Решение по дело №15990/2018 на Районен съд - Варна

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О      Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            18.07.2019 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски районен съд,  гражданско отделение, на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в  открито съдебно заседание в състав:

                                                                                        

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар Ана Ангелова, като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов, гражданско дело №  15990 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

            Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6, с която претендира да бъде прието за установено по отношение на И.Н.С., ЕГН **********, с адрес ***, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. №  12230/2018г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумата от 92,80 лева - дължимо възнаграждение за доставени мобилни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от 16.03.2016 год. за период от 01.05.2016г - 30.09.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.08.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, както и да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 452,98 лева - 21 лизингови вноски за период 06.2016 - 02.2018г. по Договор от 16.03.2016г. за  лизинг на устройство  „Самсунг Галакси А 5“.

В исковата молба се сочи, че между ищецът и ответникът били сключени договор от 16.03.2016 год за далекосъобщителни услуги с предпочетен номер *********и Договор от 16.03.2016г. за   лизинг на устройство  „Самсунг Галакси А 5“. По тези договори ищецът бил изрядна страна, а ответникът не заплатил дължимото възнаграждение за ползвани услуги и уговорени лизингови вноски за предоставеното мобилно устройство, за които са издадени фактури с №**********/01.06.2016г.; №**********/01.07.2016г.; №**********/ 01.08.2016г.; №**********/01.10.2016г. и кредитно известие №**********/ 01.09.2016г. Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник. В проведеното по делото на 11.07.2019г. открито съдебно заседание представител на ответника или упълномощено от него лице не се е явил, като ищеца, чрез процесуалния си представител е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение. С протоколно определение от същата дата искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК предпоставки – ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, както и общите основания за постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени в чл. 239 ал.1 от ГПК - на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.

Съдът намира, че от приложените към исковата молба и приети по делото писмени доказателства – ч.гр.д. 12230/2018г.; копия от:  договор за мобилни услуги за предпочетен номер ++359********* от 16.03.2016г. с общи условия на ,,Т.Б.“ ЕАД; информационен бюлетин на услугите предлагани от Telenor; договор за лизинг от 16.03.2016г.; запис на заповед за сумата от 473,57 лв. от 16.03.2016г.; декларация – съгласие от 16.03.2016г.; приложение–ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 16.03.2016г.; документ за самоличност; фактури за предоставени мобилни услуги № **********/01.06.2016г.; №**********/01.07.2016г.; №**********/01.08.2016г.; №**********/01.09.2016г.; № **********/01.10.2016г.,   се установява   съобразно изискването на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на исковете с правно основание 422 вр. чл. 415 ГПК и чл. 79 ал.1 ЗЗД.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според доказателствата за реалното им извършване - вносни бележки за държавни такси и авокатско възнаграждение, са в общ размер от 255 лв. Следва да се присъдят и разноските по заповедното производство в размер на  205 лева.

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

                                                       

Р   Е   Ш  И

 

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6 и И.Н.С., ЕГН **********, с адрес ***, че съществува  присъденото с издадена по ч.гр.д. №  12230/2018г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане ДО РАЗМЕР НА сумата от 92,80 лева - дължимо възнаграждение за доставени мобилни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от 16.03.2016 год. за период от 01.05.2016г - 30.09.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.08.2018 год. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА на основание чл. 79 ЗЗД И.Н.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6   сумата от 452,98 лева - 21 лизингови вноски за период 06.2016 - 02.2018г. по Договор от 16.03.2016г. за лизинг на устройство „Самсунг Галакси А 5“.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК  И.Н.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на   „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от 255 лева, представляващи разноски по настоящото дело и 205 лева разноски по ч.гр.д. № 12230 /2018г. по описа на ВРС.

 

Решението на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.

 

   

РАЙОНЕН СЪДИЯ: