Решение по дело №1016/2021 на Административен съд - Пловдив

                   РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 1792/11.10.2021г.

 

гр. Пловдив, 11.10. 2021 год.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и първа  година,  в състав:

Председател:  Милена Несторова - Дичева

 

при секретаря Д. Й., като разгледа   докладваното от съдията административно  дело № 1016 по описа за 2021 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба на Х.Л.Б., ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1030-000837 от 23.03.2021 г. на началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т.1, б."б" от ЗДвП, е постановено временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Сочи се незаконосъобразност на наложената ПАМ, тъй като жалбоподателят не е ползвал наркотични вещества или техни аналози, а е приел няколко таблетки паракофдал против главоболие.

Иска се отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ.

В СЗ жалбата се поддържа по изложените съображения.

Претендират се разноски.

Ответникът, Началник група към ОД на МВР, гр.Пловдив, сектор ПЪТНА ПОЛИЦИЯ, не се явява, не се представлява.

В придружаващото административната преписка писмо се изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок /видно от представените по делото доказателства процесната заповед е връчена на жалбоподателя  на 04.04.2021г., според направеното върху нея отбелязване, а самата жалба е подадена на 08.04.2021г./  и при наличието на правен интерес, а по същество за   основателна, предвид следното установено от фактическа и правна  страна:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1030-000837 по чл.171 т.1 Б.Б  от ЗДвП от 23.03.2021  г., издадена от  Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, надлежно оправомощен по силата на Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОДМВР Пловдив  във връзка със заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи  и заповед № 8121 К-2507/28.06.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, с която, на основание чл.22 от ЗАНН, е наложена ПАМ на жалбоподателя, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

  За да пристъпи към налагането на въпросната ПАМ административният орган е приел за установено посредством дрегер drug test 5000, че жалбоподателят e дал положителна проба за употреба на опиати, съответно управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, с което виновно е нарушил чл.5, ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП.

  Ето защо и на основание чл.22 от ЗАНН на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б. Б от ЗДвП.

  Заповедта е издадена в съответствие с направените от контролните органи констатации дрегер drug test 5000. Същите обаче са опровергани от приетата като доказателство по делото съдебна химикотоксикологична експертиза по ДП № 257/2021 г. по описа на 01 РУ – Пловдив рег.№ И-4226/01.06.2021 г. Според заключението на тази експертиза, от извършените изследвания на предоставените биологични проби от лицето Х.Л. Булгуров, е установено присъствие на наркотично лекарствено вещество от групата на опиатите – кодеин – списък II (Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина) на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към чл.3 от ЗКНВП. Видно от анализа на пробата от кръв на жалбоподателя, представена за анализ, се доказва присъствие на кодеин и не се доказва присъствие на морфин и 6-МАМ (специфичен метаболит на хероин). Съобразявайки изричната норма на  чл.171, т.1, б. Б от ЗДвП, предложение последно, според която при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи, се налага извода, че в конкретния случай не е налице предпоставката за налагане на процесната ПАМ. Установяването посредством изследването на кръвната проба, че жалбоподателят не е употребил наркотични вещества или техни аналози, налага извода, че заповедта е издадена в противоречие с материално-правните изисквания на закона, което налага нейната отмяна.

   

  Предвид изложеното, съдът  намира, че жалбата е основателна.

 

  По разноските:

  При този изход на спора на жалбоподателя се следват сторените по делото разноски, които се констатираха да са в размер на 10 лева ДТ и 400 лева заплатено адвокатско възнаграждение съгласно списък с разноски и договор за правна защита и съдействие на л.39 по делото.

Съдът приема за неоснователно възражението за прекомерност на разноските като съобрази фактическата и правна сложност на спора.

  Водим от горното, съдът,

 

Р   Е   Ш   И:

 

 ОТМЕНЯ  Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1030-000837 по чл.171 т.1 Б.Б  от ЗДвП от 23.03.2021  г., издадена от  Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив.

 

ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на Х.Л.Б., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 410 лева.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

Административен съдия: