№ 1237
гр. Варна, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. Иванова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20223110203113 по описа за 2022 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на В. АНД. К. против НП № 11-
2533/22.03.2011г. на Директор на Дирекция “Обслужване” при ТД на НАП - Варна, издадено
на основание чл.53 вр. чл.24 ал.1 от ЗАНН.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се изразява позиция,
че е изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание въззивницата поддържа жалбата си чрез процесуален
представител.
По същество се поддържат доводите за отмяна на наказателното постановление,
наведени с жалбата. Претендира разноски.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По съществото на делото моли наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно издадено. Претендира възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното :
На 20.10.2010 г. в ТД на НАП Варна било установено, че, В. АНД. К. в качеството си на
управител на дружеството “***“ ООД, не е изпълнила задължението си да подаде годишна
данъчна декларация по чл.92 ал.1 от ЗКПО за 2008г. в законоустановения срок за подаване
на декларацията до 31.03.2010г.
На 03.21.2010 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в
обстоятелствената част на който намерили отражение горните факти.
1
Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен на
въззивницата, която вписала в съдържанието му възражения. Такива постъпили по
преписката и впоследствие.
На 22.03.2011г. въз основа на акта било издадено НП, с което за нарушението на
разпоредбите на ЗКПО на въззивницата било наложено административно наказание на
основание чл.264 ал.1 от същия закон.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
доказателства – справка за задължено лице; извлечение от ТР; заповеди и др.
За да се произнесе по жалбата, съдът преди всичко констатира, че е налице основание
за отмяна на наказателното постановление поради изтекъл давностен срок , погасяващ
възможността за административнонаказателно преследване.
Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН регламентира случаите, в които не следва да се
образува административнонаказателно производство, както и случаите, когато
образуваното такова следва да се прекрати, но тези специални срокове касаят процесуалните
срокове за съставяне на АУАН и издаването на НП и са свързани с основния принцип за
бързина в административнонаказателното производство.
Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на
наложените административни наказания.
В ЗАНН, обаче, липсва регламентация на давностни срокове, за погасяване на
административнонаказателното преследване, каквито се съдържат в Общата част на НК.
Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и
опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се
предвижда друго.
Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 т.3 от НПК, изтеклата давност е обстоятелство,
което изключва наказателната отговорност, като в Тълкувателно решение № 3 от
27.02.2015г. на ОСНК изрично се сочи, че сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни.
Разперодбета на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасявена на
наказателната отговорност по давност в НК.
В този смисъл следва да намерят приложение съответните текстове на чл.80 и 81 от
НК.
В съответствие с гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК, във
връзка с 80 ал.1 т.5 от НК, всяко едно административнонаказателно преследване се е
погасявало с изтичането на срок от 4 години и половина от извършване на нарушението,
независимо от спирането и прекъсването на давността и независимо от субекта на
административнонаказателната отговорност. В този смисъл съдът намира, че в конкретния
случай, въпреки, че АУАН е съставен в законоустановения срок и съответно НП е издадено
2
в сроковете, визирани в чл.34 от ЗАНН, при извършено нарушение на 01.04.2010г., към
настоящия момент е изтекла абсолютната давност за административно наказателно
преследване, което налага отмяната на НП.
Предвид изложеното съдът намери, че следва да отмени наказателното
постановление на това основание .
С решението си съдът присъди възнаграждение на адвокат, съобразно приложеното
адвокатско пълномощно, отчитайки разпоредбите на чл.6; чл.18 ал.1 ал. 2 и ал.3 НМРАВ
№1 ОТ 09.07.2004г.
Водим от горното съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 11-2533/22.03.2011г. на Директор на Дирекция “Контрол” при ТД на НАП -
Варна, с което на В. АНД. К. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
200 лева на основание чл.264 ал.1 от ЗКПО.
ОСЪЖДА ТД на НАП – Варна да заплати на В. АНД. К., ЕГН **********,
направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 360 / триста и
шестдесет / лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3