№ 521
гр. София, 03.08.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно
гражданско дело № 20221800500501 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 278 от ГПК вр. чл. 538 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 901/23.05.2022г. на Р. Г. Г. и АС. ЗЛ.
СТ., в качеството им на родители на малолетния Л. А. З., срещу Определение
№ 177/12.05.2022г., постановено по ч.гр.д. 348/2022г. на РС - гр. Самоков, с
което районният съд е отказал да даде разрешение за разпореждане със
сумата от 29 000лв. от влога на детето в „П.б.“ АД.
Жалбоподателите считат, че атакуваният акт е необоснован. Изтъкват,
че съдът не е преценил действителната нужда на семейството от използване
на сумата за закупуване на недвижим имот, като заявяват, че той ще служи на
цялото семейство, част от което е и детето. Твърдят, че, поради малолетието
си, синът им няма как да придобие качеството „дарител“ спрямо тях, тъй като
те упражняват родителските права. Навеждат доводи за целесъобразност на
покупката, а именно, че имотът ще бъде наследен от детето, както и че самите
те като негови родители първоначално са внесли сумата по влога на детето, а
също и че, предвид икономическата обстановка, сделката е явно изгодна за
него. Посочват, че съдът е имал възможност да постави условие в мотивите
на акта си, въз основа на което да даде разрешението си, но не и да лишава
напълно лицата от възможността да сключат сделката. Молят жалбата им да
бъде уважена и исканото разрешение да бъде издадено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима. Внесена е дължимата държавна такса.
Съдът, като прецени фактите по делото и взе предвид становището на
молителите, намира следното от фактическа страна:
Самоковският районен съд е бил сезиран с молба с вх. №
665/14.04.2022г. от молителите А.С. и Р.Г., в качеството им на родители на
малолетния Л. З., с искане да бъде разрешено ползването на сумата в размер
на 29 000лв. от влога на детето за заплащане на цена по предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, по който договор
1
приобретатели са лично молителите, видно от представения по делото
екземпляр от същия. Твърдят, че с покупката ще създадат необходимите
условия за отглеждане на детето си, каквито в момента липсват.
По молбата е било образувано ч.гр.д. 348/2022г. по описа на РС-
Самоков.
С Определение № 177/12.05.2022г., постановено по това дело,
районният съд е отхвърлил молбата с аргументи, че разрешението би се
равнявало на дарение в полза на родителите, тъй като именно те ще
придобият недвижимия имот, в резултат на което детето безвъзвратно ще
загуби сумата. Така първоинстанционният съд е счел, че не е налице нито
интерес, нито очевидна полза за детето, от сделка, която обогатява само
родителите му.
При тези данни настоящият съдебен състав намира от правна страна
следното:
В охранителното производството по чл. 130, ал. 3 от СК съдът е призван
да защитава интересите на ненавършилото пълнолетие и нееманципирано
дете, като разреши или откаже да даде разрешението си за извършване на
определена разпоредителна сделка с неговото имуществото.
Систематичното тълкуване на чл. 130, ал. 3 и ал. 4 СК налага извода, че
законодателят по общ начин е уредил режима на разпоредителните сделки с
имущество на детето при спазване на условието, те да не противоречат на
неговите интереси. От обхвата на ал. 3, обаче, са изключени безвъзмездните
разпоредителни сделки (напр. дарение) и тези с високорисков характер (напр.
заем). В този случай не съдът, а самият законодател е извършил
предварителна преценка за баланса между ползите и вредите от подобно
разпореждане, и, като е преценил, че интересите на детето биха могли да
бъдат трайно увредени, е обявил тези сделки за нищожни.
С оглед това законодателно разрешение, при сезиране с искане по чл.
130, ал. 3 от СК съдът следва да провери, дали искането не цели
извършването на такъв вид разпореждане, което да е изначало забранено от
правото, макар и привидно да отговаря на фактическия състав на ал. 3 и да
предполага преценка за съгласуваността му с интересите на детето. В случай,
че тази проверка доведе до извод за нищожност на сделката поради
попадането й в обхвата на чл. 130, ал. 4 от СК, съдът изобщо не следва да
пристъпва към оценка за целесъобразност на търсеното разпореждане.
Настоящата инстанция счита, че конкретният случай е именно такъв. От
иницииращата молба и от представените по делото доказателства е видно, че
разрешението е необходимо за разпореждане на имуществото на детето в
полза на трето лице - продавач по предварителния договор за покупко-
продажба на имот, който ще прехвърли на родителите на детето правото на
собственост върху имота. Поради липсата на конкретни доказателства
относно характера на сделката, по силата на която сумата от влога на детето
ще бъде предоставена на родителите-купувачи или директно на продавача,
следва да се приеме, че процесното разпореждане има дарствен характер в
отношенията между детето и родителите му, като при това е ирелевантно,
дали по същината си тя представлява дарение в класическия му вид или
поемане на изпълнение. Липсата на насрещна престация от родителите, която
да оправдае намаляването на имуществото в патримониума на детето, прави
сделката нетърпима от правото съобразно законодателната логика на чл. 130,
2
ал. 4 от СК.
Така, поради попадане в приложното поле на чл. 130, ал. 4 от СК, е
налице нищожност на разпореждането,чието разрешение се иска, и въз
основа на което ще бъде използвана сумата от влога на детето. Ето защо
фактическите твърдения, обосноваващи нуждата от извършване на
разпореждането, се явяват ирелевантни за изхода на делото.
Неоснователен е доводът на жалбоподателите, че районният съд не бил
взел предвид действителната потребност на семейството от извършване на
целеното разпореждане. Следва да се има предвид, че нуждите на
семейството могат да бъдат задоволявани от имущество на детето само в
хипотезата на чл. 130, ал. 2 от СК, а именно - с доходите от имуществото му,
т.е. естествените и гражданските плодове от него. В този случай
законодателят позволява, само чрез управление на вещите на детето, а не чрез
разпореждане с тях, семейството да ги използва за общите нужди. Поради
това този довод е неотносим към извършване на разпоредителни действия
(каквото е процесното), и не обуславя уважаване на жалбата.
Твърдението на родителите, че самите те са депозирали сумата по
сметката на детето, също не дава основание за различен извод. Напротив,
следва да бъде подчертано, че, извършвайки това действие, те съзнателно са
поставили имуществото под особен ограничителен режим, който въвежда
рестрикции при последващи разпоредителни действия с него.
Несъстоятелни са и твърденията на жалбоподателите относно
възможността, съдът да се произнесе по искането им, като в мотивите на
съдебния акт предвиди условие, при наличието на което да бъде дадено
разрешението. Причина за това е обвързаността на съда от искането на
страните във вида и със съдържанието, което те са му придали, като в този
случай даването на разрешение под условие, макар и само в мотивите,
означава, съдът да наруши диспозитивното начало в гражданския процес и да
се намеси във волята на страните. Допълнителен аргумент за неоснователност
на тези твърдения е липсата на ред и механизъм за последващ контрол върху
спазване на условието, ако такова бъде предвидено.
На последно място, налице е изрична съдебна практика (Определение №
3 от 5.01.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6203/2015 г., I г. о., ГК), съгласно която
„разпореждане с влог на поставено под пълно запрещение лице може да бъде
разрешено, ако сумата е необходима за удовлетворяване преките нужди на
лицето или за изпълнение на поети от него или от негово име задължения, за
изпълнение на задължения за заплащане на данъци и такси, както и за други
плащания в негов интерес, но не и за удовлетворяване на претенции на
трети лица, произтичащи от договор, по който поставеният под
запрещение не е страна“. По съществените си белези, настоящият казус е
идентичен на разгледания в така цитираното определение, тъй като в случая
исканото разрешение е за разпореждане с влог на недееспособен, с цел
изпълнение на задължение към трето лице, произтичащо от предварителен
договор, по който недееспособният не е страна. Поради това разпореждането
е недопустимо.
С оглед гореизложеното, частната жалба е неоснователна, а
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 177/12.05.2022г., постановено по
гр.д. № 348/2022г. по описа на Районен съд – гр. Самоков.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4