Р Е Ш Е Н И Е
№ ................./………………………... 2017г.,гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, седемнадесети състав
На девети май две хиляди и
шестнадесета година
В открито съдебно заседание в
следния състав:
Председател: М. И.а -Даскалова
Секретар: Оля Йорданова
Като разгледа докладваното от административния съдия
Административно дело №2792 по описа за 2015г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производство е по
реда на чл.145 и следв. от АПК вр. чл.51 от Закона за храните.
Образувано е по жалба
вх.№14344/2015г.
на ЕТ„Д.-П.И.”*** срещу Заповед №356/22.07.2015г. на Директора на ОДБХ – Варна, с която на основание чл.51 ал.1 и чл.30 ал.1 т.6 от Закона за храните,
считано от 14.30часа на 22.07.2015г. е спряна експлоатацията на обект:„Транжорна
за червено месо” рег.№BG0305030 в гр.Варна, кв.Аспарухово, ул.К. №21. Заповедта
е издадена по повод констатирано нарушение на чл.20 ал.1 т.1 от ЗХ, чл.12,
чл.37 ал.1 т.1 и чл.39 т.3 от Наредба №5/25.05.2006г. за хигиената на храните и
е потвърдена с Решение №РД 11-1385/19.08.2015г. на ИД на БАБХ.
В жалбата се твърди,
че Заповедта и потвърждаващото я решение са неправилни и нецелесъобразни, че
противоречат на материалния и на процесуалния закон. Те били формални, тъй като
описаната в тях фактическа обстановка не отговаряла на действителната, а била
инкорпорирана от други предхождащи ги актове. Заповедта и решението били
издадени от некомпетентни органи. В нея липсвали мотиви за спиране
експлоатацията на обекта, ясна информация за вида, характера и степента на
нарушенията, както и фактически изводи за наличието на опасност за здравето в
причинна връзка с вменените нарушения. В заповедта липсвали, а едва в решението
се сочели положителни проби в 10 обекта, с което то излизало извън фактите в
заповедта и нямало посочени данни за причинно-следствената връзка между положителните
проби и обекта „Транжорна за червено месо” на ЕТ. Жалбоподателят твърди, че не
е приемал, преработвал и разпространявал в търговската мрежа и заведения за
обществено хранене по нерегламентиран път месо и месни продукти, животински
трупове, нито заразени месни продукти и вменените му нарушеия не били доказани.
Със заповедта и наложената му санкция се провалили доброто му име и авторитет
на добросъвестен търговец. Цялата процедура описана в заповедта и останалите
актове, които я предхождали били опорочени и незаконосъобразни. На 18.07.2015г.
при проверката било констатираното, че в транжорната няма нерегламентирано
трупно месо, разфасовано месо и заготовки, което е отразено в доклад
№00790/2015г. и в протокола за полицейска проверка. Описаните в доклада и акта
за проби №533/18.07.2015г. тампонни проби били взети при неспазване на правила
за хигиена и стерилност, от лица без стерилни екипи и с тампони от обикновена
кухненска гъбичка. Пробите били изнесени в нестерилна хладилна чанта,
транспортирани до лабораторията не по надлежния ред, поради което резулатите
били опорочени. Липсвала причинна връчка между резултатите и нарушенията,
вменени му със заповедта, поради което
той бил неоснователно санкциониран. В грубо нарушение на закона служителите на
ОБДХ-Варна на 22.07.2015г. поставили в минусовата хладилна камера на
транжорната при неизследваните налични местни разфасовки и заготовки на
жалбоподателя, иззетите от различни заведения за обществено хранене месни
разфасовки и заготовки. В Заповедта не било отразено, че цялата налична
продукция на ЕТ е унищожена в Екирисажа, без да са взимани проби от месната
суровина в технологичната плюсова хладилна камера, нито от готовата месна
продукция в минусовата камера. Така без причина и доказана опасност за наличие
на антраксни спори, цялата му продукция била унищожена неправомерно. В нито
една от пробите взети на 19.07.2015г. от обекти на клиентите на ЕТ „Д.-П.И.” не
били установени антраксни спори, което неправилно не било взето предвид при
издаване на Заповедта. Вместо това в решението с което е потвърдена Заповедта
се цитирали протоколи за открити положителни проби на 10 обекта, всички от 27.07.2015г.
– дата, следваща датата на издаване на заповедта, с което е допуснато грубо
нарушение и опорочаване на процедурата по издаване на решението. Моли Заповедта
да бъде отменена като незаконосъобразна и да му бъдат присъдени направените по
делото разноски. В съдебно заседание се явява процесуален представител, който
поддържа жалбата. При издаване на административният акт не бил взет предвид
факта, че липсват други нарушения от търговеца, че това е първа констатация,
която се базирала на неправомерни действия на проверяващите органи, а самото
спиране експлоатацията на обекта довело до големи имуществени и морални вреди
за него и семейството му. Заповедта се явявала прекалено краен акт, несъобразен
с целта и смисъла на закона, поради което моли да бъде отменена и присъдени на
жалбоподателя направените по делото разноски.
Ответникът- Директорът на Областна дирекция по безопасност на храните - Варна изпраща процесуален
представител, който оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като
неоснователна. Счита, че не са налице основания за отмяна на Заповед №356/22.07.2015г.,
която била издадена от компетентен
орган, какъвто към тази дата съгласно доказателства било лицето изпълняващо
функциите на директор на ОДБХ–Варна. Постановена била в писмена форма, с
необходимите реквизити. Принудителната административна мярка наложена със
Заповедта била временна и липсата на краен срок не представлявало съществено
нарушение, тъй като след спиране експлоатацията на обекта неминуемо следвало
издаване на друг индивидуален административен акт: за възобновяване на
дейността, за окончателно заличаване регистрацията на обекта и др. Спазени били
административно-процесуалните правила при издаване и връчване на Заповедта,
както и материалния закон. Изтъква като ноторно известен факт, че антраксът е
силно опасен микроорганизъм за здравето на хората, че е смъртоносен, за което
всички са осведомени още в началото на ХХІ век по повод случаите на
биотероризъм в САЩ. Наличието на антраксни спори в обекта, безспорно доказано с
протоколите от лабораторните изследвания, представлявало само по себе си
нарушение на материално-правните норми, посочени в Заповедта. След като било
допуснато присъствие на патогенни микроорганизми в обекта, храната произвеждана
в него ставала небезопасна за пускане на пазара. Издаването на заповедта целяло
постигане на основната цел на Закона за храните - да се запази здравето на
хората. В обекта никога преди не били допускани нарушения, данните за което в
досието му били съобразени при взимане на пробите и обусловили решението той да
не бъде затварян тогава. След получаване на резултатите и безспорното
установяване на антраксни спори в пробите, правилно и законосъобразно
административният орган преценил риска и опасността за здравето на потребителите,
които можело да се преодолеят само чрез затваряне на обекта. Поради това моли
Заповедта да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна и съответстваща на
целта на закона. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на
събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, се налагат
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена
пред компетентният да я разгледа съд, от активно легитимирано лице с правен
интерес да оспори административният акт. Не се спори, че ЕТ „Д.-П.И.”*** е
собственик на Транжорна за червено месо – обект с рег.№BG0305030, находящ се в
гр.Варна, кв. Аспарухово, ул.К. №21, експлоатацията на който е спряна считано
от 14.30ч. на 22.07.2015г. със Заповед №356/22.07.2015г. на Директора на
ОДБХ–Варна. Този индивидуален административен акт засяга неблагоприятно
правната сфера на ЕТ и за него възниква правен интерес по чл.147 ал.1 от АПК за
оспорването му. Заповедта е обжалвана по административен ред пред
ИД на БАБХ, който с Решение №РД 11-1385/19.08.2015г. я потвърдил. На
02.09.2016г. по пощата търговецът депозирал жалбата срещу Заповедта до съда,
която е подадена в 14-дневния срок от датата на решението за потвърждаването й
и е допустима за разглеждане.
По същество - жалбата
е неоснователна.
Предмет на съдебна проверка е
Заповед №356/22.07.2015г. с която на основание чл.30 ал.1 т.6 и чл.51 ал.1 от ЗХ е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ „спиране експлоатация на обект”. По препращане от
чл.51 ал.3 от ЗХ, за оспорването на акта е приложим реда в АПК, поради което и
по аргумент от чл.168 ал.1 от АПК, освен на основанията
посочени от жалбоподателя и представителя му, Съдът извърши проверка за
законосъобразност на Заповедта на всички основания в чл.146 от АПК и достигна
до следните фактически и правни изводи:
Условията и реда за
производство и търговия с храни са разписани в Закона за храните /ЗХ/. В чл.26
от ЗХ се предвижда, че на официален контрол подлежат всички етапи на производство,
преработка и дистрибуция на храни /т.1/, състоянието и начинът
за използване на площадките, сградите, инсталациите и прилежащото им
пространство, техническото и материалното оборудване, транспортните средства,
свързани с производството и търговията с храни /т.2/, суровините, съставките,
добавките и другите продукти, които се използват за производство на храни
/т.3/, технологичните процеси
за производство на храни /т.4/, миещите, почистващите, дезинфекционните,
дезинсекционните и дератизационните препарати и процеси /т.5/, материалите и
предметите, предназначени да влязат в контакт с храните /т.6/ както и полуготовите и готовите храни /т.7/. Съгласно чл.28 ал.1 от ЗХ Българската агенция по безопасност на храните
(БАБХ) извършва официален контрол върху всички храни с изключение на бутилирани
натурални минерални, изворни и трапезни води, като този контрол се извършва
систематично на базата на риска и с подходяща честота с цел осигуряване
безопасността на храните или по сигнали и жалби на граждани– чл.27 от ЗХ, без
предварително уведомяване, включително непланирано. Контролът се извършва на
всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на храни и включва:
контрол на обектите за производство и търговия с храни; употребата и
съхранението на храни; процесите, материалите, веществата, дейностите или
действията, включително транспортирането на храни. Състои се в извършване на една
или няколко от дейностите изброени в чл.27 ал.4 от ЗХ. Когато при официалния контрол се констатира
несъответствие с нормативните изисквания, компетентните органи предприемат
някои от действията по чл.30 ал.1 от ЗХ с цел производителят или търговецът на
храни да предприеме коригиращи действия за отстраняване на несъответствието и
причините за появата им. Т.е. при констатирани нарушения, за административния
орган по силата на закона възниква задължение за издаване на заповед на
основание чл.30 ал.1 от ЗХ. Приоритет
и цел на правната уредба в ЗХ и Наредба №5/2006г. е опазването на общественото здраве, дори за постигането й да се засяга
интересът на субектите, извършващи производство и търговия с храни.
Именно на чл.30 ал.1
т.6 от ЗХ и на правото да се спира експлоатацията на обекти за производство и търговия с храни или на
части от тях временно или завинаги при установяване нарушения на нормите и
изискванията, определени с нормативен акт, се е позовал Директорът
на ОДБХ-Варна в Заповед №356/22.07.2015г. Той
възприел изцяло резултатите в Протокола за изпитване и изолирането на антраксни
бацили в четири от тампонните проби, взети от проверяващите в обекта на ЕТ от
контактните повърхности на технологичното оборудване в транжорната и в магазина
към нея. Съобразил данните в сигнала по повод на който е извършена официалната
проверка в обекта, които са от провежданото разследване от МВР във връзка с
починал от антраск човек от с.М.*** и данните за изкупуване и преработване на
месо от едро преживно животно в транжорната в гр.Варна, кв.Аспарухово, ул.К. №21. Въз основа на всичко това и като взел
предвид описаното в доклада изготвен от началника на отдел «Контрол на храните»
след проверката и изпитването на пробите, директорът на ОДБХ-Варна преценил, че
ЕТ «Д.-П.И.»*** е нарушил Закона за храните и Наредба №5/2006г.
От Заповедта, доклада за извършената
инспекция в обект за производство и търговия с храни №790/18.07.22015г., акта за вземане на проби и др. писмени доказателства се
установява, че повода за проверката е получен сигнал в ОДБХ-Варна за извършено
обследване на случай на починал от антраск човек от с.М.*** и насочване от
показания дадени пред служители на МВР за изкупуване и преработване на месо от
едро преживно животно в транжорната за червено месо в гр.Варна, кв.Аспарухово, ул.К.
№21. Инспектори от ОДБХ-Варна извършили проверка
на 18.07.2015г. в този обект - транжорна за червено месо рег.№BG 0305030 на ЕТ „Д.–П.И.”
в присъствие на управителя- П.И.. При документалната проверка обхващаща датата
на клането на едрото преживно животно в с.М.*** в сигнала – за периода 15.06.2015г.-18.06.2015г.,
по дневника за входящ и изходящ контрол и търговските документи било установено
какво количество трупно месо от ЕПЖ е получено и от кои доставчици, колко
едносортно месо е добито от него, каква част е реализирана като разфасовка- месо
обрезка, а останалата – вложена в местни заготовки – кайма 100% телешка, кайма
60/40, наденица и сатленка. Установено е по документи общото количество на
произведените заготовки, както и факта, че в момента на проверката не е имало
налични количества от местните заготовки в които е вложено месо от ЕПЖ. В тази
връзка при разпита свид. А. заявява, че при документалната проверка не
установила получаване на говеждо месо от с.М.***. Основните доставчици на месо
от ЕПЖ за този обект и през предходните месеци били от Д.*** и от други места,
различни от с.М.***. Тя установила документално съответствие между получените
количества суровини и вложените в производството количества и експедираните
количества. Нямало нередовен документ или с несъответствия. По документи нямало
получено говеждо месо от с.М.***. Собственикът и
работникът, които получавали месото в обекта, отрекли в транжорната да има
доставено нещо без документи. Както е посочено и в доклада, към него проверяващите
приложили копия на търговските документи, дневнците за входящия и изходящ
контрол с опис на доставките за клиенти. При проверката в присъствие на
управителя свидетелите д-р Д. и д-р Д. взели 8 броя тампонни проби от
контактните повърхности на технологичното оборудване в транжорната и в магазина
към нея, които описали в Акт за вземане на проби №00533/18.07.2015г. Пробите
изпратили за изпитване в НДНИВМИ- гр.София за установяване наличие на спори от
антраксни бацили. В акта пробите са описани като тампонни проби, номерирани и
надписани, опаковани в полеитиленови пликове както следва: №1-дъска за
транжиране, №2-подплотов ръб на маса за транжиране, №3-бъркачка, №4-шнек на
волф машина , №5- пълначка накрайник за наденица, №6- работна маса за редене на
заготовки, №7-хладилна витрина към магазина на транжорната, №8-дъска за
транжиране.
Във връзка с твърденията на жалбоподателя
и възраженията на процесуалният му представител за начина по който са взети
пробите, по делото са дали подробни показания свидетелите д-р Д. и Д-р Д. които
са взели пробите и Т.- работник в транжорната. В голяма част разказите им съвпадат:
че пробите са взети пред собствениците с парчета от домакинска гъба, за която
проверяващата Д. заявява, че я закупила от магазинната мрежа в индивидуална
опаковка преди проверката. Гъбата разопаковали в транжорната пред
присъстващите, непосредствено преди пробовземането. След което махнали абразивната
й част, я разрязали на 8 по-малки части с ножица. Всяко парче от гъбата първо било
натопявано във физиологичен разтвор и след това с него вземали проба от съответната
повърхност на оборудването в транжорната както следва: от подплотовия ръб на
масата за транжиране, от чукана с нарезите, от месомелачката, от бъркалката, от
фунията за пълнене на наденици и т.н., като проба взели и от хладилната витрина
в магазина към транжорната. Свидетелите заявяват, че всяка проба след вземането
й е опакована по отделно в найлонова торбичка и е номерирана с перманентен
маркер с номер от 1 до 8, което е описано в акта - кой номер проба от къде е взета. Всяка
торбичка запечатвали и така всички проби поставили в хладилната чанта, която
носели проверяващите. В показанията си свид. Д. обяснява детайлно как е
подготвила нужното за вземане на пробите - че е закупила от аптеката
индивидуално опаковани дози физиологичен разтвор, който бил необходим за да
натопяват с него всеки тампон преди да вземат пробата, защото осигурявал добро разтваряне
на засъхналата кръв от съответния участък на оборудването и по-доброто й
абсорбиране в гъбата. Тя заявява, че лично е взела маркера, торбичките,
ножицата, ръкавиците и др. предпазни средства, които трите заявяват, че са
използвали при проверката. Разминаванията в показанията на свидетелите основно
са по въпросите били ли са проверяващите с индивидуални предпазни облекла при
проверката и при вземане на пробите и имало ли е охладител в хладилната чанта,
в която са поставени пробите. За тези обстоятелства показанията се разделят на
две групи, несъответствията между които не се преодоляха и при проведените очни
ставки. Св. Т. поддържа, че е присъствал на проверката, при която проверяващите
не са му искали лични предпазни средства, че те не са били с такива, а
хладилната чанта в която поставили пробите била празна и без охладител.
Свидетелите Д., Д. и А. заявяват, че са били с лично предпазно облекло –
калцуни, престилка, еднократни латексови ръкавици, които Д. носела; че тя и Д. ги
облекли преди да влязат в транжорната за вземане на пробите, а А. - след като
проверила документацията и преди да се присъедини към тях и да започнат
физическата проверка на наличното в хладилниците и фризерите в обекта. И трите
сочат, че е имало охладител в хладилната чанта, в която са транспортирали
пробите, макар температурата да не е била от значение за съхраняване на спорите
на антракса в пробите. Тези обстоятелства свързани с вземането на пробите, за
които има противоречия в показанията на свидетелите, са от значение, само доколкото
от тях зависи годността на взетите проби за изследване за антракс. Поради това показанията
на свидетелите и изводите за релевантните за случая факти се извърши въз основа
на съвкупна преценка на гласните доказателства ведно с останалите приети
писмени доказателства и заключението на вещото лице.
От
писмените доказателства представени с преписката, свързани с вземането на
пробите, изследването им и резултатите, както и от заключението на експертизата
и поясненията дадени в съдебно заседание от вещото лице се налага извода, че
пробите са надлежно взети и описани, акуратно опаковани, съхранени и
транспортирани. Всички проби са постъпили годни за изследване в лабораторията и
са изследвани за наличие на антракс. Това кореспондира с показанията на
свидетелите А., Д. и Д. и твърденията им, че надлежно са взели пробите от
транжорната и магазина, по начин и със средства, годни да дадат възможност за
индивидуалното изследване на разтворената кръв и др. сокове по технологичното
оборудване в транжорната и магазина и обективно установяване има ли или не наличие
на антраксни спори във всяка отделна проба. Неоснователни и опровергани от
експертизата, от писмените и гласни доказателства са твърденията и възраженията
на жалбоподателя и представителя му, че за надлежното взимане и съхраняване на
материала на натривките са били необходими и не са били осигурени на взетите
проби нужните стерилност, определена температура на съхранение, по-голяма
индивидуалност на опаковане и транспортиране на всяка една проба. С оглед вида
на спората и нейните качества и свойства, а и видно от отразеното в протокола
за лабораторното им изпитване, въпреки, че са били взети от едни и същи лица и
са транспортирани в една хладилна чанта, независимо дали е била с охладител или
не, всички отделно опаковани проби са постъпили годни за изследване в
лабораторията, при което обективно са открити антраксни спори само в част от
тях. Това опровергава тезата на жалбоподателя, че проверяващите са внесли
спорите в транжорната и са заразили пробите. Взелите пробите лица не са били в
с.М.*** където и когато е приколвано заразеното животно, нито при починалия
човек, а са извършили проверката в обекта дни след тези събития, когато са
получили сигнала от разследващите. Вещото лице в отговора по т.1 в заключението
изтъква, че антраксните спори са силно устойчиви на въздействието на факторите
на околната среда – изсушаване, студ, колебания в рН на средата, пряка слънчева
светлина и др. и могат да се запазят във външна среда в продължение на
десетилетия. С оглед на това за запазването на спорите в тампонните проби е без
значение дали в хладилната чанта в която са сложени след взимането им има или
няма охладител. Алиментарен – чрез заразяване при паша на животните при която
приемат с тревата попадналите по нея и по почвата спори бил механизма, по който
се предавали спорите. Категорично е посочено в заключението, че антраксния
бацил не се разпространява по въздушно-капков път като инфекциозен аерозол.
Всички практикуващи ветеринарни лекари, ангажираните със здравеопазването на
животните и работещите по осъществяване на контрол на храните имали право да
вземат проби за лабораторно-диагностични изследвания за антракс. Смивките или
обтривките вещото лице определя като вид проби, които могат да се вземат по
определен начин от контактни с храни повърхности за лабораторно изследване и
анализ. Именно чрез смивки от повърхности, получени посредством тампон, напоен
с физиологичен разтвор след обтриване на контактната повърхност, експертизата
определя като един от начините за получаване на проби за изследване /отговор по
т.3/. Спазване на общите условия за съхранение, транспортиране, охлаждане,
замразяване или консервиране на пробите до лабораторията, не било задължително
при антракса, поради спецификата на антраксния бацил. В т.5 от заключението
вещото лице сочи, че всички проби в широкия смисъл на думата, които
представляват различни материали и се вземат и предават за изследване, сами по
себе си не са стерилни – тъй като в един грам проба или повърхност има стотици
милиони микроорганизми. Изследването за антракс не изисквало условието
стерилност – т.е. да отъстват всички микроорганизми, поради което било
допустимо използването на материали какъвто е домакинската гъбичка като носител
на пробата. Това дали тампоните с които се вземат пробите са стерилни или не,
не влияело на изследването и прецизността на резултатите за антраксния бацил.
За дезинфекция при наличие на такъв бацил се използвали редица средства със
подчертано спороцидно действия с определена концентрация, според предмета,
който подлежи на дезинфекция.
За причинителя на антракса вещото лице
сочи, че не може да преодолее опаковката на вакумиран хранителен продукт, ако е
запазена целостта й. Съхранението във фризерна или хладилна камера на заразено
или съмнително месо заедно с редовно такова или с др. хранителни продукти експерта
определя като крайно недопустимо. При такова съхранение цялото количество месо
и продукти следвало да се третира като негодно за консумация и да бъде
подложено на унищожение. Тъй като антракса бил патоген – като попаднел в животински
или човешки организъм той се развивал и съответното животно или човек заболявали.
Поради това дори и при най-малко съмнение за присъствие на такава бактерия в
месо или местни продукти, те следвало да се счетат за негодни за консумация и
да бъдат унищожени. Изискванията за
пробите взети със съмнение за наличие на антракс били по-скоро свързани със
запазване на целостта им и предотвратяване разсейването на причинителя, поради
това следвало да се извършва по начин който да не позволява разпространение на
инфекциозен материал. Това се осигурявало чрез сигурно опаковане на пробите и
поставянето им в кутия или сандъче, както и личното им предаване от лекар или
куриер в лабораторията за изследването им, който да е осведомен и запознат с
отговорността и риска от транспортирането на такъв вид проба. Това изискване в
случая било спазено, тъй като проверяващите опаковали отделните тампони в
отделни торбички, които запечатали и така ги поставили в хладилна чанта, а от
там - в кутия, която запечатана е доставена в лабраторията в София лично от
служител на Дирекцията по безопасност на храните. Той транспортирал с автомобил
кутията с пробите от Варна до София, с което е осигурено безопасно
транспортиране и е препятствано евентуално разпространение на антраксните
бацили от смивките.
Освен това както бе посочено, еднозначно
се установява от показанията на свидетелите и от писмените доказателства, че
гъбите с които са взети пробите са отделни части от домакинската гъба, която е
закупена от магазинната мрежа в индивидуална фабрична опаковка, която е
отстранена пред всички, след което гъбата е нарязана с ножица на по-малки
парчета, всяко от които е потопявано в индивидуална доза физиологичен разтвор
преди с него да се вземе проба от съответната повърхност. Ако бе вярна тезата
на защитата, че проверяващите са внесли и заразили пробите, то те като носители
на бацила щяха да заболеят от антракс, което не се е случило, а и не само в някои
от взетите проби, а във всички проби щяха да се открият антраксни бацили, което
би било неизбежно, ако гъбичката или ножицата са били заразени. Различният
резултат за наличие на атраксни бацили в пробите доказва, че те са надлежно взети
и обективно изследвани.
Копие от доклада е връчен на 18.07.2015г.
на присъстващия Пл. И., с което е осигурено правото и възможността му да се
запознае с констатациите в него. С копие от Акта за вземане на проби, осемте
проби са изпратени в НДНИВМИ- гр.София, където са заведени с лаб.№6-12/20.07.2015г.
и лабораторен код 0-1175-А/1-8. Резултатите от изпитванията са отразени в
Протокол №0-1175-А/1-8 от 22.07.2015г. в който е посочено, че в тампонните
проби /смивки/ с №1, №2, №3 и №5 са
изолирани Bacillus anthracis и се установява преципитация за антраксен
антиген. Протокола от културалното и серологично изследване за Bacillus anthracis постъпил на 22.07.2015г. и въз основа на
него и материалите в преписката изпълняващ функциите на Директор на ОДБХ – Варна – д-р Д.В. Д. установил, че са дапуснати
нарушения на чл.20 ал.1 т.1 от ЗХ, чл.12, чл.37 ал.1 т.1 и чл.39 т.3 от Наредба
№5/25.05.2006г. за хигиената на храните в дейността на обекта «транжорна за червено
месо» в кв.Аскарухово на гр.Варна, собственост на ЕТ и на основание чл.30 ал.1 т.6 от Закона за храните
със Заповед №356/22.07.2015г. наложил
принудителна административна мярка-спиране
на експлоатацията на обекта с рег.№BG0305030. Това доказва, че
административният орган е взел предвид липсата на допуснати до тогава нарушения
при функционирането на обекта и констатираното спазване на изискванията и
правилата в Закона за храните и подзаконовите актове от ЕТ. При постъпилите
резултати от изследването в лабораторията на взетите проби, обосновано и
законосъобразно компетентният орган е постановил индивидуален административен
акт, с който спрял експлоатацията на транжорната и магазина към нея и
разпоредил изземване и унищожаване на съхраняваната стока и продукция, която е
била налична в охладителите в този обект.
За компетентността за издаването на
Заповед №356/22.07.2015г., Директорът на ОДБХ – Варна правилно се е позовал на чл.51 ал.1 от ЗХ, съгласно който ПАМ по чл.30 т.5 и
т.6 от ЗХ се налагат със заповед на директора на ОДБХ или на РЗИ. Със Заповед
№ОСПД-175/25.06.2015г. ИД на БАБХ е възложил на д-р Д.В. Д. - началник на отдел
«Здравеопазване на животните» в ОДБХ-Варна, да изпълнява и функциите на
директор на ОДБХ-Варна, считано от 25.06.2015г. до завръщане на титуляра д-р
Маргарита Атанасова, но не повече от три месеца. Тази заповед за служебно
заместване е издадена на основание чл.84 ал.1 от ЗДСл, който предвижва
възможността при отсъствие на
държавен служител, изпълнението на служебните задължения да се осъществяват от
друг държавен служител от състава на съответната администрация, със заповед на органа
по назначаването. В изпълнение на тази заповед, цитирана в акта за налагане на
ПАМ, д-р Д.В. Д. като изпълняващ функциите на Директор
на ОДБХ – Варна издал на 22.07.2015г. обжалваната заповед. Неоснователно в
жалбата се твърди, че Заповедта е постановена от некомпетентен орган. С нея е наложена
ПАМ по чл.30 ал.1 т.6 от ЗХ от териториално и материално компетентния орган
- Директорът на ОДБХ – Варна, в района на който е обекта за производство на
храни, поради което не е налице основание по чл.146 т.1 от АПК за
отмяната й.
Заповедта е издадена
в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за налагане на конкретната
ПАМ. Освен на основание чл.30 ал.1 т.6 от ЗХ, в нея е посочено, че се издава
за установени нарушения на чл.20 ал.1 т.1 от ЗХ, на чл.12,
чл.37 ал.1 т.1 и чл.39 т.3 от Наредба №5/25.05.2006г. за хигиената на храните. В
обстоятелствената й част са посочени фактическите съображения за издаването й:
че по повод сигнала и данните за починал човек от антракс от с.М.*** и изкупено
и преработено месо от ЕПЖ в обекта : транжорна за червено месо на ЕТ»Д.-П.И.»***,
че на 18.07.2015г. е извършена документална и физическа проверка в обекта, при
която са взети тампонни проби от оборудването в транжорната и магазина към нея за
изследване, при изпитването на които в четири са изолирани антаксни бацили. Административният акт съдържа фактически и правни основания за издаването му, които са изложени освен в обстоятелствената му част и
в др. документи в преписката, сред които са доклада за проверката, акта
за вземане на пробите, протокола за изпитването им и т.н. Тя е административен
акт, който отговаря на изискванията за форма и съдържание в чл.59 ал.2 от АПК и
неоснователно се претендира в жалбата отмяната й на основание по чл.146 т.2
от АПК.
За
да е спазен материалния закон, е необходимо доказателствата по делото да
свидетелстват за наличие на фактите и обстоятелствата, които материално-правните
разпоредби сочат като фактически основания за да бъде наложена ПАМ по чл.30 ал.1 т.6 от ЗХ. В Заповедта административният орган сочи установени нарушения на чл.20 ал.1 т.1 от
ЗХ и чл.12, чл.37 ал.1 т.1, чл.39 т.3 от Наредба №5/2006г. за хигиена на храните.
Верността на отразените в доклада, в акта за проби
и в Протокола за изпитване констатации не са оборени от жалбоподателя с
доказателства, вкл. от експертизата. Директорът на
ОДБХ-Варна основателно намерил, че са налице нарушения на нормите и изискванията,
определени със ЗХ и Наредба №5/2006г. Правилно преценил, че след
като при изпитването
на пробите в 4 от тях са открити антраксни бацили по оборудването, от което са
взети пробите, а с него ЕТ е произвеждал разфасовки
и местни заготовки, всички такива налични в обекта следва да бъдат унищожени,
поради реалната опастност при производството и/или при съхранението им да са
заразени с антраксни бацили. С оглед вида на оборудването и машините в обекта и
функцията им, в транжорнта и магазина към нея в която са открити “антраксни
спори” е осъществявана дейността дефинирана в т.49 на §1 от ДР на ЗХ като "Производство" - цялостен или частичен процес
на добив, преработка, приготвяне, …и съхраняване на храни. В чл.20 ал.1 т.1 от
ЗХ е разписано, че не се разрешава пускането
на пазара на храна, която не е безопасна за консумация от потребителите. В
случая в хода на разследването по досъдебното производство е установено и са
подадени данни на служителите на ОДБХ-Варна, че хора закупили месо от болното
от антракс животно от с.М.*** са го преработили в наденици в транжорната на ЕТ,
при което са използвали технологичното оборудване в този обект. По този начин при
контакта с месото от болното животно са били заразени оборудването и работните
повърхности в транжорната със антраксни бацили. Така въпреки, че собственикът
на обекта не е изкупувал и не е влагал в произведената продукция месо добито от
животното от с.М.***, при преработката на доставяното незаразено месо със
заразеното оборудване и от контакта му с работните повърхности, по продукцията са
попаднали антраксни спори. Така са били пренесени и в хладилната витрина в
магазина към обекта, в натривката от която също са изолирани спори. В
съответствие с чл.20 ал.2 от ЗХ в случая административният орган е преценил, че
не е безопасна за потребителите не само храната, която е произведена след
15.06.2016г. от тази транжорна и е съхранявана в хладилните камери, но и
другата продукция от предходен период, която е била в контакт с нея в
хладилните съоръжения. Законосъобразно е процедирано при проследяването и
изземването на наличните партиди храни, доставени от транжорната, в заведенията
за обществено хранене. Касае се за продукция с еднакъв вид и характеристики, за
производството и съхраняването на която са използвани работните повърхности, оборудването
и охладителните съоръжения в транжорната. Към датата на взимане на пробите,
въпреки ежедневното почистване и дезинфекция, част от работното оборудване се
оказва, че продължава да е замърсено с антраксни спори. С оглед на това
обоснован е извода, че всички произведени и съхранявани в обекта храни не са
безопасни за потребителите. Поради това правилно и законосъобразно целите налични количества храни от всички
съхранявани партиди и тези иззети от обектите за обществено хранене са
унищожени чрез изгаряне в екерисаж. Неоснователно и в противоречие с чл.20 ал.2
от ЗХ е възражението на жалбоподателя и представителя му, че не е следвало
всичката налична продукция да се унищожава. Не е възможно да се извърши
изследване на всеки грам произведена храна от транжорната, за да може да се
гарантира на потребителите, че стоката която им се предлага не е замърсена с
антраксни спори и е безопасна.
Правилно
и обосновано при констатираното замърсяване с антраксни бацили на част от оборудването
в транжорната и магазина към нея в Заповедта е посочено, че е допуснато
нарушение на изискването на чл.12 от Наредба
№5/25.05.2006г. за хигиената на храните: обектите за производство и
търговия с храни и прилежащите им терени да
се поддържат чисти и в добро състояние. Нарушено е изискването в чл.37 ал.1 т.1
от Наредба №5/25.05.2006г. предметите, приборите и оборудването, които влизат в
контакт с храните да се поддържат чисти и
при необходимост - дезинфекцирани; почистването и дезинфекцията се извършват с
периодичност, която не допуска риск от замърсяване на храните. В случая технологичното оборудване и контактните
повърхности не са дезинфекцирани в достатъчна степен, в резултат от което в
някои от натривките взети от тях са попаднали антраксни спори. Това
свидетелства да съществуването на реален риск да бъде замърсена с такива спори
и продукцията, при производството и съхраняването й в обекта. Последната нарушена
разпоредба, посочена в Заповедта е чл.39 от Наредба №5/25.05.2006г., в която са дефинирани
изискванията, при спазване на които контактните повърхности на предметите, приборите и оборудването се явяват почистени и дезинфекцирани: 1/когато
общия брой на мезофилните аеробни и
факултативно анаеробните микроорганизми за повърхностите на технологичното
оборудване са не повече от 100 КОЕ/см2; а за трапезна посуда са не повече от
300 КОЕ/см2 за цялата повърхност; 2/за колиформи – когато не се установяват в
смивове и отривки от технологичното оборудване и трапезната посуда; 3/за
патогенни микроорганизми–когато не се установяват в смивове и отривки от
технологичното оборудване и трапезната посуда. В случая не е изпълнено
изискването на чл.39 т.3 от Наредбата – в четири натривки са установени патогенни
микроорганизми- антрксни спори.
Обжалваният акт е съобразен с материалния
закон, тъй като са установени конкретни нарушения на норми и изисквания,
определени с нормативен акт за обекта – транжорна за червено месо с магазин, който
включва оборудването, работните повърхности и хладилните съоръжения, които
самостоятелно и в своята съвкупност са основания за издаване на Заповед за
налагане на ПАМ по чл.30 ал.1
т.6 от ЗХ. В производството по издаването й не се установяват
допуснати съществени процесуални нарушения. Заповедта е издадена въз основа а проверка на обекта по сигнал от инспектори на ОДБХ-Варна, които са служители на БАБХ и разполагат с правомощия да извършват официален контрол на всички обекти за производство
и търговия с храни. Въз
основа на констатациите от инспекторите и документите в преписката е издадена Заповедта в съответствие с целта по чл.1а, т.1 от ЗХ - да се гарантира и защити здравето и интересите на потребителите при производство и
търговия с храни. Именно за постигане на тази цел, както е посочено в чл.1 ал.1 т.1 на ЗХ и в Наредба №5/2006г. за хигиена на храните са разипсани „изискванията към храните, мерките и условията за осигуряване хигиена на
храните и тяхната безопасност, опаковането, етикетирането,
представянето..." и правомощията и задължението на компетентните органи, при
установяване на нарушения на нормативно определени
норми и изисквания, да
налагат ПАМ по чл.30 ал.1 т.6 от ЗХ и да спират експлоатацията на обектите, за които са установени нарушенията. Такива нарушения са били налице в конкретния случай, което е породило задължението за
издаване на Заповед за спиране
експлоатацията на обекта стопанисван от жалбоподателя - транжорната за червено
месо включваща производствената част и магазина към нея, за да се избегне
увреждането на здравето и интересите на потребителите. В качеството на специализиран орган за упражняване на официалния контрол
за безопасност на храните, съгласно разпоредбите на чл.28, ал. и чл.51, ал.1 от ЗХ, във вр. с чл. 4, ал. 1,
т. 2 от Закон за БАБХ, директорът на ОДБХ – Варна наложил мярка по чл.30, ал.1,
т.6 от ЗХ и като превантивна принудителна административна мярка, която се
прилага с цел ликвидирането на всяко нарушаване на задължителните хигиенни
изисквания и санитарни правила, което има или би могло да има за последица вредно
влияние върху здравето на хората, свързано с консумация на храни. Това
правомощие на административният орган е предоставено в изпълнение на основното конституционно
начало разписано в чл.52, ал.3 от Конституцията на Република България, че държавата
закриля здравето на гражданите.
Щом е установено
наличие на патогенни микроорганизми-
антраксни спори в четири от взетите при проверката в транжорната и магазина към
нея отривки от технологичното оборудване, работните повърхности и хладилната
витрина, а те се използват при транжирането на разфасовки, при производството
на заготовките и съхранението на местните храни, доставяни до обектите за
обществено хранене и продавани, този регистриран по ЗХ
обект на ЕТ несъмнено поставя в риск здравето на потребителите на тези храни,
които влизат в контакт с тях при последващата им обработка и консумация. Да
бъде оставен да функционира този обект, който не отговаря на изискванията в чл.20 ал.1 т.1 от ЗХ и
чл.12, чл.37 ал.1 т.1, чл.39 т.3 от Наредба №5/2006г. за хигиена на храните,
означава да се допусне той да реализира вече произведената и да произведе нова партида храни, безопасността на които няма да е
гарантирана. При тези данни, правилно след като е узнал резултата от
лабораторното изследване на пробите, административният орган обосновано е приел, че
е осъществен нормативният състав, създаващ необходимост от прилагането на ПАМ
по чл.30 ал.1 т.6 ЗХ, с издаването на Заповед за налагане на която ще бъдат изпълнени
целите на закона. Ответника доказа наличието на всички елементи от фактическия
състав, съставляващ основание за прилагане на превантивната мярка с
преустановителен характер. Преценката на административния орган е формирана при
цялостно изясняване на фактите. Спирането на експлоатацията на обекта е
принудителна мярка, която ще постигне визираната в чл.30а, ал.1 ЗХ цел -
създаване на възможност за производителя да предприеме коригиращи действия за
отстраняване на несъответствието с нормативните изисквания за извършване на
правнорегламентирата дейност. В случая спиране експлоатацията на обекта се
явява единственото легитимно средство за защита здравето на потребителите като
общественозначим интерес. Не съществуват други по-благоприятни за субекта
мерки, чрез които да се постигне целта на закона, поради което неоснователно е
възражението на представителя на жалбоподателя, че наложената мярка и
предприетите действия по спиране експлоатацията на обекта, запечатването му и
евакуиране и унищожаване чрез изгаряне на всички налични в него храни, вкл. и
иззетите от заредените от него обекти за обществено хранене е ненужна мярка,
наложена без основание, засягаща в по-голяма степен от необходимото интересите
на ЕТ.
Оплакването за липса
на срок във Заповедта, както е възприето от съдебната практика /Решение
№13039/19.10.2012г. по а.д.№7179/2012г. на Върховния административен съд/ не е
основание за отмяната й. Непосочването в
Заповедта на срок на действие на наложената мярка не е нарушение на материалния
закон. Както е посочено в нея, спирането на обекта е считано от 14,30часа на 22.07.2015г.,
а съгласно текста на нормата на чл.30а ЗХ, ПАМ се прилага под прекратително
условие - предприемането на коригиращи действия за отстраняване на нарушението на
изискванията на ЗХ и подзаконовите актове по прилагането му, както и причините
за извършването му, респ. до издаването на друг акт, с който се разрешава
въпроса с по-нататъшното функциониране на обекта за проиводство и търговия с
храни. Отстраняването на допуснатите нарушения и подновяване на издадените
разрешения, респ. промяната в предназначението на обекта и др. биха имало прекратяващ
ефект за действието на ПАМ.
При съдебната проверка не се установиха
основания за отмяна на Заповедта по чл.146 т.3, т.4 и т.5 от АПК. Поради това
жалбата срещу Заповед №356/22.07.2015г. на Директора на ОДБХ –
Варна следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на спора направеното искане от
представителя на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
е своевременно и следва да бъде уважено. На основание чл.143 ал.4 от АПК и чл.78 ал.8 от ГПК, приложим на основание
чл.144 от АПК, жалбоподателят ЕТ„Д.-П.И.”*** следва да
заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лева, определен
съгласно чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4 от 06.01.2006г., в
сила от 1.01.2006г.
Водим от изложеното и на основание чл.172
ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалба
вх.№14344/2015г. на ЕТ„Д.-П.И.”*** против Заповед
№356/22.07.2015г. на ИФ Директор на ОДБХ – Варна.
ОСЪЖДА ЕТ„Д.-П.И.”*** с ЕИК *********, да заплати на Областна дирекция по безопасност на
храните – Варна сумата в размер на 200(двеста)лева за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред
Върховния административен съд на Република България, по реда на глава ХІІ от
АПК.
СЪДИЯ: