РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Пловдив, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
в присъствието на прокурора С. М. Л.
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20235000500266 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 354/20.03.2023 г., постановено по гр.д. №
1822/2022 г. на ОС-П., в неговите части, с които П.Р.Б.-гр.С. е осъдена да
заплати на Ф. Н. М. на основание чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ сумата 20 000 лв. –
обезщетение на неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и притеснения
от възможността да бъде осъден ефективно, усещане за безнадеждност и
безперспективност, дълбоко обезверен от скалъпеното обвинение, унижение
и срам, депресия, ограничаване на правото на свободно придвижване,
изолация от обществото и семейството си, сериозни притеснения за живота и
здравето на близките си, причинени по повод ДП № 579/2020 г. На РУ на
МВР-К., прекратено с постановление от 13.08.2021 г. по пр.пр. № 9625/2020 г.
на ОП-П. на основание чл. 243,ал.1,т.2 от НПК поради недоказаност на
обвинението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.08.2021
г. до окончателното плащане, както и на основание чл.10,ал.2 от ЗОДОВ да
заплати сумата 20 лв. – платена ДТ, и е отхвърлен искът до пълния размер на
1
обезщетението за неимуществени вреди от 30 000 лв. като неоснователен, а
също така е осъдена П.Р.Б.-гр.С. на основание чл. 10,ал.3 от ЗОДОВ и чл.
38,ал.1,т.3 от ЗА да заплати на адвокат С. Ж. П. общо сумата 2 450 лв. –
дължимо адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
исковете.
Жалбоподателят П.Р.Б. моли решението да бъде отменено в частта му, с
която П.Р.Б.-гр.С. е осъдена да заплати на Ф. Н. М. на основание чл. 2,ал.1,т.3
от ЗОДОВ сумата 20 000 лв. – обезщетение на неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес и притеснения от възможността да бъде осъден
ефективно, усещане за безнадеждност и безперспективност, дълбоко
обезверен от скалъпеното обвинение, унижение и срам, депресия,
ограничаване на правото на свободно придвижване, изолация от обществото и
семейството си, сериозни притеснения за живота и здравето на близките си,
причинени по повод ДП № 579/2020 г. На РУ на МВР-К., прекратено с
постановление от 13.08.2021 г. по пр.пр. № 9625/2020 г. на ОП-П. на
основание чл. 243,ал.1,т.2 от НПК поради недоказаност на обвинението,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.08.2021 г. до
окончателното плащане, както и в частта му за разноските, като
незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в подадената на
24.03.2023 г. въззивна жалба, и да бъде постановено от апелативния съд
решение, с което да се намали размерът на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди. Като ответник в производството пред окръжния съд
оспорва предявените от ищеца Ф. Н. М. искове и моли те да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
Ответникът по тази въззивна жалба Ф. Н. М. моли тя да бъде
отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор
от 4.04.2023 г. Претендира за присъждане на разноски.
Жалбоподателят Ф. Н. М. моли решението да бъде отменено като
незаконосъобразно, неправилно в частта му, с която предявеният от него иск
за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000
лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.08.2021 г. до
окончателното плащане, както и в частта му за разноските. Като ищец в
производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно
2
съединени искове с правно основание чл. 2,ал.1, т.3,предл.2 от ЗОДОВ и чл.
86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. за претърпени болки
и страдания вследствие на воденото срещу него наказателно производство по
ДП № 579/2020 г. на РУ на МВР-К., прекратено с постановление от
13.08.2021 г. по пр.пр. № 9625/2020 г. на ОП-П. на основание чл. 243,ал.1,т.2
от НПК поради недоказаност на обвинението (както и иск за присъждане на
обезщетение в размер на 1 000 лв. за причинени му имуществени вреди за
платено адвокатско възнаграждение по ч.н.д. № 2544/2020 г. на ПОС, относно
уважаването на който въззивна жалба не е подадена), ведно със законната
лихва върху сумата от датата 13.08.2021 г. Претендира за присъждане на
разноски.
Ответникът по тази въззивна жалба П.Р.Б. моли тя да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за
установено следното:
Безспорно е между страните, видно е от приложеното в съдебното
заседание на окръжния съд на 14.12.2022 г. ДП № 579/2020 г. на РУ на МВР-
К. ведно с пр.пр. № 9625/2020 г. на ОП-П., че с постановление за привличане
на обвиняем от 17.12.2020 г. ищецът Ф. М. е бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 354а,ал.1,пр.1 от НК, като с определение на ОС-П. от
18.12.2020 г. по ЧНД № 2544/2020 г. му е наложена мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, с постановление от 23.04.2021 г. на прокурор от ОП-
П. мярката е променена на „Гаранция“ в размер на 1 000 лв., с постановление
от 29.04.2021 г. на прокурор от ОП-П. му е наложена мярка за процесуална
принуда „Забрана за напускане на пределите на Р.Б.“, и с постановление за
прекратяване на наказателно производство от 13.08.2021 г. на прокурор от
ОП-П. наказателното производство е прекратено на основание чл. 243,ал.1,т.2
от НПК поради недоказаност на обвинението и са отменени наложените
мярка за неотклонение „Гаранция“ в размер на 1 000 лв. и процесуалната
мярка „Забрана за напускане пределите на Р.Б.“.
3
С подадената на 24.01.2022 г. искова молба ищецът Ф. М. твърди, че в
резултат на повдигнатото обвинение е претърпял неимуществени вреди,
изключителни по своя характер и интензивност, тъй като той не е извършил
престъпни действия, но са били извършени спрямо него на 16.12.2020 г.
действия по претърсване и изземване, като случаят придобил широк
обществен и медиен отзвук в гр.К., той бил задържан в периода от 16.12.2020
г. до 23.04.2021 г. (повече от 4 месеца), поради което било ограничено
правото му на свободно придвижване, бил изолиран от обществото, разделен
от семейството и детето си, той и те били лишени от доходи. Твърди, че след
задържането се затворил в себе си, отслабнал осезаемо, всекидневно имал
световъртеж и гадене и не се чувствал добре, не можел да спи, при заспиване
сънувал кошмари, изпитвал силен психо-емоционален стрес, бил дълбоко
наскърбен и обезверен от неправдата да бъде обвинен в нещо, което не е
извършил, изпитвал притеснения от евентуалната наказателна репресия,
която би могъл неоснователно да изпита, чувствал се силно унизен, в ареста
имал депресивни състояния, бил неспокоен, изпитвал стягане в сърдечната
област, давали му медикаменти, притеснявал се заради тревогите на
семейството му, след излизането му от ареста приятелите му започнали да го
отбягват и да питат дали наистина е разпространявал наркотици и дали е
вярно написаното в медиите, чувал коментари от близки и познати по този
повод, страдал от пренебрежението на приятели и роднини. Твърди, че
воденото срещу него наказателно производство за престъпление по чл.
354а,ал.1,пр.1 от НК, което той не е извършил, оказало силно негативен ефект
върху неговия имидж и доброто му име в обществото, както и отрицателен
ефект върху психо-емоционалната му сфера, защото се страхувал от
наказателна репресия и от осъждане и изтърпяване на наказание за нещо,
което не е извършил. Твърди, че нередовното хранене, депресията и
невъзможността да спи добре довели до редица заболявания, започнал да
посещава психиатър, след освобождаването от ареста посетил кардиолог и
след направения преглед му била предписана терапия. Претендира затова за
присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лв. за причинените му
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея от датата
13.08.2021 г. (датата на постановяване на постановлението за прекратяване на
наказателното производство).
С подадения на 28.02.2022 г. писмен отговор от страна на ответника по
4
делото П. на Р.Б. претенцията се оспорва като неоснователна, тъй като
ищецът не е представил и ангажирал доказателства за претърпени морални
вреди, които да се в пряка причинно-следствена връзка единствено и само с
предявеното обвинение, както и за влошаване на неговото физическо здраве и
за негово злепоставяне и засягане на доброто му име в обществото по
причина на процесното обвинение, като преди предявяване на процесното
обвинение срещу ищеца са водени и други наказателни производства за
престъпления от общ характер, по две от които той е осъден с влезли в сила
присъди, и липсват доказателства органи на П. да са разрешавали
разпространение на информация за обвинението или да са правили изявления
в публичното пространство, а за действия на трети лица не следва да се
ангажира отговорността на П.. Оспорва се и размерът на претендираното
обезщетение като прекомерно завишен. Посочва се, че липсват твърдения и
доказателства за настъпили трайни вреди върху физическото и психичното
здраве на ищеца, като претенцията не е съобразена и с вида, характера и
интензитета на упражнената принуда, тъй като периодът на търпенето на
вредите е общо около 8 месеца, наказателното производство е протекло само
в досъдебна фаза и е прекратено поради недоказаност на обвинението, срещу
ищеца са водени и други наказателни производства, по някои от които е
осъден с влезли в сила присъди и затова интензитетът на увреждането спрямо
него е значително по-нисък, отколкото при лице, което никога не е било
обект на наказателна репресия.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд констатира
обстоятелствата относно срока на провеждане на наказателното производство
срещу ищеца, на вида и срока на наложените му мерки за процесуална
принуда, по които няма спор между страните. Съдът констатира, че за да
прекрати наказателното производство поради недоказаност на обвинението
наблюдаващият прокурор е установил, че свидетелите Д. и Р., разпитани на
17.12.2020 г., впоследствие са се отказали от показанията си срещу ищеца,
тъй като тези показания са били неверни, както и че след проведен следствен
експеримент е установено, че намерената кутия с наркотични вещества може
да бъде поставена до двигателния отсег върху пластмасовия подкалник за
преден десен фар на лекия автомобил на ищеца без да се отваря капака на
двигателя, като човек е легнал под колата. Съдът посочва, че в хода на ДП е
установено, че в предхождащо отвличане на ищеца, за което той е подал
5
сигнал във „Вътрешна сигурност“ на МВР и по който е образувана пр.пр. №
8958/2020 г. на ОП-П., са участвали полицейски служители, които също така
са извършили действия с цел да възбудят наказателно преследване против
него за престъпление по чл. 354а,ал.1 от НК, както и да манипулират
разследването по образуваното ДП № 579/2020 г. на РУ на МВР-К., като
срещу тези полицейски служители е образувано ДП № 8/2021 г. на ОСО-П.,
пр.пр.№ 8958/2020 г. на ОП-П.. Съдът установява от приложената справка за
съдимост по ДП № 579/2020 г., че ищецът е бил осъден условно за
престъпление по чл. 354а,ал.1 от НК по НОХД № 2121/2018 г. на ПОС с
одобрено от съда споразумение с определение от 30.11.2018 г., по което е бил
задържан през периода 3.04.2018 г.-30.11.2018 г., като към 2020 г. е
изтърпявал наказание „пробация“ въз основа на одобрено от съда
споразумение от 3.12.-2019 г. по НОХД № 798/2019 г. на РС-К. за
престъпления по чл. 343а,ал.3,вр. ал.1 и чл. 343,ал.1 от НК. Съдът възприема
и показанията на разпитаните по искане на ищеца двама свидетели и
представените по делото извадки от публикации в електронни медии
(****** и ****), касаещи воденото срещу ищеца и замесените полицаи
наказателно производство. Съдът намира, че в случая наказателното
преследване на ищеца не е продължило необосновано дълго, приключило е в
сравнително разумния срок от по-малко от 8 месеца, като периодът на
задържането му е за 4 месеца, но въпреки това от кредитираните гласни
доказателства се установява, че незаконното обвинение на ищеца в
извършване на престъпление му е причинило силен стрес и притеснения от
възможността да бъде осъден ефективно, като това го потискало много и
предизвикало у него усещане за безнадеждност и безперспективност,
чувствал се наскърбен и дълбоко обезверен от скалъпеното обвинение срещу
него, изпитвал унижение и срам, имал световъртеж и главоболие, често
изпадал в депресивни състояния, отключили се редица заболявания, за които
твърди, че е посещавал психиатър и кардиолог, който му предписал терапия,
но по делото няма такива медицински документи. Съдът преценява, че
предвид естеството и интензитета на отрицателните последици в
емоционалното и психическо отношение, които е претърпял ищецът
вследствие неправилното му привличане под наказателна отговорност, а също
и с оглед вида, характера на обвинението и спецификата на казуса, следва да
се присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на
6
20 000 лв., а за разликата до пълния предявен размер 30 000 лв. искът следва
да се отхвърли, тъй като не е установено от доказателствата по делото да са
накърнени имиджа и доброто име на ищеца в обществото, както и да е бил
отбягван от приятелите си, тъй като той вече има две присъди, една от които
за притежание и разпространение на наркотици.
С подадената на 24.03.2023 г. въззивна жалба жалбоподателят П. на Р.Б.
твърди, че решението е неправилно в обжалваната негова част, с която е
присъдено на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000
лв., ведно с лихви и разноски, като искът следва да бъде уважен в по-нисък
размер. Заявено е, че при анализ на събраните по делото доказателства,
включително и свидетелските показания на свидетелите Г. Г. и Н. М., се
установява, че част от приетите от съда като пряка и непосредствена
последица от повдигнатото и поддържано срещу ищеца обвинение и
задържането му под стража по ДП неимуществени вреди са всъщност
следствие не на това незаконно обвинение, а са в резултат на действията на
други лица - при негово предходно отвличане и побой, както негови
притеснения от заплахи от отвлеклите го лица към съпругата и децата им, -
като психо-емоционалното и общото здравословно състояние на ищеца са се
влошили преди образуването на процесното досъдебно производство. Заявено
е, че според показанията на свидетелката Г. тя обвързва част от
притесненията на ищеца с публикувани в интернет пространството различни
статии, но за тези публикации, макар и отнасящи се за подвеждането му под
наказателна отговорност и задържането на ищеца, не се доказва да са в
резултат на проявена активност от П. в оповестяване на разследването пред
медиите. Заявено е и възражение и по повод присъдената в полза на ищеца
законна лихва върху главницата, тъй като тя има акцесорен характер спрямо
претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Иска се отмяна на
решението в обжалваната негова част, като бъде намален размерът на
обезщетението за неимуществени вреди до справедлив размер, съответстващ
на принципите на чл. 52 от ЗЗД и на утвърдената практика в страната по този
род дела, при отчитане на обстоятелствата, за които обективната отговорност
на П. би могла да бъде ангажирана.
В подадения на 4.04.2023 г. отговор на подадената от П. въззивна жалба
ответникът по нея и ищец по спора Ф. М. възразява, че окръжният съд е
възприел свидетелските показания само относно тревогите и притесненията
7
на ищеца, които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото му
обвинение и задържането му под стража.
С подадената от ищеца на 10.04.2023 г. въззивна жалба се твърди, че
решението е неправилно в обжалваната от него част, тъй като имиджът и
доброто име на ищеца са накърнени от липсата на каквато и да е
съпричастност към извършване на престъплението, за което е бил привлечен
като обвиняем, като задържането му е станало достояние на близки, познати и
на широк кръг хора чрез публикации в пресата, а всъщност има набедяване в
престъпление чрез подхвърляне в автомобила му на наркотични вещества.
Заявено е, че по време на задържането му са ограничени неговите контакти с
приятелите, загубил е приятели, други са се отдръпнали. Заявено е, че
предишните две осъждания на ищеца не оказват влияние на неговата
репутация, защото в случая той няма никаква съпричастност към
престъплението, за което е бил привлечен като обвиняем. Заявено е, че
окръжният съд не е отчел и обстоятелството, че ищецът е бил лишен от
възможността да полага труд и да осигурява доходи за семейството си по
време на задържането му в ареста за период от 4 месеца. Заявено е, че
обезщетението не е определено по справедливост, тъй като само престоят на
ищеца в ареста за срок от 4 месеца води до един значително по-завишен
размер на обезщетение. Затова се претендира решението да бъде отменено в
частта му, с която искът е отхвърлен за размера над 20 000 лв. до 30 000 лв. и
обезщетението да бъде присъдено в пълния предявен размер, ведно със
законната лихва и с разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.3, предл.2 от ЗОДОВ Д. отговаря
за вредите, причинени на граждани от П. при обвинение в извършване на
престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето. Съгласно нормата на чл.
7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява срещу органите, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. В случая
е безспорно, че срещу ищеца Ф. М. от П. е повдигнато обвинение на
17.12.2020 г. в извършване на престъпление, като наказателното производство
е било прекратено с акт на прокурор на основание чл.243,ал.1,т.2 от НПК -
тъй като обвинението не е доказано, - което основание съгласно т.7 от ТР №
3/22.04.2004 г. на ВКС по тълк.гр.д. № 3/2004 г., ОСГК съответства на
8
основанието за търсене на отговорност „…че деянието не е извършено от
лицето“. Безспорно е, че са налице основания за ангажиране на отговорност
на П.Р.Б. при условията на чл.2,ал.1,т.3, предл.2 от ЗОДОВ.
Съгласно нормата на чл. 4 от ЗОДОВ Д. дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Ищецът Ф. М. претендира за присъждане на
обезщетение за претърпени от воденето на наказателното производство
неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, изразяващи се в
напрежение, страх и стрес от възможността да бъде осъден без да е извършил
престъплението, в което е обвинен и за което всъщност е набеден,
ограничаване на социалните контакти, дискредитиране, накърняване на
доброто име, неудобство и срам от положението на обвиняем, оставане без
работа и доходи за срока на задържането, невъзможност да подпомага
материално семейството си, промяна в емоционалното и психическото
състояние, влошаване на здравословното състояние. По начало наличието на
отрицателни стресови преживявания, притеснения и напрежение по време на
продължилото в период от 17.12.2020 г. до 13.08.2021 г. (7 месеца и 27 дни)
наказателно производство е обичайно, настъпва несъмнено винаги при лица с
нормална психика и по начало не се нуждае от специално доказване.
Безспорно е, че в хода на цялото производство ищецът не се е признавал за
виновен. Несъмнено е, че в периода на задържането от 4 месеца ищецът не е
могъл да работи и да осигурява доходи за себе си и за своето семейство.
Несъмнено е, че провеждането на наказателното производство в този период
от почти 8 месеца с обвинение за тежко престъпление – по чл. 354а,ал.1,пр.1
от НК, - за което е предвидено наказание лишаване от свобода от 2 до 8
години, е причинило на ищеца стрес и притеснения. Безспорно е, видно е и от
приложеното досъдебно производство ведно с прокурорската преписка, че
след привличането на ищеца като обвиняем с постановлението от 17.12.2020
г. му е била наложена с определението на съда от 18.12.2020 г. мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, тази мярка той е търпял в
продължение на 4 месеца и 5 дни, до 23.04.2021 г., когато мярката е
променена на „Парична гаранция“ в размер на 1 000 лв., с постановлението от
29.04.2021 г. му е наложена и мярка за процесуална принуда „Забрана за
напускане на пределите на Р.Б.“, като и двете мерки са търпени до 13.08.2021
г., когато са отменени с постановлението за прекратяване на наказателно
9
производство от същата дата. Видно е от това постановление на прокурор от
ОП-П. от 13.08.2021 г., че в случая е налице, както е посочил окръжният съд в
обжалваното решение, специфика на казуса, тъй като ищецът е бил обвинен
за това, че без надлежно разрешително е държал с цел разпространение
високорискови наркотични вещества марихуана и амфетамин, след като
преди това през месец ноември на 2020 г. е бил отвлечен, изтезаван и
заплашван с участие на полицейски служители, за което подал жалба в Д.
"В.С." на МВР-С. и в ОП-П., след която жалба полицаите, имащи връзка със
случая, знаейки, че той е в изпитателен срок по присъда от 30.11.2018 г. на
РС-К. за извършено престъпление по чл. 354а,ал.1 от НК, решили да намерят
начин да му подхвърлят наркотични вещества с цел той да бъде задържан с
тях и след това осъден, като знаели, че една последваща присъда ще следва да
се изтърпи ефективно, лицето М. Д. поставил кутия с наркотици в
двигателния отсег на колата на ищеца, след това предали информация на
служител на МВР, че Ф. М. употребява и държи в колата си марихуана и
амфетамин, на 16.12.2020 г. полицаи спрели колата и направили проверка,
при която била открита кутията с наркотици, а ищецът бил задържан, след
което били извършени претърсвания на постройка до стопанисвания от ищеца
язовир и в дома на ищеца, при които не били открити веществени
доказателства, след което неустановени полицаи решили да намерят
свидетели, които да заявят, че познават обвиняемия като
наркоразпространител, като предварително изготвят и протоколите за разпит
на тези лица, а именно лицата Д. Д. и К. Р., които след отправени заплахи
подписали протоколи за разпит, след което на ищеца било повдигнато
обвинението и на 18.12.2020 г. от съда му е била наложена мярката
„Задържане под стража“, на 15.02.2021 г. свидетелите К. Р. и Д. заявили, че не
поддържат показанията си от 17.12.2020 г., тъй като не били верни, били
установени полицейските служители, участвали в отвличането на ищеца и
участвали в последващите действия с цел да възбудят наказателно
преследване против него, както и да манипулират разследването по това дело,
в резултат на което било образувано досъдебно производство и по него
няколко лица от състава на МВР били привлечени в качеството на обвиняеми
за различни престъпления, свързани със злоупотреба със служебното им
положение, поради което прокурорът прави заключението, че безспорно в
случая няма извършено престъпление по чл. 354а,ал.1 от НК от ищеца.
10
Несъмнено е, че в случая ищецът е търпял поради тази специфика на казуса
отрицателни стресови преживявания, притеснения и напрежение значително
над обичайните при провеждане на наказателно производство, тъй като то е
провеждано за действия, които той не е извършил, а в които е бил набеден с
участие на полицейски служители, след като преди това е бил отвлечен,
изтезаван и заплашван, при реална опасност да бъде осъден за престъпление,
което не е извършил, поради което ще следва да изтърпи и предходно
наказание. Тези обстоятелства обосновават необходимостта от определяне в
случая на обезщетение за така претърпените от ищеца неимуществени вреди в
по-висок размер. Относно твърдените от ищеца конкретни обстоятелства за
претърпени неимуществени вреди вследствие воденото срещу него
наказателно производство, ищецът е ангажирал и са събрани от окръжния съд
гласни доказателства – показанията на свидетелите Г. Д. Г., която живее с
ищеца на съпружески начала, и Д. Н. М., брат на ищеца, разпитани в
съдебното заседание на окръжния съд на 14.12.2022 г. Видно от показанията
на свидетелката Г., върху ищеца имало тормоз от няколко човека,
включително полицай, отвлекли го и го пребили, заплашвали го, след няколко
месеца подхвърлили наркотиците в колата на ищеца, образували срещу него
дело и той влязъл в ареста, бил там 4 месеца, свидетелката го посещавала там,
той не бил добре емоционално, плачел на свижданията, притеснявал се, че
тези, които го били отвлекли, може да направят нещо на нея и на децата,
докато той е в ареста, чувствал се много зле в ареста, тя му носела
успокоителни, притеснявал се как ще се справят финансово без него, чувствал
се много зле през тези месеци, притеснявал се и за това, че може да остане в
затвора за нещо, което не е извършил, бащата на ищеца теглил кредит, за да
се поемат разноските за адвокати и идване на свиждане, преди побоят,
отвличането и това задържане ищецът бил прекрасен човек, стресът му се
отразил много, сега ищецът непрекъснато е притеснен, замислен, понякога се
отчайва, още не се е отърсил от негативните емоции, през 2018 г. срещу
ищеца имало дело за притежание на наркотици, по което той бил задържан 8
месеца, след отвличането и побоя психическото състояние на ищеца се
променило, той се стресирал много, имало много публикации във връзка със
задържането на ищеца през 2020 г. по Коледа, имало много фалшиви статии в
интернет, ищецът много се притеснявал как родителите, близките, детето му и
познатите му ще приемат тази информация, ищецът имал проблеми с високо
11
кръвно и със сърцето, започнало да прескача, преди това той нямал такива
оплаквания. Видно от показанията на свидетеля Д. М., той е посетил два пъти
брат си в ареста, брат му се притеснявал много за живота и здравето на жена
му и детето му, притеснявал се и че няма кой да се грижи за семейството му,
бил много неспокоен, не се чувствал добре, гласът му треперел, брат му има
проблеми със сърцето и излиза от ритъм, когато се притесни, тези проблеми
са от 3-4 години, чували се с брат му по телефона и той му споделял, че не се
чувства добре, че го пристяга сърцето и прескача, че не може да спи, брат му
споделял, че се притеснява много за наказателното производство, защото
този наркотик не е негов, споделял, че е натопен и че няма нищо общо с това,
за което са го задържали, все още брат му не се чувства спокоен така, както
преди, по-мълчалив е, по-затворен, запазва нещата за себе си, за да не
притеснява близките. Установяват се от тези показания конкретните
обстоятелства относно начина, по който ищецът е преживял времето на
провеждането на наказателното производство, а именно с притеснение, страх,
унижение, опасения за своето бъдеще и за безопасността на жена си и детето
си, депресиране като конкретни проявления при него на отрицателните
преживявания, които не само обичайно и несъмнено настъпват при
неоснователно обвинение в престъпление за лице с добро семейно и
материално състояние, но в случая са значително утежнени от знанието, че
ищецът не е извършил престъплението, а е бил небеден. Вследствие на среса
несъмнено се е влошило и емоционалното състояние на ищеца, без обаче да
са настъпили хронични и трайни последици за неговото здраве. Не е
представена медицинска документация за влошено здравословно състояние и
лечение на ищеца, поради което заявените в тази насока твърдения са
неоснователни. Представените с исковата молба извадки от публикации са
насочени към задържането на полицаите и в тази връзка се съдържат данни и
относно ищеца, но те не касаят конкретно неговото задържане на 16.12.2020
г., а отвличането и изтезаването му. Недоказано е следователно твърдението
на ищеца, че случаят е придобил широк медиен отзвук в гр. К. към датата
16.12.2020 г. и това оказало силно негативен ефект на имиджа и доброто му
име в обществото. Следва да се отчете и че ищецът е бил осъждан през 2018
г. за престъпление по чл. 354а,ал.1,пр.1от НК, като наложеното му наказание
е било лишаване от свобода за срок от 3 години, с отложено изтърпяване за
срок от 5 години, което, от една страна, основателно засилва неговия страх от
12
ново, вече неоснователно осъждане, което ще доведе до изтърпяване и на вече
наложеното наказание, а, от друга страна, той вече е бил задържан под стража
и преживяванията не са с този интензитет, който е характерен за лице с чисто
съдебно минало и без задържания.
Установено е следователно, че при воденето на наказателното
производство на ищеца Ф. М. са причинени болки и страдания с
неимуществен характер, за които вреди му се дължи обезщетение от П. по
реда на чл. 4 от ЗОДОВ във вр. с чл. 52 от ЗЗД. При определянето на размера
на обезщетението следва да се отчете обстоятелството, че той без да е
извършил престъпление е бил набеден и обвинен за тежко престъпление по
смисъла на чл. 93, т.7 от НК, за което НК предвижда наказание „Лишаване от
свобода“ от 2 до 8 години, с опасност при осъждане да трябва да изтърпи и
предходно наказание „Лишаване от свобода“, чието изтърпяване е било
отложено, като наказателното производство е продължило 7 месеца и 27 дни,
наложена му е била мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за
времето от 4 месеца и 5 дни, а след това до прекратяването на производството
мярката е била „Парична гаранция“ в размер на 1 000 лв., наложена му е била
и забрана за напускане на пределите на страната, начинът му на живот
неоснователно и несправедливо е бил в сериозна негативна степен променен–
отделен е от семейството си, ограничени са били социалните му контакти,
засегната е неговата трудова реализация, не е могъл да получава доходи за
себе си и семейството си. Срокът на провеждане на наказателното
производство сам по себе си не е дълъг, но в случая следва да се отчете, че то
е проведено след набедяване на ищеца в престъпление и ищецът е бил без
основание задържан, при което ищецът е преживял един много тежък период
от живота си, който не може да се определи като кратък, и е налице
накърняване на личния му живот с оглед влошаване качеството му на живот
като цяло, като засягането на емоционалния му статус е съществено, но
обратимо, а за здравословното му състояние няма настъпили трайни
последици. При тези обстоятелства и настоящата инстанция намира, че
размер на обезщетението от 20 000 лв. е съответен на изискването на 52 от
ЗЗД. Неоснователен е доводът на жалбоподателя П. на Р.Б., че окръжният съд
е приел като пряка и непосредствена последица от повдигнатото и
поддържано срещу ищеца обвинение и задържането му под стража по
досъдебното производство имуществени вреди, които всъщност са следствие
13
не на това обвинение, а са в резултат от действията на други лица. В случая се
отчитат като обстоятелства, които са повлияли за по-тежки преживявания от
ищеца при процесното задържане и обвинението, предходното отвличане,
изтезанията и заплахите, а те не се приемат като пряк източник на търпените в
резултат от задържането на 16.12.2020 г. и обвинението вреди. Неоснователно
е и оплакването, че окръжният съд не е отчел надлежно, че свидетелката
обвързва част от притесненията на ищеца с публикации в интернет, които
обаче не са в резултат на действия на П. за оповестяване на данни. В
съдебното решение при определяне на размера на обезщетението окръжният
съд изрично е приел, че искът е основателен за размера от 20 000 лв. поради
посочени обстоятелства, сред които не е накърняване на имиджа на ищеца
поради разгласа и медийни публикации, напротив, съдът е приел, че искът
следва да се отхвърли до пълния размер, тъй като не е установено от
доказателствата по делото да са накърнени имиджа и доброто име на ищеца в
обществото. Затова е неоснователно и оплакването на жалбоподателя Ф. М.,
че искът неправилно е отхвърлен до пълния предявен размер от 30 000 лв.,
тъй като той е бил обвинен за престъпление, без да има каквато и да е
съпричастност към такова, а е бил набеден, което обвинение обаче е станало
достояние на близки, познати и на широк кръг от хора чрез публикации в
пресата, поради което е бил уронен авторитета на ищеца и имиджа му в
обществото, като е изпитвал срам за нещо, което не е извършил и той е
загубил приятели, а други се отдръпнали. Както бе вече посочено по-горе,
публикациите, които ищецът е представил, не касаят неговото задържане на
16.12.2020 г. и обвинението срещу него, а са в аспекта на неговата връзка с
обвиненията срещу задържаните вече впоследствие полицаи. От събраните
гласни доказателства по делото не е видно да има промяна в отношението на
близките и приятелите към ищеца след задържането му на 16.12.2020 г. и
повдигнатото му обвинение. Неоснователно е и оплакването, че
неоснователно окръжният съд е отчел при определянето на размера на
обезщетението под претендирания размер от 30 000 лв. и обстоятелството, че
ищецът вече има две присъди, една от които е за притежание и
разпространение на наркотици, защото предишните две осъждания на ищеца
не оказват влияние на неговата репутация, доколкото той няма никаква
съпричастност към престъплението, за което е бил привлечен като обвиняем.
Наличието на двете влезли в сила присъди несъмнено е обективно
14
обстоятелство, което дава отражение на репутацията на ищеца, а, от друга
страна, то се отразява и на интензитета на преживяванията на ищеца, които са
различни от обичайните за лице, което не е било задържано и осъждано,
което обосновава определяне на обезщетение в размер по-нисък от
претендирания от ищеца. Установява се следователно, че са неоснователни
заявените от жалбоподателите искания за определяне на, съответно, по-нисък
размер от сумата 20 000 лв. и на размер от 30 000 лв. на обезщетението за
претърпените от ищеца Ф. М. неимуществени вреди. Двете жалби са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, а обжалваното решение следва
да бъде потвърдено във всички обжалвани негови части.
От страна на Ф. М. се претендира за присъждане на разноски. С оглед
резултата от въззивното обжалване няма основания решението на окръжния
съд да бъде изменяно в частта му за разноските. С оглед отхвърлянето на
подадената от ищеца въззивна жалба няма основание да му се присъждат
разноски за производството по нея. С оглед отхвърлянето на жалбата,
подадена от П.Р.Б., този жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на
ответника по тази жалба разноските за защитата по нея. Тъй като защитата на
ответника по тази жалба е осъществена при условията на чл. 38,ал.1,т.3 от ЗА,
видно от представения договор за правна защита и съдействие от 31.03.2023
г., то съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА следва да бъде сега определено
възнаграждение на адвокат С. П. в размер, не по-нисък от предвидения в
Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, и сумата следва да бъде присъдена в полза на адвоката и в
тежест на жалбоподателя П. на Р.Б.. Съгласно нормата на чл. 7,ал.2,т.3 от
Наредбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение при
подадената жалба относно присъдения размер на обезщетението 20 000 лв. е
2 200 лв. и тази сума следва да бъде присъдена.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 354/20.03.2023 г., постановено по гр.д. №
1822/2022 г. на ОС-П., В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които П.Р.Б.-
гр.С. е осъдена да заплати на Ф. Н. М. на основание чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ
сумата 20 000 лв. – обезщетение на неимуществени вреди, изразяващи се в
15
стрес и притеснения от възможността да бъде осъден ефективно, усещане за
безнадеждност и безперспективност, дълбоко обезверен от скалъпеното
обвинение, унижение и срам, депресия, ограничаване на правото на свободно
придвижване, изолация от обществото и семейството си, сериозни
притеснения за живота и здравето на близките си, причинени по повод ДП №
579/2020 г. На РУ на МВР-К., прекратено с постановление от 13.08.2021 г. по
пр.пр. № 9625/2020 г. на ОП-П. на основание чл. 243,ал.1,т.2 от НПК поради
недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 13.08.2021 г. до окончателното плащане, както и на основание
чл.10,ал.2 от ЗОДОВ да заплати сумата 20 лв.– платена ДТ, и е отхвърлен
искът до пълния размер на обезщетението за неимуществени вреди от 30 000
лв. като неоснователен, а също така е осъдена П.Р.Б.-гр.С. на основание чл.
10,ал.3 от ЗОДОВ и чл. 38,ал.1,т.3 от ЗА да заплати на адвокат С. Ж. П. общо
сумата 2 450 лв. – дължимо адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА П.Р.Б.-гр.С., **** да заплати на адвокат С. Ж. П. от АК-П. с
адрес **** на основание чл. 38,ал.2 от ЗА сумата 2 200 лв. – адвокатско
възнаграждение за защитата на ищеца по спора Ф. М. против въззивната
жалба, подадена от П.Р.Б..
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16