Решение по дело №96/2017 на Окръжен съд - Русе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

N140

                                 

гр.Русе, 23.03.2017 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

РУСЕНСКИЯТ    ОКРЪЖЕН   СЪД           ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ          в

публичното заседание на десети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА БЛЪСКОВА

          ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН

                                МАРИЯ ВЕЛКОВА

                               

                                                                                  

 

при секретаря М.П. и в присъствието на прокурора                                                                             като разгледа докладваното от съдията  ВЕЛКОВА  В. гр. дело N96 по описа за  2017   година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

 

Постъпила е въззивна жалба от В.Л.Н.- И. и Л.И.Н. и двамата с постоянен адрес *** против решение № 1516/01.12.2016 г. на русенския районен съд, постановено по гр.д.№2591/2014 г., с което е отхвърлен предявеният от тях иск с правно основание чл.440 от ГПК- за признава за установено, че имуществото, върху което е насочено изпълнението не принадлежи на длъжника. Твърди се, че решението е неправилно поради неправилно приложение на закона и съществени процесуални нарушения по съображенията, изложени в жалбата. Претендират отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът бъде уважен, както и присъждане на направените разноски.

Ответникът по жалбата „Райфайзенбанк България“ ЕАД- гр.София, ЕИК *** счита жалбата за неоснователна по съображенията, изложени в отговора. Иска обжалваното решение да бъде потвърдено, както и присъждане на направените разноски за производството.

Ответниците Е.П.В., Н.Д.В. и П.А.В. считат жалбата за основателна, а обжалваното решение за неправилно по съображенията, изложени в отговора по чл.263 от ГПК.

 

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирани лица- ищците, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Производството по делото е образувано по предявеният от жалбоподателите иск с правно основание чл.440 от ГПК- за установяване, че имуществото спрямо което е насочено принудително изпълнение, не принадлежи на длъжника.

От фактическа страна е установено, че по молба на взискателя „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД- гр.София е образувано изпълнително дело № 20098330400158 по описа на ЧСИ В.М.- рег.№ *** на КЧСИ срещу длъжника „П.- ен“ ООД-с.К., ЕИК *** и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 13.03.2009 г. по ч.гр.д.№ 1120/2009 г. на РРС за събиране на вземанията на банката, произтичащи от договор за инвестиционен кредит, обезпечен с договор за ипотека върху недвижими имоти, вкл. и върху триетажна жилищна сграда- близнак, находяща се в гр..Р. по ул.“***, индивидуализиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № *** г. на нотариус рег.№ *** на НК, вписан в СВ-Русе- вх.№ *** г. В нотариалният акт за учредяване на договорната ипотека изрично е посочено, че имотът принадлежи на трети лица- Н. Ц. В./ поч. на 06.04.2014 г./, П.А.В., Е.П.В. и Н.Д.В., явяващи се ипотекарни длъжници.

По искане на взискателя по изпълнителното дело е наложена и възбрана върху недвижимия имот- собственост на ипотекарните длъжници, вписана на 24.04.2009 г.в СВ-Русе по искане на ЧСИ В.М. съгласно молба-изх.№ 3158/23.04.2009 г.

С договор за покупко- продажба, сключен с нотариален акт № *** г. на нотариус рег.№ ***на НК, вписан в СВ-Русе- вх.рег.№ 15907/15.12.2011 г., акт № *** г. ипотекарният длъжник Е.П.В. продава на В.Л.Н.- И. по време на брака й с Л.И.Н., правото на собственост върху ½ ид.ч. от недвижимия имот, представляващ самостоятелен обект в сграда- жилище с идентификатор ***, находящ се в сграда №1, разположена с ПИ с идентификатор ***, в гр.Русе по ул.“***, индивидуализиран в договора.

Срещу ипотекирания имот, от който жалбоподателите са придобили ½ ид.ч., е насочено принудително изпълнение- с протокол от 19.09.2013 г. е извършен опис на имота и е насрочена публична продан, за което жалбоподателите са уведомени от ЧСИ. По изпълнителното дело е изготвено и постановление за възлагане на недвижимия имот- собственост на ипотекарните длъжници В. и жалбоподателите. Няма данни постановлението да е влязло в сила.

С решение №186/22.11.2016 г. по т.д.№ 91/2009 г. по описа на РОС, влязло в сила на 06.12.2016 г., длъжникът по изпълнението-ТД „П.- ен“- с.К. е заличен.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел наведеното от взискателя възражение за недопустимост на иска за неоснователно като е приел, че ищците са обосновали правният си интерес с образуваното изпълнително дело за събиране на вземанията на банката от длъжника „П.-ен“ ООД / в нестътоятелност/ и останалите ответници в качеството им на ипотекарни длъжници, насочването на принудителното изпълнение спрямо недвижимия имот,  върху който същите са придобили право на собственост, както и поради обстоятелството, че ищците са трети на изпълнението лица, които към деня на учредяване на ипотеката и на вписване на възбраната,  няма как да са били във владение на имота, защото сделката, легитимираща ги като собственици, е осъществена впоследствие.

В обжалваното решение съдът е приел, че искът е неоснователен по съображения, че ищците са придобили права върху недвижимия имот след датата на учредяването на договорна ипотека и след вписването на възбрана от съдебния изпълнител и тази промяна в собствеността е непротивопоставима на ипотекарния кредитор.

Обжалваното решение е недопустимо.

Съгласно разпоредбата на  чл. 440 от ГПК, всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението на парично притезание, не принадлежи на длъжника.

Визирания в посочената правна норма отрицателният установителен иск законодателят е способ за защита срещу материалноправна незаконосъобразност при индивидуално принудително изпълнение на парични притезания. Незаконосъобразността е проява на нарушения принцип, че принудителното изпълнение на паричното притезание трябва да бъде осъществявано само върху имуществото на длъжника в изпълнението (чл. 442 от  ГПК), тъй като само имуществото на длъжника служи за обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво основание да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитание (чл. 133 ЗЗД

).

Искът по чл.440 от ГПК е насочен към това да се отрече, че правото към което е насочено изпълнението за събиране на паричното вземане на кредитора, принадлежи на длъжника. Целта на иска е да се отрече възможността да се изпълнява върху имущество, което не принадлежи на длъжника.

Разпоредбата на чл.440 от ГПК  регламентира абсолютните процесуални предпоставки, които обуславят допусттимостта на иска, а именно: висящо изпълнително производство; последното да е с предмет принудителното изпълнение на парично притезание;  насочване на изпълнителните действия върху вещ на длъжника,; осъществяваният изпълнителен способ да е обективно годен да засегне право на трето за изпълнението лице, което обосновава  правният интерес от отрицателния установителен исквизиран в  чл. 440 от  ГПК. Искът по  чл. 440 ГПК е недопустим, когато лисват горепосочените процесуални предпоставки, за които съдът е длъжен да следи служебно. / в този см. Е и задължителната съдебна практика- решение №42/2702.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 6994/2013 г., определение №676/21.10.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 4726/2015 г., определение № 689/17.06.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 1662/2015 г./

В настоящият случай липсва обоснован правен интерес от претендираната искова защита. Съгласно задължителните указания, дадени в ТР №8/27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, какъвто се явява и искът по чл.440 от ГПК, е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, когато се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството, образувано по предявен отрицателен установителен иск за собственост в доказателствена тежест на ищеца е да установи фактите, от които произтича правният му интерес.

По делото ищците не са навели доводи и съответно не са установили факти, с които да обосноват правният си интерес от иска.

В исковата молба са наведени твърдения, че ищците са придобили правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от недвижимия имот, спрямо който е насочено принудителното изпълнение, на 15.12.2011 г. - след като върху него е била учредена договорна ипотека от третите лица- ипотекарни длъжници, както и след датата на вписаната от съдебният изпълнител възбрана върху същия имот.

С факта на учредяване на ипотека върху недвижимия имот- собственост на ипотекарните длъжници Е.В., Н.В. и П.В., в полза на взискателя по изпълнението е възникнало ипотечно право- право на предпочтително удовлетворение от цената на имота, независимо от извършените в последствие разпоредителни сделки с имота и от настъпилите промени във вида му. С учредяване на ипотеката, в полза на ипотекарния кредитор- банката, е възникнала привилегията да се удовлетвори предпочтително от цената на имота. Тази привилегия се упражнява именно в изпълнителния процес и е противопоставима на трети лица- последващите собственици на имота. Този извод се налага, както предвид изричната разпоредба на чл.173 от  ЗЗД, така и предвид обезпечителната функция на ипотеката.

Ищците са придобили правото на собственост върху съответните идеални части от недвижимия имот и след като върху същия е вписана възбрана по искане на съдебния изпълнител. Тъй като прехвърлянето на собствеността е станало след вписването на възбраната, това обстоятелства не може да се противопостави на взискателя- чл.453 от ГПК.

Ищците са придобили обременен с договорна ипотека и с вещна тежест недвижим имот, поради което факта, че е налице промяна в собствеността не може да се противопостави на кредитора. Кредиторът не е оспорвал принадлежността на правото на собственост върху процесния недвижим имот, а само е навел доводи, че извършената промяна му е непротивопоставима, както с оглед на чл.173 от ЗЗД, така и с оглед изричната разпоредба на чл.453 от ГПК.

С оглед на изложеното съдът приема, че по делото не е налице оспорване на принадлежността на правото на собственост върху имуществото- предмет на принудително изпълнение, респ. не са налице доводи и съответно доказателства, въз основа на които да се отрече възможността да се изпълнява спрямо това имущество. Тъй като в настоящият случай не може да бъде преодоляна разпоредбата на чл.453 от ГПК, то искът липсва правен интерес от иска по чл.440 от ГПК и същият се явява недопустим.

Обжалваното решение е недопустимо, поради което следва да се обезсили, а производството по делото следва да се прекрати.

Съгласно разпоредбата на чл.78 от ГПК разноските по делото са в тежест на жалбоподателите. Ответниците Е.П.В., Н.Д.В. и П.А.В. не са претендирали разноски, поради което такива не следва да им се присъждат. В полза на банката следва да се присъдят разноски съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК- в размер на 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

 

По изложените съображения Русенският окръжен съд

 

                                Р   Е   Ш   И  : 

 

ОБЕЗСИЛВА  решение № 1516/01.12.2016 г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д. № 2591/2014 г.

ПРЕКРАТЯВА  производството по делото поради недопустимост на иска.

ОСЪЖДА В.Л.Н.- И. и Л.И.Н. да заплатят на „Райфайзенбанк /България/ ЕАД- гр.София сумата в размер на 50 лв. разноски за въззивното производство.

 

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: