Р Е Ш Е
Н И Е
№ 303
гр.
Велико Търново, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд –
Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на четиринадесети
ноември две хиляди и двадесет и трета година, в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.А. разгледа докладваното
от съдия Данаилова адм. дело № 424/2023г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на А.В.П.
*** против Заповед № 23-0260-000064 от 16.06.2023г. на началник РУ към ОД на
МВР Велико Търново, РУ Елена, с която е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2А, б. „а“
от ЗДвП прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Ауди Ку 7“ за срок от
шест месеца.
Моли да се постанови решение, с което да се отмени
заповедта като неправилна и незаконосъобразна, постановена в противоречие с
процесуалния и материалния закон. Излага съображения, че поради затварянето на
прохода Хаинбоаз решили да минат през другия проход. Бързали, защото дъщеря му
трябвало да присъства на ангажимент свързан с балета, на който се обучава. От
множеството завои в Твърдишко-Еленския проход на съпругата му, която
управлявала автомобила, й причерняло и поради опасност да загуби съзнание, той
поел управлението на автомобила за около два, три километра. Искал да премине
през завоите на прохода и след това пак да даде управлението на съпругата си,
която е правоспособен водач.
В съдебно заседание, чрез адв. П., поддържа жалбата.
Намира заповедта за немотивирана; не били обсъдени дадените обяснения, които
навеждали съображения за крайна необходимост, както и за липса на каквато и да
било обществена опасност от деянието, което водело до малозначителност. Актът
страдал от съществени пороци, поради непосочване на точното предложение от
нормата на ЗДвП. Автомобилът би собственост на търговско дружество, което също
следвало да се вземе предвид. Моли за отмяна на акта. Не претендира разноски.
Ответникът началник РУ към ОД на МВР
Велико Търново, РУ Елена не се представлява и не заема становище
по основателност на жалбата.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и извършвайки служебна проверка за
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
съдът установи от фактическа страна следното:
Със Заповед № 23-0260-000064
от 16.06.2023г. на началник РУ към ОД на МВР Велико Търново, РУ Елена е
наложена ПАМ по чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП прекратяване на регистрацията на
лек автомобил „Ауди Ку 7“ за срок от шест месеца. Като фактическо
основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че на 16.06.2023г.,
около 16:20 часа, на път 3-662 на КПП с. Буйновци на територията на РУ Елена в
качеството си на едноличен собственик и управител на фирма „Алексис“ ЕООД,
управлява лек автомобил „Ауди Ку 7“ с рег. № ***, собственост на фирма
„АЛЕКСИС“ ЕООД, след като е лишен от
това право по административен ред с НП № 22-0302-000180 по описа на РУ Царево,
при ОД на МВР Бургас, влязло в законна сила на 20.02.2023г. За така установеното
нарушение на Д.М.Д. е съставен АУАН сер. „АД“ № 257080 от 12.08.2020г.
Върху заповедта за прилагане на ПАМ има
отбелязване за датата на връчване срещу подпис на 07.07.2023г. Недоволен от
нея, на 13.07.2023 г., я е оспорил пред Административен съд – Велико Търново.
Като писмени доказателства по делото са приети материалите, съдържащи се в
административна преписка, изпратена с писмо с рег. Вх. № 3709/25.07.2023г.
Изслушани се
свидетелските показания на св. Б.С.П., от които се установява, че в средата на
юни месец се връщали от почивка на морето и трябвало да минат през прохода
Хаинбоаз. Отклонили се поради катастрофа. Тя управлявала автомобила. За втори
път минавала през този проход, като и двата пъти й става лошо от завоите. Не била
подготвена с хапчета и таблетки да минава от там. Започнало да й се вие свят от
множеството завои, прилошало й и се наложило съпругът й да поеме управлението. Спрени
били от полицаите за проверка за бежанци, тъй като стъклата били затъмнени и се
усъмнили, че превозват бежанци. Поискали СУ на МПС и съпругът не можал да им
представи, защото му било отнето предишната година през август месец и не било
изтекло наказанието.
При така установените факти, от правна
страна съдът съобрази следното:
Съдът приема, че жалбата е процесуално
допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори
горепосочения индивидуален административен акт.
При разглеждането й по същество и след
проверка на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, на основанията по чл. 146 от АПК,
съдът намира, че жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 172, ал. 1
от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Със служебно известната на съда Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 165
от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури
на МВР: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична
полиция“-в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична
дирекция на вътрешните работи. С представената по делото Заповед № 366з-2605/28.06.2022 г. директорът
на ОД на МВР – В. Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка с т.
3 от горецитираната заповед е оправомощил различни служители при ОД на МВР – В.
Търново да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а,
3 4, т. 5, буква „а“, и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1.4 от заповедта са посочени
началниците на РУ при ОДМВР – В. Търново – за територията, обслужвана от
съответното РУ при ОДМВР – В. Търново. Следователно оспорената заповед е
издадена от компетентен орган. Същата е в изискуемата писмена форма, като
съдържа фактически и правни основания за нейното издаване.
Заповедта
е издадена в нарушение на материалния закон. Като правно основание за
издаване на заповедта органът е посочил разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б
"а" ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага ПАМ прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година. Систематичният анализ на цитираната
разпоредба налага извода, че адресат на предвидената по чл. 171, т. 2а от ЗДвП
принудителна административна мярка е единствено собственикът на МПС, за което
са налице предпоставките на разпоредбата. В този смисъл мярката по чл. 171, т.
2а от ЗДвП не би могла да бъде законосъобразно приложена по отношение на лице,
което не е собственик на МПС и следователно несобственик не може да бъде
адресат на издадения индивидуален административен акт по чл. 171, т. 2а от ЗДвП
– така напр. Решение № 2290 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10035/2018 г.
От
мотивите на процесната ПАМ е видно и не се спори по делото, че собственик на
автомобила е дружеството „АЛЕКСИС“ ЕООД. Следователно към момента на издаване
на обжалваната заповед - 16.06.2023г., лицето на което е издадена заповедта А.В.П.
не е бил собственик на управляваното от него МПС. Без значение е
обстоятелството, че същият е едноличен собственик и управител на фирмата. Касае
се за различни правни субекти, които носят различна отговорност.
Принудителните
административни мерки (каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с
обжалваната заповед мярка по чл. 171, т.2а, б. „а" от ЗДвП), са инструмент
на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени
правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни
мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като
налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен
правен резултат. С оглед на нормативно регламентирания принцип по чл. 23 от ЗАНН за законоустановеност на принудителните административни мерки, вкл. от гл.
т. на основанията за тяхното прилагане и субектите, спрямо които могат да бъдат
приложени, материалноправните норми предвиждащи такива мерки, подлежат на
стриктно тълкуване. Като субект на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т.2а, б.
"а", предл. последно от ЗДвП, законът определя единствено собственика на ППС, чието превозно
средство е управлявано от лице, непритежаващо свидетелство за управление,
валидно за съответната категория. Следователно физическото лице А.В.П., управляващо
автомобила, не може да бъде адресат на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т.2а, б.
"а" от ЗДвП. В акта не е
посочено и за коя хипотеза от множеството такива в разпоредбата се касае. В
случая не е спорно, че към датата на констатиране на нарушението, за което е
съставен АУАН, управляваният от водача А.В.П. лек
автомобил „Ауди Ку 7“, не е бил негова собственост,
а на дружеството „АЛЕКСИС“ ЕООД. Ето защо А.В.П. не
може да бъде субект /адресат/ на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. "а“ от ЗДвП във
връзка с управлението на посочения лек автомобил.
За
пълното съдът намира за неоснователни наведените съображения за крайна
необходимост, както и за липса на каквато и да било обществена опасност от
деянието, което да води до малозначителност. За да е извършено деянието от някого
при крайна необходимост трябва да се касае за спасяване на държавни или
обществени интереси, свои или на другиго лични или имотни блага от
непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако
причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. За П.
е бил налице друг начин като изчака правоспособен вода, който да поеме
управлението, в случай че съпругата му не може да продължи същото. От друга
страна прибирането на време за урок по балет на дъщеря му не е защитим интерес,
който да обосновава управление от водач, който е лишен от това право по
административен ред. По своя характер принудителната административна мярка
"временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство" има цел да преустанови извършването на административно нарушение
– управляването на моторно превозно средство във физическо състояние, което не
съответства на установеното от закона, както и да предотврати настъпването на
вредни последици. Тъй като последиците от това административно нарушение са
изключително сериозни за целите на Закона за
движението по пътищата – да се опази животът и здравето на
участниците в движението, чл. 1, ал. 2 ЗДвП, законодателят е допуснал фактическото изпълнение на
принудителната мярка да става незабавно при установяване на нарушението, т. е.
преди издаване на акта, с който мярката се прилага. Предвид това, не е налице малозначителност
на деянието.
Предвид
установеното обаче, А.В.П. се явява ненадлежен
адресат на процесната заповед. Като е приложил мярката спрямо ненадлежен адресат,
административният орган е допуснал нарушение на материалния закон, поради което
оспореният административен акт следва да бъде отменен.
По изложените съображения и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТМЕНЯ по жалба на А.В.П. ***, Заповед №
23-0260-000064 от 16.06.2023г. на началник РУ към ОД на МВР Велико Търново,
РУ Елена, с която е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП
прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Ауди Ку 7“ за срок от шест
месеца. |
Решението e окончателно
и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.
Решението да се съобщи
на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.