РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. ХАСКОВО, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Р.А. Г.
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20215600500596 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от „Електроразпределение
Юг” ЕАД- гр.Пловдив, срещу Решение №260144/09.08.2021г., постановено по гр.д.
№415/2020г. по описа на РС-Димитровград, с което е признато за установено, че
„А.Т.“ЕООД- гр.*** ЕИК ***, представлявано от управителя А.М.Т., не дължи на
„Електроразпределение Юг” ЕАД- гр.Пловдив ЕИК ********* сумата от 154.49 лв. по
фактура №**********/01.03.2021г., формирана вследствие на установено неизмерване,
непълно или неточно измерване на електрическа енергия за периода от 08.12.2020г. до
04.01.2021г. за ИТН ***. Със същото решение съдът е осъдил ответника
„Електроразпределение Юг” ЕАД- гр.Пловдив да заплати на „А.Т."ЕООД- гр.*** сумата от
350 лв.- направени по делото разноски.
Недоволен от постановеното решение останал въззивникът „Електроразпределение
Юг” ЕАД- гр.Пловдив, който чрез процесуалния си представител- юрисконсулт В.И.
обжалва същото в срок. Навежда доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт,
за който твърди, че е постановен при непълнота на доказателствата и нарушение на
материалния закон. Намира, че доказателствата по делото са тълкувани превратно, само и
единствено в полза на ищеца. Въззивникът смята за неправилен извода на решаващия съд,
че не са налице предпоставки за корекция на сметката, след като не е било доказано по
надлежния ред виновно поведение на потребителя, доколкото не се твърди неизпълнение на
1
договора от страна на клиента. Смята, че единственото условие за упражняване правото на
оператора на корекция е да бъде установено по съответния ред, че е налице случай на
неизмерена, неправилно и /или неточно измерена електрическа енергия. Твърди, че изводът
му произтича от разпоредбите на ЗЕ и ПИКЕЕ, които въвеждат обективна отговорност на
потребителя в случаите, когато средството му за търговско измерване/СТЕ/ отчита
неправилно консумираната електрическа енергия. Този извод на съда противоречал и на
константата практика на ВКС, като цитира конкретни решения на върховната инстанция.
Моли съда да отмени на атакуваното решение и постанови друго по същество на спора, с
което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Моли да бъдат
присъдени направените по делото разноски и за двете инстанции. Прави възражение за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от другата страна.
В срока по чл.263 от ГПК не е депозиран отговор от въззиваемата страна.
В проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивникът не
изпраща представител, а въззиваемият чрез процесуалния си представител адв.Б.И.- при АК-
Хасково депозира писмени бележки, в която излага правни доводи за неоснователност на
жалбата. Твърди, че начислената допълнително ел.енергия на стойност 154.49 лева,
представляваща корекция на сметка за минал период от време, е недължима поради начална
липса на основание за начисляването й. Счита, че постановеното от РС-Димитровград
решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените
по делото, пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
350 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, констатира следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по
същество е неоснователна. Постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно
и следва да бъде потвърдено.
РС- Димитровград е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК, предявен от „А.Т.“ЕООД- гр.*** против
„Електроразпределение Юг” ЕАД- гр.Пловдив, с искане да бъде прието за установено, че не
дължи на ответника сумата от 154.49 лв., представляваща корекция на сметка за минал
период, а именно от 08.12.2020г. до 04.01.2021г. за ИТН ***, за обект, находящ се в гр.***, с
клиентски № ***.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички относими,
допустими и необходими доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и
законосъобразен извод, че предявения иск е основателен и доказан, поради което го е
уважил.
В конкретния случай в Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на
средства за търговско измерване №***г., съставен във връзка с проверка на измервателната
система на клиент на „Електоразпределение Юг“ЕАД- „А.Т.ЕООД, на адрес в гр.***, е
2
отразено повреден електромер с фабричен №***, с място на монтаж- общоблоково на
фасада. Протоколът е съставен в присъствието на свидетеля С.Г.К. От приетата в хода на
първоинстанционното производство СТЕ се установява, че така изготвеният констативен
протокол отразява техническото състояние на СТИ №***, монтирано в имота на ищеца, като
технически неизправно по смисъла на чл.52 ал.1 ПИКЕЕ. Описаното в протокола
констатирано състояние на СТИ води до неотчитане на електрическата енергия от
електромера. Правилно е приложена от ответника по делото методиката за изчисляване на
неотчетеното количество ел. енергия, заложена в чл.52 ал.1 т.3 ПИКЕЕ. Издадената от
ответника фактура №**********/01.03.2021г. отразява дължимата сума в размер на 154.49
лева, вследствие установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството
ел.енергия за посочения електромер, за период от 27 дни. Правилно е остойностено
неизмереното количество ел.енергия, съгласно чл.56 ал.3 ПИКЕЕ. Не са били фактурирани
други количества ел.енергия за периода от 08.12.2020г. до 04.01.2021г. за процесния обект,
освен отразените в издадената от ответника Справка за коригиране на електроенергия от
21.01.2021г. 794 кВтч. Процесният електромер попада в групата еднофазен, двутарифен,
статичен, с периодичност на последваща проверка- 6 години. Електромерът е имал
поставена метрологична пломба М20, като е следвало е да премине вторична проверка
съгласно Заповед №А-616/11.09.2018г. на председателя на ДАМТН през 2024г. Абонатът и
ищец по делото е уведомен за направената от доставчика корекция с Писмо изх.
№9096860/01.03.2021г.
Основният спор по делото е относно възможността за едностранна корекция на
отчетените показатели за потребена електрическа енергия, както и съответния размер на
остойностяване на неотчетени количества. На този въпрос нееднократно е даден отговор и
той е, че ответното дружество не може едностранно да коригира отчетените показатели на
ел.енергия, без да установи, че измервателното устройство е манипулирано умишлено от
потребителя, без да бъде посочено изрично каква ел.енергия е била отчетена за съответния
период и заплатена от потребителя, какъв е времевият период на неправилно отчитане и т.н.
В трайно установената съдебна практика е отречена изцяло възможността доставчикът
да обосновава правото си на едностранна корекция въз основа на клаузи, съдържащи се в
приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия. Прието е още, че
поради неравноправния им характер, по смисъла на чл.143 т.6 и т.18 от Закона за защита на
потребителите, подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146 ал.1 от ЗЗД и чл.26 ал.1 от
ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с
електрическа енергия.
Задължителната практика застъпва и разбирането, че коригирането на сметките за вече
доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано
неточно отчитане на доставяната ел.енергия, противоречи на регламентирания в чл.82 от
ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Приема се, че щом не е доказано
виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, въпреки положена
3
грижа от лицензианта чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско
измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на
измервателните средства, то едностранната корекция е недопустима. Но дори и такова да се
установи безспорно, размерът на неотчетената, а дори и изцяло отклонената от отчитане
енергия, подлежи на доказване като фактическо реално потребление.
Приемането на правила за корекция на потребената ел.енергия за минал период от
време не променя направения по-горе извод от съда, че доставчикът на ел.енергия следва да
докаже за всеки един отделен случай неправомерната манипулация от страна на абоната,
момента на осъществяване на последната и периода на погрешното измерване, както и
реално консумирана енергия, за да ангажира отговорността на потребителя.
Съдът намира за недопустимо едностранно, с приемането на правила, доколкото в
закона това не е предвидено, да се въвежда обективна отговорност на потребителя. Следва
да се отбележи и това, че СТИ на ел.енергията е собственост на разпределителното
дружество, което го монтира на определено от него място, негово е задължението да го
стопанисва и поддържа винаги технически изправно. Достъп до СТИ имат само служители
на дружеството, без такъв да е гарантиран на потребителите. Следователно основната
отговорност по поддръжката, изправната работа на СТИ, отчетността на същите и т.н. по
законов път е възложена именно на електроснабдителното дружество, без да е възможно в
тази насока да се ангажира поведение от страна на купувача на ел.енергия, който няма
подобни задължения. Тези отговорности на дружеството са конкретно проявление на
принципа на защита на потребителя по чл.2 ал.ІІ от ЗЕ, поради което й последният няма
възможности за достъп до СТИ. Отговорностите поради това са прехвърлени именно на
крайния снабдител, който е длъжен по всяко време да осигурява коректното отчитане на
действително потребената ел.енергия и да вземе мерки както при по-ниско отчитане, така и
при завишено отчитане на същата. Очевидно в нарушение на тези принципи е чл.48 ал.1 от
ПИКЕЕ, който автоматично прехвърля риска и последиците дори от елементарна повреда в
отчитащото устройство в отговорност на потребителя, която последният следва да репарира
в полза на доставчика. Абсолютно противоречие със закона е въз основа на обективно
установено неправилно отчитане на ел.енергия от СТИ, отговорността да се прехвърля
върху потребителя. Ответното дружество е собственик и оператор с единствен достъп до
измерващото устройство, поради което същият следва да полага необходимите грижи за
правилното функциониране на измервателното устройство, като констатираните
неизправности бъдат своевременно отстраняване и да не възлага тежестта за тези
неизправности на потребителя.
Всички гореизложено води до извод, че в конкретния случай, доколкото средството за
измерване е собственост на въззивника и той отговаря за неговата техническа изправност, то
не могат да бъдат вменени в тежест на потребителя установените изменения в техническите
характеристики на същото и само на база на този обективен факт да бъде доначислена
стойност за потребена ел.енергия. Не се установява също така, че отразената в Констативен
протокол №****г. от експерта техническа повреда на електромера е осъществена от абоната
4
ищец по делото, доколкото не са ангажирани доказателства в хода на първоинстанционното
производство, от които да се извежда, че същият има достъп до СТИ и разполага със
съответните технически познания, за да извърши повреда на устройството, а още по-малко
да носи отговорност за това.
Пред настоящата въззивна инстанция от страните не се представиха нови
доказателства, които да дават основание да се направи извод, различен от този на
решаващия съд, поради което решението на РС-Димитровград следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
направените по делото, пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.9 ал.1 вр. чл.7 ал.2 т.1 ЗА и във връзка с направеното възражение за
прекомерност от въззивника по делото, дължимите на въззиваемия разноски за адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 02.11.2021г. следва да бъдат
определени в размер на 300лв..
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260144/09.08.2021г., постановено по гр.д.
№415/2020г. по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА „Електоразпределение Юг“ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град Пловдив ул.Христо Г. Данов №37, ДА ЗАПЛАТИ на „А.Т.“ЕООД-
гр.*** ЕИК ***, представлявано от управителя А.М.Т., сумата от 300 /триста/ лева,
направени разноски по делото пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5