Решение по дело №259/2019 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

09.05.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

09.04.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Марияна Динкова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

259

по описа за

2019

година.

  

 Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 Обжалвано е Наказателно постановление № 18-1947-000323 от 05.10.2018г., издадено от Началник сектор към ОД МВР-Кърджали, РУ-Кърджали, с което на С.С.Ю. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП и са отнети 6 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП; по т.2.- „глоба” в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателката С.С.Ю. счита наказателното постановление за незаконосъобразно и неправилно. Не била извършила соченото в него нарушение при описаната фактическа обстановка. Твърди, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. В АУАН не бил посочен вярно единния граждански номер на жалбоподателката, което нарушавало правото й на защита. Не се установявало свидетелят А.И. в какво качество присъствал - дали като очевидец при установяване на нарушението или при съставяне на акта. Сочи, че не била управлявала автомобила, а същия бил паркиран на ул.Републиканска. Полицейският инспектор не й поискал свидетелство за управление, но й вменил такова нарушение. Актосъставителят нямал правомощия да извършва контрол по спазването на правилата за движение по пътищата. Поради това съставеният от полицейския инспектор АУАН бил нищожен. Юридическия ефект на акта можел да се прояви само ако същия бил редовно съставен. Посочването в АУАН на неверен единен граждански номер и непосочването на качеството на свидетеля представлявало съществено процесуално нарушение и можело да се приравни на липса на издаден акт. Екземпляра на акта бил нечетлив, неясен и бледо написан, жалбоподателката не можела да го прочете и да разбере какво нарушение е извършила. Наказващият орган не се произнесъл по преписката в законоустановения месечен срок и не взел отношение по възражението, подадено против АУАН. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.   

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Моли съдът да отмени атакуваното наказателно постановление. Сочи, че автомобила не бил в движение, в АУАН не била посочена посоката, в която се движел. Наказващият орган не извършил установяване на самоличността на жалбоподателката с оглед обстоятелството, че актосъставителя също не установил по безспорен начин самоличността й.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:  

На 23.08.2018г. свидетелите Б.Д. и А.К. - полицейски служители в РУ-Кърджали, били на работа и осъществявали контрол по пътното движение в гр.Кърджали на ул.Републиканска. Около 16.00 часа те възприели водача на автомобил „БМВ 740 Д Х Драйв“ с рег.№ К 6999 ВС, а именно жалбоподателката С.Ю.,***. Тя предприела паркиране на автомобила на паркинга срещу заведение „Наталия“, където били и свидетелите Д. и К.. Двамата видели, че жалбоподателката по време на движение не използвала обезопасителния колан, с който превозното средство било оборудвано. По този повод те предприели проверка на водача С.Ю. и поискали документите й. Тя представила само свидетелство за регистрация на автомобила и самоличността й била установена чрез справка в масивите на МВР. Контролните органи разбрали, че жалбоподателката имала издадено свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. Тя обаче не им представила тези документи, като обяснила, че не ги носи. По този повод на място срещу жалбоподателката бил съставен АУАН за нарушения по чл.137а, ал.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил подписан и получен от нарушителя с възражение. На 29.08.2018г. било подадено и писмено възражение срещу акта. Същото не било уважено и на 15.10.2018г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което наложил на С.Ю. административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП; по т.2.- „глоба” в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. На основание Наредба № Із-2539 на МВР били отнети 6 контролни точки на водача.

  Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Б.Д. и А.К., на които съдът дава вяра изцяло, защото са последователни, логични и взаимно допълващи се; Акт за установяване на административно нарушение № 323 от 23.08.2018г., чиято доказателствена сила не бе оборена; Възражение против АУАН от 23.08.2018г.; Докладна записка от 17.09.2018г.; Становище от 19.09.2018г. по постъпило възражение по съставен АУАН; Справка за собственост на МПС; Справка за нарушител/водач на жалбоподателката; Справка за регистрация и собственост на МПС; Заповед № 292з-1255 от 25.06.2018г. на Директор ОД МВР-Кърджали, установяваща компетентността на длъжностното лице, съставило акта за установяване на административно нарушение; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на МВР, установяваща компетентността на длъжностното лице, издало наказателното постановление.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество. 

По т.1 от наказателното постановление: Съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи по безспорен начин, че на процесната дата и място жалбоподателката като водач на автомобил, оборудван с обезопасителен колан, не го използвала по време на движение. Нарушението е доказано и правилно е квалифицирано от актосъставителя и наказващия орган. Посочената санкционна норма е тази на чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП, предвиждаща, че се наказва с „глоба“ от 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е съобразил цитираната разпоредба и е наложил предвиденото без възможност за преценка наказание „глоба“ в размер на 50 лв. Правилно са отчетени и контролните точки, които ще бъдат отнети при влизане в сила на наказателното постановление, а именно 6 точки на основание чл.6, ал.1, т.10 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР. Ето защо настоящата съдебна инстанция намира, че следва да потвърди като законосъобразно наказателното постановление в тази му част.

По т.2 от наказателното постановление: Разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП задължава всеки водач на моторно превозно средство да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. За неизпълнение на това задължение чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП предвижда административно наказание „глоба” в размер на 10 лв. за виновния водач. В настоящия случай жалбоподателката на 23.08.2018г. по време на извършената проверка от полицейските служители не е носила и не е представила свидетелство за управление на моторно превозно средство и контролен талон към него и затова правилно е наказана. При дадената правилна квалификация на извършеното административно нарушение законосъобразно е приложена санкционната разпоредба на чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП, където предвиденото наказание е в абсолютен размер - „глоба” от 10 лв., в който размер е и наложеното на С.Ю. административно наказание. Ето защо, в тази част наказателното постановление също се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено. 

При извършената служебна проверка настоящата инстанция не констатира да са допуснати твърдените от страна на жалбоподателката нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да опорочават административнонаказателното производство. АУАН и наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Даденото словесното описание на констатираните нарушения и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочените като нарушени правни норми, както и на санкционните такива. Всяко от деянията е правилно квалифицирано и достатъчно индивидуализирано с всички относими към състава признаци, вкл. време, място и обстоятелства, при които е било извършено, като жалбоподателката е била напълно наясно какво нарушение й е вменено да е извършила. Нарушенията се явяват напълно доказани от свидетелските показания на очевидците Б.Д. и А.К., както и от съставения акт, чиято доказателствена сила не бе оборена по никакъв начин. Несъстоятелно е твърдението за невярно посочен единен граждански номер на жалбоподателката в АУАН. В акта и наказателното постановление фигурира един и същи единен граждански номер на нарушителя и той съответства на данните на С.Ю., видно от справката й за нарушител. От съдържанието на АУАН е видно, че А.И.К. има качеството на свидетел присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта. В тази връзка липсва каквато и да била неяснота за това какво е удостоверил свидетелят. Доводът, че жалбоподателката не била управлявала автомобила на процесната дата, както и, че не й било поискано свидетелство за управление, се опровергават категорично от показанията на разпитаните по делото свидетели. Безспорно се установява и материалноправната компетентност на актосъставителя с оглед представената и приета Заповед № 292з-1255 от 25.06.2018г. на Директор ОД МВР-Кърджали. Неоснователно е искането за отмяна на наказателното постановление, тъй като не бил издадено в месечен срок съгласно чл.52, ал.1 от ЗАНН. Този срок е инструктивен, а не преклузивен и с изтичането му не се преклудира правото на наказващия орган да издаде наказателно постановление, щом не са изтекли давностните срокове за търсене на административнонаказателна отговорност. Неотразяването в наказателното постановление на становището на наказващия орган относно постъпилото възражение срещу акта не води непременно до извода, че то не е обсъдено. Няма подобно изискване в разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗАНН, касаеща задължителните реквизити на постановлението. Освен това, по повод подаденото от жалбоподателката възражение е била извършена проверка, за резултатите от която тя е била уведомена с писмо на наказващия орган.

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1947-000323 от 05.10.2018г., издадено от Началник сектор към ОД МВР-Кърджали, РУ-Кърджали, с което на С.С.Ю. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП и са отнети 6 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП; по т.2.- „глоба” в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр. Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено. 

 

                                                                                       Районен съдия: