Определение по дело №348/2020 на Окръжен съд - Габрово

                                          

 

                                   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                               №

                         гр.Габрово , 02.10.2020г.

                      В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Габровски окръжен съд в закрито заседание  на втори октомври през две хиляди и двадесета година,в състав :

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Пенкова

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: К.Големанова

                                                                            И.Димова

                                                                           

като разгледа  в.ч.гр.д. №348 по описа за 2020г., докладвано от съдията Пенкова и за да се произнесе, взе предвид   следното:

Производството е образувано по частна жалба на „ЕОС МАТРИКС”ЕООД, подадена чрез пълномощника адв.П. срещу разпореждане на Габровски районен съд по ч.гр.д.№940/2020г. ,с което е отхвърлено заявлението в частта за издаване на заповед за изпълнение за присъждане на лихва.

В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за сумата от 254лв. - мораторни лихви, начислени  за периода  от 14.03.2014г. до 13.03.2020г. върху цялата дължима главница. Твърди се,че законовото изискване за размера на шрифта е въведено  с изменението на чл.10 от ЗПК ,влязло в сила на 23.07.2014г.Посочените от първоинстанционния съд разпоредби на ЗПК-чл.11,т.11 и чл.23 от ЗПК, не са действали към момента на сключване на процесния договор.Жалбоподателят се позовава на чл.13 от ЗПК , действал към датата на сключване на договора ,като се навеждат твърдения, че клаузите на договора са видими и четливи.

Претендира се за отмяна на обжалваното разпореждане  и уважаване изцяло на заявлението  за издаване на заповед за изпълнение  за претендираната мораторна лихва,ведно със законните последици  .

           Частната жалба е подаден в срок,от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

 Предмет на обжалване е разпореждане от 03.07.2020г. по ч.гр.д.№940/2020г. на Габровски районен съд, с което  е отхвърлено заявлението на „ЕОС МАТРИКС”ЕООД срещу М.Х.Н. в частта,с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за присъждане на лихва , каквато е претендирана в заявлението в размер на 254лв. мораторна лихва по чл.86 ЗЗД за периода 14.03.2014г. -13.03.2020г.

             Първоинстанционният съд  е приел,че  е налице противоречие с разпоредбата на чл.10,ал.1 ЗПК, тъй като договорът за потребителски кредит  вероятно е разпечатан на шрифт по-малък от 12, защото трудно се чете. От това е извел ,че същият се явява нищожен  и че потребителят не дължи лихва или други разходи по същия  съгласно чл.23 ЗПК.

Въззивният съд,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи ,прие за установено следното:

В подаденото  по ч.гр.д.№940//2020г. по описа на ГРС заявление  от „ЕОС МАТРИКС”ЕООД по чл.410 ГПК  срещу длъжника М.Х.Н.  , в т.9  е посочено като претендирано парично вземане в размер на 254 лв. – мораторна лихва по чл.86 ЗЗД за периода 14.03.2014г. – 13.03.2020г.  за цялата дължима главница. Изложените в т.12 обстоятелства, обосновават създадено правоотношение по договор  за цесия между заявителя и „КЕШ КРЕДИТ”ЕАД  и по  договор за  потребителски кредит  от 14.02.2014г. между това дружество и длъжника М.Х.Н..

Към заявлението е приложен договор за потребителски кредит от 14.02.2014г.,сключен  между  „КЕШ КРЕДИТ”ЕАД, като кредитодател и М.Х.Н.  като кредитополучател , за предоставяне на заем от 400лв. със срок на кредита 6м.,при уговорените в договора условия,ведно с погасителен план към него,включващ 6 месечни вноски ,всяка от 109лв.- формирана от съответната сума за главница и лихва , както   и рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.12.2015г.,сключен между „КЕШ КРЕДИТ”ЕАД и „ЕОС МАТРИКС”ЕООД.

Процесният договор за потребителски крдит е сключен  след влизане в сила  на ЗПК, обн.ДВ,бр.18 от 05.03.2010г., но разпоредбата на чл.10,ал.1 от същия,на която се е позовал заповедният съд в обжалваното разпореждане,в действащата към датата на сключване на договора редакция – към 14.02.2014г.,не съдържа изискване шрифтът да бъде не по-малък от 12.Такова изискване е въведено с изменението,обнародвано в  Дв,бр.35 от 2014г.,в сила от 23.07.2014г.,което съгласно §13 от ПЗР на ЗПК няма обратно действие .Към момента на сключване на процесния договор разпоредба на чл.10,ал.1 ЗПК предвижда договорът да бъде сключен в писмена форма,на хартиен или друг траен носител ,в два екземпляра, като липсва изискване за конкретен размер на шрифта.С оглед на това незаконосъобразно първоинстанционният съд се е позовал на нищоност  на процесния договор за потребителски кредит ,като сключен в противоречие с разпоредбата на чл.10,ал.1 ЗПК относно изискването за шрифт по-малък от 12.

Процесната сума от 254лв.,за която е постановен обжалваният отказ по ч.гр.д.№940/2020г., се претендира като  мораторна лихва по чл.86 ЗЗД върху дължимата главница по процесния договор за потребителски кредит.С оглед наведените в т.12 от заявлението по чл.410 ГПК твърдения за пълно неизпълнение на задължението на кредитополучателя да върне в уговорения срок ,с крайна дата 14.08.2014г., дължимата по договора сума в размер на 654лв.  чрез заплащане на 6 месечни анюитетни вноски,включващи главница от 400лв. и лихва от 254лв./което съответства и на приложения към процесния договор погасителен план/, в случая лихвата от 254лв. е договорна лихва , дължима като част от вноската по кредита по погасителния план към процесния договор за кредит, а не начислена законна лихва за забава върху просрочената по договора главница  за посочения в заявлението период – мораторна лихва по чл.86 ЗЗД. С оглед на това изложените в т.12 от заявлението обстоятелства за дължимост на сумата от 254лв., не установяват това задължение да произтича от фактическия състав на чл.86 ЗЗД,на което основание  се иска издаване на заповед по чл.410 ГПК за процесното вземане от 254лв. като мораторна лихва за периода 14.03.2014г.-13.03.2020г. върху дължимата главница и обосновава отхвърляне на заявлението по чл.410 ГПК  в тази му част.Предвид на това като краен резултат обжалваното разпореждане на ГРС  е правилно и следва да бъде потвърдено.  

На основание изложеното въззивният съд прие,че жалбата е неоснователна и  следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане на ГРС бъде потвърдено и

 

                        О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА  разпореждане  от  03.07.2020г.,обективирано в заповед №3097/03.07.2020г. по чл.410 ГПК по по ч.гр.д. №940/2020г. на Габровски районен съд .

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ :