Р Е Ш Е Н И Е № 15
гр. Нови пазар, 20.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Нови пазар в публичното заседание на
17.12.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТИНА НИКОЛОВА
при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия П.
Николова гражданско дело № 1520 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Делото е образувано по искова молба, подадена
от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИТ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Васил Левски” № 114, ет. Мецанин, представлявано от
управителя Т.Я.К., с пълномощник по делото юрисконсулт Д.А., срещу Д.П.И. с ЕГН **********, с
пост. адрес: ***. В исковата
молба се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по реда
на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 649 по описа на НПРС за 2018
г. Съдът издал заповедта за изпълнение на парично задължение, но заповедта била
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на
основание чл. 415, ал. 1 , т. 2 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок
за предявяване на иск за установяване на вземането му. Твърди се, че на *** г.
между „Фератум България“ ЕООД и ответника Д.П.И. бил сключен договор за кредит
№ ***, чрез средствата за комуникация от разстояние във формата на електронен
документ. Конкретните действия по отпускане на кредита били описани в Общите
условия, уреждащи отношенията между „Фератум България“ ЕООД и клиентите
му. Кредитополучателят удостоверил, че
получил, запознал се е и се е съгласил с всички условия на индивидуалния
договор и тарифата на „Фератум България“ ЕООД, както и с Общите условия,
неразделна част от индивидуалния договор.По силата на вече сключения договор на
кредитополучателя бил отпуснат кредит в размер на 600 лв. Сумата следвало да
бъде върната заедно с лихва- печалба за кредитора в размер на 138 лева, за срок
от 360 дни. На същата дата бил сключен и договор за гаранция № ***, между
кредитополучателя и „Фератум банк“ ЕООД. Гарантът се задължил солидарно с
кредитополучателя да обезпечи изпълнението на договора. Съгласно чл. 5.8 от
Общите условия, при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя,
дружеството-кредитор има право да предяви претенции директно към гаранта, без
необходимост преди това да е направил искане към кредитополучателя. По този
договор кредитополучателят се задължил да плати такса за гаранция от 462 лева.
Кредитополучателят и настоящ ответник не изпълнил задълженията си по отпуснатия
кредит и кредиторът поискал изпълнение от гаранта, който погасил дължимата
сума. В следствие на това гарантът „Фератум банк“ ЕООД встъпил в правата на
кредитора. Датата на последната вноска по кредита била 27.11.2016 г. Предвид
уговореното в чл. 10 от ОУ, при просрочие на вноска по кредита до 20 дни от
падежната дата, се начислява такса в зависимост от просрочието, която в случая
била 100 лв.-административна такса за събиране на вземането. На 01.12.2017 г.
бил сключен договор за цесия с приложение Г към него, между настоящия ищец и
„Фератум банк“ ЕООД и вземането към ответника било прехвърлено с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Претенцията на ищеца включва
неплатени главница от 600 лева;
138 лева –договорна лихва от
02.01.2016 г. до 27.11.2016 г.; 100 лева – такси; 462 лева – гаранция по кредитна сделка, ведно със законната лихва
върху главницата от 28.05.2018 г. до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски. Иска се от съда да признае за установено спрямо
ответника, че дължи на ищеца посочените суми.
В
съдебно заседание представител на ищеца не се явява.
По
делото в първото по делото заседание е встъпило трето лице-помагач на страната
на ищеца, а именно „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изп. директор Д.Б.с
пълномощник по делото юрк. А.А.. Същите обосновават интереса от стъпването си с
последвала цесия, с която те са закупили процесното вземане. В хода по същество
молят съда да уважи исковете.
Ответникът
Д.П.И. не е намерен на постоянния си и настоящ адрес, както и по
месторабота. Затова и на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК е назначен особен
представител – адв. Ж.П. ***, с който предявените искове са намерени за допустими,
но неоснователни, предвид липсата на доказателства за твърдените от ищеца
задължения. Посочва се липсата на доказателства за сключването на договор с „Фератум
България“ ЕООД, липса на електронно потвърждение от ответника за сключване на
договора. Твърди се нищожност поради липса на съгласие. Дори и сключен, твърди
се че той е недействителен поради противоречие с разпоредбите на чл. 11, ал. 1,
т. 7-12 от ЗПК – липса на посочване на точната дължима сума и начина на
формиране на възнаградителната лихва. Посочва се липса на доказателства, че
кредитополучателят се е запознал с Общите условия към договора за кредит и
договора за гаранция. Твърди се нищожност на договора за кредит поради
нарушение на добрите нрави, изразяващо се в задължението да се сключи договор
за гаранция, като условие за кредита. Договорът за гаранция оскъпява кредита
много над допустимия таван на ГПР, затова сумата за гаранция в размер на 462
лв. се счита за недължима. Оспорва се ответникът да е дал съгласие „Фератум Банк“ ЕООД да служи като гарант за
изпълнението по договора за кредит и съгласие за заплащане на такса за това.
Посочва се липсата на представени доказателства гарантът да е изплатил
задължението на ответника и по този начин да е встъпил в правата на кредитора
по договора за заем, с право да цедира вземането на настоящия ищец. Оспорва се
и получаването на сумата по кредита в размер на 600 лв., предвид липсата на
доказателства за това. При липса на уговорка за административна такса за
събиране на вземането в преддоговорната
информация, оспорва се дължимостта на тази такса в размер на 100 лв. От
представените доказателства от ищеца се акцентира върху липсата на
доказателства за размера на погасителната вноска и по точно колко лихва,
главница и такса ще се погасява със всяка вноска – липса на погасителен план. В
твърдения за сключен договор, при размер на главницата от 600 лв., били
договорени 700 лв. такси и лихви или ГПР в размер на 116,66 %. Направен е
извод, че договорените суми, освен връщането на взетата в заем сума, са
договорени на нищожни основания, поради противоречието им със закона. Тъй като клаузите за лихвен
процент и ГПР са съществени части на договора, твърди се недействителност на
целия договор, на основание чл. 22 от ЗПК. Иска се прогласяван на тази
нищожност или алтернативно прогласяване на нищожност на отделните клаузи от договора.
В
хода по същество особения представител отново счита, че исковете следва да
бъдат отхвърлени. Счита, че няма категорични доказателства за сключване на договора.
Счита, че няма доказателства гарантът да е изпълнил и следователно да е встъпил
в правата на кредитора. Счита договорът, от който вземането възниква, за
противоречащ на ЗЗП.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:
На *** г. между „Фератум България“ ЕООД и ответника Д.П.И. е сключен договор за кредит № *** чрез средствата за комуникация от разстояние. По силата на договора „Фератум България“ ЕООД, в качеството на Заемодател е предоставил в заем на ответника, в качеството на заемател, сумата от 600 лв. Редът и условията, при които бил отпуснат кредита били уредени от общите условия на „Фератум България“ ЕООД за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Освен връщане на главницата по договора за кредит, кредитополучателят се задължил и да плати годишна възнаградителна лихва в размер на 40,61 %, която за целия срок на договора възлизала на 138 лв. Съгласно заявката от ответника ответникът е поискал да върне кредита за срок от 360 дни. Този срок явно е следвало да бъде индивидуално договорен, тъй като съгласно „Фератум България“ ЕООД за предоставяне на финансови услуги от разстояние заемите се предоставят за срок от 5 до 45 дни. Съгласно тези Общи условия по искане на заемателя този срок може да бъде удължен със 7, 15 или 30 дни със съгласие на дружеството и след заплащане на такса в определен процент от заетата сума. По делото нито се твърди, нито има доказателства Д.П.И. да е правил такова искане, поради което трябва да приемем, че тази клауза е следвало да бъде индивидуално договорена. Съгласно общите условия, които са представени по делото, заетата сума се дължи в цялост, вено с лихвата с еднократно плащане на датата на падежа. Въпреки това в текста на договора липсва яснота за срока на договора. Посочено е само, че сумата се дължи на 12 вноски по 61,50 лв. с първа падежна дата 02.01.2016 г., но няма яснота за падежа на другите вноски. Неяснотата произлиза от това, че в договора няма посочен нито срок на договора за кредит, нито периодичност на вноските (дали са ежемесечни, ежеседмични или на някакъв друг срок). С оглед разминаването на уговорката по договора с общите условия трябва да приемем, че тази клауза е индивидуално договорена. Предвид липсата на посочен срок за връщане на кредита с изключение на падежа на първата вноска, трябва да приемем, че вноските се дължат при поискване. Тук трябва да посочим, че за срока на договора не можем да приемем срока по приложената по делото справка за заявка. Защото това е само заявеното от ответника, когато е поискал отпускане на кредита. Дали за това точно са се договорили е въпрос, на който отговор трябва да получим от съдържанието на договора. Тази справка не е доказателство за постигнато съгласие относно този съществен елемент от договора. Когато в договора липсва изрична уговорка, тя се замества от разпоредба на закона, когато такава има – в случая чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Това означава, че за всичките 12 вноски по договора за кредит, срок е определен само за първата вноска – 02.01.2016 г. Останалите вноски се дължат след поискване.
Предвид липсата на изрична уговорка, трябва да приемем, че всяка една от 12 вноски в размер на 61,50 лв. включва съразмерна част от главницата и възнаградителната лихвата или 50 лв. главница и 11,50 лв. договорна лихва.
Съгласно чл.
10 т. 1- т. 7 от Общите условия при неплащане на сумата в срока на договора до
10 деня, „Фератум България“ ЕООД за предоставяне на финансови услуги от
разстояние прехвърля вземането на агенция за събиране на вземания. Отлагането
на това право на дружеството за 20 дни може да стане по искане на длъжника
срещу заплащане на сумата от 20 лв. Ако заетата сума не бъде върната до 15 дни,
дружеството изпраща на длъжника напомнително писмо, за което се заплаща сумата
от 20 лв. ако забавата на длъжника стигне до 20 дни, дружеството може да
започне процедура по принудително събиране на вземането по съдебен ред.
Отлагането на това право на дружеството за 10 дни може да стане по искане на длъжника
срещу заплащане на сумата от 40 лв. Няма доказателства, която и да е от тези
процедури да е била поискана от длъжника. Те са и неприложими за неговия
договор, тъй като от текста на общите условия става ясно, че се прилагат за
договорите, по които заетата сума, ведно с лихвата се дължи изцяло на датата на
падежа, а както бе посочено по-горе, с ответника са договорени индивидуално
различни условия относно срока и начина на погасяване.
С исковата молба се твърди, че с цел
повишаване на кредитоспособността си ответникът предложил обезпечение,
предоставено от „Фератум Банк“ ЕООД. За целта Д.П.И. е сключил с
„Фератум Банк“ ЕООД договор за гаранция, съгласно който „Фератум Банк“ ЕООД се
съгласили да гарантират неговото вземане пред „Фератум България“ ЕООД срещу
възнаграждение от 462 лв., което се дължи от Д.П.И. на 12 месечни вноски по
38,50 лв. всяка с първа падежна дата – 02.01.2016 г. и последна падежна дата
27.11.2016 г. Тук срокът на договора е ясно установен – 12 вноски, размер на
месечна вноска – 38,50 лв., посочени са дата на първата и дата на последната
вноска. Въпреки това срокът по договора за гаранция не може да замести липсата
на срок по договора за кредит. Двата договора за самостоятелни. Правилното
уговаряне на срока по договора за гаранция само по-ясно показва липсата на
подобна уговорка по договора за кредит.
Поради липсата на твърдения и на
доказателства за извършено плащане от страна на длъжника, трябва да приемем, че
той не е направил нито едно плащане по нито един от двата договора.
С оглед представената служебна бележка, изходяща от „Фератум България“ ЕООД приемаме, че „Фератум Банк“ ЕООД са платили задължението по договор за кредит № *** от *** г. Предвид липсата на срок за 11 бр. от вноските по договора за кредит, липсата на изрична покана към длъжника за тези 11 бр. вноски, то съдът приема, че „Фератум Банк“ ЕООД са платили на „Фератум България“ ЕООД едно съществуващо, но неликвидно вземане в частта над първата падежирала на 02.01.2016 г. вноска в размер на 61,50 лв. По делото няма доказателство кога е извършено това плащане, но изходящия документ от „Фератум България“ ЕООД представлява разписка за извършено плащане и следва да се приеме от съда. Липсата на дата на извършеното плащане не променя положението на длъжника предвид факта, че на тази дата вземането е било неликвидно в основната си част. По този начин, поръчителят „Фератум Банк“ ЕООД е встъпил в правата на кредитора по едно неликвидно вземане. Така „Фератум Банк“ ЕООД встъпва в правата на „Фератум България“ ЕООД, но отново за да стане задължението за сумите над 61,50 лв. по договора за кредит, те трябва да бъдат поискани изрично от „Фератум Банк“ ЕООД. По делото няма доказателства „Фератум Банк“ ЕООД да са поискали вземането от длъжника. Предвид липсата на плащане о по договора за гаранция, „Фератум Банк“ ЕООД са имали вземане към длъжника в размер на 462 лв. , което е падежирало изцяло на 27.11.2016 г.
С договор за цесия от 01.12.2017 г. между „Фератум Банк“ ЕООД и „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИТ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД е сключен договор за покупко-продажба на вземания и видно от Приложение Г вземането на „Фератум Банк“ ЕООД (по договора за кредит и по договора за гаранция) към Д.П.И. е прехвърлено на ищеца. Трябва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 99 и сл. от ЗЗД, които уреждат действието на цесията, не забраняват прехвърлянето на неликвидни/непадежирали вземания. По тази причина договорът между „Фератум Банк“ ЕООД и „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИТ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД за прехвърляне на процесното вземане е породило действие с уговорката, че за всички суми над 61,50 лв. по договора за кредит падежът ще настъпи след покана от страна на вече новия кредитор. По делото няма доказателства „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИТ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД да са поискали вземането от длъжника преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до съда. Едва с подаването на това вземането е отправена покана до длъжника за заплащане на вноските над сумата от 61,50 лв. по договора за кредит.
На 28.05.2018 г. „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИТ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД е подала заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане срещу ответника Д.П.И.. По заявлението е образувано ч.гр.д. № 649/2018 г. на НПРС. С издадената заповед за изпълнение на парично вземане № 339 от 30.05.2018 г. съдът е осъдил Д.П.И. да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИТ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД следните суми: 600 лева – главница; 138 лева – договорна лихва за периода от 02.01.2016 г. до 27.11.2016 г.; 100 лева – такси за администриране на просроченото вземане; 462 лева – гаранция по кредитна сделка; 30,53 лева – мораторна лихва за периода от 28.11.2016 г. до 17.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.05.2018 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. Едва с подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК можем да приемем, че към длъжника е отправено искане за заплащане на дължимите суми, за които няма определен падеж. По тази причина едва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК настъпва падежът за вземането по договора за кредит в размера над 50 лв. главница и 11,50 лв. договорна лихва.
Относно законната лихва, изтекла преди предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК, установителен иск не е предявен (същият реално беше оттеглен) и в тази заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване.
Неоснователен се явява искът за заплащането на сумата от 100 лв., представляваща такси за администриране на просроченото вземане. Такава такса няма уговорена нито в Общите условия, които са представени по делото, нито в договора за кредит. От изложеното по-горе се установява, че в Общите условия са уговорени съвсем различни такси, които касаят различни хипотези, но не и административна такса за администриране на просрочено вземане.
Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен
състав намира,ч е искът е основателен единствено в частта относно 600 лева – главница по договор за
кредит; 138 лева – договорна лихва
за периода от 02.01.2016 г. до 27.11.2016 г.; 462 лева – по договор за гаранция, ведно със законната лихва върху
цялата главница от 28.05.2018 г. В частта относно 100 лева – такси за
администриране на просроченото вземане искът трябва да се отхвърли.
При този изход на процеса ответникът следва
да заплати на ищцовата страна направените разноски, съразмерно на уважената
част от иска. С оглед решението по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът по делата с
правно основание чл. 415 от ГПК, респ. 422 от ГПК следва да се произнесе и по
дължимостта да разноските и по заповедното. Нещо повече, видно от мотивите на
съдиите от ГК и ТК на ВКС съдът се произнася с осъдителен диспозитив, както
относно разноските в исковото, така и по отношение на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение (виж петия абзац от мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Направените в настоящото производство
разноски възлизат на: 173,39 лв. – внесена държавна такса, 321 лв. – заплатен
депозит за възнаграждение на особен представител. Също така в полза на ищцовата
страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,
съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като
материалният интерес по делото не е много висок. В исковата молба е поискано да
се определи и възнаграждение за подготовка на документите за завеждане на дело
в размер на 50 лв. Съдът намира, че искането е основателно в размера до 25 лв.
Също така в заповедното са направени следните разноски: 26,61 лв. – държавна
такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С оглед изводите за частична
основателност на претенцията, то част от разноските, направени, както в
исковото, така и в заповедното производство, съразмерно на уважената част от
иска, следва да се поемат от ответника. Общия размер на тези разноски възлиза
на 696 лв. От тях ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата
от 627,72 лв., представляващи част, съразмерна на уважените искове.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Д.П.И. с ЕГН **********, с пост. адрес: ***, че ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИТ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Васил Левски” № 114, ет.
Мецанин, представлявано от управителя Т.Я.К., с пълномощник по делото
юрисконсулт Д.А., сумата
от 600 лв. (шестстотин лева) –
главница по договор за потребителски кредит № *** от *** г., сключен между
ответника и „Фератум България“ ЕООД; 138
лева (сто тридесет и осем лева) – договорна лихва за периода от 02.01.2016
г. до 27.11.2016 г.; 462 лева
(четиристотин шестдесет и два лева) – по договор за гаранция от *** г., ведно
със законната лихва върху цялата главница от 28.05.2018 г. до окончателното
изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично вземане № 339
от 30.05.2018 г. по ч.гр.д. № 649/2018 г. по описа на НПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно
основание чл. 422 от ГПК от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИТ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Васил Левски” № 114, ет.
Мецанин, представлявано от управителя Т.Я.К., с пълномощник по делото
юрисконсулт Д.А. срещу Д.П.И. с ЕГН **********, с пост. адрес: ***, в частта
относно 100 лева (сто лева) – такси за администриране на просроченото вземане
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д.П.И. с ЕГН **********, с пост.
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИТ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Васил Левски” №
114, ет. Мецанин, представлявано от управителя Т.Я.К., с пълномощник по делото
юрисконсулт Д.А., сумата от 627,72 лв.
(шестстотин двадесет и седем лева и седемдесет и две стотинки), представляващи
направени разноски в исковото и в заповедното производство, съразмерно на
уважената част от исковете.
Производството е разгледано при участието на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, представлявано от изп. директор Д.Б.с пълномощник по делото юрк. А.А.
като трето лице помагач на страната на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИТ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Васил Левски” №
114, ет. Мецанин, представлявано от управителя Т.Я.К., с пълномощник по делото
юрисконсулт Д.А..
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението същото да се
докладва на заповедния съд за обезсилване на заповедта за изпълнение в
непредявената част (в която искът беше оттеглен).
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина
Николова