Р Е Ш Е Н И
Е №261511
гр. Пловдив, 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, VII граждански състав, в публично
заседание на двадесет и осми април хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Елена Неделчева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
16467 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе
предвид следното:
С искова молба „Сиад България“ ЕООД е предявило срещу
„Катаржина Естейт“ ЕООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 11678,51 лева,
представляваща доставени технически газове по договори за търговска продажба,
обективирани във фактура № ****/*** г., фактура № ***/*** г., фактура
№ ***/*** г., фактура
№ ***/*** г., фактура
№ ***/*** г., фактура
№ ***/*** г. и фактура
№ ***/**** г. – иск с
правно основание чл. 327 ТЗ, както и сумата в размер на 628,02 лева –
обезщетение за забава върху главницата за периода 01.03.2020 г. – 08.12.2020 г.
– иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 09.12.2020 г., до окончателното изплащане
на сумата.
В исковата молба се излагат съображения, че за периода
31.01.2020 г. – 02.09.2020 г. между страните са сключени договори за търговска
продажба, въз основа на които ищецът предоставил на ответника технически
газове, обективирани в седем броя фактури, на обща стойност 11 678,51
лева. Техническите газове били доставяни в бутилки, бъндели и евроцилиндри.
Цената по всеки договор за търговска продажба се формирала от цената на
доставената стока, транспортни разходи и наем за ползване на собствените ни
съдове за технически газове. Неизплатени останала продажната цена по следните
фактури: фактура № ****/**** г. – 1509,55 лева, фактура № ****/**** г. –
1442,03 лева , фактура № ****/**** г. – 1933,36 лева, фактура № ****/**** г. –
1879,44 лева, фактура № ****/**** г. – 1641,10 лева, фактура № ***/**** г. –
1409,32 лева, и фактура № ***/**** г. – 1863,71 лева. Навеждат се доводи, че ищецът е
изпълнил своето задължение, което се установява от представени фактури, в които
са инкорпорирани приемо-предавателни протоколи. Също така се посочва, че
ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на доставените технически
газове и в темпорално отношение, поради което се претендира обезщетение за
забава върху всяка една от посочените суми от 01.03.2020 г. до 08.12.2020 г.
Поради изложеното предявява посочените искови
претенции. Претендира разноски.
Ответната страна не е депозирала в
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.
Ответникът не се явява в откритото съдебно заседание. Не е направено и искане
делото да се разгледа в негово отсъствие, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните,
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се
яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му
в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца в открито съдебно заседание, проведено на 28.04.2021 г.,
прави изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно
призован за датата на първото съдебно заседание лично – л.42 от делото. Препис
от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна – л.37 от делото, а
ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, видно от редовно
връчена призовка на л. 37 и л.42 от делото.
Предвид изложеното, налице са
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в
чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в
законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не
се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил
представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие.
Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства –
седем броя двустранно подписани фактури, се прави извод за вероятна
основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице
предпоставките за постановяването му, следва предявеният осъдителен иск да се
уважи изцяло. Като законна последица от уважаването на иска за заплащане на
главницата е присъждането на законна лихва върху същата за периода от
депозиране на исковата молба в съда – 09.12.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на
разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищцовата страна. Такива следва да
бъдат присъдени съобразно представения списък на разноските, находящ се на л.44
от делото в размер на 3790 лева. Същите включват както разноски в настоящото
производство, така и тези в производството по обезпечаване на бъдещ иск по ч.
гр.д. № ***/*** г. по описа
на **** районен съд, които се дължат в настоящото
производство съобразно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл. 327 ТЗ, вр. чл. 79,
ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД „Катаржина Естейт“ ЕООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на „Сиад България“ ЕООД,
ЕИК: *********, сумата в общ размер на 11678,51 лева, представляваща доставени
технически газове по договори за търговска продажба, обективирани във фактура №
****/**** г., фактура
№ ****/*** г., фактура
№ ***/*** г., фактура
№ ****/**** г., фактура
№ ***/*** г., фактура
№ ***/*** г. и фактура
№ ***/*** г., както и
сумата в размер на 628,02 лева – обезщетение за забава върху главницата за
периода 01.03.2020 г. – 08.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 09.12.2020 г., до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК „Катаржина Естейт“
ЕООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на
„Сиад България“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата в размер на 3790 лева,
представляваща разноски в настоящото производство и в производството по ч. гр.д.
№ ***/*** г. по описа
на **** районен съд.
Решението не
подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Катя Боева
Вярно с оригинала.
ЕН