Р Е Ш Е Н И Е
№ 325/13.07.2020 г.
гр.Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Монтана ,касационен
състав ,в открито съдебно заседание на десети юли ,през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове:СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря Петя Видова и с участие на прокурора Галя
Александрова като разгледа докладвано
от съдията БОЙЧЕВА…КАНД№268/2020г.по описа на съда…за да се произнесе взе
предвид:
Производството е по реда на чл.208 и сл АПК
във връзка с чл.63 ,ал.1 ЗАНН.
С решение №37/06.03.2020г.,постановено
по АНД№533/19г.,
Районен съд-Лом е отменил наказателно постановление №12/001570/ 30.09.2019г. на Директора на Дирекция”ИТ”-Монтана ,с което
на „И*** ” ЕАД ,гр.С*** ,представлявано от А.К.Х. ,в качеството му на работодател е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 2000лв.,на основание чл.416,ал.5
от КТ във връзка с чл.413,ал.2 от КТ ,за нарушение на чл.89,т.1,б“а“ от Наредба №2 за минималните изисквания за
осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строително-монтажни работи.
Горното
решение е обжалвано с касационна жалба от касатора ДИТ-Монтана,с искане да бъде
отменено решението на ЛРС, като неправилно и незаконосъобразно . В съдебно
заседание чрез юрк.К*** иска
отмяна на решението на въззивния съд и потвърждаване на НП.
Ответникът
по касацията –„И.”ЕАД *** ,представлявано от А.К.Х. ,не изпраща представител,не
взема становище.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за неоснователна,а решението на
съда за правилно.
Настоящият състав
на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните,събраните по дело-то доказателства и приложимата нормативна уредба
намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна,в срока по
чл.211 АПК ,поради което се явява
процесуално допустима,а разгледана по същество се явява неоснователна по посочените по-долу
съображения.
Решението
на Районен съд-Лом е правилно и законосъобразно.От фактическа страна по делото
е установено,че на ответника в настоящето производство е съставен акт за
установяване на административно
нарушение№12-001570/14.08.2019г. и наказателно постановление №12/ 001570/30.09.2019г. за това
,че при извършена проверка на място на 27.06.2019г.в 13,30ч. и по документи на
15.07.2019г. от контролните органи на „ИТ”-Монтана по спазване на трудовото
законодателство в обект на търговеца-изпълняване на СМР по Национална програма
за енергийна ефективност на многофамилна жилищна сграда ,находяща се в гр.Лом,ул“С*** “№53а,бл.“* “, е
установено ,че дружеството в качеството му на работодател ,представлявано от А.К.Х.
е допуснало да се използва скеле ,което не отговаря на
изискванията на съпроводителната документация ,с което е нарушило чл.89,т.1,б“а“ от Наредба№2 за минималните
изисквания за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни
работи,за което му е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 2000 лв. на основание чл.416,ал.5 от КТ във връзка с
чл.413,ал.2 от КТ. От тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.
За да
отмени НП ,въззивния съд е приел ,че не е извършено нарушение от фирмата „И*** “ ЕАД ,за което следва да
се наложи имуществена санкция.За да достигне до този правен извод съдът се е
позовал на фактът ,че скелето,което не отговаря на законовите изисквания е
монтирано от друга фирма“П*** “ЕООД,която се явява собственик и наемодател на скелето .По силата на договора за наем между
двете фирми, фирма“П*** “ЕООД отдава под наем на фирма „И*** “ ЕАД т.н. скеле ,като се задължава и да монтира
същото в съответствие със законовите изисквания /чл.7,т. 1 и т.2 от договора-л.8а
от въззивното дело/.Същото следва да отговаря на законовите изисквания на чл.89,т.1,б.
„а“ и б.„б“от Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд при извършване на строително –монтажни работи.Съгласно
чл.215к,ал.2 от Наредба№7/23.09.1999г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване ,платформите на
скелето трябва да съответстват по размери ,форма и разположение на работата,
която ще се извършва и да имат необходимата носимоспособност,като позволяват
безопасни работа и преминаване.В случая ,фирмата –собственик на скелето “П*** “ЕООД със задължение и да го монтира ,съобразно
горепосочените изисквания ,не е изпълнила задълженията си по договора и именно
тя следва да отговаря за неспазване на изискванията за монтиране на скелето и
платформите,защото нейно е задължението по договора.Другата фирма-„И*** “ ЕАД е
само ползвател и нейни работници извършват СМР на обекта ,но тя няма отношение
към монтирането на скелето и платформите,затова и правилно съдът е достигнал до
заключение ,че същата не може да бъде субект на административнонаказателна
отговорност в случая. При това положение правилни са изводите на съда за
неправилно определяне на субекта на административно-наказателна отговорност от
АНО,което обосновава незаконосъобразност на НП.Като е достигнал до тези изводи
въззивния съд е постановил решение в унисон с приложимия материален и процесуален
закон, което следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното,
административният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №37/06.03.2020г.,постановено по АНД№533/19г.по описа на Районен съд-Лом.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.