№ 1047
гр. Бургас, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. С.ов
при участието на секретаря Т. Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20222100500908 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна
жалба вх.№13544/18.04.2022г., подадена от С. Н. Р., ЕГН **********, чрез адв.Т. Илиева-
БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.„Иван Богоров“№1, срещу Решение
№544/25.03.2022г., постановено по гр.д. №6150/2021г. по описа на Районен съд- Бургас.
С посоченото решение, Бургаският районен съд е отхвърлил иска на С. Н. Р., ЕГН
**********, чрез адв.Т. Илиева- БАК против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин, бул.„Панчо
Владигеров“№21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2, представлявано от членовете на Съвета на
директорите:Томаш Яжембович, Барбара Руджик и Зорница Димитрова, за приемане на
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи като погасени по давност
задължения към „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ЕАД по изп.д№20218030401203
на ЧСИ Т. М., рег.№803, район на действие-БОС- 1925.89 лева- главница, дължима по
договор за покупка на стоки или услуги CREX- 02853670 от 19.06.2012г„ сумата от 481.94
лева- надбавка, представляваща печалба по договора , сумата от 4.88 лева - такса обработка
по кредита, 217.70 лева- мораторна лихва за забава за периода от 20.02.2013г. до 27.03.2014г,
ведно със законната лихва , начиная от подаване на заявлението - 22.04.2014г. до изплащане
на вземането, както и съдебно- деловодни разноски от 352.61 лева, от които 52.61 лева-
заплатена държавна такса от 300 лева- юрисконсултско възнаграждение, за които е бил
издаден изпълнителен лист от 19.05.2014 г. по ч.гр.д. № 3153/2014 г. по описа на БРС.
1
Със същото решение, съдът е осъдил С. Н. Р., да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, деловодни разноски в размер на 250 лева.
С жалбата се изразява недоволство от постановения съдебен акт. Жалбоподателят намира
същият за неправилен и незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния закон
и процесуалните правила.
На първо място се излага становище във връзка с извода на съда относно извършените
изпълнителни действия и приложените по делото доказателства. Твърди се, че от
представената от ЧСИ Т. М. преписка по изп. дело№1203/2021г. не можело да се установи
хронологията на съответните действия, прекъсващи давността, касаещи периода от
последното извършено действие- 10.05.2016г. до изтеглянето на изпълнителния лист на
22.03.2021г. Посочва се, че по силата на чл.116, б.„в“ от ЗЗД, давността се прекъсвала с
предприемането на действия на принудително изпълнение на вземането. Цитира се т.10 от
ТР № 2/2013г. по т.д. № 2/2013г. на ОСТК на ВКС. Развиват се подробни съображения.
Подчертава се, че с цитираното ТР било обявено за изгубило сила ППВС№3/1980г, според
което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането. Навеждат се доводи досежно предпоставките
за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
Заявява се, че перемпцията настъпвала по силата на закона, а съдебният изпълнител можел
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяне на съответните правно релевантни факти. Твърди се, че в настоящия случай,
последното валидно изпълнително действие по събиране на вземанията било от 10.05.2016г..
Излагат се аргументи за наличие хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ЕПК, тъй като в периода
от 10.05.2016г. до 10.05.2018г., взискателят не поискал извършването на изпълнителни
действия.
Заявява се, че петгодишната давност започнала да тече от датата на последното валидно
извършено изпълнително действие- 10.05.2016г. и изтичала на 10.05.2021г.
Изразява се несъгласие с изложеното в мотивите на решението, че с подаването на молба за
конституиране на нов взискател от кредитора „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“
ЕАД, както и с присъединяването на Държавата в изпълнителното производство, се
прекъсвала погасителната давност. Излагат се съображения в тази насока, като подробно се
изброяват действията, които не прекъсват давността и не представляват изпълнителни
такива.
Твърди се, че поради изтичане на двугодишния давностен срок от последните действия на
принудително изпълнение, изпълнителният процес бил прекратен ех lege на 10.05.2018г.
Навеждат се доводи във връзка с приложение разпоредбата на чл.60, ал.1 от ТПК.
Жалбоподателят счита, че образуването на изпълнително дело №1203/2021г. с молба от
22.03.2021г. и извършването на справки не представлявали изпълнителни действия. Намира,
че след като последното действие е от 10.05.2016г., давността за принудителното
удовлетворяване на изпълняемото право изтекла преди депозиране на исковата молба.
2
Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване съдебен акт на
настоящата инстанция, с който бъдат уважени изцяло исковите претенции. Претендира се
присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба. Въззиваемият счита
същата за неоснователна, а атакуваното решение за правилно, постановено в синхрон с
материалния и процесуалния закон и тълкувателната практика на ВКС. Посочва, че
първоинстанционният съд изрично описал изпълнителните действия, предприети по изп. д.
№ 1435/2014г. и изп.д.№1203/2021г по описа на ЧСИ Т. М., от които безспорно се
установявало, че вземанията не са погасени по давност.
Излага становище, че молбата за образуване на изпълнително дело, с която на съдебния
изпълнител се възлагат правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, както и насрочването на опис на
движими вещи, представлявали действия, прекъсващи погасителната давност
(ТР№2/26.06.2015г). В подкрепа на изложеното се цитират и съдебни актове на окръжните
съдилища.
Навежда доводи във връзка с прилагане давността и значението на перемпцията,
позовавайки се на практика на Европейския съд за правата на човека, съгласно която, при
аналогични хипотези на нови тълкувателни решения на ВКС, отменящи стари и придаващи
различно задължително тълкуване на една и съща правна норма, да се придаде обратно
действие на новия тълкувателен акт, означава да се наруши правото на ефективен достъп до
съд, прокламирано в чл.6,§1 от КЗПЧОС- Решение от 19.02.2013г. по дело Петко Петков
срещу България; Решение от 10.01.2019г. по дело Вълков срещу България. Подчертава се, че
горното становище се застъпвало и в постановени от ВКС решения (Решение
№51/21.02.2019г. по гр.д.№2917/2018г. на ВКС, IV-то г.о.; Решение №911/12.10.2019г. по
в.т.д.№ 1091/2019г).
Посочва се, че в цитираните съдебни актове се приема, че до постановяване на Тълкувателно
решение №2/26.05.2015г. на ВКС по тълк.д. №2/2013г. на ОСГТК, приложимата
задължителна съдебна практика, с която правните субекти е следвало да се съобразяват е
Постановление №3/18.11.1980г. От момента на приемане на тълкувателната разпоредба,
тълкувателните актове, постановени от ВКС имат обратно действие, но не и в хипотезата,
когато спрямо същата тълкувателна разпоредба вече е било постановено задължително
тълкуване, а същото впоследствие се изменя с ново тълкувателно решение.
Заявява се, че правният въпрос за съотношението при прилагане ППВС№3/1980г и
ТР№2/26.06.2015г., бил изяснен с Решение №170/17.09.2018г. по гр.д.№2382/2017г. на ВКС,
IV-то г.о.
Излага се становище, че последващите тълкувателни решения нямали обратно действие,
както първоначалните такива и тяхното действие започвало да тече от момента, в който са
постановени и обявени по съответния ред.(Решение №252/17.02.2020г. гр.д.№1609/2019г. на
ВКС, II-ро г.о.).
Посочва се, че извършената с т.10 от ТР №2/26.06.2015г. отмяна на ППВС№3/1980г,
3
пораждала действие от датата на обявяване на тълкувателното решение- 26.06.2015г.
Навеждат се доводи, че следвало да се направи разграничение между перемпционния и
давностния срок. След като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнтел не можел да
откаже да изпълни искания нов способ. Единствената правна последица е, че той следвало
да образува новото искане в отделно ново дело, тъй като старото е прекратено по право.
(Решение№37 от 14.02.2021г. по гр.д.№1447/2020г. на ВКС, IV-то г.о. ; Решение №98 от
17.05.2021г. по гр.д.№2766/2020г. на ВКС, IV-то г.о.; Решение № 264663 от 12.07.2021г. на
СГС по в.гр.д.№11391/2020г.; Решение №266763 от 30.11.2021г. на СГС по в.гр.д.
№13842/2020г.). Подчертава се, че перемпцията била без правно значение по отношение
прекъсване на давността.
Иска се потвърждаване на обжалвания съдебен акт и отхвърляне въззивната жалба като
неоснователна. Претендират се разноски пред въззивната инстанция, включително
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. При условията на евентуалност, на
основание чл.78, ал.5 от ГПК, е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Въззивникът не се явява в с.з., редовно и своевременно уведомен. Чрез процесуалния си
представител адв. Илиева, поддържа подадената въззивна жалба.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно уведомена, не изпраща представител в с.з.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен
представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа
по същество.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на
основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред
вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание с правно основание в чл. 439 от ГПК.
Ищецът претендира да се приеме за установено по отношение на ответното дружество, че
ищецът не му дължи като погасени по давност задължения по изп.д №20218030401203 на
ЧСИ Т. М., рег.№803, район на действие – БОС сумата от 1925.89 лева - главница, дължима
по договор за покупка на стоки или услуги CREX- 02853670 от 19.06.2012., сумата от 481.94
лева - надбавка, представляваща печалба по договора, сумата от 4.88 лева - такса обработка
по кредита, 217.70 лева - мораторна лихва за забава за периода от 20.02.2013г. до
27.03.2014г., ведно със законната лихва, начиная от подаване на заявлението - 22.04.2014г.
до изплащане на вземането, както и съдебно - деловодни разноски от 352.61 лева, от които
52.61 лева - заплатена държавна такса и 300 лева - юрисконсултско възнаграждение, за
които е бил издаден изпълнителен лист от 19.05.2014 г. по ч.гр.д. № 3153/2014 г. по описа
на БРС.
4
На 19.06.2012 г., ищецът сключил договор с „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД
за кредит за покупка на стоки или услуги. Дружеството кредитор се е снабдило с
изпълнителен лист от 19.05.2014 г. по ч.гр.д. № 3153/2014 г. по описа на БРС за процесните
суми. Не се спори между страните, че въз основа на издадения му изпълнителен лист,
кредиторът „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД е подал молба до ЧСИ Т. М., за
което е образувано изпълнително дело № 1435/2014 г. по описа на съдебния изпълнител. По
делото е представен договор за цесия, с който на 14.09.2018 г., „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ С.А. клон България, което е универсален правоприемник на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД е продало на ответното дружество „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД свои вземания срещу длъжници, включително процесните
вземания. Представено е пълномощно, с което цедентът е упълномощил цесионера, да
уведоми всички длъжници, чийто вземания са прехвърлени с договора за цесия. От
представените по делото доказателства е видно, че ответното дружество е изпратило
уведомление до ищеца С. Р. за извършеното прехвърляне на процесните вземания.
Уведомлението се е върнало невръчено, с отбелязване от пощенския оператор „МиБМ
Експрес“ ООД - „преместен на друг адрес“. С отговора на исковата молба, ответното
дружество е отправило нарочно искане да бъде прието уведомлението за извършеното
прехвърляне на вземания, приложено към отговора на исковата молба, като уведомление по
смисъла на чл. 99 от ЗЗД.
От представеният по делото изпълнителен лист от 19.05.2014 г. е видно, че на 22.02.2020 г.,
производството по изпълнително дело № 1435/2014 г. по описа на ЧСИ Т. М. е било
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. На гърба на изпълнителният лист е
отбелязано, че последното изпълнително действие е извършено на 10.05.2016 г., което
обстоятелство не се оспорва от ищеца. От приложеното копие на изпълнително дело №
20218030401203 по описа на ЧСИ Т. М., се установява, че на 22.03.2021 г., ответното
дружество е подало молба за образуване на ново изпълнително дело по представеният с
молбата изпълнителен лист от 19.05.2014 г. – в оригинал. Молителят „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД е посочил, че с договор за прехвърляне на вземания от 14.09.2018
г. са му цедирани вземанията срещу ищеца – длъжник. В молбата изрично е посочено, че
документите, които установяват станалата цесия се намират в кориците на перемираното
дело № 1435/2014 г. по описа на същия съдебен изпълнител. Отправено е нарочно искане до
съдебния изпълнител да пристъпи към принудително изпълнение, като насрочи опис на
движими вещи, находящи се в дома на длъжника, както и да наложи запори върху
банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжника при наличие на такова. На
съдебния изпълнител са възложени и правомощията по чл. 18 от Закона за частните съдебни
изпълнители. В производството по изпълнително дело № 20218030401203 по описа на ЧСИ
Т. М. са извършени множество изпълнителни действия – изпратени са запорни съобщения за
налагане на запор на банкови сметки на длъжника – ищец, вписана е възбрана върху два
недвижими имота на длъжника, като по отношение на единия е инициирано производство
по изнасянето му на публична продан, което е спряно на основание издаденото от
първоинстанционния съд обезпечителна заповед от 05.10.2021 г.
5
Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно. Във връзка с
доводите на жалбоподателя, въззивния съд намира за необходимо да изложи следното:
По своето естество искът по чл. 439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него
ищецът може да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело е
престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. Правен интерес за
предявяване на иск за несъществуване на суми с правно основание чл. 439 от ГПК
предполага наличието на висящо изпълнително производство. Такова в процесния случай е
налице, като същото е започнало въз основа на изпълнителен лист, който обективира
изпълняемото право.
Спорните по делото въпроси заявени от въззивника в подадената от него въззивна жалба
против първоинстанционното решение, са относно извършените изпълнителни действия,
които касаят периода от последното извършено изпълнително действие на 10.05.2016 г., по
изпълнително дело № 1435/2014 г. по описа на ЧСИ Т. М. година до 10.05.2021 г., на която
дата би изтекла пет годишната погасителна давност, както и относно спирането и
прекъсването на погасителната давност докато трае изпълнителния процес.
Въззивникът се е позовал на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 година по тълк. дело
№ 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, съгласно което - когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. Със същото решение е обявено за изгубило сила ПВС №3/1980г.,
съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес. На съдът му
е служебно известно, че е образувано т. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса – „от
кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР
№ 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за
вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“. Настоящият
състав приема, че с т. 10 на ТР № 2/2015 г. се дава ново тълкуване на правна норма, която
вече е била предмет на тълкуване с ППВС № 3/1980 г. В такъв случай новото тълкуване
следва да действа само занапред и не може да се прилага за правоотношения, възникнали
преди обнародването на новия тълкувателен акт, тъй като правните субекти са имали
основание да съобразяват поведението си със стария тълкувателен акт и не следва да търпят
неблагоприятни последици от новото тълкуване, което не са могли да узнаят и предвидят. (В
този смисъл Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, ГК, четвърто ГО).
При това положение, следва да бъде установено, дали до приемането на ТР № 2 от
26.06.2015 година по тълк. дело № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС са настъпили
обстоятелства, които са довели до прекратяване на производството по ИД № 1435/2014 г. по
описа на ЧСИ Т. М., и по – конкретно дали производството по делото е прекратено поради
настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Действително по настоящото производство е представено копие само от изп.дело №
6
1203/2021 г. на ЧСИ Т. М., в което се съдържат доказателства единствено за изпълнителните
действия, предприети след образуването му на 22.03.2021 г. От събраните по делото
доказателства се установява, че до приемането на горепосоченото ТР от 2015г. на ВКС не са
настъпили обстоятелства, които са довели до прекратяване на производството по изп.д №
1435/2014 г. по описа на ЧСИ Т. М. и то е било висящо, тъй като от образуването му до
постановяването на тълкувателния акт не са изминали повече от две години. При това
положение от 26.06.2015 г. следва да се прилага тълкуването дадено с новия тълкувателен
акт и от тази дата погасителна давност за вземането е започнала да тече, независимо от
висящото изпълнително производство. В този случай за установяване на обстоятелство дали
и кога е изтекла погасителна давност, следва да се установи кога е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие по изп.д.№ 1435/2014 г. по описа на
ЧСИ Т. М., респективно кога това производство е прекратено по силата на перемпцията.
Видно от изпълнителният лист, същият е издаден на 19.05.2014 г., което е и най – ранната
дата, на която е могло да бъде образувано производството по изпълнително дело №
1435/2014 г. по описа на ЧСИ Т. М.. Въззивникът не оспорва обстоятелството, че на
10.05.2016 г. в хода на изпълнително производство по изп.д.№ 1435/2014 г. по описа на ЧСИ
Т. М., е извършено изпълнително действие прекъсващо давността. По делото няма данни, в
продължение на повече от две години от 10.05.2016 г., взискателят да е поискал
извършването на изпълнителни действия, поради което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
изпълнителното производство се е прекратило по силата на закона на 10.05.2018 г., без за
това да е бил необходим изричен акт на съдебния изпълнител. При това положение,
основателни са доводите на въззвика, че извършените изпълнителни действия след тази дата
по изпълнително дело № 1435/2014 г. по описа на ЧСИ Т. М., са без значение за прекъсване
на давността, тъй като не са извършен в рамките на висящо изпълнително производство.
При съобразяване на прекъсването на давността на 10.05.2016 г., за което няма спор, същата
би изтекла на 10.05.2021 г. По силата на чл. 116, б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. По време на
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът
може да избере дали да действа. Взискателят трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
съдебния изпълнител по възлагане от взискателя: насочване на изпълнението чрез налагане
на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
7
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото съС.ие на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и друго, назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други.
Видно от приложените по делото доказателства, след посочената по-горе дата - 10.05.2016
г., взискателят е инициирал извършване на изпълнителни действия с молбата си от
22.03.2021 година до съдебния изпълнител, с която е поискал образуване на ново
изпълнително производство срещу длъжника – ищец, връчване на покана за доброволно
изпълнение, справки за наличие за сключени трудови договори, на притежаваното от
длъжника движимо и недвижимо имущество, както и за евентуални банкови сметки на
негово име. Искането за връчване на покана за доброволно изпълнение и извършване на
справка, както бе споменато по-горе не представлява същинско изпълнително действие, но в
молбата е отправено и искане за налагане на запор на откритите банкови сметки, както и
опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника, т. е давността е прекъсната с
искането за осъществяване на принудително изпълнение чрез конкретен изпълнителен
способ, което е изпълнително действие против длъжника е предприето преди 10.05.2021 г.
От изложеното се налага извода, че от последното валидно изпълнително действие,
извършено в производството по прекратеното изп.д. № 1435/2014 г. по описа на ЧСИ Т. М.
и до настоящия момент, взискателят не е бездействал, предприел е изпълнителни действия,
които са прекъснали давността, както и че към датата на образуване на настоящото исково
производство /01.09.2021 година/ срокът на общата погасителна давност не е изтекъл,
поради което настоящият съдебен състав приема, че вземанията на ответника в размер на
исковите суми не са погасени по давност и са съществуващи. Поради това именно
предявения на основание чл. 439 ГПК иск за оспорване на изпълнението посредством
признаване за установено несъществуването на процесното вземане на твърдяното
основание се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна и обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода от делото в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал. 8 от ГПК. Възнаграждението следва да е в минималния размер от 100 лв. по ал.1
на чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като решението е
постановено на база фактическите твърдения на страните, без участие на въззиваемия в
съдебно заседание, и без събиране и обсъждане на нови доказателства по делото, като
спорът не представлява фактическа и правна сложност, обосноваваща възнаграждение по-
високо от минимално предвиденото в законодателството.
8
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 544/24.03.2022г., постановено по гр.д.№ 6150/2021г. по
описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА С. Н. Р., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. Бургас, ул. „Сливница“ № 5, вх.1,
ет. 1, чрез адв.Т. Илиева- БАК да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин, бул.„Панчо
Владигеров“№21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2, представлявано от членовете на Съвета на
директорите:Томаш Яжембович, Барбара Руджик и Зорница Димитрова, сумата от 100 лева
/сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9