№ 440
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20241001000413 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
С Решение от 23.01.2024 г. по т. д. № 206/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-11 с-в.,
са отхвърлени предявените от К. Й. С. срещу Сдружение „Българска федерация по
автомобилен спорт“ искове с правно основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията
на Общо събрание от 02.12.2020 г. и чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за прогласяване на нищожност на
решенията от това общо събрание и несъществуване на обстоятелствата, вписани на
15.01.2021 г., както и заличаване на последните.
Постъпила е въззивна жалба от К. Й. С. чрез адв. Д. И. срещу Решение от
23.01.2024 г. по т. д. № 206/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-11 с-в в качеството му на орган
сдружението по смисъла на чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ.
В същата се излага, че решението е неправилно и необосновано, постановено при
съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и материалния закон. Въвежда се
твърдение, че не е подаден редовен отговор на искова молба и съдът е приел писмени
доказателства в нарушение на процесуалния закон. Счита се, че първоинстанционният съд
не е обсъдил всички писмени доказателства, представени от ищеца. Излага се, че
неправилно съдът е приел, че процесното общо събрание е свикано законосъобразно,
доколкото в хода на делото не е изследвано дали законоустановеният минимум от 1/3 от
всички членуващи в БФАС клубове са поискали свикване на общо събрание, също така и
каква в действителност е членската маса на Сдружение БФАС. Въвежда се твърдението, че
1
първоинстанционният съд не е изследвал кой е действителният легитимиран представляващ,
към когото е следвало да бъде отправено искане за свикване на ОС. Първоинстанционният
съд не е обсъдил фактът, че през 2023 г. клубове отправят искане за свикване на ново ОС до
К. С. в качеството му на председател на БФАС, с което те признават порочността на
свикването на Общо събрание на 02.12.2020 г., така и на избора на Р. Д. за председател на
сдружението. Счита се, че първоинстанционният съд не е разгледал посочените от ищеца
пороци при свикване на ОС, а именно – невярно твърдение на молителите, че ОС не е
свиквано повече от 2 месеца след отправяне на искане за свикване и искането за свикване на
ОС е отправено до освободения на 21.04.2018 г. председател – В. И.. Излага се, че
процесното Общо събрание не е проведено на обявеното в поканата за свикването му място
– в Хотел „Жасмин“, а на паркинга пред хотела. Твърди се, че процесното събрание на
02.12.2020 г. не се е провело, поради което взетите решения се явяват нищожни. Счита се, че
с оглед представените от ответника писмени доказателства са налице пропуски и
несъответствия, които сочат липса на легитимация на лица, взели участие в ОС и посочени
като пълномощници на членове на БФАС. Излага се, че А. Д. е участвала на процесното
събрание като представител на АСК „Д. рейсинг“ без да е имала представителна власт.
Относно иска с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ ищецът счита, че неправилно
първоинстанционният съд го е отхвърлил, доколкото вписването на нов УС, нов председател
на Сдружение БФАС и обявяване на промени в Устава, извършени на 15.01.2024 г., са
направени след постановено от съда спиране на вписването по реда на чл. 536 ГПК и като
такива са нищожни.
Претендира се да се отмени Решение от 23.01.2024 г. по т. д. № 206/2021 г. по
описа на СГС, ТО, VI-11 с-в, като неправилно и необосновано и да се постанови друго, с
което изцяло да бъдат уважени предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 3 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
Сдружение „Българска федерация по автомобилен спорт“ чрез адв. Ц. Д.. В същия се
оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Въззиваемото сдружение счита, че
решението, постановено от първоинстанционния съд, е правилно и законосъобразно.
Оспорва се твърдението на жалбоподателя за настъпила преклузия по чл. 131 от ГПК.
Излага се, че с оглед доказателствата по делото към момента на провеждане на събранието
са били налице предпоставките за свикване на ОС по реда на чл. 26 ЗЮЛНЦ, а именно -
предхождаща покана до УС за свикване на общо събрание, бездействие на управителния
орган и писмено искане на заинтересованите членове до съда по седалище на сдружението.
Считат се за напълно неверни твърденията за пороци в съдържанието на поканата за
провеждане на процесното събрание и промяната на мястото на провеждането му. Излага
се, че ищецът не е ангажирал каквито и да е доказателства, които да оборят
доказателствената сила на Протокола от Общото събрание. По отношение на
представителната власт на А. Д. се излага, че същата е председател на УС на АСК „Д.
Рейсинг“ считано от 29.01.2019 г. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не е
налице надлежно представляване на АСК „Д. Рейсинг“, се претендира, че участието на
2
същото не опорочава самото ОС. Счита се, че претенцията по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ е
изцяло неоснователна.
Претендира се да се потвърди 23.01.2024 г. по т. д. № 206/2021 г. по описа на СГС,
ТО, VI-11 с-в., и да се остави въззивната жалба без уважение.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и
доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима - подадена е в
законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а
разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан от посочените в жалбата пороци.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи
на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите
на СГС, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и
предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира следното:
Искът по чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ представлява предоставено потестативно право
на всеки член (към момента на провеждане на процесното общо събрание) на сдружението с
нестопанска цел, както и на орган същото да иска отмяна на решение на общото събрание
на членовете на сдружението, когато то противоречи на повелителни норми на закона или
клаузи в устава. Искът има конститутивен характер и неговата правна последица от
успешното му провеждане е защита на членствени права и/или контрол за законосъобразност
на решенията на сдружението, свързани с дейността му за постигане на обща нестопанска
цел.
Активно легитимиран да предяви иска по чл. 25, ал 4 от ЗЮЛНЦ е всеки член на
сдружението, за когото е налице валидно членствено правоотношение към момента на
провеждане на процесното общо събрание, както и орган на сдружението. Искането за
отмяна на решение на общото събрание на сдружението би могло да се основава както на
процесуална незаконосъобразност на решението, състояща се в опорочена процедура по
свикване на общото събрание или опорочена процедура по вземане на решението, така и на
материална незаконосъобразност, представляваща противоречие с императивна
материалноправна норма на закона или устава на юридическото лице с нестопанска цел.
Обстоятелствата, на които се основава искането за отмяна, следва изрично да се посочат и
конкретизират, като всеки посочен порок е отделен иск и следва съдът да разгледа всички
посочени основания за отмяна в условията на обективно кумулативно съединяване на
исковете.
3
В конкретния случай правилен е изводът на първоинстанционният съд, че
процесното общо събрание е свикано законосъобразно от съда, доколкото е направено
искане за свикване на ОС от членове на сдружението и ръководните органи не са свикали
същото.
Съгласно представен протокол от заседание на Общото събрание на Сдружение
БФАС от 02.12.2020 г. процесното събрание е проведено от 11:00 часа на адрес: гр. София,
бул. „Симеоновско шосе“ № 252, Хотел „Жасмин“. Първоинстанционният съд правилно е
приел, че с оглед събраните доказателства по делото процесното събрание е било проведено
на паркинга на Хотел „Жасмин“ с оглед спазване на противоепидемичните мерки, като
промяната на мястото на провеждане на заседанието не е повлияла на присъствалите. Всеки
член на сдружението, който е бил в уречения час на посочения адрес е имал практическата
възможност да участва във форума. И твърденията на жалбоподателя и доказателствата по
делото установяват, че общото събрание се е провело на 02.12.2020 г. от 11:00 часа на адрес:
гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 252, Хотел „Жасмин“ на паркинга на хотела, който
поради предназначението си е прилежаща към сградата част, без твърдения същото да е
проведено на друг адрес различен от заявения.
Представените по делото доказателствата установяват, че към момента на
провеждане на събранието са били налице предпоставките за свикване на ОС по реда на чл.
26 ЗЮЛНЦ, а именно - предхождаща покана до УС за свикване на общо събрание, с поставен
щемпел БФАС вх. №005 от 05.08.2020 г. (л. 150 от делото), бездействие на управителния
орган и писмено искане на заинтересованите членове до съда по седалище на сдружението,
който въз основа на приложените доказателства е уважил искането и е свикал общото
събрание.
Относно представителната власт на част от членовете, първоинстанционният съд
правилно е счел, че дори и да не са налице редовни документи за участие в ОС, гласовете на
останалите членове са достатъчни за вземане на процесните решения. Съгласно чл. 26 от
Устава решенията на общото събрание се вземат с обикновено мнозинство от
присъстващите, като за промени в устава са необходими 2/3 от присъстващите, докато в
конкретния случай всички решения са взети по точките от дневния ред, както и са взети с
единодушие от явилите се представителите.
Относно представителната власт на А. Д., настоящият състав приема, че към
момента на провеждане на процесното ОС на Сдружение БФАС Д. е била вписана като
представляващ Сдружение „Автомобилен Спортен Клуб Д. Рейсинг“.
По твърденията за нищожност не може да се приеме, че взетите решения са
нищожни, тъй като не е оборена доказателствената сила на представения протокол, в който
са материализирани взетите решения. В конкретния случай вписаните нов устав, нови
членове на УС и нов представляващ сдружението не могат да се определят като
несъществуващи обстоятелства, доколкото същите са въз основа на редовно проведено
събрание и законосъобразно взети решения от компетентен орган на ответника.
Гореизложеното обуславя неоснователността на исковете с правно основание чл.
4
25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ и чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ
Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а
подадената срещу него въззивна жалба, следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
По отношение на разноски:
Въззивникът К. С., подал въззивната жалба, претендира разноски на основание
чл. 78 от ГПК. Въззиваемият Сдружение „Българска федерация по автомобилен спорт“
също претендира разноски.
С оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция, а именно оставяне
без уважение на въззивната жалба, следва да се присъдят разноски в полза на ответника.
Сдружение „Българска федерация по автомобилен спорт“ претендира разноски в размер на
2 600 лева, като е налице възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от
страна на ищеца. Настоящият състав намира, че възражението за прекомерност е
основателно с оглед правната сложност на спора, поради което съдът намира, че следва да
намали възнаграждението до минимума по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – 1 250 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260018/23.01.2024 г. по т. д. № 206/2021 г. по описа
на Софийски градски съд, ТО, VI-11състав
ОСЪЖДА К. Й. С., ЕГН **********, да заплати в полза на Сдружение
„Българска федерация по автомобилен спорт“, ЕИК *********, сумата от 1 250 лв. (хиляда
двеста и петдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото съдебно
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България
при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5