Р Е Ш
Е Н И Е
№ 604
гр.Бургас, 10.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично
заседание на втори юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 1017 по описа на БРС за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на „***”
ЕООД с ЕИК: *********, чрез управителя Стефан Башев, с посочен съдебен адрес:***,
срещу Наказателно
постановление № 46649/05.02.2020г., издадено от Николай Стойков – Директор
на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол – към Главна
дирекция „Контрол на пазара” към Комисията за Защита на потребителите (КЗП), с
което за нарушение на чл.64, т. 3 от Закона за защита на потребителите, на
основание чл.209 от ЗЗП, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Като цяло фактическата обстановка не се
оспорва, но се застъпва, че дружеството не е извършило вмененото нарушение. В
тази връзка се посочва, че се е касаело за „промоция“ Черен петък – 30 % на
всичко, а не за „намаление“ по смисъла на чл. 64 ЗЗП. Застъпва се, че начинът, по който е била
обявена промоцията е позволявала на потребителя да направи информиран и осъзнат
избор, без да създава предпоставки за неговата заблуда. Счита се, че в случая
не е имало как да се подменят етикетите на хиляди артикули и то само в рамките
на промоцията от няколко дни. Поради това се счита, че неправилно АНО е приел,
че е налице административно нарушение. Прави се аналогия с проверка в друг
обект в гр. Плевен, при която КЗП-Плевен не е констатирала нарушение, при
аналогична фактическа обстановка. Счита, се че е налице неяснота в самото НП,
относно описанието на признаците на нарушението, както и датата му на
извършване, поради което и се пледира неговата отмяна.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован , се представлява от пълномощник – адв. Кръстевич – БАК, който
заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че цената,
която се е получавал след отстъпката е видна на касата, когато артикулът бъде
маркиран, поради което и потребителите по никакъв начин не са били подведени.
За административнонаказващия орган - КЗП,
се явява юрисконсулт Джеджева, която оспорва жалбата. Посочва, че в случая
правилно и законосъобразно АНО е издал атакуваното НП. Посочва, че видно от материалите
по делото в случая новата цена не е била отбелязана на етикета, което е изискването
на чл. 64 ЗЗП. Не оспорва, че потребителите не са били заблудени, но счита, че
въпреки това търговецът не е изпълнил задълженията си по цитирания законов
текст, поради което и отговорността му е правилно ангажирана. Поради това
пледира за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от известието за доставяне НП е връчено на
представител на жалбоподателя на 26.02.2020г., а жалбата е подадена чрез куриер
на 04.03.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 28.11.2019г.
св. Д.К. – гл. инспектор в КЗП извършил проверка в магазин „Кенвело“, находящ
се в гр. Бургас, ул. „Янко Комитов” №6, стопанисван от дружеството-жалбоподател.
В хода на проверката свидетелят констатирал, че на витрината на обекта има
поставена обявя: „Черен петък – 30 % на всичко“ за периода от 28.11.2019г. до
01.12.2019г. Свидетелят влязъл в магазина и направил контролна покупка на един
артикул – шапка на стойност 9,90 лева, като на етикета не била поставена новата
цена след отстъпката от 30 %. Тази отстъпка се правила едва на касата при
заплащане на стоката.
Въз основа на горното
св. К. приел, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 64, т.3 ЗЗП, тъй
като не е изпълнил задължението си съобщението за намаление на цените да се
прави чрез посочване на процент на намалението, като новата цена се поставя до
старата цена, която е зачертана. На място свидетелят съставил констативен
протокол, като поканил представител на дружеството да се яви в Дирекцията. На
03.12.2019г. се явил пълномощник, като в негово присъствие К. съставил АУАН с №
К-0046649/03.12.2019г., квалифицирайки деянието като нарушение по чл. 64, т. 3
ЗЗП. Актът бил връчен на упълномощен представител на дружеството, който го
подписал без възражения. В срокът по чл. 44, ал.1 ЗАНН постъпили писмени
възражения (л.17), в които било застъпено, че се касае за промоция, а не за
намаление, поради което и не е било извършено нарушение по чл. 64, т. 3 ЗЗП.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта,
не дал вяра на възражението, а въз основа на АУАН-а на 05.02.2020г. издал
атакуваното НП, в което пресъздал фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават
задълженията, регламентирани в чл. 64, т.3 ЗЗП, поради което и на основание чл.209 от
ЗЗП, наложил на жалбоподателя имуществена санкция размер на 500 лева.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Като цяло страните не спорят по фактите, като основният правен спор е
съсредоточен около това, дали поведението на търговеца съставлява
административно нарушение по горепосочения текст или не.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено
за това лице, видно от приложената Заповед № 675/21.08.2019г. на Председателя
на КЗП. Административнонаказателното производство е образувано
в срока по чл.
34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл.
42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се
защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като санкцията за
нарушението е индивидуализирана правилно. Съдът не споделя доводите свързани с
необоснованост на НП, доколкото същото съдържа детайлно описание на фактите,
както и на писмените доказателства, на база на които АНО е достигнал до извод
за съставомерност на извършеното.
Досежно
оплакванията за липса на извършено административно нарушение, съдът следва да
посочи следното.
Жалбоподателят не
спори, че на процесната дата и място, в стопанисвания от него магазин е имало
обява, че всички стоки са с – 30%. Няма спор и че новата цена, получена след
приспадане на тези 30 %, не е била изписана на етикетите на стоките, а се е
калкулирала на касата, при заплащане на покупките. Единственият спор се
съсредоточава около това, дали в случая тези факти изпълват със съдържание
състава на чл. 64, т. 3 ЗЗП или не, като доводите на търговеца за
несъставомерност се базират главно на тезата, че не се касае до намаление, а до
промоция, при която обективно няма как на всеки един етикет да бъде поставена
новата цена.
В Закона за защита на
потребителите липсва легално определение на "промоция". Но смисълът,
който се влага в придобилото гражданственост понятие "промоция" е вид
представяне на даден продукт, продуктова линия, услуга с цел запознаване на
аудиторията и привличане на вниманието на потенциални клиенти към нея, т.е не е
свързана непременно с реализирането на продажба. В разпоредбите на чл. 63, 64,
65 и чл. 66 от раздел II, озаглавен "Способи за продажба" в глава четвърта
на ЗЗП законодателят е използвал понятието "намаление на стоките",
което търговците предвиждат с цел реализиране на продажби. В случая е безспорно
и не се оспорва от жалбоподателя, че акцията "Черен петък",
организирана в стопанисвания от жалбоподателя магазин за дрехи не е единствено
с цел промотиране на стоките, т.е с привличане на внимание към тях на
потенциални клиенти, но и с цел осъществяване на реални продажби в търговския
обект, като търговецът е предвидил намаление на цените на стоките за определен
период от време. Именно затова на витрината на магазина е било поставено
съобщение за размера на предвиденото намаление, за стоките и времето, за които
същото се отнася и за начина, по който се изчислява крайната продажна цена след
предвидената отстъпка. Ето защо, за жалбоподателя безспорно е възникнало
задължение по чл. 64, т.3 ЗЗП, освен
процента на намалението и старата цена, да постави върху етикета на стоките, за
които намалението се отнася и новата цена по начина, посочен в цитираната
разпоредба, а именно - съобщението за намаление на цените да се прави чрез
посочване на процент на намалението, като новата цена се поставя до старата
цена, която е зачертана. Като не е сторил това „***” ЕООД е осъществил състава
на административното нарушение, което е правилно квалифицирано от наказващия
орган и законосъобразно подведено под санкционната разпоредба на чл. 209 ЗЗП. Изрично
в горния смисъл е практиката на касационната инстанция по напълно аналогични
казуси, като например Решение № 1984 от
30.11.2016 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2106/2016 г.
Това, че срокът на намалението е бил много къс
и че обективно не е имало възможност да се подменят етикетите на стоките няма
как да доведе до отпадане на отговорността на търговеца. Самият той определя
дали, кога, за какъв период от време и на какви стоки ще прави намаление, като
при всички случаи следва така да организира делата си, че да е в състояние да
изпълни изискванията на закона, а не да обявява намаления с къс срок и да
оправдава с това невъзможността си да изпълни задълженията си.
В
конкретния случай няма спор, че клиентите не са били подведени или объркани, но
това няма никакво отношение към нарушението, доколкото евентуалното
заблуждаване на клиентите не е включено в състава на нарушението. Достатъчно за
ангажиране на отговорността на дружеството е обстоятелството, че то не е
изпълнило задължението си щом ще прави процентно намаление на дадени продукти -
да посочи на етикета старата цена (зачеркната), а до нея новата цена. Това в
случая не е сторено, поради което и правилно жалбоподателят е бил санкциониран
за неизпълнение на законовите си задължения.
Това че при аналогична
фактическа обстановка служителите на КЗП-Плевен са преценили, че няма да
ангажират отговорността на търговец в гр. Плевен, няма никакво отношение към
процесния случай и няма как да доведе до отпадане на отговорността на
дружеството.
Разпоредбата на
чл. 209 от ЗЗП предвижда, че за нарушение на
чл. 64, т.3 от ЗЗП на виновните лица се налага глоба, а на едноличните
търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000
лева. Наложеното наказание е определено в размер на минимума от 500 лева
предвиден в чл. 209 от ЗЗП и е съответно на степента на обществената опасност
на деянието.
Съдът също счита,
че не е налице хипотеза на маловажност по чл. 28 от ЗАНН, доколкото допуснатото
нарушение не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да се приеме,
че обществената му опасност е явно незначителна.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че
законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, като наложената санкция е правилно и законосъобразно
индивидуализирана, поради което и атакуваното наказателно постановление следва
да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в
разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно
която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от
своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай и с оглед изхода на правния спор
– разноски принципно се дължат на АНО, който обаче не е направил искане за
присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да му присъди такива.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
46649/05.02.2020г., издадено от Николай Стойков – Директор на Регионална
дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол – към Главна дирекция „Контрол на
пазара” към Комисията за Защита на потребителите (КЗП), с което за нарушение на
чл.64, т. 3 от Закона за защита на потребителите, на основание чл.209 от ЗЗП,
на „***” ЕООД с ЕИК: ********* е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.