№ 1901
гр. Варна, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20213100500991 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от СТ. В. СТ. с ЕГН **********,
действащ чрез адв. З. срещу, срещу Решение № 260514 от 2.10.2020 г., постановено по гр. д.
№ 17497/2019 г. по описа на РС-Варна, с което съдът е отхвърлил предявения от ищеца иск
за приемане за установено на основание чл. 124, вр. чл. 439 ГПК, в отношенията между
ищеца СТ. В. СТ. от една страна и ответника Ж. СТ. СТ., действаща чрез своята майка и
законен представител ИВ. АНДР. П., от друга, че ВЗЕМАНЕТО предмет на изпълнение по
изпълнително дело № 20176950401236 на ЧСИ Л.Ст., рег. № 695 при КЧСИ с район на
действие - ВОС, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист, на основание
Разпореждане № 5764 от 26.06.2017 г. по ч. гр. д № 693/2017 г. на ОС - Варна в полза на Ж.
СТ. СТ., действаща чрез своята майка и законен представител ИВ. АНДР. П. срещу ищеца,
съобразно съдебно решение за издръжка на Районен съд в град Мюнхен, Германия по
семейно дело № 524FH83/16RE, за сумите както следва: от 1.03.2016 г. до 25.08.2017 г. общо
в размер на 14825,39 лева, както и от 25.08.2017 г. до месец октомври 2018 г. (до
публичната продан за 19.10.2018 г.), общо в размер на 8132,32 лева; 746 евро,
представляващи неплатена издръжка за периода 1.11.2015 г. до 29.02.2016 г. и сумата от
492,54 евро, представляващи разноски в производството пред съда в Мюнхен, НЕ
СЪЩЕСТВУВА, поради погасяването му чрез плащане след приключването на съдебното
дирене в производството по семейно дело № 524FH83/16RE.
Във въззивната жалба се развиват подробни съображения относно неправилността на
решението. Сочи, че първоинстанционният съд не е съобразил представените от него
1
доказателства, че на 16.03.2016 г. е заплатил 300 евро по сметка на ИВ. АНДР. П. с левова
равностойност 587,25 лева. /преди образуване на ИД; на 19.05.2017 г., е заплатил сумата в
размер на 1226,73 евро, представляваща съдебни разноски, съобщени му с писмо от
20.04.2017 г. на Областната каса на правосъдието Бамберг;/преди образуване на ИД/, а на
26.06.2017 г., /също преди образуване на ИД/ С. е погасил авансово дължимите суми за
издръжка за периода от 1.07.2017 г. до 31.12.2017 г. в общ размер на 1206 евро, както и 804
евро сума за издръжка, определена за времето до 30.06.2017 г. (включващ периода 1.11.2015
г. до 29.02.2016 г., за който период П. претендира) общо 2010 евро. Сочи, че от
доказателствата по делото се установява, че към момента на образуване на изпълнително
дело № 20178950401238 по описа на ЧСИ Л.Ст., С. не е имал задължения за издръжка към
дъщеря си, тъй като същите са били погасени от него чрез плащане. Твърди, че неправилно
РС е приел, че от писмо от Център за социално подпомагане „Зендлинг-Вестпарк“ се
установява, че е взето решение за изплащане на социална помощ от държавата, чрез
Фрайщаат Бавария, поради обичайното местопребиваване на детето в тази част от
територията на Германия, която помощ е отпусната с цел финансово подпомагане на
родителя, който сам отглежда детето си, съгласно Закона за гарантиране на издръжка на
деца, отглеждани от самотни майки и бащи, посредством авансова издръжка или неплатена
издръжка по Закона за авансовите издръжки, както и че плащането от държавната
институция не е обвързано с плащането на присъдената издръжка по горепосочено семейно
дело, а е социална услуга, която държавата предоставя на родители, които отглеждат сами
децата си.
Сочи, че съдът не е следвало да цени представените писмени доказателства в съдебно
заседание от 4.09.2020 г. са с превод от немски на български език, извършен от адв. Ен..
Намира за незаконосъобразен извода на съда, че едва към датата на образуване на
настоящото исково производство, размерът на изпълняемото право за периода от 1.11.2015
г. до 1.04.2017 г. /4624.00 евро/, ведно с разноските по съдебното дело пред PC Мюнхен
/492.54 евро/, както и частичната месечна издръжка за м.май 2017 г. /234.94евро/, или общо
в размер на 5551.46 евро, е погасено по реда на принудителното изпълнение, чрез
използване на изпълнителен способ от ЧСИ Л.Ст.. Сочи, че от представените по делото
писмени доказателства се установява, че цялото вземане за издръжка е било заплатено на
ищцата от немската социална служба, като дори е имало надплащане. По този начин се
доказва, че сумата за издръжка за процесния период, е била изплатена изцяло.
Въззивникът твърди, че ВРС не е съобразил, че след като С. е превел полученото
писмо на български език и се е запознал със съдържанието на същото, на 26.06.2016 г. е
изпълнил своето задължение, като е превел авансово дължимата от него издръжка за
периода от 1.07.2017 г. до 31.12.2017 г. в общ размер на 1206 евро, както и 604,00 евро сума
за издръжка определена за времето до 30.06.2017г. (включващ период 1.11.2015 г. до
29.02.2016 г., за който П. претендира) по посочената сметка от Градската служба за
младежта Мюнхен, Социално гражданско бюро Зендлинг- Вестпарк, общо 2010 евро. Сочи,
че ВРС не е съобразил и обсъдил доказателствата по изпълнителното дело, че С. не дължи
суми за издръжки на своето дете Ж.С. и останалите суми, за които П. претендира, както и че
С. не е дал повод за образуването на същото. Предвид това намира, че с образуване на
изпълнителното дело майката на ответницата цели да получи два пъти една и съща сума.
Моли за неговата отмяна, за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна Ж. СТ. СТ., действаща чрез законния си представител И.П.. В същия, процесуалният
представител на въззиваемата излага доводи за неоснователност на въззивната жалба, както
и за правилността на първоинстанционното решение.
Твърди се, че на 30.12.2016 г. Районен съд Мюнхен е постановил решение по семейно
дело № 524 FH 83/16 RE, влязло в сила незабавно, с което е определено С.С., да плаща
2
издръжка на малолетната си дъщеря Ж.С., родена на ************., месечно предварително
на първо число от всеки месец, считано от 1.03.2016 г. месечна издръжка в размер на 100 %
от съответната минимална издръжка, намалена с половината помощ за отглеждане на едно
дете, която е била в размер на 95 евро, или месечна издръжка е в размер на 289,00 евро. От
1.03.2019 г. следва да се плащат 100 % от съответната минимална издръжка за 3-та
възрастова група, минус половината помощ за отглеждане на едно дете. Съгласно съдебното
решение С.С. дължи издръжка и за минал период, а именно от 1.11.2015 г. до 29.02.2016 г. в
размер на общо 746.00 евро, ведно с разходи за производството пред PC Мюнхен в размер
на 492,54 евро. Във връзка с посоченото решение е издал изпълнителен лист за присъдените
суми. Въз основа на така издадения изпълнителен титул на 4.07.2017 г. е образувано
изпълнително дело № 20178950401238 по описа на ЧСИ Л.Ст., с peг. № 895 на КЧСИ.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя чрез процесуалния му представител, че
„събраните суми от ЧСИ са надвзети суми за „мними задължения“ на С.. Съдебният
изпълнител е подчинен единствено на издадения от съда изпълнителен лист. Изложените в
жалбата правни и фактически доводи относно факти и обстоятелства, касаещи действията на
ЧСИ, вече са били подложени на проверка и контрол от въззивния съд, поради което
недопустимо е тези факти да се преразглеждат отново в настоящото производство.
Сочи се, че всички представени доказателства относно преводни нареждания по
сметка на Държавна главна каса Бавария /Staatsoberkasse Вауеrn/ са плащания от
жалбоподателя в полза на трето лице - институция, Градска служба за работа с непълнолетни
на гр. Мюнхен /Stadtjugendamt Munchen/, Център за социално подпомагане
ЗендлингВестпарк /Sozialburgerhaus Sendling-Westpark/, което е потвърдено в писмо от
същата тази социална служба, изпратено до процесуалния представител на жалбоподателя,
че извършените плащания в полза на майката на детето и постъпилите суми от С. са в
изпълнение на Закон за гарантиране на парични средства на деца, отглеждани от самотни
майки и бащи, посредством авансова издръжка или при неплатена издръжка (UVG), поради
което правилно първоинстанционният съд не ги е зачел като доказателство за изпълняемото
право. Намира, че правилно не са ценени депозираните копия на преводни нареждания за
парични преводи и към 1/. Landesjustizkasse Bamberg; и към 2/. Sparkasse Munchen, с
бенефициент ИВ. АНДР. П. и основание - подарък/GIFT, доколкото не са относими към
предмена на делото.
Твърди се, че към датата на образуване на изпълнително дело № 20178950401238 по
описа на ЧСИ Л.Ст., изпълняемото право в размер на сумата от 6 207,54 евро, от които 19
пълни месечни вноски, или 12 месечни вноски всяка по 289,00 евро, 7 месечни вноски всяка
по 297,00 евро и 1 частична месечна вноска - 168,00 евро, в размер общо на 5 715 евро и
492,54 евро разноски по съдебното дело в град Мюнхен, е съществувало, поради което
предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен. Наличието на изпълняемо
право към посочената по-горе дата и съответно наличие на законно основание за
провеждане на изпълнително производство след 4.07.2017 г. обосновава извод за дължимост
и на начислените на жалбоподателя (като длъжник по изпълнението) разноски за
изпълнителното производство. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.
По делото е постъпила и частна жалба, депозирана от С.С., чрез адв. З., срещу
Определение № 265055 от 23.12.2020 г., постановено по гр. д. № 17497/2019 г. по описа на
ВРС, с което съдът е изменил постановеното решение в частта на разноските, като е намалил
присъдения в полза на Ж.С., действаща чрез своята майка и законен представител И.П.вa,
размер на адвокатско възнаграждение от 2 400 лв. на 1 500 лв., при което е определил общ
размер на дължими разноски в полза на посоченото лице от 2 317,50 лв., явяващи се сбор от
следните суми: адвокатско възнаграждение - 1 500 лв.; превод на документи - 300 лв.;
разноски в обезпечително производство по ч. гр. д. № 1322/2018 г. -517.50 лв.
3
В жалбата са изложени съображения, че неправилно РС - Варна е приел, че доколкото
производството по делото се развива при наличие на еднаква фактическа и правна сложност
на същото за двете страни, то не може да се обоснове ревизиране на постановеното по
делото решението в частта разноски и редуцирането му абсолютно до минималния размер
по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ. Сочи, че цитираното от страна на съда
определение № 3 от 22.12.2014 г. по ч. пр. № 7153/2014 г. на ВКС не е относимо към
настоящия случай, тъй като самият ответник е възразил срещу претендирания размер на
адвокатско възнаграждение на ищеца. Твърди, че не е доказано заплащане на разноските.
Сочи, че разходите за езикови преводи в размер на 300 лв. в настоящото производство и
37.50 лв. в обезпечителното такова, не представляват съдебни и деловодни разноски. Моли
за отмяна на определението и за присъждане на разноски по частната жалба.
В срока по чл. 276 ГПК е постъпил отговор на частната жалба, в който
насрещната страна сочи, че не са налице основания за изменение на постановеното
определение в частта за разноските. Сочи, че разноските в обезпечителното производство,
както и тези за езикови преводи, доколкото са свързани с хода на съдебното производство,
подлежат на присъждане. Моли частната жалба на С. да бъде оставена без уважение.
По делото е постъпила и частна жалба от И.П., в качеството си на майка и
законен представител на малолетната Ж.С., срещу Определение № 265055 от 23.12.2020
г. по гр. д. № 17497/2019 г. по описа на РС – Варна, с което съдът редуцирал адвокатското
възнаграждение. Сочи, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК и
неправилно е намалил адвокатското възнаграждение. Счита, че предвид изхода от спора,
ищецът следва да понесе разноските, които насрещната страна е била принудена да направи.
Намира, че съдът не е съобразил, че адвокатът е регистриран по ЗДДС и уговореното
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция е в
размер на 2 400 лева с вкл. ДДС. Съдът правилно е констатирал, че адвокатското
възнаграждение действително е платено от ответницата, но когато е намалил на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение, съдът не е взел предвид сумата
от 400 лева, представляваща ДДС върху облагаемата основа от 2 000 лева, която съответно
също подлежи на присъждане, на осн. §2а от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. За неправилен намира извода на съда, че
претендираното възнаграждение в значително по-висок размер от този, предвиден в
Наредба № 1. Моли за отмяна на определението и присъждане на адвокатското
възнаграждение в размер на 2 000 лева /2 400 лева с ДДС/, или в условията на евентуалност
допълнително присъждане на дължимия ДДС върху определеното адвокатското
възнаграждение. Претендира и разноските по частната жалба.
В срока по чл. 276 ГПК е постъпил отговор на частната жалба, в който С.С.
изразява становището си, че същата е неоснователна. Релевира аналогични доводи, с тези
изложени от С. в депозираната от него частна жалба. Моли същата да бъде оставена.
Претендира разноски за депозирания отговор.
В проведеното по делото о. с. з. от 17.11.2021 г., въззивникът не се явява,
представлява се от адв. Проданов. В същото и в писмени бележки се излагат доводи за
неправилността на първоинстанционното решение. Моли за отмяната, както и за уважаване
на предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата, чрез адв. В., в о. с. з., както и в депозираните писмени бележки, моли
за потвърждаване на обжалваното решение, доколкото е правилно и законосъобразно, като
поддържа изложените аргументи в отговора на въззивната жалба. Претендира присъждане
на сторените разноски. Възразява спрямо претендираното адвокатско възнаграждение от
насрещната страна по частните жалби.
4
Съдът, като взе предвид направените в жалбата оплаквания и възраженията на
въззиваемия, и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, констатира следното:
Производството по гр. д. № 117497/2019 г. на Районен съд - Варна е образувано по
предявен от СТ. В. СТ. срещу Ж. СТ. СТ., действаща чрез своята майка и законен
представител ИВ. АНДР. П., иск за приемане за установено, на основание чл. 124, вр. чл. 439
ГПК, че вземането, предмет на изпълнение по изпълнително дело № 20176950401236 на
ЧСИ Л.Ст., рег. № 695 при КЧСИ с район на действие - ВОС, образувано въз основа на
издаден изпълнителен лист, на основание Разпореждане № 5764/26.06.2017 г. по ч. гр. д №
693/2017 г. на ОС - Варна в полза на Ж. СТ. СТ., действаща чрез своята майка и законен
представител ИВ. АНДР. П. срещу ищеца, съобразно съдебно решение за издръжка на
Районен съд в град Мюнхен, Германия по семейно дело № 524FH83/16RE, за сумите както
следва: от 1.03.2016 г. до 25.08.2017 г. общо в размер на 14825,39 лева, както и от 25.08.2017
г. до месец октомври 2018 г. (до публичната продан за 19.10.2018 г.), общо в размер на 8
132,32 лева; 746 евро, представляващи неплатена издръжка за периода 1.11.2015 г. до
29.02.2016 г. и сумата от 492,54 евро, представляващи разноски в производството пред съда
в Мюнхен, не съществува, поради погасяването му чрез плащане след приключването на
съдебното дирене в производството по семейно дело № 524FH83/16RE.
Ищецът твърди, че е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д № 693/2017 г. на ОС -
Варна в полза на Ж.С., действаща чрез своята майка и законен представител И.П. срещу
ищеца, съобразно съдебно решение за издръжка на Районен съд в град Мюнхен, Германия
по семейно дело № 524FH83/16RE. Сочи, че неправилно в ПДИ е изчислена и мораторна
лихва върху всяка една месечна издръжка. Излага, че на 26.05.2017 г. е получил писмо, с
което отдел Социални услуги – гр. Мюнхен го уведомява, че плащанията за издръжка следва
да бъдат осъществявани по посочена в писмото Б.а сметка на социалната служба. Твърди, че
на 16.03.2016 г. е платил по сметка на И.П. – 300 евро, на 19.05.2017 г. – по сметка на
Областна каса на правосъдието – 1 226,73 евро /съдебни разноски/, на 26.06.2017 г. – 2 010
евро /издръжка за периода от 1.07.2017 г. до 31.12.2017 г./, на 17.07.2017 г. – по сметка на
ЧСИ Л. Станев – 11 459 лева, на 7.12.2017 г., на 7.12.2017 г. – 1 212 евро /задължение за
периода от 1.01.2018 г. до 30.06.2018 г./, на 11.12.2017 г. – чрез Николета С. – 285 евро
/издръжка от 1.01.2018 г. до 31.03.2018 г./. на 22.06.2018 г. – 1608 евро /издръжка за периода
от 1.01.2018 г. до 28.02.2019 г./. Сочи, че в изпълнителното дело са представяни
доказателства за заплащането на издръжката. Излага, че ЧСИ не е съобразил, че следва да се
приспадне сумата от 95 евро, представляваща половината от детските надбавки и въпреки
това на 15.11.2017 г. е превел сумата от 10441.81 лева на адв. Ен.-В.. Навежда доводи, че за
погасените задължение по Б. път на 26.06.2017 г. е уведомена майката на детето още преди
образуването на изпълнителното дело. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Ж. СТ. СТ.,
действаща чрез своята майка и законен представител ИВ. АНДР. П., в който излага
съображения за допустимост, но неоснователност на иска. Твърди, че действително в ПДИ е
била включена и мораторна лихва, но дължимостта й е отречена с постановеното решение
по гр. д. № 1909/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна. Сочи, че решение от 16.05.2017 г.
на Градската служба за работа с непълнолетни – гр. Мюнхен не е видно ответникът да е
осъден да плаща издръжка, нито е постановен акт за прихващане на присъдената издръжка
със съдебното решение. Оспорва твърдението, че е преди образуването на изпълнително
дело е знаела, че получената сума от Социалната служба касае издръжка по осъдителното
решение. Излага, че към м. ноември 2017 г. задължението по изпълнително дело е в размер
на 14 464,42 лева, като след разпределение по сметка на П. е преведена сумата от 10 441,81
лева. Сочи, че до м. октомври 2018 г. е получила следните суми: на 16.11.2017 г. – 10 441,81
лева, на 29.12.2017 г. – 87,45 лева и на 3.07.2018 г. – 328 лева. Счита, че не следва да бъдат
5
ценени представените преводни нареждания по сметка на Социалните служби в Германия,
към Landesjustizkasse Bamberg, както и тези с бенефициент И.П. и с основание – подарък,
доколкото не касаят задължения за издръжка. Счита, че плащането от 16.03.2016 г. касае
задължение за издръжка, което е било съобразено при постановяване на решението на
германския съд. За недопустима намира възможността акт на общинска администрация да
отмени съдебен акт. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен
по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Между страните не е спорно, а и от представените по делото доказателства се
установява, че СТ. В. СТ. и ИВ. АНДР. П. са родители на непълнолетната Ж. СТ. СТ., родена
на ************. Безспорно е, че упражняването на родителските права е възложено на
нейната майка, която се явява и законен представител на детето.
Не се оспорва, че с решение за издръжка на Районен съд в град Мюнхен, Германия по
семейно дело № 524FH83/16RE от 2.01.2017 г. ищецът – С.С. е осъден да заплаща на
ответницата, чрез законния й представител сумите, както следва: от 1.03.2016 г. - 100 % от
съответната минимална издръжка по чл. 1612 а, ал. 1 ГК за 2-ра възрастова група, намалена
с половината помощ за отглеждане на едно дете – 95 евро, която възлиза на 289 евро, от
1.03.2019 г. – 100 % от минималната издръжка за 3-та възрастова група, минус половината
помощ за отглеждане на едно дете /непосочена като размер в решението/, неплатена
издръжка за периода от 1.11.2015 г. до 29.02.2016 г. в размер на 746 евро, както и разходи за
производството, дължими на Ж.С. в размер на 492,54 евро /л. 21 от гр. д. № 118/2019 г. по
описа на РС - Провадия/.
Безспорно е, че с Разпореждане № 5764 от 26.06.2017 г. по ч. гр. д № 693/2017 г. на
ОС - Варна в полза на Ж.С., действаща чрез своята майка и законен представител И.П.,
съобразно постановеното съдебно решение за издръжка на Районен съд в град Мюнхен,
Германия по семейно дело № 524FH83/16RE, срещу С.С. е издаден изпълнителен лист от
28.06.2017 г. за сумите както следва: от 1.03.2016 г. до 31.12.2016 г. по 289 евро месечна
издръжка, от 1.01.2017 г. до 1.03.2019 г. по 297 евро месечна издръжка, 746 евро,
представляващи неплатена издръжка за периода 1.11.2015г. до 29.02.2016г. и сумата от
492,54 евро, представляващи разноски в производството пред съда в Мюнхен. Не се
оспорва, че изпълнителният лист е послужил за образуване на изпълнително дело №
20176950401236 на ЧСИ Л.Ст., рег. № 695 при КЧСИ с район на действие – ВОС на
4.07.2017 г.
С решение от 16.05.2017 г. на Социалната служба – Сендлинг Вестпарк, постановено
по повод на искането на И.П., като законен представител на Ж.С. от 3.03.2017 г., са
отпуснати плащания в полза на детето по реда на Закона за гарантиране на издръжката на
деца, отглеждани от самотни майки и бащи, посредством авансова издръжка или неплатена
издръжка по Закона за авансовата издръжка, считано от 1.03.2017 г., при първоначално
определена месечна сума от 201 евро.
С писмо от 26.05.2017 г. Социалната служба – Сендлинг Вестпарк уведомява, С.С. за
решението си от 16.05.2017 г., както и че след 1.03.2017 г. задължението следва да бъде
погасявано по посочената в писмото Б.а сметка на Staatsoberkasse Bayern, като плащанията
по сметка на детето или законния му представител не водят до освобождаване от
задължението за плащане към службата.
В производството са представени извлечение за осъществявани Б.и преводи по
6
сметка на Staatsoberkasse Bayern от 26.06.2017 г. /л. 14 от гр. д. № 1435/2018 г. по описа на
РС - Провадия/ за сумата от 2 010 евро, с основание Ж.С. за периода от м. март 2017 г. до м.
декември 2017 г., на 22.06.2018 г. с наредител Н.Ив. С. за сумата от 1 608 евро, с основание
задължение на С.С.а за Ж.С. за периода от 1.07.2018 г. до 28.02.2019 г., на 11.12.2017 г., с
наредител Н.Ив. С. за сумата от 1212 евро, с основание задължение на С.С.а за Ж.С., на
13.12.2017 г., с наредител Н.Ив. С. за сумата от 285 евро, с основание задължение на С.С.а за
Ж.С. за периода от 1.01.2018 г. до 31.03.2018 г.
От представения протокол за извършено разпределение от 14.11.2017 г. по
изпълнителното дело, се установява, че следствие на наложения запор от Б.ите сметки на
С.С. по сметка на ЧСИ на 13.07.2017 г. е получена сумата от 100,96 лева, а на 17.07.2017 г. -
сумата от 11 459 лева. От същите в полза на взискателя – Ж.С., чрез законния й
представител е преведена сумата от 10 441,81 лева, като в счетоводните запивания на ЧСИ е
записан останал неплатен остатък от задължението в размер на 4 022.54 лева /л. 42 от гр. д.
№ 118/2019 г. по описа на РС-Провадия/.
С решение от 7.08.2018 г. на Центъра за социално подпомагане – Зендлинг Вестпарк
майката на детето е уведомена да възстанови сумата от 201 евро, която неправомерно е
получила за периода от 1.11.2017 г. до 30.11.2017 г. /л. 51 от гр. д. № 118/2019 г. по описа на
РС-Провадия/.
В наредба за определяне на минималната издръжка за малолетни и непълнолетни
лица съгласно чл. 1612 а от ГК са определени три възрастови групи: първа: до 6 г., втора: от
6 г. до 12 г., трета: от 13 г. до 18 г. Размерите на минималната издръжка за всяка една от
категориите деца се различава за всяка година. След приспадане на половината от детската
надбавка, съобразно § 1612 а от ГК минималната издръжка: за 2016 г. за втора възрастова
категория е 289 евро, за 2017 г. за втора възрастова категория – 297 евро, за 2018 г. за втора
възрастова категория – 302 евро, за 2019 г. за втора възрастова категория – 309 евро и за
трета възрастова категория – 379 евро. Доколкото детето Ж.С. е родено на ************.,
същото към момента на постановяване на решението на РС – Мюнхен е било във втора
възрастова категория, като преминава в трета такава, считано от м. март 2019 г.
В отговор на писмото на С.С. от 7.07.2020 г. Социалната служба – Сендлинг Вестпарк
го уведомява, че на майката на детето е изплатена авансова издръжка за периода от
1.03.2017 г. до 1.08.2020 г. в общ размер на 9705 евро /л. 114 от гр. д. № 17497/2019 г. на РС
– Варна/. В същото е посочено, че майката е върнала сумите от 245 евро за периода от
1.11.2017 г. до 31.12.2017 г., както и 168 евро за периода от 1.07.2018 г. до 31.07.2018 г. От
съдържанието на писмото е видно, че С.С. е превел на 29.06.2017 г. сумата от 2010 евро, на
12.12.2017 г. – сумата от 1212 евро, на 14.12.2017 г. сумата от 285 евро, на 25.06.2018 г. –
сумата от 1608 евро, на 28.02.2019 г. сумата от 600 евро, на 30.04.2019 г. сумата от 600 евро,
на 24.06.2019 г. сумата от 900 евро, на 26.09.2019 г. сумата от 1200 евро, на 3.02.2020 г.
сумата в размер на 1200 евро и на 19.05.2020 г. сумата от 900 евро, всички в общ размер на
10515 евро. Със същото писмо, на бащата е указано, че е надвнесъл сумата от 1223 евро,
поради което не дължи внасянето на издръжка за следващите четири месеца.
В настоящото производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза. От
заключението, по която се установява, че: 1/. размерът на дължимата издръжка от
постановяване на решението на РС – Мюнхен до образуване на изпълнителното дело –
4.07.2017 г. е в размер на 5715 евро, от които 746 евро – издръжка за периода от 1.11.2015 г.
до 29.02.2016 г. и 4969 евро – за периода от 1.03.2016 г. до 4.07.2017 г., 2/. до датата на
образуване на изпълнителното дело С.С. е заплатил 1226,75 евро за разходите по делото,
както и 2010 евро по сметка на Социалната служба Сендлинг – Вестпарк, 3/. по
изпълнително дело е постъпила сумата от 12408.37 лева, както следва: на 13.07.2017 г. –
100.96 лева от запор в „БАКБ“ АД, на 17.07.2017 г. – 11459 лева от запор в „ОББ“ АД, на
29.12.2017 г. – 87,45 лева от натрупани лихви, на 28.06.2018 г. – 440.35 лева от запор в
7
„ДСК“ АД и на 29.03.2019 г. – 320.61 лева от запор в „ДСК“ АД, 4/. от тях не е разпределено
полученото плащане на 29.03.2019 г., като в полза на взискателя са разпределени 10857,76
лева, 5/. размерът на задължението по изпълнителното дело към 19.07.2021 г., ведно с
разноските, е в размер на 37 808.50 лева.
Вещото лице в о. с. з. е уточнило, че при определяне на общия размер на
задължението към м. юли 2017 г. е взел предвид и дължимата издръжка за м. юли 2017 г.
Експертът е пояснил, че след приспадане на плащането от 29.06.2017 г. в размер на 2010
евро по сметка на Социалната служба, задължението към датата на образуване на
изпълнително дело – 4.07.2017 г. е в общ размер на 3705 евро или 7246.35 лева. От
изложеното се изяснява, че ЧСИ посредством наложените запори на Б.ите сметки на
длъжника е събрал общо сумата от 12408.37 лева, от която е превел на взискателя сумата от
10857,76 лева. Формирал е извод, че събраната сума се явявала достатъчна да покрие
съществуващото задължение за издръжка към 17.07.2017 г., както и дължимите такси към
ЧСИ.
Във въззивното производство е назначена и допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, заключението, по която съдът кредитира като обективно, компетентно дадено,
съответстващо на останалия събран материал и неоспорено от страните. От същото, след
извършена справка от страна на вещото лице по изпълнителното дело, както и в
счетоводната програма на ЧСИ, се установява, че: 1/. получената от ответника сума от
10857.76 лева е погасила разноските в производството пред РС – Мюнхен от 492.54 евро,
просрочената издръжка за периода от 1.11.2015 г. до 29.02.2016 г. от 746 евро, както и
напълно издръжката до м. април 2017 г. и частично тази за м. май 2017 г., 2/. сумата от 746
евро, представлява сбор от просрочена издръжка за периода от 1.11.2015 г. до 31.12.2015 г.
от 578 евро и в периода от 1.01.2016 г. до 29.02.2016 г. от 578 евро, в общ размер на 1146
евро, от която е заплатена сумата от 400 евро, 3/. общо дължимата издръжка към м.
октомври 2018 г. е в размер на 19 890.79 лева, от която е платена 9894.44 лева, като е
останала за плащане сумата от 9996.30 лева, 4/. общо дължимата издръжка към м. февруари
2019 г. е 22214.32 лева, като след приспадане на плащането е 12 319.88 лева, 5/. дължимата
издръжка към м. юли 2021 г. е в размер на 45531.80 лева, от която е незаплатена сумата от
34673,98 лева, 6/. съобразно представените писмени документи по делото за извършените от
С.С. преводи на дължимата авансова месечна издръжка по сметка на социалните служби в
Германия, е видно, че същият е заплатил сумата от 10515 евро към 19.05.2020 г., като е
надвнесъл дължимата издръжка с 1223 евро, 7/. към 31.12.2021 г. е заплатена изцяло
дължимата месечна издръжка към Социалните служби в Германия, 8/. след приспадане на
плащанията по сметка на Социалните служби в Германия, дългът по изпълнителното дело
към м. октомври 2018 г. и м. февруари 2019 г. е 0.00 лева.
Вещото лице в о. с. з. от 17.11.2021 г. е пояснило, че към м. февруари 2019 г. е налице
надвнасяне от 31.24 лева, изчислено след приспадане на сумите по таблица № 11 и таблица
№ 9 - сумата от 12351.07 лева /платена към Социалните служби в Германия/ и сумата от
12319.82 лева /общо дължима издръжка по изпълнителния лист към м. февруари 2019 г. по
изпълнително дело/. Експертът е посочил, че с платежно нареждане от 30.04.2019 г. за
сумата от 600 евро, е заплатено задължението за издръжка, дължимо към м. февруари 2019 г.
Пояснил е, че възстановяването на суми от страна на майката на Социалните служби не
влияе върху определянето на размера на дълга на бащата, доколкото те покриват
задължението на бащата, платимо от тях на майката и при заплащане и от страна на бащата,
майката връща полученото от службите. Посочва, че при даване на заключението се е водил
от посочените в изпълнителния лист размери на издръжката, писмото на взискателката за
определянето й до ЧСИ, както и от счетоводните записвания на самия съдебен изпълнител,
съобразно които издръжката за 2018 г. е в месечен размер на 297 евро. Уточнило е, че
майката всеки месец получава от Социалните служби авансова издръжка от 201 евро, която
впоследствие се заплаща от бащата по сметка на Социалните служби. За да обоснове този
8
извод, експертът се позовава представеното по делото писмо от Социалните служби до С.С.,
в което се изисква от бащата да заплаща издръжката само чрез институцията. Майката е
получавала и пълните детски надбавки, които не се претендират от Социалните служби за
заплащане от страна на бащата. Експертът е пояснил, че е налице разминаване в размерите
на авансовата издръжка, както и на тази, присъдена по решението на РС – Мюнхен,
доколкото се определят по различен начин.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Съобразно служебно извършената проверка по чл. 269 ГПК, съдът намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като при преценка за правилността
му следва да се съобразят посочените в жалбата оплаквания.
Предявените отрицателни установителни искове от ищеца – сега въззивник са с
правно основание чл. 124, вр. с чл. 439 ГПК. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението – т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната
незаконосъобразност на изпълнението. Според чл. 439, ал. 2 ГПК искът на длъжника може
да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, които не са обхванати от
силата на пресъдено нещо.
Предпоставките на иска по чл. 439 ГПК са изпълнителната сила на решението и
промените, които са изменили или погасили материалното право, установено с решението в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на делото ще бъде
недължимостта на престацията, за която длъжникът е осъден с влязлото в сила решение
/така решение № 333 от 5.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1244/2010 г., III г. о., ГК, решение
№ 5 от 18.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 658/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 198 от 5.05.2011
г. на ВКС по гр. д. № 4864/2008 г., II г. о., ГК и др./
За уважаването на иска по чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да установи, че след
издаване на изпълнителния лист, в който е обективирано вземането на кредитора срещу
него, са настъпили твърдените правопогасяващи, правопрекратяващи или правоизключващи
факти.
Искът по чл. 439 ГПК може да бъде основан само на факти, които не са преклудирани
от силата на пресъдено нещо, тъй като са настъпили след нейното възникване. В случая,
решението на РС – Мюнхен е постановено на 4.01.2017 г., като в съдържанието на същото е
налично отбелязване на датата на проведеното заседание – 30.12.2016 г. Безспорно
издължаването на вземането, настъпило след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, е нов факт по смисъла на
чл. 439, ал. 2 ГПК, който е основание за оспорване дължимостта на вземането. В
разглеждания случай се твърди да е осъществено погасяване на задължението за издръжка
след постановяване на решението на РС – Мюнхен, посредством плащания по сметка на
Центъра за социално подпомагане – Зендлинг- Вестпарк, извършвани от страна на С.С. на
авансово изплащана от институцията издръжка в полза на детето, както и такова, сторено в
инициираното производство по принудително изпълнение.
От съвкупността на събраните по делото доказателства, се установява,
изпълнителното дело № 20176950401236 на ЧСИ Л.Ст., рег. № 695 при КЧСИ е образувано
на 4.07.2017 г., въз основа на изпълнителен лист, издаден за следните суми: издръжка от м.
март 2016 г. до 31.12.2016 г. от по 289 евро месечно, като от м. януари 2017 г. до м.
октомври 2018 г. – от по 297 евро месечно, издръжка от 1.11.2015 г. до 29.02.2016 г. от 746
евро /1459,05 лева/ и сумата от 492,54 евро, представляващи разноски в производството пред
9
съда в Мюнхен.
По повод на размера на издръжката, съдът съобрази съдържанието на изпълнителния
лист, послужил за образуване на изпълнителното производство, възрастта на детето, както и
Наредбите за определяне на минимална издръжка за малолетни или непълнолетни за всяка
една година, респ. за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., издавани на основание § 1612 а, ал. 1 от
Гражданския кодекс. Затова и съдът намира, че дължимата издръжка за периода от
1.03.2016 г. до 31.12.2016 г. за втора възрастова категория, след приспадане на половината
помощ за отглеждане на дете е в размер на 289 евро, считано от 1.01.2017 г. – същата е
увеличена на 297 евро, от 1.01.2018 г. е 302 евро, от 1.01.2019 г. до 1.02.2019 г. е 309 евро,
след който момент детето преминава в трета възрастова категория – 379 евро. Вещото лице
при изготвяне на заключението се е водило от счетоводните записвания на дълга,
установени след проверка в счетоводството на ЧСИ, сформирани по данни, предоставени от
страна на взискателя. В изпълнителния лист, послужил за образуване на производството по
принудително изпълнение е посочен размер на издръжката от по 297 евро месечно за
периода от 1.01.2017 г. до 1.03.2019 г., като не е съобразена ежегодната й промяна.
Доколкото ЧСИ е обвързан от пределите на процесуалната ценна книга, следва да се приеме,
че и съдът при проверка на твърдяното несъществуване на материалното право ще цени
посочените параметри на изпълняемото право, така както е очертано в изпълнителния лист.
Ето защо, поради изложените мотиви, в настоящото производство, не следва да се взема
предвид промяната на размера на издръжката, считано от 1.01.2018 г. с по пет евро месечно.
От заключение по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза е видно, в хода на
изпълнителното производство, въз основа на наложените запори на Б.ите сметки на С.С. е
получена общо сумата от 10857.76 лева. Съобразно изчисленията на вещото лице,
обективирани в таблица № 1 т. I и т. II от заключението по допълнителната съдебно-
счетоводна експертиза същата сума е определена за изплащане в полза на взискателя,
именно за покриване на разглежданите задължения за заплащане на разноските, сторени от
взискателя в производството пред РС – Мюнхен, в размер на 492.54 евро, както и сумата от
746 евро, представляваща сбор от просрочена издръжка за периода от 1.11.2015 г. до
29.02.2016 г. Като останалата сума е използвана за покриване на дължимата издръжка за
периода от 1.03.2016 г. до 1.10.2018 г. /датата на насрочената публична продан/. Вещото
лице е определило общ размер на задължението за издръжка към м. октомври 2018 г. от 19
890,79 лева /съобразно изчисленията на вещото лице, дадени в таблица № 1 по
допълнителната съдебно-счетоводна експертиза/, включващо дължимата издръжка от м.
март 2016 г. до м. октомври 2018 г., както и тази от 1.11.2015 г. до 29.02.2016 г. от 746 евро
/1459,05 лева/. Същият размер експертът е формирал след събиране на месечната издръжка
за периода от м. март 2016 г. до м. декември 2016 г. от по 289 евро /565.23 лева/, както и
промяната й считано от м. януари 2017 г. до м. октомври 2018 г. от по 297 евро /580.88 лева/,
така както сумите са били определени в самия изпълнителен лист. След получаване на
разпределената сума от страна на взискателя, е останал незаплатен остатък от задължението
за издръжка в периода от 1.03.2016 г. до 1.10.2018 г. в размер на 9996,35 лева. Горният
извод на експерта не се оспорва от страните, след изслушване на заключението на вещото
лице по назначената в настоящото производство допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза.
С оглед на горното, предвид извършеното плащане в хода на изпълнителното
производство, съдът намира, че вземането за сумите както следва: 746 евро, представляващи
неплатена издръжка за периода 1.11.2015 г. до 29.02.2016 г. и сумата от 492,54 евро,
представляващи разноски в производството пред съда в Мюнхен, не съществува, поради
погасяването му чрез плащане след приключването на съдебното дирене в производството
по семейно дело № 524FH83/16RE, а именно в хода на принудителното изпълнение.
10
Във връзка с преценката за дължимостта на вземането за издръжка за периода
от м. март 2016 г. до м. октомври 2018 г., съдът съобрази и наведените твърдения за
недължимостта на задължението, свързани с възникването на нов факт, който се
твърди да има правопогасяващо значение по повод на материалното право, предмет на
издадения изпълнителен лист, а именно – плащания на авансова издръжка по сметка
на Социалната служба – Сендлинг Вестпарк:
По повод на искането на ИВ. АНДР. П., в качеството й на законен представител на
Ж. СТ. СТ., адресирано до Социалната служба – Сендлинг Вестпарк от 3.03.2017 г., е
постановено решение от 16.05.2017 г. /л. 43 от гр. д. № 118/2019 г. на РС- Провадия/, с което
е одобрено обезщетение за детето й по Закона за авансовото плащане на издръжката в
размер към датата на постановяването му от по 201 евро месечно. Размерът на същата е бил
променян, както следва: от 1.01.2018 г. на 205 евро, от 1.01.2019 г. на 212 евро, от 1.03.2019
г. на 283 евро, от 1.07.2019 г. на 272 евро, като от 1.01.2020 г. до момента на 293 евро. За
горното решение Социалната служба – Сендлинг Вестпарк изрично е уведомила С.С. с
писмо от 26.05.2017 г., че след 1.03.2017 г., задължението за авансова издръжка следва да
бъде погасявано по посочената в писмото Б.а сметка по Staatsoberkasse Bayern, като
плащанията към детето или законния му представител не го освобождават от задължението
за заплащане към Staatsoberkasse Bayern.
От представеното писмо от Социалната служба /л. 114 от гр. д. № 17497/2019 г. на
РС-Варна/ е видно, че е към м. юли 2020 г. С.С. е заплатил авансова издръжка в общ размер
на 10515 евро, с което е предплатил издръжката за следващите няколко месеца в размер на
1223 евро.
От заключението по назначената във въззивното допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че по сметка на Социалните служби в Германия към м. февруари
2019 г. от страна на бащата е внесена сумата от 12351.07 лева, посредством Б.и преводи,
както следва на 29.06.2017 г. сумата от 2010 евро, на 12.12.2017 г. – сумата от 1212 евро, на
14.12.2017 г. сумата от 285 евро, на 25.06.2018 г. – сумата от 1608 евро, на 28.02.2019 г.
сумата от 600 евро, на 30.04.2019 г. - сумата от 600 евро /посочени в таблица № 11 от
заключението/. От същата сума не следва да се приспада сумата от 413 евро, която е
възстановена от страна на майката на Социалните служби във връзка с получените
издръжки за периодите от 1.11.2017 г. – 31.12.2017 г. и от 1.07.2018 г. – 31.07.2018 г. В
случая, майката е получила предварително плащане на издръжката от страна на бащата,
поради, което повторното й заплащане от страна на Социалната служба следва да бъде
възстановено. Съобразно поясненията на вещото лице, дадени в о. с. з., възстановяването на
сумите от страна на майката е ирелевантно към определяне размера на дълга на бащата.
Полученото от майката двойно плащане, веднъж от Социалната служба и втори път от
бащата за периода, към който е съотнесено не би могло да обуслови увеличаване на размера
на дълга, доколкото неоснователно получената дублираща се сума от страна на майката за
авансова издръжка подлежи на връщане. Ето защо, следва да се приеме, че размерът на
получените авансови издръжки от майката от Социалните служби към м. февруари 2019 г. е
в размер на 12351.07 лева.
Съдът като съобрази начина на формиране на авансова издръжка намира, че същата
се определя по реда на Закона за авансовата издръжка и е обвързана с ежегодно променящия
се размер на минималната издръжка, дължима на дете, съобразно възрастовата категория, в
която то попада към съответния времеви период. По съществото си и тя представлява
издръжка, получавана от детето, целяща да покрие ежемесечните му нужди. Същата е
отпусната въз основа на чл. 5 от Закона за гарантиране на издръжката на деца, отглеждани
от самотни майки и бащи, посредством авансова издръжка или неплатена издръжка от
страна на другия родител. Затова и следва да се приеме, че плащанията, извършвани по
сметка на Социалните служби от страна на С.С. и получавани ежемесечно от страна на
11
майката на детето /съобразно изложеното от вещото лице в о. с. з. от 17.11.2021 г./, следва да
бъдат съобразявани при преценка на твърдяната недължимост на сумите, предмет на
изпълнителното производство във връзка със задълженията за заплащане на издръжка въз
основана на постановеното решение на РС – Мюнхен.
Размерът на непогасените задължения по изпълнителното производство, образувано
по издадения изпълнителен лист от 28.06.2017 г., след приспадане на размера на получената
от взискателя сума в хода на изпълнението, са изчислени от експерта в таблица № 9 от
заключението по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза. Същият е в общ размер
на 9996.30 лева към м. октомври 2018 г. и в общ размер на 12319.82 лева към м. февруари
2019 г. Получената от взискателката сума е послужила за покриване напълно на дължимата
издръжка към м. април 2017 г. и частично тази за м. май 2017 г.
От съвкупната преценка на събраните доказателства, вкл. и от заключението на
вещото лице, съдът намира, че задължението по образуваното изпълнително производство
към сочения в исковата молба период до м. октомври 2018 г., както и към м. февруари 2019
г. е в размер на нула лева. Този извод експертът е формирал при съпоставяне на данните по
таблица № 9 и таблица № 11 от заключението по допълнителната съдебно-счетоводна
експертиза. Нещо повече, от поясненията на експерта, дадени в о. с. з. от 17.11.2021 г. се
изяснява, че към м. февруари 2019 г. е налице надвнасяне за сумата в размер на 31.24 лева,
изчислено след приспадане на сумите по таблица № 11 и таблица № 9 - сумата от 12351.07
лева /платена към Социалните служби в Германия/ и сумата от 12319.82 лева /общо
дължима издръжка по изпълнителния лист към м. февруари 2019 г. по изпълнително дело/.
Доколкото задължението по изпълнителния лист ежемесечно се променя съобразно
настъпването на падежа на всяка следваща вноска за издръжка, то съдът намира, че следва
да следва да бъдат ценени и плащанията на вноските, настъпили в хода на производството,
доколкото съобразно изложеното от вещото лице, имат отношение към преценката за
недължимостта на вземането за издръжка към м. октомври 2018 г. Затова и следва да се
приеме, че вземането по изпълнителното дело в сочения в исковата молба размер се явява
недължимо поради погасяването му след съдебното дирене на производството пред РС –
Мюнхен, а именно чрез осъществени плащания на отпуснатата авансова издръжка на детето
по сметка на Социалните служби в Германия, както и във връзка с разпределения на суми в
хода на принудителното изпълнение.
В допълнение на извода за заплащане на разглежданите суми, инкорпорирани в
изпълнителния лист, настоящият съдебен състав цени и изявленията на процесуалния
представител на въззиваемата, дадени в о. с. з. от 17.11.2021 г. в насока за определяне на
размера на дълга общо от 511.06 евро. В производството от страна на ответницата, настояща
въззиваема не се оспорва и получаването на плащанията от страна на Социалната служба,
касаещи авансовата издръжка на детето Ж.С., сочени от нея в размер на 4060 евро.
Доколкото твърденията съставляват признание на неизгоден за страна факт, същите следва
да бъдат и взети предвид при преценка на основателността на предявения отрицателен
установителен иск.
Вън от горното и само за пълнота на изложението следва да се посочи, че доколкото
изпълнителното основание касае ежемесечни вземания за издръжка, то формирането на
извода на състава на съда, че вземането, предмет на настоящото производство не
съществува, не разпростира сила на пресъдено нещо по повод на останалите ежемесечни
издръжки по изпълнителния лист, дължими в полза на взискателката - Ж. СТ. СТ.,
действаща чрез своята майка и законен представител ИВ. АНДР. П. след сочения в исковата
молба период до навършване на пълнолетие на детето.
С оглед на горното, съдът намира, че вземането, предмет на исковата претенция не
съществува поради погасяването му чрез извършени плащания в хода на изпълнителното
производство, както и такива за авансова издръжка, извършвани по сметка на Центъра за
12
социално подпомагане – Зендлинг Вестпарк от страна на С.С..
Предвид гореизложеното, предявеният иск за приемане за установено на основание
чл. 124, вр. чл. 439 ГПК, в отношенията между СТ. В. СТ. и ответника Ж. СТ. СТ.,
действаща чрез своята майка и законен представител ИВ. АНДР. П., че вземането предмет
на изпълнение по изпълнително дело № 20176950401236 на ЧСИ Л.Ст., рег. № 695 при
КЧСИ за сумите както следва: от 1.03.2016 г. до 25.08.2017 г. общо в размер на 14825,39
лева, както и от 25.08.2017 г. до м. октомври 2018 г. - в размер на 8 132,32 лева; 746 евро,
представляващи неплатена издръжка за периода от 1.11.2015 г. до 29.02.2016 г. и сумата от
492,54 евро, представляващи разноски в производството пред съда в Мюнхен, не
съществува, поради погасяването му чрез плащане след приключването на съдебното дирене
в производството по семейно дело № 524FH83/16RE, се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен.
Ето защо, постановеното първоинстанционно решение се явява неправилно и като
такова следва да бъде отменено.
Относно съдебно-деловодните разноски:
В производството са депозирани две частни въззивни жалби, едната от С.С. и
другата от И.П., в качеството си на майка и законен представител на малолетната Ж.С. и
двете срещу Определение № 265055/23.12.2020 г., постановено по гр. д. № 17497/2019 г. по
описа на Районен съд - Варна.
В първоинстанционното производство от страна на Ж. СТ. СТ., действаща чрез своята
майка и законен представител ИВ. АНДР. П. са претендирани съдебно-деловодни разноски в
общ размер на 3 217,50 лева, от които адвокатско възнаграждение- 2 400 лева с ДДС, такса
за превод на документи – 300 лева и разноски за обезпечителното производство по ч. гр. д.
№ 1322/2018 г. по описа на РС- Провадия – 517.50 лева, като за същите е представен списък
по чл. 80 ГПК.
С постановеното по делото решение от 2.10.2020 г., съдът е присъдил в полза на
ответника целия претендиран размер на разноските – 3 217.50 лева. След подадена молба е
съобразил наведеното в о. с. з. възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, като с обжалваното определение е намалил размера на присъденото
адвокатско възнаграждение на 1 500 лева.
Съдът като съобрази цената на иска, намира, че минималният размер на адвокатското
възнаграждение, определен по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения възлиза на 1 291,68 лева или 1 549,68 лева с ДДС /доколкото адвокатът е
представил доказателства за регистриране по ДДС/.
В относимата практика на касационната инстанция се приема, че доколкото
производството се развива при еднаква правна и фактическа сложност и за двете страни, то
следва да се съобрази и претендирания размер на адвокатското възнаграждение от
насрещната страна /в този смисъл и относимото към спора - Определение № 3 от 5.01.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 7153/2014 г./. В случая от ищцовата страна се претендира заплащането
на адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, поради което същият размер следва да
бъде съобразен и от съда при присъждане на адвокатското възнаграждение на ответника.
Представени са пълномощно, в което е инкорпориран и договор за правна защита и
съдействие с уговорен размер на възнаграждението от 2400 лева с ДДС, фактура от
11.02.2015 г. за заплащането му, както и доказателства за регистрирането на адвоката по
ЗДДС. Ето защо, неоснователно се явява възражението на насрещната страна за липсата на
доказана реална направа на разноските. С оглед на горното, в полза на И.П., в качеството й
на законен представител на малолетната Ж.С. следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лева или 1800 лева с ДДС.
По повод оплакванията, свързани с присъждането на съдебно-деловодни разноски за
обезпечителното производство, съдът съобрази следното:
13
Съгласно т. 5 от ТР № 6/2012 г.,ОСГТК на ВКС, компетентен да се произнесе относно
отговорността за разноските за обезпечителното производство е исковият съд, разглеждащ
спора по същество. В пъвроинстанционното производство е наведено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което обаче не касае претендираното
адвокатско възнаграждение по обезпечителното производство. Отделно от това, в молбата за
изменение на решението в частта за разноските по чл. 248, ал. 1 ГПК са изложени доводи
единствено по повод редуциране на адвокатското възнаграждение, претендирано по гр. д. №
17497/2019 г. по описа на РС – Варна. Ето защо, не следва да бъдат кредитирани наведените
доводи едва в частната въззивна жалба на С.С. за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от насрещната страна за обезпечителното производство.
По повод на дължимостта на претендираните съдебно-деловодни разноски за
заплатени суми за преводи на писмени документи, съдът намира следното:
В първоинстанционното производство се претендира заплащането на съдебно-
деловодни разноски за превод на документи в общ размер на 300 лева. Като доказателства за
направата им са представени фактури от 13.09.2019 г. за 30 лева, от 17.06.2020 г. за 255 лева,
от 20.02.2019 г. за 15 лева с посочено основание за издаването им – превод от немски на
български език. В практиката на касационната инстанция се допуска възмездяването на
сторените разходи във връзка с превода на документи, представени в съдебните
производства /така Определение № 133 от 16.03.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1814/2015 г., I т.
о., ТК, Определение № 362 от 11.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3227/2017 г., III г. о., ГК и
други/. С оглед на горното, същите представляват съдебно-деловодни разноски, сторени във
връзка с висящото производство, поради което и подлежат на присъждане. Затова и
наведените доводи в частната жалба, депозирана от страна на С.С., във връзка с
недължимостта им, се явяват неоснователни.
С оглед на гореизложеното, обжалваното определение № 265055 от 23.12.2020 г.,
постановено по гр. д. № 17497/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, постановено по реда
на чл. 248, ал. 1 ГПК се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено.
Съдебно-деловодните разноски за първоинстанционото и въззивното производство,
следва да бъдат определени от настоящия състав на съда, съобразно възприетия изход по
същество на спора. Предвид уважаването на иска, разноски и за двете съдебни инстанции се
дължат в полза на С.С..
За първоинстанционното производство, С.С. претендира заплащането на съдебно-
деловодни разноски от 2556.45 лева, от които 1033.55 лева - държавна такса, 1500 лева –
адвокатско възнаграждение, 8 лева – такса за съдебно удостоверение и 14.90 лева – други
такси /л. 180/. С оглед на горното, в полза на същия следва да се присъдят съдебно-
деловодни разноски в размер на 2556.45 лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
За въззивното производство, С.С. претендира заплащането на съдебно-деловодни
разноски за сумите, както следва: 517.99 лева- държавна такса по въззивната жалба, 1500
лева – адвокатско възнаграждение по въззивната жалба, 300 лева – адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство, 16.02 лева – държавна такса по
частната жалба, 300 лева – адвокатско възнаграждение по частната жалба, 304.07 лева –
депозит по съдебно-счетоводната експертиза и 152.42 лева – депозит по допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза /л. 151/, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
Според константната практика на касационната инстанция, интересът в производство
по чл. 248 ГПК, е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита и
не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно
разноските. Противното ще противоречи на целта за закона, както и на уредбата на
института на разноските, уреден в чл. 78 и сл. ГПК. Това разрешение се отнася и до
възможността за присъждане на разноски по подадените частни жалби срещу определения
по чл. 248 ГПК /така Определение № 33 от 6.02.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3952/2019 г.,
IV г. о., ГК, Определение № 60295 от 17.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2625/2021 г., IV г.
о., ГК, Определение № 218 от 3.08.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 872/2020 г., IV г. о., ГК и
други/. С оглед на горното и предвид недопустимостта за кумулиране на съдебно-деловодно
разноски по повод на производства, инициирани във връзка с ревизиране на акт, свързан с
определянето на същите, следва да се приеме, че претендираните разноски по повод на
14
частните жалби и депозираните отговори по същите, не следва да се присъждат.
Претендираното адвокатско възнаграждение от 300 лева за първоинстанционното
производство, посочено в депозирания списък по чл. 80 ГПК пред въззивната инстанция, не
е индивидуализирано. Липсват посочени данни за какъв вид защита, се касае и дали същата
е различна от присъденото адвокатско възнаграждение от 1500 лева за производството пред
Районен съд – Варна. Претендираното адвокатско възнаграждение, едва в настоящото
производство, съотнесено към разноски, сторени пред ВРС, не е било и посочено в
представения списък по чл. 80 ГПК в първоинстанционното производство /л. 180/. С оглед
на горното, като съобрази изявленията на насрещната страна, както и липсата на
доказателства за реалната направа на разглежданите разноски, съдът намира, че
претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, не следва да бъде
възмездявано.
С оглед на горното, в полза на С.С. следва да се присъдят съдебно-деловодни
разноски за настоящото производство в общ размер на 2 474.48 лева, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Воден от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260514 от 2.10.2020 г., постановено по гр. д. №
17497/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание на чл. 124, вр. чл. 439 ГПК, в
отношенията между ищеца СТ. В. СТ., ЕГН: ********** и ответника Ж. СТ. СТ., ЕГН:
**********, действаща чрез своята майка и законен представител ИВ. АНДР. П., ЕГН:
**********, че ВЗЕМАНЕТО, предмет на изпълнение по изпълнително дело №
20176950401236 на ЧСИ Л.Ст., рег. № 695 при КЧСИ с район на действие - ВОС, образувано
въз основа на издаден изпълнителен лист, на основание Разпореждане № 5764 от 26.06.2017
г. по ч. гр. д № 693/2017 г. на Окръжен съд - Варна в полза на Ж. СТ. СТ., действаща чрез
своята майка и законен представител ИВ. АНДР. П. срещу ищеца, съобразно съдебно
решение за издръжка на Районен съд в град Мюнхен, Германия по семейно дело №
524FH83/16RE, за сумите както следва: от 1.03.2016 г. до 25.08.2017 г. общо в размер на
14825,39 лева /четиринадесет хиляди осемстотин двадесет и пет лева и тридесет и девет
стотинки/, както и от 25.08.2017 г. до месец октомври 2018 г. (до публичната продан за
19.10.2018 г.), общо в размер на 8132,32 лева /осем хиляди сто тридесет и два лева и
тридесет и четири стотинки/,; 746 евро /седемстотин четиридесет и шест/ евро,
представляващи неплатена издръжка за периода 1.11.2015 г. до 29.02.2016 г. и сумата от
492,54 евро /четири стотин деветдесет и две евро и петдесет и четири цента/,
представляващи разноски в производството пред съда в Мюнхен, НЕ СЪЩЕСТВУВА ,
поради погасяването му чрез плащане след приключването на съдебното дирене в
производството по семейно дело № 524FH83/16RE.
ОТМЕНЯ определение № 265055 от 23.12.2020 г., постановено по гр. д. №
17497/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ж. СТ. СТ., ЕГН: **********, действаща чрез своята майка и законен
представител ИВ. АНДР. П., ЕГН: ********** да заплати на СТ. В. СТ., ЕГН: **********
сумата от 2556.45 лева /две хиляди петстотин петдесет и шест лева и четиридесет и пет
стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното
производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Ж. СТ. СТ., ЕГН: **********, действаща чрез своята майка и законен
представител ИВ. АНДР. П., ЕГН: ********** да заплати на СТ. В. СТ., ЕГН: **********
15
сумата от 2 474.48 лева /две хиляди четиристотин седемдесет и четири лева и четиридесет и
осем стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящото производство,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните с касационна жалба, по реда на чл. 280, ал.1, респ. ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16