№ 1364
гр. В., 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 47 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20213110117218 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искови претенции с правни квалификации чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД от Й. Д.
П., ЕГН **********, адрес: град Д. ул. „А.С." № 19, ет.2 срещу Община В., адрес: град В.,
бул. „О.П.П. № 43, представлявана от кмета И.П. както следва:
1/ с искане да се осъди Община В., адрес: град В. да заплати на Й. Д. П., ЕГН
********** сумата от 1250 лева, частичен иск от целия в размер на 20 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, представляващи
болки, страдания и неудобства в резултат на настъпило на 15.07.2021 г. увреждане - травма
на ахилесово сухожилие на левия крак в слествие на неподдържан в изправност пътен
участък към детската площадка, находяща се в град В. на ул. „П.Ц.К." № 6-8, представляващ
общинска собственост ведно със законната лихва, считано от датата на деликта - 15.07.2021
г. до окончателното изплащане на сумата;
2/ с искане да се осъди Община В., адрес: град В. да заплати на Й. Д. П., ЕГН
********** сумата от 1865 лева /след извършено изменение по реда на чл. 214 ГПК/,
представляващи претърпени от нея имуществени вреди, изразяващи се в претъпяна загуба -
заплащане на разходи за заплащане на консумативи за лечение, медикаменти, консумативи,
прегледи, болничен престой и рехабилитация в резултат на настъпило на 15.07.2021 г.
увреждане -травма на ахилесово сухожилие на левия крак в слествие на неподдържан в
изправност пътен участък към детската площадка, находяща се в град В. на ул. „Професор
Цани Каляджиев" № 6¬8, представляващ общинска собственост ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 30.11.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
На 15.07.2021 г. около 19.00 часа заедно с внука и дъщеря й се прибирали от детската
площадка, находяща се в град В., ул. „П.Ц.К." № 6-8, пресечна с ул. „М.". Посочва, че
подхода към детската площадка е изграден от тротоарни плочки, които на места са
разместени и създават неравности. Заявява, че държала внука си за ръка като при една от
неравностите левият й крак се приплъзнал от по-високо разположената плочка към по-ниско
1
разположена плочка като изпитала силна, внезапна и остра болка. Усетила изпукване в
областта на ахилесовото сухожилие. С помощта на дъщеря й се прибрала вкъщи, но
забелязала изразена бразда на хлътване в областта на ахилесовото сухожилие, появил се
отток и кожата й посиняла. Било невъзможно да стъпи на пръсти или да ходи. Вечерта не
могла да спи от болка и на следващия ден с помощта на дъщеря си отишла до МБАЛ „М.Д. -
В.", където веднага я приели да оперативно лечение. На 16.07.2021 г. под спинална
анестезия е извършена перкутанна тенография на ахилесовото сухожилие, след което е
поставена превръзка и гипсова имобилизация. Изписана е от болницата на 19.07.2021 г. като
й бил издаден болничен лист за периода от 16.07.2021 г. до 18.08.2021 г. - 4 дни болничен
режим и 30 дни домашен режим. При изписването заплатила сумата от 345 лева за стая и 60
лева за ортопедични консумативи, както и закупила лекарства на стойност 118,30 лева и
проходилка - за сумата от 72 лева. На 13.08.2021 г. заплатила сумата от 95 лева за
ортопедичен консуматив. На 20.08.2021 г. посетила лекарска комисия като за прегледа
заплатила сумата от 20 лева, а освен това й бил издаден болничен лист за периода от
19.08.2021 г. до 17.09.2021 г. Насочена била за извършване на физиотерапия и
рехабилитация, която се извършила в периода 01.09.2021 г. до 24.09.2021 г., за която
заплатила сумата от 560 лева, а също така и за констумативи -еластични ленти на стойност
36 лева. На 24.09.2021 г. отново посетила лекарска комисия, която й издала болничен лист за
периода от 18.09.2021 г. до 17.10.2021 г. като за прегледа заплатила сумата от 20 лева. На
22.10.2021 г. отново посетила лекарска комисия, която продължила болничния лист за
периода от 18.10.2021 г. до 16.11.2021 г. като за прегледа отново заплатила 20 лева. На
18.11.2021 г. отново посетила лекарска комисия, която продължила болничния лист за
периода от 17.11.2021 г. до 16.12.2021 г. като за прегледа заплатила 20 лева. Твърди, че
временната неработоспособност продължава и към настоящия момент. Посочва, че работи
като педиатрична сестра в град Д.и се страхува, че няма да може да се върне на работа.
Претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се във физически и душевни болки и
страдания, уплаха, стрес, социални и битови неудобства. Заявява, че не е налице прогноза за
пълно възстановяване на движенията на левия глезен. Проведената физиотерапия не дала
желания резултат като изпитва болки в левия глезен и пръстите на левия крак, засилващи се
при натоварване, което води до получаване на отток. Болката не рядко се разпростира и до
коляното. Движенията на левия глезен са ограничени. Изпитва постоянен дискомфорт и
общо неразположение. По време на болничния и домашен престой изпитвала силни болки,
което наложило приемането на обезболяващи. Изпаднала в депресия, чувствала се
подтисната, че не може сама да се обслужва. Наложило се близките й и в голяма степен
дъщеря й да се грижи за нея. Загубила нормалния си ритъм на живот. Към настоящия
момент още не е на работа и се чувства неудобно, че е в тежест на околните. Твърди, че
участъкът, където е настъпил инцидента е собственост на общината и последната не е
направила зависещото от нея чрез нейни работници и служители да осигури безопасното
преминаване по участъка към детската площадка, находяща се град В., ул. „П.Ц.К." № 6-8.
Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените в производството
разноски. По реда на чл. 143 ГПК уточнява, че е направила още разходи за лечението като е
заплатила 400 лева за физиотерапия, 70 лева за две посещения на ТЕЛК комисия и
манипулация и 28.70 лева за медикаменти.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.
Оспорва към датата на злополуката на мястото посочено от ищцата да е съществувала
неравност, изискваща ремонт, който да не е извършен своевременно от служители на
Община В.. Не може да се приеме, че тротоарната настилка на мястото на инцидента не е
поддържано съгласно нормативните изисквания. Не са представени доказателства за
наличието на причинна връзка между противоправното деяние на служители на Община В.
и причинените неимуществени и имуществени вреди. Твърди се, че претърпяното от ищцата
увреждане би могло да настъпи и при пълна изправност на поставените плочки. Заявява, че
2
претендираното обезщетение от ищцата е необосновано високо. Твърди, че увреждането не
произтича от виновно бездействие на служители на ответника. Освен това не следва да се
носи отговорност за вредоносни последици настъпили в резултат на случайност, възраст,
невнимание или други обективни обстоятелства. Извършените разходи за лечение излизат
извън рамките на това, което е необходимо за преодоляване на претърпените вреди и не се
наМ.а в пряка причинна връзка с неизпълнение на нормативните задължения на служители
на Община В.. Платените суми надвишават значително покритите здравно -осигурителни
рискове и се дължат на субективно решение на ищцата, поради което не следва да се
поставят в тежест на ответника. Моли за отхвърляне на исковите претенции, а в условията
на евентуалност за намаляване размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди. Претендира присъждането на сторените разноски и прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ищцата.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът констатира следното от
фактическа страна:
От приетата по делото епикриза с ИЗ № 3121/2021 г., издадена от МБАЛ „М.Д. – В.“
ЕООД се установява, че Й. Д. П. е постъпила на 16.07.2021 г. и е изписана на 19.07.2021 г.
Проведено й е оперативно лечение – шев на сухожилие по повод травма на Ахилесовото
сухожилие в ляво на 15.07.2021 г.
Издаден е болничен лист от 19.07.2021 г. от МБАЛ „М.Д. – В.“ ЕООД, от които се
установява, че на Й. Д. П. е предписан болничен лист за периода от 16.07.2021 г. до
18.08.2021 г.
Като писмено доказателство е приета фактура № **********/19.07.2021 г. и касов
бон към нея, издадена от МБАЛ „М.Д. – В.“ ЕООД, от която е видно, че Й. Д. П. е заплатила
345 лева за избор на стая с подобрени общи условия. От фактура № **********/19.07.2021
г., издадена от АМЦСМП „М.Д.“ ЕООД ведно с издадена към нея касова бележка се
установява, че за ортопедични консумативи – гипс и вата, ищцата е заплатила сумата от 60
лева. От същата дата има издадена рецептурна бланка за закупуване на лекарства, които се
установява, че са заплатени от Й.П. на 19.07.2021 г. в размер на 118.30 лева видно от
фактура № **********/19.07.2021 г., издадена от „Елица фарма“ ООД и касова бележка към
него. На 19.07.2021 г. е закупена и проходилка на стойност 72 лева, което се установява от
издадена фактура № *********/19.07.2021 г. и касова бележка към нея в полза на Й.П.. На
13.08.2021 г. от АМЦСМП „М.Д.“ ЕООД ведно с издадена към нея касова бележка се
установява, че за ортопедичен консуматив, ищцата е заплатила сумата от 95 лева. От
фактура № **********/01.09.2021 г., издадена от „Адапт БГ“ ООД ведно с касова бележка
към нея е видно, че П. е заплатила сумата от 36 лева за еластични ленти.
От издаден амбулаторен лист, издаден на 17.08.2021 г. се установява, че Й.П. е
насочена към лекарска консултативна комисия, която е продължила отпуска поради
временната нетрудоспособност за периода от 19.08.2021 г. до 17.09.2021 г., видно то издаден
амбулаторен лист от 20.08.2021 г. и болничен лист от същата дата. За извършения преглед и
издадения болничен лист ищцата е заплатила сумата от 20 лева, видно от фискален бон от
20.08.2021 г.
От амбулаторен лист, издаден на 31.08.2021 г. се установява, че ищцата е насочена
към физиотерапия и рехабилитация. От фактура № 291/24.09.2021 г. ведно с касова бележка
към нея, издадена в полза на П., е видно, че е заплатила сумата от 560 лева за физиотерапия.
От издаден амбулаторен лист, издаден на 24.09.2021 г. и болничен лист от същата
дата се установява, че на Й.П. е продължена временната нетрудоспособност за периода от
18.09.2021 г. до 17.10.2021 г. За извършения преглед и издадения болничен лист, ищцата е
заплатила сумата от 20 лева, видно от фискален бон от 24.09.2021 г. и фактура №
**********/24.09.2021 г., издадена от АМЦСМП „М.Д.“ ЕООД.
3
От издаден амбулаторен лист, издаден на 19.10.2021 г. се установява, че Й.П. е
насочена към лекарска консултативна комисия, която е продължила временната
нетрудоспособност за периода от 18.10.2021 г. до 16.11.2021 г., видно то издаден
амбулаторен лист от 22.10.2021 г. и болничен лист от същата дата. За извършения преглед и
издадения болничен лист ищцата е заплатила сумата от 20 лева, видно от фискален бон от
20.08.2021 г. и фактура № **********/22.10.2021 г., издадена от АМЦСМП „М.Д.“ ЕООД.
От издаден амбулаторен лист, издаден на 12.11.2021 г. се установява, че Й.П. е
насочена към лекарска консултативна комисия, която е продължила временната
нетрудоспособност за периода от 17.11.2021 г. до 16.12.2021 г., видно то издаден
амбулаторен лист от 18.11.2021 г. и болничен лист от същата дата. За извършения преглед и
издадения болничен лист ищцата е заплатила сумата от 20 лева, видно от фискален бон от
20.08.2021 г. и фактура № **********/18.11.2021 г., издадена от АМЦСМП „М.Д.“ ЕООД.
От издаден амбулаторен лист, издаден на 17.12.2021 г. се установява, че Й.П. е
насочена към лекарска консултативна комисия, която е продължила временната
нетрудоспособност за периода от 17.12.2021 г. до 10.01.2022 г., видно от издаден
амбулаторен лист от 17.12.2021 г. и болничен лист от същата дата. За извършения преглед и
издадения болничен лист ищцата е заплатила сумата от 20 лева и за извършена манипулация
в размер на 30 лева, видно от фискален бон от 17.12.2021 г. и фактура №
**********/17.12.2021 г., издадена от АМЦСМП „М.Д.“ ЕООД.
От издаден амбулаторен лист, издаден на 14.01.2022 г. се установява, че Й.П. е
насочена към лекарска консултативна комисия, която е продължила временната
нетрудоспособност за периода от 11.01.2021 г. до 11.03.2022 г., видно то издаден
амбулаторен лист от 18.02.2022 г. и болничен лист от същата дата, както и медицински
протокол от 17.12.2021 г. и решение на ТЕЛК от 11.02.2022 г.. За извършения преглед и
издадения болничен лист ищцата е заплатила сумата от 20 лева, видно от фискален бон от
18.02.2022 г. и фактура от същата дата, издадена от АМЦСМП „М.Д.“ ЕООД.
От приетите като писмени доказателства амбулаторни листи от 12.01.2022 г.,
17.01.2022 г. и 01.02.2022 г. се установява, че ищцата е насочена за физиотерапия и
рехабилитация, за което е заплатила сумата от 400 лева видно от издадена фактура №
468/31.01.2022 г. и фискален бон към нея.
На 17.01.2022 г. е издадена рецептурна бланка за закупуване на лекарства в полза на
Й.П., които са закупени и са на стойност 28.70 лева, видно от издаден фискален бон от
18.01.2022 г.
По делото е прието заключение по назначената СМЕ, от което се установява, че
механизмът на получаване на травмата е рязко изпъване на триглавия мускул на
подбедрицата и може да се получи по описания в исковата молба начин. В резултат на
травмата ищцата е получила руптура /скъсване/ на лявото Ахилесово сухожилие наложило
оперативно зашиване. След операцията лечението е протекло с гипсова имобилизация за 35
дни с последваща рехабилитация и физиолечение. Към момента лечението е завършило,
цялостта на сухожилието е възстановена, ставите са раздвижени. При рязка смяна на
времето и при по – големи физически натоварвания е възможно да има болки в областта.
Руптурата на Ахилесовото сухожилие обуславя трайно затруднение на функцията на левия
крайник за повече от два месеца. Лечението е продължило осем месеца и е завършило с
оздравяване. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че при изследване в спокойно
състояние движенията в глезенната става са в пълен обем, но когато тръгне има нещо като
спирачка, поради тази причина се получава и едно леко накуцване, което е възможно да се
преодолее с течение на времето, тъй като съединителната тъкан има едно качество – тя с
течение на времето се свива. Това става след около две години, така че има още до
завършване на този процес, но сухожилието е зараснало. Води се като оздравяла, защото
този процес настъпва бавно като човек не може нито да го ускори, нито до го забави. За
4
съжаление тези неща никога не се поправят на 100%, това се дължи на естеството на
увреждането. Тези неща се подобряват малко от малко, но няма да направят сухожилието
като ново.
Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката И. П. С.а,
дъщеря на ищцата, която посочва, че средата на лятото, около 19-19.30 часа ищцата вървяла
заедно с внучето си по пътечката между детската площадка и ул. „Ц.К.“ пред свидетелката, а
тя изоставала, за да затвори вратичката на детската площадка, когато видяла несвойствено
движение от страна на майка си, което й причинило болка, тъй като приплъзнала крака си,
тъй като пътеката е неравна. До дома на свидетелката се прибрали бавно като преценили да
изчакат до сутринта, но крака се подул, посинял и много я болял. Завела я до най-близката
болница – М.Д., където след проведен преглед от ортопед се установило, че следва да я
приемат по спешност, тъй като имала скъсан ахилес. Стояла в болницата три дни, на
четвъртия я изписали с гипс. След това се наложило да търсят лекарствата, които й
изписали, а също така и трябвало да закупят проходилка. След като се прибрали
свидетелката започнала да я гледа, докато се научи да се придвижва с проходилката и да
пристъпва. Вечерта не спяла, а през деня придрямвала. Заявява, че при ходенето до тоалетна
е следвало да й помага със ставането и сядането, както и при къпането. Взели специален
стол, на който може да сяда. Това продължило повече от месец, след което сменили гипса с
лонгета. Налагало се приема болкоуспокояващи, които пък дразнели корема, но тя трябвало
да търпи. На 45-тия ден започнала физиотерапия. През ден свидетелката я водила на
физиотерапия. Повлияла се добре от процедурите, докато пак не започнал да оттича крака,
което наложило поставянето на локално болкоуспокояващо. Всички ги уверявали, че ще се
оправи до 5-6 месеца, но тъй като състоянието й не се подобрява я изпратили на ТЕЛК и й
продължили болничния с още два месеца. Преди инцидента ищцата е била жизнен,
енергичен и работещ човек, който живее в град Д. След инцидента се наложило да живее със
свидетелката в град В., тъй като тук се случил инцидента и тук се провеждала
физиотерапията, а и до дома й в град Д.имало много стъпала, което й повлияло зле
психически. Изпаднала в депресивно състояние – плачела през цялото време, че се налага
дъщеря й да я гледа вместо тя да й помага. Тежи й това, че няма да се върне на работа, тъй
като няма да издържи 12 часовите дежурства, тъй като след като извърви 500 м се налага да
почива. Свидетелката уточнява, че инцидентът се е случил на подхода от ул. „Ц.К.“ към
детската площадка, където са бетонни плочки, които са неравни. Площадката е пред един
дълъг блок като това е единственият подход към площадката.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, съдът констатира
следното от правна страна:
Отговорността на ответника по предявения частичен иск с правно основание чл. 49
ЗЗД е гаранционно-обезпечителна. Същият носи отговорност заради виновните действия
или бездействия на своите работници и служители, на които е възложил извършването на
определена работа. Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт,
елементите на който са деяние (действие или бездействие), вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка между противоправното деяние и вредата, и вина.
Съгласно чл. 64, ал.2 от Наредба № 1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за
устройството и безопасността на площадките за игра поддържането и контролът на
площадките за игра, на подходите към тях и на съоръженията и елементите им се извършват
от техните стопани. В параграф 1, т.6 от допълнителната разпоредба на горепосочения
нормативен акт е дадена легална дефиниция на понятието "Стопанин на площадка за игра",
според което това е собственик, наемател или концесионер на поземления имот или на
сграда или на част от сграда, на чиято територия е разположена площадката за игра. С оглед
обстоятелството, че територията, на която е разположена детската площадка е собственост
5
на община В., който факт не се оспорва, то същата се явява и стопанин на площадката за
игра и следователно е задължена да поддържа и подходът към нея. От съвкупния анализ на
събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви,
последователни и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал,
се установява, че подходът към процесната площадка е бил неподдържан като плочките са
неравни.
От приетите писмени доказателства и събраните гласни доказателства, които съдът
цени като последователни и конкретни, съответстващи на останалия събран по делото
доказателствен материал, както и от приетото по делото заключение по назначената
Съдебно медицинска експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена и
обективна, а и от приетите писмени доказателства се доказва, че е налице деяние,
изразяващо се в бездействие на служители на Общината - липсата на поддържане подхода
към детската площадка, наМ.аща се в град В., ул. "Проф. Ц.К." № 6-8, пресечна на ул. "М.",
което е станало причина за реализиране на процесния инцидент на ищеца, на 15.07.2021 г., и
в резултат на което е настъпило травматичното увреждане – руптура – скъсване на
Ахилесово сухожилие, наложило оперативно зашиване, с оглед на което настъпват
имуществени и неимуществени вреди за ищеца. Същите се наМ.ат в причинно – следствена
връзка с бездействието на Общината да отстрани неравност на подхода към детската
площадка, поради което следва да се ангажира отговорността ѝ по чл. 49 ЗЗД.
Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди следва да бъде
определен при съблюдаване принципа на справедливостта, закрепен в чл. 52 ЗЗД.
Въведеният от закона критерий не е абстрактен, а е детерминиран от редица обективно
съществуващи обстоятелства, сред които актуалната икономическа ситуация в страната,
общественото възприемане на справедливостта, характерът на уврежданията, възрастта на
пострадалия, прогнозите за възстановяване, времето, изминало от увреждането, положените
от пострадалия усилия за преодоляване на последиците и др. В този смисъл е
Постановление на Пленума на Върховния съд 4/1968 г.
В настоящия случай от съвкупния анализ на приетите по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че за периода от инцидента до 11.03.2022 г. ищцата се е
наМ.ала в отпуск поради временна нетрудоспособност поради настъпилата злополука –
травма на ахилесовото сухожилие. След 11.03.2022 г. същата е започнала за ползва натрупан
отпуск като към датата на устните състезания последната се наМ.а в отпуск, с оглед
приетите по делото гласни доказателства, които съдът кредитира, при съобразяване
разпоредбата на чл. 172 ГПК. Следователно след датата на инцидента 15.07.2021 г. до
настоящия момент Й. Д. П. не се върнала към трудовото си ежедневие с оглед
упражняваната от нея професия като медицинска сестра. От СМЕ, която съдът кредитира
като компетентно изготвена и съответстваща на останалия събран по делото доказателствен
материал се установява, че за настъпилото травматично увреждане е било необходимо
оперативно лечение като след неговото приключване, същото е продължило с гипсова
имобилизация за 35 дни с рехабилитация и физиолечение. Към настоящия момент лечението
е завършено, цялостта на сухожилието е възстановена, ставите са раздвижени, но е налице
накуцване, което може да се преодолее след около две години, поради което има още до
завършване на този процес като тези травми не се поправят на 100 %, но няма да направят
сухожилието като ново. Следователно към датата на устните състезания, ищцата не се е
възстановила от полученото травматично увреждане, а и увреденото сухожилие няма да е
като ново предвид проведената интервенция. Установява се, че в началото след
оперативното лечение П. се е нуждаела от чужда помощ при извършване на елементарните
ежедневни дейности, наложило се е да се премести да живее с дъщеря си в град В., за да има
човек, който да и помага. Тази оказвана помощ е повлияла негативно на ищцата в
психологичен план, тъй като вместо тя да помага на дъщеря си при отглеждането на
детенцето й се наложи самата тя да бъде обгрижвана.
6
С оглед така установеното при съблюдаване възрастта на ищеца /67 г. към датата на
инцидента/, броя на телесните увреждания – скъсване на Ахилесовото сухожилие наложило
оперативна интервенция, последващото лечение с гипсова имобилизация за 35 дни,
необходимостта от болничен престой и необходимостта от рехабилитация и физиотерапия,
неотложната нужда в началото от помощ при извършване на ежедневните дейности,
обстоятелството, че се наложило да ползва проходилка, накуцващата походка къв настоящия
момент, както и това че не се предвижда 100 % възстановяване на такъв тип травми и
невъзможността да упражнява професията си повече от девет месеца и фактът, че е налице
промяна в характера и чувството за себеоценка, доколкото се е наложило да бъде
обгрижвана от дъщеря си вместо тя да й полага на нея, съдът счита, че справедлив размер на
обезщетението е сумата от 20 000 лв. С оглед гореизложеното предявената частична искова
претенция следва да се уважи в заявения размер. Процесната сума подлежи на присъждане
ведно със законната лихва датата на деликта – 15.07.2021 г.
От съвкупния анализ на представените по делото писмени доказателства се
установява, че размера на претърпените имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна
загуба, са в размер общо на 1865 лева, от които 345 лева за болничен престой, 560 лева за
лекарства, консумативи и извършена манипулация, както и 960 лева за физиотерапия.
Същите се наМ.ат в причинно следствена връзка с настъпилото увреждане – травма на
ахилесово сухожилие. С оглед гореизложените мотиви исковата претенция относно
претърпените имуществени вреди следва да се уважи в цялост в заявения размер ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда. Не са
представени доказателства от страна на ответника във връзка с наведените от него
възражения относно недължимостта на обезщетението за претърпените имуществени вреди,
поради което същите остават недоказани.
По отношение на разноските:
Двете страни в производството са поискали присъждане на сторените в настоящото
производство разноски. Ищецът претендира заплащането на сумата от 780 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък по
чл. 80 ГПК, 400 лева – депозит за вещи лица и 124,60 лева – заплатена държавна такса.
Направено е възражение от страна на ответника досежно размера на претендираното
адвокатско възнаграждение, поради което съдът дължи произнасяне по отношение на
същото. При съблюдаване на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения следва, че дължимото възнаграждение е в размер
на 813,66 лева с ДДС. С оглед гореизложеното съдът наМ.а, че направеното възражение се
явява неоснователно. На основание изложените мотиви в тежест на ответника следва да се
възложат разноски в размер на 1304,60 лева, на основание чл. 78 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД Община В., адрес: град В.,
бул. „О.П.П. № 43, представлявана от кмета И.П. да заплати на Й. Д. П., ЕГН **********,
адрес: град Д. ул. „А.С." № 19, ет.2 сумата от 1250 лева, частичен иск от целия в размер на
20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди,
представляващи болки, страдания и неудобства в резултат на настъпило на 15.07.2021 г.
увреждане - травма на ахилесово сухожилие на левия крак в слествие на неподдържан в
изправност пътен участък към детската площадка, находяща се в град В. на ул. „П.Ц.К." №
6-8, представляващ общинска собственост ведно със законната лихва, считано от датата на
деликта - 15.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата
7
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД Община В., адрес: град В.,
бул. „О.П.П. № 43, представлявана от кмета И.П. да заплати на Й. Д. П., ЕГН **********,
адрес: град Д. ул. „А.С." № 19, ет.2 с искане да се осъди Община В., адрес: град В. да
заплати на Й. Д. П., ЕГН ********** сумата от 1865 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от нея имуществени вреди, изразяващи се в претъпяна загуба - заплащане на
разходи за заплащане на консумативи за лечение, медикаменти, консумативи, прегледи,
болничен престой и рехабилитация в резултат на настъпило на 15.07.2021 г. увреждане-
травма на ахилесово сухожилие на левия крак в слествие на неподдържан в изправност
пътен участък към детската площадка, находяща се в град В. на ул. „П.Ц.К." № 6¬8,
представляващ общинска собственост ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 30.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ГПК, Община В., адрес: град В., бул. „О.П.П. № 43,
представлявана от кмета И.П. да заплати на Й. Д. П., ЕГН **********, адрес: град Д. ул.
„А.С." № 19, ет.2 сумата от 1304,60 лева, представляваща сторени от ищеца разноски в
настоящото производство
УКАЗВА на Община В., адрес: град В., бул. „О.П.П. № 43, представлявана от кмета
И.П., че може да заплати на Й. Д. П., ЕГН **********, адрес: град Д. ул. „А.С." № 19, ет.2
присъдените суми чрез пощенски запис с адрес: град Д. ул. „А.С.“ № 19, ет.2
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд, град В. в двуседмичен срок
от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8