Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….…….…./02.08.2021г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание,
проведено на девети юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТАНЯ КУНЕВА
при секретар Мариана Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията,
гр.д. № 7154 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на Д.С.Т. и Г.С.Л. срещу А.Т.И., А.К.А., и Д.А.И., с
която са предявен иск с правно основание чл. 34 от ЗС, с които се претендира
допускане на делба на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, ведно с построена в имота къща и плевник, находящо се в с. * с площ от
2.900кв.м., парцел УПИ *, при съседи: улица, имоти - пл. №-*
В исковата молба се
твърди, че ищците са наследници на *А.,
починала на 26.03.2020г. Излага се, че със саморъчно завещание, обявено с
Протокол за обявяване на саморъчно завещание с per. №
*/18.04.2016г., д.№ 8/2016г. на нотариус № *, наследодателката
*, починала на 04.06.2014 г., завещала на *А., А.Т. и
Д.И., собственото си дворно място, ведно с построена в имота къща и плевник, находящо се в с. * с площ от 2.900кв.м., парцел УПИ *, при
съседи: улица, имоти - пл. №-* Твърди се, че процесният
недвижим имот е придобит от *въз основа покупко-продажба, обективирана в нотариален */1995 г. от 17.11.1995 г.
по време на брака ѝ с А.Т.И.. Твърди се, че ответниците
А.И. като съпруг и А.А. като едноутробна сестра, са
наследници по закон на починалата *и притежават права в съсобствеността. Твърди
се, че ответникът Д.И. е наследник по завещание, поради което делбата
следва да се осъществи и спрямо него. Претендира се допускане на делба между съделителите, като ½ ид.ч.
за ищците и ½ ид.ч. за ответниците
А. *и Д.И..
В срока за отговор по чл. 131 ГПК
ответникът
А.А. депозира писмен отговор, с който излага
становище за недопустимост, евентуално неоснователност на предявения иск.
Намира, че не притежава наследствени права в имуществото на * Иванова, тъй като цялото ѝ останало след нейната смърт имущество
е предмет на саморъчно завещание в полза на другите двама ответници.
Сочи, че запазена част от имуществото в размер на ½ ид.ч.
има само съпруга А.И., като тя няма право на запазена част и не следва да
участва в делбата. Моли за прекратяване, евентуално отхвърляне на иска за делба
спрямо нея. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ответницата чрез
адв. С. поддържа депозирания отговор и претендира отхвърляне на иска за делба.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК
ответникът
А.Т.И. депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност
на предявения иск. Не се оспорва, че със саморъчно завещание на *в полза на А.И.,
Д.И. и *А., е завещано дворно място, ведно с
построена в имота къща и плевник, находящи се в *.
Настоява се, че като наследник по закон в качеството му на съпруг притежава
запазена част в размер на ½ ид.ч. от откритото
наследство, като едноутробната сестра А.А. не разполага
с такава. Намира, че останалата част от
наследството следва да се разредели съгласно направеното завещание. Намира за
неясно претендирания от ищците размер на дяловете в
съсобствеността. Моли се за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез адв.
Б., поддържа отговора на исковата молба и направеното оспорване. С писмена
молба от 01.04.2021г. уточнява, че претендира възстановяване на запазена част.
Настоява се, че наследодателката е можела да се разпорежда само с ½ ид.ч. от имота, тъй като е бил в режим на СИО, а за
останалата ½ ид.ч. той разполага със запазена
част в размер на ½ ид.ч.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК
ответникът
Д.А.И. депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност
на предявения иск. Настоява се, че имотът, предмет на саморъчното завещание, е
придобит въз основа покупко-продажба по време на брака между *и А.И., поради
което е станал съпружеска имуществена общност, независимо, че името на съпруга И.
не фигурирало в нотариалния акт. В тази връзка се поддържа, че само ½ ид.ч. от имота е собственост на наследодателката
*, с която е можела да се разпореди чрез завещание. Намира, че само съпругът А.И.,
но не и едноутробната сестра А.А., разполага със
запазена част от наследството на *, поради което останалата част следва да се
разпредели между наследниците по завещание. Намира за неясно разпределението на
квотите в съсобствеността относно направеното завещание и претендираните
от ищците. Моли се за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът чрез адв. Б. поддържа
направените оспорвания.
Настоящият съдебен състав на ВРС, като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Не
е спорно между страните, а и от представеното удостоверение за наследници № */02.06.2020
г., издадено от община *, се установява, че А.И. като съпруг и А.А. като едноутробна сестра,
са наследници по закон на починалата на 04.06.2014 г. * *.
Не се спори, а и видно от удостоверение
за наследници № 29963/23.03.2020 г., издадено от община Варна, наследници по закон на *А.,
починала на 26.03.2020г. са Д.С.Т. и Г.С.Л..
Видно от удостоверение
за сключен граждански от 06.10.1993 г. * К.А.-* и А.Т.И., са сключили граждански брак на посочената дата,
като съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга си „*“.
От представения по делото договор за покупко-продажба, обективиран
в нотариален */1995 г. от 17.11.1995 г., се установява, че *е придобила по време на брака ѝ с А.Т.И., дворно място, ведно с
построена в имота къща и плевник, находящо се в с. *
с площ от 2.900кв.м., парцел УПИ *, при съседи: улица, имоти - пл. №-*
Липсва спор между страните, че
*се е разпоредила за след смъртта си със саморъчно завещание, обявено с
протокол с per. № */18.04.2016г., д.№ 8/2016г. на
нотариус № *, в полза А.И., Д.И. и *А., като е
завещала в полза на съпруга си А.И. и заварения си син Д.И.
партерен етаж от жилището, находящо се в *, обл. * С.“ и на
племенницата си **първия надпартерен етаж от
жилището, дворното място по ½ ид.ч. за **и ½ ид.ч. общо за А.И. Д.И..
Видно
от справката по вписванията на Служба по вписванията за периода от 1993 г. * не
притежава други недвижими имущества към датата на смъртта си.
По
делото е приета съдебно-техническа експертиза, съобразно която процесният недвижим имот, съставлява урегулиран поземлен
имот УПИ *, като кадастралните граници на ПИ *съвпадат с регулационните
граници на парцела, границите на имота са материализирани на място от бетонни
колове и оградна мрежа и съответстват на
кадастралните граници. Съобразно заключението построената двуетажна жилищна
сграда не е нанесена в плана, като паянтовата сграда – плевник съответства на
отразената паянтова сграда с навес в западната част на постройката и с навес в
южната и част. Вещото лице подробно описва помещенията и квадратурата на
помещенията в двуетажната жилищна сграда.
По
така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Производството е за делба във фазата по допускането.
За установяване основателността на
иска за делба следва да се установи, че страните по делото са съсобтвеници на заявените недвижими имоти, въз основа на
твърдения придобивен способ и обема на притежаваните
от тях права в съсобствеността на всеки от тях. Делбата не създава
съсобственост, а ликвидира вече възникналата такава въз основа на проявилите се
в обективната действителсност юридически факти.
В
случая не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото
доказателства, че с договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален */1995 г. от
17.11.1995 г., *е придобила по време на брака си с А.Т.И.,
дворно място, ведно с построена в имота къща и плевник, находящо се в с. * с площ от 2.900кв.м., парцел УПИ *, при
съседи: улица, имоти - пл. №-*
Не се спори, че бракът между наследодателката *и А.И. е сключен на 06.10.1993 г., поради което приложимия закон по отношение на имуществата
придобити от съпрузите, е Семейният кодекс от 1985 г.
Съгласно разпоредбата на
чл. 19 от СК /от 1985 г. отм./ вещите и правата
върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на
брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи
независимо от това, на чие име са придобити, като приносът се предполага до
установяване на противното.
В
случая процесните недвижими имоти са придобити от наслеодателката по възмезден начин /договор за
покупко-продажба/, като презумпцията на закона за наличие на принос на другия
съпруг не е опровергана, респ. не са наведени твърдения и не са представени
доказателства за наличие на пълна или частична трансформация на лично имущество
при придобиването им. Следователно, независимо, че в нотариален */1995 г. от 17.11.1995 г. като преобретател
е вписан единствено съпругата Иванова, по силата на закона процесните
вещи са станали общо притежание на двамата съпрузи. По аргумент от чл. 27 от СК
/1985 г. отм./, при прекратяване на съпружеската имуществена общност, дяловете
на съпрузите в общността са равни, поради което всеки от двамата съпрузи е
притежател на ½ ид.ч.част от имуществото.
С оглед изложеното съдът намира, че наследодателката
*е била собственик на ½ ид.ч. от дворно
място, ведно с построена в имота къща и плевник, с които е можела и да се
разпорежда в случай на смърт, като останалата ½ ид.ч.
е лично притежание на съпруга А.И., получена в резултат на прекратената
имуществена общност след смъртта на съпругата.
Не е спорно между страните,
както и ищците заявяват, че цялото имущество на наследодателката
*се изчерпва с притежавания от нея дял в процесните
дворно място и построените в него сгради, поради което представеното по делото
завещание, от което страните черпят права има характер на универсално завещателно разпореждане в случай на смърт, като придава
качеството на наследници на лицата, които се ползват от него.
Видно от универсалното
завещание *се е разпоредила с имуществото си, като е посочила, че ½ ид.ч. се получава от *А., а ½ ид.ч.
от А.И. и Д.И..
Съгласно удостоверението за
наследници на * Иванова, наследници по закон на същата са съпруга ѝ А.И. и едноутробна сестра – А.А.. Предвид наличието на универсално завещателно
разпореждане обаче, в което сестрата на наследодателката не е включена и по
аргумент от чл. 28 от ЗН, съгласно която с право на запазена част разполагат
само родителите, низходящите и съпругът, съдът намира, че ответницата А.А. не притежава права в наследството на наследодателката
* Иванова, поради което и същата следва да бъде изключена от делбата и искът
спрямо нея да бъде отхвърлен.
Съгласно трайната съдебна практика
обявяването на саморъчното завещание по реда на чл. 27 от ЗН по искане на
лицето, ползващо се от завещателните разпореждания, е
израз на приемане на наследството от негова страна и демонстрира намерението
му, желанието да се приеме завещаното имущество /в този смисъл решение №
106/2014/08.01.2015 г. на ВКС по гр.д. № 2654/2014 г., II г.о./
Не е спорно, че ищците са наследници на *А., като завещанието в нейна
полза е било обявено на 18.04.2016 г. по реда на чл. 27 ЗН, т.е. няма съмнение,
че тя е приела наследството по силата на завещателното разпореждане, което по
силата на наследственото правоприемство е преминало в
патримониума на ищците по делото след нейната смърт.
Във връзка с направеното завещание ответникът
А.И. е направил възражение по чл. 30, ал. 1 ЗН, което съдът намира за
основателно.
Съобразно разпоредбата на чл. 30 ЗН във вр. с чл. 28-29 ЗН „разполагаемата част“ от наследството е
всичко онова от наследството, която не е запазена част. Запазената част от
наследството е онова имущество от наследството, което законът „пази“ за
низходящите, родителите и съпруга и с което едно физическо лице не може да се
разпорежда чрез завещателни разпореждания за след
своята смърт или дарения приживе. А доколкото е налице такова разпореждане, за
лицата, посочени в чл. 28, ал. 1 ЗН възниква субективното потестативно
право да искат по съдебен път намаляване на безвъзмездното разпореждане до
размера на своята запазената част, определен в чл. 29 ЗН.
Както се коментира по-горе, процесното завещателно
разпореждане от 12.10.2001 г. е относно цялото имущество на завещателката
* К. и е универсално такова по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН, поради което не е
необходимо лицето, което упражнява потестативното
право за възстановяване на запазена част да е приел наследството по опис по
аргумент от чл. 30, ал. 2 ЗН и т. 4 от Тълкувателно решение № 3/19.12.2013 г.
на ВКС по тълк.д. № 3/2013 г., ОСГК.
С оглед универсалния характер на завещателното
разпореждане и поради това че наследството на *се изчерпва с процесия имот
/обявено за безспорно между страните с доклада по делото на основание чл.
146, ал. 1, т. 4 ГПК/ не се налага формиране на наследствена маса по реда на
чл. 31 ЗН. Разпоредбата е приложима спрямо заветите по чл. 16, ал. 2 ЗН,
каквато не е настоящата хипотеза. Чрез универсално завещание, което придава
качеството наследник на лицето, в полза на което е направено, завещателят се
разпорежда с цялото или с дробна част от цялото си имущество и при заявено
искане за възстановяване на запазена част от наследството не се формира маса по
реда на чл. 31 ЗН, тъй като всички имущества, права и задължения на
наследодателя, посочени в тази разпоредба, се включват в завещателното
разпореждане и след смъртта на наследодателя не остават свободни имущества, от
които лицата по чл. 28, ал. 1 ЗН биха могли да получат онова, което съставлява
тяхната запазена част от наследството.
Съобразно чл. 29, ал. 3 от СК запазената част на съпруга е
1/2, когато наследява сам, като под понятието „сам“, законодателят е вложил
смисъла, че съпругът наследява с наследници, които не разполагат с право на
запазена част /в този смисъл и ППВС №1/26.05.1984 г./.
Ето защо, доколкото не е спорно, че съпругът наследява с трето лице
/наследниците на *А., която не е сред лицата със запазена част/, както с
наследник по завещание, което няма родство с наследодателя /Деян И./, намира,
че А.И. разполага с ½ ид.ч. запазена част от
наследството на съпругата, с което тя не е могла да се разпорежда.
Съобразно чл.20 от ЗЗД, приложим на основание чл. 44 от ЗЗД и досежно едностранните волеизявления, каквото е саморъчното
завещание, при тълкуване на волеизявлението следва да се тълкува действителната
воля на страната.
В случая наследодателката *е имала намерение да
се разпореди с цялото си имущество, като го подели по равно между племенницата
си **от една страна и съпругът си А.И. и неговия син Деан И. – от друга страна.
Разпределението на етажите от сградата, както и на дворното място сочат волята
на съделителката да подели по равно имуществото си
между двете групи лица, като конкретното посочване на части от сградата и
дворното място би могло да се съобразява само при извършване на делбата, но не
и във фазата на допускането ѝ
относно дяловете на съделителите. Ето защо, на
практика със завещателното разпореждане, с което * е разпоредила, че завещава
½ ид.ч. от имуществото си на **и ½ ид.ч. общо на Диян И. и А.И., същата е разпоредила, че 2/4 ид.ч. от имуществото ѝ получава *и по ¼ ид.ч. са за Диян и А..
Преживелият съпруг обаче разполага със запазена част от ½ ид.ч. от имуществото на своята наследодателка, поради което
за възстановяване на неговата запазена част е необходима още ¼ ич.д., с което му е накърнена запазената част и до този
размер (от ¼ ид.ч.) следва да бъде намалено
завещателното разпореждане в полза на *Токушева.
Както се коментира по-горе имуществото на наследодателката
* е било в размер на ½ ид.ч. от процесните имоти, поради което след намаляване на
завещателното разпореждане и възстановяване на запазената част, съпругът И.
следва да получи въз основа на завещанието 2/8 ид.ч.
от имуществото ѝ (2/4х1/2), Д.И. 1/8 ид.ч, а *А.
– 1/8 ид.ч. Останалата 4/8 ид.ч.
от имотите (дворно място и сгради) е лична собственост на съпруга И. от
прекратената имуществена общност.
По силата на наследственото правоприемство
квотата на наследодателя *следва да се раздели по колена
по равно между нейните наследници или
ищците се легитимират като собственици на 1/16 ид.ч.
всеки.
С оглед горното делбата на процесните недвижими
имоти – дворно място, ведно с построената в него жилищна сграда и плевник, след
извършеното възстановяване на запазена част следва да се допусне при следните
квоти: 12/16 ид.ч. за А.И., 2/16 ид.ч.
за Деан И., 1/16 ид.ч. за Д.Т. и 1/16 ид.ч. Г.Л.. Искането за поставяне в общи дялове на някои от
съделителите е въпрос относим
към втора фаза на делбата, като във
фазата на допускане следва да е налице яснота относно размера на собствеността
на всеки от съделителите, участващи в делбената маса.
На основание чл.355 от ГПК разноски на съделителите не следва да се
присъждат.
С оглед изхода на спора
и извода за неоснователност на иска за делба спрямо нея, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК в полза на ответника А.К.А. следва да се присъдят сторените
разноски за адвокатско възнаграждение. Срещу така направеното искане за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е релевирано
възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно с оглед
обстоятелството, че претендираното възнаграждение от
600лв. е в минималния размер съобразно чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения. Ето защо ищците следва да бъдат осъдени
да заплатят сумата от 600лв. на ответницата А.К.А..
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
НАМАЛЯВА завещателното разпореждане
по универсалното саморъчно завещание от 12.10.2001 г., обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание с per. № */18.04.2016г., д.№ */2016г. на
нотариус № *, направено от наследодателката *, ЕГН **********,
починала на 04.06.2014 г., в полза на *А., ЕГН **********, с ¼ идеална
част от завещаното имущество, собственост на наследодателката
– ½ ид.ч. от дворно
място, ведно с построена в имота къща и плевник, находящо
се в с. * с площ от 2.900кв.м., парцел УПИ *, при съседи: улица, имоти - пл. *, за допълване на
запазената част на съпруга А.Т.И., ЕГН **********, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН.
ВЪЗСТАНОВЯВА ¼ идеална част от запазената част на А.Т.И., ЕГН **********, от наследството на съпругата му *, ЕГН **********, починала на 04.06.2014 г., накърнена с универсалното
завещание от 12.10.2001 г. върху описания по-горе недвижим имот.
ДОПУСКА делба между съделителите Д.С.Т., ЕГН **********, Г.С.Л.,
ЕГН **********, А.Т.И., ЕГН ********** и Д.А.И., ЕГН **********, на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, ведно с построена в имота къща
и плевник, находящо се в с. * с площ от 2.900 кв.м.,
парцел УПИ *, кв. *, при съседи: улица, имоти -
пл. * при следните квоти: 12/16 ид.ч. за
А.Т.И., 2/16 ид.ч. за
* А.И., 1/16 ид.ч.
за Д.С.Т. и 1/16 ид.ч.
Г.С.Л., на
основание чл. 34 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ
иска
на Д.С.Т., ЕГН **********, с адрес *** и Г.С.Л., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу А.К.А., ЕГН **********, с адрес ***, за делба на следния
недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, ведно с
построена в имота къща и плевник, находящо се в с. *
с площ от 2.900кв.м., парцел УПИ *, при съседи: улица, имоти - пл. *, на основание чл.
34 от ЗС.
ОСЪЖДА Д.С.Т., ЕГН **********,
с адрес *** и Г.С.Л., ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят на А.К.А., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 600лв. /шестстотин лева/,
представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се
връчи на страните на основание чл.7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :