РЕШЕНИЕ
№…….…./23.06.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица Чивиджиян, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14267 по описа
за 2019 година на Варненския
районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са от
„К.В.“ ООД, ЕИК *********, със седалище *** чрез адв. Сияна Димитрова от ВАК против А.Т.В., ЕГН **********,
адрес: ***, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І ЗЗД за заплащане
на сумата от 7000 лв, предоставена на ответника при начална липса на основание чрез два превода
(за 6000 лева и 1000 лева) на 24.08.2015г., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска – 4.09.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
Твърди се в исковата молба, че по грешка е превел
на 24.08.2015г. по банкова сметка ***, чрез два превода -за 6000 лева и 1000 лева. Твърди се, че между страните не е
налице правоотношение, служещо за основание за извършване на превода.Въз
основа на изложеното се настоява за уважаване на така предявения иск
Ответникът оспорва предявения иск, като счита същият за
неоснователен.Позовава се, че процесната сума и много други преводи са нареждани от
съпругата на ответника –Светлана Велчева, която по този начин е получавала суми
от ищцовото дружество. Ответникът е работел извън страната и съпругата му е
разполагала с правомощия да се разпорежда със средствата по банковата му
сметка. Поддържа, че всички суми по
сметката му са превеждани от или до Светлана В..*** ЕООД са превеждани и други
суми, които Светлана Велчева е теглила от сметката му. Възразява се, че макар
сумата да е постъпила по сметката му, ответникът не я е получил. С тази сума се
е разпоредила Светлана Велчева. По същество ответникът моли за отхвърляне на
исковите претенцията и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание страните чрез процесуалните си
представители поддържат становищата си по спора.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази от фактическа и правна страната
следното:
По делото не е спорно, че 24.08.2015г. по сметка на ответника А.Т.В. са
извършени два превода съответно в размер на сумите от 6000 лева и 1000 лева,
като наредител на сумите е ищцовото
дружество „К.В.“ ООД.
От
удостоверение вх. №20119/10.03.2020г., (л.83), издадено от „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД се
установява, че лицето, което е извуршило операциите в системата за интернет
банкиране на 24.08.2015г. от профила на „К.В.“ ООД е Светлана Иванова
Велчева, с потребителско име „kantora“.
На съдът е служебно изестно
(като този факт е обявен на страните на осн.чл. 155 от ГПК), че ответникът А.Т.В. и Светлана Иванова Велчева са бивши съпрузи, като с решение по гр.д.№ 429/2019 г. по описа на ВРС е прекратен брака между
тях.
Не е спорно по делото, че по силата на пълномощно за
разпореждане с банкови сметки от 17.05.2012г. (л. 27) Светлана Иванова Велчева е овластен от ответника да се разпорежда от
негово със сумите по всички негови сметки в „Сосиете Експресбанк“ ЕАД,
извършвайки всички операции, разрешение за тази сметка, без ограничение и
безсрочно.
Горното упълномощаване е
оттеглено на 08.03.2018г., видно от декларация на л.26 от делото.
От справка по партида на „К.В.“
ООД в Търговски регистър се установява, че Светлана Иванова Велчева е управител
и съдружник в дружеството.
Предявен е иск за връщане
на даденото при твърдения за
начална липса на основание. Под „основанието” в областта на неоснователното
обогатяване се разбира съществуването на валидно правоотношение,
което оправдава разместването на имуществени блага. Началната липса на основание за
преминаването на блага от имуществото
на едно лице
в имуществото на друго е налице във всички случаи,
когато не е налице валиден юридически факт за получаването на определена имуществена
облага, или даването е извършено е основа на нищожен
акт. Естеството на исковата претенция
възлага в тежест на ищеца да
установи факта на осъществената имуществена престация и нейния размер, а в тежест на ответника
– получател на въпросната престация - е да установи основанието,
на което я е получил.
В процесния случай не се
касае за обичайна ситуация, в които е извършен банков превод по грешка.
Преценен в своята съвкупност доказателственият материал сочи, че лицето, чрез
което ищцовото дружество е извършило превода- Светла Велчева и ответника са се
намирали в брачна връза към датата, на която са осъществени транзакциите.
Брачната връзка сама по себе си предполага високо ниво на доверие между
съпрузите и общност на финансите им. За това свидетелства и обстоятелсвото, че
по време на брака на семейство Велеви посредством банковата сметка на ответника
са извършвани множесто преводи (входящи и изходящи), по които като основание за
превода са посочени правоотношения, имащи връзка с г-жа Велчева и дружества, в
чието управление същата участва –„ Делта Ейджънси“ ООД ( с предишно
наименование „Делта Крю Ейджънси“ ООД), „Емфрейм“ЕООД. Така например на
09.03.2016г. и на 18.02.2016г. по сметка на г-н В. са преведени суми в полза на
Делта Ейджънси“, от същата сметка на 11.03.2016г. е изплатен дивидент, като в
основанието е посочено това дружество. На 15.03.2016г. и 16.02.2016г. ищцовото дружество е внесло
съответно сумите от 2000 и 3000 лева по сметка на ответника; на 08.02.2016г.е
осъществена покупко-продажба на валута като в основанието за операцията са
посочени имената на Светлана Велчева и т.н. Слеодвателно г-жа Велчева, бидейки
едновременно пълномощник по сметката на съпруга си и управител на дружествата
„Делта Ейджънси“ ООД, „Емфрейм ЕООД и „К.
В.“ ООД е осъществявала множество
транзакции от сметката на съпруга си в полза на дружествата и е получвала
плащания в тяхна полза. Така съгласно даданите и правомощия г-жа Велчева е
оперирала с банковата сметка на съпруга си неограничено и както намери за добре.
В този смисъл преводът на суми от дружества, които Велчева контролира към
сметката на ответника съвсем не е прецедент,а обичайна практика по която
Велчева е управлявала финансите си. Горното иде да покаже, че процесните
транзакции не са извършени по грешка, а са представлявали елемент от
финансовата практика на съпругата на ответника. В този смисъл процесните транзакции
не са без основане. Не случайно дружеството „К.В.“ ООД, управлявано от г-жа
Велчева е поискала даденото по двете транзакции едва след постановяване решение
за прекратяване на брака.
По изложените съображения исковата претенция
подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора,
в полза на ответника се следват сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение и съдебно удостоверение в размер на 675 лева съгл. приложения
списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявен от „К.В.“ ООД, ЕИК *********, със седалище *** против А.Т.В., ЕГН **********,
адрес: ***, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І ЗЗД за заплащане
на сумата от 7000 лв, предоставена на ответника при начална липса на основание чрез два превода
(за 6000 лева и 1000 лева) на 24.08.2015г., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска – 4.09.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „К.В.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище ***
ДА ЗАПЛАТИ на А.Т.В., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 675 лева, представляваща
сторените по делото разноски, на осн.чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: