№ 160
гр. Варна, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на седми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна П. Петрова
Членове:Светла В. Даскалова
Станчо Р. Савов
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
в присъствието на прокурора Зл. Ат. Зл.
като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223100600445 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда № 22, постановена от ВРС
на 02.02.2022 г. по НОХД № 4708/2021 г., с която подсъдимата ЗДР. М. К.,
ЕГН ********** е призната за виновна за това, че в периода от м. май 2019 г.
до м. юли 2021 г. включително, в гр. Варна, след като била осъдена с Решение
-ми
№ 1039/13.03.2019 г. по гр. д. № 8951/2018 г. по описа на ВРС, 8 и състав, в
сила от 09.04.2019 г. да издържа свои низходящи – сина си Н. Г. Г., роден на
хх.хх.хххх г. и дъщеря си Ем. Г. Г., родена на хх.хх.хххх г., чрез техния баща
и законен представител Г.Н.Г., съзнателно не изпълнила това свое задължение
в размер на повече от две месечни вноски – 27 /двадесет и седем/ месечни
вноски по 200 /двеста/ лв. или общо 5 400 /пет хиляди и четиристотин/ лв. за
Н. Г. Г. 27 /двадесет и седем/ месечни вноски по 170 /сто и седемдесет/ лв. или
общо 4 590 /четири хиляди петстотин и деветдесет/ лв. за Ем. Г. Г., всичко на
обща стойност 9 990 /девет хиляди деветстотин и деветдесет/ лв -
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. За това престъпление на основание чл.
183, ал. 1 вр. чл. 58а , ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 от НК й било наложено наказание
„пробация“ в следната съвкупност от пробационни мерки: - на основание чл.
42А, ал. 2, т. 1 от НК - "задължителна регистрация по настоящия адрес" за
срок от шест месеца, с периодичност два пъти седмично. - на основание чл.
42а, ал. 2, т. 2 от нк - "задължителни периодични срещи с пробационен
служител" за срок от шест месеца. - по чл.42а, ал. 2, т. 4 от нк – „включване в
програма за обществено въздействие” за срок от шест месеца.
1
В жалбата на подсъдимата, чрез нейният защитник, инициирала
настоящето въззивно производство се навеждат оплаквания, че присъдата е
неправилна, незаконосъобразна и необоснована, тъй като неправилно е
приложен материалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо,
като счита, че същото не съответства на целта на генералната и специалната
превенции, визирани в НК.
Според защитата остава недоказана формата на вина- пряк умисъл, като се
излага факта, че заплащането на издръжка в размер на 200 лева не сочи към
пряк умисъл, а към невъзможност за заплащане на пълният размер на
издръжката. Изразява се пълно несъгласие с постановената присъда с доводи,
че подсъдимата полага грижи за децата си и проявява явен интерес и
заинтересованост към децата си и техните потребности. Помага със съвети
разговори. Поддържа непрекъснат контакт и с двете си деца. Подпомага ги,
закупува и необходими за ежедневието и училището пособия, което обаче не
се отчита от бащата същият депозира жалби до ВРП против майката, дори и в
период, в който имат договорка за забава и/или даване на парични средства от
нея за потребности от първа необходимост.
В съдебно зъседание се пледира се за отмяна на първоинстанционната
присъда и за постановяване на друга такава, която оправдава подсъдимата
или признае З.К. за виновна и да не й се наложи наказание или в условията на
алтернативност да се измени присъдата на първоинстанционния съд и да се
постанови друга такава, като се освободи подсъдимата от наказателна
отговорност и да й се наложи наказание по реда на чл.78а от НК, към
минимума.
Според прокурора квалификацията на деянието е правилна. Становището
му е, че в случая разпоредбата на чл.78а от НК е приложима.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, дадените обяснения на
подсъдимата, показанията на свидетелите и след обстоен анализ на
доказателствата по делото, прие за установена следната фактическа
обстановка:
Свид. Г.Н.Г. и подс. ЗДР. М. К. сключили граждански брак през м. юни
2004 г. На хх.хх.хххх г. се родил синът им Н. Г. Г., а на хх.хх.хххх се родила
дъщеря им Ем. Г. Г.. С Решение № 2763/22.06.2015 г. по гр.д. № 914/2015 г.
по описа на ВРС, 7ми състав бракът на свидетеля и подсъдимата бил
прекратен с развод. Със същото решение било одобрено споразумение,
според което упражняването на родителските права по отношение на децата
Н. и Ем. било предоставено на бащата - свид. Г.Н.Г., а подс. ЗДР. М. К. била
осъдена да заплаща месечна издръжка в полза на децата Н. и Ем., в размер на
90 лв. за всяко дете.
С Решение № 1039/13.03.2019 г. по гр.д. № 8951/2018 г. по описа на ВРС, 8-
и състав размерът на дължимата от подс. К. издръжка бил изменен, както
следва: за детето Н. Г. Г. издръжка в размер на 200 лв., считано от 23.07 2018
п до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, с
падеж до 5-о число на месеца, за който се дължи за детето Ем. Г. Г. издръжка
в размер на 170 лв., считано от 23.07.2018 г. до настъпване на основание за
нейното изменение или прекратяване, с падеж до 5-о число на месеца, за
2
който се дължи. Решение № 1039/13.03 2019 г. влязло в законна сила на
09.04.2019 г.
Свид. Г.Н.Г. и децата Н. и Ем. живеели на адрес: гр. Варна, ул.А. Н." No 18.
Подс. К. била запозната с влязлото в сила Решение № 1039/13.03.2019, но
въпреки това не заплащала дължимата издръжка в пълния й размер. От
приобщените по делото извлечения от банковата сметка на свид. Галин
Гавраилов е видно, че от м. май 2019 г. до м. май 2021 г. подс. ЗДР. М. К. е
заплащала всеки месец (в повечето случаи без да спазва датата на падежа)
издръжка в общ размер 200 лв. с пояснението, че това е издръжка по 100 лв.
за всяко от двете деца. За м. септември 2019 г. е превела сумата от 390 лв.,
което е пълният размер на издръжката за двете деца и платила 20 лв. повече.
За месеците март 2020 г., април 2020 г., декември 2020 г., януари 2021 г., юни
2021 г. и юли 2021 г. не плащала издръжка.
По този начин за периода от м. май 2019 г. до м. юли 2021 г. включително,
в гр. Варна, подс. ЗДР. М. К. съзнателно не изпълнила задължението си за
плащане на издръжка на сина си Н. Г. Г. и на дъщеря си Ем. Г. Г., чрез техния
баща и законен представител Г.Н.Г., в размер на повече от две месечни
вноски - 27 месечни вноски по 200 лв. за Н. Г. Г. и 27 месечни вноски по 170
лв. за Ем. Г. Г. или общо 9990 лв.
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд, проведено на
02.02.2022 г. в съдебната зала се е явил свид. Г.Г.- баща на децата и бивш
съпруг на подс. К.. Същият заявил, че към него момент подсъдимата е
заплатила цялата сума за процесния период за издръжка на двете деца.
Видно от изложеното въззивната инстанция възприема фактическа
обстановка, идентична на тази, установена от първоинстанционния съд.
Първоинстанционният съд е приел за установена гореизложената
фактическа обстановка на база обективен анализ на всички събрани по делото
доказателства, включително самопризнанията на подсъдимата и e направил
законосъобразен извод, че осъществяването на престъплението е доказано
по безспорен начин.
Деянието е осъществено от подсъдимата чрез бездействие – в
продължителен период от време – 27 месеца тя не е заплащала дължимите за
децата й месечни издръжки.
Съгласно разпоредбата на ал.3, деецът не се наказва, ако преди
постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и
не са настъпили други вредни последици за пострадалия.” За целта е нужно,
след като се предяви обвинението на дееца, той да плати и да представи
разписката за плащането на органа на досъдебното производство или на съда.
Тази разпоредба обаче не може да бъде приложена повторно.
В настоящия случай, видно от материалите по делото - с постановления на
ВРП от 11.07.2016 г. и от 24.04.2018 г. водените срещу подсъдимата
наказателни производства за извършено престъпление по чл. 183 ал.1 от НК ,
а именно – по ДП № 39/2016 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-Варна и
по ДП № 430/2018 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-Варна, са
прекратени на основание чл.183 ал.3 от НК, поради заплащане на дължимата
3
издръжка след образуване на наказателното производство.
Съгласно задължителните указания на Върховния съд на Република
България, дадени с Тълкувателно решение №19 от 27.03.1974 г. по н.д. №
12/1974 г., нормата на чл.183, ал.3 от НК може да се прилага освен от съда и
от прокуратурата със съответно постановление за прекратяване на
наказателното производство.
Предвид гореизложеното и правилно първоинстанционният съд е отказал
да приложи нормата на чл.183, ал.3 от Н,К с оглед разпоредбата на чл. 183
ал.4 от НК повторното прилагане на привилегията на нормата на чл. 183 ал.3
от НК е недопустимо.
Настоящия въззивен състав счита, че първоинстанционния съд е оценил
правилно детайлите по повдигнатото обвинение, като е направил
законосъобразен извод за извършено от подсъдимата престъпление
наказуемо по чл.183 ал.1 от НК.
Неправилно обаче, с оглед заплащане на цялата сума за процесния период
от страна на подсъдимата, съдът е отказал да приложи разпоредбата на чл.78а
от НК. За освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание са налице всички предпоставки -
престъплението е умишлено и предвиденото за него наказание е лишаване от
свобода до една година, а настъпили съставомерни имуществени вреди са
възстановени, като подсъдимата не е осъждана за престъпление от общ
характер и не е освобождавана от наказателна отговорност.
Настоящата инстанция намира за справедливо определянето на минимален
размер на административното наказание глоба с оглед наличието само на
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Въззивният съд намира, че с административно наказание глоба, определена
в минимален размер ще изпълнят целите на генералната и специалната
превенции в този смисъл и присъдата следва да бъде изменена.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 22, постановена от ВРС на 02.02.2022 г. по
НОХД № 4708/2021 г., както ОСВОБОЖДАВА подс.ЗДР. М. К. от
наказателна отговорност и й се налага административно наказание глоба в
размер на 1000 лева за извършеното от нея деяние, наказуемо по чл.183, ал.1
от НК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
На основание чл.340, ал.2, предл.2 от НПК да се уведомят писмено
4
страните за изготвяне на настоящото решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5