Номер 32519.10.2020 г.Град Разград
Окръжен съд – РазградПърви въззивен граждански състав
На 19.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно
гражданско дело № 20203300500231 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД чрез пълномощник против
Разпореждане № 692/ 19. 08. 2020 г. по ч. гр. д. № 367/ 2020 г. по описа на Кубратския
районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит България“
ЕООД в частта за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Т. А. Г. за
сумата 34, 96 лв. договорно възнаграждение за периода 10. 02. 2019 г. до 31. 07. 2019 г.,
сумата 20, 26 лв. лихва за забава за периода 11. 02. 2019 г. датата на изпадане на длъжника в
забава до 31. 07. 2019 г. – датата на предсрочната изискуемост; сумата 41 лв. лихва за забава
за периода 31. 07. 19 г. до 17. 08. 20 г. Жалбоподателят твърди, че разпореждането в тези
части е незаконосъобразно. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания
акт, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано пред РС Кубрат по депозирано заявление от
„Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу Т. А. Г. за сумата 250 лв. неплатена главница,ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението, сумата 282, 92 лв. възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, за сумата 34, 96 лв. договорно възнаграждение за периода 10. 02. 2019
г. до 31. 07. 2019 г., сумата 20, 26 лв. лихва за забава за периода 11. 02. 2019 г. датата на
изпадане на длъжника в забава до 31. 07. 2019 г. – датата на предсрочната изискуемост;
сумата 41 лв. лихва за забава за периода 31. 07. 19 г. до 17. 08. 20 г., 30 лв. такса по Тарифа
за извънсъдебно събиране на вземането за периода 25. 02. 19 г. до 31. 07. 19 г ., деловодни
разноски 25 лв. за държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
1
С обжалваното разпореждане, районният съд е оставил без уважение заявлението на „Профи
кредит България“ ЕООД в частта за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу Т. А. Г. за сумата 34, 96 лв. договорно възнаграждение за периода 10. 02. 2019 г. до
31. 07. 2019 г., сумата 282, 92 лв. възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги,
сумата 20, 26 лв. лихва за забава за периода 11. 02. 2019 г. датата на изпадане на длъжника
в забава до 31. 07. 2019 г. – датата на предсрочната изискуемост; сумата 41 лв. лихва за
забава за периода 31. 07. 19 г. до 17. 08. 20 г.
Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема
следното: Частната жалба е частично основателна. Според изменението на ГПК /ДВ. бр.
100/2019 г. /- чл. 7, ал. 3, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящият договор. Заявлението е
подадено след изменението на чл. 410, ал. 3 от ГПК и в съответствие с него заявителят е
приложил договора за потребителски кредит, приложенията му и общите условия. При
съобразяване на спецификите на едностранното и формално заповедно производство,
редовното заявлението следва да представя също и конкретно и ясно изложение на
индивидуализиращите вземането елементи - основание, от какво произтича, фактическите
обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. Разпоредбата на чл.
411, ал. 2, т.2 и т. 3 от ГПК задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение,
когато вземането произтича от договор с потребител, искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е
налице обоснована вероятност за това.
Съдът споделя установената съдебната практика, която приема, че сделката противоречи на
добрите нрави, ако с нея се договарят необосновано високи цени, неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелстване на друг, със сделката се цели недобросъвестна
конкуренция, използва се монополно положение, за да се наложи на другата страна
неизгодно условие, както и че уговорка за лихва надвишаваща трикратния размер на
законната лихва е противна на добрите нрави. (В този смисъл решение № 906/30.12.2004 г.
по гр. дело № 1106/2003 г., ІІ г. о., ВКС, решение № 378/ 18.05.2006 г. по гр. дело №
315/2005 г., ІІ г. о., ВКС, решение № 1270/ 09.01.2009 г. по гр. дело № 5093/ 2007 г., ІІ г. о.,
ВКС, определение № 901/ 10.07.2015 г. по гр. дело № 6295/ 2014 г., ІV г. о., ВКС и др.). В
случая, определеният в договора размер на ГЛП 35, 60 % противоречи на добрите нрави,
тъй като значително надхвърля нормалния и справедлив размер на възнаграждението на
кредитора за това, че е предоставил свои парични средства за ползване от потребителя,
както и адекватния размер на всички останали разходи, които кредиторът е направил, прави
и ще реализира като съпътстващи предоставянето, обслужването и възстановяването на
кредита, но които се заплащат от кредитополучателя. Уговореният размер на
възнаградителна лихва надвишава значително законната лихва /над нейния трикратен
размер/, поради което и клаузата е нищожна поради противоречие с добрите нрави. В
процесния договор е посочен годишен процент на разходите 41, 36 % , но не е ясно нито
2
какво включва, нито как е формиран. Несъобразяването на договора с изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК също представлява самостоятелно основание по чл. 22 ЗПК за
недействителност, до какъвто правен извод е достигнал и районният съд.
Според разрешенията, дадени от ОСГТКВКС в ТР № 3/27.03.2019 г. по т. д. № 3/2017 г.,
размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична
сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост
до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според
клаузите на договора преди изменението му. Следователно договорната лихва до датата на
предсрочната изискуемост следва да не бъде присъдена, тъй като е уговорена въз основа на
нищожна клауза.
С настъпване на предсрочната изискуемост, договорът се прекратява и от този момент се
дължи лихва за забава. От датата на настъпване на предсрочната изискуемост 31. 07. 2019
г. до датата на подаване на заявлението 17. 08. 20 г. се дължи законната лихва. При
съобразяване на разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП, заявлението следва да бъде
уважено за претендирания размер от 41 лв. дължима лихва за този период.
Въззивната инстанция споделя изложения довод в частната жалба, че в производството по
чл. 410 ГПК преценката на съда е сведена само до изложените от заявителя факти. В това
производство, съдът издава заповед за изпълнение само въз основа на твърденията на
заявителя, без да е необходимо да се представят документи, доказващи вземането. С новата
ал. 3 на чл. 411 от ГПК е въведено изключение, когато вземането произтича от договор,
сключен с потребител, към заявлението да се прилагат договорът, ако е в писмена форма,
заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако
има такива. В рамките на исковото производство заявителят и длъжникът излагат
твърденията си и представят доказателства за съществуването или несъществуването на
задължението, за което е издадена заповед за изпълнение. Изисквания за удостоверяване на
изискуемостта на вземането са въведени в производството по издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, съобразно разпоредбата на чл. 418, ал. 3 ГПК, за разлика от
производството по чл. 410 от ГПК.
По изложените съображения, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в
отхвърлителната му част, досежно сумата от 41 лв. дължима лихва за периода от 31. 07.
2019 г. до датата на подаване на заявлението 17. 08. 20 г., а в останалата му част е
обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ Разпореждане № 692/ 19. 08. 2020 г. по ч. гр. д. № 367/ 2020 г. по описа на
Кубратския районен съд В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение заявлението на
„Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу Т. А. Г. за сумата 41 лв. лихва за забава за периода 31. 07. 19 г. до 17. 08. 20 г. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
Да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза
на „Профи кредит България“ ЕООД срещу Т. А. Г. , ЕГН ********** за заплащане на
сумата 41 лв. дължима лихва за периода от 31. 07. 2019 г. до датата на подаване на
заявлението 17. 08. 20 г.
Изпраща делото на РС Кубрат за издаване на заповед за изпълнение за горната сума.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 692/ 19. 08. 2020 г. по описа на Кубратския районен съд
в останалата обжалвана част.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4