Решение по дело №189/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 38 от ЗДС.

Образувано е по жалба на „Шанс 97“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [адрес], представлявано от управителя Д. Д., подадена чрез пълномощник адв.Н. Б. от АК Русе против Решение № 60 от 06.02.2025г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала Русе – Велико Търново, участъци Русе –Бяла и обход на [населено място] от км 0+500 до 76+040 на територията на Област Русе, в частта му, която касае оценката на отчуждени недвижими имоти по реда на чл.34а и следващите от Закона за държавната собственост /ЗДС/, в частта му, която касае оценките на отчуждени недвижими имоти по реда на чл.34а и следващите от ЗДС – имоти, собственост „Шанс 97“ ЕООД, в землището на [населено място], Община Иваново, посочени в позиции № 15, 43, 97, 98 от Приложението към решението, а именно :

1.имот, посочен в позиция № 15 от решението, а именно поземлен имот в землището на [населено място], общ.Иваново, обл.Русе, местност Поляната, с идентификатор по КК № 04981.6.261/6.31/, с площ 0,809 дка, за който е определено парично обезщетение в размер на 526лв.

2.имот, посочен в позиция № 43 от решението, а именно поземлен имот в землището на [населено място], общ.Иваново, обл.Русе, местност Мешето, с идентификатор по КК № 04981.8.288/8.32/, с площ 2,440 дка, за който е определено парично обезщетение в размер на 732лв.

3.имот, посочен в позиция № 97 от решението, а именно поземлен имот в землището на [населено място], общ.Иваново, обл.Русе, местност Кованлъка, с идентификатор по КК № 04981.26.301/26.21/, с площ 1,078 дка, за който е определено парично обезщетение в размер на 323 лв.

4.имот, посочен в позиция № 98 от решението, а именно поземлен имот в землището на [населено място], общ.Иваново, обл.Русе, местност Кованлъка, с идентификатор по КК № 04981.26.292/26.21/, с площ 0,508 дка, за който е определено парично обезщетение в размер на 152 лв.

В жалбата чрез процесуалния представител са развити оплаквания за незаконосъобразност на административния акт в оспорената му част. Твърди се, че определеното обезщетение не отговаря на условията за равностойно парично обезщетение по смисъла на чл.32, ал.2 от ЗДС. Считат, че същото е занижено и несъответстващо на пазарната цена на имотите. Молят съда да постанови решение, с което да измени решението на Министерския съвет в оспорената част като увеличи размера на определеното обезщетение. В съдебно заседание пледират обезщетението да бъде определено съобразно заключението на вещото лице във варианта, при който то е изчислено въз основа на капитализираната рента при средно годишно рентно плащане на декар за землището на [населено място] за стопанската 2024/2025 г. Претендират присъждането на направените деловодни разноски.

В приложената по делото административна преписка са представени доказателства, че процесните имоти са собственост на дружеството –жалбоподател, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот/л.216-224/ от 24.04.2012г., вписан в СВ РС Русе с вх.№ 4650 от 24.04.2012г., акт №75, т.13, н.д.2534.

Ответникът по жалбата – Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител, в представеното на основание чл.38, ал.4 от ЗДС становище с вх.№ 1178/17.03.2025г. излага подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание на акта, както и на административно-производствените правила. Поддържа, че е спазен и материалният закон. Според адм.орган размерът на определеното парично обезщетение е основан на оценителски доклад, възложен от административния орган. Оценката била възложена с възлагателно писмо изх.№ 53-00-11437/15.09.2023 г., поради което относимият период, през който следвало да са сключени сделките, използвани като пазарни аналози, е от 15.09.2022 г. до 15.09.2023 г., в който период такива аналози не били открити, поради което обезщетението било определено по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Моли съда да постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендират присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител, е подал молба с вх.№ 1274/20.03.2025 г., в която изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Счита, че решението на Министерския съвет, в обжалваната му част, е правилно и законосъобразно и моли жалбата срещу същото да бъде отхвърлена. В съответствие с указанията на съда представят писмени доказателства за спазване разпоредбата на чл.34а, ал.3 от ЗДС - кога и по какъв начин е била оповестена започналата процедура по отчуждаване на имоти. Претендират присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – министърът на финансите, чрез процесуалния си представител, е представил становище с вх.№ 1642/07.04.2025 г., в което също счита подадената жалба неоснователна и недоказана. Поддържа, че решението на Министерския съвет, в оспорената му част, е постановено при спазването на всички изисквания на закона като размерът на паричното обезщетение е определен въз основа на правилна и законосъобразна експертна оценка, отговаряща на изискванията на ЗДС.

Заинтересованата страна - инвеститорът на обекта, за изграждане на който се извършва отчуждаването – Агенция „Пътна инфраструктура“, конституирана и призована по делото на основание чл.38, ал.5 от ЗДС, в съответствие с указанията на съда представят с писмо вх.№ 1406 от 25.03.2025г. писмени доказателства, свързани с допустимостта на жалбата, а именно кога и по какъв начин административният акт - Решение № 60 от 06.02.2025г. на МС на Република България е съобщено на дружеството-жалбоподател. Видно от приложеното копие на известие за доставяне/л.69дело/, решението е връчено на дружеството на 19.02.2025г.

Жалбата е подадена в срок на 04.03.2025г., от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган. Според чл.34а, ал.1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Оспореното решение № 60/06.02.2025 г. на Министерския съвет е издадено от посочения колективен орган на централната изпълнителна власт.

Решението е издадено в писмена форма и има задължителното съдържание по чл.34б, ал.1 от ЗДС – в него е посочена държавната нужда, за която се отчуждават имотите – за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“ в посочените участъци, обявен за национален такъв, като в приложение към т.1 на административния акт са подробно описани отчуждаваните имоти, техният вид, местонахождение, размер, цена (размер на обезщетението) и собственици за всеки от имотите. По-конкретно в приложението по т. 1 от оспореното решение за отчуждаваните имоти в землището на [населено място], общ. Иваново, обл. Русе, колона „№ по ред“, процесните имоти, позиции 15, 43, 97, 98 са собственост на жалбоподателя „Шанс-97“ЕООД, с обозначени площ и размер на обезщетението. Съдът не констатира при издаване на оспореното решение да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Според чл.34, ал.1, изр.първо от ЗДС, заинтересованото ведомство прави мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството. Т. искане, иницииращо административното производство, е направено от председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ до МРРБ с писмо с вх.№ 90-03-1054/19.11.2024 г./л.32 преписка/. С решение № 660 на МС от 15.09.2022 г./л.36 от преписката/ обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“ е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т.62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС. За посочения национален обект е налице влязъл в сила ПУП (парцеларен план) в процесните участъци като същият бил одобрен със заповед № РД-02-15-110/10.10.2022 г./л.37 пр./ на министъра на регионалното развитие и благоустройството, изменена с влязла в сила заповед № РД-02-15-72/30.05.2023г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството/л.39 пр./. Според чл.33, ал.2 от ЗДС наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, се установява с влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти за задоволяване на държавни нужди, или с одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, или по друг начин, предвиден в закон. Следователно с влизане на сила на ПУП–ПП посочената материална предпоставка за отчуждаването на имотите (държавната нужда и невъзможността тя да бъде задоволена по друг начин), чието наличие не се и оспорва от жалбоподателя, е категорично установена.

От представените с преписката доказателства се установява, че е спазено изискването на чл. 34, ал. 2 от ЗДС като с искането са представени и изискуемите приложения. Представена е, съгласно чл.34, ал.2, т.3 от ЗДС, оценка на имотите, извършена от оценител на имоти - „Сървей груп“ ЕООД [населено място]. Експертната оценка била възложена с възлагателно писмо изх.№ 53-00-11437/15.09.2023 г. /л.35гръб пр./на председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“. Няма спор, че юридическото лице, на което е възложено оценката, има качеството на „оценител на имоти“ съгласно легалната дефиниция по § 1а, т.3 от ДР на ЗДС като разполага със сертификат рег.№ *********/15.06.2011 г., издаден от Камарата на независимите оценители в България/л.210, л.211 пр./, с оценителска правоспособност недвижими имоти, земеделски земи и трайни насаждения. Предвид разпоредбата на ЗДС датата на възлагането на оценката фиксира края на периода от 12 месеца (от 15.09.2022 до 15.09.2023 г.) по § 1а, т.2 от ДР на ЗДС, през който следва да са били сключени сделките, които могат да бъдат използвани като аналози при определянето на пазарните цени. Както беше посочено, искането за отчуждаване е направено с писмо с вх.№ 90-03-1054/19.11.2024г./л.35 гръб пр./, а оценителският доклад е от 11.11.2024 г./л.54 и сл. пр./, т.е. той е представен само осем дни преди да е направено искането за отчуждаване, поради което е актуален и отговаря на изискването по чл.34, ал.2, т.3 от ЗДС оценката на имотите да е направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване.

След проверка по чл. 34, ал. 4 от ЗДС министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите, на основание чл.34а, ал.1 от ЗДС, със съвместен доклад до Министерския съвет, предложили на същия орган да разгледа и приеме проект на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда – за изграждане на посочения национален обект по отношение на описаните в проекта на решение участъци. Към предложението били приложени и документи по чл.34а, ал.4 от ЗДС – всички документи по преписка с вх.№ 90-03-1054/2024 г., одобрена финансова обосновка/л.26пр./, проект на съобщение за средствата за масово осведомяване и проект на решение на МС. Започналата процедура по отчуждаване била надлежно оповестена по реда на чл.34а, ал.3 вр. ал.6 от ЗДС/л.53 - 59дело/. С приемане на оспореното решение размерът на паричното обезщетение, определено за всеки от отчуждаваните имоти, е изцяло съобразен с оценителския доклад, според който на основание чл.32, ал.З т.2 от Закона за държавната собственост, следва оценката да се направи по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските имоти, като по този ред за [населено място], общ.Иваново е определено паричното обезщетение за отчуждените имоти при осреднената цена на 1дка в размер съответно:

-за [имот номер]/6.31/, с площ 0,809 дка, е определено парично обезщетение в размер на 526лв при цена 650лв/дка.

-за [имот номер]/8.32/, с площ 2,440 дка, е определено парично обезщетение в размер на 732лв при цена 300лв/дка.

-за [имот номер]/26.21/, с площ 1,078 дка, е определено парично обезщетение в размер на 323 лв при цена 300лв/дка.

-за [имот номер]/26.21/, с площ 0,508 дка, е определено парично обезщетение в размер на 152 лв при цена 300лв/дка.

При така посоченото съдът намира, че решението на Министерския съвет, в оспорената му част, противоречи на материалния закон, което обстоятелство води до неговата незаконосъобразност в тази част съгласно чл.146, т.4 от АПК и е основание за изменението му.

От представеното по делото писмено доказателство – Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот/л.216-224/ от 24.04.2012г., вписан в СВ РС Русе с вх.№ 4650 от 24.04.2012г., акт №75, т.13, н.д.2534 се установява, че дружеството –жалбоподател е собственик на процесните отчуждени имоти.

От представената скица на поземлен [имот номер]-674316-02.07.2024г., издадена от АГКК/л.212дело/ се установява, че имот с идентификатор по КК № № 04981.6.261 в землището на [населено място], общ.Иваново, обл.Русе, местността „Поляната“, с площ от 809 кв.м., нива, трета категория е собственост на „Шанс-97“ЕООД. Посочен е с предишен идентификатор № 04981.6.31 и номер по предходен плен №006031.

От представената скица на поземлен [имот номер]-674506-02.07.2024г., издадена от АГКК/л.213дело/ се установява, че имот с идентификатор по КК № 04981.8.288 в землището на [населено място], общ.Иваново, обл.Русе, местността „Мешето“, с площ от 2440 кв.м., нива, шеста категория е собственост на „Шанс-97“ ЕООД. Посочен е с предишен идентификатор № 04981.8.32 и номер по предходен плен №008032.

От представената скица на поземлен [имот номер]-673938-02.07.2024г., /л.214пр./, издадена от АГКК се установява, че имот с идентификатор по КК № 04981.26.292 , в землището на [населено място], общ.Иваново, обл.Русе, местността „Кованлъка“, с площ от 508 кв.м., нива, шеста категория е собственост на „Шанс-97“ ЕООД. Посочен е с предишен идентификатор № 04981.26.21 и номер по предходен плен №026021.

От представената скица на поземлен [имот номер]-674019-02.07.2024г., /л.215пр./, издадена от АГКК се установява, че имот с идентификатор по КК № 04981.26.301 , в землището на [населено място], общ.Иваново, обл.Русе, местността „Кованлъка“, с площ от 1078 кв.м., нива, шеста категория е собственост на „Шанс-97“ ЕООД. Посочен е с предишен идентификатор № 04981.26.21 и номер по предходен плен №026021.

По делото в съответствие с разпоредбата на чл.38, ал.9 от ЗДС е назначена съдебно-оценителна експертиза. Като задача на вещото е поставен въпрос: идентични ли са имотите, посочени в документа за собственост на жалбоподателя, с имотите, които са отчуждени с оспореното решение на МС, посочени в позиции № 15, 43, 97, 98 от Приложението към решението. В изслушването по реда на чл.200, ал.1 ГПК, вр. чл. 144 АПК в съдебно заседание и в заключението си вещото лице посочва, че имотите са идентични, както и че в одобрения проект за парцеларен план на трасето на автомагистралата:

-имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] / идентичен с [имот номер] по КВС на [населено място]/ е разделен на два имота 04981.6.227 с площ 2,191 дка и [имот номер] с площ 0,809 дка предмет на отчуждаване /позиция 15/;

-имот с [идентификатор] в землището на [населено място]/ идентичен с [имот номер] по КВС на [населено място]/ е разделен на два имота 04981.8.272 с площ 8,458 дка и [имот номер] с площ 2,440 дка - предмет на отчуждаване /позиция 43/;

-имот с [идентификатор] в землището на [населено място]/ идентичен с [имот номер] по КВС на [населено място]/ е разделен на три имота 04981.26.262 с площ 6,102 дка, [имот номер] с площ 0,508 дка - предмет на отчуждаване /позиция 98/ и [имот номер] с площ 1,078 дка предмет на отчуждаване /позиция 97/.

При преценката за съответствие на административния акт със закона следва да се държи сметка за йерархията на нормативните актове по чл. 5 от АПК, респ. чл.15 от ЗНА, при която при противоречие се прилага нормативният акт от по-висока степен. Според чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.5, ал.2 от АПК, която предвижда, че когато закон или подзаконов нормативен акт противоречи на международен договор, ратифициран по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за Република България, прилага се международният договор. Именно такъв международен договор е и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г., ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г., обн., ДВ, бр. 80 от 2.10.1992 г., в сила от 7.09.1992 г. Смисълът на нейните разпоредби следва да се разбира в светлината на тяхното тълкуване в практиката на ЕСПЧ, независимо от това дали съответното решение е постановено по жалба срещу Република България или срещу държава-членка на Съвета на Европа и страна по Конвенцията. По отношение на решенията на ЕСПЧ по същество, постановени по жалби срещу Република България, намира приложение и чл.46, § 1 от ЕКПЧ, който текст гласи следното: „Βисокодоговарящите страни се задължават да изпълняват окончателните решения по същество на Съда по всяко дело, по което те са страна“.

В чл. 1 от ЕКПЧ е регламентирано задължението на държавите-страни по Конвенцията да зачитат прогласените в нея права. Този текст гласи: „Βисокодоговарящите страни осигуряват на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите, определени в част I на тази Конвенция“. Част от ЕКПЧ са и протоколите към нея. Чл.5 от Протокол № 1 към ЕКПЧ от 20.03.1952 г., в сила от 18.05.1954 г., а по отношение на Република България в сила от 07.09.1992 г., гласи, че Βисокодоговарящите страни ще считат членове 1, 2, 3 и 4 на този Протокол като допълнителни членове на Конвенцията и всички разпоредби на Конвенцията се прилагат съответно. Нормата на чл. 1 „Защита на собствеността“ от Протокол № 1 към ЕКПЧ предвижда следното: „Βсяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби“.

От гледна точка на отчуждаването на имоти за обществени (държавни) нужди в константната практика на ЕСПЧ се приема, че балансът между общия интерес на общността и изискванията за защита на индивидуалните основни права ще се счита постигнат тогава, когато обезщетението, изплатено на лицето, чието имущество е отнето, е разумно свързано с неговата „пазарна“ стойност, определена по време на отчуждаването. На съда е известно и решението от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото К. и други срещу България (жалби № №66581/12 и 25054/15), в което, в контекста на отчуждавания по реда на ЗДС за изграждане на кръстовище на магистралата София – Варна, респ. на околовръстния път около [населено място], се приема, че е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1, тъй като прилагането на правилата, предвидени в Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, не е довело до присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на земята на жалбоподателите, както изисква член 1 от Протокол № 1 (§ 91). ЕСПЧ изрично отбелязва, че Наредбата е приета отдавна и се основава на обща информация за цялата страна, а не на информация, специфична за пазарната стойност на конкретните парцели (§ 86). В съответствие с константната си практика ЕСПЧ припомня (§ 63 и § 74), че размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена.

С оглед изискването за предварително заплащане на обезщетението, разпоредбата на чл.39, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДС предвижда, че решението на Министерския съвет и заповедта на областния управител влизат в сила и имотът се смята за отчужден в случаите на обжалване, когато е преведено обезщетението по сметка на правоимащите лица въз основа на решението на съда по чл. 38, ал. 8. Следователно размерът на обезщетението следва да отразява пазарната стойност на имота, определена максимално близо до датата на постановяване на оспорения административен акт, задължителен реквизит на който, съгласно чл.34б, ал.1 от ЗДС, е и цената (размерът на обезщетението) на отчуждаваните имоти. Поради това съдът намира, че крайната дата на 12 – месечния период, през който трябва да бъде съобразявано евентуалното наличие на сделки-аналози, посочени в § 1а, т.2 от ДР на ЗДС (покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота), следва да е не датата на възлагане на оценката, а датата на издаване на оспорения акт .

От заключението на вещото лице по назначената оценителна експертиза е видно, че в землището на [населено място], общ.Иваново няма сделки, които да отговарят на законовите условия за пазарни аналози, нито в изследвания в административното производство период от 15.09.2022 г. до 15.09.2023 г., нито в период от 12 – месеца преди датата на решението на МС – от 06.02.2024 г. до 06.02.2025 г. Вещото лице е изложило убедителна аргументация защо нито една от установените сделки през последния период не могат да бъдат ползвани като аналози – актовете, посочени под № № 1,2 и 3 са за имоти – урбанизирана територия, а не за земеделска земя с начин на трайно ползване нива, а акт № 4 касае 123 имота (ниви) в няколко различни землища, но ипотекирани с обща стойност.

В първия вариант на заключението на вещото лице, при прилагане на чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС и Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, експертът е определил паричното обезщетение за отчуждените имоти, както следва:

[имот номер] по КККР на [населено място]: 0,809 дка х 650 лв/дка = 526 лв /словом: петстотин двадесет и шест лева/;

[имот номер] по КККР на [населено място]: 2,440 дка х 300 лв/дка = 732 лв /словом: седемстотин тридесет и два лева/;

[имот номер] по КККР на [населено място]: 0,508 дка х 300 лв/дка = 152 лв /словом: сто петдесет и два лева/

[имот номер] по КККР на [населено място]: 1,078 дка х 300 лв/дка = 323 лв /словом: триста двадесет и три лева/.

Видно е, че стойността на обезщетенията е в размер какъвто е и определеният от МС размер.

Както беше посочено по-горе, в § 91 от решението по делото К. и други срещу България ЕСПЧ заключава, че прилагането на правилата, предвидени в Наредбата, не е довело до присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на земята на жалбоподателите, както се изисква съгласно член 1 от Протокол №1. Поради това съдът счита, че при липсата на подходящи сделки-аналози регламентираният в чл.3, ал.1 от наредбата механизъм за определяне на началната цена на земеделските цени би могъл да бъде ползван, каквато е изразената от законодателя воля в чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС, но въз основа на актуални към датата на отчуждаването рентни/наемни плащания, т.е. въз основа на капитализираната поземлена рента (годишно рентно плащане на един декар х 25), изчислена не към датата на приемане на наредбата през 1998 г., а към стопанската 2024/2025 г.

Във втория вариант на заключението на вещото лице то се е позовало на информацията от протокол за определяне на средно рентно плащане за стопанската 2024/2025 г., публикуван на интернет страницата на ОД „Земеделие“ [населено място]. На основание § 2е от ДР на ЗСПЗЗ, чл.77б от ППЗСПЗЗ и Методиката за определяне на средното рентно плащане за стопанска година, одобрена от МЗХ, размерът на средното рентно плащане се изчислява за съответното землище от общината за предходната година въз основа на данни, предоставени от съответната общинската служба по земеделие – ОД“Земеделие“[населено място], за средната стойност на рентните вноски, изчислена на база всички договори, регистрирани в общинската служба по земеделие. В заключението си вещото лице е посочило, че за [населено място], общ.Иваново, средното рентно плащане за 1 дка нива за стопанската 2024/2025 г. е в размер на 52 лв./дка, поради което капитализираната поземлена рента възлиза в размер на 1300 лв./дка. При тези условия експертът е определил паричното обезщетение за отчуждените имоти, както следва:

-[имот номер] по КККР на [населено място]: 0,809 дка х 1300 лв/дка = 1052 лв /словом: хиляда петдесет и два лева/

-[имот номер] по КККР на [населено място]: 2,440 дка х 1300 лв/дка = 3172 лв /словом: три хиляди сто седемдесет и два лева/

-[имот номер] по КККР на [населено място]: 0,508 дка х 1300 лв/дка = 660 лв /словом: шестстотин и шестдесет лева/

-[имот номер] по КККР на [населено място]: 1,078 дка х 1300 лв/дка = 1401 лв /словом: хиляда четиристотин и един лева/

Спазвайки принципа на справедливостта, съдът намира, че равностойното парично обезщетение за отчуждените имоти следва да се определи именно по посочения горе последен метод. По изложените причини решението на МС, в оспорената му част относно процесните четири отчуждени поземлени имоти е незаконосъобразно и следва да се измени като паричното обезщетение се увеличи, съобразно заключението на вещото лице.

Съгласно представения списък жалбоподателят е направил деловодни разноски, както следва: 50 лева – държавна такса, 400 лева – заплатен депозит за възнаграждение на вещото лице и добавени към него 200лв – общо 600лв и 600лв договорено и платено по банков път адвокатско възнаграждение, съобразно представения Договор за правна защита и съдействие/л.127 дело/. Размерът на адвокатското възнаграждение съобразно материалния интерес, е в съответствие с минимално предвидения размер в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възраженията за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.

Така, с оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата, посочена в списъка за разноските, в общ размер на 1250лв – деловодни разноски. На основание § 1, т.6 от ДР на АПК те следва да бъдат възложени в тежест на Администрацията на Министерския съвет, която има качеството на юридическо лице съгласно чл.40, ал.3 от ЗА.

Настоящото решение е окончателно - чл.38, ал.8, изр.второ от ЗДС.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ по жалба на „Шанс 97“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [адрес], представлявано от управителя Д. Д. Решение № 60/06.02.2025 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Автомагистрала "Русе-Велико Търново", участъци "Русе-Бяла" и обход на [населено място] от км 0+500 до км 76+040“ на територията на област Русе, в землищата на община Иваново, община Две могили и община Борово, съгласно подробен устройствен план – парцеларен план, одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-15-110/10.10.2022г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, изменена с влязла в сила заповед № РД-02-15-72/30.05.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, намиращи се в землищата на [населено място], [населено място] и [населено място], община Иваново, [населено място] могили, община Две могили и [населено място], община Борово, в частта относно определената в приложението по т.1 от същото решение стойност на паричното обезщетение за отчуждени недвижии имоти, както следва :

1.ИЗМЕНЯ посочен в позиция № 15 от решението, а именно поземлен имот в землището на [населено място], общ.Иваново, обл.Русе, с идентификатор по КК № 04981.6.261 /6.31/ с площ на отчуждаване 0,809 дка, като

УВЕЛИЧАВА размера на определеното парично обезщетение от 526 лв /петстотин двадесет и шест лева/ на 1052 лв/хиляда петдесет и два лева/.

2.ИЗМЕНЯ посочен в позиция № 43 от решението, а именно поземлен имот в землището на [населено място], общ.Иваново, обл.Русе, с идентификатор по КК № 04981.8.288 /8.32/ с площ на отчуждаване 2,440 дка, като УВЕЛИЧАВА размера на определеното парично обезщетение от 732 лв /седемстотин тридесет и два лева/ на 3172 лв/ три хиляди сто седемдесет и два лева/.

3.ИЗМЕНЯ посочен в позиция № 98 от решението, а именно поземлен имот в землището на [населено място], общ.Иваново, обл.Русе, с идентификатор по КК № 04981.26.292 /26.21/ с площ на отчуждаване 0,508 дка, като УВЕЛИЧАВА размера на определеното парично обезщетение от 152 лв / сто петдесет и два лева / на 660 лв / шестстотин и шестдесет лева /.

4.ИЗМЕНЯ посочен в позиция № 97 от решението, а именно поземлен имот в землището на [населено място], общ.Иваново, обл.Русе, с идентификатор по КК № 04981.26.301/26.21/

04981.7.233 /7.38/ с площ на отчуждаване 1,078 дка, като УВЕЛИЧАВА размера на определеното парично обезщетение от 323 лв / триста двадесет и три лева / на 1401 лв / хиляда четиристотин и един лева /.

ОСЪЖДА Администрацията на Министерския съвет на Република България , със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявана от министър – председателя Р. Ж., да заплати на Б. Д. М. с [ЕГН] от [населено място], [улица], сумата от 1250/хиляда двеста и петдесет/ лева – деловодни разноски.

Решението е окончателно.