Решение по дело №331/2024 на Административен съд - Перник

Производството по реда чл.208 – чл.228 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „**“ ООД с ЕИК **, седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], ТЕЦ „Р.“, представлявано от управителя С. В. И., против Решение № 132/28.03.2024 г., постановено по АНД № 53/2024 г. по описа на Районен съд – П..

Касаторът излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във вр. с чл.63, ал.3 от ЗАНН. Твърди, че при постановяване на обжалваното решение районният съд не е извършил преценка на всички относими към спора доказателства и поради игнорирането им е издал акта при неизяснена и непълна фактическа обстановка. Сочи, че в потвърдения с него акт липсва яснота относно датата на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и в какво се състои, както и че не е спазено изискването за индивидуализация на наложеното наказание. Развива подробни съображения. Прави искане за отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – директорът на РИОСВ София, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт Г. Г., която счита жалбата за неоснователна и моли за оставянето й без уважение. Твърди, че са налице безспорни доказателства, че касаторът е извършил вмененото му нарушение, за което е наказан.

Окръжна прокуратура – Перник, чрез прокурор К. Т., изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага решението на Районен съд – Перник да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Настоящият касационен състав, на основание чл.218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените от страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение със закона, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице по чл.210, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С оглед на това тя е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С оспореното Решение № 132/28.03.2024 г., постановено по АНД № 53/2024 г., Районен съд – П. е потвърдил Наказателно постановление № 133/05.12.2023 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ – София, с което на „**“ ООД с ЕИК **, седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], ТЕЦ „Р.“, представлявано от управителя С. В. И., на основание чл.166, т.3, вр. чл.165, ал.2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. /пет хиляди лева/ за извършено административно нарушение по чл.155, ал.2, вр. чл.166, т.3 от ЗООС.

За да постанови обжалваният съдебен акт, районният съд е приел, че на 30.05.2023 г. „**“ ЕООД – [населено място], не е изпълнило задължително предписание на РИОСВ – С., дадено в Констативен протокол /КП/ № ККФОС-МС-10/23.05.2023 г., като не е почистило натрупаната прах в участъка между димните вентилаторите на сушилните барабани, района под сушилните барабани и наклонената лента към вертикалния елеватор, чрез който се подава изсушения материал до силоза за съхранение. Нарушението било извършено на промишлена площадка на територията на ТЕЦ „Р.“ в [населено място], [жк], в имот с [идентификатор] по плана на [населено място], където търговското дружество стопанисвало и експлоатирало инсталация за сушене на твърди горива.

Въз основа на приети и приложени по делото доказателства въззивният съд констатирал, че на 23.05.2023 г., по повод постъпил в РИОСВ – С. Сигнал вх. № С-159/22.5.2023 г., е извършена проверка на „**“ ЕООД – оператор на инсталация за сушене на твърди горива /въглища/ и стопанисващ инсталация за сушене на твърди горива, находяща се на територията на ТЕЦ„**“. Било установено „натрупано огромно количество въглищен прах“ между димните вентилатори на сушилните барабани и под тях в района на наклонената лента към вертикален елеватор, което създавало предпоставки за образуване на неорганизирани емисии от площадката. Контролните органи направили снимки и съставили Констативен протокол /КП/ № ККФОС-МС-10/23.05.2023 г. В последния, на основание чл.155 ал.2 от ЗООС, дали задължително предписание дружеството да предприеме почистване на следните места:

- участък между димните вентилаторите на сушилните барабани;

- района под сушилните барабани;

- района на наклонената лента към вертикалния елеватор.

Бил поставен срок за изпълнение 29.05.2023 г.

Н. 30.05.2023 г. служители на РИОСВ – С. отново извършили проверка на същото място и приели, че предписанията не са изпълнени, тъй като видели неорганизирани емисии от участъка на димните вентилатори след работещите сушилни барабани № 2 и № 3, както и че наклонената лента към вертикални елеватор е покрита, но части от нея са компрометирани с наличие на неуплътнени участъци и от нея също се наблюдавали неорганизирани емисии. Натрупаната прах по инсталацията и производствената площадка не била почистена, около силоза за съхранение на изсушен материал и други прилежащи съоръжения също имало натрупани прахообразни вещества. Тя била оросена в участъка на утаителния басейн в източна посока от инсталацията, т. е. имало омокрена прах, но в момента на проверката не били констатирани дейности по почистванеили омокряне на промишлената площадка чрез водоноска, оросителна
инсталация или по друг подходящ начин.

Въз основа на горните данни контролните органи приели, че „**“ ЕООД – оператор на инсталация за сушене на твърди горива /въглища/, е нарушило чл.155, ал.2, вр. чл.166, т.3 от ЗООС и образували срещу него административнонаказателно производство със съставянето на АУАН. Срещу него, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпили Възражения вх. № 11264/19.06.2023 г., но същите са приети за неоснователни и след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, е издадено процесното наказателно постановление.

При горните данни районният съд е достигнал до извода, че към датата на образуване на административнонаказателното производство „**“ ЕООД – [населено място] е извършило посоченото административно нарушение. Приел е, че установяването му е извършено при спазване на съответните административнопроизводствени правилата и от изготвените веществени доказателства и събраните в хода на съдебното производство гласни такива по безспорен начин се установяват елементите от фактическия му състав, за санкционирането на което е издадено процесното наказателно постановление. Посочил е, че деянието е правилно квалифицирано като административно нарушение по по чл.155, ал.2, вр. чл.166, т.3 от ЗООС, за което правилно и законосъобразно, на основание чл.166, т.3, вр. чл.165, ал.2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ му е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. /пет хиляди лева/. Съдът е изложил и съображения относно липсата на основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, а именно: за квалифициране на деянието като маловажен случай.

Настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, при надлежното му сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо.

Същото обаче е неправилно.

Фактическата обстановка по делото е установена при спазване принципите на чл.13 и чл.14 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН. Събрани са всички необходими и относими към предмета на доказване писмени и веществени доказателства. Въпреки това, направените въз основа на тях изводи не се основават на обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност.

Преценявайки приетите по делото доказателства поотделно и като съвкупност, настоящият състав на А. съд – Перник констатира, че при постановяване на първоинстанционното съдебно решение неправилно е възприето становището на АНО, че деянието на „**“ ЕООД – [населено място] съставлява нарушение по чл.155, ал.2, вр. чл.166, т.3 от ЗООС. Първата от посочените разпоредби гласи, че „В протоколите по ал. 1 се отразяват констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им“. Тя препраща към разпоредбата на ал.1 на същия текст, според който „По време на извършването на текущия контрол длъжностни лица, определени от органите по чл.148, ал.3, съставят констативни протоколи“. Видно е, че чл.155 от ЗООС съдържа указания към контролните органи, извършващи контрол, но не и правило за поведение, което настоящият касатор да не е изпълнил.

От друга страна, разпоредбата на чл.166, т.3 от ЗООС е санкционна, тъй като сочи вида и размера на наказанията, които се налагат на лицата, които не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл.155 или 157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица. Тя е тясно свързана с реда за упражняване на текущ и последващ контрол, предвиден в раздел III на ЗООС. Не случайно законодателят е предвидил в чл.157 от с.з., че „Съставянето на актове за извършени административни нарушения и издаването на наказателни постановления са част от текущия и последващия контрол“.

С оглед конкретиката на казуса и доколкото задължителните предписания към касатора, обективирани в Констативен протокол /КП/ № КККФОС-МС-10/23.05.2023 г., са дадени след извършена проверка по сигнал на граждани, то е следвало да се спази процесуалният ред, предвиден в раздел III на ЗООС и по-точно на чл.154а, ал.7 от ЗООС, уреждащ случаите, при които се извършват т.нар. извънпланови проверки - след получаване на жалби и сигнали, аварии и инциденти, свързани с опасност за околната среда и т.н.

Според чл.154а, ал.8 във вр. с ал.7 от ЗООС, по време на всяка извънпланова проверка на място /извършена във връзка със сигнали, жалби, свързани с опасност за околната среда или случаи на несъответствие с условията на комплексното разрешително/, контролният орган съставя констативен протокол, въз основа на който след проверката подготвя доклад, съдържащ констатирани факти и обстоятелства относно съответствието на инсталацията с условията на разрешителното и при необходимост, дава задължителни за оператора предписания, както и предприема административнонаказателни мерки.

Съгласно чл.155 от ЗООС по време на текущия контрол длъжностни лица, определени от органите по чл.148, ал.3, съставят констативни протоколи /ал.1/, в които отразяват констатираните факти и обстоятелства и дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им /ал.2/. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.17, ал.1, т.1 и т.7 от ППРИОСВ.

Анализът и тълкуването на цитираните правни норми води на извод, че за да бъдат издадени задължителни предписания в рамките на текущ контрол, вкл. извънпланов, какъвто е в случая, установените и описани в констативния протокол обстоятелства и факти, следва да сочат несъответствие с конкретно условие на КР /чл.154, ал.1, т.2 от ЗООС/, и/или несъответствие конкретно на инсталацията с условия по издаденото КР /чл.154а, ал.7 от ЗООС/, каквото позоваване липсва и/или на наличие на въздействие върху компоненти на околната среда /чл.154, ал.1, т.1 от ЗООС/. В последната хипотеза следва да са констатирани дейности и фактически положения при осъществяване на регламентираната с КР производствена дейност, които не са обхванати от условията на КР и които не са в съответствие с норми на законодателството, свързано с околната среда. Такива констатации не са направени в процесния протокол. Съответно, при формулиране на даденото предписание не е посочено в изпълнение на кое конкретно условие/условия на КР и/или на коя конкретно правна норма от действащата правна уредба на околната среда следва да бъдат извършени съответните действия. Т. не е посочено както в АУАН, с който е образувано административнонаказателното производство, така и в процесното наказателно постановление.

Отразените в двата акта /АУАН и НП/ фактически констатации не могат да бъдат обвързани нито със съдържанието на конкретни условия от КР, нито могат да бъдат обвързани с конкретни хипотези на относими към компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат правни норми.

Мотивите на наказателното постановление имат за цел адресатът да може да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си, ако счита, че същите са засегнати. Не случайно, описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са задължителен реквизит по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Изложението в обстоятелствената част следва да е направено от АНО по начин, осигуряващ възможност наказаният да разбере в какво е обвинен и какво предписание на закона е нарушил, а в случая това не е така. Нарушено е правото на защита, което винаги съставлява съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на наказателното постановление. Това води и до невъзможност съда да извърши проверка за материална законосъобразност.

Гореизложеното сочи на извода, че процесното наказателно постановление е незаконосъобразно - издадено в нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Като е приел обратното, Районен съд – Перник е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо това да се постанови друго, с което Наказателно постановление № 133/05.12.2023 г. да се отмени.

Така мотивиран, касационен състав на А. съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 132/28.03.2024 г., постановено по АНД № 53/2024 г. по описа на Районен съд – П., и В. Т. П.

О. К. Н. Наказателно постановление № 133/05.12.2023 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ – София, с което на „**“ ООД с ЕИК ** седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], ТЕЦ „**“, представлявано от управителя С. В. И., на основание чл.166, т.3, вр. чл.165, ал.2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. /пет хиляди лева/ за извършено административно нарушение по чл.155, ал.2, вр. чл.166, т.3 от ЗООС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.