Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 01.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и четвърти октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Маргарита Стергиовска
при секретаря Ив. Велчева, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 447 по описа за 2019
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по чл.145 и сл. от АПК, във вр.чл.172, ал.5
от ЗДвП и е образувано по депозирана жалба от Р.Ф.Ю., с ЕГН **********
***, чрез адв. Кр. А. от ШАК против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №19-1729-000085/23.08.2019 г. на Началник РУ Шумен при
ОДМВР – Шумен.
В жалбата се изразява несъгласие с издадената заповед, като оспорващият
счита, че същата е издадена при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и материалния закон. Твърди, че
спорните факти са останали неизяснени.
С оглед наведените доводи е отправено искане до съда за отмяна на
процесната заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът – началникът на РУ – Шумен се представлява от юриск. С., която
оспорва жалбата и иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита, че
заповедта за налагане на ПАМ е издадена при спазване
на административнопроизводствените правила и в съответствие с
материалния закон и неговата цел. Твърди, че са налице всички признаци на състава,
които налагат издаването на ЗППАМ по чл.171, т.2а б.”а” от ЗДвП. Сочи, че
принудителната административна мярка няма санкционен характер и не
изисква задължително наличието на вина у този, спрямо когото ще бъде приложена.
ПАМ се прилага не заради извършеното нарушение, а заради евентуални щети от
него, които следва да бъдат спрени и/или
предотвратени.
Шуменският административен съд, като взе предвид
становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна
:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за
обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
Със заповед №19-1729-000085/23.08.2019 г. началникът на
РУ при ОДМВР – Шумен е наложил на Р.Ф.Ю., с ЕГН ********** *** „принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок
от 6 месеца, считано от 23.08.2019 г. чрез отнемане на СРМПС № ********* и 1
брой рег. табела № Н 0258 К. Принудителната административна мярка е
наложена на основание чл.171, т.2а б. А от ЗДвП за това, че на 02.08.2019г.,
около 10.00 часа, на път първи клас I-2 до разклона за с.
Мадара в посока от гр. Шумен към АМ „Хемус“ Ю. управлявал собственият си
мотопед Даелим Сити Плюс с рег. *******без да притежава СУ на МПС. След подаден
ясен и своевременен сигнал със стоп-палка тип „МВР“ не спрял на посоченото място
от контролния орган, а продължи в посока АМ „Хемус“.
От показанията на св. И. се установява, че преминавайки покрай полицейският
екип водачът е намалил, но не спрял. Била извършена справка по регистрационният
номер на превозното средство и било установено, че собственик е Р.Ф.Ю..
От даденото от Ю. обяснение е видно, че същият не притежава СУ на МПС, но
понякога управлявал мотоциклета. За дата 02.08.2019 г. заявил, че не е
управлявал мотоциклета, както и не го е преотстъпвал на друго лице.
В декларация по чл.188 от ЗДвП посочил, че не може да посочи кой е
управлявал мотоциклета.
От данните по административната преписка се установява, че на 23.08.2019 г.
срещу водача е съставен АУАН серия Д №0261963 за това, че на 02.08.2019г., около
10.00 часа, на път първи клас I-2 до разклона за с.
Мадара в посока от гр. Шумен към АМ „Хемус“ Ю. управлявал собственият си
мотопед Даелим Сити Плюс с рег. *******без да притежава СУ на МПС. След подаден
ясен и своевременен сигнал със стоп-палка тип „МВР“ не спрял на посоченото
място от контролния орган, а продължи в посока АМ „Хемус“.
Прието е, че водачът е извършил нарушение на чл.150 и чл.103 от ЗДвП, като
едновременно със съставянето на акта са иззети: СРМПС № ********* и 1 брой рег. табела
№ Н 0258 К.
Видно от приложена по делото справка /л.25 от делото/, мотоциклета е
собственост на оспорващия.
От материалите по административната преписка се установява, че със заповед
№ 372з-1525/04.06.2019г. на директора на ОД на МВР - Шумен, издадена на основание
чл.172, ал.1 от ЗДвП, началниците на РУ при ОД на МВР – Шумен, с правомощия на
територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР – Шумен
са оправомощени да прилагат принудителни административни
мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът намира от правно страна следното :
Обжалваната заповед е издадена от компетентно длъжностно лице по смисъла на
чл.172, ал.1 от ЗДвП, в кръга на предоставените му правомощия съгласно заповед
№ 372з-1525/04.06.2019г. на директора на ОД на МВР - Шумен, доколкото
нарушението, за което е издадена ПАМ, е извършено на територията на община Шумен. Актът
съдържа необходимите реквизити и при издаването му не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Посочени са
фактическите основания за издаване на заповедта, като са описани датата, часа и
мястото на извършване на нарушението, регистрационният номер и марката на
управляваното МПС, данните за неговия собственик, трите имена и ЕГН на лицето,
което е управлявало МПС, както и това, че лицето не притежава свидетелство за
управление на МПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от
него МПС. Актът е постановен в писмена форма, подписан е от издателя си и
съдържа изложени фактически и правни основания за издаването му, поради което е
надлежно мотивиран. Спазени са изискванията на чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК относно формата му, тъй като обективира ясно волята на
административния орган, позволява да бъде упражнено правото на защита на
жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност
на административния акт.
Заповедта е издадена и в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на
закона.
Разпоредбата на чл.171 от ЗДвП предвижда, че за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат предвидените в закона принудителни
административни мерки, една от които е прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство без да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС
- за срок от 6 месеца до една година – т.2а, б.“а“, предл.последно на
чл.171 от ЗДвП (редакция, ДВ, бр.2/2018г., в сила от
03.01.2018г.). Следователно единствените правнорелевантни факти
за налагане на ПАМ по този текст са: лицето, на което се налага мярката, да е
собственик на МПС и да е управлявало МПС, като към момента
на управлението не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. В
случая всички тези обстоятелства са налице.
Хипотезата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП предвижда, че
принудителната административна мярка се налага именно на собственика, който
управлява МПС без необходимото
свидетелство за управление.
Формата на изпълнителното деяние и вината на собственика на МПС са без
правно значение за прилагане на обжалваната мярка, защото нейното основно
предназначение е да преустанови извършването на нарушението и да предотврати
настъпването на вредни последици от деянието независимо от това кой е неговият
автор и срещу кого е съставен АУАН. Производството по налагане на
административно наказание е различно по вид и правни последици от
производството по налагане на принудителна административна мярка, като авторът
на нарушението в случая е и субект на принудителната административна мярка. АУАН
е съставен срещу водача, който е и собственик, защото той е извършител на
нарушението по чл.150 от ЗДвП, следователно, мярката е приложена спрямо
жалбоподателя, защото той е собственик
на процесното МПС.
В случая няма спор, че Ю. е собственик на мотоциклет с рег. № Н 02 58 К.
Спорът се свежда дали на посочената дата и час оспорващият е управлявал МПС без
да притежава свидетелство за управлението му.
По делото бяха разпитани свидетели, водени от страните, чиито показания се
различават съществено: от показанията по полицейските служители се установява,
че водачът не е спрял за проверка, като справка за управляваното МПС е
извършена по регистрационният му номер. Установен бил собственика-оспорващия в
настоящото производство и доколкото последният не посочил лице, което на
посочената дата и час е управлявало мотоциклета, то на осн. чл.188 ал.1 от ЗДвП
е привлечен към административнонаказателна отговорност.
Свидетелят М., вуйчо на оспорващия сочи, че извършва ремонтни дейности на
къщата на Ю. и на тази дата мотоциклета е бил в дома на оспорващия, като
последният е бил с колата на друг негов роднина. За същите обстоятелства
свидетелства и св. А., също работник в дома на оспорващия.
Съдът не кредитира с доверие тези показания, доколкото свидетелите са в
близки отношения с оспорващия – първият му е роднина, и двамата полагат труд и
получават за това заплащане от оспорващия. Техните показания коренно се
различават от установената фактическа обстановка в АУАН и доколкото е налице
редовно съставен акт, то съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП установените факти се
ползват с материална доказателствена сила до оборването им, което в случая не е
сторено.
Съгласно чл. 3, ал. 3 и чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от ЗБЛД свидетелството за
управление на МПС е официален свидетелстващ документ, който с обвързваща
материална доказателствена сила удостоверява правоспособността на лицето, на
което е издадено СУМПС, да управлява моторно превозно средство от съответната
категория. След като по делото е безспорно установено, че посоченото в акта
лице е собственик на МПС и не притежава свидетелство за управление, съгласно
изискванията на чл.150 от ЗДвП и не е посочило лице, на което МПС е било
предоставено за управление, то правилно административният орган е приел, че е
осъществен фактическият състав за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП - "прекратяване на регистрацията на ППС".
Следователно оспореният административен акт е законосъобразен по същество, като
прилагането на обжалваната ПАМ е фактически и правно обосновано и съответства
на предвидената в закона цел да се осигури безопасността на движението по
пътищата. Заповедта е съобразена с целта на закона и при определяне на срока на
ПАМ.
С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваната заповед като издадена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване
на административнопроизводствените правила, в съответствие с
приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона, е правилна
и законосъобразна и искането за нейната цялостна отмяна е неоснователно. Поради
това жалбата е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Съдът намира, че в полза на ОДМВР гр. Шумен следва да се присъдят разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на осн.
чл.144 от АПК, във вр. с чл. 78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането
на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Ф.Ю., с
ЕГН ********** ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №19-1729-000085/23.08.2019 г. на Началник РУ Шумен при ОДМВР – Шумен.
ОСЪЖДА Р.Ф.Ю., с ЕГН ********** *** да
заплати на Областна дирекция на МВР гр. Шумен направените по делото разноски в
размер на 100 лева (сто лева).
Решението е окончателно и неподлежи на оспорване, съгласно разпоредбата на
чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: