Р Е Ш
Е Н И Е
София, 11.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на тринадесети
юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 457/2021 г., за да се произнесе взе пред вид:
Предявени са следните искове Г.Т.М., ЕГН **********, чрез
адв. М.Я., съдебен адрес:***, К.Е.З., по съпруг А., Ж.М.З.
и П.М.Ч., ЕГН **********, чрез адв. Б.Б., съдебен адрес:***, против С.И.К., ЕГН **********,***
/бивша 10/: иск с правно основание чл.
42, б. „б“ ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за
признаване за установено, че саморъчно
завещание, съставено на 21.09.2019 г. в гр. София от Ж. Т.М., поч. на 22.12.2019 г., в полза на С.И.К., ЕГН **********, обявено на
03.09.2020 г. от нотариус В.Б., с район на действие СРС и peг. № 302 на НК, и вписано в Служба по вписванията -
София, вх. peг. № 49488 от 04.09.2020 г. като акт № 81, том IX, дело № 37874/2020 г., е нищожно поради това, че същото не
е написано от завещателя и не е
подписано от него, - в условията
на евентуалност - на основание
чл. 42, б. „в“ ЗН да се признае за установено, че завещанието е нищожно поради това, че изразеният в завещанието мотив, поради
който то е направено, противоречи на
закона и на добрите нрави, или, - в
условията на евентуалност - на
основание чл. 43, ал. 1, б. „б“, предл. първо ЗН завещанието
да се прогласи за унищожаемо,
като направено поради грешка.
Предявен е и иск с
правно основание чл. 108 ЗС по отношение на следните недвижими имоти: - апартамент
с площ 88,02 кв. м., находящ се в гр. София, ж.к. „************, ведно с
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 12, както и с 1,976% ид. части от
общите части на сградата, който апартамент представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор 68134.305.73.3.87 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. София, общ. Столична; - 600/1095
ид. ч. + 118,67/1017 ид. ч.
от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с адрес:
гр. София, район „Витоша“, ул. „************, който представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор 68134.2049.739 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. София, общ. Столична, с площ съгласно скица от 1112 кв. м, както - и
построените в същия поземлен имот жилищна
сграда - еднофамилна с идентификатор 68134.2049.739.2, която сграда
съгласно скица се състои от 2 етажа и е със застроена площ 86 кв. м, и друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда с идентификатор 68134.2049.739.3, която сграда
съгласно скицата се състои от 1 етаж и е със застроена площ 11 кв. м.; както и на МПС марка Фолксваген, модел Битъл,, peг. № **********, рама **********, двигател 2065065, на
които ищците Г.Т.М., К.Е.З. /по
съпруг А., Ж.М.З./ и П.М.Ч. бъдат
признати за собственици и да С.И.К. бъде
осъдена да им предаде владението върху имотите.
Иска се също, на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК да се отмени констативен нотариален акт за
собственост № 61, том VII, дело 1136 от 11.12.2020 г. на нотариус В.Б.-
нотариус с район на действие СРС, вписан в регистъра на Нотариалната камара под
№ 302, който нотариален акт е вписан в СВ - София като Акт № 7, том 192, дело №
58313, № от вх. peг. 75370/14.12.2020 г.
Претендират разноски.
В исковата молба се твърди, ищците са наследници по
закон на Ж. Т.М., ЕГН **********, починал на 22.12.2019 г. в град София при следните наследствени дялове: 1/3 идеална част за Г.Т.М.,
1/3 идеална част за П.М.Ч. и 1/3 идеална част общо за К.Е.З., по съпруг А., и Ж.М.З.,
или по 1/6 идеална част за всеки един от последните двама наследници.
Ищците твърдят, че в наследствената
маса на Ж. Т.М. са включени няколко недвижими имота, няколко моторни превозни
средства и друго имущество, включително:
- АПАРТАМЕНТ с площ 88,02 кв. м., находящ се в гр. София, ж.к. „************,
ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 12, както и с 1,976% ид.
части от общите части на сградата, който апартамент съгласно приложената Схема
на самостоятелен обект № 15-459198-03.06.2020 г. към настоящия момент
представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68134.305.73.3.87 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, общ. Столична;
- 600/1095 ид. ч. + 118,67/1017 ид. ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с адрес: гр. София, район
„Витоша“, ул. „************, който поземлен имот съгласно приложената Скица на
поземлен имот № 15-459161-03.06.2020 г. към настоящия момент представлява
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.2049.739 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, общ. Столична, с площ съгласно скицата от
1112 кв. м, както и построените в същия поземлен имот ЖИЛИЩНА СГРАДА -
ЕДНОФАМИЛНА е идентификатор 68134.2049.739.2 съгласно скица на сграда №
15-459184-03.06.2020 г., която сграда съгласно скицата се състои от 2 етажа и е
със застроена площ от 86 кв. м, и ДРУГ ВИД ПРОИЗВОДСТВЕНА, СКЛАДОВА,
ИНФРАСТРУКТУРНА СГРАДА с идентификатор 68134.2049.739.3 съгласно скица на
сграда № 15- 459189-03.06.2020 г., която сграда съгласно скицата се състои от 1
етаж и е със застроена площ от 11 кв. м.;
- МПС марка Фолксваген, модел Битъл, с peг. № **********, рама **********, двигател 2065065.
По-нататък ищците твърдят, че ответницата С.К. е живяла
дълги години с Ж. Т.М. на семейни начала. След неговата смърт на 24.01.2020 г.
ответницата заявила по телефона на ищеца П.Ч., че търсела завещание в нейна
полза, оставено от Ж. М., за процесната къща, находяща се в гр. София, ул. „************.
В началото на месец март
2020 г. адв. Д.М./която през годините се е занимавала с правните въпроси в
България на семейство З./ се е срещнала с ответницата С.К., за да получи от него
документи относно наследствените имоти на Ж. М.. По време на срещата С.К. й
заявила, че има саморъчно завещание от Ж. М., с което последният й бил завещал
процесните два недвижими имота: къщата в гр. София, ул. „************, и
апартамента, находящ се в гр. София, ж.к. „******В
началото на месец септември 2020 г., вследствие направена проверка в Имотния
регистър, ищците научават и констатират вписано саморъчно завещание, за което
се претендира да е съставено от наследодателя Ж. Т.М. в полза на С.И.К., по
силата на което Ж. Т.М. й завещава следните недвижими имоти и МПС, така както
са описани в завещанието: „къщата в кв. Симеоново на ул. „************,
апартамента в кв. „**********както и жълтата кола фолцваген
костенурка с номер: **********, за това, че гледа майка ми болна и сляпа и беше
до мен през всичките тези години!“. Саморъчното завещание е с посочени място и
дата на съставяне - гр. София, 21.09.2019 г., т.е. едва три месеца преди
смъртта на наследодателя на ищците, и е обявено с Протокол от 03.09.2020 г. на
нотариус В.Б., с район на действие СРС и peг. № 302
на НК. Завещанието е обявено и вписано на 04.09.2020 г. в Имотния регистър към
АВ по персоналната партида на С.(к)а И.К. с ЕГН **********.
Ищците твърдят, че и
понастоящем посочените в завещанието недвижими имоти и МПС се владеят от С.И.К.,
която така и не им е предала ключовете от тях.
По-нататък заявяват, че,
при направена на 22.12.2020 г. нова справка в Имотния регистър, те научили и
констатирали и вписан в полза на С.И.К. констативен нотариален акт за
собственост на посочения в завещанието апартамент, находящ се в гр. София, ж.к.
„Зона Б- 5", *********, а именно нот. акт за
собственост върху недвижим имот на основание саморъчно завещание № 61, том VII,
peг. № 19285, дело № 1136 от 11.12.2020 г. на нотариус В.Б.- нотариус с район на
действие СРС, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 302, който
нотариален акт е вписан в СВ - София като Акт № 7, том 192, дело № 58313, № от
вх. peг. 75370/14.12.2020 г.
В тази връзка ищците предявяват настоящата искова
претенция за обявяване на цитираното саморъчно завещание за нищожно/унищожаемо на основанията, предявени в условията на
евентуалност Предявили са и ревандикационен иск с
правно основание чл. 108 ЗС, Имат и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на
описания по – горе нотариален акт.
Молят да им бъдат присъдени направените разноски и
адвокатски хонорар.
Представили са писмени доказателства. Ангажирали са
гласни такива.
С молба вх.№ 303839 от
08.04.2021 г. ищците представят и молят да бъде прието удостоверение, рег.№
433200-31253 от 19.03.2021 г., издадено от МВР, СДВ, ОПП, от което е видно, че лек
автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Бийтъл“, рег.№ **********, рама № **********, считано
от 10.03.2021 г., е регистриран но името на С.В.Д., ЕГН **********. Според тях,
налице е хипотезата на чл. 226 ГПК, а
именно прехвърляне на спорното право в течение на вече образувано производство,
осъществено 2 дни след връчване на препис от исковата молба на ответницата. С оглед на това и на
основание чл. 226, ал. 3 ГПК и чл. 235, ал. 3 ГПК молят в диспозитива на съдебното решение да се
посочи, че процесният автомобил е бил
прехвърлен в течение на производството, а именно на 10.03.2021 г., от ответницата
на посоченото лице.
В хода по същество ищците
молят да съда да уважи предявените искове, като им присъди сторените разноски
по списък.
Ответницата С.И.К. чрез адв.
Ж.Н. и адв. Н.К. оспорва исковата молба изцяло, като
неоснователна.
На първо място заявява,
че с Ж. живеели заедно в продължение на 50 години, през които години той не си
е говорил с брат си Г.М.. Първите години от съвместния им живот живеели в къща,
построена в двора на бабата на Ж., която впоследствие била отчуждена и ги
обезщетили с апартамента в Зона Б-5, като Ж. бил изключителен собственик на
процесния имот след съдебна спогодба в производство по делба между него и
неговия брат Г..
След като се преместили
да живеят в апартамента в Зона Б-5 майката на Ж. ослепяла от диабет и отишла да
живее при тях, където живяла около 10 години до смъртта си, като за това време
ответницата е полагала грижи за нея.
По-нататък заявява, че
през 1982-1983 г. търсили да си купят място, за да си построят вила и се
ориентирали към кв. Симеоново. Ж. изцяло се занимавал с покупката на идеални
части от мястото и с последващата документация с продавачите, а именно даване
на съгласие да изградят къща и коя част от двора ще ползват. За закупуването на
земята ответницата твърди, че е участвала с нейни лични средства и така през
1985 г. започнали да изграждат къщата в Симеоново, като около 1994 г. къщата
била напълно завършена с техни общи лични средства и труд. През 2001 г.
ответницата заявява, че се преместили да живеят там и от тогава до сега живее
там 20 години.
Твърди, че завещанието от
21.09.2019 г. е истинско и автентично - собственоръчно написано и подписано от Ж.
М. и отразява неговата воля.
Твърди, че завещание, в
което завещателят е посочил, че храни към заветника
чувство на благодарност за положени грижи, не е нищожно.
Твърди, че е собственик
на процесиите имоти по силата на съставено в нейна полза саморъчно завещание от
21.09.2019 г., както и че е собственик по силата на оригинерно
правно основание, а именно изтекла в
нейна полза придобивна давност, по силата на
упражнено владение, както следва:
- За апартамент находящ се в гр. София, кв.*********ет.
*********с идентификатор 68134.305.73.3.87 от 1980 г. до настоящия момент;
- По отношение на 600/1095 за Поземлен имот находящ се в гр. София, кв.
Симеоново, ул. *********с идентификатор 68134.2049.739 от 1984 г. до
настоящия момент, а по отношение на 118,67/ 1095 ид.
ч. за поземлен имот находящ се в гр. София, кв. Симеоново, ул. *************с
идентификатор 68134.2049.739 от 1991 г. до настоящия момент;
- За къща, находяща се в гр. София, кв. Симеоново, ул. *************,
с 68134.2049.739.2 от 1990 г. до настоящия момент; и
- За сграда, находяща се в гр. София, кв. Симеоново, ул. *************,
с 68134.2049.739.3 от 1990 г. до настоящия момент.
Прави и въвежда изрично
възражение, че е собственик на процесните имоти и движими вещи по силата на
изтекла в нейна полза придобивна давност.
Представила са писмени доказателства, поискала е гласни
такива и експертиза.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено саморъчно завещание 21.09.2019 г.,
с което преди смъртта си Ж. Т.М.,***,
починал на 22.12.2019 г. е завещал на ответницата С.И.К. притежаваните от него
движими и недвижими имоти, а именно къща в гр. София, кв.
Симеоново, ул. *************, апартамент
в гр. София, кв.*********ет. *********и лек автомобил, марка „Фолксваген“,
модел „Бийтъл“, рег.№ **********.
Цитираното
завещание е обявено на 03.09.2020 г. от нотариус В.Б., с район на действие СРС
и peг. № 302 на НК, и вписано в Служба по вписванията -
София, вх. peг. № 49488 от 04.09.2020 г. като акт № 81, том IX, дело № 37874/2020 г.,
От представените и неоспорени по делото доказателства се установи,
че към момента на смъртта си Ж. Т.М. е притежавал следните имоти:
- АПАРТАМЕНТ с площ 88,02 кв. м., находящ
се в гр. София, ж.к. „************, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 12, както и с
1,976% ид. части от общите части на сградата, който
апартамент представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
68134.305.73.3.87 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София,
общ. Столична /нот. акт върху жилище, дадено като обезщетение по
ЗТСУ № 92, т. VI, нот.д. № 1099/1980 г. на
Втори нотариус при СРС, Протокол по гр.д. № 5958/09.05.1980 г. за одобрена
между страните спогодба/;
- 600/1095 ид. ч.
+ 118,67/1017 ид. ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с адрес: гр. София, район „Витоша“,
ул. „************, който представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.2049.739 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, общ.
Столична, с площ съгласно скица от 1112 кв. м, както и построените в същия
поземлен имот - ЖИЛИЩНА СГРАДА -
ЕДНОФАМИЛНА с идентификатор 68134.2049.739.2, която сграда съгласно
скица се състои от 2 етажа и е със застроена площ от 86 кв. м, и - ДРУГ ВИД ПРОИЗВОДСТВЕНА, СКЛАДОВА,
ИНФРАСТРУКТУРНА СГРАДА с идентификатор 68134.2049.739.3, която сграда
съгласно скицата се състои от 1 етаж и е със застроена площ от 11 кв. м. /нот. акт № 79, т. XX, нот.д.
№ 32521/16.08.1984 г. и нот. акт № 39, т. XXXXXXXXI, НОТ.Д. № 15868/16.12.1991 Г./.;
- и МПС марка Фолксваген, модел Битъл, с peг. № **********, рама **********, двигател 2065065.
/видно от приложена Справка от 18.09.2020 г. от СО, р-н Възраждане за
декларирани по чл. 54 ЗМДТот Ж. М. ППС и Справка от
11.03.2020 г. от СДВР, Отдел Пътна полиция/.
Видно от
приложеното удостоверение за наследници от 31.07.2020 г. на СО, р-н Възраждане,
ищците са наследници по закон на Ж. М.,***,
поч. на 22.12.2019 г., като ищецът Г.Т.М., е негов
брат, ищцата К.Е.З., по съпруг А., Ж.М.З. и П.М.Ч. – негови племенници.
По искане на ответницата и във връзка с оспорванията на твърденията
в исковата молба за нищожност на процесното завещателно
разпореждане, по делото бе назначена съдебно – графологична експертиза.
В заключението си
експертът прави категоричен извод, че ръкописните текстове – сравнителни
образци с голяма разнородност, представени за изпълнени от Ж. М., са изпълнени
от три различни лица, като за текста на саморъчното завещание и част от текстовете
– сравнителни образци /тези в приложен бележник – календар за 2008 г./ би могло
да се допусне, че са изпълнени от едно и също лице, а подписът на завещател върху процесното саморъчно завещание не е положен от Ж. М..
По искане на
страните съдът допусна и разпита четирима
свидетели – двама, посочени от ищците и двама – от ответницата.
Свидетелят О.М.Н.познава Г.М. от 1988 г., двамата са комшии и приятели в Нови Искър, Кумарица, и знае, че през 2000 г. за година той е гледал
майка си. Майка му се казвала Ц., била сляпа и не можела да ходи. За нея се
грижели, през времето, през което живеела при тях Г.М. и съпругата му. Веднъж я
е виждал на терасата у тях да стои в инвалидната си количка. Нанков не знае
кога е починала Ц..
Свидетелят Г. А.А.познава и Г.М., и неговата майка Ц.. Бил е съученик на сестрата
на М. З.. до 7-ми клас и на практика е израснал в къщата им. Той също заяви в
съдебно заседание, че знае, че Г. е докарал майка си да живее при него, за да
се грижи за нея. Свидетелят я е виждал два пъти и се е опитвал да осъществи
контакт с нея, казала му, че е недоволна от Ж., който й създавал ядове, а
семейството му било в източноправославната вяра. Ж. М. живеел в Зона Б-5 и Г.М.
докарал баба Ц. оттам.
Свидетелят Р.О.Т.е познавал и Ж. М. и С.К.. През
1996 – 1997 г. се запознал с Ж. М., при когото отишъл за да поддържа автомобилите
му. Така двамата се сприятелили, а още първите години се запознал с жена му С.К..
Ж. купувал от неговия бижутерски магазин по някое бижу за С.. Твърде късно,
едва през 2019 г., разбрал, че двамата живеят заедно без да са женени. Ж. му
споделил, че имал някакви болки в корема и се притеснявал за жена си, защото те
от много години са заедно, но той не е в много добри отношения с брат си и имал
опасения какво ще стане с нея, ако нещо му се случи. Имал също и тежка сърдечна
операция. Свидетелят каза, че през лятото С. и Ж. живеели в Симеоново, където
той държал частите си, а през зимата в Зона Б-5, зад Мола
на Стамболийски. Знае също, че майката на Ж. била сляпа, не можела да се движи,
затова те я гледали, били заедно като семейство. С. даже гледала повече майка
му от него, вземала отпуски, за да е при нея. По отношение на къщата в Симеоново
Т. каза, че двамата са си я построили, основно с техни спестени средства, а Ж.
не е ползвал други майстори. В семейството им С. вършела цялата домакинска
работа.
Свидетелката И.Ц.Д.познава С.К. от детските си
години – от кв. Захарна фабрика, където живеели, и понастоящем още поддържа
приятелски отношения с нея. С Ж. се запознала по – късно – някъде от около 8-та
година, когато двамата вече живеели в Зона Б-5. Виждали се много често,
празнували заедно семейните си празници, дори е живяла в тяхната къща, когато
двамата пътували до Франция. Св. Д.познава майката на Ж. и твърди, че тя е
живеела в апартамента в Зона Б-5. Страдала от диабет, лично Д.е обучавала
ответницата да й слага инсулин. Според казаното от нея, С. много се грижела за
възрастната жена – сменяла памперсите й, правела тоалета й, къпала я, перяла,
правела всичко, тъй като жената имала нужда от постоянна грежа.
До бяд идвала да се грижи за нея една жена, а С.
правела това след обяд, след работа. Свидетелката заяви, че е свидетел още от
началото на построяване на къщата им, строили я с общи средства. По някое време
е виждала и работници, на които ответницата готвела, чистела. Свидетелката каза
още, че майката на Ж. починала през 2001 г. и тя не знае някой друг да я е
гледал. Заяви, доста колебливо, че е посещавала жилището на С. и Ж. два – три
пъти седмично, тъй като нямала сериозни ангажименти. Строежът почнал, според
нея, около 1984 г. и продължил десетина години, през които тя, по нейни
показания, минимум два пъти седмично ги е посещавала.
Други доказателства, релевантни към правния спор, по делото не са
представени.
При така установена фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Ищците са
наследница по закон, съобразно чл. 8, ал. 4 ЗН, на починалия братя Ж. М..
В качеството си
на такива, те са предявили, в условията на обективно съединяване, два иска:
1/ иск с правно
основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН
/евентуално съединен с претенции по чл. 42, б. „б“ ЗН и по чл. 43, ал. 1, б.
„б“, предл. първо ЗН/ за обявяван за нищожно, респ. унищожаемо завещателното
разпореждане, обективирани в процесното саморъчно завещание, с които
наследодателят е завещал на ответницата С.К. своето имущество /и
2/ ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС за
предаване владението на имотите, предмет на цитираното завещателно
разпореждания.
По първия предявен иск с правно основание чл. 42, б. „б“,
вр. чл. 25, ал. 1 ЗН:
Съгласно чл. 42,
б. б“ ЗН, завещателното разпореждане е нищожно,
когато при съставянето му не са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН.
Цитираната
разпоредба гласи, че саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано
ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е
съставено и да е подписно от него.
Подписът трябва да бъде поставен след завещателните
разпореждания.
По делото
безспорно се доказа, че Ж. М. е починал на 22.12.2019 г., като е оставил за
наследници по закон ищеца Г.Т.М. - негов брат, ищцата К.Е.З., по съпруг А. -
негова дъщеря, а ищците Ж.М.З. и П.М.Ч. – негови синове..
От събраните в
хода на производството писмени доказателства бе установено, че, към момента на
смъртта си наследодателят Ж. М. е притежавал подробно описаните по – горе
недвижими имоти и лек автомобил.
Предявената по
делото претенция е за обявяване за нищожно извършено от наследодателя на ищците
завещателно разпореждане, а именно: Завещание от 21.09.2019
г. в полза на ответницата С.И.К., обявено на 03.09.2020 г. от нотариус В.Б., с
район на действие СРС, рег. № 302 на НК.
Във връзка с ищцовите твърдения и на база на ангажираните от ищците
доказателства по делото бе установено, че не може да се установи с категоричност,
че текстът на процесното саморъчно завещание е написан от наследодателя на
ищците Ж. М., а се доказва безспорно,
че подписът на завещател върху него не е положен от него.
В тази връзка депозираната
по делото и изслушана в съдебно заседание съдебно – графологична експертиза не
бе оспорена от страните и бе приета от съда.
С оглед
изложеното съдът приема, че процесното завещание – това от 21.09.2019 г. в
полза на ответницата С.И.К., е нищожно на основание 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН и следва да бъде обявено за такова.
Съдът не се
произнася по предявените, в условията на евентуалност искове за обявяване
нищожността на завещанието поради противоречие с добрите нрави и за
унищожаването му, като направено поради грешка, пред вид доказване на първата
претенция – тази за нищожност поради липса на подпис на завещателя.
По отношение на предявения ревандикационен иск:
Съгласно чл. 108 ЗС, собственикът може да иска своята вещ
от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.
Ревандикационният иск представлява вещен
осъдителен иск, материлизиращ правото на невладеещия
собственик, на онзи, който не притежава фактическото владение върху собствената
си вещ, да претендира лицето, което, без да има собственост или право на
владение, упражнява върху нея фактическо господство, да му възстанови
владението, респ. да му предаде вещта.
При иска с правно основание чл. 108 ЗС ищецът дължи да
докаже правото си на собственост върху вещта, чието предаване или връщане се
иска.
Ревандикационният иск съдържа две искания за защита - установяване,че ищецът е собственик на
процесния имот, и осъждане на ответника да му предаде владението на същия, като,
на основание чл. 2 ГПК, съдът дължи произнасяне по всяко от двете искания с
отделен диспозитив: установителен диспозитив относно правото на собственост на
ищеца и осъдителен такъв по претенцията за предаване владението на имота.
Именно това е приел и ВКС в ТР № 4/14.03.2016 г. по т.д.
№ 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, постановявайки че предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът
съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да
бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния
имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота.
ВКС е постановил, че, за да бъде решен предявеният с иска по чл.1 08 ЗС
гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в
диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източникът на
силата на пресъдено нещо на решението, препращайки и
към Мотивите към т.18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС.
Според ТР № 4/14.03.2016 г. по
т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, ако в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава правото на
собственост върху процесния имот и ответникът го владее без основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи и
двете искания: да се произнесе с установителен
диспозитив, признаващ правото на собственост на ищеца и с осъдителен
диспозитив, осъждащ ответника да му предаде владението върху спорния имот. Ако
в хода на делото по предявен иск по чл.108 ЗС не бъде установено правото на
собственост на ищеца върху процесния имот, съдът ще отхвърли и двете искания за
защита.
В настоящия случай безспорно се доказа нищожност на процесното завещателно разпореждане.
С оглед това обстоятелство, след смъртта на наследодателя Ж. М. през 2019
г., негови наследници са ищците – съответно брат и племенници – при съответните квоти.
Доказа се, че имуществото, останало в патримониума
на наследодателя М.М.към момента на смъртта му – 22.12.2019
г., е описаното по – горе, както следва: апартамент в София,*********ет.*********и
дворно място, находящо се в София, кв. Симеоново, ул.
*************, заедно с построените в него жилищна сграда и складова сграда, а
също и описаният л.а. марка Фолксваген, модел Бийгъл,
рег. № *******
При така установеното съдът приема, че ищците са
собственик по наследство на от посочените по – горе имоти, при съответните ид.ч.: 1/3 ид.ч. за Г.Т.М., 1/3 ид.ч. за П.М.Ч. и 1/3 ид.ч. общо
за К.Е.З., по съпруг А., и Ж.М.З. /по 1/6 ид.ч. за
всеки един от двамата/
По делото не се спори, а и се доказа безпротиворечиво,
че ответницата държи процесните имоти.
От нейна страна бе направено възражение за изтекла в нейна полза придобивна
давност по отношение на недвижимите имоти – съответно: по отношение на апартамента
- от 1980 г. до настоящия момент, по отношение на двата недвижими имота от 1984
г. и от 1990 г. и по отношение на къщата, намираща се в поземления имот – от
1990 г. до настоящия момент, по което съдът дължи произнасяне.
Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет
години. Владението, от своя страна, представлява упражняване на фактическа
власт върху вещта, която владелецът държи като своя, при анимус
за своене. Този анимус, това намерение е следвало да
бъде демонстрирано от ответницата по явен начин пред собственика. Такава е и
действащата и трайна съдебна практика, според която държателят трябва да
демонстрира промяна в намерението за владеене на имота открито пред
собственика, като владението не може да бъде установено по скрит начин.. В тази
връзка съдът приема тезата на ищцовата страна, че
ответницата, която по нейни твърдения, е живеела съвместно с Ж. М. в процесните
имоти по време на цялото им съжителство, в нито един момент не е отблъсквала
неговото владение като собственик, за да може да се позове на изтекла в нейна
полза придобивна давност.
По тези съображения съдът намира възражението на
ответницата К. за изтекла в нейна полза придобивна
давност по отношение на процесните имоти, като неоснователно и счита, че тя
трябва да бъде осъдени да предаде владението на същите, осигурявайки им
възможността да осъществят правата си на собственици в съответствие с идеалните
си части и закона.
Предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС е
основателен и доказан и, като такъв следва да се уважи.
По отношение искането на
ищците по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на издадения в полза на ищцата
констативен нотариален акт за собственост на процесния апартамент в Зона Б-5
съдът намаира следното:
С нот. акт за собственост върху
недвижим имот на основание саморъчно завещание № 61, том VII, peг. № 19285, дело № 1136 от 11.12.2020 г. на нотариус В.Б.- нотариус с район на
действие СРС, № 302 в регистъра на НК, ответницата е била призната за
собственик на апартамент с площ 88,02 кв. м., находящ се в гр. София, ж.к. „************, ведно с избено помещение № 12, както и с 1,976% ид. части от общите части на сградата.
По делото бе
призната нищожността на процесното завещание, въз основа на което К. е била
призната за собственица, поради което съдът счита, че са налице предпоставките
на чл537, ал. ГПК за отмяната на констативния нотариален акт /който по
съществото си няма конститутивен, а само констативен
характер/.
От ищцовата страна по делото бяха представени доказателства,
че лекият автомобил, „Фолксваген“, модел „Бийтъл“, рег.№ **********, рама № **********, на който ищците са признати за собственици, като
наследници по закон, след обявяване нищожността на завещанието, в хода на настоящото
производство – на 10.03.2021 г. - е продаден от ответницата на трето лице – С.В.Д., ЕГН **********, поради което съдът
намира, че на основание чл. 226, ал. 3 ГПК и чл. 235, ал. 3 ГПК това обстоятелство следва да се отрази в диспозитива на съдебното решение., тъй
като постановеното решение във всички случаи съставлява сила на пресъдено нещо и спрямо приобретателя /в случая купувача на
автомобила/.
По изложените съображения съдът прима, че предявените
претенции са основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени
изцяло, като, пред вид изхода на делото, на ищците бъдат присъдени разноски,
както следва: - на ищеца Г.Т.Я. –
910,10 лв. д.т., 90,95 лв. – д.т. за вписване на и.м. и 3 048 лв. – адв.
възнаграждение с ДДС и на ищците К.Е.З., по съпруг А., Ж.М.З. и П.М.Ч. – 1 820,21 лв. – д.т., 35 лв. – такси за съдебни
удостоверения, 181,70 лв. – д.т. за вписване на и.м. и 6 503,15 лв. - адв. възнаграждение с ДДС,
съобразно представени списъци.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО по иска,
предявен от Г.Т.М., ЕГН **********, чрез адв. М.Я., съдебен адрес:***, К.Е.З., по съпруг А., Ж.М.З.
и П.М.Ч., ЕГН **********, чрез адв. Б.Б., съдебен адрес:***, против С.И.К., ЕГН **********,***
/бивша 10/, на основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН
саморъчно
завещание, съставено на 21.09.2019 г. в гр. София от Ж. Т.М., поч. на 22.12.2019 г., в полза на С.И.К., ЕГН **********, обявено на
03.09.2020 г. от нотариус В.Б., с район на действие СРС и peг. № 302 на НК, и вписано в Служба по вписванията -
София, вх. peг. № 49488 от 04.09.2020 г. като акт № 81, том IX, дело № 37874/2020 г., е нищожно поради това, че същото не
е написано от завещателя и не е подписано
от него.
ПРИЗНАВА за установено, че Г.Т.М., К.Е.З.,
по съпруг А., Ж.М.З. и П.М.Ч. са собственици на следните недвижими имоти: -
апартамент с площ 88,02 кв. м., находящ се в гр. София,
ж.к. „************, ведно с
избено помещение № 12, както и
с 1,976% ид. части от общите части на сградата, който
апартамент представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
68134.305.73.3.87 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София,
общ. Столична; - 600/1095 ид. ч. + 118,67/1017 ид. ч. от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с адрес: гр.
София, район „Витоша“, ул. „************, който представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.2049.739
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, общ. Столична, с
площ съгласно скица от 1112 кв. м, както - и построените в същия поземлен имот жилищна сграда - еднофамилна с
идентификатор 68134.2049.739.2, която сграда съгласно скица се състои от 2
етажа и е със застроена площ 86 кв. м, и друг
вид производствена, складова, инфраструктурна сграда с идентификатор
68134.2049.739.3, която сграда съгласно скицата се състои от 1 етаж и е със
застроена площ 11 кв. м., и
ОСЪЖДА С.И.К. да им предаде владението на описаните имоти,
на основание чл. 108 ЗС.
ПРИЗНАВА за установено, че Г.Т.М., К.Е.З.,
по съпруг А., Ж.М.З. и П.М.Ч. са собственици на МПС марка Фолксваген, модел Битъл,, peг. № **********, рама **********, двигател 2065065,
продаден с договор за покупко - прадажба,
сключен на 10.03.2021 г. между С.И.К. и С.В.Д., ЕГН **********, и
ОСЪЖДА С.И.К. да им
предаде владението на описания лес автомобил, на основание чл. 108 ЗС.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нот.
акт за собственост № 61, том VII, дело 1136
от 11.12.2020 г. на нотариус В.Б.-
нотариус с район на действие СРС, вписан в регистъра на Нотариалната камара под
№ 302, който нотариален акт е вписан в СВ - София като Акт № 7, том 192, дело №
58313, № от вх. peг. 75370/14.12.2020 г.
ОСЪЖДА С.И.К. да заплати сторените по делото
разноски, както следва: на Г.Т.Я. – 910,10 лв. д.т., 90,95 лв. – д.т. за вписване на
и.м. и 3 048 лв. – адв. възнаграждение с ДДС и на К.Е.З., по съпруг А., Ж.М.З. и П.М.Ч.
– 1 820,21 лв. – д.т., 35 лв. – такси за съдебни удостоверения, 181,70
лв. – д.т. за вписване на и.м. и 6 503,15 лв. - адв. възнаграждение с ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред САС в 14-дневен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: