getattachment/fc65fd0c-d8e7-419b-9c2c-c7074f7b881f/EVN_OU_ES_BG-(1).aspx) в съответствие с новоприетата
нормативна уредба и не е инкорпорирало в тях така приетите правила.
Настоящият състав приема, че правилата по чл.28, ал.2 от ОУ на „ЕВН
България електроснабдяване“ ЕАД,
и предвиденият в чл.42 от същите ОУ общ ред за уведомяване, са неприложими.
Уредените в общия ред по чл.42 от ОУ на „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД правила не се отнасят до
корекциите на сметки, така, както са регламентирани в ПИКЕЕ (към датата на
одобряване от ДКЕВР на Общите условия на „ЕВН България
Електроснабдяване” EАД -
10.05.2008 г., ПИКЕЕ не са били приети). Уведомяването по
чл.28, ал.2 от ОУ също е неприложимо, тъй като се отнася общо за всички видове
корекции, извършвани от „ЕВН ЕС“ ЕАД въз основа на констативни протоколи,
издадени от електроразпределителното дружество, заедно със справки за
начислената енергия и
не отговаря на законовото изискване на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, тъй като не е регламентиран редът, по който
следва да бъде уведомен клиента за едностранната корекция на сметка.
След като ответникът
не е доказал да е променил Общите си условия съобразно изискването на чл.98,
ал.2, т.6 ЗЕ,
следва да се приеме, че не е налице изпълнение на това законово задължение,
предвидената в закона процедура не е завършена, а правото на ответника да
коригира сметките на клиентите си не се е породило.
В процесния
случай е безспорно, че такъв ред за уведомяване на клиента не е предвиден в ОУ
на ответното дружество, поради което начисляването на процесната сума от 547
лв, а впоследствие – и на още 105,71 лв от въззиваемия-ответник в тежест на
ищеца, е извършено в нарушение на закона. След като е липсвало основание за
нейното начисляване, то предявеният иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД против
ответното дружество е основателен и следва да бъде уважен.
Поради несъвпадането на крайните изводи на двете
инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това – да се
постанови уважаване на предявения иск и присъждане на въззивника-ищец на
направените от него съдебни разноски в двете инстанции в размер общо на 751,41
лв – общо 400 лв за първоинстанционното производство (съдът намира за
основателно с оглед цената на иска, възражението на ответника за прекомерност
на заплатеното от ищеца адв.възнаграждение, поради което намалява същото до
минималния размер от 300 лв), и общо 351,41 лв – за въззивното производство,
също при намаляване като прекомерни на разноските за заплатено адвокатско
възнаграждение .
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 2411 от 22.11.2018 г. по
гр.д.4441/2018 г. по описа на Бургаски районен съд, и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД
гр.Пловдив, ЕИК *********, да заплати на Г.Г.Д. ***, сумата от общо
652.71 лв (шестстотин петдесет и два лева и седемдесет и една стотинки), като
платена при начална липса на основание, от която 547 лв - стойност на
допълнително начислена електроенергия в размер на 3960 кВт/ч, за периода от
08.05.2016 г. до 06.08.2016 г., съгласно фактура № **********/22.08.2017 г. и
105.71 лв - стойност на допълнително начислена електроенергия в размер на 731
кВт/ч, за периода от 06.02.2017 г. до 14.03.2017 г., съгласно фактура №
**********/11.12.2017 г., за кл.№ **********, открит на името на Г.Г.Д., ведно със законната лихва върху
сборната главница, начиная от 11.06.2018 год. до окончателното й изплащане,
както и сумата от общо 751,41 лв (седемстотин
петдесет и един лева и четиридесет и една стотинки), представляваща
съдебно-деловодни разноски за производствата пред двете инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.