№ 7233
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНКА ГР. МИТЕВА
при участието на секретаря ИВА ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА ГР. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110106580 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА Част Трета, глава Двадесет и
пета от ГПК – БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО.
Предявени са от Д. СТ. К. от гр. София срещу „/ФИРМА/.“ ЕАД, гр.
София обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата от 15750 лв. –
парично обезщетение за оставане без работа в периода от 21.01.2016 г. до
21.07.2016 г., поради незаконното уволнение, извършено с Акт за
прекратяване № РД-ЛС-20/20.01.2016 г. на изпълнителния директор на
„/ФИРМА/.“ ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното й плащане, както и иск с
правно основание чл. 86, ал. 1, изречение 1 от ЗЗД за сумата от 258.13 лв.
– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 13.12.2021 г. до 09.02.2022 г., включително.
В хода на устните състезания, проведени в открито съдебно заседание
на 17.06.2022 г., ищецът чрез процесуалния пълномощник адвокат С.Н. моли
съда да уважи предявените искове, както и да му присъди направените по
делото разноски.
1
Ответникът – „/ФИРМА/.“ ЕАД, гр. София, чрез законния си
представител – изпълнителния директор Иван Андреев в писмен отговор на
исковата молба от 07.04.2022 г. заявява възражения против предявените
искове, включително за изтекла погасителна давност за предявяването им.
В хода на устните състезания, проведени в открито съдебно заседание
на 17.06.2022 г., ответникът чрез процесуалния пълномощник юрисконсулт
М.С. моли съда да остави без уважение предявените искове, както и да му
присъди юрисконсултско възнаграждение. Заявява възражение за
прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение.
Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и
обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.
2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Относно възражението, направено от ответника за изтекла
погасителна давност за предявяване на иска с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Спорен между страните по делото е началният момент, от който започва
да тече давностния срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 вр. ал. 2, т. 2 КТ за предявяване
на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Ответникът поддържа, че това е деня на уволнението и се позовава на съдебна
практика, като цитира Решение № 420 от 17.08.2010 г. на ВКС по гр. д. №
905/2009 г., IV г. о., ГК. Разрешението по последното дело, обаче, касае
предявени искове с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ и чл.
224, ал. 1 КТ, елемент от фактическия състав на които е
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО извършено уволнение, какъвто не е конкретния казус.
Цитираното от страна на ответника Тълкувателно решение № 3 от
19.III.1996 г. по гр. дело № 3/1995 г., ОСГК на ВС е относимо към началния
момент на дължимост на обезщетението за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
неплатеното в срок от работодателя, дължимо на работника или служителя
парично обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
Въпросът относно началния момент на давностния срок по чл. 358, ал.
2
1, т. 3 вр. ал. 2, т. 2 КТ при предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3
КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ е разрешен със съдебно Решение № 641 от 21.10.2010
г. на ВКС по гр. дело № 923/2009 г., III г. о., ГК, както следва: В случаите на
признато по съдебен ред за незаконно уволнение работникът или
служителят търпи вреди от уволнението, за обезщетяването на които
Кодексът на труда е регламентирал правото му на обезщетение на основание
чл. 225, ал. 1 КТ. Разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ предвижда право на
обезщетение, при положение, че работникът или служителят е незаконно
уволнен. При това положение, вземането на незаконно уволнения
работник или служител срещу работодателя за обезщетение на основание
чл. 225, ал. 1 КТ възниква в момента на влизане в сила на съдебното
решение, с което уволнението е признато за незаконно, в резултат на
упражнен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Нормата на чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ установява тригодишен давностен
срок за предявяване на иска за парично обезщетение при незаконно
уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. По
правилата на чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ срокът започва да тече от деня, в който
правото, предмет на иска е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено,
като при парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който
по вземането е трябвало да се извърши плащане по съответния ред.
Следователно, изискуемостта на вземането за обезщетение по чл. 225, ал. 1
КТ настъпва в момента, в който с влязло в сила съдебно решение
уволнението на работника или служителя е признато за незаконно. От
този момент за незаконно уволнения работник или служител започва да тече
тригодишния давностен срок за предявяване на иска за обезщетение по чл.
225, ал. 1 КТ.
Настоящият съдебен състав категорично възприема последното
разрешение, тъй като не уволнението, а само незаконното уволнение е
елемент от фактическия състав на това процесно обезщетение. Работникът
или служителят търпи вреди не от уволнението, а само от незаконното
уволнение, за обезщетяването на които вреди е предвидена разпоредбата на
чл. 225, ал. 1 КТ. Следователно, начален момент на срока за предявяване на
иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е влизане в сила на съдебното
решение, с което уволнението е признато за незаконно, в резултат на
упражняване от страна на работника или служителя на правото на иск
3
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Видно от ангажираното с исковата молба в препис, прието от съда като
писмено доказателство по делото Решение № 60223 от 27.10.2021 г.,
постановено по гр. дело № 970/2017 г. по описа на Върховния касационен съд
на Република България, гражданска колегия, трето отделение, влязло в
законна сила на 27.10.2021 г. е, че съдът е признал за незаконно и е отменил
уволнението на Д. СТ. К., извършено с Акт за прекратяване № РД-ЛС-
20/20.01.2016 г. на изпълнителния директор на „/ФИРМА/.“ ЕАД, на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Последното влязло в законна сила на
27.10.2021 г. съдебно решение, по силата на чл. 297 ГПК е задължително за
съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в
Република България, а съобразно нормата на чл. 298, ал. 1 ГПК то е влязло в
сила между същите страни, за същото искане и на същото основание.
Предвид всичко изложено по – горе и така установените факти,
настоящият съдебен състав намира, че в конкретния казус тригодишният срок
по чл. 358, ал. 1, т. 3 вр. ал. 2, т. 2 КТ за предявяване на иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ е започнал да тече на
27.10.2021 г. и към датата на предявяване на исковата молба – 10.02.2022
г. не е бил изтекъл.
Горното мотивира съда да приеме за неоснователно възражението на
ответника „/ФИРМА/.“ ЕАД за изтекла погасителна давност по чл. 358, ал. 1,
т. 3 вр. ал. 2, т. 2 КТ за предявяване на иска с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
За да бъде уважен така предявения главен паричен иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, следва да
са налице следните три предпоставки: 1. уволнението на работника или
служителя да бъде признато за незаконно; 2. да е налице вреда – вредата,
подлежаща на обезщетяване се съизмерява с пропуснатото брутно трудово
възнаграждение на работника или служителя за времето след уволнението,
през което е останал без работа, но за не повече от шест месеца и 3. причинна
връзка между незаконното уволнение и оставането без работа.
В конкретния казус уволнението е признато за незаконно и като такова
е отменено от съда с влязло в сила на 27.10.2021 г. съдебно решение № 60223
от 27.10.2021 г., постановено по гр. дело № 970/2017 г. по описа на Върховния
4
касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение.
В открито съдебно заседание, проведено на 17.06.2022 г., съдът е
констатирал по представената в оригинал на трудова книжка на Д. СТ. К., че
след прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника, в целия
процесен на делото период от 21.01.2016 г. до 21.07.2016 г. , не се установява
Д.К. да е започнал работа по трудово правоотношение при същия или при
друг работодател. С това съдът приема за доказано оставането на ищеца без
работа в целия процесен на делото период от 21.01.2016 г. до 21.07.2016 г.
Безспорно установено по делото е и, че ищецът е останал без работа в
целия процесен на делото период от 21.01.2016 г. до 21.07.2016 г., именно
поради незаконното уволнение.
Видно от ангажираните като писмени доказателства от ищеца, в препис,
Допълнително споразумение № 19 към трудов договор № 06202 от 02.10.2015
г. и Допълнително споразумение № 20 към трудов договор № 06202 от
16.11.2015 г. е, че месечното брутно трудово възнаграждение на Д. СТ. К. по
смисъла на чл. 228, ал. 1 КТ за определяне на паричното обезщетение по чл.
225, ал. КТ възлиза на 2625 лв. и се формира от уговореното между страните
по трудовото правоотношение основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 2100 лв. и 25% върху последното допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит над 25
години.
Предвид горното, съдът намира, че искът с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ е основателен за целия процесен период от
21.01.2016 г. до 21.07.2016 г. и доказан по размер за цялата претендирана
сума от 15750 лв. (2625 лв. х 6 месеца = 15750 лв.) и като такъв следва да бъде
уважен, като на ищеца се присъди и законната лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяване на иска – 10.02.2022 г. до окончателното й плащане.
Относно иска с правно основание чл. 86, ал. 1, изречение 1 от ЗЗД:
Както по – горе беше отбелязано, цитираното от страна на ответника
Тълкувателно решение № 3 от 19.III.1996 г. по гр. дело № 3/1995 г., ОСГК на
ВС е относимо към началния момент на дължимост на обезщетението за
забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху неплатеното в срок от работодателя,
5
дължимо на работника или служителя парично обезщетение по чл. 225, ал. 1
КТ. Възприето е разрешението, че лихва върху обезщетението по чл. 225, ал.
1 КТ се дължи от деня на поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД. А ако такава покана не
е отправена от работника или служителя, лихва се дължи от деня, в който
искът е предявен.
В конкретния казус, видно от Заявление на Д. СТ. К. до изпълнителния
директор на „/ФИРМА/.“ ЕАД, рег. № ******* г. (лист 10 и лист 11 от
делото) е, че ищецът е поканил писмено ответника да му заплати сумата от
15750 лв. – шест брутни трудови възнаграждения – обезщетение за незаконно
уволнение съобразно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ. Датата на
регистриране на заявлението при работодателя „/ФИРМА/.“ ЕАД –
13.12.2021 г. определя и датата, на която ответникът е бил поканен да плати
процесното дължимо парично обезщетение, респ. датата от която при
неплащане, ответникът изпада в забава и дължи на служителя обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху дължимото обезщетение за оставане
без работа поради уволнението – 13.12.2021 г.
Изложеното мотивира съда да приеме, че за периода на забавата от
13.12.2021 г. до 09.02.2022 г., включително , ответникът – работодател
дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 15750 лв. – парично обезщетение за оставане без работа в периода
от 21.01.2016 г. до 21.07.2016 г., поради незаконното уволнение, извършено с
Акт за прекратяване № РД-ЛС-20/20.01.2016 г. на изпълнителния директор на
„/ФИРМА/.“ ЕАД.
Тъй като този иск е установен в своето основание, но по делото няма
достатъчно данни за неговия размер, съдът намира, че при условията на чл.
162 ГПК следва да определи този размер по своя преценка. Настоящият
съдебен състав намира, че претендираната сума от 258.13 лв. не надвишава
размера на законната лихва върху 15750 лв. за периода на забавата от
13.12.2021 г. до 09.02.2022 г., включително и е достатъчна да обезщети ищеца
по предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изречение 1 от ЗЗД.
Предвид горното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 258.13 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 13.12.2021 г. до 09.02.2022 г., включително,
на основание чл. 86, ал. 1, изречение 1 от ЗЗД.
6
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ по делото:
Видно от Пълномощно с Договор за правна защита и съдействие от
15.06.2022 г. е, че Д. СТ. К. е направил разноски за възнаграждение на един
адвокат в размер на 1204.80 лв.
Съдът, като има предвид цената на предявените два парични иска,
намира, че минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен
по правилата на чл. 7, ал. 1, т. 1, предл. последно, вр. ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 2,
ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възлиза на 1302.50 лв. без ДДС. При това
положение платеното от ищеца на неговия пълномощник адвокатско
възнаграждение в размер на 1204.80 лв. се явява под установения в
посочената наредба минимум, а възражението на ответника за прекомерност
на същото, заявено по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК – неоснователно.
Предвид изложеното, при този изход на правния спор и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 1204.80 лв. – направени по делото разноски за възнаграждение на
един адвокат.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 71,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 1 от Тарифа за ДТССГПК и чл. 77 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна
такса в размер на 640.33 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „/ФИРМА/.“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление /АДРЕС/ ДА ЗАПЛАТИ на Д. СТ. К. с ЕГН ********** с адрес
/АДРЕС/, ап. 55 сумата от 15750 лв. – парично обезщетение за оставане без
работа в периода от 21.01.2016 г. до 21.07.2016 г., поради незаконното
уволнение, извършено с Акт за прекратяване № РД-ЛС-20/20.01.2016 г. на
изпълнителния директор на „/ФИРМА/.“ ЕАД, на основание чл. 344, ал. 1, т.
3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 10.02.2022 г. до окончателното й плащане; сумата от
7
258.13 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 15750 лв., за периода от 13.12.2021 г. до 09.02.2022 г.,
включително, на основание чл. 86, ал. 1, изречение 1 от ЗЗД, както и сумата
от 1204.80 лв. – направени по делото разноски за възнаграждение на един
адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „/ФИРМА/.“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление /АДРЕС/ ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийския районен съд
сумата от 640.33 лв. – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл.
71, ал. 1 ГПК, вр. чл. 1 от Тарифа за ДТССГПК и чл. 77 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от
30.06.2022 г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8