Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 122
гр. Сливен, 12. 06. 2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
тридесет и първи
май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Галя Иванова
При участието на секретаря Р. Желева, като разгледа докладваното
от административния съдия административно
дело № 381 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 195б, ал. 1 от Закона
за водите /ЗВ/ във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от „Водоснабдяване и канализация
– Сливен” ООД с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. ., ул.
„Ш. с.” № ., представлявано от у. С.Р.Р., подадена против Акт за установяване
на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 86 от 27.10.2017 г., издаден от
Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” /БД ИБР/, с който по
отношение на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД са установени следните
публични държавни вземания: по Разрешително № 300609 от 23.11.2004 г., издадено
от Директора на БД ИБР, такса за водовземане от подземни води за периода от
01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 6 088,92 лева и лихва за
забава 2 255,07 лева; по Разрешително № 300490 от 13.08.2004 г., издадено
от Директора на БД ИБР, такса за водовземане от подземни води за периода от
01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 620,04 лева и лихва за забава
279,74 лева; и по Разрешително № 31510315 от 20.09.2011 г., издадено от
Директора на БД ИБР, такса за водовземане от подземни води за периода от
01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 6 249,26 лева и лихва за
забава 2 173,63 лева.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспореният акт е
материално и процесуално незаконосъобразен, противоречи на целта на закона и е следствие
на превратно упражняване на власт. Излага съображения, че: административният
орган е допуснал груби и съществени нарушения на административно-процесуалните
и процедурни правила, регламентирани в АПК, ДОПК и ЗВ; административният орган
не е изяснил фактическата обстановка, имаща отношение към издаването на
оспорения акт; дружеството не дължи посочените в акта парични задължения; за
възникването им в тежест на дружеството липсва законово регламентирано
материалноправно основание; административният орган не е приложил института на
погасителната давност. Моли оспореният акт да бъде отменен. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и
моли да бъде уважена. В писмена молба, входирана в деловодството на съда на
11.01.2018 г., излага допълнителни съображения в подкрепа на твърденията си.
Счита, че: към момента на издаване на акта не са били налице предпоставките за
неговото издаване съгласно чл. 166 от ДПК и чл. 195б от ЗВ, тъй като са
липсвали установени по основание и размер съгласно предвидения в чл. 194б от ЗВ
ред задължения, за които да бъде издаден АУПДВ; няма данни да са изпълнени
процедурите по чл. 194б от ЗВ, поради което към датата на издаване на акта
посочените в него задължения не са ликвидни и изискуеми; поради липса на
изискуемо и просрочено задължение, не са налице и основания за определяне на
задължения за лихви за забава върху главните задължения, определени в акта;
административният орган неправилно е приел, че
посочените в акта такси са просрочени от датата, определена в тарифата, действала
за съответната година, което е в противоречие със ЗВ; не е надлежно уведомен за
започване на административното производство; административният орган е тълкувал
и приложил неправилно § 9 от ПЗР на ЗВ по отношение на задълженията по част „В“
от АУПДВ. Прави възражение за изтекла погасителна давност за задълженията за
2010 г. и 2011 г.
Административният орган, редовно призован, се
представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който
оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
1. С Разрешително № 300609 от 23.11.2004 г., издадено
от Директора на БД ИБР, на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” /“ВиК
Сливен“/ ООД е предоставено право на водовземане от подземни води посредством
линеен дренаж, разположен в поземлен имот в землището на с. Биково, община
Сливен, с цел на водоползването: питейно-битови цели, разпределение на
разрешеното водно количество: годишно до 44 000 м3, място на
водоползването: за питейно-битово водоснабдяване на с. Биково, община Сливен, с
краен срок на действие на разрешителното: 23.11.2029 г.
Видно от Справка за подадена вода за район Сливен –
села за 2010 г., издадена от у. на „ВиК Сливен“ ООД, подадената вода за с.
Биково за цялата 2010 г. е 40 119 м3 /л.112/.
Видно от Справка за подадена вода за район Сливен –
села за 2011 г., издадена от у. на „ВиК Сливен“ ООД, подадената вода за с.
Биково за цялата 2011 г. е 47 740 м3 /л.104/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 31.01.2013 г., от у.
на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 300609 от 23.11.2004 г. –
с. Биково, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2012 г. до
31.12.2012 г. е 48 217 м3 /л.121/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 31.01.2014 г., от у.
на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 300609 от 23.11.2004 г. –
с. Биково, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013
г. е 41 777 м3 /л.125/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 30.01.2015 г., от у.
на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 300609 от 23.11.2004 г. –
с. Биково, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2014 г. до
31.12.2014 г. е 40 856 м3 /л.124/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 28.01.2016 г., от у.
на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 300609 от 23.11.2004 г. –
с. Биково, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015
г. е 43 819 м3 /л.123/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 16.01.2017 г., от у.
на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 300609 от 23.11.2004 г. –
с. Биково, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2016 г. до
31.12.2016 г. е 41 918 м3 /л.122/.
С Констативен протокол № СЛ 574 от 01.10.2017 г.,
съставен от главен експерт в Дирекция Контрол при БД ИБР /л.55-л.56/, е
обективирана проверка по документи във връзка с Разрешително № 300609 от
23.11.2004 г. В протокола е констатирано, че съгласно годишните справки за
ползваните подземни води, дължимите годишни такси по години са както следва:
През отчетения период от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г
в годишната справка отнетите и използвани водни маси възлизат на 40 119 м3.
Дължимата годишна такса за периода се изчислява съгласно Тарифа за таксите за
правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС №
154 от 28.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 65 от 08.08.2000 г., в сила от 01.01.2001 г.,
отм., бр. 50 от 01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., и възлиза на: Т=Е х W=
0,02 лв/м3 х 40 119 м3 = 802,38 лева.
През отчетения период от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г
в годишната справка отнетите и използвани водни маси възлизат на 47 740 м3.
Дължимата годишна такса за периода се изчислява съгласно Тарифа за таксите за
правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС №
154 от 28.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 65 от 08.08.2000 г., в сила от 01.01.2001
г., отм., бр. 50 от 01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., и възлиза на: Т=Е х
W= 0,02 лв/м3 х 47 740 м3 = 954,80 лева.
За периода от 01.01.2012 г. до 01.01.2017 г. дължимите
такси са изчислени съгласно Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., обн., ДВ,
бр. 50 от 01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., отм., бр. 2 от 06.01.2017 г.,
в сила от 01.01.2017 г., и са както следва:
През отчетения период от 01.01.2012 г. до 31.12.2012
г. отнетите и използваните водни маси, съгласно годишната справка и представената
декларация по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 48 217 м3. Дължимата годишна такса за
периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. възлиза на: T= E х W= 0,02 лв/м3 х 48
217 м3 = 964,34 лева.
През отчетения период от 01.01.2013 г. до 31.12.2013
г. отнетите и използваните водни маси, съгласно годишната справка и
представената декларация по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 41 777 м3. Дължимата
годишна такса за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. възлиза на: T= E х
W= 0,02 лв/м3 х 41 777 м3 = 835,54 лева.
През отчетения период от 01.01.2014 г. до 31.12.2014
г. отнетите и използваните водни маси, съгласно годишната справка и
представената декларация по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 40 856 м3. Дължимата
годишна такса за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. възлиза на: T= E х
W= 0,02 лв/м3 х 40 856 м3 = 817,12 лева.
През отчетения период от 01.01.2015 г. до 31.12.2015
г. отнетите и използваните водни маси, съгласно годишната справка и
представената декларация по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 43 819 м3. Дължимата
годишна такса за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. възлиза на: T= E х
W= 0,02 лв/м3 х 43 819 м3 = 876,38
лева.
През отчетения период от 01.01.2016 г. до 31.12.2016
г. отнетите и използваните водни маси, съгласно годишната справка и представената
декларация по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 41 918 м3. Дължимата годишна такса за
периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. възлиза на: T= E х W= 0,02 лв/м3 х 41
918 м3 = 838,36 лева.
2. С Разрешително № 300490 от 13.08.2004 г., издадено
от Директора на БД ИБР, на “ВиК Сливен“ ООД е предоставено право на водовземане
от подземни води посредством два броя каптажи, разположени в поземлени имоти в
землището на с. Седларево, община Котел, с цел на водоползването: питейно-битово
водоснабдяване на с. Седларево, община Котел, разпределение на разрешеното
водно количество: годишно до 7 000 м3, място на водоползването: с. Седларево,
община Котел, с краен срок на действие на разрешителното: 13.08.2029 г.
Видно от Справка за подадена вода за район Котел за
2010 г. по месеци и населени места, издадена от у. на „ВиК Сливен“ ООД,
подадената вода за с. Седларево за цялата 2010 г. е 4 904 м3 /л.115/.
Видно от Справка за подадена вода за район Котел за
2011 по месеци и населени места, издадена от у. на „ВиК Сливен“ ООД, подадената
вода за с. Седларево за цялата 2011 г. е 6 996 м3 /л.107/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 31.01.2013 г., от у.
на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 300490 от 13.08.2004 г. –
с. Седларево, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2012 г. до
31.12.2012 г. е 6 996 м3 /л.120/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 31.01.2014 г., от у.
на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 300490 от 13.08.2004 г. –
с. Седларево, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2013 г. до
31.12.2013 г. е 6 996 м3 /л.119/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 30.01.2015 г., от у.
на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 300490 от 13.08.2004 г. –
с. Седларево, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2014 г. до
31.12.2014 г. е 1 260 м3 /л.118/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 28.01.2016 г., от у.
на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 300490 от 13.08.2004 г. – с.
Седларево, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2015 г. до
31.12.2015 г. е 2 500 м3 /л.117/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 16.01.2017 г., от у.
на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 300490 от 13.08.2004 г. –
с. Седларево, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2016 г. до
31.12.2016 г. е 1 350 м3 /л.157/.
С Констативен протокол № СЛ 572 от 29.09.2017 г.,
съставен от главен експерт в Дирекция Контрол при БД ИБР /л.59-л.60/, е
обективирана проверка по документи във връзка с Разрешително № 300490 от
13.08.2004 г. В протокола е констатирано, че съгласно годишните справки за
ползваните подземни води, дължимите годишни такси по години са както следва:
През отчетения период от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г
в годишната справка отнетите и използвани водни маси възлизат на 4 904 м3.
Дължимата годишна такса за периода се изчислява съгласно Тарифа за таксите за
правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС №
154 от 28.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 65 от 08.08.2000 г., в сила от 01.01.2001
г., отм., бр. 50 от 01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., и възлиза на: Т=Е х
W= 0,02 лв/м3 х 4 904 м3 = 98,08 лева.
През отчетения период от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г
в годишната справка отнетите и използвани водни маси възлизат на 6 996 м3.
Дължимата годишна такса за периода се изчислява съгласно Тарифа за таксите за
правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС №
154 от 28.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 65 от 08.08.2000 г., в сила от 01.01.2001
г., отм., бр. 50 от 01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., и възлиза на: Т=Е х
W= 0,02 лв/м3 х 6 996 м3 = 139,92 лева.
За периода от 01.01.2012 г. до 01.01.2017 г. дължимите
такси са изчислени съгласно Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., обн., ДВ,
бр. 50 от 01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., отм., бр. 2 от 06.01.2017 г.,
в сила от 01.01.2017 г., и са както следва:
През отчетения период от 01.01.2012 г. до 31.12.2012
г. отнетите и използваните водни маси, съгласно годишната справка и
представената декларация по чл. 194б от ЗВ, възлизат на. Дължимата годишна
такса за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. възлиза на: T= E х W= 0,02
лв/м3 х 6 996 м3 = 139,92 лева.
През отчетения период от 01.01.2013 г. до 31.12.2013
г. отнетите и използваните водни маси, съгласно годишната справка и
представената декларация по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 6 996 м3. Дължимата
годишна такса за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. възлиза на: T= E х
W= 0,02 лв/м3 х 6 996 м3 = 139,92 лева.
През отчетения период от 01.01.2014 г. до 31.12.2014
г. отнетите и използваните водни маси, съгласно годишната справка и
представената декларация по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 1 260 м3. Дължимата
годишна такса за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. възлиза на: T= E х
W= 0,02 лв/м3 х 1 260 м3 = 25,20 лева.
През отчетения период от 01.01.2015 г. до 31.12.2015
г. отнетите и използваните водни маси, съгласно годишната справка и
представената декларация по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 2 500 м3. Дължимата годишна такса за периода
от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. възлиза на: T= E х W= 0,02 лв/м3 х 2 500 м3 =
50,00 лева.
През отчетения период от 01.01.2016 г. до 31.12.2016
г. отнетите и използваните водни маси, съгласно годишната справка и представената
декларация по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 1 350 м3. Дължимата годишна такса за
периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. възлиза на: T= E х W= 0,02 лв/м3 х 1
350 м3 = 27,00 лева.
3. С Разрешително № 31510315 от 20.09.2011 г.,
издадено от Директора на БД ИБР, на “ВиК Сливен“ ООД е предоставено право на
водовземане от подземни води посредством три броя каптирани извори, разположени
в землището на с. Сотиря, община Сливен, с цел на водоползването:
питейно-битови нужди, параметри на разрешеното водно количество: годишно до 57
200 м3, обект на водоснабдяването: водоснабдяване на с. Сотиря, община Сливен,
с краен срок на действие на разрешителното: 20.09.2021 г.
Видно от Справка за подадена вода за район Сливен –
села за 2010 г., издадена от у. на „ВиК Сливен“ ООД, подадената вода за с.
Сотиря за цялата 2010 г. е 35 654 м3 /л.111/.
Видно от Справка за подадена вода за район Сливен –
села за 2011 г., издадена от у. на „ВиК Сливен“ ООД, подадената вода за с.
Сотиря за цялата 2011 г. е 40 086 м3 /л.103/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 31.01.2013 г., от у.
на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 31510315 от 20.09.2011 г. –
с. Сотиря, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2012 г. до
31.12.2012 г. е 45 709 м3 /л.126/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 31.01.2014 г., от у.
на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 31510315 от 20.09.2011 г. –
с. Сотиря, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2013 г. до
31.12.2013 г. е 45 018 м3 /л.127/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 30.01.2015 г., от у.
на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 31510315 от 20.09.2011 г. –
с. Сотиря, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2014 г. до
31.12.2014 г. е 50 650 м3 /л.128/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 28.01.2016 г., от у.
на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 31510315 от 20.09.2011 г. –
с. Сотиря, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2015 г. до
31.12.2015 г. е 46 264 м3 /л.129/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 16.01.2017 г., от у.
на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 31510315 от 20.09.2011 г. –
с. Сотиря, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2016 г. до
31.12.2016 г. е 49 082 м3 /л.130/.
С Констативен протокол № СЛ 573 от 01.10.2017 г.,
съставен от главен експерт в Дирекция Контрол при БД ИБР /л.57-л.58/, е
обективирана проверка по документи във връзка с Разрешително № 31510315 от
20.09.2011 г. В протокола е констатирано, че съгласно годишните справки за
ползваните подземни води, дължимите годишни такси по години са както следва:
През отчетения период от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г
в годишната справка отнетите и използвани водни маси възлизат на е 35 654 м3.
Дължимата годишна такса за периода се изчислява съгласно Тарифа за таксите за
правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС №
154 от 28.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 65 от 08.08.2000 г., в сила от 01.01.2001
г., отм., бр. 50 от 01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., и възлиза на: Т=Е х
W= 0,02 лв/м3 х е 35 654 м3 = 713,08
лева.
През отчетения период от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г
в годишната справка отнетите и използвани водни маси възлизат на 40 086 м3.
Дължимата годишна такса за периода се изчислява съгласно Тарифа за таксите за
правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС №
154 от 28.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 65 от 08.08.2000 г., в сила от 01.01.2001
г., отм., бр. 50 от 01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., и възлиза на: Т=Е х
W= 0,02 лв/м3 х 40 086 м3 = 801,72 лева.
За периода от 01.01.2012 г. до 01.01.2017 г. дължимите
такси са изчислени съгласно Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., обн., ДВ,
бр. 50 от 01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., отм., бр. 2 от 06.01.2017 г.,
в сила от 01.01.2017 г., и са както следва:
През отчетения период от 01.01.2012 г. до 31.12.2012
г. отнетите и използваните водни маси, съгласно годишната справка и
представената декларация по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 45 709 м3. Дължимата
годишна такса за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. възлиза на: T= E х
W= 0,02 лв/м3 х 45 709 м3 = 914,18 лева.
През отчетения период от 01.01.2013 г. до 31.12.2013
г. отнетите и използваните водни маси, съгласно годишната справка и
представената декларация по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 45 018 м3. Дължимата
годишна такса за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. възлиза на: T= E х
W= 0,02 лв/м3 х 45 018 м3 = 900,36 лева.
През отчетения период от 01.01.2014 г. до 31.12.2014
г. отнетите и използваните водни маси, съгласно годишната справка и
представената декларация по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 50 650 м3. Дължимата
годишна такса за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. възлиза на: T= E х
W= 0,02 лв/м3 х 50 650 м3 = 1 013,00 лева.
През отчетения период от 01.01.2015 г. до 31.12.2015
г. отнетите и използваните водни маси, съгласно годишната справка и
представената декларация по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 46 264 м3. Дължимата
годишна такса за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. възлиза на: T= E х
W= 0,02 лв/м3 х 46 264 м3 = 925,28 лева.
През отчетения период от 01.01.2016 г. до 31.12.2016
г. отнетите и използваните водни маси, съгласно годишната справка и
представената декларация по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 49 082 м3. Дължимата
годишна такса за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. възлиза на: T= E х
W= 0,02 лв/м3 х 49 082 м3 = 981,64 лева.
С Покана за доброволно изпълнение от Директора на БД
ИБР – Изх. № ПО-02-92 от 12.10.2017 г., “ВиК Сливен“ ООД е поканено да заплати
доброволно, в седемдневен срок от получаването й, задължението си по чл. 194,
ал. 1, т. 1, б "б" от ЗВ, като титуляр по разрешителни за водовземане
от подземни води № 300609 от 23.11.2004 г. и № 300490 от 13.08.2004 г., представляващо
такса за правото на водовземане от подземни води за питейно - битово
водоснабдяване за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г., в размер на
6 708,96 лева, върху която следва да се начисли и дължимата лихва за
периода на забава. В поканата е включено и уведомление по чл. 26 от АПК, че при
неплащане на дължимите такси, ще бъде открито производство по издаване на
АУПДВ.
С Покана за доброволно изпълнение от Директора на БД
ИБР – Изх. № ПО-02-94 от 12.10.2017 г., “ВиК Сливен“ ООД е поканено да заплати
доброволно, в седемдневен срок от получаването й, задължението си по чл. 194,
ал. 1, т. 1, б "б" от ЗВ, като титуляр по разрешително за водовземане
от подземни води № 31510315 от 20.09.2011 г., представляващо такса за правото
на водовземане от подземни води за питейно - битово водоснабдяване за периода
от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г., в размер на 6 249,26 лева, върху която
следва да се начисли и дължимата лихва за периода на забава. В поканата е
включено и уведомление по чл. 26 от АПК, че при неплащане на дължимите такси,
ще бъде открито производство по издаване на АУПДВ.
Горепосочените покани заедно с Констативните протоколи
№ СЛ 574 от 01.10.2017 г., № СЛ 572 от 29.09.2017 г. и № СЛ 573 от 01.10.2017
г. са връчени на оспорващото дружество на 16.10.2017 г.
С оспорения АУПДВ № 86 от 27.10.2017 г., издаден от
Директора на БД ИБР, са установени по основание и размер задължения на
„Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД по горепосочените разрешителни, а
именно: дължима такса за водовземане от подземни води по Разрешително № 300609
от 23.11.2004 г. за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер главница
6 088,92 лева и лихва за периода на забава 2 255,07 лева; дължима такса за
водовземане от подземни води по Разрешително № 300490 от 13.08.2004 г. за
периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 620,04 лева и лихва
за периода на забава 279,74 лева; и дължима такса за водовземане от подземни
води по Разрешително № 31510315 от 20.09.2011 г. за периода от 01.01.2010 г. до
31.12.2016 г. в размер главница 6 249,26 лева и лихва за периода на забава 2
173,63 лева.
Констатирано е, че към датата на издаване на АУПДВ от “ВиК
Сливен“ ООД не са внасяни суми по сметка на БД ИБР за заплащане на дължимите
такси за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. по посочените разрешителни.
В хода на съдебното дирене е представен споразумителен
Протокол от 07.06.2012 г. между “ВиК Сливен“ и БД ИБР, по силата на който
задълженията на дружеството за такси за водоползване за периода 2010 – 2011 г.
са разсрочени за плащане от 31.01.2013 г. до 31.12.2013 г.
По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена
от страните, комплексна съдебна експертиза от вещо лице със специалност „ВиК“ и
от вещо лице - икономист, заключението по която съдът възприема като изготвено компетентно,
безпристрастно, обосновано и кореспондиращо с останалия доказателствен материал
по делото. Вещите лица дават заключение, че: към момента на изготвяне на
експертизата, водните количества за посочените в АУПДВ водовземания и периоди
могат да бъдат определени единствено на база приложените към делото документи;
механизмът на отчитането е ставал съобразно чл. 194б от ЗВ – на базата на
ежегодно подадени от “ВиК Сливен“ към БД ИБР декларации /за годините 2012,
2013, 2014, 2015 и 2016/ и от Таблица-справка за подадени количества вода /за
годините 2010 и 2011/ за иззети водни количества от съответния водоизточник; по
данни от приложените по делото документи, задълженията по Разрешителни № 300609,
№ 300490 и № 31510315 /главница и лихва
до датата на издаване на акта/ са: по Разрешително № 300609 от 23.11.2004 г. за
периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 6 088,92 лева и
лихва за периода на забава 2 214,26 лева; по Разрешително № 300490 от
13.08.2004 г. за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер главница
620,04 лева и лихва за периода на забава 274,73 лева; и по Разрешително №
31510315 от 20.09.2011 г. за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер
главница 6 249,26 лева и лихва за периода на забава 2 134,65 лева.
Изчислените от вещите лица такси са идентични с размерите на таксите,
определени в оспорения акт. Налице е разлика при изчислените от вещите лица
лихви върху главните задължения. Изслушани в съдебно заседание, вещите лица
уточняват, че няма разлики между проверените справки и количествата, посочени в
констативните протоколи, на база на които е издаден АУПДВ; разликите в размера
на лихвите са по причина, че административният орган е изчислил лихвата за 2010
г., считано от 01.01.2011 г., а вещото лице се е съобразило с тарифата и е
изчислило лихвата, считано от 01.02.2011 г., както и поради това, че за всички
години административният орган е изчислил лихвите на база 365 дни, а вещото
лице е изчислило лихвите на база 360 дни, съобразно ПМС за определяне на
законната лихва.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспореният АУПДВ е съобщен на
оспорващото дружество на 01.11.2017 г. Жалбата срещу акта е подадена чрез
изпращане по пощата на 15.11.2017 г. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1
от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и
срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна
по следните съображения:
Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган,
съобразно разпоредбата на чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, в която е предвидено, че
компетентен да издава актове за установяване на публични държавни вземания, с
които се определят вземанията за незаплатените такси по този закон е директорът
на съответната Басейнова дирекция. Таксите, размерът на които е определен с
оспорения АУПДВ, са такива по чл. 194, ал. 1, т. 1, б."б" от ЗВ – за
водовземане от подземни води.
Таксите за водовземане от подземни води представляват
публични държавни вземания, тъй като с оглед характера им са нормативно
установени вземания в полза на Държавата. По силата на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, публични са държавните и общински вземания за държавни и общински такси,
установени по основание със закон.
Основанието за дължимите такси е регламентирано със
ЗВ. Разпоредбите на чл. 194 от ЗВ установяват заплащането на такси за водовземане.
Начинът на изчисляване на таксите е определен в подзаконов нормативен акт. В
чл. 194, ал. 6 от ЗВ е предвидено, че размерът на таксите за водовземане,
начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на
Министерския съвет. В разглеждания случай относимите тарифи са: Тарифа за
таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект /приета
с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 65 от 08.08.2000 г., в сила от
01.01.2001 г., отм., бр. 50 от 01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г./ и Тарифа
за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /приета
с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., обн., ДВ, бр. 50 от 01.07.2011 г., в сила от
01.01.2012 г., отм., бр. 2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г./. Таксите
за водовземане са годишни и съгласно чл. 4, ал. 1 от Тарифата от 2000 г., се
внасят от титулярите на разрешителни за водоползване не по-късно от 31 януари
на следващата година, а съгласно чл. 15, ал. 1 от Тарифата от 2011 г., се
заплащат не по-късно от 31 март на следващата година.
При издаване на АУПДВ е спазено изискването за форма
съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, включително с посочване на фактически и правни
основания. Спазена е и процедурата по неговото издаване. В изпълнение на
разпоредбата на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ, АУПДВ е издаден въз основа на
представени от оспорващото дружество справки за иззети водни количества по
водоизточници и декларации по чл. 194б от ЗВ за периода 2010-2016 г. Изготвено
е уведомително писмо за започване на административно производство по издаване
на АУПДВ заедно с изпратените покани за доброволно изпълнение, съставени въз
основа на констативни протоколи от проверка за изпълнение на задълженията. След
установяване на дължимите такси и изтичане на срока за доброволно изпълнение, е
издаден оспореният АУПДВ. По изложените съображения, съдът не споделя доводите
на оспорващия, че актът е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Неоснователни са и твърденията на оспорващото
дружество, че същото не дължи посочените в акта задължения за такси. Размерите
на установените като изразходени количества вода са констатирани въз основа на
подадените от самото дружество справки за използваните количества вода за
конкретните периоди. Същите са били представени от “ВиК Сливен“ ООД на БД ИБР,
поради което и въз основа единствено на тези декларирани от самия оспорващ
количества са изчислени и задълженията по години. Не са представени от оспорващия
данни за други намерени или изчислени стойности, в това число и на база норма
за потребление. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 6 от ЗВ, водоползвателите - титуляри
на разрешителни, имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните и
използваните води. По делото не са представени други данни за ползваните води
по процесните разрешителни, освен тези, установени от служителите на БД ИБР в Констативните
протоколи № СЛ 574 от 01.10.2017 г., № СЛ 572 от 29.09.2017 г. и № СЛ 573 от
01.10.2017 г., съставени въз основа на информацията, предоставена от
оспорващия.
Съгласно чл. 194б, ал. 1 от ЗВ, ежегодно към 31 януари
на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни
разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда,
представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от
Министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на
басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите. Образецът
по ал. 1 съдържа данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на
които се изчислява таксата /чл. 194б, ал. 2 от ЗВ/. Това е сторено с подадените
справки към административния орган по години. За периода 2012 г.-2016 г. са
представени и декларации по чл. 194б от ЗВ. Посочените количества в тези
справки и съответно в декларациите, са идентични със стойностите, установени
като задължения с оспорения АУПДВ.
По делото не се спори, че таксите за процесния период
01.01.2010 г.– 31.12.2016 г. не са заплатени от оспорващото дружество.
Приетите в оспорения акт стойности на таксите за
процесния период се потвърждават изцяло и от изготвената и приета по делото
като неоспорена от страните комплексна съдебна експертиза. Изчислените от вещите лица такси са идентични с
размерите на таксите, определени в оспорения акт.
Противно на твърдяното от оспорващото дружество, такса
за водовземане се дължи, не само когато ползвателят има издадено разрешително,
но и в случаите, когато използва води без основание. Това нормативно решение е
регламентирано в разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗВ, съгласно която, когато
използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или
без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите,
предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от
този закон. Следователно, за периода от 01.01.2010 г. до 19.09.2011 г., за
който период “ВиК Сливен“ ООД не е имало издадено разрешително за право на
водовземане от подземни води в землището на с. Сотиря, община Сливен, се дължи
такса за използване на водите.
Частично основателни са твърденията на оспорващия
относно началната дата, от която се дължи законната лихва за забава върху
таксите. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Тарифата от 2000 г., таксите за водовземане
са годишни и се внасят от титулярите на разрешителни за водоползване не
по-късно от 31 януари на следващата година, а съгласно чл. 15, ал. 1 от
Тарифата от 2011 г., таксите се заплащат не по-късно от 31 март на следващата
година. Така уреденият краен срок за заплащане на задължението обуславя изпадането
в забава при неплащане и съответно – началната дата, от която се дължи законната
лихва. В чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни
държавни вземания, е предвидено, че неплатените в срок държавни вземания се
събират със законната лихва. Следователно, върху установеното задължение за
2010 г. се дължи законна лихва за забава, считано от 01.02.2011 г., а върху
установените задължения за периода 2011 г. – 2016 г. се дължи законна лихва за
забава, считано от 01.04. на съответната следваща година. Поради изложеното, в
разглеждания случай началната дата 01.01.2011 г. на дължимите лихви за задълженията
за 2010 г. е определена незаконосъобразно от административния орган, вместо
01.02.2011 г., а началната дата на дължимите лихви за задълженията за 2011 г.,
2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. – 01.04. на съответната следваща година, е определена
законосъобразно от административния орган.
Не се споделя тезата на оспорващия, че задължението за
заплащане на такса и съответно за изпадане в забава възниква от писменото
уведомяване на титуляря на разрешителното от страна на директора на басейновата
дирекция за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по
която таксата следва да бъде заплатена, съобразно чл. 194б, ал. 4 от ЗВ. Тази
теза не намира опора в закона, доколкото същият определя съответен краен срок
за заплащане на таксата за водовземане. В чл. 194, ал. 6 от ЗВ изрично е
предвидено, че размерът на таксите за водовземане, начинът и редът за тяхното
изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. В горепосочените
тарифи е определен начинът на изчисляване на таксите за водовземане и срока за
плащането им. Използваното количество вода се измерва от титуляра на
съответното разрешително, поради което за задълженото лице не съществува
необходимост от определяне размера на таксата от директора на басейновата дирекция.
В случая дори да бъде изпратено уведомление, то би имало информативен характер,
а не конститутивен за възникване на задължението. Задължението за такса за
водовземане, с оглед разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗВ, възниква при наличие
на установените в закона материалноправни предпоставки. За да се установят
материалноправните предпоставки за възникване и за установяване на задълженията
за такса по чл. 194, ал. 1 от ЗВ, законодателят е наложил на правните субекти
задължение за деклариране на релевантните за пораждане и за установяване на
задълженията факти. Размерът на
дължимите такси за водовземане се определя според използваното количество вода
от водоползвателя. Същият е задължен да уведомява съответната басейнова
дирекция за ползваното количество вода. Нещо повече, пълното или неточно
изпълнение на това задължение не означава, че се освобождава титулярът на
разрешителното за водоползване от задължението за заплащане на такса в установените
от закона срокове. Задълженията за такса възникват по силата на закона с
осъществяване на визираните в правната норма факти - наличието на определеното
в закона качество на обекта и субекта, на изискуемата правна връзка между тях.
Нито възникването, нито изпълнението на това задължение, законодателят е
обвързал с издаването на нарочен акт от басейновата дирекция, който при това да
е надлежно връчен на задълженото лице. Предвиденото в разпоредбата на чл. 194б,
ал. 4 от ЗВ задължение за директора на басейновата дирекция да уведомява
писмено титуляря на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за
заплащането й и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена, не е
въздигнато от законодателя в юридически факт, който да е правопораждащ за тези
задължения и който да ги прави ликвидни и изискуеми. Посоченото уведомление не
е индивидуален административен акт за установяване размера на задълженията.
Този акт имат само информативен характер - за улеснение на задълженото лице. По
изложените съображения, когато задълженото лице не е получило съобщение по чл. 194б,
ал. 4 от ЗВ и не е заплатило в срок задълженията си за такса, директорът на
съответната басейнова дирекция има правомощието да издаде служебно акт по чл.
166 от ДОПК, с който да установи наличието и размера на задълженията. В този
смисъл е константната съдебна практика на Върховен административен съд на
Република България, включително: Решение № 1755 от 10.02.2017 г. по адм. дело №
109/ 2016 г., VII о.; Решение № 16853 от 16.12.2013 г. по адм. дело № 9638 /
2013 г., VII о.; Решение № 9518 от 13.07.2009 г. по адм. дело № 15528 / 2008
г., I о.
Гореизложеното следва и от разпоредбата на чл. 195б,
ал. 2 от ЗВ, според която актът за вземанията за незаплатените по реда на чл.
195а, ал. 1 такси по този закон се съставя въз основа на писмени доказателства,
включващи: 1. извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2. платежни и
други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3. покана
към лицето за доброволно изпълнение; 4. констативни протоколи от извършения
контрол за изпълнение на задължението. В цитираната разпоредба не е посочено като
основание за издаването на акта изпращане на уведомление по чл. 194б, ал. 4 от
ЗВ, което потвърждава тезата, че това уведомление има само информативен
характер. В разглеждания случай разпоредбата на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ е
спазена, като за съществуващите задължения са изпратени покани за доброволно
изпълнение и са съставени констативни протоколи от извършения контрол за
изпълнение на задълженията.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна
давност за задълженията за 2010 година и за 2011 година, съдът счита следното:
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания
се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С оглед предвидените
срокове за плащане на таксите, съответно в чл. 4, ал. 1 от Тарифата от 2000 г.
/ не по-късно от 31 януари на следващата година/ и в чл. 15, ал. 1 от Тарифата
от 2011 г. /не по-късно от 31 март на следващата година/, давностният срок за
задълженията за 2010 г. започва да тече от 01.01.2012 г. и изтича на 01.01.2017
г., а за задълженията за 2011 г. давностният срок започва да тече от 01.01.2013
г. и изтича на 01.01.2018 г.
Видно от представения по делото двустранен
споразумителен протокол– Вх. № КД-05-1724 от 07.06.2012 г. по описа на БД ИБР,
задължението на “ВиК Сливен“ ООД за такса за водоползване за периода 2010 –
2011 г. в размер на 1 269 401 лева е
разсрочено, като е уговорено то да бъде изплатено на 12 равни месечни вноски по
97 450 лева за периода от 31.01.2013 г. до 31.12.2013 г. По съществото си
горепосоченото споразумение представлява разрешение за разсрочване на публични
държавни вземания. Съгласно чл. 172, ал. 1, т. 3 от ДОПК, давността спира, когато
е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на
разсрочването или отсрочването.
От изложеното следва, че давността за задълженията за
2010 г. е започнала да тече на 01.01.2012 г., спряла е да тече на 07.06.2012
г., когато е подписан споразумителен протокол Вх. № КД-05-1724 от 07.06.2012 г.,
и е започнала да тече отново на 01.01.2014 г., когато е изтекъл срокът на
разсрочването по този протокол. В този смисъл давността за тези задължения би
изтекла в средата на 2018 г.
Давността за задълженията за 2011 г. е започнала да
тече от 01.01.2013 г. и би изтекла на 01.01.2018 г., но изтичането на давността
е прекъснато с издаването на оспорения АУПДВ /чл. 172, ал. 2 от ДОПК/.
Съставянето и предявяването на оспорения АУПДВ № 86 от
27.10.2017 г. е прекъснало горепосочените давностни срокове, поради което е
започнала да тече нова петгодишна давност /чл. 172, ал. 3 от ДОПК/. Не е
изтекъл и 10-годишният давностен срок по смисъла на чл. 171, ал. 2 от ДОПК,
съгласно който с изтичането на
10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички
публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността.
По изложените съображения задълженията за 2010 г. и за
2011 г. не са погасени по давност.
Относно размера на определените в оспорения акт лихви
за забава, съдът намира жалбата за частично основателна. Изчислените от вещите
лица лихви върху главните задължения са с различна – по-ниска стойност, от
определените в АУПДВ лихви. Съдът кредитира изцяло експертното заключение, като
изготвено компетентно, безпристрастно и съобразено, както със сроковете за
плащане на таксите, определени в съответните тарифи, така и с нормите на
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната
лихва по просрочени парични задължения. Съгласно Член единствен, ал. 2 на
Постановлението, дневният размер на законната лихва за просрочени парични задължения
е равен на 1/360 част от годишния размер, определен по ал. 1 /ОЛП на БНБ в сила
от 01 януари, съответно от 01 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта/.
Изслушани в съдебно заседание, вещите лица уточняват, че разликите в размера на
лихвите са по причина, че административният орган е изчислил лихвата за 2010
г., считано от 01.01.2011 г., а вещото лице се е съобразило с тарифата и е
изчислило лихвата, считано от 01.02.2011 г., както и поради това, че за всички
години административният орган е изчислил лихвите на база 365 дни, а вещото
лице е изчислило лихвите на база 360 дни, съобразно ПМС за определяне на
законната лихва.
С оглед на изложеното, оспореният акт е
незаконосъобразен в следните части: в частта, с която по отношение на „ВиК
Сливен“ ООД по Разрешително № 300609 от 23.11.2004 г. е установено задължение за
лихва за забава в размер над 2 214,26 лева до 2 255,07 лева; в частта, с която
по отношение на „ВиК Сливен“ ООД по Разрешително № 300490 от 13.08.2004 г. е
установено задължение за лихва за забава в размер над 274,73 лева до 279,74
лева; и в частта, с която по отношение на „ВиК Сливен“ ООД по Разрешително №
31510315 от 20.09.2011 г. е установено
задължение за лихва за забава в размер над 2 134,65 лева до 2 173,63 лева. В
горепосочените части оспореният акт следва да бъде отменен.
Във всички останали части оспореният АУПДВ е
законосъобразен, а подадената срещу него в тези части жалба е неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и съразмерно уважената част от
жалбата, БД ИБР следва да бъде осъдена да заплати на оспорващото дружество
направени по делото разноски в размер на 9,61 лева /84,80 : 17 666,66 = 0,005 х
1922 = 9,61/.
Воден от гореизложеното и на основание и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно
вземане № 86 от 27.10.2017 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район”, В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ: В ЧАСТТА, с която е установено по Разрешително №
300609 от 23.11.2004 г., издадено от Директора на БД ИБР, на „Водоснабдяване и
канализация – Сливен” ООД с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр.
., ул. „Ш. с.” № ., представлявано от С.Р.Р., задължение за лихва за забава
общо в размер над 2 214,26 лева до 2 255,07 лева; В ЧАСТТА, с която е
установено по Разрешително № 300490 от
13.08.2004 г., издадено от Директора на БД ИБР, на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление: гр. ., ул. „Ш. с.” № ., представлявано от С.Р.Р.,
задължение за лихва за забава общо в размер над
274,73 лева до 279,74 лева; И В ЧАСТТА, с
която е установено по Разрешително № 31510315 от 20.09.2011 г., издадено от
Директора на БД ИБР, на „Водоснабдяване и
канализация – Сливен” ООД с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр.
., ул. „Ш. с.” № ., представлявано от С.Р.Р., задължение за лихва за забава
общо в размер над 2 134,65 лева до 2 173,63 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и канализация –
Сливен” ООД с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. ., ул. „Ш.
с.” № ., представлявано от у. С.Р.Р., подадена против Акт за установяване на публично
държавно вземане № 86 от 27.10.2017 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район”, В ЧАСТИТЕ, с които на „Водоснабдяване и канализация –
Сливен” ООД с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. ., ул. „Ш.
с.” № ., представлявано от С.Р.Р., са установени следните задължения: по
Разрешително № 300609 от 23.11.2004 г., издадено от Директора на БД ИБР, такса
за водовземане от подземни води за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в
размер главница 6 088,92 лева и лихва за забава общо в размер на 2 214,26 лева;
по Разрешително № 300490 от 13.08.2004 г., издадено от Директора на БД ИБР,
такса за водовземане от подземни води за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016
г. в размер главница 620,04 лева и лихва за забава общо в размер на 274,73 лева;
и по Разрешително № 31510315 от 20.09.2011 г., издадено от Директора на БД ИБР,
такса за водовземане от подземни води за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016
г. в размер главница 6 249,26 лева и лихва за забава общо в размер на 2 134,65
лева.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” –
гр. Пловдив, да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление: гр. ., ул. „Ш. с.” № ., представлявано от у.
С.Р.Р., сумата от 9,61 /девет лева и шестдесет и една стотинки/ лева,
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: