Р Е Ш
Е Н И Е
№ 319
гр.Горна Оряховица, 16.09.2020г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, втори
състав, в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Еманоел Вардаров
при секретаря М.Къцаркова и в
присъствието на прокурора …………..…., като разгледа докладваното от съдията
Вардаров гр.дело№779/2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск с
правно основание чл.150 ввр. чл.142 ал.1 от СК.
Ищцата З.Р.М.
с ЕГН**********, действащ със съгласието на своята майка и законна представителка К.З.И. с ЕГН**********(чрез
адв.Д.Ц.от ВТАК), твърди в исковата си
молба, че Р.Х.М. и К.З.И. са родители на З.Р.М. с ЕГН**********. С Решение№263/14.06.2012г. по
гр.дело№148/2012г. на ГОРС Р.Х.М. е осъден да заплаща на детето си З.Р.М.
издръжка в месечен размер по 90.00лв. З.Р.М. е ученик в ПГЕЕ „М.ВЛомоносов”
гр.Г.Оряховица, като за учебната 2019г./2020г. е бил в осми клас(дневна форма
на обучение). От влизане в сила на решението през 2012г. до момента са
настъпили съществени изменения в икономиката на страната, както и в издръжката
на детето. През 2012г. минималната работа заплата е била 290.00лв., а сега е нараснала
до 610.00лв. На практика се е променил и нормативно определения минимален
размер на издръжката на непълнолетни, като следва да се отчете, че и
предвиденият в чл.142 ал.2 от СК минимален праг на месечната издръжка на едно
дете, който съпоставен с този през 2012г., е повишен наполовина. Счита, че
издръжка в размер на 90.00лв. не може да задоволи и най-насъщните потребности
на детето, като с течение на годините са се увеличили и разходите му. Детето
вече е ученик в средно училище. Всички пособия, помагала и учебници се купуват
изпяло за сметка на учащите. Това води до съществено увеличаване на разходите
за образованието му. Увеличили са се и финансовите средства за задоволяване на
елементарните нужди на детето от храна и облекло. Вече са нужни много повече
средства, тъй като детето има и собствени интереси и хобита. Твърди, че има и
здравословни проблеми, което налага постоянното му наблюдение от лекари и
честото използване на лекарства. Счита, че размерът на присъдената издръжка от
90.00лв. е крайно недостатъчна за посрещане на елементарните нужди, като на
практика почти цялата му необходима издръжка се поема от неговата майка, която
полага и преки грижи по отглеждането на детето. Майката е военнослужещ с брутна
месечна заплата от около 1200.00лв. месечно, а бащата работи във фирма
„Елтест”ООД. Моли съда да постанови
решение, с което бъде изменен размерът на издръжката, постановена с
Решение№263/14.06.2012г. по гр.дело№148/2012г. на ГОРС, като бъде осъден Р.Х.М. да заплаща на З.Р.М.
с ЕГН**********, действуващ лично и съ съгласието на своята майка и законна
представителка К.З.И. вместо досега заплащаната месечна издръжка в размер на по 90.00лв. – занапред в размер
на по 200.00лв., считано от датата на завеждане на исковата молба –
01.07.2020г. до настъпване на законни основания за изменяване или прекратяване
на издръжката.
Ответникът
Р.Х.М. в съдебно
заседание оспорва претенцията на ищцовата страна. Заявява, че би могъл да заплаща
месечна издръжка от по 150.00лв.
Съдът
прецени доводите на страните и представените доказателства по реда на ГПК и
приема за установено следното:
Не се
спори, че К.З.И. и Р.Х.М. са родители
на З.Р.М. - роден на ***г. в
гр.Г.Оряховица, с ЕГН**********, видно от удостоверение, издадено
въз основа на Акт№0602/24.10.2005г. за
раждане на Община Гaброво.
С Решение№263/14.06.2012г. по
гр.дело№148/2012г. ГОРС e: -предоставил упражняването на родителските права по
отношение на детето З.Р.М. с ЕГН**********, на майката К.З.И., като е поастановил
детето да живее при нея; -определил
е съответен режим на лични контакти и отношения на бащата Р.Х.М. с детето
З.Р.М. с ЕГН**********; -осъдил Р.Х.М. да заплаща на малолетното си дете З.Р.М.
с ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител К.З.И. месечна
издръжка в размер на 90.00лв., считано от 24.01.2012г., ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, до
настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.
З.Р.М. е завършил VIII клас в ПГЕН”М.В.Ломоносов” гр.Г.Оряховица
специалност „промишлена електроника” за учебната 2019г./2020г. с добър успех.
От 01.07.2020г. К.З.И. работи в НВУ“Васил Левски“ гр.В.Търново като военнослужещ с месечна
заплата в размер на около 1200.00лв. Р.Х.М.
работи в „Елтест“ЕООД гр.София, на длъжност „монтажник
на метални конструкции“ и получава месечно възнаграждение в нетен размер към
700.00лв., видно от приложената служебна бележка от 03.09.2020г.
По делото
е приложен социален доклад по реда на чл.21 ввр. чл.15 ал.6 от ЗЗДетето. Според
проведените проучвания и социални анкети основни грижи за детето З.Р.М. са
полагани от майката, която е в състояние
да задоволява основните потрeбности на сина си, което включва осигуряване на храна и сън,
подходящо и уготно жилище, безопасна и сигурна среда, отопление, облекло,
хигиена - лична и на дома, здравни грижи и лечение, образование. Физическите
потребности на детето към настоящия момент се задоволяват адекватно от страна
па майката. Режимът на отглеждане е съобразен е възрастта на детето. Жилището,
в което живеят майката и детето З. е
нейна собственост и представлява панелен апартамент, състоящ се от две спални,
хол, кухня и санитарни помещения/баня и тоалетна отделно/. Стаите в жилището са
обзаведени според функционалността си. Жилището е електрифицирано, водоснабдено
и е добри хигиенно-битови условия. Бащата Р.Х.М. твърди, че живее в гр.Г.Оряховица, ул.“Опълченска“№7 в дома на съжителката си
и двете и деца. Според
проведените проучвания родителите не
комуникират и не сътрудничат помежду си(от близо десет години). Бащата споделя,
че от шест месеца не се е срещал
със сина си З.. Детето споделя от своя страна, че „е обиден на баща си,
защо то не се интересува от него. От три години не е контактувал с нето. Не му
се е обаждал, не са се срещали.“
При така
установените факти съдът прави следните правни изводи:
Издръжката
е институт на семейното право и представлява основано на закона задължение за
определени членове към други членове от семейния кръг. Семейноправният характер
на издръжката се съпътствува от имуществен елемент, защото задължението за
даване на издръжката е парично. Чрез иска за присъждане на издръжката се постига
удовлетворяване на имуществени права на нуждаещия се от издръжка и е насочен
срещу имуществената сфера на ответника.
Р.Х.М. е баща на детето З.Р.М. и с оглед разпоредбата на чл.143
ал.1, ал.2 от СК и дължи издръжка независимо дали е трудоспособен и дали може да се издържа от имуществото си.
Според съдебната практика двамата
родители дължат издръжка в полза на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и
грижите на родителя, при когото се отглежда детето/т.5 от ППВС№5/1970г./. При
определяне размера на дължимата издръжка следва да се имат предвид
възможностите на дължащия издръжката и следва да се съобразяват нуждите на
детето с оглед на правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие,
както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно.
По-големите материални възможности на родителите съставляват основание за
присъждане на по-големи по размер издръжки/т.1 от ППВС№5/1981г./. Дължащият
издръжката обаче по принцип не би могъл успешно да се позове на безработица,
при положение, че е трудоспособен и следователно би трябвало да е в състояние
да реализира определен месечен доход, от който да заделя част за плащане на издръжката/т.11
и т.12 от от ППВС№5/1970г./.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема, че в сравнение с времето на
постановяване на Решение№593/18.11.2013г.
по гр.дело№2029/2013г. на ГОРС,
нуждите на детето са нараснали. Към датата на приключване на устните състезания
З.Р.М. е на възраст от 14г.11м. Нуждите на детето се преценяват с
оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите
от получаване на образование на детето и задоволяване на неговите потребности
при преценка на нормалните, ежедневните нужди на детето от храна, облекло,
учебни и културни занимания. Възможностите на родителя да заплаща издръжка се
преценяват с оглед на неговите доходи, имотното му състояние, квалификация, дали
има задължения към други лица.
При определяне размера на
издръжката, освен, че следва да се съобразят доходите на страните и нуждите на детето/чл.142
ал.1 от СК/, също следва да се
вземат предвид усилията, които се полагат от родителя при ангажираността му във
връзка с отглеждането на детето(Решение№280/28.09.2011г. по гр.дело№1654/2010г.
- IIIг.о. ВКС; Решение№341/01.11.2011г. по гр.дело№147/2011г. IIIг.о. ВКС). При
иск за изменение на определена от съда издръжка следва да е налице трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице(Решение№154/16.07.2013г. по гр.дело№1435/2012г. - IIIг.о.
ВКС). В случая, предходната издръжка на детето е била определена
преди повече от осем години, като неминуемо са настъпили изменения в нуждите на
детето(от храна, облекло и други текущи разходи). Само това е достатъчно
основание за изменение на определената по-рано издръжка. Морално укоримо и
несправедливо е всички грижи да се поемат от майката на детето, независимо дали
същият има възможност за това, работи ли или не и какво заплащане за труда си
получава. Първо и най-важно задължение на родителя е да се грижи за детето си и
да му осигури условия да отрасне, да се образова и да има добра житейска
реализация. Не без значение е и обстоятелството, че социално-икономическите
условия на живот в страната за последните години също драстично са се променили
и за да може в адекватна и оптимална степен да се задоволят от една страна
социално-битовите нужди на детето и от друга страна неговите духовни
потребности, следва размерът на дължимата месечна издръжка за него да бъде
определен именно съобразно характерните за възрастта му нужди и жизненият
стандарт в страната. Според настоящия съдебен състав за задоволяване базовите
потребности на детето е необходима месечна издръжка, която следва да бъде поет и от двамата родители
според конкретните им финансови възможности и фактическото материално
състояние. По отношение на възможностите на всеки от родителите съдът съобрази
ежемесечните им доходи и имуществено състояние съобразно ангажираните писмени
доказателства. Доходите на родителите,
дори да се приемат за постоянни(към момента и двамата работят и
реализират такива), то те са по размер над минималната работна заплата за страната. И
двамата понастоящем нямат други
задължения за издръжка по закон.
Според общата разпоредба на чл.142 ал.1 от СК минималната
издръжка е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Съгласно
ПМС№350/19.12.2019г., считано от 01.01.2020г.
размерът на минималната работна заплата е 610.00лв. и на минималната
часова работна заплата 3.66лв. при нормална продължителност на работното време
8 часа и при 5-дневна работна седмица за пълен работен месец. Предлаганият
размер на минималната работна заплата бил съобразен с обективната икономическа
и социална реалност, включваща устойчивата положителна динамика на брутния
вътрешен продукт, ръст на средната работна заплата и компенсация на наетите
лица през 2020г., индекса на потребителските цени и други икономически
показатели и при запазване устойчивостта в съотношението минимална работна
заплата към средната работна заплата. От
цитираните по-горе Постановления на Пленума на ВС/ППВС№5/1970г. и
ППВС№5/1981г./, които не са загубили сила и са приложими и към настоящия случай
е видно, че се извеждат като значими критерии при преценката на съдебния орган
относно размера на издръжката преди всичко дали дължащият издръжка е в
трудоспособна възраст и е в същото време е трудоспособен. Задължението за
издръжка е безусловно и следва ответникът, в изпълнение на задълженията си да
издържа роденото си дете, да реализира доход за заплащане на издръжка в размер
на 180.00лв. месечно, а майката да поеме останалата част от издръжката, ведно с
непосредствените грижи за детето, тъй като също следва в изпълнение на
задължението си да се грижи за детето да реализира доход за издръжката му.
По изложените съображения, съдът
следва да измени размера на размера на издръжката, постановена съгласно Решение№263/14.06.2012г. по гр.дело№148/2012г. на ГОРС, вместо който
да осъди Р.Х.М. да
заплаща на З.Р.М. с ЕГН**********, действащ със съгласието на
своята майка и законна представителка К.З.И., вместо досега плащаната месечна
издръжка от по 90.00лв., занапред месечна издръжка в размер на по 180.00лв., считано от датата на завеждане на исковата молба –
01.07.2020г. до настъпване на законни основания за изменяване или прекратяване
на издръжката. Следва да се отхвърли иска в
останалата му част до пълния предявен размар от по 200.00лв. като
неоснователен.
При този изход на делото и на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът Р.Х.М. следва да бъде
осъден да заплати на З.Р.М. с ЕГН**********, действащ със съгласието на
своята майка и законна представителка К.З.И.
сумата 300.00лв.,
представляваща направените по делото разноски(заплатено адв.възнаграждение).
При този изход на делото на
основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът Р.Х.М. следва да бъде осъден да заплати по сметката на ГОРС сумата
129.60лв., съставляваща ДТ върху
присъдената издръжка Тарифа за ДТССГПК; сумата 5.00лв., представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа
за ДТССГПК за издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК,
съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта, относно
присъдената издръжка.
Водим
от изложените съображения и на основание
чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА размера на
издръжката, постановена съгласно Решение№263/14.06.2012г. по гр.дело№148/2012г. на ГОРС, вместо който ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Р.Х.М.
с ЕГН**********, с с постоянен и настоящ адрес:*** и с друг известен адрес: гр.Г.О.,
да заплаща на З.Р.М. с ЕГН**********, действащ със съгласието на
своята майка и законна представителка К.З.И.
с ЕГН********** - двамата с адрес: гр.Г.О., вместо досега плащаната месечна
издръжка от по 90.00лв., занапред месечна издръжка в размер на по 180.00лв./сто и осемдесет
лева/, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 01.07.2020г. до настъпване на законни основания за изменяване или
прекратяване на издръжката. ОТХВЪРЛЯ иска в останалата
му част до пълния предявен размар от по 200.00лв.
ОСЪЖДА Р.Х.М. с ЕГН**********,
с постоянен и настоящ адрес:*** и с друг
известен адрес: гр.Г.О., ДА ЗАПЛАТИ на З.Р.М. с ЕГН**********,
действащ със съгласието на своята майка
и законна представителка К.З.И. с ЕГН********** - двамата с адрес: гр.Г.О., сумата 300.00лв./триста лева/,
представляваща направените разноски по гр.дело№779/2020г. на ГОРС.
ОСЪЖДА Р.Х.М. с ЕГН**********,
с постоянен и настоящ адрес:*** и с друг
известен адрес: гр.Г.О., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН
СЪД: сумата 129.60лв./сто двадесет и
деветлева и шестдесет стотонки/, представляваща ДТ върху присъдената издръжка по Тарифа за дтссгпк; сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11
от Тарифа за ДТССГПК за издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението в частта, относно присъдената издръжка.
На
основание чл.315 ал.2 от ГПК, решението подлежи на въззивно обжалване пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 29.09.2020г.
Да се изпрати препис от решението
на страните.
Районен съдия: