№ 49
гр. Варна, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тринадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. И.а
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20213100900844 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно, по реда на глава XXXII от ГПК.
Предявен е осъдителен иск от С. Г. Д., с постоянен адрес в град Варна, срещу
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, град София, за
заплащане на сумата 29 260,00 лева, представляваща дължимо съгласно договор за
застраховка „Каско”, сключен между страните по полица № ***** валидна до 01.12.2020г.,
застрахователно обезщетение за щета на застрахованата вещ – лек автомобил „БМВ”, модел
„530 Д Ексдрайв”, с peг. № *******, настъпила на 23.08.2020г. на път ІІІ[1]208, между с.
Комунари и с. Аспарухово, община Дългопол, област Варна, при неговото управление от П.
Д. Д., съответно на пазарната стойност на автомобила към датата на пътното произшествие,
на основание чл.405, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ).
В исковата и допълнителната искова молби се твърди, че на 23.08.2020г. на път ІІІ-
208, между с. Комунари и с. Аспарухово, община Дългопол, област Варна, при опит за десен
завой лек автомобил „БМВ”, модел „530 Д Ексдрайв” с peг. № *******, управляван от П. Д.
Д., е катастрофирал, при което пътничката Х. В. К.а е получила телесни повреди, а
автомобилът е получил увреждания, съставляващи тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2
от КЗ. По случая било образувано досъдебно производство № 2127/2020 г. по описа на РУ
Провадия и прокурорска преписка №11964/2020г. по описа на Районна прокуратура – Варна,
като с постановление от 18.01.2021 г. наказателното производство било прекратено. Ищецът
С. Г. Д. е собственик на увредения автомобил, като същият е бил застрахован при ответното
дружество по застраховка „Каско”, сключена по полица № *****, валидна до 01.12.2020
година. След пътния инцидент ответното дружество застраховател „ЗАД АРМЕЕЦ” АД
било надлежно уведомено като била заведена щета № *****. С писмо с изх. №100-1081 от
01.03.2021г. ищецът бил уведомен, че застрахователят отказва да му изплати обезщетение за
увредения автомобил, посочвайки, че настъпилото застрахователно събитие попада в
хипотезата на т. 14.9 от Общите условия за застраховка „Каско” на МПС, поради което
съставлява изключен риск. Претендираното обезщетение в размер на 29 260 лева
съставлявало пазарната стойност на увредения автомобил към датата на ПТП, която сума се
1
обхваща от посочената в застрахователния договор застрахователна сума от 33 900 лева.
Ответникът „ЗАД АРМЕЕЦ” АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно сключена с
ищеца застраховка „Каско” по застрахователна полица № ***** със срок на
застрахователното покритие от 02.12.2019 до 01.12.2020 година, настъпването на
23.08.2020г. на пътно произшествие, при което застрахованата вещ - лек автомобил „БМВ” ,
модел „530 Д Ексдрайв”, с peг. № *******, е получила множество увреждания,
съставляващи тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ, предявяване на претенция за
плащане на застрахователно обезщетение, по която застрахователят е постановил отказ за
плащане, позовавайки се на т.14.9 и т.14.5 от приложимите към договора за застраховка
Общи условия. Твърди, че договорът за имуществена застраховка „Каско” на МПС е
доброволна застраховка, при която страните са свободни да уговарят както основанието за
носене на отговорност от застрахователя в случай на увреждане на застрахованото
имущество, така и основанията за освобождаване от застрахователна отговорност. Според
ответника, настъпилото събитие е последица от груба небрежност, проявена от страна на
водача на застрахования автомобил – обстоятелство, което има правоизключващо значение,
тъй като съставлява изключен риск по смисъла на т.14.5. от Общите условия (ОУ), поради
което застрахователят не дължи плащане на процесната сума. В тази връзка, позовавайки се
на резултатите от извършената експертната проверка по доброволно заведената претенция
пред застрахователя, ответникът твърди, че единствена причина за настъпване на вредите са
действията на водача на застрахования автомобил, който: в тъмната част на денонощието се
е движил със скорост, значително по-голяма от максимално разрешената за съответния
пътен участък; движил се е с технически несъобразена скорост, съобразно радиуса на завоя,
в който е навлязъл, поради което е загубил контрол върху МПС; управлявал е автомобила
под влиянието на алкохол; не е предприел действия по аварийно спиране с цел
предотвратяване на ПТП. Твърди, че въпреки установените с пътни знаци забрани и
предупреждения в района, където е настъпило произшествието – пътен знак „A3 –
Последователни опасни завои, първият от които е надясно” и пътен знак „В26 – Забранено е
движението със скорост, по-висока от означената” (в случая по-висока от 60 км./ч), водачът
на лек автомобил марка „БМВ”, модел „530”, peг. №******* се е движил със скорост от 130
км./ч., при която скорост, надвишаваща съществено както разрешената такава за съответния
пътен участък, така и и критичната скорост за преодоляване кривата на завоя, водачът не е
имал техническата възможност да предотврати ПТП и настъпването на същото е било
непредотвратимо. Това поведение на водача съставлява изключен риск и по смисъла на
т.14.11 от Общите условия за застраховка „Каско” на МПС, според която разпоредба „не се
покриват пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени при, от или ...
неспазване на предписанията на компетентните органи (движение по забранени и
сигнализирани участъци, пътища, проходи, движение без вериги, движение с ремаркета и
др.)”. Позовавайки се на Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията
на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 823/24.08.2020г., съгласно която
водачът П. Д. е управлявал автомобила с 0,47 промила в кръвта, ответникът счита, че
поведението на пострадалия ищец представлява изключен риск и по смисъла на т.14.9,
предл.1-во, алт. първа от Раздел IV „Изключени рискове” от Общите условия за застраховка
„Каско” на МПС, съгласно която разпоредба „застрахователят не покрива пълна загуба или
частична щета на застрахованото МПС, причинени от или вследствие на управление на
МПС след употреба и/или под въздействие на алкохол”. Поддържа, че не са приети лимити
относно количеството на концентрация на алкохола, поради което всяко количество е
недопустимо – достатъчно е да бъде констатирано наличие на такова, за да се освободи
застрахователя от отговорност. Според ответника поведението на водача на увредения
автомобил представлява небрежност в нейната квалифицирана форма – груба небрежност,
като в тези случаи, предвидени изрично в договора – т. 50.2, т. 50.3 и т. 50.5. от Общите
2
условия, застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, което на самостоятелно
основание изпълва хипотезата на чл.408, ал.1, т 3 от КЗ. В условие на евентуалност
ответникът твърди, че допуснатите от застрахования нарушения на задълженията му по т.
50.2, т. 50.3 и т. 50.5. от Общите условия за застраховка „Каско” на МПС са основание за
намаляване на евентуално дължимото в случая застрахователно обезщетение наполовина. В
условие на евентуалност противопоставя и възражение и за прекомерност по размер на
търсеното обезщетение като твърди, че същото е завишено и не отговаря на действително
претърпените вреди.
В съдебно заседание и представена писмена защита ищецът чрез процесуалния си
представител поддържа основателност и доказаност на иска в предявения размер като счита
направените от ответника възражения за неоснователни.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, ценени заедно и
поотделно по реда на чл. 12, вр. чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Безспорно е, че страните по делото са страни по договор за застраховка „Каско“ на
лек автомобил марка „БМВ”, модел „530 Д Ексдрайв”, с peг. № *******, по който е издадена
застрахователна полица № *****, със срок на застраховката от 02.12.2019 до 01.12.2020 г.
Видно от представената застрахователна полица, уговорената застрахователна сума е в
размер на 33 900,00 лева при застрахователна премия и данък в размер на 2 233,74 лева,
платима на 4 равни вноски. Не е спорно обстоятелството, че ищецът е заплатил на ответника
дължимите вноски от премията по договора за застраховка.
От представените по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. обяснения по реда
на чл. 176 от ГПК на третото лице помагач на страната на ищеца и изслушани единична и
повторна тройна САТЕ се установява, че на 23.08.2020 г. около 2:00 - 3:00 ч. през нощта на
път ІІІ-208, между с. Комунари и с. Аспарухово, община Дългопол, област Варна,
непосредствено преди навлизане в десен завой преди тунел на пътя управляваният от
третото лице помагач П. Д. лек автомобил „БМВ”, модел „530 Д Ексдрайв” с peг. №
*******, е напуснал пътното платно в лява посока и е навлязъл в затревената и обрасла с
растителност зона извън пътя, при което е получил съществени увреждания по купето.
Причината за настъпване на произшествието е отклонение на вниманието от страна на
водача, който признава, че е отговорил на обаждане по мобилния си телефон като не е
използвал система за разговор със свободни ръце. Това се потвърждава и от показанията на
свидетелката Хр. К.а, която е пътувала в автомобила. Не са налице данни водачът да е
предприел аварийно спиране. В участъка на произшествието скоростта е била ограничена до
60 км/ч с пътен знак В26. Предстоящият десен завой е бил сигнализиран със знак А3
(поредица опасни завои). Спорен между страните е въпросът с каква скорост се е движел
автомобилът непосредствено преди настъпване на процесното ПТП. Според вещото лице Т.
не са налице данни, от които да се направи извод за скоростта на автомобила, в т.ч. и
деформациите по купето, доколкото преди да се установи в покой, автомобилът се е движел
по неравна местност, т.е. не е налице директен сблъсък в препятствие. Критичната скорост
за преодоляване на завоя е била около 75 км/ч. Според заключението на тройната експертиза
скоростта на автомобила към момента на настъпване на пътната ситуация е била около 65
км/ч и с тази скорост автомобилът е напуснал пътното платно. Критичната скорост за
преодоляване на завоя е била около 108 км/ч. Водачът е имал възможност да предотврати
настъпването на произшествието при непрекъснато наблюдаване на пътното платно и
контролиране на автомобила. Не е спорно, че автомобилът е собственост на ищеца С. Д.,
който е и страна по договора за застраховка. Пазарната стойност на автомобила към датата
на ПТП според приетото заключение е в размер на 28 233 лева.
Фактът, че водачът на катастрофиралия автомобил П. Д. е употребил алкохол в нощта
преди произшествието се признава от самия него при разпита му по реда на чл. 176 от ГПК.
3
Показанията на св. Константинова в тази насока не се кредитират, тъй като същата
признава, че с Д. са били на различни маси в заведението, от където са потеглили. От
представения с исковата молба Протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта на П. Д. Д. се установява, че в изпратената за
изследване проба кръв с медицински протокол от 23.08.2020 г. – 04:40 ч. се доказва етилов
алкохол в кръвта в количество 0,47 ‰. От заключението на вещото лице по приетата СМЕ,
неоспорено от страните и кредитирано от съда като пълно, ясно и обосновано, се
установява, че към времето на настъпване на произшествието концентрацията на етилов
алкохол е била около 0,77 ‰ (така, както е уточнено от вещото лице в съдебно заседание –
л. 256), която съответства на лека степен на алкохолно повлияване, при която са налице
надценяване на собствените възможности, нарушения в адекватната преценка на
собствените постъпки и околната действителност и други. В обясненията си пред съда
вещото лице е категорично, че независимо от времето за разграждане при отделните
индивиди, в конкретния случай концентрацията на алкохол към момента на процесното
ПТП не би могла да бъде по-ниска от 0,5 ‰ и при най-бавното разграждане би била около
0,6 ‰.
С писмо изх. № 100-1081/01.03.2021 г. ответникът ЗАД "Армеец" е информирал
ищеца, че по предявената застрахователна претенция отказва изплащане на обезщетение за
вредите по застрахования автомобил "БМВ 530 Ексдрайв", peг. №*******, като се позовава
на т. 14.9 от Общите условия за застраховка на МПС "Каско", според която застрахователят
не покрива щети, причинени от или вследствие на управление на МПС след употреба на
алкохол и/или други упойващи вещества. Като второ основание за отказ изтъква движение
на МПС с превишена скорост, което квалифицира като груба небрежност, респ. основание
за отказ за плащане на обезщетение съгласно т. 14.5 от Общите условия.
По делото са представени Общи условия (ОУ) на ЗАД "Армеец" за застраховка на
МПС "Каско" в сила от 01.12.2014 г., които не са оспорени от ответника. Съгласно т. 14 от
същите не се покриват пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени
при, от или вследствие на т.нар. „изключени рискове“, в т.ч.: т. 14.5. умишлени или с груба
небрежност действия на Застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето
ползващо МПС лице, водача на МПС, превозваните с МПС лица, чиито действия са
предизвикали застрахователно събитие; 14.9. управление на МПС след употреба и/или под
въздействие на алкохол и/или други упойващи вещества... Определение за „груба
небрежност" се съдържа в раздел ХVІІІ от ОУ „Дефиниции“, в което са посочени
неизчерпателно действия или бездействия, както и „всички други случаи, в които вредата е
следствие от самонаД.ото поведение на водачите и/или неполагане на минимално
дължимата грижа за предпазване на застрахованото МПС от вреди“. Съгласно т. 50 от ОУ
застрахованият е длъжен, между другото: т. 50.2. да пази и ползва застрахованото МПС с
грижата на добър стопанин и да го поддържа със същата грижа в добро техническо
състояние; т. 50.3 да предприема всички обичайни и разумни предохранителни действия и
мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди; т. 50.5. да спазва стриктно
правилата за движение, съгласно Закона за движение по пътищата и подзаконовите актове
по прилагането му.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Правното основание на предявения иск е чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Съгласно цитираната разпоредба, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Безспорно по делото е, че към датата на увреждането на автомобила в резултат от
настъпило ПТП – 23.08.2020 г. – страните са били във валидно облигационно
правоотношение на основание договор за имуществена застраховка на л.а. "БМВ 530
4
Ексдрайв", peг. № *******, обективиран в застрахователна полица от 02.12.2019 г. с клауза
„П“ („пълно каско“) със срок на застраховката от 02.12.2019 г. до 01.12.2020 г. и
застрахователна сума 33 900 лева.
Обстоятелствата по настъпване на пътнотранспортно произшествие с участието на
застрахования автомобил в периода на действие на договора за застраховка, уведомяването
на застрахователя, представянето на изискуемите документи, не са спорни по делото и са
установени по несъмнен начин от приобщените по делото доказателства.
Следователно, налице са общите предпоставки за възникване отговорността на
застрахователя да заплати обезщетение за действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, но не повече от застрахователната сума.
Спорно между страните е наличието на основания за отказ от страна на
застрахователя да заплати изцяло или частично застрахователно обезщетение съобразно
клаузите от Раздел ІV. „Изключени рискове“ на Общите условия към застрахователния
договор, както и на основание чл. 395, ал. 1 и 4 от КЗ и чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, които са
своевременно заявени от ответника с отговора на исковата молба като правоизключващи
възражения.
При противопоставени възражения, основани на "изключен риск" и на основание за
освобождаване на застрахователя от отговорност, съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ или чл. 395
КЗ, независимо от сочената от страната поредност, възраженията следва да се разгледат
както следва: доколко визираното от застрахователя събитие, с оглед причините за
настъпването му, съставлява изключен, по силата на застрахователния договор, риск и само
доколкото не се обоснове наличието на такъв – налице ли е основание за освобождаване на
застрахователя от отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение – напълно или
частично, съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ или чл. 395 КЗ.
В т. 14.5. от приложимите към застрахователния договор Общи условия по
застраховка "Каско" – раздел ІV "Изключени рискове" – страните по спора са договорили,
че застраховката не покрива щети, причинени при, от или вследствие на умишлени или с
груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов служител,
трето ползващо МПС лице, водача на МПС, превозваните с МПС лица, чиито действия са
предизвикали застрахователно събитие. Клаузата изрично визира водача на застрахованото
МПС. Спорно е обстоятелството поведението на водача на застрахованото МПС, в причинна
връзка с което е настъпило увреждането – тотална щета на застрахованото МПС, извършено
ли е при условията на груба небрежност, квалифицираща го като "изключен риск".
Безспорно се установява от показанията на самия водач на увредения застрахован
автомобил, както и на свидетелката К.а, че катастрофирането му е причинено вследствие
излизане от платното за движение при ползване на мобилен телефон без система за свободни
ръце. Не се противопоставят от ищеца други причини за настъпване на ПТП – напр.
заслепяване от насрещен автомобил, липса на маркировка или на предупредителен пътен
знак за предстоящ завой надясно и пр. Установява се от заключението на автотехническата
експертиза, че водачът не е предприел аварийно спиране или някакви други действия, с
които да предотврати навлизане в лентата за насрещно движение и напускането на пътното
платно.
Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един
абстрактен модел – поведението на определена категория лица, с оглед естеството на
дейността и условията за иззвършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма
(според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата,
която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност при подобни
условия. Формираната съдебна практика приема, че не всяко нарушение на технологични
правила или правила на безопасност е квалифицируемо като груба небрежност, но
5
поведение съставляващо пренебрегване на основни такива за съответната дейност
съставлява груба небрежност (така решение № 17 от 2.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 656/2019
г., I т. о., ТК и цитираната в същото съдебна практика на ВКС). Съгласно чл. 104а. от ЗДвП,
на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време
на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на
телефона без участие на ръцете му. Нарушаването на тази разпоредба и несъобразяването от
водача на обстоятелството, че насочването на вниманието му изцяло към мобилното
устройство с цел приемане на входящо повикване неминуемо води до невъзможност да се
следи пътната обстановка и да се контролира адекватно управлявания автомобил,
обективира неполагането на грижа, която и най-невнимателния, най-небрежния, зает с
такава дейност човек би положил за безопасността и сигурността си. Касае се за неполагане
на елементарна грижа за избягването на многократно завишен риск за живота и здравето на
управляващия МПС и пътника в автомобила, както и на останалите участници в
движението. Неспазването на основни правила за безопасност на съответната дейност
винаги се квалифицира като "груба небрежност". В случая е въпрос на шанс, че поради
ниска интензивност на трафика през нощта не са пострадали и други участници в
движението, намиращи се в насрещната пътна лента.
На следващо място, безспорно се установи, че водачът Д. е управлявал автомобила
след употребата и под въздействието на алкохол. В случая е без значение, че същият не е
бил подведен под административно-наказателна отговорност поради това, че установената
към момента на вземане на кръвната проба концентрация на алкохол е под допустимата по
закон – 0,5 ‰. Съгласно приетата по делото СМЕ, към времето на настъпване на
произшествието концентрацията на етилов алкохол е била в порядък на 0,77‰ (след
направеното в съдебно заседание уточнение) и съответства на лека степен на алкохолно
повлияване, при което са налице надценяване на собствените възможности, нарушения в
адекватната преценка на собствените постъпки и околната действителност и пр. Според
сключения между страните застрахователен договор – т.14.9 от ОУ – управлението на МПС
след употреба и/или под въздействие на алкохол и/или други упойващи вещества е
изключен риск. В случая влиянието на алкохола несъмнено е допринесло за надценяване от
водача на собствените му възможности едновременно да управлява автомобила като следи
пътната обстановка и да извършва и други дейности, в случая да говори по телефона, и
съставлява причина за настъпване на произшествието.
При това положение съдът приема, че водачът на лекия автомобил е действал при
груба небрежност и под въздействието на алкохол, поради което увреждането не съставлява
застрахователно събитие, съответно – застрахован риск, за обезщетяване вредите от който
застрахователят отговаря. Предвид това не подлежи на разглеждане евентуалното спрямо
възражението основано на изключен риск, възражение на ответника, основано на чл. 408, ал.
1, т. 3 КЗ и чл. 395 КЗ.
С оглед на изложеното искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Отговорност за разноски.
При този изход от спора ищецът на основание чл. 78, ал.3 от ГПК следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 1 575,00 лева, от които 1 275,00 лева депозити за вещи
лица и 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80
от ГПК и доказателства за сторените разноски.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ иска на С. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в *****, срещу
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление град София, ул. „С. Караджа” № 2, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 29 260,00 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за вреди на лек автомобил „БМВ”, модел „530 Д Ексдрайв”, peг. № *******, в
резултат от пътнотранспортно произшествие, настъпилоа на 23.08.2020 г. на път ІІІ-208,
между с. Комунари и с. Аспарухово, община Дългопол, област Варна, при управление на
автомобила от П. Д. Д., претендирано съгласно договор за застраховка „Каско”, сключен
между страните по полица № ***** валидна до 01.12.2020 г. на основание чл.405, ал.1 от
Кодекса за застраховането, като неоснователен.
ОСЪЖДА С. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в *****, да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление град София, ул. „С. Караджа” № 2, сумата, от 1 575,00 лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7