Р
Е Ш Е Н И Е
№ ...........
Гр.
С., 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, шести първоинстанционен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на
секретаря Цветанка П., като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 690
по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците С.Ц.М., с ЕГН ********** и С.В.М., с ЕГН **********
/починал в хода на производството и на негово място конституирани М.С.М. и С.Ц.М.,
виж. опр. № 260294/30.12.2020 г./ и двамата с адрес: с. Т., общ. Б., ул. „Ц. И.
Ш.“ № 44, представлявани от упълномощения от тях адв. Венцеслав Й. от САК, са
предявили срещу Ф.Л.Н., с ЕГН ********** *** искове за осъждането му да заплати
на всеки един от тях сума от по 100 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени от тях неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от
смъртта на техния син – В. С. М., ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 08. 10. 2017 г., както и присъждане на разноски за
производството.
В исковата молба се твърди, че със синът им В. С. М.,
роден на *** г. живеели заедно в едно домакинство. Той бил държавен служител в
Регионална дирекция по горите – гр. С., както и член на „Национално
ловно-рибарско сдружение – Съюз на ловците и риболовците в България“ и като
такъв участвал в ловни излети като член на ловната дружина в с. К..
На 08. 10. 2017 г. сутринта заминал на ловен излет и в
ранния следобед на същия ден на ищците се обадили колеги на сина им и им
съобщили, че бил прострелян, впоследствие – починал.
Твърди се, че инцидентът станал около 13,30 ч. в м.
„Катрачите“, махала „Ч.“ на с. К., където се провеждал ловът. По време на лова
синът им бил „гонач“ и бил в непосредствена близост с ответника Ф.Н. и друг
участник – М.М.. Тримата усетили, че покрай тях минало диво прасе и след като
получили разрешение от ръководителя на лова, го догонили и го заградили в
полукръг в една долина обрасла с гъсти къпинови храсти. Тогава, ответникът, без
да има ясна видима цел, произвел изстрел със законно притежаваната от него
ловна нарезна карабина марка „Застава“, модел М 70, калибър 7Х64. След
изстрела, пострадалият се обърнал към ответника и му казал, че го е уцелил,
притичвайки 7-8 метра, след което паднал на земята в тежко състояние. По-късно
пострадалият бил транспортиран до достъпно за линейка място с помощта на
ответника и останалите участници в лова. Вследствие на получените наранявания
до пристигане на екип на ЦСМП пострадалото лице починало.
Ищците твърдят, че вследствие противоправните действия
на ответника те претърпели и продължавали да търпят неимуществени вреди,
изразяващи се в неизлечима болка и страдание от загубата на техния син, който
бил опора и надежда в живота им. Всичко до този момент в дома им било спокойно,
мирно, ведро, осмислено, но всичко това си отишло с неговата смърт, като в дома
им щастливата обстановка била заменена с тъга и мълчание. С времето болката им
се усилвала и все повече се усещала неговата липса, тъй като той бил любящ и
грижовен син, който им помагал с всички сили.
Вследствие загубата на техния син за ищците настъпили
здравословни проблеми, изразяващи се в прогресираща артериална хипертония, а
ищецът М. бил диагностициран със злокачествено новообразувание на ректума в
ранен стадии в първите две години. Разклатено било и тяхното психично здраве.
Всичко това им давало основание да поискат
ангажирането на отговорността на ответника, чрез осъждането му да им изплати
обезщетение за причинените им неимуществени вреди, които те оценяват в размер
от по 100 000 лева.
Препис от исковата молба е връчена на ответника Ф.Л.Н.,
който в срока за отговор е депозирал такъв чрез упълномощения от него адв. К.Н.,
в който прави възражение за нередовност на исковата молба, а по същество – за
неоснователност на предявените искове.
По отношение редовността на исковата молба, заявява,
че същата не съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основават двата
обективно съединени иска, както и в какво се състои искането. По отношение
основателността на исковете – поддържа становище за неоснователност. Не оспорва
наличието на влязла в сила присъда на Софийски окръжен съд по н.о.х.д. №
505/2019 г., с която ответникът е признат за виновен за това, че на 08. 10.
2017 г. по непредпазливост причинил смъртта на В. С. М. – престъпление по чл.
123, ал. 1 НК, както и че ищците са родители на пострадалия.
Твърди съпричиняване в значителна степен от страна на
пострадалия, с оглед носените от него тъмни дрехи по време на лова, което било
в нарушение на чл. 83н от Закона за лова и опазване на дивеча, което
обстоятелство било възприето и в мотивите към присъдата.
На следващо място, следвало да се отчете и неговото поведение
непосредствено след инцидента – направил всичко възможно за спасяване на
пострадалия, притичайки му се на помощ, позвънявайки на тел. 112 и участвайки в
пренасянето на пострадалия до автомобил на СМП.
Безспорен бил и фактът за близките отношения между
пострадалия и ответника, които датирали от дълги години.
Ответникът оспорва твърдението на ищците, че
пострадалият живеел в техния дом, с твърдение, че от над седем години той
живеел под наем на квартира в гр. С., с оглед местоработата му – РДГ – гр. С.,
като е имал свое отделно домакинство. Не отговаряло на истината и твърдението
на ищеца, че със сина си се видели за последно сутринта в деня на инцидента,
тъй като това противоречало на дадените от него показания пред следовател.
В заключение, ответникът моли съда да отхвърли изцяло
предявените срещу него искове, при условията на евентуалност – да уважи
частично претенциите на ищците, съобразно действително търпените от тях
неимуществени вреди, при съблюдаване на критериите за справедливост.
Ответникът оспорва и твърденията на ищците за
влошеното им здравословно състояние, като заявява, че от приложените от тях
доказателства не се установявало проблемите им със здравето да са в
причинно-следствена връзка с инцидента.
В съдебно заседание ищците и ответникът поддържат
позициите си, изразени в исковата молба и в отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и представените по делото доказателства, намира че са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД, които са допустими.
По делото се установяват следните факти:
С присъда № 31/14.11.2019 г.
по НОХД № 505 по описа за 2019 г. на СОС, Ф.Л.Н. е признат за виновен в това,
че на 08.10.2017 г., около 13,30 часа в местността „Картачите“, махала Ч., с. К.,
Софийска област, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана
дейност-ползване на оръжие при групов лов на дивя свиня, представляваща
източник на повишена опасност, нарушил чл. 59, ал. 1 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, като не предприел
мерки за недопускане на злополука при употребата на оръжие и произвел изстрел
по неясно видима цел с ловна нарезна карабина марка „Застава“, модел М 70, с
което причинил смъртта на В. С. М., предвид което и на осн. чл. 123, ал. 1 от НК, чл. 373, ал. 2 НПК и чл. 58а, ал. 1 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за
срок от 1 година и 4 месеца, считано от влизане на присъдата в законна сила. На
осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяване на така определеното наказание
за изпитателен срок от 4 години и 4 месеца, считано от влизане на присъдата в
законна сила. С решение № 88/09.03.2020 г., постановено по в.н.о.х.д. № 59/2020
г. по описа на САС е изменена присъда от 14.11.2019 г. по НОХД № 505/2019 г. по
описа на СОС само в частта за разноските и потвърдена в останалата
част.Присъдата е влязла в законна сила на 17.06.2020 г.
От удостоверение за
наследници изх. № 186/10.08.2020 г. на Община Б. се установява, че В. С. М. е
починал на 08.10.2017 г. и негови наследници са родителите му С.Ц.М. и С.В.М..
От медицинско свидетелство
от 11.08.2020 г., издадено от д-р А. С.
–ОПЛ, се установява, че ищцата С.Ц.М. страда от артериална хипертония, за което
и е назначена системна терапия.
С ЕР на ТЕЛК № 0016 от
002/09.01.2020 г., общи заболявания към МБАЛ „Проф. Д-р Ал. Г.“ ЕООД-Е., на С.В.М.
е определна 96% т.н.р. без чужда помощ за срок от две години, поради водеща
диагноза – злокачествено новообразувание на правото черво.
В обстоятелствената част на
обвинителен акт по ДП № 103/2017 г. по описа на ОСлО при СОП, преписка №
3965/2017 г. по описа на ОП-С. е посочено, че пострадалият бил облечен с тъмно
кафяво яке и тъмно кафява раница на гърба.
От дадените обяснения от
ищцата С.М. по реда на чл. 176 ГПК се установява, че синът й пътувал и от време
на време оставал в гр. С., виждали са се почти всеки ден. В деня на инцидента
тръгнал от дома си в с. Т.. Ищецът С.М. работил като преподавател инструктор в
гр. С., но в петък се връщал в с. Т..
По делото са разпитани две групи
свидетели на ищците – св. Г. Л. и св. В. П. и на ответника – св. М.М. и св. Д. Д..
Свидетелката Г. П. Л. дава показания, че
познава С., С., М., В., тъй като са съседи. Познава ги като много добро
семейство, много добри съседи. В. го познава от самото раждане, израснал заедно
с нейния син. Майка му и баща му на В. понесли много тежко инцидента. С.М. до
като бил жив се упреквал, че именно на
този ден не е помолил В. да отидат някъде, само да не е в Т. и да не отиде на
лов. След случилото се С. често се оплаквал от главоболие, след медицински преглед му открили тумор на
дебелото черво. С. страдала от високо кръвно, не можела да спи, стряскала се.
Случвало се е колеги да я водят до спешна помощ, за да й бъдат поставяни
системи и успокоителни медикаменти. В. живеел в с. Т., грижил се за къщата –
сменил водопровода, строил градинско барбекю, понякога оставал да преспи в гр. С..
Родителите му изцяло разчитали на него, особено майка му. В къщата живеел и
дядо му, който също починал. Сега в къщата живее само С., тъй като М. *** и не
може да пътува често.
Свидетелят В. П. П. живее на семейни
начала с М.М. от края на 2006 година. Посочва, че С., В. и С. били задружно
семейство.В. го помни още като ученик в гр. Т.. Майка му – С. правела всичко
възможно да е подсигурен с храна и дрехи, да не му липсва нищо. В. се грижил за
къщата – оказвал финансова и физическа помощ. Когато имало нужда от ремонт по
къщата е помагал. Свидетелят след като съобщил на съпругата си М. за смъртта на
брат й, изпаднала в шок и повече от 30 минути не можела да се съвземе.Загубата
на В. се отразила много на баща му – С.. Психическото състояние на С. и на М.
също се променило – усещало се безспокойство, тревожност, загуба на съня. Много
често се случвало вечер С. да плаче. В. работел към Държавна агенция по горите,
предимно си бил в с. Т., но когато не можел да се прибере оставал да преспи в
гр. С. при свой приятел.
Свидетелят М.М. познава В. от много
години, а също и ответника Ф.Н.. В деня на инцидента свидетелят също бил на
лов. В. бил облечен с ловни тъмни дрехи, носел и тъмна раница. По дрехите му
нямало светлоотразителни елементи. След като се разбрало, че В. е прострелян, Ф.
му оказал първа помощ. Хванал да го изнася от дерето, качил го на джипа и му
оказал помощ. От колегите от ловната дружинка свидетелят знаел, че В. и Ф. били
приятели.
Свидетелят Д. Х. Д. познава Ф.Н. и В. и
посочва, че двамата били приятели. Свидетелят се познава с Ф., тъй като са
трети братовчеди, а В. познава от ловната дружинка.Свидетелят не е присъствал
на инцидента. Към 2017 г. В. работел към Регионална дирекция по горите и живеел
на квартира в гр. С.. За това, че имал квартила свидетелят знаел от самия В.,
но не знае къде се е намирала, нито пък е ходил там.
При така установените
обстоятелства, съдът прие следното от правна страна:
По
правната си същност непозволеното увреждане, регламентирано в чл. 45 от ЗЗД е
сложен юридически факт, чиито елементи са: деяние, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка и вина, като последната съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД
се предполага до доказване на противното. За да възникне обезщетителната
отговорност на едно лице на деликтно основание, следва да се установи в процеса
осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД- на
непозволеното увреждане.
В случая безспорно се установи по делото, че Ф.Л.Н. по непредпазливост
е причилин смъртта на В. С. М. по време на лов. С присъда № 31/14.11.2019 г.
по НОХД № 505 по описа за 2019 г. на СОС, Ф.Л.Н. е признат за виновен за
деянието, която присъда е влязла в сила
на 17.06.2020 г.
Налице е присъда със
задължителна сила за гражданския съд по смисъла на чл.300 от ГПК, установяваща
факта на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.
Съгласно Пост.№ 4/1968г.на
ВС при определяне размера на неимуществените вреди следва да се съобразят
всички обстоятелства, които обуславят тези вреди- личната и емоционална връзка
между починалия и претендиращия обезщетение, възрастта им, изживяванията на
пострадалия, обусловени от начина на настъпване на смъртта.
При преценката на обективния
размер следва да се отчитат действителните и налични към момента на увредата
вреди. Специфичното при неимуществените вреди, особено тези от причиняване на
смърт, е че те имат много по-дълго проявление, а в повечето случаи и неотменимо
във времето присъствие. Затова при определяне на дължимия размер е нужно да се
отчитат не само наличните, вече осъществили се вреди, а и това трайно
проявление във времето, обременяващо в голяма част от случаите целия живот на пострадалите
/в т.см.Реш.№ 958/29.09.2009г. пост.по т.д.№355/2009г.на І ТО на ВКС, Решение №
50/18.05.2017 г. по т.д. № 598/2016 г. на ВКС, Решение № 158/11.11.2016 г. по
т.д. № 2369/2015 г. на ВКС и др./. Преценката трябва да се прави и при
съобразяване на историята на живота на починалия и на пострадалите. Следва да
се отчете, че претърпените болки и страдания от загубата на близък са
изключително интензивни както на емоционално ниво, така и от гледна
точка на очакванията за духовна, материална подкрепа, грижи и внимание.
Съдът намира, че в
конкретния случай при определяне на размера на обезщетение следва да се отчетат
наличието на обстоятелства, които значително завишават интензитета на
претърпените от пострадалите вреди. Не подлежи на съмнение фактът, че загубата
на дете, независимо от възрастта му, е тежко и непреодолимо емоционално
изживяване за родителя, с трайно и неотменимо проявление във времето. В случая
пострадалото лице е било на 30 годишна възраст, в началото на жизнения си път,
на възраст, на която може да полага грижи към своите близки. Категорично се
установи, че в семейството е била създадена силна, искрена, сърдечна връзка
между родители и дете. Свидетелката Г. Л.
дава показания, че В. се разбирал добре с родителите си, помагал им, извършвал
ремонти по къщата в с. Т. – сменил водопровод, имал намерение да оправи покрива,
строил градинско барбекю. Свидетелят В. П. дава показания, че С., В. и С. били
сплотено и задружно семейство. В. помагал на родителите си и се грижел за тях.
Загубата на дете е
необратима, съпътствана с ежедневна мъка и коренна промяна в живота на всеки
родител. Със загубата му семейството губи най-ценното, надеждите за бъдеще. Те
са загубили очакваната емоционална и материална поддръжка. Тежката загуба
обременява живота, ежедневието им, мислите и преживяванията им. Показателни в
тази насока са свидетелските показания на св. Л., която посочва, че болката била неописуема. С. до последно се
упреквал, че не е помолил В. да отидат някъде в този ден. Ищцата С.М. страдала от високо кръвно, не можела да спи,
налагало се да ходи до спешна помощ, за да й бъдат поставени успокоителни
медикаменти. С ЕР на ТЕЛК № 0016 от 002/09.01.2020
г., общи заболявания към МБАЛ „Проф. Д-р Ал. Г.“ ЕООД-Е., на С.В.М. е определна
96% т.н.р. без чужда помощ за срок от две години, поради водеща диагноза –
злокачествено новообразувание на правото черво. В хода на производството ищецът
е починал.
Съдът
не кредитира показанията на св. Д. Д. в частта, в която твърди, че В. живеел на
квартила в гр. С., тъй като се установява, че свидетелят го познава само от
ловната дружинка - не познава родителите му и никой от близките му, поради
което няма преки впечатления за начина му на живот. Съдът кредитира показанията
на св. Л., която е съседка на сем. М. и
има преки и непосредствени впечатления за семейството. Св. Л. не знае В. да е
имал квартира в гр. С.. От показанията на св. П. се установява, че В. понякога
оставал да преспива в гр. С. при свой приятел, което се потвърждава и обясненията
на ищцата С.М. по реда на чл. 176 ГПК.
Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен
еквивалент на болките и страданията във всеки отделен
случай конкретно, а не по общи критерии. Правилното
прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъде обезщетяван
пострадалият /в случая наследниците на починалото лице/, след като се установи,
че действително е претърпял такава вреда. В този смисъл е и задължителната съдебна практика
установена с т. 11 на Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и т. 7 на
Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС.
Следва да се отчете и обстоятелството, че
ответникът е оказал първа помощ на пострадалия, качил тялото му в автомобила си
и го транспортирал за оказване на спешна медицинска помощ, но въпреки всичко
сторено от него усилията не дали резултат.
Ответникът е релевирал възражение за съпричиняване на
вредите от пострадалия. В гражданското производство с оглед принципа на
непосредственост релевираните факти подлежат на установяване независимо дали по
отношение на същите вече са били събрани доказателства в хода на наказателното
производство – така Решение № 15/16.07.2017 г. по т.д. № 2662/2015 г. на ВКС, II т.о.
Съпричиняване на вреди от пострадалия е налице тогава,
когато за настъпването на вредата са допринесли най-малко две лица –
делинквентът и увреденият. В Тълкувателно решение 88/1962 г. на ОСГК на ВС се
изтъква, че чл. 51, ал. 2 от ЗЗД визира случаите, когато вредоносният резултат
е в причинна връзка както с виновните действия на този, който се държи
отговорен за причинените вреди, така и с действията на самия увреден.
Пострадалият съпричинява вредата, когато е създал реална възможност за
настъпване на вредата или е превърнал създадената от делинквента реална
опасност в действителност. Наведените твърдения от ответника за това, че по
време на лова пострадалият В. М. е бил облечен с тъмни дрехи, се установиха по
делото. Свидетелят М.М., който е участвал също в лова, посочва, че В. М. е бил
облечен с тъмни дрехи, носел тъмна раница, по които не е имало
светлоотразителни елементи. Горното представлява нарушение на нормата на чл.
83н от Закона за лова и опазване на дивеча, според която „Който участва в
групов лов на дивя свиня и дребен дивеч, без да е екипиран с шапка или облекло
с ярък сигнален цвят, се наказва с глоба от 100 до 500 лева.“ Не се установи
пострадалият да е носил облекло с ярък сигнален цвят и по този начин е създал
предпоставки за настъпване на вредата.Това обективно е попречило на прицелващия
се да прецени, че в храстите се намира неговия колега от ловната дружина. По този начин
пострадалият е съпричинил вредата, тъй като с поведението си е създал реална
възможност за настъпването й.
Съобразявайки изложеното дотук съдът счита, че
житейски оправдано и с оглед съдебната практика при присъждане на обезщетения в
подобни случаи е да се определи обезщетение в размер от по 100 000 лева за
всеки ищец /починалия в хода на делото С.М. се замества от правоприемниците си С.М.
и М.М./, но същото следва да бъде намалено с 40% предвид основателното
възражение за съпричиняване и исковете уважени за сума в размер от по 60 000
/шестдесет хиляди лева/, съответно на принципите на
справедливостта и в съответствие с присъжданите в съдебната практика размери.
На основание чл. 86, вр. с
чл. 84, ал.3 от ЗЗД и с оглед основателността на главните искове, съдът приема
за основателна и ищцовата претенция за заплащане на законната лихва върху
главницата, в случая уважения размер на исковете от по 60 000 лева за
неимуществени вреди, считано от деня на увреждането – 08.10.2017 год. до
окончателното изплащане, тъй като длъжникът изпада в забава при задължения,
произлизащи от непозволено увреждане от деня на увреждането, без да е
необходима покана.
При този
изход на делото съдът следва да разпредели разноските между страните и да се произнесе по тях.
Основателно се явява направеното от ответника
възражение за прекомерност на заплатения адвокатския хонорар на процесуалния
представител на ищеца, адв. Й.. По делото е представен договор за правна защита
и съдействие №921769 от 20.08.2020 г., договор за правна защита и съдействие
№921770 от 20.08.2020 г. и договор за правна защита и съдействие №921785 от
28.12.2020 г. от които се установява, че
е уговорено и платено в брой възнаграждение от ищците в размер на общо 9 000,00
лева. Минималното адвокатско възнаграждение на осн. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възлиза на 3530,00 лева за цена на иска от 100 000 лева или общо
7060,00 лева за двата обективно съединени иска. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до посочения минималния
размер от 3530,00 лева за всеки иск. При това положение, съобразно уважената
част от исковете ответника ще дължи на ищците разноски в размер на общо 4236,00
лв. /четири хиляди двеста тридесет и шест лева/. Ответникът не претендира
разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответника
Ф.Л.Н. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския окръжен съд дължимата
държавна такса върху уважения размер на исковете, а именно 4800,00 лв. /четири
хиляди и осемстотин лева/.
Воден
от горното, Софийският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Ф.Л.Н., с ЕГН: ********** *** да заплати на С.Ц.М. с ЕГН ********** ***, на
основание чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД сумата от 60 000 /шестдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени по повод смъртта на сина й В. С. М. на
08.10.2017 г., за което Ф.Л.Н. е признат за виновен с влязла в сила присъда №
31/14.11.2019 г. по НОХД № 505/2019 г. по описа на СОС, ведно със законната
лихва върху главницата от 08.10.2017 г. до окончателното изплащане. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за
обезщетение за разликата над 60 000,00 лв. /шестдесет хиляди лева/, до пълния
предявен размер от 100 000,00 лв. /сто хиляди лева/.
ОСЪЖДА Ф.Л.Н., с ЕГН: ********** *** да заплати на С.Ц.М.
с ЕГН ********** *** и М.С.М. с ЕГН: ********** ***, в качеството им на
правоприемници на починалия в хода на делото ищец С.В.М., с ЕГН **********
/поч. на 23.11.2020 г./, на основание чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД сумата от 60 000 /шестдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от С.В.М. по
повод смъртта на сина му В. С. М. на 08.10.2017 г., за което Ф.Л.Н. е признат
за виновен с влязла в сила присъда № 31/14.11.2019 г. по НОХД № 505/2019 г. по
описа на СОС, ведно със законната лихва върху главницата от 08.10.2017 г. до
окончателното изплащане. ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска за обезщетение за разликата над 60 000,00 лв. 60 000 /шестдесет хиляди лева, до пълния предявен размер от 100 000,00 лв. /сто
хиляди лева/.
ОСЪЖДА Ф.Л.Н., с ЕГН: ********** *** да заплати на С.Ц.М. с ЕГН ********** *** и М.С.М.
с ЕГН: ********** *** сумата от 4236,00 лв. /четири хиляди двеста тридесет и
шест лева/ разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ф.Л.Н., с ЕГН: ********** *** да заплати по сметка на Софийския окръжен съд държавна
такса за производството по делото в размер на 4800,00 лв. /четири хиляди и осемстотин лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: