Р Е Ш Е Н И Е
№943/25.11.2020г.
гр.
Пазарджик, 25.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на тридесети октомври
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина Г.а и с участието на прокурора Станка Димитрова,
като разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 996 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.285 от ЗИНЗС и е образувано по искова молба на В.П.Б., ЕГН **********,***,
чрез упълномощен адвокат – В.С. ***, против Главна дирекция „Изпълнения на
наказанията“ гр. София с искане за заплащане на обезщетение в общ размер на
50 000 лв. за причинени неимуществени вреди по време на престой в Затвора
Пазарджик - пенитенциарно заведение под юрисдикцията на ответника за периода от
14.11.2017 г. до 08.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба – 01.09.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът сочи, че е пребивавал в Затвора Пазарджик за времето от 14.11.2017 г. до
08.01.2020 г., където изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. През цялото
време е бил в пренаселени килии с площ, по-малко от 3,00 м² на човек. Не
му бил
осигурен санитарен възел с течаща топла и студена вода. Килиите били мръсни, имало
дървеници, хлебарки и гризачи.
Твърди, че с горното му са причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в обида, възмущение, притеснения, битови неудобства, внушаване на
чувство за малоценност и незначителност. Тези вреди оценява на сумата от
50 000 лв.
В съдебно заседание ищецът,
редовно призован, се явява. Явява се и упълномощеният му процесуален
представител – адвокат В.С.. Поддържа се исковата молба. Ангажират се
доказателства и се излагат доводи по същество.
Процесуалният представител на
ответника - Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр. София
- в депозиран писмен
отговор застъпва становище, че исковите претенции са неоснователни и
недоказани. Сочи се, че ищеца търпи своята присъда при условия, не по различни
от условията при които са поставени останалите затворници, като всички те са
лишени от свобода в изпълнение на съответно наложена санкция, но не и от други
права и интереси в местата за лишаване от свобода. Според процесуалния
представител на ответника, не може да се приеме, че престоят в условията на
затвора биха провокирали твърдените от ищеца неимуществени вреди. Иска се
претенцията за парично обезщетение да бъде отхвърлена. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е основателен
по основание, но недоказан по размер. Счита, че от събраните доказателства са се
установили настъпили вреди за ищеца единствено от пренаселеност на килиите, но
не и от останалите, посочени в исковата молба, обстоятелства. Сочи, че ако
съдът приеме, че ищецът е пребивавал в условията на пренаселеност, да се уважи
исковата претенция в минимален размер при съобразяване на принципа на
справедливостта.
Административен съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
В.П.Б. е изтърпял наказание
лишаване от свобода в затвора гр. Пазарджик в размер на 2 години и 8 месеца за
престъпление по чл. 254а от НК. Постъпил е в затвора Пазарджик на 14.11.2017 г. и е свободен на 08.01.2020
г. От затворническото досие с индекс ТС-РАД-16 от Номенклатурата на делата на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, било видно, че В.П.Б. е бил
настанен по периоди както следва:
14.11.2017 г. - 01.12.2017 г. -
2-ро отделение /приемна/
01.12.201 7 г. - 14.06.2018 г. -
7-мо отделение
14.06.2018 г. - 10.01.2019 г. -
6-то отделение
10.01.2019 г. - 08.01.2020 г. -
8-мо отделение.
През 2018 г. крилото на затвора,
в което се намирали 2-ро, 5-то и 8-мо отделения, а през 2019 г. крилото, в
което се намирали 1-во, 4-то и 7-мо отделения били изцяло ремонтирани и
обновени. Увеличен е броя на спалните помещения, като е намален техният
капацитет. Във всяко помещение имало баня и тоалетна с душ с течаща топла и
студена вода. Подовата настилка и дограмата били изцяло подновени. Всички
спални помещения, в които е бил настанен В.П.Б. разполагали със санитарни възли
с течаща вода, и съответния брой двойни вишки, шкафчета и маси с табуретки,
като от началото на 2020 г. са осигурени 4 кв. м. на задържано лице. Вишките са
с размери 70/190 см. или 1,33 кв.м./бр., шкафчета с размери 45/40 см. или 0,18
кв.м/бр. и маси с размери 40/40 или 0,16 кв. м/бр. с по две или три табуретки. Цялостната
организация на хигиенното и противоепидемично осигуряване в затвора
гр.Пазарджик била съобразно с утвърдените от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ правила. Съгласно договор № 11179/13.11.2018 г. между ГД “ИН“ и
ЕООД „ДДД-1“ през съответния период са извъртани дезинфекцията, дезинсекцията и
дератизацията на помещенията по утвърден график. Почистването и хигиенизирането
на спалните помещения било отговорност на самите лишени от свобода и се
извършвало по график. Не са постъпвали оплаквания до ръководството на затвора за
наличие на плесен, мухъл, гризачи или други вредители, както и за повишено ниво
на влага в помещенията. Имало достъп на дневна светлина посредством прозорци,
чрез които се осъществявало и проветряването на помещението, а в тъмната част
на денонощието светлината била изкуствена.
За това колко други лишени от
свобода и в кои спални помещения по периоди е пребивавал В.П.Б. по време на
изтърпяване на наказанието, администрацията на Затвора Пазарджик сочи, че не
може да даде сведение, тъй като съгласно Номенклатурата на делата на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” Списъците за вечерна проверка не подлежали
на архивиране. С определението си за насрочване на делото съдът е задължил
трето неучастващо по делото лице – началника на Затвора Пазарджик, в 7-дневен
срок да представи справка, съдържаща данни за това от кога ищецът В.П.Б.
изтърпява наказание „лишаване от свобода“; в кои килии в Затвора Пазарджик е
пребивавал по периоди (включително наказателни килии) и с колко други лица е пребивавал
в килиите по периоди, като е указал че при условията на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, при неизпълнение на тези задължения, може да приеме за доказани
съответните факти, заявени от ищеца. Тъй като в приложената по делото справка,
изпратена от Началника на Затвора Пазарджик, изрично е посочено, че не може да
се отговори на това с колко други души е бил ищецът по периоди в посочените
спални помещения, съдът, на основание чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС с протоколно
определение е приел за установено по делото, че в посочените периоди на
исковата молба ищецът В.П.Б. е пребивавал в условията на пренаселеност в
Затвора Пазарджик.
В съдебно заседание бяха
изслушани и показанията на свидетеля К. В. Г. - също търпял наказание „лишаване
от свобода“ в Затвора Пазарджик в исковия период. Свидетелят Г. заяви, че познава
ищеца от престоя му в затвора, били са заедно в една килия четири месеца. Имало
баня и тоалетна вътре. Било ремонтирано осмо отделение. По един час пускали
топлата вода вечер да се къпят всеки ден, без събота и неделя. Хигиенните
условия не били обаче добри, защото не давали препарати за чистене. Твърди, че
не се извършвала дезинфекция на стаята, поради което имало дървеници, мишки и
плъхове. Влизало светлина през прозореца. Зимата се отоплявало. След ремонта
нямало течове, но пак имало пренаселеност, особено в периода, когато докарали
лишени от свобода от Затвора Стара Загора. Той също подавал искове срещу ГД
„ИН“, като по неговото дело Б. му е свидетел.
Въз основа на тези факти, съдът счита предявения иск
за допустим.
Според чл. 205 от АПК, искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Според чл. 12, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът
върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се
осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо
лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка,
като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са
териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Исковата
претенция е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от
незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора Пазарджик към Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“. При това положение, възведените в
обстоятелствената част на исковата молба
твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване
на наказание „лишаване от свобода“ в
Затвора Пазарджик от ищеца за посочените в исковата молба периоди определя като
пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената
искова претенция именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
Разгледан по същество искът е частично основателен.
Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС,
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съответно, според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място
за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и
други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица. В чл.
43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването, минималната жилищна площ в
спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4,00 м².
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли
и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят
с правилника за прилагане на закона, като в чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС е
конкретизирано, че спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за
настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи,
маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за
пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.
В
конкретния случай според представената подробна справка от началника на затвора
Пазарджик се установява, че ищецът Б. ***
по периоди както следва:
14.11.2017
г. - 01.12.2017 г. - 2-ро отделение /приемна/
01.12.201
7 г. - 14.06.2018 г. - 7-мо отделение
14.06.2018
г. - 10.01.2019 г. - 6-то отделение
10.01.2019
г. - 08.01.2020 г. - 8-мо отделение.
За
така посочения общ период в исковата молба от 14.11.2017 г. до 08.001.2020 г. в
съответствие със събраните доказателства по делото следва да се приеме, че
помещенията, в които е обитавал ищецът при изтърпяване на наложеното му
наказание, са били обзаведени с отделни легла, снабдени със спални
принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и
отоплителни тела, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност
за проветряване. По отношение на твърденията в исковата молба, че в помещенията
има плъхове и инсекти, по делото се посочиха конкретни данни за извършвани
дезинфекция, дератизация и дезинсекция и бяха ангажирани писмени доказателства
за това - протоколи, като доказателства за противното се представиха в
показанията на свидетеля Г.. Съдът не кредитира последните в тази им част, не
само защото противоречат на представените писмени такива, но и защото
свидетелят е заинтересован, тъй като също е търпял наказание лишаване от
свобода в затвора Пазарджик и както сам заяви също е завел иск срещу ГД „ИН“,
като по неговото дело дори Б. му е свидетел. Това поставя под сериозно съмнение
достоверността на показанията на Г. в тази им част, а и основните му твърдения
бяха в насока, че плъховете са вечер на двора на затвора. Не се доказаха и твърденията
в исковата молба, че на ищецът не му е бил
осигурен санитарен възел с течаща топла и студена вода.
Така
по същество всички твърдения в исковата молба, разгледани по-горе, са
неоснователни. Исковата претенция е частично основателна обаче по отношение на
твърденията за пренаселеност в килиите. Според чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС,
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може
да е по-малка от 4 м².
За
исковия период липсват данни в представената справка по периоди в какви килии и
с колко други лишени от свобода е пребивавал ищецът. Там се сочи, че от 2020 г.
няма пренаселеност в затвора, но така или иначе ищецът е освободен от затвора
на 08.01.2020 г., т.е. за периода на иска липсват подобни данни. Свидетелят Г.
пък посочи, че макар и да са били първоначално 4 души в килия от 16 кв. м., то
впоследствие имало пренаселеност, особено в периода, когато докарали други лишени
от свобода от Затвора Стара Загора. В определението си за насрочване на делото
съдът е указал на ответника, че доказателствената тежест лежи върху него за
предоставяне на информация от значение за правилното установяване на фактите по
делото. Ето защо при липса на такава информация и при условията на чл. 284, ал.
3, изр.2 от ЗИНЗС, при неизпълнение на тези задължения, съдът е указал на
ответника, че може да приеме за доказани съответните факти, заявени от ищеца. В
конкретната ситуация следва да се приеме, че исковата молба за този период е
основателна и минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от
свобода е била по-малка от 4 м². Това обстоятелство е достатъчно, за да се
приеме, че в този период от време, администрацията е поставила изтърпяващия
наказание Б. в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС,
налага да се приеме, че ищецът е претърпял твърдените от него неимуществени
вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически
състояния.
Съобразно
правилото на чл. 52 от ЗЗД, конкретният размер на обезщетението за
неимуществени вреди за периодите, за които съдът намира искът за основателен,
следва да бъде определено по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта, като
законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички установени
по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна
дейност се е отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в
страната към момента на увреждането. Следва да бъде съобразено и Решение на ЕСПЧ
от 27.01.2015 г. по делото „Нешков и други срещу България“, съгласно което паричната
компенсация като форма на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, не трябва
да бъде в неразумен размер в сравнение с присъжданията за справедливо обезщетение,
определени от ЕСПЧ по силата на чл. 41 от Конвенцията в подобни случаи, като насока
в това отношение могат да служат принципите, изложени от ЕСПЧ в пилотното решение,
а именно фундаменталния характер на правото на всяко лице да не бъде подлагано на
нечовешко или унизително отношение от една страна, а от друга - времето, през което
лишеният от свобода е бил поставен в условия на нечовешко и унизително отношение
по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, като най-важният фактор за оценка на претърпените
вреди. В случая, като се отчетат обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението
на чл. 3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС; периода на исковата претенция, интензитета
на породените страдания и негативни преживявания, без налице да бъде конкретно увреждане
на физическото здраве на ищеца в резултат на действия или бездействия на
администрацията, при прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, настоящата инстанция
приема, че искът следва да бъде уважен при определяне на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за сумата в размер на 1200 лв. За
разликата до претендираните 50 000 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
При
този изход на спора, основателна се явява и претенцията за заплащане на лихва
върху така уважената част от иска, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 01.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, така както е
направено и искането в самата искова молба.
По
разноските:
Ищецът
е направил искане и за присъждане на разноски, изразяващи се в заплатена
държавна такса в размер на 10 лв., при което такива следва да се присъдят на
основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ с оглед изхода на спора. По делото е налице и доказателство
за извършването на разноските – вносна бележка.
Водим
от горното, Административен съд Пазарджик, VII състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр.
София да заплати на В.П.Б., ЕГН **********,***, сумата в размер на 1 200 (хиляда
и двеста) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по
време на престой в Затвора Пазарджик - пенитенциарно заведение под юрисдикцията
на ответника за периода от 14.11.2017 г. до 08.01.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба – 01.09.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения иск от В.П.Б., ЕГН **********,*** против Главна
дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за същия периода за разликата
над 1 200 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр.
София да заплати на В.П.Б., ЕГН **********,*** сумата в размер на 10 (десет) лева, представляваща сторените по делото
разноски за държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
СЪДИЯ: /п/
РЕШЕНИЕ № 299 от 12.04.2021 г. по адм.
дело № 12/ 2021 г. на Административен съд- Пазарджик, VІ- ти състав:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 943/25.11.2020
г., постановено по адм. дело № 996/2020 г. по описа на Административен съд гр.
Пазарджик.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.