Решение по дело №2741/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 382
Дата: 13 април 2021 г. (в сила от 13 април 2021 г.)
Съдия: Мария Райкинска
Дело: 20201000502741
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 382
гр. София , 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Съдия:Катерина Рачева
при участието на секретаря Павлина И. Христова
като разгледа докладваното от Въззивно гражданско дело № 20201000502741
по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 3630/22.06.2020 г. по гр.д. № 381/2019 г. по описа на СГС, І-19
състав е осъдено ЗД „БУЛ ИНС” АД, на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на Д.
Е. Б. сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лв. - обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 07.01.2018 г. в гр. София, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 09.02.2018 год. до окончателното й
изплащане като искът е отхвърлен за горница до пълния предявен размер от 70 000 лв.
като неоснователен.
Ищцата Д. Е. Б. е депозирала въззивна жалба вх. № 71256/17.07.2020 г., с която
обжалва първоинстанционното решение в частта, с която искът и е отхвърлен за
горницата над 20 000 лева до 50 000 лева и по отношение лихвата за забава върху тази
сума, както и относно разноските. Жалбоподателката поддържа, че СГС неправилно е
приложил установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост и е определил занижено
обезщетение. Същото не било съобразено и с практиката на по-високостепенните
съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в сходни случаи и
не преценил в тяхната съвкупност тежестта на претърпените от ищцата телесни
увреждания и последиците за здравословното й състояние. Първостепенният съд не
взел предвид и увеличените нива на застрахователно покритие, нито икономическата
конюнктура в страната. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение в
обжалваната част и да й бъдат присъдени всички разноски за двете инстанции, като за
първата инстанция бъдат присъдени 2030 лева.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ответника ЗД „Бул Инс“ АД, в който се изразява становище за нейната
неоснователност.
1
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищцата Д. Е. Б. е твърдяла в исковата си молба, че на 07.01.2018 г., около 17.15
часа, на ул. „Самоковско шосе“ с посока на движение към кв. „Панчарево“, в гр. София
настъпило ПТП между лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № *******, управляван от В.
А. и насрещно движещия се автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № СА8813ХВ,
управляван от О. С.. Вина за пътния инцидент имал водачът на лек автомобил „Пежо“,
който управлявал същия с несъобразена с пътните условия скорост. Ищцата
пострадала като пътник в лек автомобил „Пежо“, като получила фрактура на горното
рамо на лява пубисна кост, мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание, контузия
на главата париетално вдясно, контузия на меките тъкани на главата с рана вдясно
парието-темпорално, контузия на гръден кош, контузия на гърди и дясно рамо с
охлузвания. Имала непълен и непоследователен спомен за травмата, оплаквала се от
главоболие, световъртеж, повишена светлочувствителност, повишена
раздразнителност, сънливост. Била приета в болница с тридневен престой, а след
изписването й от лечебното заведение й бил предписан лечебно-охранителен
двигателен режим респ. постелен режим за 35-40 дни. Увредата причинила на ищцата
болки и страдания, както и затруднения в битовото й обслужване. Същата дала
негативно отражение върху психиката и социалния й живот.
Ищцата е искала от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество ЗД „Бул Инс“ АД, като застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” на водача на лек автомобил „Пежо 206”, да й заплати сумата от 70 000 лв.
– обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените й
травматични увреждания, ведно със законната лихва от 18.01.2018 г. до окончателното
изплащане.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е депозирал писмен отговор, в който е оспорвал
основателността на предявения иск, като е посочил, че вече е определил и изплатил
обезщетение в размер на 3000 лева, което адекватно репарирало претърпените вреди.
При условията на евентуалност е заявил и възражение за съпричиняване с твърдение,
че ищцата се е возила без поставен предпазен колан.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента следва да се установят две групи факти. От една страна трябва да се
установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в
качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на
застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от
сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл .45, ал.1 от ЗЗД -
2
извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са настъпили в
причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения
размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на чл.45,
ал.2 от ЗЗД оборима презумция. Застрахователят отговаря в обема и до размера, в
който отговаря застрахования водач.
Пред въззивната инстанция не е спорно настъпването на ПТП и вината на водача
на лек автомобил Пежо 206 – В. А., наличието на валидна негова застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество, както и че Д.Б. е получила в
причинна връзка с ПТП установените пред СГС травми. Спорен е размерът на
справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, като
пред въззивната инстанция не се поддържа направеното от ответника възражение за
съпричиняване.
Пред първата инстанция във връзка с размера на обезщетението са събрани
писмени доказателства, разпитан е свидетел и е изслушано заключение на СМЕ.
Въз основа на събраните медицински документи и след личен преглед, извършен
на 04.03.3030 г. е изслушано заключение на СМЕ, изготвено от д-р П. П. –
неврохирург. Той е посочил, че при ПТП ищцата е получила черепно-мозъчна травма
със следните компоненти: мозъчно сътресение, контузия в дясна слепоочно-теменна
област на главата с разкъсно-контузна рана, контузия на гръдния кош без рентгенови
данни за счупване на ребра и хемо- или пневмоторакс, както и травма на опорно-
двигателния апарат, изразяваща се в счупване на горното рано на лява пубисна
/срамна/ кост на таза. Възстановителният период за мозъчното сътресение е бил в
рамките на 3-5 седмици, а за счупването на пубисната кост възстановяването е в
границите на 2-3 месеца, от които 30 дена на легло, след което раздвижване с
проходилка. Поради липсата на данни за усложнения вещото лице е приел, че
лечението на мозъчното сътресение е приключило успешно, без усложнения. Напълно
възстановена и фрактурата на пубисната кост. По време на възстановяването от
счупването на пубисната кост ищцата е изпитвала интензивни болки през първите 10
дни и по-слаби до 20 дни. Болки са възможни и по-късно при студено и влажно време и
при продължително ходене.
Разпитаният свидетел В. С. А., с когото ищцата живее на семейни начала, е
посочил, че след ПТП, настъпило на 07.01.2018 г. , Д. била неадекватна, но не в
несвяст. В болницата имала болки предимно в таза, той и други роднини й помагали.
Тя не можела да става да пие вода, да се храни и да ходи до тоалетна. Била на легло и
някой трябвало да й помага. След като я изписали, около две седмици била на легло.
След това била с проходилка някъде до края на март. След като оставила
проходилката, малко накуцвала, като с времето това отминало, но при влажно и
студено време изпитвала болка. След ПТП станала неспокойно, изнервена, трудно се
говорело с нея. Започнала да получава паник-атаки.
При така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият
състав намира следното:
При така събраните доказателства, относно размера на дължимото се на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди, при приложение нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът
намира следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968г. на
3
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна в константната съдебна
практика на ВКС (обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК
напр. решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г.
по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др.) се приема, че при определяне на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във
всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и
установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В мотивите
на решението си, съдът следва конкретно да посочи същите обстоятелства и да
обоснове значението им за размера на неимуществените вреди.
Като съобрази установените с писмени доказателства, свидетелски показания и
СМЕ увреждания и последиците от тях, и свързаните с тях физически и психически
болки и страдания на ищцата, техния вид, интензитет и продължителност, обусловени
от вида и тежестта на уврежданията, възрастта на ищцата при ПТП – 22 г. – възраст,
която се характеризира с много динамичен начин на живот; обстоятелството, че
ежедневието на ищцата е било рязко променено; че е търпяла силни болки около десет
дни след ПТП и значителни още десет дни, като впоследствие болки се появяват при
лошо време и при натоварване; че около месец е била на легло заради фрактурата на
пубисна кост и изцяло е имала нужда от чужда помощ за елементарни ежедневни
нужди, включително хигиенни; че заради мозъчното сътресение поне три седмици е
следвало допълнително да спазва ограничаващ лечебно-охранителен и диетичен режим
(да избягва умствена дейност, да се пази от шум и светлина, да не гледа телевизия, да
не пие кофеинови напитки и др.); продължителността на основния лечебен и
възстановителен период – около 3 м., лимитите на застрахователните обезщетения и
икономическите условия в страната към 2018 г. и като се съобрази принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът намира, че размерът на
адекватната обезвреда на претърпените от ищцата неимуществени вреди от ПТП е
50 000 лева. Ето защо е основателно възражението на жалбоподателката, че
първоинстанционният съд не е съобразил принципа на справедливостта и й е присъдил
занижено обезщетение.
По делото са представени доказателства обаче, че по време на
първоинстанционното производство на ищцата са изплатени 3000 лева от
застрахователя, поради което застрахователят дължи да заплати още 47 000 лева.
Поради достигане от въззивния съд до изводи относно размера на дължимото се
обезщетение, различни от изводите на СГС, първоинстанционното решение следва да
бъде отменено в частта, в която искът е отхвърлен за сума над 20 000 лева до 47 000
лева и потвърдено в останалата обжалвана част.
Допълнителното обезщетение следва да бъде присъдено ведно със законната
лихва от 09.02.2018 г. до окончателното изплащане.
4
По разноските: При този изход от спора право на разноски в настоящото
производство имат и двете страни съобразно защитения материален интерес
Тя не е направила такива. Била е обаче е представлявана безплатно от адв. Г. Й..
Видно от представения договор за правна помощ от 20.10.2020 г., представителството е
при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. При защитаван интерес от 30 000 лева
минималният размер съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 1180 лева, от които, съобразно защитения материален интерес му се
дължат 1062 лева.
Въззиваемото дружество е заплатило адвокатско възнаграждение в размер на
2 500 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 30.03.1021 г., от които
му се дължат (няма данни да е заплащан ДДС върху тази сума) 250 лева.
За първата инстанция на адв. Й. следва да бъдат присъдени още 1278.57 лева
(съобразно искането за 2030 лева общо за първата инстанция).
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която на
застрахователя са присъдени разноски над 1112.64 лева до присъдените 2 418.58 лева.
Застрахователят следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да
заплати по сметка на СГС още 1080 лева, а по смета на САС – 540 лева – държавна
такса.
Водено от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3630/22.06.2020 г. по гр.д. № 381/2019 г. по описа на СГС,
І-19 състав в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен от Д.Е. Б.
против ЗД „Бул Инс“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 07.01.2018 г. за сума над 20 000 лева до 47 000 лева, както и в
частта, в която на ЗД „Бул Инс“ АД са присъдени разноски за сума над 1112.64 лева
до присъдените 2 418.58 лева и вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на Д.Е. Б., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. София, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 85, ет.
2, ап. 6, допълнително над присъдените й от СГС 20 000 лева, още 27 000 (двадесет и
седем хиляди) лева - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
07.01.2018 г., ведно със законната лихва от 09.02.2018 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3630/22.06.2020 г. по гр.д. № 381/2019 г. по описа
на СГС, І-19 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на адв. Г. Й. Й., гр.
София, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 85, ет. 2, ап. 6 сумата 1062 лева
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за въззивното производство и още
1278.57 лева – адвокатско възнаграждение за първата инстанция, допълнително към
вече присъденото му от СГС.
ОСЪЖДА ЗАД ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
5
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати в бюджета на
съдебната власт по сметка на САС сумата 540 лева – държавна такси и по сметка на
СГС – допълнително 1080 лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
6