Решение по дело №351/2023 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 195
Дата: 21 юни 2023 г. (в сила от 13 декември 2023 г.)
Съдия: Татяна Любенова Коцева
Дело: 20237080700351
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 юни 2023 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

№ 195

 

гр. Враца, 21.06.2023 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА, VI –ти  състав, в публично заседание на 21.06.2023 г. /двадесет и  първи юни две хиляди двадесет и трета година/ в състав:

 

АДМ.СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА

 

при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия  КОЦЕВА адм. дело № 351 по описа на АдмС- Враца за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по жалба на * Ц.М.З.,***, чрез пълномощника * В.К. от АК – ***, против ЗАПОВЕД  № Л-1757/05.06.2023 г. на Началника на Затвора - ***, с която е наказан на основание чл.104, ал.1 вр. чл.102, ал. 2 вр.  чл.101, т.7 от ЗИНЗС с „***.  С жалбата се иска отмяна на заповедта, като незаконосъобразна,  издадена при съществено нарушение на процесуалните правила и несъответствие с целта на закона.

В съдебно заседание  жалбата се поддържа от * В.К.. Прави се искане за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна, за което се излагат доводи. Претендират се разноски на основание чл.38,ал.2 от ЗА.

Ответникът по оспорването – Началник на Затвора-***, чрез процесуалния представител * Г.Х. оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения за законосъобразност на оспорения акт. Представено е и писмено становище по съществото на спора. Прави се възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Съдът, след преценка представените по делото писмени доказателства,  поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед рег. № Л-1757/05.06.2023 г. на Началника на Затвора – *** на основание чл. 104, ал.1 вр. чл.102, ал.2 вр. чл.101, т.7 от ЗИНЗС на жалбоподателя Ц.М.З. е наложено дисциплинарно наказание „***.

В обстоятелствената част на заповедта дисциплинарно – наказващият орган е приел за установени следните факти и обстоятелства:

На 20.05.2023 г. около 14:00 часа, на 21.05.2023г. около 11:30 часа, на 22.05.2023г. около 18:35 часа и на 23.05.2023г. около 11:30 часа  * Ц.М.З. е отказал да изпълни издадено му разпореждане от постовия служител от НОС, свързано с изпълнение на заповед  № Л-1478/15.05.2023 г. за наложено дисциплинарно наказание „***“ за срок от 7 дни. В заповедта органа се е позовал на докладни записки № 8553/22.05.23г., №8555/22.05.23г.,   № 4651/23.05.23г. и №4691/25.05.23г.  Съгласно изложеното в докладна записка  № 8553/22.05.2023г. на жалбоподателя на 20.05.2023г. е било разпоредено да излезе да изчисти коридора  на крилото  по наказание. В докладна записка №8555/22.05.2023г. е  отразено, че на 21.05.2023г.  жалбоподателя отказва да работи.

Съгласно докладна записка  № 4651/23.05.2023г. на жалбоподателя на 22.05.23г. е било разпоредено да почисти в района на поста и същия отказва. Съгласно докладна записка № 4691/25.05.2023г. по описа на Затвора–***, на жалбоподателя на 23.05.23г. е било разпоредено да  почисти общите части на 6 група, тъй като има наказание и същия отказва. 

При тази фактическа обстановка Началникът на Затвора – *** е приел, че с действията си жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 96, т.1 и т. 4 от ЗИНЗС, което се явява дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.1 вр. ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС.

Като доказателства по делото, съставляващи административната преписка, ответникът е представил: Предложение от * Ц.И. от 26.05.2023 г. относно  Докладна записка № 8553/22.05.2023 г.; Заповед № Л-1689/10.04.2023 г. относно налагане на дисциплинарно наказание „**“ за срок от 1 месец за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 96, т. 4 от ЗИНЗС; Заповед № Л-1086/10.04.2023 г. относно налагане на дисциплинарно наказание „**“; Заповед № Л-1171/18.04.2023 г. относно налагане на дисциплинарно наказание „***“ за срок от 2 месеца; Заповед № Л-1478/15.05.2023 г. относно налагане на дисциплинарно наказание „***“ за срок от 7 дни, потвърдена със Заповед № Л-2134/02.06.2023 г. на главния директор на ГДИН; обяснения от жалбоподателя Ц.М.З. от 20.05.23г., 21.05.23г.; 22.05.23г. и 23.05.2023 г.; Протокол №8816 от 30.05.2023 г. за изслушване на лишени от свобода на основание чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС; Медицински справки за настаняване в наказателна килия, съгласно които *. има *** и на лицето може да бъде наложено дисциплинарно наказание „***“  по  чл.101, т.7 от ЗИНЗС; Медицинска справка от 12.06.23 г., съгласно която * З. продължава да прави ** и почти всеки ден се прави повикване на екип от ЦСМП, а на 09.06.2023 г. лицето е изпратено за лечение в ***.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от процесуално легитимирано лице и при спазване на срока по чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Редът за провеждане на дисциплинарните производства в местата за лишаване от свобода е уреден в Глава IX, Раздел II "Мерки за поощрения и дисциплинарни наказания" на ЗИНЗС. В  чл.105, ал.1 ЗИНЗС законодателят е установил задължение на дисциплинарнонаказващия орган да изслуша нарушителя преди да му наложи наказание. В случая, разпоредбата за изслушване на лицето е изпълнена формално. На л.65 по делото е приложен Протокол с вх. № 8816/30.05.2023 г. за изслушване на лишени от свобода на основание чл.105, ал.1 от ЗИНЗС, в който е посочено, че на 29.05.2023г. е проведено изслушване от комисия и началникът на затвора лично е изслушал лишения от свобода относно изготвено предложение за налагане на дисциплинарно наказание „***“. В представения протокол не са отразени конкретните обяснения на лицето. Не е посочено и по кое дисциплинарно производство е проведено изслушване, както и по кое предложение и коя докладна записка. На съда е служебно известно, че спрямо *. Ц.З. са наложени четири отделни наказания „**“ със заповед №№ Л-1754/05.06.2023 г., №  Л-1755/05.06.2023 г.  и № Л-1756/05.06.2023 г., всички за нарушения, свързани с изпълнение на заповед № Л-1478/15.05.2023 г. на Началника на Затвора - ***. При това положение съдът намира, че ответникът не е спазил разписаната от законодателя процедура по изслушване на нарушителя. От така представения протокол не е видно и не се установява по кое дисциплинарно наказание, във вр. с което е издадена съответна заповед е бил изслушан жалбоподателя. Следва да се посочи, че и всички протоколи за изслушване на жалбоподателя на основание чл.105, ал.1 от ЗИНЗС са идентични и с едно и също съдържание, поради което не може да се приеме, че е спазена процедурата по изслушване на жалбоподателя преди налагане на дисциплинарното наказание с оспорената заповед. В случая жалбоподателя е дал писмени обяснения на всяка една от посочените дати в заповедта, но писмените обяснения на затворника са предвидени в чл.89,ал.2 от ППЗИНЗС като част от процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, но те не представляват изслушване на лишения от свобода по см. на чл.105,ал.1 от ЗИНЗС.

           На следващо  място в заповедта липсват мотиви по отношение на срока на наложеното наказание-14 денонощия. Съгласно чл.101,т.7 от ЗИНЗС за дисциплинарното наказание “***“ е предвиден срок до 14 денонощия. В случая на жалбоподателя е наложен максималния срок, като органа не посочва защо приема, че на същия следва да бъде наложено наказание в максималния размер.  Макар и да се приеме, че лицето е отказало да изпълни разпореждане на четири дати посочени в заповедта, то органът следва да изложи мотиви във вр. с налагане на наказанието в максимален размер.

          По изложените съображения оспорената заповед се явява незаконосъобразна като издадена при съществено нарушение на процесуалните правила и следва да бъде отменена.

          При този изход на спора, ГД „Изпълнение на наказанията“, в качеството на юридическото лице, в чиято структура се намира органът, издал акта, следва да бъде осъдена да заплати дължимата държавна такса по делото в размер на 10.00 /десет/ лева.

Съдът намира за основателно искането за заплащане на адвокатско възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя. Според чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

            Във връзка с изложеното следва да се осъди ответника да заплати на * В.К. възнаграждение за оказаната от него безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, определено в размер на петстотин лева на основание разпоредбата на  чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази насока е взето предвид и направеното възражение от ответника, както и фактическата и правна сложност на делото и реално извършените дейности от пълномощника на  жалбоподателя. 

          Водим от горното и на основание чл.111,ал.5 и ал. 6,т.2 от ЗИНЗС, Административен съд - Враца

Р  Е  Ш  И   :

 

ОТМЕНЯ  Заповед рег. № Л-1757/05.06.2023 г. на Началника на Затвора - ***, с която на основание чл. 104, ал. 1 вр. чл. 102, ал. 2 вр. чл.101, т.7 от ЗИНЗС на * Ц.М.З., понастоящем в ***, е наложено дисциплинарно наказание „***.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати по сметка на Административен съд-Враца сумата от 10,00 /десет/ лева – държавна такса по производството.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на * В.П.К., ** № ********** от АК – *** сумата в размер на 500,00 /петстотин/ лева – възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ.

             Решението подлежи на касационно обжалване пред  тричленен състав на  Административен Съд Враца  в  14 дневен срок, считано  от  днес – съгласно чл. 111, ал. 7 от ЗИНЗС.

 

АДМ.СЪДИЯ: