РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2287/11.11.2019г.
гр.Пловдив, 11 . 11 .2019г.
Административен
съд – Пловдив, VI състав, в закрито заседание на единадесети ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
като
разгледа докладваното от съдията ч.адм.д.№ 3267 /
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по реда на чл. 147 ал.
3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
В.П.М.,*** с пълномощник адв.С.Л. оспорва Решение № 42/26.09.2019г. на Директор Дирекция
„Местни данъци и такси“ – Община Пловдив, с което е оставена без разглеждане
жалба на лицето вх.№ 19 СГ - 245/01.08.2019г. против Акт за установяване на
задължение по декларация /АУЗД/ № 896/19.11.2018г., като недопустима, на
основание чл.147 ал.1 ДОПК.
Жалбоподателката
изтъква, че пред административния орган е оспорено съдържанието на протоколи ––
1582/21.12.2018г. и № 9 / 04.01.2019г., в частта, с която е констатирано, че на
21.12.2018г. в 10.10.ч. и на 04.01.2019г. в 13.55ч.
на адреса в ***, не е открито лицето и/или негов представител за връчване на
документите, като е посочено, че на адреса постоянно пребивават майката на жалбоподателката – Л.М., свекървата – Б.М., съпругът й – Д.М.
и синът й – Н.М.. Твърдяно било в административното производство, че на двете
дати и в конкретните часове, на адреса е имало лице, което да получи
съобщението и съставеният АУЗД. Заявено е, че в случая органът по приходите е
следвало служебно да събере доказателства чрез разпит на посочените в жалбата
лица, които постоянно пребивават на адреса за кореспонденция и са могли да
получат издадения АУЗД. Поради неизпълнение на посоченото задължение от страна
на Директор Дирекция „Местни данъци и такси“ – Община Пловдив, се поддържа че
оспореното решение е незаконосъобразно. Твърди се, че протоколите не са
съставени на адреса за кореспонденция, тъй като са изготвени на компютър.
Поискана е отмяна на оспореното решение, както и допускане на трима свидетели
при режим на довеждане – за установяване на твърдението за присъствие на
посочените лица на двете дати и часове на адреса за кореспонденция.
Ответникът не е изразил становище с
изпращане на преписката.
Оспореното решение е съобщено с
известие за доставяне /л.14/ – на адв. Л.
/пълномощник в административното производство – пълномощно, л.21/, на
09.10.2019г. Административният акт подлежи на обжалване пред АС – Пловдив в 7
дн. срок от получаване на съобщение за издаването му, съгл. чл.147 ал.3 ДОПК.
Жалбата е подадена на 16.10.2019г. – дата на пощенско клеймо /л.7/, поради което
оспорването е допустимо – осъществено в срок от адресат на неблагоприятен акт .
1. Решение № 42/26.09.2019г. е
мотивирано от фактическа страна със съдържанието на преписката по издаване на
АУЗД № № 896/19.11.2018г. и данните за връчването му, като е изразено становище
относно оспореното съдържание на два протокола за връчване на акта в частта, в
която е констатирано отсъствие от адреса за кореспонденция на задълженото лице
и/или негов представител – за връчване на документите. Решаващият орган е отразил
липса на писмени доказателства, приложени към жалбата – тоест, при
административното оспорване не са представени данни за актуален към двете дати
постоянен адрес на лицата, посочени за пребиваващи на адреса на жалбоподателката /арг. от текста
на чл.29 ал.7 ДОПК : „Освен на лицата по ал. 6, съобщение на физическо лице,
включително едноличен търговец, може да се връчи и на пълнолетен член на
домакинството му, както и на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес, ако се съгласи да го приеме със
задължението да го предаде.“ /. След като към жалбата при административното
оспорване не са представени писмени доказателства, според съдържанието на
цитираната норма, решаващият орган не е имал задължение за твърдяното
процесуално действие – разпит на свидетели. В реда на изложеното се съобразява
и разпоредбата на чл.37 ДОПК, според която лицето е длъжно да представи всички
данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други
доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и
обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство, и да
посочи всички лица, държавни или общински органи, при които се намират такива.
Органът по приходите в случая не е разполагал с представени доказателства,
които обективно да прецени в изпълнение на задължението си по чл.37 ал.1 ДОПК.
В разгледана от Директор Дирекция „МДТ“ – Община Пловдив жалба вх.№ 19 СГ -
245/01.08.2019г. /л.15 и сл./ - не е заявено искане за разпит на свидетели, но
дори да бе заявено, поддържаният факт от страна на оспорващото лице се
установява с писмени доказателства по арг. от нормата
на чл.29 ал.7 вр. с
ал.6 ДОПК.
При издаване на оспореното решение,
административният орган правилно се е позовал на разпоредбите за съобщаване,
съдържащи се в специално приложимия ДОПК – чл.28-33 и е описал всички извършени
действия по съобщаване на АУЗД. Въз основа на чл.94 ал.1 от Закона за
гражданската регистрация с основание е възприет адреса от локална база данни
„Население“, който адрес не е спорно обстоятелство. АУЗД е издаден на
19.11.2018г. и по отношение съобщаването му на адресата, преписката съдържа
всички доказателства, описани в оспореното решение : обратна разписка от
20.11.2018г. чрез пощенски оператор „Български пощи“ ЕАД , върната на
11.12.2018г. с отметка „непотърсена“ от получателя – приложен чл.29 ал.1, ал.3 ДОПК /л.33/; две посещения по реда на чл.32 ДОПК – от 21.12.2018г. и от
04.01.2019г. /л.35-37/; поставено съобщение изх.№ 19 П – 243/04.01.2019г. по
чл.32 ДОПК на определеното за целта място – на 11.01.2019г. /л.38/, вкл.
публикувано в Интернет ведно със Списък на длъжниците
/л.40/. Освен посоченото, в случая съобщение изх.№ 19 П – 243/04.01.2019г. е
получено лично от В.П.М. – на
12.01.2019г. /л.39/. В съобщението от 04.01.2019г. ясно е отразено уведомяване
на лицето за явяване в 14 дн.срок от получаването му в Община Пловдив, Дирекция
„Местни данъци и такси“, ул.Радецки № 18А, ет.1, при Й.Ф.-К., на длъжност
главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“, за връчване на Акт за
установяване на задължения по декларация № 896/19.11.2018г. Еднозначен е и
текста, указващ, че при неявяване в 14 дн.срок, на основание чл.32 ал.6 ДОПК,
съответният документ ще бъде приложен в преписката и ще се счете за редовно
връчен. В известието за доставяне, получено лично от В.М. е отразено
съдържанието на пратката - съобщение изх.№ 19 П – 243/04.01.2019г., поради
което няма съмнение за осигурена възможността на получателя да се запознае с
уведомлението и отразените в същото срок и последици от неявяване на конкретен
адрес и при персонализирано длъжностно лице. Административният орган е изпълнил
коректно задължението си, произтичащо от чл.32 ал.5 ДОПК – „Заедно с поставяне
на съобщението органът по приходите изпраща и писмо с обратна разписка, както и
електронно съобщение, в случай че лицето е посочило електронен адрес.“ и в
случая правата на адресата са били гарантирани.
При тези данни, основателно
решаващият орган е приел, че АУЗД е редовно връчен на 28.01.2019г. : 14 дни
след дата на получаване на съобщението лично /считано от 13.01.2019г./ и при
съобразяване обстоятелството, че 26.01.2019г. е събота – неприсъствен ден.
Жалбата е подадена на 31.07.2019г. и заведена в деловодството на 01.08.2019г. С
прилагане нормата на чл.22 ал.6 и ал.7 ДОПК / Срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня,
следващ деня, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния му
ден. ; Когато срокът изтича в неприсъствен ден, този ден не се брои и срокът
изтича в следващия след него присъствен ден. /, решаващият орган е приел
законосъобразно, че срокът за обжалване на АУЗД – връчен на 28.01.2019г., е
изтекъл на 11.02.2019г. – понеделник, присъствен ден. Прецизно в оспореното
решение е констатирана неточност при отбелязване в АУЗД на дата на влизането му
в сила – 29.01.2019г., тъй като е влязъл в сила на 12.02.2019г. Обективният
факт не преодолява пропускането на срокът за обжалване на АУЗД.
Изводът за недопустимост на жалбата
е обективен поради съответствието му с приложените в преписката документи.
Както бе посочено, дори да бъде прието, че протоколите за посещение на адрес са
некоректни /която теза не е доказана с предвидените по ДОПК доказателства/, с
получаване на съобщението за явяване на връчване на АУЗД - лично, в което ясно
е отразена последицата от неявяване в 14 дн.срок – правата на лицето са били
гарантирани и оспорването не е основателно.
2. Законосъобразността на
административният акт се преценява въз основа на фактическите и правни
основания, с приоритет на първопосочените. Съобрази
се, че редовното връчване на съобщенията е в тежест на доказване за
администрацията. Връчване на съобщение на каквато и да е пратка представлява
техническо действие и няма връзка със законосъобразност на обжалвания акт. От
значение е за редовното му обжалване, като при нередовно връчване - срок за
изпълнение на задължение или за упражняване на права не тече.
2.1. Съобщенията са предмет на Глава
Шеста ДОПК – чл.28-33 и нормите следва да се прилагат по предписания ред. За да
породи валидно действие, съобщението трябва да бъде връчено по начин, изключващ
съмнение за спазени всички изисквания на Кодекса. Елементите на редовно
осъществено фактическо действие са взаимно обусловени и нормите подлежат на
систематическо и логическо тълкуване, не изолирано една от друга. Така, при
връчване на съобщение са необходими адрес /място/, получател, подател, дата на
връчване, индивидуализирано лице - пряк получател /при установените възможности
по см. на чл.29 ДОПК /.
В случая адресът на връчване е един
и няма данни да е имало друг адрес или съществуващият да е променен, вкл. да е
посочено лице за контакт с приходната администрация. Според чл.28 ал.2 ДОПК,
всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за
получаване на съобщения – такъв няма данни да е посочен и не се поддържа от
оспорващото лице. Преписката съдържа всички документи, посочени в оспореното
решение и съгласно чл.29 ДОПК – „Връчване на съобщения” : ал.1 Връчването на
съобщенията в административното производство се извършва на адреса за
кореспонденция на субекта.; ал.3 Съобщенията могат да се връчват чрез изпращане
на писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор, в която се
вписва извършеното действие.; ал.4
Съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс или с
електронно съобщение при използване на квалифициран електронен подпис на органа
по приходите.; ал.6 Съобщенията се връчват на лицето, негов представител или
пълномощник, член на орган на управление или на негов служител, определен да
получава книжа или съобщения; ал.7 Освен на лицата по ал. 6, съобщение на
физическо лице, включително едноличен търговец, може да се връчи и на
пълнолетен член на домакинството му, както и на пълнолетно лице, което има
същия постоянен адрес, ако се съгласи да го приеме със задължението да го
предаде.; ал.8 Съобщенията на физическите лица могат да се връчват и по
месторабота лично или чрез лицето, определено да приема съобщенията на
работодателя, ако се съгласи да го приеме със задължение да го предаде.; ал.9
Съобщението може да се връчи и на всяко друго място, когато се получава лично
от лицето или от негов представител.
Не се поддържа факт на упълномощено
лице за връчване на съобщения по см. на чл.29 ал.6 ДОПК, вкл. се съобразява, че
изрично установеният ред за връчване на съобщения и актове по ДОПК не предвижда
двукратно или повече пъти изпращане на съобщенията чрез изпращане на писмо с
обратна разписка /чл.29 ал.3 ДОПК/, както и по телефон /арг.
от чл.29 ал.4/. От страна на административния орган са представени в пълнота
доказателствата за съобщаване на АУЗД с правилно прилагане нормите на ДОПК.
2.2. За да
се приеме, че едно процесуално действие не е изпълнено от страната в срок,
следва по безспорен начин да е установено, че процедурата за връчване на
съобщения и актове е изпълнена по реда и начина, посочени в закона или кодекса,
тоест – съобщение или акт /включително съобщение за издаден административен
акт/ да е достигнало до нея по предвидения в ДОПК ред, при който случай само са
налице законовите фикции, приравняващи по последици редовното уведомяване. В
случая са доказани предпоставките за прилагане на реда по чл.32 ДОПК, поради
което и последиците от законовата фикция.
Без да е необходимо да бъдат
преповтаряни изложените в решението факти относно документираните в хронология
действия на приходните орган, следва да бъде прието, че при спазване предпоставките
на чл.32 ал.1 ДОПК, предписаните действия за връчване по специалния ред са
спазени, предвид съдържанието на преписката /чл.32 ал.2 - Обстоятелствата по
ал. 1 се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция;
чл.32 ал.4 - Съобщението за връчването се поставя на определено за целта място
в териториалната дирекция. Съобщението се публикува и в Интернет – л.56 и сл.;
чл.32 ал.5 – Заедно с поставяне на съобщението органът по приходите изпраща и
писмо с обратна разписка, както и електронно съобщение, в случай че лицето е
посочило електронен адрес; чл.32 ал.7 - Датите на поставяне и сваляне на
съобщението се отбелязват от органа по приходите върху самото съобщение – л.38./.
Тоест, налице е хипотезата на чл.32 ал.6 ДОПК и последиците от предвидената в
закона фикция : „В случай че лицето не се яви до изтичането на 14-дневен срок
от поставянето на съобщението, съответният документ или акт се прилага към
преписката и се смята за редовно връчен.“.
В допълнение се отбелязва, че принципът
на съразмерност – чл.6 АПК не е относим при действия
по връчване на съобщения и връчване на административен акт, предвид
установеност на процедурата за осъществяване на всяко действие. Съобщаването на
акта е техническо действие, като в случая предписаните в закона способи са
осъществени по предвидения ред, тоест коректно и добросъвестно. Липсата на
представени пред решаващия орган писмени доказателства за постоянен адрес на
трите физически лица – по см. на чл.29 ал.7 ДОПК, каквито доказателства
отсъстват и с подаване на жалбата до съда, ориентира към собствено поведение на
лицето, поставило се в неблагоприятно положение. Извън това и както бе посочено
– съобщение изх.№ 19 П – 243/04.01.2019г. е получено лично от В.П.М. – на
12.01.2019г.
Изложеното води до извод за
неоснователност на жалбата / съдебният акт е необжалваем
- Определения № 1072, № 2742, № 4203 от 2013г. на ВАС и др. - константна
съдебна практика в тази насока /, поради което на основание чл. 147 ал. 3 от ДОПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
Отхвърля жалбата на В.П.М.,*** против Решение №
42/26.09.2019г. на Директор Дирекция „Местни данъци и такси“ – Община Пловдив,
с което е оставена без разглеждане жалба на лицето вх.№ 19 СГ -
245/01.08.2019г. против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/
№ 896/19.11.2018г., като недопустима.
Определението не подлежи на
обжалване.
Административен
съдия :