№ 44850
гр. София, 14.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110110229 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 333746/21.11.2023 г., подадена от ищеца С. О.
А., чрез адв. ..., с която се иска съдът да измени постановеното по делото
решение от 01.11.2023 г. в частта за разноските, с искане да й бъдат
присъдени разноските по делото. Твърди, че в случая не са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК, а и нейните искания до ответника да
отпише задължението й като погасено по давност и за бъде заличено от
Централния кредитен регистър са били оставени без уважение.
Ответната страна по молбата „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез адв. Х., взема
становище за неоснователност на молбата, тъй като в цитирания от ищеца
отговор на писмо дружеството ясно е посочило, че приема вземането за
погасено по давност, но е задължено по чл. 4 от Наредба № 22 да предоставя
информация на БНБ за всички задължения на своите клиенти независимо
дали са погасени по давност или не.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и намира следното.
Съдът намира молбата, за допустима, като подадена в срок и от лице с
правен интерес, както и при наличен списък по чл. 80 от ГПК, но
неоснователна.
С решение от 01.11.2023 г., съдът е уважил иска на С. О. А. EГН
**********, със съд. адрес гр. София, ул. ..., ет. партер, чрез адв. ..., срещу
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. .... – ... № 4-6, за признаване за установено, че С. О. А. не дължи на
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумата от 1 000 лв., представляващи главница по
договор за кредит от 01.10.2007 г., сключен с „Райфайзенбанк България“
ЕАД, чието вземане е прехвърлено на ответника с договор за цесия от
01.07.2021 г., поради погасяването му по давност. По отношение на
разноските на ищеца съдът е намерил, че са налице предпоставките на чл. 78,
ал. 2 от ГПК и не е присъдил разноски на ищеца, а и на ответника, но поради
липса на доказателства за направени такива.
Съдът и в хода на разглеждането на настоящата молба намира, че
разноските по делото са правилно определени и присъдени, като в тази
насока следва да се има предвид следното. Ответното дружество не е дало
повод за предявяването на исковете с изпращане на отговор на писмо от
01.02.2023 г., както и изпращане на информация за отразяването на
1
задължения в Централния кредитен регистър на БНБ, които са погасени по
давност, тъй като кредиторът има правото не само да отразява счетоводно
като задължения, респ. да уведомява БНБ и за погасените по давност
вземания, да ги сочи в справки и извлечения, но и да кани длъжника да му
заплати тези задължения. Длъжникът следва сам да прецени, дали да плати
тези съществуващи вземания, или не. Обстоятелството, че кредиторът
отразява в справките погасени по давност вземания, но това не означава, че
той оспорва, че те са погасени по давност – напротив, кредиторът е наясно, че
тези вземания са погасени по давност, но продължава да се надява, че ще
получи плащане от длъжника. В случай, че длъжникът плати, подобно
изпълнение не би било без правно основание. Отделно от това изпращането
на информация за отразяването на задължения в Централния кредитен
регистър на БНБ е в изпълнение на задължението по реда на чл. 10 от
Наредба № 22 от 16.07.2009 г. на БНБ за централния кредитен регистър.
Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от цитираната Наредба институциите по
чл. 4, ал. 1 са длъжни да събират и подават към Централния кредитен
регистър информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти
и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване.
На следващо място съдът намира, че претендирането от страна на ответното
дружество на процесните задължения, чрез изпращането на писмо с покана за
плащане и отразяването им в електронната му система, обосновава само
наличието на правен интерес за ищеца да предяви отрицателен установителен
иск, който при положение, че подобни действия не са извършвани от страна
на ответното дружество би бил процесуално недопустим, поради липсата на
правен интерес. В този смисъл са и Определение №95/22.02.2018г.,
постановено по ч.гр.д.№510/2018г. по описа на IV Г.О. на ВКС, Определение
№338/18.07.2018г., постановено по гр.д. №209/2008г. по описа на IV г.о. на
ВКС и Определение №549/29.11.2018г., постановено по гр.д. № 4317/2018г.
по описа на IV г.о. на ВКС. .
Във връзка с гореизложеното съдът намира подадената молба за
неоснователна.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 333746/21.11.2023 г., подадена
от ищеца С. О. А., чрез адв. ..., с която се иска съдът да измени постановеното
по делото решение от 01.11.2023 г. в частта за разноските, с искане да й бъдат
присъдени разноските по делото.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски ГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2