О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер
1065 14.11.2018 година
град Бургас
Бургаски
окръжен съд граждански
състав
На четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета
година
В
закрито заседание в следния състав:
Председател:
Десислава Динкова
като
разгледа докладваното от
съдията
търговско
дело номер 329 по описа за 2018
година
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по
повод предявените искове от Д.Т.Т., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. П.В. ***,
със съдебен адрес:***, офис 6, против ЗАД „Армеец“, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София 1000, ул. „Стефан Караджа“ № 2, представлявано
от Миролюб Панчев Иванов, заедно с всеки един от изпълнителните директори Диана
Николова Манева, Константин Стойчев Велев, Вася Петрова Кокинова – Моллова, с искане ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата в размер на 35 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание в резултат на нанесени
телесни увреждания от настъпило на 08.01.2018
год. ПТП, причинено от водача на застрахования при
ответното дружество автомобил – Кирил Димитров Маринов, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от момента на увреждането – 08.01.2018 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 814.14 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени медицински
прегледи, консумативи и медикаменти, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски.
За разглеждането на настоящите обективно кумулативно
съединени искове с оглед предмета им - изискуемо вземане за обезщетение за
претърпени неимуществени и имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие,
което представлява застрахователно събитие по валидно сключена застраховка
"гражданска отговорност", следва да се приложи глава Тридесет и втора
на ГПК – „Производство по търговски спорове“, поради абсолютния търговски
характер на сделката, от която се сочи, че произтича отговорността на ответника.
Преди да пристъпи към разглеждане на делото, съдът
следва да извърши предвидената в чл. 374 от ГПК подготовка на делото в
настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този
законов текст:
Осъществена е редовна предварителна размяна на книжа,
при която ищецът е подал искова молба и не се е възползвал от възможността да
подаде допълнителна искова молба, след което размяната е преустановена, съответно
ответникът се е възползвал от възможността за подаване на отговор на
първоначалната искова молба.
При проверка на основание чл. 127 и чл. 128 от ГПК
съдът констатира, че исковата молба е редовна.
Искът, предмет на настоящото дело, е подсъден на
съдилищата, като е налице правен интерес от предявяването му пред съда, тъй като
се твърди, че е налице нарушение на абсолютни субективни граждански права и
блага, които са техен обект, последвано от причинени неимуществени и
имуществени вреди, които не са били репарирани, нито от прекия им причинител,
нито от застрахователя след покана по реда на КЗ.
Исковата молба е предявена съобразно правилата за
родова и алтернативна местна подсъдност (арг. от чл. 104, т.4 и чл. 115 от ГПК), а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция с оглед цената на
исковата претенция, който е и съд по местонастъпване на застрахователното
събитие. С постановеното в закрито
заседание определение № 598/ 03.07.2018 г., ищцовата страна е освободена от внасянето на държавна
такса, като е оставена без уважение молбата за освобождаване от заплащане на разноски.
До настоящия момент не са станали служебно известни на
съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят
до извода, че са налице процесуални пречки за разглеждането на спора. Не е
констатирано наличие на други отрицателни процесуални предпоставки или
отсъствие на положителни такива, относно съществуването или надлежното
упражняване на правото на иск, водещи до недопустимост на предявените искове.
При това положение предявените искове са допустими.
С оглед на горните констатации по отношение на
редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира, че следва да
пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание на основание
чл.374, ал.2 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото определение следва да
включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по
допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Ищецът твърди, че на 08.01.2018 г., около 09.15 часа в гр. Бургас, ж.к.
„Славейков“, бл. 29 пред вход № 2, прибирайки се у дома, е бил блъснат от
лекотоварен автомобил с рег. № СВ0132АН, марка „Рено Мастер“, управляван от Кирил Димитров Маринов, което събитие било
удостоверено с констативен
протокол с пострадали лица № 769р-157/ 09.01.2018 г. на ОДМВР – Бургас, като
видно от последния причина за настъпване на ПТП било действието на водача на
МПС - Кирил Маринов, който извършвайки неубедена
маневра назад блъснал движещия се зад него участник - пешеходец и допуснал ПТП.
Наложило се транспортирането му от екип на ЦСМБ в гр. Бургас, който го откарал
в шокова зала, откъдето бил настанен в неврохирургично отделение. Твърди се от ищеца, че от ПТП получил следните
наранявания: счупване на лицево черепна кост; поставен метален имплант,
увреждане на троичния нерв; охлузвания на лява длан и ляво коляно. В причинна
връзка с вредоносния резултат от ПТП били установени следните травматични
увреждания: постравматична церебрастения, изразяваща се в силно главоболие,
световъртеж, невъзможност за изправяне, гадене, високо кръвно достигащо до
170/110. Получените наранявания били описани в епикриза по ИЗ № 682/08.01.2018
г. от отделението по неврохирургия при УМБАЛ – Бургас. Извършени били образни и
инвазивни изследвания, като била поставена окончателна диагноза счупване на
кости на черепа, закрито, придружено от увреждане на троичния нерв. Видно от
оперативен протокол № 15 била извършена операция под пълна анестезия, свързана
с поставянето на метален имплант (метална остеосинтеза) в лява лицево черепна
кост. След изписването от болницата на 19.01.2018 г. ищецът продължил да не се
чувства добре, получавал световъртежи, остри силни болки в главата,
прилошаване, невъзможност да се изправи, гадене, високо кръвно налягане. След
посещение при лекар му била назначена медикаментозна терапия, подробно описана
в епикриза от 21.05.2018 г. на д-р Велизар Медаров. През първите 40-50 дни за
него са се грижили роднините му като за малко дете, денонощно. Поставянето на
имплант довело до невъзможност за хранене, миене и дори говорене, както и до
загрозяващ ефект. Седмици наред не можел да спи, като от безсънието и
постоянната болка станал тревожен, нервен, лесно се притеснявал и изпадал в
паника. Денонощно лежал само по гръб и го боляло цялото тяло. След този период
и към момента търпял значителни болки, главата все още го боляла и кръвното
било високо, чувствал обща слабост и отпадналост. Все още бил трудно подвижен
- с две патерици, което го лишавало от
ежедневните му разходки и от възможността да упражнява хобито си.
Заявява се, че отговорността на ответното дружество
произтичал от сключения между него и виновния причинител на ПТП Кирил Маринов договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица BG/11/117001552906, със срок
на покритието 29.06.2017 г. – 28.06.2017 г. Според ищеца, застраховката
покривал отговорността на собствениците, ползвателите и държателите на МПС и на
упълномощените от тях лица за водачи, като упълномощаването може да се
осъществи и с конклудентни действия.
Ищцовата страна излага становище относно
обезщетителния характер на имуществената застраховка „Гражданска отговорност“ и
обема на тази отговорност, чиито граници са определени в чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, като съгласно чл. 432 от КЗ увреденото лице има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ и има право да получи обезщетение за покрити по застраховката рискове по
смисъла на чл. 493 от КЗ, в конкретния случай изразяващи се в болки и
страдания. Съгласно чл. 574, ал. 12 от КЗ, данните от Информационния център на
Гаранционния фонд – до доказване на противното, удостоверяват застрахователя,
номера на договора, начална и крайна дата на покритието, регистрационния номер
и номер на рама (шаси) на МПС. Така тези данни били видни от данните на
нормативно уредения Информационен център към Гаранционния фонд, публично
оповестени в интернет страницата на фонда към датата на събитието. Съгласно чл.
7 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г., всеки един протокол се представя на
Гаранционния фонд от органите на МВР. Ищецът се позовава на справка от ГФ за
причинените с МПС с рег. № СВ0132АН произшествия, от която е видно,
че на 08.01.2018 г. било регистрирано ПТП /посетено от органите на МВР/ с
пострадали лица и констатирано с протокол № 769р-157. Предвид на това счита за
безспорно доказани настъпилото събитие, неговата противоправност и виновността
на дееца, а оттам и отговорността на застрахователя.
Твърди се в исковата молба, че съгласно изискванията
на чл. 380 във вр. с чл. 106 от КЗ на 07.02.2018 г. ищецът депозирал пред
застрахователя претенция, към която приложил следните документи: констативен
протокол с пострадали лица, медицински книжа, фактури за извършени разходи и
пр. С писмо от 26.02.2018 г. застрахователят изискал допълнително документи по
досъдебното производство, подробна медицинска документация и актуална такава,
които според ищеца нямат съществено значение по основателността на претенцията
му. Въпреки, че по образуваната преписка бил приложен констативен протокол за
ПТП и съгласно нормата на чл. 496, ал. 3 от КЗ при представянето на този документ
застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на
претенцията за обезщетение, на 07.05.2018 г. ответникът отказал изплащане на
обезщетение, поради което ищецът намира настоящата исковата претенция за
допустима.
Заявява се, че вредите, които ищецът продължава да
търпи, са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, като по
отношение на претенцията за неимуществени вреди се твърди, че последният
претърпял изключителни по обем болки и страдание, конкретно изразяващи се в
гореописаните телесни повреди, които повлияли на душевното му състояние. Заявява
се, че назначеното домашно лечение продължава и към момента. Травмата повлияла
на цялостното качество живот на ищеца, а и на този на семейството му. Счита, че
до края на живота си ще носи последствията от катастрофата, като посочва, че не
можел да се грижи самостоятелно за себе си, нито да ползва хобито си за допълнителен
доход, с който да помага на децата си. Изцяло разчитал на чужда помощ,
ангажирал децата си и техни приятели, търпял ежедневни болки и се срамувал от
лицето си. Сочи, че размерът на претендираното обезщетение е съобразен със
социално-икономическите условия в страната, лимитите на застрахователното
покритие по чл. 492 от КЗ, социалното му положение, продължителността на
понесените морални страдания от създаденото ограничение. Отчетен бил и факта,
че доходите му са намалени като последица от травматичните увреждания. Претендират
се направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение, определено
при условията на чл. 38, т. 2 с чл. 36,
ал. 2 от ЗА.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, с който претенцията се оспорва, както по основание, така и по
размер. На първо място се сочи, че при разглеждане на образуваната
ликвидационна преписка по щета № 10018100100579Н ответникът счел, че от
представените документи, включително и тези представени в настоящото
производство, не може да се направи категоричен извод относно основанието и
размера на претенцията, поради което претенцията е счетена за неоснователна и
недоказана. Оспорва всички изложени в исковата молба твърдения във връзка с
механизма на настъпване на увреждането и отговорността на застрахования водач. Заявява,
че ПТП не е настъпило по начина, описан в исковата молба, и водачът Кирил
Маринов не бил отговорен за настъпване на същото. Изтъква се в отговора, че не
би могло да възникне задължение за изплащане на застрахователно обезщетение,
ако не е възникнало задължение за обезщетяване на вредите в тежест на застрахования
поради това, че отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на застрахования водач. Твърди се, че ищецът бил отговорен и
допринесъл за настъпване на вредоносния резултата, тъй като предприел внезапно
пресичане на пътното платно на необозначено за целта място, без да съобрази
поведението си с разпоредбите на чл. 113, т. 1 и чл. 114 от ЗДвП.
Предприемането на подобно пресичане, въпреки затрудненията в движенията и
значителната загуба на слух, сочили на грубо незачитане на правилата за
движение и неполагане на минималната дължима грижа за собствената му безопасност
и здраве. Оспорва се и причинно-следствената връзка между процесното ПТП,
претърпяната травма и извършените медицински разноски, чието репариране се
претендира.
По размера на иска ответникът изразява становище, че е
изключително завишен и не отговаря на
действително претъпените от ищеца вреди. В тази връзка сочи, че голяма част от
твърдените телесни увреждания не били резултат от процесното ПТП, а
представлявали общи заболявания, налични при ищеца и преди това. Оспорва
твърдението на ищеца, че в резултат на ПТП същият бил принуден да се придвижва
с помощни средства, тъй като в хода на досъдебното производство се установило,
че се придвижвал с два броя патерици към момента на настъпване на
произшествието. Поради това счита, че е налице злоупотреба с права с цел
присъждане на обезщетение за вреди, представляващи общи заболявания и/или
възрастови дегенеративни изменения. В тази връзка сочи за несъстоятелни
ищцовите твърдения, че в резултат на ПТП не можел да се занимава с хобито си и
се превърнал в тежест за своите близки. Изтъква се, че в случая се касае за
лице на над осемдесет години, при което артериалната хипертония представлява
възрастово обусловено общо заболяване, без каквато и да било връзка с произшествието. Според ответника претендираните
разходи не били необходими, нито в пряка-причинна връзка с настъпилото ПТП и
последвалото лечение от травмата. Ответната по делото страна счита, че следва
да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД като бъде отчетена високата
степен на съпричиняване на вредоносния резултат.
Ответникът оспорва основателността на иска за
присъждане на лихва с оглед акцесорния му характер и неоснователността на
основните искови претенции. Сочи, че на самостоятелно основание,
непредставянето на банкова сметка ***. 380, ал. 1 от КЗ, освобождава
застрахователя от отговорност за лихви по реда на ал. 3 от посочената
разпоредба. Излага становище относно доказателствата и доказателствените
искания на ищеца. На свой ред ангажира доказателства. Претендира
съдебно-деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Предявените искове са обективно кумулативно съединени
и имат своето правно основание в чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.
По делото не са налице признания на права.
Съдът, с оглед изразените от страните
становища намира за необходимо да обяви на същите, че следните обстоятелства са
безспорни и не се нуждаят от доказване, а именно: наличие на валидно застрахователно
правоотношение между ответника и прекия причинител на вредата по застраховка
„Гражданска отговорност“ за моторното превозно средство, с което е било
причинено произшествието, както и че на 08.01.2018 г., около 09.15 часа в гр. Бургас, ж.к.
„Славейков“, бл. 29 пред вход № 2, е
настъпило ПТП с участието на ищеца и трето за спора лице – Кирил Димитров
Маринов.
Съгласно чл. 154 от ГПК всяка страна е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. При
така дадената от съда правна квалификация и при съобразяване на приетите за
безспорни факти, ищцовата страна е длъжна да установи при условията на пълно и
главно доказване противоправно деяние на водача на автомобила, включително механизма
на настъпване на ПТП; че е претърпял неимуществени и имуществени вреди от
виновното поведение на водача на застрахования при ответника лекотоварен
автомобил и техния размер; причинната връзка между ПТП и причинените вреди.
Ответникът-застрахователно дружество
носи тежестта да установи всички свои правоизключващи, провоунищожаващи и
правопогасяващи възражения, включително възражението си за съпричиняване на
вредоносния резултат и за предхождащи събитието общи заболявания и/или
възрастови дегенеративни изменения. Ответникът
следва да проведе пълно обратно доказване за оборване на установено от закона
предположение, а именно презумпцията за вина по чл.45, ал.2 от ЗЗД.
По отношение на доказателствените
искания:
Страните са
представили писмени доказателства, които поради относимостта и допустимостта си
следва да бъдат приети.
На основание чл. 192 от ГПК, от Второ РУ – Бургас следва да се изискат и приложат към настоящото дело
следните документи, находящи се по ДП № 16/2018 г. по
описа на Второ РУ ОД на МВР гр. Бургас, а именно: протокол за оглед на пътно
транспортно местопроизшествие и мащабна скица към протокола, неразделна част от
същия. Искането на ответника за прилагане на протоколи за разпити на всички
свидетели по досъдебното производство следва да бъде отклонено, тъй като
свидетелските показания могат да бъдат излагани пред съда само устно – чл.11 от ГПК.
От УБАЛ – Бургас следва да се изиска и приложи към
настоящото дело цялото медицинско досие на ищеца - ИЗ № 682/08.01.2018 г. от Отделението по
неврохирургия при УМБАЛ – Бургас.
От Гаранционен фонд следва да се
изискат снимки, направени от органите на „Пътна полиция“ – МВР.
На ищеца следва да се укаже да
представи молби до третите лица по чл.192 ал.2 от ГПК.
Ищецът е поискал,
за установяване на търпените от него
болки и страдания, както и за установяване размера на понесените от него
неимуществени вреди,
да бъдат разпитани двама свидетели при режим на довеждане, както и във връзка с установяване механизма на ПТП призоваване
като свидетел Д. Ковачев - дежурен по ПТП при ОД на МВР и съставител на
констативен протокол с пострадали лица, с адрес на призоваване по месторабота: сектор
„ПП“ при ОДМВР - гр. Бургас. Направено
е искане и от страна на ответника за допускане на гласни доказателства
за изясняване на изложените в отговора на исковата молба фактически
обстоятелства.
Свидетелските показания са относими и допустими, с изключение на показанията на
св.Д. Ковачев, който не е пряк свидетел на настъпване на произшествието, а го е
посетил след това поради служебните си задължения.
Ответникът е
поискал РЗОК – гр.
Бургас да представи цялото здравно досие на ищеца, в това число посещения при
лекари, заболявания, изследвания и лечение. Действително ответникът носи
тежестта на доказване за предхождащи произшествието увреждания и заболявания,
но цялото здравно досие не е необходимо, тъй като част от съдържащите се в него
документи ще бъдат ненужни и неотносими. Поради горното на ищеца следва да се
издаде съдебно удостоверение, чрез което да се снабди с необходимите му
документи, съдържащи се в здравното досие на пострадалия.
По исканията за
назначаване на експертизи съдът ще се произнесе в съдебното заседание, с оглед необходимостта
вещите лица да съобразят заключенията си с изисканите книжа и свидетелските
показания.
По изложените съображения и на основание
чл. 374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените от Д.Т.Т., ЕГН **********,
чрез пълномощник адв. П.В. ***, със съдебен адрес:***, офис 6, искове против
ЗАД „АРМЕЕЦ“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1000, ул. „Стефан Караджа“ № 2, представлявано от Миролюб Панчев Иванов, заедно
с всеки един от изпълнителните директори Диана Николова Манева, Константин
Стойчев Велев, Вася Петрова Кокинова – Моллова, с искане ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 35 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание в резултат на
нанесени телесни увреждания от настъпило
на 08.01.2018 год. ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното
дружество автомобил – Кирил Димитров Маринов, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от момента на увреждането – 08.01.2018 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 814.14 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за заплатени медицински прегледи,
консумативи и медикаменти, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.
ДОКЛАДВА на страните т.дело № 329/2018 год. съобразно проекта
за доклад в мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА приложените при предварителната размяна на книжа
писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА
протокол за оглед на пътно транспортно
местопроизшествие и мащабна скица към протокола, неразделна част от същия, находящи
се по ДП № 16/2018 г. по описа на Второ РУ ОД на МВР - гр.
Бургас.
ДА СЕ ИЗИСКА
цялото медицинско досие на ищеца - ИЗ № 682/08.01.2018 г. от Отделението
по неврохирургия при УМБАЛ – Бургас.
ДА
СЕ ИЗИСКАТ от Гаранционен фонд
снимките, направени от органите на „Пътна полиция“ – МВР, при посещение на
произшествието на 08.01.2018 год.
УКАЗВА на
ищеца в седмичен срок от съобщението
да представи молби по чл.192 ал.2 от ГПК за връчване на третите лица заедно със
съобщенията.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника съдебно удостоверение, което да
му послужи пред РЗОК – гр. Бургас за
снабдяване с документи от здравно досие
на ищеца, в това число листи от посещения при лекари, заболявания, изследвания
и лечение, след внасяне на държавната такса.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели при режим на довеждане от ищеца
в съдебно заседание.
ДОПУСКА до разпит при режим на призоваване двама свидетели на
ответната страна – Кирил Димитров Маринов и Милко Димитров Харизанов, които да
се призоват на адресите, посочени в отговора.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да внесе депозит за призоваване на свидетелите в размер на 20 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането да бъде допуснат до разпит
при режим на призоваване Д. Ковачев - дежурен по ПТП при ОД на МВР.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ответника за
изискване и прилагане на протоколи за разпит на свидетели от досъдебното
производство.
ОБЯВЯВА че по
исканията за назначаване на експертизи ще се произнесе в съдебното заседание.
НАСРОЧВА делото за 08.01.2019 год. от 14 часа, за която дата и
час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: