РЕШЕНИЕ
№ 305
гр. Пловдив, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Полина П. Бешкова
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20215300900742 по описа за 2021 година
Конститутивен иск по чл. 74, ал. 1 от ТЗ.
Подадена е искова молба от Ц. П. Т. с ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр.П, ул.**** № ***, против „ЕР ТЕ КОНСУЛТ“ ООД с ЕИК
115 858 575, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район
„Централен“, ул. „Арда“ № 5, ет. 1.
Ищцата твърди, че заедно с Р.В.Т. с ЕГН ********** са съдружници с
равно участие в капитала на ответното дружество, като управлявали същото
заедно и поотделно. Излага, че основната дейност на дружеството е свързана
с архитектурно проектиране, като навежда, че нейна грижа била
комуникацията с клиенти и изготвянето на проекти, а задълженията на Т. се
свеждали до изготвянето на счетоводни документи и извършването на
банкови операции, свързани с дружеството.
Сочи, че на 19.10.2021 г. било проведено общо събрание на ответното
ООД, на което били приети следните решения: 1/ за изключването й като
съдружник; 2/ за промяна в състава на съдружниците и в управлението на
дружеството, в т.ч. за поемане на нейните дружествени дялове от оставащия
съдружник, за освобождаването й от управителна длъжност и от имуществена
отговорност към дружеството; 3/ за промяна на седалището и адреса на
управление на същото и 4/ за приемане на нов дружествен договор, отразяващ
настъпилите промени. Твърди, че същите се явяват незаконосъобразни и
представляват злоупотреба с право на еднолично взелия ги съдружник Т..
Като основен аргумент изтъква неспазване на процедурата за изключване на
1
съдружник, предвидена в чл. 126, ал. 3 от ТЗ, доколкото не й било отправено
и връчено писмено предупреждение за преустановяване на твърдените от
другия съдружник неправомерни действия, извършени от нейна страна в
ущърб на дружеството. Счита, че същото следвало да бъде обективирано в
отделен от поканата за свикване на общо събрание акт и следвало да съдържа
ясни и конкретни основания за изключването й. Липсата на такъв нарочен акт
довело до лишаването на ищцата от възможността да се защити и/или
коригира поведението си в даден за това подходящ срок. Наред с това е
заявено, че описаното в поканата поведение и по – конкретно – неподписване
от нейна страна на протокол за взето решение за приемане на ГФО за 2020 г.,
не съставлява основание за изключването й нито по смисъла на чл. 126, ал. 3
от ТЗ, нито с оглед съдържанието на дружествения договор. В тази връзка
излага, че Т. не бил възпрепятстван по никакъв начин да подпише и подаде
отчета за съответната година с оглед установения начин на представляване на
дружеството – заедно и поотделно. На следващо място, посочва, че решенията
по т. 2, т. 3 и т. 4 от дневния ред не са произвели целения правен резултат
предвид това, че по отношение на тях не бил зачетен гласът й при вземането
им. По повод на този довод излага, че правата й на съдружник в ответното
дружество, в т.ч. правото на глас при вземане на решения, се запазвали до
приключване на настоящото производство с влязъл в сила съдебен акт.
Навежда, че незаконосъобразно е пристъпено към гласуване на решението по
т. 1 с оглед наличието на висящ преюдициален по отношение същото
граждански спор между съдружниците, по повод на който пред Районен съд –
Пловдив било образувано гр.д. № 12950/2021 г. Сочи още, че с оглед
изключването й като съдружник не била спазена последващата процедура за
намаляване на капитала на дружеството, респ. за поемане на дяловете й от
оставащия съдружник, като това обстоятелство било видно от приложените
документи към подаденото от Т. заявление за вписване на горепосочените
решения пред Агенция по вписванията в регистърното производство и по –
конкретно се установявало от липсата на представен счетоводен баланс, въз
основа на който се уреждали имуществените отношения между изключения
съдружник и дружеството.
С оглед на изложените обстоятелства моли съда да постанови решение,
с което да отмени като незаконосъобразни всички взети решения на общото
събрание на дружеството, проведено на 19.01.2021 г. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество,
представлявано в случая от управителя Р.В.Т., с който изложените в исковата
молба доводи се оспорват изцяло. Твърди, че до ищцата била отправена
покана за свикване на събранието, връчена й на 11.10.2021 г., чрез съдебен
изпълнител, в която било инкорпорирано и предупреждение за изключването
й. В тази връзка излага, че законът не поставя изискване двете изявления да
бъдат обективирани в отделни документи, с оглед на което счита същите за
редовно направени. Наред с това, заявява, че в съдържанието на поканата
2
били изложени конкретни основания за изключване на ищцата като
съдружник от дружеството, като основното било неин отказ да подпише
протокол от проведено общо събрание, в който било обективирано взето
решение за приемане на ГФО за 2020 г. Това нейно поведение водило до
обективна невъзможност посоченият отчет да бъде подаден, респ. обявен в
законоустановения срок в Търговския регистър и съответно - до неизбежна
последица дружеството да бъде санкционирано съобразно ЗСч и ЗТРРЮЛНЦ.
От своя страна, съдружникът Т. направил неуспешен опит да изпълни
процедурата докрай, като в тази връзка подготвил всички необходими
документи и подал заявление за вписване на посочения ГФО, като в резултат
получил указания от длъжностно лице по регистрацията за представяне на
декларация по чл. 62 а, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2007 г. за водене,
съхранение и достъп до ТРРЮЛНЦ. Посочено е, че именно подписването и
подаването на последната било обусловено от валидно съставен и подписан
от двамата съдружници протокол от ОС за приемане на отчета, какъвто в
случая не бил налице. На следващо място, е изложено, че от страна на ищцата
били подавани многократно неоснователни сигнали до различни институции
във връзка с дейността на дружеството, провокирани единствено от влошени
лични отношения между нея и Т., с който към настоящия момент били в
процес на развод. Предвид невъзможността посочените нарушения да бъдат
поправени, съответно санкцията за неподаден в срок ГФО да бъде избегната,
ответникът счита, че не било необходимо да бъде определян подходящ срок
за това с предупреждението.
Оспорва твърдението на ищцата за незаконосъобразност на взетите по т.
2, т. 3 и т. 4 от дневния ред решения, като в тази връзка излага, че за
приемането на същите не бил необходим гласът на ищцата с оглед
незабавното действие във вътрешните отношения между съдружниците и
дружеството на гласуваното решение по т. 1 за изключването й. В подкрепа
на това становище изтъква, че конститутивният ефект на вписването му
намира своето проявление само спрямо трети за дружеството лица.
Навежда, че изложеният в исковата молба довод за наличие на
преюдициално гражданско производство по отношение на гласуваното
решение по т. 1 се явява напълно неоснователен, с оглед на това, че
въпросният процес касаел протокол от общо събрание на дружеството,
датиращ от 17.11.2017 г.
Оспорва изложените от ищцата доводи, свързани с имуществените
последици от изключването й като съдружник, като се позовава на взети
решения по т. 2 от дневния ред. Претендира разноски.
В допълнителна искова молба ищецът оспорва така направените
възражения, като поддържа изложените в исковата молба аргументи.
В отговор на допълнителната искова молба ответникът заявява, че
поддържа всички направени от него възражения.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се
3
установяват с тях, прие следното:
Съдът е указал на страните, че доказателствената тежест в процеса се
разпределя по следния начин: в тежест на ищцата е да докаже съдържанието
на решенията, чиято отмяна се търси, както и всички наведени от нея
положителни твърдения за изгодни факти. Ответникът следва да установи, че
оспорените решения са взети при спазване на всички законови изисквания,
както и че са били налице предпоставките на чл. 126, ал. 3 от ТЗ за
изключване на ищцата като съдружник, вкл., че е изключена именно на
посочените в нормата основания.
Изрично за безспорни и ненуждаещи се от доказване са признати
фактите за проведено на 19.01.2021 г. общо събрание на ответното дружество,
за което ищцата е била редовно поканена. Безспорни са и служебно
известните на съда факти, че към настоящия момент регистърното
производство, образувано по заявление за вписване на оспорените решения, е
спряно с влязъл в сила съдебен акт; вписаните в ТРРЮЛНЦ обстоятелства по
партида на ответното дружество, от които се установява качеството на
ищцата на съдружник и управител в ответното ООД, включително към датата
на процесното общо събрание, както и размера на притежаваните от нея и от
другия съдружник дружествени дялове. Безспорно е също, че начинът на
представляване на дружеството от двамата управители е „заедно и
поотделно“.
Не се спори и относно съдържанието на атакуваните решения: 1/ за
изключване на ищцата като съдружник на основание чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3
ТЗ; 2/ за промяна в състава на съдружниците и в управлението на
дружеството, в т.ч. за поемане на нейните дружествени дялове от оставащия
съдружник, за освобождаването й от управителна длъжност и от имуществена
отговорност към дружеството; 3/ за промяна на седалището и адреса на
управление на същото и 4/ за приемане на нов дружествен договор, отразяващ
настъпилите промени.
Материалноправното основание за изключване на ищцата като
съдружник е чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ: съдружникът може да бъде изключен
от общото събрание след писмено предупреждение, когато не изпълнява
задълженията си за оказване съдействие за осъществяване дейността на
дружеството; действува против интересите на дружеството.
Действително законът изисква оправянето на писмено предупреждение.
Такова обаче е инкорпорирано в покана на л. 39, за която няма спор, че е
надлежно връчена на ищцата на 11.10.2021. В нея са описани всички вменени
й нарушения и е отправена покана – предупреждение за изключването й като
съдружник на цитираните законови основания. Изложени са както
фактическите, така и правните основания за предприетите спрямо нея
действия. Обстоятелството, че въпросният документ освен писмено
предупреждение съдържа и покана за свиканото ОС, не опорочава
процедурата чл. 126, ал. 3 ТЗ. Законът не изисква нарочен отделен от
4
поканата документ – достатъчно е ясното и недвусмислено предупреждение
за изключване, изготвено в писмена форма, мотивирано и надлежно връчено,
с което на съдружника се предоставя възможност да организира защитата си
и евентуално да коригира поведението си. Поради това първото възражение в
исковата молба е неоснователно.
Неоснователно е и възражението на ищцата, че решенията по т. 2, т. 3 и
т. 4 от дневния ред не са произвели целения правен резултат, тъй като по
отношение на тях не бил зачетен гласът й при вземането им. Качеството на
ищцата на съдружник в ответното дружество, в т.ч. правото й на глас при
вземане на решения, не се запазват до приключване на настоящото
производство с влязъл в сила съдебен акт, както се поддържа в исковата
молба. Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, че решенията на
ОС, подлежащи на вписване в търговския регистър, пораждат незабавно
действие във вътрешните отношения между дружеството чрез неговите
органи и съдружниците с оглед разпоредбата на чл. 140, ал. 4 ТЗ, т.е имат
действие от вземане на решението и това действие не е в зависимост от
вписването им по чл. 140 ТЗ, конститутивният ефект на което, включително и
в хипотезата на чл.140, ал.4 ТЗ, е по отношение на трети лица. Още повече, че
преобразуващият ефект на положителното съдебно решение по
конститутивния иск по чл. 74 ТЗ действа от влизането му в сила занапред.
Поради това напълно законосъобразно след вземане на решение за
изключването й като съдружник, ищцата няма право на глас по отношение на
следващите точки от дневния ред. Законосъобразно също е взето решението
по т. 1 от дневния ред с единодушие от гласовете само на другия съдружник
на основание чл. 137, ал. 3 ТЗ, тъй като изключваният съдружник не гласува,
а неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството.
Не се споделя и възражението, че незаконосъобразно е пристъпено към
гласуване на решението по т. 1 с оглед наличието на висящ преюдициален
граждански спор между съдружниците пред Районен съд – Пловдив по гр.д.
№ 12950/2021 г. Няма спор между страните, като това се установява и от
представените доказателства, че предмет на това дело е оспорен протокол от
ОС, проведено на 17.11.2017г, неотносим към изхода на настоящия спор.
Не е резонен и доводът на ищцата, че с оглед изключването й като
съдружник не била спазена последващата процедура за намаляване на
капитала на дружеството, респ. за поемане на дяловете й от оставащия
съдружник. Обратното следва от съдържанието на взетото решение по т. 2 от
дневния ред: промяна в състава на съдружниците и в управлението на
дружеството, в т.ч. поемане на дружествени дялове на изключения
съдружник от оставащия.
Доколкото не се установява съществено процесуално нарушение,
опорочаващо процедурата по свикване и провеждане на процесното ОС,
следва да се пристъпи към обсъждане на материално правните предпоставки
от фактическия състав на чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ, послужили като
5
основание за изключване на ищцата като съдружник в дружеството.
Действително отговорността на управителя се различава от
отговорността му като съдружник, тъй като и в случаите, в които действията,
респ. бездействията на управителя се обхващат от фактическия състав на
чл.126, ал.3, т.1 – т.3 ТЗ, тя винаги има имуществено изражение и може да
бъде ангажирана единствено по реда на чл.145 ТЗ, но не съставлява основание
за изключването му като съдружник. В случая обаче видно от обективираните
в протокола основания за изключване на ищцата като съдружник те покриват
фактическия състав на отговорността й именно като такъв, тъй като нямат
конкретно имуществено изражение, поради което не би могло да се приеме,
че процесните решения са материално незаконосъобразни само на това
основание.
По – конкретно, твърдяното „саботиране на дружеството“ от страна на
ищцата се обосновава със сигнализиране от нейна страна на компетентните
органи /НАП, прокуратура и др./, в резултат на което са образувани
съответните производства – факт, който не се оспорва от нея, както и с отказа
й да подпише протокол от ОС за приемане на ГФО за финансовата 2020г –
обстоятелство, което също не се оспорва, но се аргументира със съмнение за
извършени злоупотреби със средства на дружеството, което уврежда
интересите му и тези на съдружниците. Няма спор също, като това се
установява и от приобщения доказателствен материал, че по сигнали на
ищцата са образувани три ревизионни производства, приключили към
настоящия процесуален момент, като по две от тях са издадени РА, с които е
начислен допълнителен корпоративен данък поради констатирани луксозни, а
не необходими разходи; начислени са и лихви като неотчетен доход във
връзка със сключени договори за заем между свързани лица; начислен е и
допълнителен ДДС - всички публични задължения на обща стойност 17 000
лв, за които няма спор, че са погасени от дружеството.
Няма спор също, че съдружниците са съпрузи във влошени семейни
отношения и висящ бракоразводен процес, като в сигнал до Прокуратурата се
изразяват съмнения от страна на ищцата за използване на неистински
документ от страна на другия съдружник и управител с цел парична облага,
увреждаща интересите на дружеството и личните й интереси – престъпление
по чл. 308, ал. 1 НК. Така или иначе обаче сам по себе си фактът на влошени
отношения между съпрузите не покрива хипотеза на чл. 126, ал. 3 ТЗ.
От показанията на св. Д. /без родство/, обслужвал счетоводно
дружеството, се установява, че със счетоводните и данъчните дела се
занимавал единствено Р. Т.. Знае за обтегнатите отношения между него и
ищцата – лични и като съдружници, през последните две години, когато Т.
започнала да се интересува от делата на дружеството. Изисквала документи и
сведения за дейността му, които счетоводната фирма се стараела
своевременно да предостави. Ищцата като съдружник отказала да подпише
ГФО по причина, че „има неясноти по отношение на дадени заеми, аванси и
6
т.н.“.
Съдът възприема показанията на свидетеля като добросъвестни и
обективни, съответни на доказателствената съвкупност и безспорните по
делото факти.
При цялостна преценка поведението на ищцата, което не се и оспорва
като фактология, а само като квалификация – дали обективира нейно виновно
поведение като съдружник, съдът намира, че не е налице необосновано
неизпълнение на дружествения договор – да съдейства на дружеството в
осъществяване на дейността му, да поддържа и брани реномето му, да не
допуска чрез действие или бездействие уронване на престижа на
дружеството, да пази в тайна техническата, финансовата, търговската и друга
информация. Сезирането на компетентните органи за образуване на проверки
по повод съмнения за незаконосъобразно поведение от страна на другия
съдружник и управител и свързаният с тези съмнения отказ да се подпише
ГФО за съответната година, обективират упражнени процесуални права за
разкриване на обективната истина около дружествените дела, което за
упражнилия ги съдружник представлява грижа за интересите на дружеството,
а не „поставянето му в риск“ от глоби и проверки от контролни органи и
обективира заинтересованост към осъществяваната дейност и надлежното й
осчетоводяване, а не дезинтересиране и спъване на дружествените работи. В
интерес на дружеството е законосъобразното осъществяване на дейността му
дори това да е последица от негативни резултати от ревизионни и други
проверки, а не просто безпрепятствена откъм институционен контрол
дейност. Съдружникът не е длъжен да съдейства на дружеството в
осъществяване на дейността му на всяка цена, а само при съблюдаване на
императивните законови правила, като при съмнение надлежната грижа
предполага отказ от подобно съдействие до изясняване на действителната
фактическа обстановка, вкл. след надлежно осъществени контролни проверки
от компетентните за това лица – законосъобразно поведение, което
практически брани, а не уронва престижа и доброто име на търговеца, които
всякога предполагат добросъвестна и документално обоснована търговска
дейност. Без значение са резултатите от проверките, доколкото евентуална
липса на констатации за нередности не означава автоматично, че сезиралото
компетентните органи лице е действало недобросъвестно или с умисъл за
увреждане законните интереси на дружеството. Въпреки това в случая са
установени нарушения, които безспорно имат дисциплиниращ ефект спрямо
субекта на проверката и последващата му дейност и водят до подобряването
й, а не до уронване престижа и авторитета на търговеца, които зависят именно
от добросъвестно, професионално и законосъобразно опериране. Още повече,
че ищцата съвместява и качеството на управител, т.е. носи отговорност като
такъв и предотвратяването на по – сериозни закононарушения и санкции
брани собствените й интереси и тези на дружеството, а не ги компрометира.
Поради това решението за изключването й е материално
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а това води до
7
незаконосъобразност и необходимост от отмяна и на последващите атакувани
решения, които са взети без нейно участие, а и са последица от изключването
й като съдружник.
Ето защо предявеният конститутивен иск е изцяло основателен и ще се
уважи.
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените разноски в общ размер от 5 120 лв съобразно списък на
разноските на л. 291 и доказателствата за действително направен разход в
този размер. Възражението на ответника за прекомерност на платения
хонорар от 600 лв, който е близък до нормативния минимум, съдът намира за
неоснователно предвид действителната фактическа и правна сложност на
делото.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразни всички решения, взети на 19.10.2021
г. на общо събрание на „ЕР ТЕ КОНСУЛТ“ ООД с ЕИК 115 858 575, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Централен“, ул. „Арда“
№ 5, ет. 1, а именно: 1/ изключване на Ц. П. Т. с ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр.П, ул.**** № *** като съдружник; 2/ промяна в състава на
съдружниците и в управлението на дружеството, в т.ч. поемане на нейните
дружествени дялове от оставащия съдружник, освобождаването й от
управителна длъжност и от имуществена отговорност към дружеството; 3/
промяна на седалището и адреса на управление на същото и 4/ приемане на
нов дружествен договор, отразяващ настъпилите промени.
ОСЪЖДА „ЕР ТЕ КОНСУЛТ“ ООД с ЕИК 115 858 575, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, район „Централен“, ул. „Арда“ № 5, ет. 1 да
заплати на Ц. П. Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.П, ул.**** №
*** сумата от 5 120 лв – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8